Решение № 48 от 13.4.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 355/2022 г.

Производство по реда на Глава ХХХІІІ от НПК Постъпило е искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по ЧНД № 224/2022 г. по описа на Районен съд – Левски. С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като е допуснато нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Излагат се подробни съображения. Иска се да се възобнови производството по ЧНД № 224/2022 г. по описа на Районен съд - Левски, да се отмени постановеното определение № 136 /18.10.2022 г. и да се прекрати наказателното производство. В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Велико Търново поддържам искането по изложените в него съображения. Адвокат В. С., в качеството на служебен защитник на осъдения М. Х. А., заема становище, че искането на Главния прокурор е основателно и моли да бъде уважено. Настоящият състав на Апелативен съд – Велико Търново, след като обсъди искането на Главния прокурор, доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Разгледано по съществото искането е основателно по следните съображения: С Определение № 136/18.10.2022 г., постановено по ЧНД № 224/2022 г. по описа на Районен съд – Левски на основание чл. 27, ал. 1 НК е присъединено изцяло наложеното наказание на М. Х. А. по НОХД № 181/2022 г. на РС-Левски от четири месеца лишаване от свобода към неизтърпяната част от наказанието „доживотен затвор без замяна“, което му е наложено с присъда по НОХД № 482/2001 г. на Софийски градски съд. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Определението не е атакувано, като е влязло е в законна сила на 02.11.2022 г. Посоченият съдебен акт е постановен при съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Видно от справката за съдимост на М. А. се установява, че с присъда по НОХД № 482/2001 г. на СГС същият е осъден за извършено на 27/28.04.1999 г. престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, т.8 и т.9, вр. чл. 115 от НК, като му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“. М. А. е осъден със същата присъда за извършено на 10.06.1999 г. престъпление по чл. 212, ал.5, вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години. На основание чл. 212, ал.6, вр. ал.5, вр. ал.1 от НК е конфискувана една втора идеална част от имуществото на М. А., като е лишен от право да заема държавна длъжност, както и да заема материално-отчетническа дейност завинаги. Със същата присъда М. А. е осъден за извършено на 10.06.1999 г. престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок една година. Със същата присъда М. А. е осъден и за извършено в периода от 28.04.1999 г. до 10.06.1999 г. престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл. 23, ал.1 НК на М. А. е определено едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор без замяна“, към което са присъединени наказанията „конфискация“ и „лишаване от права“ по чл. 37, т.6 и т.7 НК. Присъдата е влязла в сила на 12.01.2006 г. С определение от 26.07.022 г. по НОХД № 181/2022 г. на PC - Левски е одобрено споразумение, с което М. А. е осъден за извършено на 11.04.2022 г. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок“ от четири месеца при първоначален „строг“ режим за изтърпяване. Споразумението е влязло в сила на 26.07.2022 г. С атакуваното определение по реда на чл.306, ал.1 т.1 НПК и на основание чл.27 ал.1 НК е присъединено изцяло наложеното наказание на М. А. по НОХД № 181/2022 г. на РС-Левски лишаване от свобода за срок от четири месеца към неизтърпяната част от наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“ по НОХД № 482/ 2001г. на Софийски градски съд. За да бъде приложен чл. 27, ал.1 от НК, законът е предвидил като задължителна предпоставка по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, осъденият да е извършил престъпление, за което отново да му е наложено наказание от същия вид, а именно „лишаване от свобода“. В конкретния случай не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 27 от НК, тъй като наложените наказания не са от един и същ вид, като по едно от делата е наложено наказание „лишаване от свобода“. С присъдата по първото дело е определено общо наказание „доживотен затвор без замяна“, а със споразумението по второто дело е наложено наказание „лишаване от свобода“. „Доживотният затвор без замяна“ и „лишаването от свобода“ са различни по вид наказания, които са регламентирани съответно в чл. 38 от НК и чл. 39 от НК. Следователно в случая е неприложима разпоредбата на чл.27, ал.1 от НК, тъка са наложени различни по вид наказания. В инкриминирания случай е налице неправилно приложение на чл.27 ал.1 НК. Решаващият първостепенен съд е присъединил към наказанието „доживотен затвор без замяна“ наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, поради което е приложил неправилно материалния закон. Допуснатото нарушение на закона е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК следва да се възобнови производството по ЧНД № 224/2022 г. на Районен съд – Левски, като се отмени постановеното определение и да се прекрати производството по делото. По изложените съображения искането на Главния прокурор се явява основателно и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, Великотърновският апелативен съд