Решение № 398 от 7.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 421/2024 г.

Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Н. М. Н., чрез процесуалния му пълномощник адвокат Н. М. М., против постановеното решение №155 от 29.04.2024 г. по търг.дело №359/2023 по описа на Окръжен съд Стара Загора. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от Н. М. Н., ЕГН ••••••••••, против Т• Б• А• Б. ЕАД, ЕИК •••••••••, за признаване за установено, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №••••••••••••• от •••••••• г. е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1, 2 и чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, като неоснователен. Жалбоподателят счита, че така постановеното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, изрозяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Изложил е подробни съображения, свързани с невключване в ГПР на всички действителни разходи, а именно тези по застраховка - Защита на кредита и сметките, в размер на 5 615, 64 лв., което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до приложението на чл.22 и чл.23 от закона. Позовава се на Директива 2008/48 ЕО и по.точно на чл.3, б.ж от директивата, определяща общите разходи по кредита на потребителя. На следващо място, не е съгласен с извода на съда, че при фиксиран размер на годишната договорна лихва не е необходимо посочването на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като в тази връзка счита, че в договора следва да са посочени условията/начините/ за прилагането на лихвения процент, което не е изпълнено в договора и води до нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Моли да се отмени решението, като се уважи предявения иск за приемане в отношенията между страните, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на посочените основания. Претендира разноските, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Срещу въззивната жалба е постъпил отговор, в който ответникът Т• Б• А• Б. ЕАД, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт В. Ц., я счита за неоснователна, като е изложил съображенията си срещу доводите за порочност на обжалваното решение. Моли да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение. Претендира разноските - общо 600 лв. за две инстанции. Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 28.05.2024 г., а въззивната жалба срещу него е подадена чрез куриер на 11.06.2024 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и. Предявен е установителен иск за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит №••••••••••••• от •••••••• г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1, 2 и чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Ищецът, имащ качеството на кредитополучател по договора, посочва, че е получил от ответната банка по силата на сключения договор сумата от 20 000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент - ГЛП от 41, 09% и годишен процент на разходите - ГПР в размер на 48, 26 %. При сключването на договора е пожелал и сключване на застраховка - Защита на кредита и сметките, в размер на 5 615, 64 лв., която сума се превежда от кредитора към сметката на застрахователя, съгласно чл.7.2.2 от договора за кредит. Така общото крайно задължение се е получило в размер на 25 615, 64 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни вноски, всяка в размер на 1 248, 71 лв. Твърди, че сключеният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, както и че са нарушени императивни разпоредби на този закон, водещи до недействителността му. Нарушено е изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за представяне на елементите от договора с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, тъй като застрахователната полица е с шрифт по-малък от 12. Нарушено е изискването на чл.11, ал.1, т.11, тъй като в представения погасителен план се съдържат само брой, размер и падеж на всяка една от погасителните вноски, без да е посочено поотделно каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасява с всяка една от вноските. Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10, тъй като не е конкретизирано кои компоненти са включени в годишния порцент на разходите – ГПР, каква е неговата структура и как се е формирал. Не могат да се проверят индивидуалните компоненти и съответствието им с чл.19, ал.1 от закона. Отделно, под формата на допълнителни услуги към договора е предоставена застрахователна премия в размер на 5 615, 64 лв. Предвид свързаността и с договора за кредит, с договарянето и, дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, с което се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4, касаеща ограничение в размера на ГПР. Посочва, че не е бил наясно и не му е разяснено при сключването на застраховката, какви са правата му, в кои случаи може да се възползва от тях, каква е общо дължимата сума по премиите. Счита, че клаузата за заплащане на застраховки е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, което влече нищожността и. Според него, не може под формата на застраховки да се начисляват и други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, поради което клаузата за дължимост на такси за допълнителни услуги по начина, описан в договора, е нищожна и поради противорение с добрите нрави. Сключената застраховка противоречи и на чл.115, т.1 и чл.116, ал.1 от КЗ, поради което е нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит 20 000 лв., дължимата застрахователна премия в общ размер 5 615, 64 лв., договорната лихва 40, 09%, общата стойност на разходите по договора надвишават значително годишния процент на разходите 48, 26%. Твърди, че липсва яснота относно лихвеният процент на ден и годишния лихвен процент във връзка с чл.11, ал.1, т.9. Отделно от това, лихвеният процент от 41, 09 % е несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент от 14, 61 % при отпускане на потребителски кредити в страната. На база тези твърдения счита, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, което води до недействителност на договора и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и др.разходи по кредита съгласно чл.23 от ЗПК. Ответникът оспорва иска, като излага възраженията си срещу твърденията на ищеца. С подробни аргументи счита, че не са налице посочените в исковата молба нарушения на ЗПК. Окръжният съд е приел, че наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договора са неоснователни, тъй като договорът е на ясен и разбираем език, с посочен фиксиран размер на договорната лихва, уговореният лихвен процент е в рамките на пределите, установени в чл.19, ал.4 от ЗПК – до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на МС – 50%, обвързан от разходите, които финансовата институция прави с риска, който носи, и с размера на очакваната печалба, с пълна яснота за финансовата тежест от страна на заемополучателя. Според съда, съществува яснота как е формиран ГПР – в самия закон и в приложение №1 към чл.19, ал.1 от ЗПК. Също така се счита, че застрахователните премии са цената на допълнителна услуга, която е пожелана от заемополучателя, без да е задължително условие за сключването на процесния договор, както и застрахователният договор не е елемент от друг договор, вкл. и със страни непритежаващи качеството на застраховател. Приложени са от страна на ищеца процесният договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от ответната банка, заявление-декларация за установяване на договорни отношения от •••••••• г., декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, информационен документ за застрахователен продукт, декларация от същата дата за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма - Защита на кредита и сметките, сертификат за застрахователната програма, общи условия на застраховката, банкови документи за плащане по кредита. Безспорно е обстоятелството относно сключване на процесния договор с потребителски характер, от което следва, че в отношенията между страните по договора са приложими нормите на ЗПК. В чл.7 от договора е посочен размерът на кредита – 20 000 лв. и общият размер на кредита – 25 615, 64 лв., включващ размера на кредита - отпуснатата сума 20 000 лв. плюс общ размер на застрахователната премия – 5 615, 64 лв. по застраховка – защита на кредита и сметките, както и условията за усвояването му. Съгласно чл.7.2.2, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя застрахователнатите програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Договорът е сключен при годишен лихвен процент 41, 09%, съгласно чл.9. Лихвата се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата /на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината/. При просрочие се дължи лихва в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Към момента на сключването на договора – •••••••• г. законната лихва за периода е в размер на ОЛП, който се определя от БНБ + 10 пункта надбавка. Чл.10 се отнася до ГПР по кредита и общата дължима сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 към ЗПК начин. ГПР е 48, 26, като общата дължима сума е в размер на 44 953, 20 лв. При просрочие дължимата от потребителя сума ще се увеличи с лихви и разходи по чл.15 - законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до ефективното плащане, плюс разходите на съдебно и изпълнително производство, адвокатски хонорари, др.разходи по изпълнителния лист и по закон. В чл.11 се съдържа погасителния план, съгласно договора, в чл.15 – разходите при просрочие, в чл.19 – изискуемите застраховки, ако има такива, като е посочено, че същите не са задължително условие за сключването на договора. От приложеното заявление – декларация, изходяща от ищеца, за установяване на договорни отношения, се установява желанието му да сключи договор, а съгласно т.13 - желанието и съгласието му да бъде сключена застраховката, предлагана от банката, действаща, като застрахователен агент на К. Ж., клон Б. К•• и К. О. з., клон Б. К••. От стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация се установява общият размер на кредита – 25 615, 64 лв. От т.3 е видно, че в случаите на желание за сключване на застраховка от страна на потребителя, съответната част от средствата по кредита се превеждат от кредитора по сметка на избрания застраховател. В раздела разходи за откриване на една или няколко сметки във връзка с обслужване на договора е посочено само, че при просрочени плащания ще се заплати законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до ефективното плащане. Изготвена е декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма – Защита на кредита и на сметките за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от ответната банка, както и е представен сертификат за присъединяване към груповия застрахователен договор, ведно с общи условия. Макар твърденията на ищеца да се отнасят до нарушение на императивни материално правни норми, които не водят до преклузия, следва да се отговори първо на наведените от него оплаквания във въззивната жалба. Според него, договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която разпоредба се отнася до един от съществените реквизити на договора с потребителски характер, а именно годишен процент на разходите - ГПР. Съгласно т.10, договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Този процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. и тези за посредниците при сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Изчислява се по специална формула, съгласно приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Изрично са посочени разходите по кредита, които не се включват в него. Целта е да се даде точна и пълна информация на потребителя за разходите по кредита, за да може да направи информиран и обоснован избор дали да сключи договора за кредит или не, както и да разбере реалният процент на оскъпяване на ползвания финансов продукт. В изпълнение на целта потребителят следва да може да извърши съпоставка между отпуснатия кредит и общата сума, която по т.2 е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, както и общ размер на кредита по т.3, който е максималният размер /лимит/ или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В договора са посочени годишният процент на разходите – 48, 26 и общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на процесния договор – 44 953, 20 лв. Липсват допусканията, които са взети предвид при посочване на ГПР, а и те не могат да се извлекат от представените доказателства. Липсва методика на изчисляването му, която да е в съответствие с Приложение №1 към закона, а и не се установяват данните, въз основа на които е направено изчислението. Не е ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. Според цитирания по - горе пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, застрахователните премии представляват разход по кредита единствено, когато сключването на договора за услуга, какъвто договор е застрахователният договор, е задължително условие за получаване на кредита. В случая се смята застраховката за доброволна, от което следва, че с нея се е достигнало до увеличаване на посочения общ размер на кредита и чрез него се е намалил ГПР, доколкото съгласно чл.19 от ЗКП, ГПР се формира като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест повишаването на посочения размер на кредита, със сигурност намалява ГПР по него. От представените доказателства по делото обаче се оборва доброволният и характер. От приложеното заявление – декларация за установяване на договорни отношения, т.13 е видно желанието и съгласието на ищеца да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие е дадено предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски характер. Отнася се до конкретно описана застраховка. Всичко това води до извод, че сключването и е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, а оттук се извежда задължителният и характер. Би следвало да бъде включена в разходите по кредита. Ето защо, следва да се приеме, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до извод, че договорът е недействителен в съответствие с чл.22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по чл.23 от същия закон. Съгласно чл.11, ал.1, т.9, договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се представя за всички приложими лихвени проценти. В чл.9 от договора е посочен лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата. За потребителя, като по-слаба страна в правоотношението, не се разбира кой точно е остатъчният размер на главницата, тъй като в чл.7 от договора, като размер на кредита и общ размер на кредита има посочени две различни суми, при което не може да се прецени за коя от двете суми отговаря понятието главница по чл.9. Следователно не става ясно какъв е точно размерът на договорното възнаграждение по процесния договор за потребителски кредит, а това оказва влияние и върху годишния процент на разходите, което също води до нарушение на императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и извод за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК и приложението на чл.23 от ЗПК. Въз основа на гореизложеното, основателни се явяват оплакванията във въззивната жалба, като същите следва да бъдат споделени. Това води до отмяна на обжалваното решение и като негов резултат – уважаване на предявения установителен иск за нищожност на процесния потребителски договор за кредит с указанието, че по него следва да се дължи само чистата стойност на отпуснатия кредит в съответствие с чл.23 от ЗПК. Във връзка със служебното си задължение при нарушение на императивни материално правни норми, както и поради обстоятелството, че в исковата молба са наведени твърдения за нарушаване на чл.10, ал.1 от ЗПК относно различния шрифт на договора, заявлението – декларация за установяване на договорни отношения и застрахователната полица, като застрахователната полица е с шрифт по-малък от 12, следва за пълнота да се разгледа и това наведено твърдение. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че договорът за застраховка не е сключен в предвидения по закон шрифт, но според него не е предвидено изискване за шрифт за него в КЗ, сключен е между различни страни, не е елемент от договора за потребителски кредит и клаузата е инкорпорирана в основния договор, поради което не е необходимо това изискване. Съдът не споделя тези възражения, направени от ответника, тъй като застрахователният договор и общите условия към него са свързани с договора за застраховка. Както се приема по-горе в мотивите, че в конкретния случай сключената застраховка е със задължителен характер, и следователно съгласно цитирания пар.1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК следва да бъде включена в разходите по кредита, да намери отражение в годишния процент на разходите, доколкото размерът му е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, следва да се приеме, че застрахователната премия също е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит и следователно разпоредбата на чл.10, ал.1 относно шрифта следва да се прилага и по отношение на застрахователния договор, т.е. еднакво за двата договора. Това води до извод за основателност и на това наведено твърдение от ищеца за нищожност на процесния договор на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. От достигнатия извод за задължителния характер на застраховката в настоящия случай се извежда и нарушението на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Видно от посочената разпоредба, договорът следва да съдържа условията за погасяване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Чл.11.2 от договора съдържа погасителен план, в който са отбелязани броя на вноските, падеж, размер на вноската, размер на главница и на лихва, размер на остатък, но липсва информация къде е съотнесена и в каква последователност сключената застраховка. Всичко това потвърждава достигнатия извод за нищожност на договора по чл.22 във връзка с от ЗПК. По отношение на разноските – обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските с оглед настоящия резултат. На ищеца следва да се присъдят направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 3099 лв., както са поискани от него и се съдържат в приложения списък по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна помощ, от който се установява договореното възнаграждение и внаосянето му в брой, както и за въззивното производство – 2650 лв. адвокатски хонорар и 512, 31 лв. ДТ лв. в съответствие със списъка по чл.80 от ГПК и договора за правна помощ, служещ и като разписка за платени суми, общо 3162, 31 лв.