Решение № 25739 от 3.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 7632/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Х. чрез адв. О. М. срещу решение № 1716/09.04.2024г. на СРС, постановено по АНД № 10141/2023 г. Развиват се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се липса на умисъл при извършване на нарушението, допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. Иска се отмяна на решението и на НП. Ответникът чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Моли решението на СРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Заключението на прокурора от СГП е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение. Предмет на касационно оспорване е решение на СРС, постановено по АНД № 10141/2023 г., с което е потвърдено НП №BG 2023/5800-80/НП от 05.06.2023г., издадено от директор на ТД Митница С., АМ, с което Г. Х. е санкционирана на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 11а ал.1 от ВЗ като й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 6 672, 68 лв. представляваща левовата равностойност на една пета от стойността на недекларираните парични средства. Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, като издадено при липса допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ал1 и ал.3 от ЗАНН, при осигурен преводач. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. От фактическа страна е прието, че на 19.01.2023 г. Н. Б. изпълнявала служебните си задължения на Терминал 2, летище [населено място] и извършвала проверка на пътниците, пристигащи от И., Турция. Около 09.15ч. на „Зелен коридор- нищо за деклариране“ спряла за проверка Г. Х., която на въпрос на служителката отговорила, че няма нищо за деклариране.На втория въпрос посочила, че носи в себе си 10 000щ.д. и 3000евро. На същата била извършена проверка и личен преглед, като в дамската й чанта били намерени 11900щ.д. и 5870 евро. Парите били иззети с разписка № 23000801 и внесени в сметка на ТД Митница С.. На 19.01.2023г. бил съставен АУАН и въз основа на него НП, с което на нарушителката е наложена глоба в размер на 6 672, 68лв., представляващи 1/5 от стойността на недекларираните парични средства. След анализ на установените факти чрез събрания доказателствен материал и съобразявайки визираните от АНО правни норми в АУАН и в НП касационната инстанция счита, че при съставяне на АУАН са спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, посочена законната разпоредба, която е нарушена, обстоятелствата при които е извършено нарушението, дата и място на извършването му, описание на обективните признаци на нарушението. Задължението, чието неизпълнение се твърди, е разписано в нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, а именно пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Разпоредбата на чл. 3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП и Съвета предвижда деклариране пред компетентните органи на парични средства в брой на стойност 10 000 евро или повече, или тяхната равностойност, от лице, което влиза или излиза от Общността. В съответствие с него чл. 11а от ВЗ, пренасянето на парични средства за трета страна в размер на 10 000 евро или повече, или тяхната равностойност в левове, подлежи на деклариране пред митническите органи. Съгласно чл. 9, § 1 от Регламент № 1889/2005 г., българската държава е задължена да въведе санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено в чл. 3 от Регламента, като санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. С процесното НП е наложена предвидената по националното право санкции за нарушение на чл. 3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП и Съвета, както и на националните разпоредби, въвеждащи идентично задължение за деклариране - чл. 11а, ал. 1 ВЗ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 /01.02.2012 г. санкция. Съгласно чл. 18 ал.2 от ВЗ в приложимата му редакция, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 или 3 или по чл. 14а, ал. 1, или на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба за физически лица или с имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. Не се споделят възраженията на касатора за допуснато нарушение на процесуалните правила в хода на административното производство. Съображенията на СРС се споделят напълно от настоящия състав, поради което се следва да се повтарят. От друга страна, съгласно чл. 7. от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.