Решение № 26 от 22.4.2024 г. на Районен съд - Козлодуй по дело № 394/2023 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т. А. С., ЕГН: •••••••••• от гр.Козлодуй, обл.Враца, ж.к.3, бл.20, вх.Б, ет.4, ап.12 чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца, с която е обжалвал наказателно постановление №23-0288- 000624/27.11.2023г. на Началника на РУ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. С наказателно постановление №23-0288-000624/27.11.2023г. на Началника на РУ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на Т. А. С., ЕГН: •••••••••• от гр.Козлодуй, обл.Враца, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН са наложени административни наказания, както следва – на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 30.00 лева / тридесет лева / за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20.00 лева / двадесет лева / за нарушение на чл.74, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. От процесуалния представител на жалбоподателя по делото е постъпила писмена защита, с която се иска съда да отмени НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, довели до неговата незаконосъобразност. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Л. Ц. Б. и свидетелите – В. Б. Вълков, Е. Люсиенов Ш. и Д.Д. Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка: На 28.10.2023г., при изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители – св.Б. и св.Вълков били на установъчен пункт при ЕТ „ Зарком „ – магазин за дограми и врати в гр.Козлодуй, в близост до училище „ Васил Левски „.Около 18.25 часа полицейските служители забелязали движещият се по ул.” Георги Димитров „ пред училище „ Васил Левски „ в посока от медицински център „ Дарис „ към бензиностанция „ Лукойл „ лек автомобил марка „ Рено Туинго „, с ДКН: ВР 17 04 СХ, собственост на Н.С., който бил управляван от жалбоподателя.На пътния участък, в който се движел процесният автомобил е била налична пътна маркировка М1 - непрекъсната линия.Имало и две кръстовища, като в участъка на едното се завивало към училището от водачите, движещи се в лявата пътна лента с оглед горепосочената посока на движение, а в участъка на второто се позволявало на водачите движещи се в дясната пътна лента да завият на ляво.В описаните участъци, позволяващи завой на ляво и на дясно, пътната маркировка била прекъсната.Полицейските служители ясно възприели как жалбоподателя предприел маневра „ изпреварване „ на движещо се пред него МПС – лек автомобил, като същият пресякъл пътната маркировка „ непрекъсната линия „ – М1.Жалбоподателят управлявал процесното МПС и с включени допълнителни светлини.Поради извършените от жалбоподателя нарушения, същият бил спрян от органите на реда. За констатираните нарушения актосъставителят Л. Б. съставил на жалбоподателя АУАН №1014342/28.10.2023г., за това, че на 28.10.2023г. в 18.25 часа, в гр.Козлодуй, ул.” Георги Димитров „, пред ОУ „ Васил Левски „, с посока на движение към бензиностанция „ Лукойл „ е управлявал лек автомобил марка „ Рено Туинго „, с ДКН: ВР 17 04 СХ, собственост на Н.С. от гр.Козлодуй, като предприема изпреварване на движещ се пред него лек автомобил, без да съобразява поведението си с пътна маркировка М1 / непрекъсната / и с включени допълнителни светлини.Видно от съдържанието на АУАН, като свидетел - очевидец по същия бил вписан В. Вълков.В така съставения АУАН било вписано, че жалбоподателят няма възражения. Против така съставения му акт, жалбоподателя депозирал до РУ– Козлодуй възражение, в което е посочил, че на процесната дата и място е предприел изпреварване на автомобила, който е бил пред него движейки се с много ниска скорост, както и, че преди да предприеме изпреварването се е съобразил с пътната маркировка, която липсвала.Отразил е още, че без да е имало пътна маркировка е бил глобен. По делото е приложена справка от полицейския служител – св.Ш..Същата е по повод извършена проверка по възражението, подадено от жалбоподателя.От съдържанието на същата се установява, че полицейският служител на 01.11.2023г. е извършил проверка на мястото посочено в АУАН в гр.Козлодуй на ул.” Георги Димитров „ до учебно заведение „ Васил Левски „.Посочено е, че при проверката е било установено, че на пътното платно има положена маркировка тип „ М1 „ – единична непрекъсната линия, което била заснета с техническо средство РСОД, собственост на РУ – Козлодуй.Снимковият материал, който бил изготвен е приложен по преписката. АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителят е извършил деянията виновно, в резултат на което в законоустановения срок е издал обжалваното наказателно постановление №23-0288-000624/27.11.2023г. на Началника на РУ - Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.Същото било връчено на жалбоподателя на дата 29.11.2023г.. След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – Б., Вълков и Ш., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Б., Вълков и Ш.. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й. По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице досежно текстовото описание на нарушението. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.В случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като това изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Л. Б. – младши автоконтрольор при РУ на МВР - Козлодуй в присъствието на свидетеля - очевидец на нарушението – В. Вълков, поради което не е нарушена посочената по – горе процедура. Съществено нарушение на административно производствените правила е налице, когато допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя или когато в случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен. По приложението на материалния и процесуалния закон: За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните. 1.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП: Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, наказва се с глоба от 30.00 лева водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението. Съгласно чл.63, ал.1 от ППЗДвП, надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните линии, на които е разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница. Съгласно чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения - „ единична непрекъсната линия „ – М1.На ППС е забранено да я застъпват и пресичат. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътища с пътна маркировка, надлъжната пътна маркировка има следните наименования и изображения съгласно приложение №1 – „ единична непрекъсната линия „ – М1. Съгласно чл.11, ал.1 от горепосочената Наредба, единичната непрекъсната линия М1 се използва за въвеждане на забрана за ППС да я застъпват и пресичат. В конкретния случай нарушението е описано по следния начин „на 28.10.2023г. в 18.25 часа, в гр.Козлодуй, ул.” Георги Димитров „, пред ОУ „ Васил Левски „, с посока на движение към бензиностанция „ Лукойл „ е управлявал лек автомобил марка „ Рено Туинго „, с ДКН: ВР 17 04 СХ, собственост на Н.С. от гр.Козлодуй, като предприема изпреварване на движещ се пред него лек автомобил, без да съобразява поведението си с пътна маркировка М1 / непрекъсната / „. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление подробно е описана фактическата обстановка, посочени са писмените доказателства, обосновали същата.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който се издава както досежно текстовото описание на нарушението, така и досежно цифровата квалификация на същото.Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните, относими към тях обстоятелства, като по този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си, поради което не е налице нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН.Текстът в АУАН и в НП, с който е описано деянието, съдържа всички съществени елементи от фактическия състав на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. По отношение авторството на деянието, съдът счита, че от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства нарушението е доказано по несъмнен начин, а изложените от страна на защитата възражения са неоснователни, тъй като не намират подкрепа в данните по делото.По делото са депозирани гласни доказателства – на св.Вълков и на актосъставителя – свидетели очевидци на деянието, които са еднозначни, последователни и непротиворечиви относно установяването на основни обстоятелства, а именно извършено ли е деянието, начинът на извършването му и извършено ли е то от жалбоподателя, поради което съдът изцяло ги кредитира.Изводът на съда за достоверността на показанията им не се разколебава, тъй като същите не бяха опровергани с каквито и да било други доказателства.Всички въпроси, касаещи предмета на доказване са обезпечени с необходимите доказателства.Липсват съществени противоречия относно правнорелевантните обстоятелства – място и време на извършване на деянието, лицето, намирало се на местопроизшествието в момента на извършване на нарушението, действията на това лице, за номера и вида на управлявания от него лек автомобил, за обстоятелството, че на 28.10.2023г. в 18.25 часа жалбоподателя като водач на МПС не е съобразил поведението си с пътната маркировка, забраняваща пресичането й и навлизането в насрещната лента за движение / М1 /, извършвайки маневра „ изпреварване „ с типичните за нея характеристики, налагащи пресичане на единична непрекъсната маркировъчна линия, като с поведението си не е създал опасност за движението.Установява се още и че на жалбоподателя е бил съставен, предявен и връчен АУАН за нарушение по ЗДвП.В тази връзка св.Б. сочи, че жалбоподателят е управлявал в посока от медицински център „ Дарис „ към бензиностанция „ Лукойл „, че жалбоподателят се е движел срещу него и колегата му Вълков; че пред ОУ „ Васил Левски „, между два та легнали полицая е предприел изпреварване при наличие на непрекъсната пътна маркировка.Св.Вълков също разказва, че лично е възприел как жалбоподателят е извършил изпреварване на движещ се пред него лек автомобил на място, на което е забранено изпреварването, тъй като има единична непрекъсната линия, че това изпреварване не е създало предпоставка за ПТП и че на мястото на изпреварване линията е видима.Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава в пълна степен и от представените по делото писмени доказателства от страна на АНО, които напълно кореспондират с показанията на актосъставителя и на свидетеля очевидец. От горното може да бъде направен извод, че свидетелите – очевидци на нарушението потвърждават, че на посочената дата и място жалбоподателят е изпреварил неправомерно друг автомобил, след което е бил спрян от органите на реда.Между показанията на разпитаните по делото свидетели относно това обстоятелство не е налице противоречие, като жалбоподателят също не опровергава установените от тях данни.Напротив, видно от съдържанието на депозираното срещу съставения му АУАН възражение, в същото жалбоподателят сам е признал, че е предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил с много ниска скорост. Съдът намира още, че от доказателствата по делото безспорно се установява и обстоятелството, че в посочения в АУАН и НП пътен участък е налична непрекъсната маркировъчна линия – М1, въвеждаща забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош.Това обстоятелство на първо място се установява както от показанията на св.Ш., който заяви в съдебно заседание, че е извършил проверка и е изготвил справка за пътната маркировка на място, като е посетил мястото в гр.Козлодуй на ул.” Георги Димитров „, в района до училище „ Васил Левски „; че в района на нарушение - между двата легнали полицая има пешеходна пътека тип зебра; че доколкото има спомен, маркировката между двата легнали полицая е непрекъсната, т.н.М1, като в района на портите на училището има прекъсната линия около 2-3- метра, но е абсолютно забранено изпреварването на автомобил и тази прекъсната линия е сложена за да може автомобилите, които се движат от бензиностанцията към центъра да могат да завият наляво към училищния двор.Установява се и от изготвената от св.Ш. справка, в която изрично е отразено, че на процесното място има положена пътна маркировка тип „ М1 „ – единична непрекъсната линия и от приложения по делото снимков материал.От гореизложеното може да бъде направен извод, че жалбоподателя е бил наясно, че изпреварва в нарушение на правилото, установено с пътна маркировка М1. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В конкретния случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН, актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.Извършеното от страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна.Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО.Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на извършването му, както и неговото авторство. Съдът намира, че деянието е ясно описано в АУАН и НП – водачът е предприел неправилна маневра „ изпреварване „ при наличието на пътна маркировка, забраняваща това.Непосочването на конкретни обстоятелства относно това, в какво се е изразило несъобразяването с предписанието на маркировката – пресичане или застъпване, както и в кой етап от маневрата „ изпреварване „ е застъпена или пресечена единичната непрекъсната линия, не нарушава правото на защита на жалбоподателя.Обстоятелството, че след първия легнал полицай са налични два участъка с прекъсната пътна маркировка е ирелевантно в настоящия случай, тъй като тези в тези участъци е позволено само и единствено предприемане на маневра завой наляво или надясно, но не и изпреварване от страна на водачите, движещи се по основното пътно платно, на което е поставена пътната маркировка.Също така последните имат видимост напред и добре могат да възприемат, че прекъснатата маркировка е поставена единствено в участъка на кръстовището, на което също изпреварването е абсолютно забранено. Описаните в АУАН и НП обстоятелства са достатъчни, за да се ориентира жалбоподателя в извършването на какво по вид нарушение е обвинен и за какво се търси от него административно – наказателна отговорност. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че е неясно дали жалбоподателят е застъпил или пресякъл непрекъснатата пътна маркировка.Това е така, тъй като деянието е описано като „ изпреварване „, а маневрата изпреварване е свързана с навлизане от страна на водача в съседна / лява по посака на движението / пътна лента, пресичайки единичната непрекъсната линия. Съдът не кредитира показанията на св.Димитрова в частта им, в която твърди, че автомобилът, който се е движел пред тях е дал десен мигач и жалбоподателят го е заобиколил в участък, в който няма пътна маркировка.Твърденията на тази свидетелка се опровергават от кредитираните и обсъдените по – горе от съда доказателства.Същите съдът намира като дадени с цел да бъде подкрепена защитната теза на жалбоподателя, още повече, че свидетелката съжителства с последния. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която не е нито бланкетна, нито препращаща.Последното предложение от същата, което е нарушено и в случая сочи, че водачът не е съобразил поведението си с пътната маркировка, която в случая е била М1, т.е. изпреварването е било извършено в нарушение на определена забрана, въведена с маркировката М1.Също така АНО е санкционирал водача и с относимата и приложима за това деяние разпоредба на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП. Съдът приема административното нарушение визирано в НП за виновно осъществено, тъй като жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Не са налице основания за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си – жалбоподателят е извършил изпреварване в пътен участък, на който това е било забранено - участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка – в случая е налице нарушение на правило, въведено с пътна маркировка. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 2.По отношение на наложеното наказание по реда на чл.185, от ЗДвП: Съгласно на чл.74, ал.1 от ЗДвП, допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия.Тези светлини не може да се използват самостоятелно. Съгласно чл.185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20.00 лева. В конкретния случай нарушението е описано по следния начин „ С включени допълнителни светлини „. Въведената с горепосочената законова разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗДвП забрана има за цел да не се допусне едновременното използване на основни светлини и допълнителни светлини за мъгла, когато видимостта не е намалена поради мъгла, дъжд, снеговалеж или други подобни обстоятелства. При съставяне на АУАН, чиито текст е възпроизведен и в НП обаче, уточнение относно обстоятелството дали жалбоподателя е използвал допълнителните светлини без да е налице значително намалена видимост липсва, т.е. не се установява допълнителните светлини при какви метрологични обстоятества са използване.Без изричното посочване на същото не би могло да се приеме, че нарушението е надлежно описано.С оглед упражняване на правото на защита на санкционираното лице в пълен обем, то следва да разбере за какво точно деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а не това да се извежда по тълкувателен път. Съгласно чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. С оглед горното съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които нарушения са от категорията на съществените такива, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и обуславящи незаконосъобразност на НП, поради което НП следва да бъде отменено в тази му част. В случая дори в АУАН и НП не е възпроизведено изцяло съдържанието на нарушената законова разпоредба.Изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка, относно вмененото на жалбоподателя нарушение е неясна, неточна и непълна, което има за последица невъзможност да се установи в какво точно се установява възприетото от АНО деяние като такова, нарушаващо разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание по чл.185 от ЗДвП.Непрецизната формулировка и непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото административно обвинение.АНО носи тежестта да докаже всички предпоставки за законност на обжалвания акт. Всеки акт трябва да отговаря на изискванията за форма, т.е. да съдържа фактическите основания за издаването си, като фактическите основания са онези констатации за релевантните факти, които органът е установил и въз основа на които е направил изводите си.Тези фактически констатации в случая се съдържат в АУАН и НП, в които не е посочена причината, поради която актосъставителят е приел, че е налице нарушението по чл.74, ал.1 от ЗДвП.Съдебното производство по оспорване законосъобразността на административния акт е проверка на посочените в него фактически и правни основания, а не производство за установяване на факти и обстоятелства, за които органът не твърди в акта си, че са послужили като основание за издаването му.В случая изложените фактически основания, въз основа на които е издадено оспорваното НП не дават възможност да се извърши проверка за законосъобразност на същото. Ето защо наказателното постановление, в частта относно наложената глоба за нарушение на чл.74, ал.1 от ЗДВП в размер на 20.00 / двадесет лева /, следва да бъде отменено. За защита на правата и законно установените си интереси жалбоподателят е упълномощил свой процесуален представител по делото – адвокат М. С. от АК - Враца. Според представения по делото договор за правна защита и съдействие, на жалбоподателя е предоставена правна помощ на основание чл.38 от ЗА. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК.Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая на жалбоподателя с НП са наложени общо две глоби, всяка в размер под 1000.00 лева за извършени общо две нарушения по ЗДвП. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева, поради което с оглед изхода на делото на адв.М. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева с оглед посочената по – горе разпоредба на чл.18, ал.2 от Наредбата. Когато органът няма собствен бюджет, съгласно чл.27, ал.2, изр.2 от ГПК, който се прилага субсидиарно, разноските се дължат от непосредствено по – горестоящия държавен орган с бюджет, който в случая е ОД на МВР – Враца. Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът