Решение № 225 от 22.7.2025 г. на Районен съд - Велинград по дело № 391/2025 г.
Районен съд - Велинград22.07.2025 г.докладчик ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КЮРКЧИЕВА
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50, ал. 1 СК брака, сключен между Н. А. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Драгиново, ул. „С.П.“ №11 и А. Е. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ракитово, ул. „И.К.“ № 58, обективиран в акт за сключен граждански брак № № 22/09.12.2024г. на Община Велинград. УТВЪРЖДАВА между Н. А. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Драгиново, ул. „С.П.“ №11 и А. Е. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ракитово, ул. „И.К.“ № 58, споразумение по чл. 51 СК, както следва: -Страните нямат собствено семейно жилище; -Страните нямат общи деца, за които да дължат издръжка, като не си дължат и издръжка помежду си; -След прекратяване на брака молителката А. Е. М. ще възстанови предбрачното си фамилно име ОСМАН. -Разноски по делото страните не си дължат и същите остават за сметка на страната, която ги е направила. ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Драгиново, ул. „С.П.“ №11 и А. Е. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ракитово, ул. „И.К.“ № 58, солидарно, да заплатят по сметка на Районен съд - Велинград сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за допускане на развода, както и сумата от 5, 00 лв. за държавна такса - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране. Решението на основание чл. 330, ал.5 ГПК не подлежи на обжалване. Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на Глава 26 от ГПК Депозирана е искова молба с правно осн. чл. 40 от СК от Н. А. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Драгиново, ул. „С.П.“ №11 против А. Е. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Ракитово, ул. „И.К.“ № 58.
Според твърденията в молбата, молителите са съпрузи от 09.12.2024 г. за което е съставен акт за граждански брак № 22/09.12.2024г. на Община Велинград. От брака по между им нямат родени деца.
В съдебно заседание съпрузите се явяват лично и изразяват желание бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие. Поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено на основание чл. 51 СК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложено удостоверение за сключен граждански брак №25292/09.12.2024г., издадено от Община Велинград, район с. Драгиново се установява, че молителите са сключили граждански брак на 09.12.2024 г., в с. Драгиново, за което е съставен акт за сключен граждански брак 22/09.12.2024 г. на с. Драгиново, Община Велинград, като съпругата е приела да носи фамилното име М.. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Според твърденията на съпрузите в молбата, както и от изявленията им в откритото заседание по настоящото дело, те са изразили пред съда взаимно съгласие за развод, което е сериозно и непоколебимо и е основание по смисъла на чл. 50 СК, съдът да допусне развода между страните, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Наред с това съпрузите - молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал.1 СК, с което се споразумяват за следното:
- Страните заявяват, че нямат собствено семейно жилище; 2. Страните нямат общи деца, за които да дължат издръжка, и не си дължат и издръжка помежду си;
- След прекратяването на брака съпругата А. Е. М. ще възстанови предбрачното си фамилно име Осман.
- Разноски по делото страните не си дължат и същите остават за сметка на страната, която ги е направила.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал.3 ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение утвърдено на основание чл. 51, ал.2 СК. Относно разноските за производството По аргумент от чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50 лева, като се приспадне внесената такава от 25 лв., това означава, че страните следва да заплатят останалата част от дължимата държавна такса в размер на 25 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал.3 ГПК, съдът