Решение № 10 от 26.2.2024 г. на Районен съд - Мадан по дело № 102/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ••• г., издадено от С. Р. К., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР СМОЛЯН, РУ МАДАН, с което на Д. В. Е., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. С., общ. С., ул.•• на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.162 ал. 1 от ЗДвП, за това че на 23.08.2023 г. в 14: 00 часа, в гр.Рудозем на ул.Хан Аспарух в близост до кръстовището с улица Стефан Стамболов с посока на движение към центъра на гр. Рудозем, като водач на лек автомобил Фиат Пунто с peг. Номер •••, собственост на В. Я. Е. с ЕГН •••••••••• от с. С. представя СУМПС от Кралство Великобритания с номер ••• издадено на 10.07.2021 г валидно до 09.07.2031 г. допуска следното нарушение: Водача Д. Е. която е български гражданин, управлява автомобила на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС издадено от Кралство Великобритания, която не е членка на Европейския съюз или страна по Споразумение за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария в срок повече от три месеца от влизането й в страната. В наказателното постановление е посочено, че по направена справка с АИС граничен контрол не е видно последните три месеца да е влизано на територията на Република България Жалбоподателят по съображения, изложени в жалбата и в входа на съдебните прения моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемата страна, Началник група ОДМВР гр. Смоля, РУ Мадан, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки от пълномощника на въззиваемия, с който оспорва подадената жалба като неоснователна. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: На жалбоподателката е бил съставен АУАН Серия GA № •• от 23.08.2023 г. за това, че на 23.08.2023 г. в 14: 00 часа, в гр.Рудозем на ул.Хан Аспарух в близост до кръстовището с улица Стефан Стамболов с посока на движение към центъра на гр. Рудозем, като водач на лек автомобил Фиат Пунто с peг. Номер •••, собственост на В. Я. Е. с ЕГН •••••••••• от с. С. представя СУМПС от Кралство Великобритания с номер ••• издадено на 10.07.2021 г валидно до 09.07.2031 г. допуска следното нарушение: 1. Водача Д. Е. която е български гражданин, управлява автомобила на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС издадено от Кралство Великобритания, която не е членка на Европейския съюз или страна по Споразумение за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария в срок повече от три месеца от влизането й в страната. В АУАН е посочено, че по направена справка с АИС граничен контрол не е видно последните три месеца да е влизано на територията на Република България. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено атакуваното с жалбата наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която българските водачи могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранни национални свидетелства, когато те не са издадени от държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането си в страната. В АУАН и НП отсъства обаче информация относно датата на която Д. В. Е. е влязла в страната, за да се прецени дали към 23.08.2023 г. е изтекъл тримесечния срок, в рамките на който тя е пребивавала на територията на страната. Касае се за обстоятелство, което разкрива значение за преценката относно началния момент, от който следва да се отброява течението на установения със същата разпоредба тримесечен срок. Констатираните пропуски са съществени, доколкото са лишили санкционираното лице от възможността да съобрази и да изгради пълноценно и ефективно своята защита съобразно предявеното му изначално административно обвинение. Касае се за съществени обективни признаци от състава на вмененото нарушение, обуславящи неговата съставомерност. Те следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на наказателното постановление. Посочения порок кореспондира с нарушение на чл. 42, ал. 1 т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т 5 от ЗАНН. Допуснатия пропуск при описанието на фактически обстоятелства в АУАН и НП води до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка наличието на материалноправните предпоставки за налагане на наказание. В производството, на основание чл. 63 от ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да измени наказателното постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и във фактите, които я обосновават. Отделно от това, нормата на чл. 177, ал., 1, т. 2 от ЗДвП не урежда състав на нарушение, относим към описаното нарушение, тъй като нито една от хипотезите на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не съответства на вмененото на жалбоподателя нарушение, и това представлява съществено процесуално нарушение. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено Освен изложеното по-горе се разкрива и недоказаност на фактическите твърдения на административнонаказващия орган, която не може да бъде преодоляна. На първо място следва да се посочи, че съгласно изготвената справка за пътуване на Д. В. Е., жалбоподателката е напуснала Република България на 13.09.2022 г., като след тази дата липсва отбелязване кога лицето е влязло в Република България, поради което посочената справка не може да гарантира изчерпателност на информацията относно преминаванията на жалбоподателката през границите на държавата. В този смисъл е и приетото като доказателство по делото Писмо от 12.09.2023 г. на ГД Гранична Полиция към МВР, съгласно което лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза и ползваните от тях МПС не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС. Ето защо изводът на компетентните органи, че с оглед липсата на изрично отбелязване в изготвената справка от АИС граничен контрол жалбоподателката не е влизала в последните три месеца на територията на Република България е некоректен, доколкото не се основава на категорични доказателства. В този смисъл не е постигната пълна доказаност на деянието и вината на дееца, необходими за реализирането на неговата отговорност, което съставлява самостоятелно основаните за отмяна на обжалваното НП. От друга страна по делото по категоричен начин се установява, че жалбоподателката живее и работи във Великобритания, като се прибира в България веднъж годишно по време на платения си годишен отпуск. На 15.07.2023 г. същата е пътувала със самолет от Лондон, Великобритания до Амстердам, Нидреландия, където се е срещнала с нейната сестра М. Е. и съпругът на сестра й И. Е., като впоследствие се е придвижила до България с автомобил. На 22.07.2023 г. жалбоподателката влязла в Република България през ГКПП Гюргево-Русе с автомобил, управляван от И. Е.. Съдът кредитира показанията на св. В. Я. Е., като обективни, еднопосочени и безпротиворечиви. Въпреки близката родствена връзка между свидетеля и жалбоподателката, свидетелските показанията следва да бъдат кредитирани, доколкото са в унисон с останалите доказателства по делото – представено е писмо от 20.09.2023г., от чуждестранно дружество, регистрирано в Марден, Тонбридж, Кент, Великобритания, за това че Д. Е. е служител в същото дружество от 11.11.2015 г.; представено е извлечение от електронна кореспонденция между жалбоподателката и авиокомпания ИЗИДЖЕТ, в която се потвърждава, че жалбоподателката е пътувала с полет от Лондон, Лутън до Амстердам на 15.07.2023 г.; копие от бордна карта на жалбоподателката, издадена от ИЗИДЖЕТ за полет от Лондон до Амстердам на 15.07.2023 г.; Фискален бон издаден от Национална компания за управление на пътната инфраструктура АД – Румъния, ГКПП Нъдлак – 2, Автомагистрала А1, окр. Арад на 22.07.2023 г. в 10: 27 часа, Фискален бон издаден от Агенция за контрол и инкасо- Румъния, ГКПП Гюргево, общ. Гюргево, окр. Гюргево, издаден на 22.07.2023 г в 19: 18 ч., копие от електронна винетка, издадена от БГ ТОЛ на 22.07.2023г. в 19: 51 ч. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че жалбоподателката е в влязла в страната един месец преди извършване на проверката при която е съставен процесния АУАН, поради което не е допуснато процесното нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДВП. Ето защо издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 500 лева – за адвокатско възнаграждение и 28.80 лева – за превод на документи. С оглед изложеното, съдът