Решение № 1565 от 18.12.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4130/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 776882- F752799/01.07.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••, представлявано от И.Н.К., ЕГН ••••••••••, на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са наложени четири административни наказания - имуществени санкции в размер на 500 /петстотин/ лева, в размер на 590, 66 /петстотин и деветдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, в размер на 751, 04 /седемстотин петдесет и един лева и четири стотинки/ лева и в размер на 500 /петстотин/ лева за четири административни нарушения на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.117, ал.1 и ал.3, вр. чл.97а, ал.1 и ал.4, чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за отмяна на наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Пледира се за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Дружеството жалбоподател „Ай Си Ер Серт“ ЕООД е данъчнозадължено лице, установено на територията на Република България. На 19.07.2023г. дружеството подало в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по чл.97а от ЗДДС, входирано под № 303912303064084/19.07.2023г. На 08.08.2023г. „Ай Си Ер Серт“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация № 160422303226594/02.08.2023г., връчен на 08.08.2023г.

В тази връзка и на основание Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г., допълнена със Заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024г. св.М. Т. М., на длъжност „•••••“ при ТД на НАП Пловдив, извършила проверка по документи на данъчнозадълженото лице. За целта на проверката, от дружеството били изискани конкретни документи, представени в ТД на НАП Пловдив на 23.10.2023 г. по електронната поща. При запознаване с документите, св.М. установила следното:

През периода 20.02.2023г. - 11.07.2023г. „Ай Си Ер Серт“ ЕООД осъществило облагаеми доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, с предмет – предоставяне на права за сертифициране, сертифициране за обучение на одитори и обучение на одитори, с доставчици: Alberk QA International DMCC/подразделение на Alberk QA за обучение/ с peг. №•••••, peгистрирано в Истанбул, Турция; Alberk QA Uluslararasi teknik Kontrol Ve Belgelendirme A.S./подразделение на Alberk QA за сертифициране/, c peг.№•••••, peгистрирано в Истанбул, Турция и SIS Certification Inc., SS 1914 Sector H, LDA, Colony Aashiyana, Lucknow 226012, peгистрирано в Индия.

Първата доставка с доставчик „Alberk QA International DMCC", Турция, била извършена на 20.02.2023г., платена - на 15.03.2023г. по банков път и била документирана с фактура № TR23000002/20.02.2023г. Инспекторът по приходите констатирала, че данъчното събитие по доставката настъпило на 20.02.2023 г. и данък добавена стойност станал изискуем на същата дата.

Предвид горното св.М. приела, че лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в ТД на НАП - Пловдив 7 дни преди датата, на която данъкът по извършеното авансово плащане за първата доставка е станал изискуем, т. е. най-късно до 12.02.2023г. вкл., като актът за регистрация е следвало да бъде издаден до 15.02.2023г. вкл. Констатирала, че дружеството жалбоподател не е спазило този срок, тъй като заявлението за регистрация по ЗДДС било подадено в ТД на НАП Пловдив на 19.07.2023г., в резултат на което на 02.08.2023г. бил издаден Акт за регистрация, връчен на 08.08.2023г., като лицето било считано за регистрирано по ЗДДС от 08.08.2023г.

Инспекторът по приходите констатирала също така, че за периода, от изтичането на срока, до който е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето беше подало заявление за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС в срок /от 16.02.2023г./ до датата, предхождаща датата на регистрацията по чл. 96, ал.1 от ЗДДС - 07.08.2023 г., „Ай Си Ер Серт" ЕООД е следвало да начислява данък за получените облагаеми доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.З вр. чл.21 ал.2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната, и са облагаеми с 20% ДДС и по които доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната.

В хода на проверката било установено, че за периода от 23.01.2023г. до 31.05.2023 г. задълженото лице реализирало облагаем оборот в размер над 100 000 лв. /103 595, 86 лв., формиран от предоставени услуги по сертифициране на фирми по ISO и IFS, предвид което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив в срок до 07.06.2023г. включително.

В тази връзка за периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация /22.06.2023г./ по чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС, ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС до датата, предхождаща датата на регистрацията - 07.08.2023г., вкл., дружеството жалбоподател следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, което станало предмет на съставен срещу дружеството АУАН от колеги на св.М.. При запознаване с представените от дружеството фактури и сключени договори за периода 16.02.2023г. – 21.06.2023г., св.М. установила, че дружеството в качеството си на данъчно задължено лице, установено на територията на страна, не било начислило ДДС по получени облагаеми доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за получени услуги, за които данъкът бил дължим от получателя с доставчици, които не били установени на територията на страната, извършени, когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не било подало заявление за регистрация по ЗДДС, въпреки че било длъжно. Такива били:

1. За данъчен период 16.02.2023 г. - 28.02.2023 г., „Ай Си Ер Серт" ЕООД не било начислило ДДС в размер на 116, 84 лв. върху данъчна основа от 584, 20лв. по получена услуга, с място на изпълнение на територията на страната по чл.21, ал. 2 от ЗДДС, която била облагаема с 20% ДДС и за която данъкът бил изискуем от получателя, а именно: услуга по сертифициране за обучение на одитори по сертификация по ISO 9001 и ISO 14001 с доставчик Alberk QA International DMCC, Турция с валиден идентификационен № по ДДС /VАТ/ №•••••, по фактура № TR23000002/20.02.2023г. на стойност 584, 20 лв., платена на 15.03.2023г.

Данъчното събитие по доставката настъпило на основание чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС на 20.02.2023г.

На датата на данъчното събитие ДДС станал изискуем на основание чл.25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и за „Ай Си Ер Серт" ЕООД възникнало задължение да го начисли по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ДДС, ако лицето било регистрирано по ЗДДС.

За целта за получените услуги „Ай Си Ер Серт" ЕООД е следвало да издаде протокол на основание чл.117, ал.1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем /съгласно чл. 117 ал. 3 от ЗДДС/, като същия протокол следвало да бъде отразен в дневника за продажби в справката - декларация за данъчен период м.02.2023 г., които лицето е било длъжно да подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: от 01.03.2023 г до 14.03.2023г., което дружеството не сторило.

Инспекторът по приходите приела, че установеното съставлява нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3, от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2, т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, извършено на 15.03.2023г. в гр. Пловдив.

2. За данъчен период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г., „Ай Си Ер Серт" ЕООД не било начислило ДДС в размер на 590, 66лв. върху данъчна основа от 2953, 30лв. по получена услуга, с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21 ал. 2 от ЗДДС, която била облагаема с 20% ДДС и за която данъкът бил изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.З от ЗДДС, а именно: услуга по сертифициране с доставчик SIS Certification Inc., Индия по фактура № BVL/MAR/01-01-BUL/01.04.2023г. на стойност 2953, 30лв., платена на 10.04.2023г.

Данъчното събитие по доставката настъпило на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на 01.04.2023г.

На датата на данъчното събитие ДДС станал изискуем на основание чл.25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и за „Ай Си Ер Серт" ЕООД било възникнало задължение да го начисли по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ако лицето било регистрирано по ЗДДС.

За целта за получените услуги „Ай Си Ер Серт" ЕООД следвало да издаде протокол на основание чл.117, ал.1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът станал изискуем /съгласно чл. 117 ал. 3 от ЗДДС/, като същия протокол следвало да бъде отразен в дневника за продажби в справката - декларация за данъчен период м.04.2023 г., които лицето било длъжно да подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: от 01.05.2023г. до 15.05.2023г. /доколкото 14.05.2023г. бил неработен ден/.

Инспекторът по приходите приела, че установеното съставлява нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3, от ЗДДС, въз вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2 т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, извършено на 16.05.2023г. в гр. Пловдив.

3. За данъчен период 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. „Ай Си Ер Серт" ЕООД не начислило ДДС в размер на 751, 04 лв. върху данъчна основа от 3 755, 19лв. по получена услуга, с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, която била облагаема с 20% ДДС и за която данъкът бил изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно: услуга по сертифицирана с доставчик SIS Certification Inc., Индия по фактура № BVL/APR/01-01-BUL/01.05.2023г. на стойност 3 755, 19лв., платена на 15.05.2023г.

Данъчното събитие по доставката настъпило на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на 01.05.2023г.

На датата на данъчното събитие ДДС станал изискуем на основание чл.25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и за „Ай Си Ер Серт" ЕООД възникнало задължение да го начисли по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ако лицето било регистрирано по ЗДДС.

За целта за получените услуги „Ай Си Ер Серт" ЕООД следвало да издаде протокол на основание чл.117, ал.1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът станал изискуем /съгласно чл. 117 ал. 3 от ЗДДС/, като същия протокол следвало ла бъде отразен в дневника за продажби в справката - декларация за данъчен период м.05.2023 г., които лицето било длъжно да подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: от 01.06.2023 г до 14.06.2023г.

Инспекторът по приходите приела, че установеното съставлява нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3, от ЗДДС, въз вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2 т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, извършено на 15.06.2023г. в гр. Пловдив.

4. За данъчен период 01.06.2023 г. - 21.06.2023 г. „Ай Си Ер Серт" ЕООД не начислило ДДС в размер на 104, 31лв. върху данъчна основа от 521, 55лв. по получена услуга, с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, която била облагаема с 20% ДДС и за която данъкът бил изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно: услуга по предоставяне на права по сертифициране с доставчик Alberk QA Uluslararasi teknik Kontrol Ve Belgelendirme-A.S. /подразделение на Alberk QA за сертифициране/, c peг.№ ••••• пo фактура № ALE20230000000255/ 05.06.2023г. на стойност 625, 87лв., платена на 11.07.2023г.

Данъчното събитие по доставката настъпило на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на 05.06.2023г.

На датата на данъчното събитие ДДС станал изискуем на основание чл.25, ал. 6 т. 1 от ЗДДС и за „Ай Си Ер Серт" ЕООД възникнало задължение да го начисли по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ако лицето било регистрирано по ЗДДС.

За целта за получените услуги „Ай Си Ер Серт" ЕООД следвало да издаде протокол на основание чл.117, ал.1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът бил станал изискуем, съгласно чл. 117 ал. 3 от ЗДДС, като същия протокол следвало да бъде отразен в дневника за продажби в справката - декларация за данъчен период м.06.2023 г., които лицето било длъжно да подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: от 01.07.2023г. до 14.07.2023г.

Инспекторът по приходите приела, че установеното съставлява нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3, от ЗДДС, въз вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2 т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, извършено на 15.07.2023г. в гр. Пловдив.

За горепосочените получени услуги по четирите данъчни периода, св.М. констатирала, че данъчно задълженото лице нямало право на данъчен кредит съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС.

На 23.01.2024г. за установените за извършени от „Ай Си Ер Серт" ЕООД четири административни нарушения на чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл.117, ал.1 и ал.3, от ЗДДС, въз вр. с чл.97а, ал.1 и ал. 4, чл. 82, ал.2 т.3 вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, св.М. съставила АУАН № F752799/23.01.2024г., подписан и връчен на управителя на дружеството.

Срещу така съставения акт не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган възприел изложената в АУАН фактическа обстановка и приел за извършени от жалбоподателя четири административни нарушения на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.117, ал.1 и ал.3, вр. чл.97а, ал.1 и ал.4, чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, за които на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС наложил четири имуществени санкции в размер на 500 /петстотин/ лева, в размер на 590, 66 /петстотин и деветдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, в размер на 751, 04 /седемстотин петдесет и един лева и четири стотинки/ лева и в размер на 500 /петстотин/ лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.М. Т. М. – актосъставител, както и от приложените към административно- наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, Заповед № ЗЦУ- 384/27.02.2024г. и Заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024г., двете на Изпълнителния директор на НАП, фактура № TR23000002/20.02.2023г., фактура № BVL/MAR/01-01-BUL/01.04.2023г., фактура № BVL/APR/01-01- BUL/01.05.2023г. и фактура № ALE20230000000255/05.06.2023г.

В показанията си актосъставителят М., потвърждава авторството на съставения акт. Свидетелката описва повода за проверката, извършените в хода й действия от страна на контролния орган, изисканите документи и направените от нея констатации. Повод за проверката бил установеното закъснение с регистрация на дружеството жалбоподател по ЗДДС и неначисления в тази връзка данък добавена стойност за получени услуги от чуждестранни дружества. Изисканите от инспекторът по приходите документи били представени на 23.10.2023г., след подадена молба от представителя на дружеството за удължаване на срока за представяне. Св.М. допълва, че актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството. Уточнява, че доставките, описани в АУАН били съгласно представените на контролния орган фактури и договори.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с установената от писмените доказателства фактическа обстановка, свързана с проведената проверка, извършените от свидетеля действия и представените от наказаното дружество документи. По отношение на тези факти, изложени от свидетеля, липсват каквито и да е съществени противоречия в доказателствата, поради което и съдът прие гореописаните обстоятелства за осъществили се в обективната действителност.

С оглед на така приетата въз основа на доказателствата по делото и изложена фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Съдът, след запознаване с приложените по дело, намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г., допълнена със Заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024г., двете на Изпълнителния директор на НАП, а тази на актосъставителя произтича съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, като орган по приходите.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Противно на изложеното в жалбата, и двата акта на администрацията отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като са описани всички съставомерни признаци на установените четири административни нарушения по ЗДДС, включително са индивидуализирани извършените облагаеми доставки и онези фактически обстоятелства /броят и естеството на доставките, доставчиците и издадените фактури и стойността им, датата и мястото на извършването на доставките/, които биха могли да позволят на съда да извърши проверка дали в случая се касае за облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Отразени са датите на настъпилите данъчни събития по процесните доставки, както и дата и място на извършване на четирите административни нарушения. В този смисъл вмененото на нарушителя неправомерно поведение е в достатъчна степен индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво се е изразило то, какъв е характерът на обвинението и срещу какво конкретно той следва да организира своята защита. В случая проверката е била насочена към конкретно лице и няма съмнение, че именно жалбоподателят е бил субект на производството по установяване на предпоставки за задължителна регистрация по ЗДДС. Правната квалификация на вменените деяния е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения. По отношение на възражението, че не е посочена конкретна точка на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС следва изрично да се посочи, че същото не представлява съществено процесуално нарушение, след като в НП са изложени твърдени обстоятелства за това какво качество има лицето, а именно – получател по облагаема доставка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

Спазени са и законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 23.01.2024г. за нарушения, установени на 23.10.2023г. (след получаване на представените документи по имейл – л. 17 от съдебното производство), а НП е издадено на 01.07.2024г., т.е. преди изтичане на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.117, ал.1 и ал.3, вр. чл.97а, ал.1 и ал.4, чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.97, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, като част от дадената правна квалификация, указва в ал.1, че на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страна, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, като ал.4 на чл.97а от ЗДДС сочи, че за лицата по ал.1 и ал.2 от същия член възниква задължението за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

От своя страна, чл.86, ал.1, в трите й точки, въвежда задължението за регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като съгласно ал.2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Облагаема доставка съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които в ЗДДС е предвидено друго.

Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събрания доказателствен материал, формират у съда извод за неизпълнение от страна на жалбоподателя „Ай Си Ер Серт“ ЕООД на предвиденото в цитираните законови норми. Безспорно санкционираното дружество е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, установено на територията на Република България. Не се спори, че същото е получател на доставки на услуги /предоставяне на права за сертифициране, сертифициране на обучение на одитори и обучение на одитори/ с място на изпълнение на територията на страната, както и че изброените в акта и НП дружества, с които жалбоподателят е сключил сделки, са доставчици, които са данъчно задължени лица, неустановени на територията на страната. Неоспорено е и обстоятелството, че "Ай Си Ер Серт" ЕООД е получавало услуги от посочените в акта и НП доставчици, като първата доставка с доставчик „Alberk QA International DMCC“, Република Турция е извършена на 20.02.2023г., за което е издадена фактура на същата дата. В случая дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.97а, ал. 4 от ЗДДС най - късно до 12.02.2023 г., докато то е сторило това едва на 19.07.2023 г. и съответно било регистрирано на 08.08.2023 г. с Акт за регистрация по ЗДДС. За периода 16.02.2023 г. - 21.06.2023 г. дружеството е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми по смисъла на горецитирания чл.12 от ЗДДС и за които данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 82, ал.2, т. 3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, но не е начислило дължимия данък, както следва: за данъчен период 16.02.2023г.- 28.02.2023г. не е начислило ДДС в размер на 116, 84 лв. върху данъчна основа от 584, 20 лв.; за данъчен период 01.04.2023г.-30.04.2023г. не е начислило ДДС в размер на 590, 66 лв. върху данъчна основа от 2 953, 30 лв.; за данъчен период 01.05.2023г.-31.05.2023г. не е начислило ДДС в размер на 751, 04 лв. върху данъчна основа от 3 755, 19 лв. и за данъчен период 01.06.2023г.-21.06.2023г. не е начислило ДДС в размер на 104, 31 лв. върху данъчна основа от 521, 55лв. За съставомерността на деянието по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно е установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 16.02.2023 г. – 21.06.2023 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и в срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС - не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. Данъкът по ЗДДС става изискуем за облагаеми доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2, 3 и 4 на чл.25 от ЗДДС, така както повелява разпоредбата на ал.6, т.1 на същия член. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Доколкото данъчното събитие е настъпило за всяка една от четирите доставки на услуги /подробно описани в АУАН и НП/, то за дружеството е възникнало задължението да начисли ДДС по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ако беше регистрирано по ЗДДС, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларация по чл.125 за този данъчен период и посочи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Правилно е прието в АУАН и оспореното НП, че това не е било сторено от дружеството като получател на описаните доставки в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, както е предвидено в чл.117, ал.1 и ал.3 от ЗДДС. С това свое бездействие, дружеството жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вменените му нарушения по ЗДДС, за което правилно е бил санкциониран на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.

Разпоредбата на ал.2 на чл.180 предвижда приложение на ал.1 в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок, като в ал.1 на същата норма е предвидена имуществена санкция за юридически лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. В случая при индивидуализиране на наложените имуществените санкции за установените четири административни нарушения, наказващият орган е съобразил предвиденото в горецитираните разпоредби, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, поради което същите не подлежат на коригиране.

Санкционираните деяния разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Необходимо е да се отбележи, че за да се счете случаят за маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай са били констатирани четири самостоятелни нарушения на ЗДДС, което изключва извод, че деянията имат по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай. Наред с това липсват данни и твърдения за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид.

По изложените съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

По разноските: С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

Така мотивиран, съдът