Решение № 314 от 11.6.2018 г. на Административен съд - Монтана по дело № 277/2018 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №55 от 16.04.2018 г. по АНД № 588 по описа за 2017г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно постановление № 14 от 17.10.2017год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана /РИОСВ – Монтана/, с което на П.С.П. с ЕГН • в качеството му на кмет на Кметство с.Р•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана е наложено административно наказание - глоба в размер на 1400.00лева /хиляди и четиристотин лева/, за нарушение по чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО. Касационният жалбоподател П.С.П. в качеството му на кмет на Кметство с.Р•••, общ. Вълчедръм, редовно призован, не се явява, не се представлява и не излага становище по жалбата.. Ответника по касационната жалба Директора на РИОСВ – Монтана, в писмено възражение против касационната жалба и по съществото на делото в писмена защита, оспорва жалбата и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни основания за отмяна на същото. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че с КП № УО мм, ма, бг, цп -10/04.04.2017 год., служители на РИОСВ Монтана при извършване на планова проверка на населените места в Община Вълчедръм – конкретно за с. Р••• констатирали замърсени терени от битови отпадъци, СО, БО и отпадъци от опаковки, подробно описани в констативния протокол, в изпълнение задълженията на кмета, регламентирани в чл. 19, ал.3, т. 15 от ЗУО. На 04.04.2017год., при извършена теренна проверка от експерти на РИОСВ – Монтана на територията на с. Р•••, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, експертите констатирали замърсявания в границите на населеното място и конкретно в участъците – входа на населеното място от страната на гр. Вълчедръм, преди моста, вдясно от пътя – замърсена площ от около 500 кв.м., със смесени битови отпадъци /СБО/ и разпилени отпадъци от опаковки; на ул. „П••• ”, около спирката до № ••• – замърсен терен с площ около 1 дка – разпилени СБО; на ул. „Д••• и първа”, вляво, преди моста, замърсен терен с площ от около 1 дка – разпилени СБО; на около 80 м. след моста вляво – замърсена площ от около 200 кв.м. – СБО, биоразградими и разпилени отпадъци от опаковки; терен до ул. „П••• и о•••” в сухото дере замърсена площ от около 200 кв.м. – разпилени отпадъци от опаковки; на ул. „П••• ” № • – замърсен терен с площ от около 200 кв.м. с купчини СБО и разпилени отпадъци от опаковки и в края на селото, посока Р••• дол, вдясно на полски път – купчини СБО, строителни и биоразградими отпадъци – пластмасови и стъклени бутилки, тор, пликове, чували – замърсена площ около 500 кв.м., за които кметът на Кметство с.Р••• не е издавал предписания за почистването им и не е съставял актове на виновните лица, причинили замърсяванията. В хода на съдебното следствие от събраните писмени и гласни доказателства въззивния съд е установил, че касатора е извършил установеното с АУАН №УОмм-4/21.04.2017г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 14 от 17.10.2017год. на Директор РИОСВ-Монтана, нарушение на разпоредбата на основание чл.112 ал.1 т.1 от ЗУО. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление. Настоящият касационен състав не споделя развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като от правна страна обосновано и в съответствие със събраните доказателства –писмени и гласни такива, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.112 ал.1 т.1 от ЗУО, както от обективна, така и от субективна страна. Фактическите обстоятелства свързани с извършената проверка са установени от въззивния съд въз основа на показанията на разпитаните свидетели, чиито показания анализирани по отделно и в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства установяват безспорно извършеното административно нарушение. При наличието на безспорното обстоятелство, че със Заповед №1429 от 24.11.2015год. на Кмета на Община Вълчедръм на л.13 от делото издадена на основание чл.112, ал.1 ЗУО, кметовете на кметства конкретно под номер 6 – кмета на Кметство с Р••• общ.Вълчедръм е овластен със задълженията и контрола по дейностите, свързани с управление на околната среда и контрола по управление на отпадъците, следва да се приеме, че административно наказаното лице в качеството му на кмет на Кметство с Р••• е в кръга на лицата, които съгласно чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО има задължения, респективно при неизпълнение на тези задължения носи и административнонаказателна отговорност на основание чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят изцяло на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. В същите са описани достатъчно ясно нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Ето защо, за нарушителя не е имало неяснота относно вмененото му нарушение и същият е могъл да организира и реализира правото си на защита в пълен обем, както в хода на административно-наказателното производство, така и в производството пред съда. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че с издаденото наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното длъжностно лице, като правилно е определен и размера на наложената глоба – съгласно определения в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУО минимум. Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена диспозицията на материално правната норма, както и на процесуалните правила. Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно наказателните разпоредби по ЗУО. В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Лом, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,