Решение № 172 от 12.6.2023 г. на Районен съд - Добрич по дело № 958/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Община град Д., представлявана от Й. Й. – кмет срещу НП № 0000003493 – 49/16.08.2022г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 123в т. 2 във вр. с чл. 164 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на основание чл. 164 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв. С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане за намаляване размера на имуществената санкция към законоустановения минимум. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното: Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното: Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 31.03.2022г. на Клетка № 1 на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Д., Д., Т., Н. К., К., К., Ш., Г. Т. и Б.“, находящо се село С., община Д., област Д. е установено неизпълнение на условие в комплексно разрешително /КР/ № 433 – Н0/2012г., с оператор община Д., издадено от Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, както следва: На територията на проверявания обект до 31.03.2022г. включително в Клетка № 1 са депонирани /с натрупване/ 322 935.300 /t/ отпадъци, при разрешен проектен капацитет на Клетка № 1 – 240 000 /t/. Депонираните количества отпадъци за 24 часа /при експлоатация на депото за 2021г., с продължителност 364 дни/ са 167.013 /t/24h/, при разрешен капацитет за депониране – 130 /t/24h/ в КР, като депонирането на отпадъците продължава. Съобразно регламентираните изисквания в Условие 4.1 и Таблица 4.1 от КР № 433 – Н0/2012г., операторът Община Д. е задължен да експлоатира депото за неопасни отпадъци, включващо Клетка № 1, без да превишава общия капацитет за депониране на отпадъците в трите клетки – 685 000 /t/, разпределен, както следва: Клетка № 1 – с проектен капацитет 240 000 /t/; Клетка № 2 – с проектен капацитет 145 000 /t/; Клетка № 3 – с проектен капацитет 300 000 /t/ и разрешения капацитет от 130 /t/24h/ за депониране на отпадъци. Продължаващото депониране на отпадъци в Клетка № 1 с превишаване на 24 часовият капацитет за депониране на отпадъци и при изчерпване на разрешения за депониране проектен капацитет на клетката от 240 000 /t/ е в нарушение на Условия 4.1 от КР № 433 – Н0/2012г., като води до увеличаване на риска за човешкото здраве и вредно въздействие върху околната среда. Нарушението е установено при извършена проверка на място на площадката по изпълнение на условията в /КР/ № 433 – Н0/2012г. на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Д., Д., Т., Н. К., К., К., Ш., Г. Т. и Б.“ в с. С. по представена справка за приетите и депонирани отпадъци на депото до 31.03.2022г., както и представени дневници за годишното количество депонирани отпадъци в Клетка № 1 за 2021г. и в периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г. Информацията е докладвана и като част от представения ГДОС за 2021г., представен в РИОСВ – Варна, с писмо вх. № 08 – 01 – 3194/01.04.2022г. Неизпълнението на посоченото условие е отразено в Обобщен констативен протокол № 5 – КР – 433 – Н0/05.05.2022г. на РИОСВ – Варна. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. Показанията на свидетелите, съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на писмените доказателства – констативен протокол и АУАН. Правилно е описано и конкретното нарушение извършено от санкционираното лице. Съобразно разпоредбата на чл. 123в т. 2 от Закона за опазване на околната среда операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Поради това, съдът намира за напълно ирелевантен към спора представения договор, сключен на 26.08.2019г. между Община гр. Д. и „•••“ ЕООД. Това правило на поведение е разписано в комплексното разрешително и е посочено в АУАН и НП. За неизпълнение на някое от задълженията по комплексното разрешително е изрично предвидена санкционната норма на чл. 164 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, според която за неизпълнение на задължението по чл. 123в т. 2 от същия закон на оператора на инсталацията се налага глоба от 10 000 до 500 000 лв. Именно в чл. 123в т. 2 е вменено задължението на оператора на инсталацията, за която е дадено комплексното разрешение да спазва разписаните в него правила. Всички релевантни нормативни норми са правилно посочени в атакуваното постановление. Тъй като в разпоредбата на чл. 164 ал. 1 от ЗООС, като субект на нарушението по чл. 123в т. 2 от ЗООС са предвидени юридическите лица – опертори на инсталация и доколкото нарушението е резултатно, самият установен факт, води до основание за ангажиране на отговорността на юридическото лице, като безвиновна такава. При поведението си операторът дължи резултат – спазване на задълженията по комплексното разрешително, и е без значение като предвидената за юридическите лица административна отговорност /когато такава се предвижда в съответен нормативен акт/ е безвиновна, т.е. обективна. Именно затова съдът счита, че законосъобразно на Община Д. е наложена имуществена санкция, с оглед на установения резултат - нарушение на условията на комплексното разрешително, визирана в нормата на чл. 123в т. 2 от ЗООС. Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 164 ал. 1 от ЗООС, която предвижда, че на юридическо лице, за неизпълнение на изискванията по чл. 123в, се налага с имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Съдът обаче намира, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. Действително се установява, че по отношение на нарушителя е имало и други издадени постановления за нарушения на условията по комплексното разрешително, но в наказателното постановление такива, влезли в сила не са посочени. Не са посочени никакви отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, за определяне на санкцията в различен от минималния размер и това не следва да се прави едва с акта на въззивната инстанция. Съдът намира, че поставянето му в невъзможност да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган относно приетия за справедлив размер на санкцията опорочават постановлението в тази му част и същата следва да се намали до предвидения минимум. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, доколкото това не е първото такова нарушение на дружеството, и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност и степента на засягане на обществените отношения /конкретно свързани с опазване на здравословна околна среда/, съдът намира, че настоящото нарушение не може да се приеме като такова с незначителни вредни последици, поради което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай. Конкретното нарушение засяга значимите обществени отношения, които се защитават с установяване на строго формален, но необходим режим за осъществяване на дейности, имащи съществено значение за опазване живота и здравето на членовете на обществото, както и на чистота на заобикалящата ни среда. Съдът счита, че следва да се отчитат е целите по чл. 2 от ЗООС и спазването на принципите за опазването на околната среда по чл. 3 от ЗООС. Не без значение за формиране извод за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен е и обстоятелството, че въпреки знанието за нарушаване конкретното условие на КР и превишаване капацитета на процесното депо, жалбоподателят е продължил да експлоатира въпросната инсталация и да депонира в нея отпадъци. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към обсъждания казус. По направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д ал. 4 във вр. с чл. 143 ал. 4 от АПК да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ГПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 53.33 лева. По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 2 т. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 63д ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът