Решение № 28 от 27.1.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1582/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 и ал. 3, предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения И. Р. Я., с ЕГН ••••••••••, против Определение № 2633/29.10.2024 г., постановено по ЧНД № 4193/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С обжалваното определение първоинстанционният съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е определил на осъдения Я. общо наказание по НОХД № 14697/2023 г. по описа на Районен съд – София и НОХД № 5029/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим и е приложил чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК.

Недоволен от съдебния акт, с жалбата Я. иска изменението му с намаляване срока на определеното общо наказание и на режима на изтърпяването му от строг на на общ.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилно и законосъобразно определението на първостепенния съд, поради което предлага да бъде потвърдено.

Осъденият И. Я. се явява лично и се представлява от защитник в проведеното съдебно заседание пред Окръжния съд. Защитникът предоставя на съда преценката по законосъобразността на обжалваното определение. Я. поддържа жалбата с отправеното искане за промяна на срока на наказанието и режима на изтърпяването му поради здравословни причини.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Районната прокуратура с предложение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на следните осъждания на И. Р. Я., съобразно приложената справка за съдимост:

1. По влязло в сила на 20.06.2024 г. Определение № 879/20.04.2024 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 14697/2023 г. по описа на Районен съд – София за извършено на 23.21.2022 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

2. По влязла в сила на 02.10.2024 г. Присъда № 113/28.06.2024 г. по НОХД № 5029/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършен о на 26.11.2022 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното съдебно определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди. Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд, относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. На групиране по този ред в обща съвкупност подлежат изброените по-горе влезли в сила съдебни актове по НОХД № 14697/2023 г. по описа на Районен съд – София и НОХД № 5029/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, доколкото престъпленията, за които Я. е бил признат за виновен по тези осъждания, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказанието „лишаване от свобода“ в размер на четири години, наложено на осъдения по НОХД № 5029/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, тъй като същото се явява най- тежко измежду наложените му с присъдите, включени в образуваната съвкупност.

При определяне на първоначалния режим, при който осъденият И. Я. следва да изтърпи определеното му общо наказание по формираната съвкупност, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, доколкото са налице предпоставките – от изтърпяването на последното наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, не са изтекли повече от 5 години.

Подлежи на приспадне от определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от включените в съвкупността присъди, както и времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64, ал. 2 от НПК по някое от включените в съвкупността наказателни производства, съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НПК, което правилно районният съд е сторил съобразно служебно изисканата справака от ГД „ИН“ и вписаното в справката за съдимост.

Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на осъдения относно неправилно постановени срок и режим на изтърпяване на общото наказание, които районният съд е определелил абсолютно законосъобразно. Промяна в постановения първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в по-лек може да бъде извършена от началника на затвора след изтърпяване на ¼, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание /включително зачетените работни дни/, ако осъденият има добро поведение и покаже, че се поправя. При тези две предпоставки – материална и формална, би могло да бъде осъществено отправеното от осъдения искане, но от компетентния орган – началника на затвора, който се произнася с мотивирана заповед. Второто искане на осъдения жалбоподател досежно срока на наказанието също не касае настоящото дело, а евентуално бъдещо производство по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното определение по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл. 341, ал. 1 от НПК, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд