Решение № 142 от 18.12.2025 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Производството по делото е образувано по молба на Производството по делото е образувано по молба на П. И. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. К., Софийска област, ул. „•••••••••••“ №27 като родител и законен представител на малолетното дете: С. П. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. К., Софийска област, ул. „•••••••••••“ №27, чрез адвокат П. Л. Н. - пълномощник, личен № •••••••••• в Адвокатска колегия гр. София, служебен адрес: гр. Пирдоп, ул. „••••••••••••“, бл. 37, aп. 11. В молбата молителят твърди, че е родител на малолетното дете С. П. Т., родена на ••••••••••г., с ЕГН ••••••••••. При раждането на дъщеря му попълнил декларация за припознаването й, в която посочил имената: собствено, бащино и фамилно, които тя да носи, а именно С. П. Т.. След недоразумение в болничното заведение в гр. П., в което беше осъществено раждането на детето и отказ да впишат посочените в декларацията имена на детето, т.к. по тяхното разбиране бащиното име на детето следвало да бъде неговото собствено с наставка -ова, съгласно текста на закона, се наложило да подпише втора декларация, единствено за да бъде избегната последващата процедура по припознаване на детето, изискваща продължителен период от време, през което детето да носи имената на неговата майка. Не успял да убеди служителя, отговорен за вписването акта на раждане на дъщеря му в Община П., че следва бащиното име на дъщеря му да бъде определеното от него и майката на детето, съгласно предвидените изключения на чл. 13 ЗГР. В молбата молителят твърди, че той и майката на дъщеря му- Е. Д. А. живеят заедно от 2017г. От фактическото им съжителство имат и друго дете И.П. Т., роден на ••••••••••г., с ЕГН ••••••••••, който вече е на 5 години и 7 месеца. Двете им деца И. и С. следва да носят еднакви бащини имена, след като той е техния биологичен родител. Сега децата им са с различни бащини имена, което обстоятелство напред във времето ще им създаде, изключителни неудобства и затруднения, а те - техните родители ще се налага да обясняват, че те произхождат от един баща, но поради административни недоразумения имат различни бащини имена. Към настоящия момент децата му са още много малки, но занапред ще изпаднат в положение, в което да бъдат третирани като „чужди“ помежду си деца, поради различните им бащини имена. Бащиното име на детето му С. ще създава у него раздвоеност и обърканост. Има сериозни основания да смята, че и в бъдеще детето му ще среща затруднения в социалната си адаптация, което ще влияе на формирането му като личност в обществото. Молителят моли съда да постанови решение, с което да промени бащиното име на детето му от П. на П., като разпореди препис от решението да се изпрати в Община П., област Пазарджик и се извърши поправка в съответния регистър от длъжностното лице по гражданското състояние, относно записването на бащиното име на детето му С.. В проведеното съдебно заседание родителите на молителя, както и директора на Д“СП“- гр.Пирдоп, се явяват лично, поддържат молбата, като сочат, че са налице важни обстоятелства, които обуславят исканата промяна на бащиното му име. Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна: Видно е от приети по делото писмени доказателства: Декларация по чл. 123, ал. 1, изр. второ СК; Удостоверение за раждане на детето И.П. Т.; Удостоверение за раждане на детето С. П. Т., е че малолетното дете понастоящем носи лично, бащино и фамилно име „С. П. Т.“, родена на ••••••••••г., с ЕГН ••••••••••. При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни съображения: Молбата е ОСНОВАТЕЛНА. I. По характера на съдебното производство. Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа - арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство - чл. 530 - чл. 541 от ГПК, съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда. Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал. 3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това". В случая малолетния молителя, чрез неговите родители и законни представители е поискал с молбата си промяна на бащиното си име, като е сезирал с молбата си Районен съд-Пирдоп. След като за местната подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд. В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална възможност да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК, - задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания акт. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са „важни“ обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни“, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват „важни“ такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на III ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на III ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се имат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установи наличие на „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата от молителя промяна на носеното от него бащино име. II. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР. Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., II г. о. на ВКС/. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име. В случая се иска промяна на бащиното име на молителя от „П.“, което да бъде променено на „П.“. От представените по делото официални свидетелстващи документи /Копие от акт за раждане; Свидетелство за съдимост/, доказващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет на изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителя фигурира в регистрите на населението с лично име „С.“, бащино име „П.“ и с фамилно име „Т.“, противното не се установи по делото. съдът отчита факта, че това неминуемо води до затруднения в социалното общуване на молителя, засягащи личните му интереси, доколкото именно обективния факт, че молителката носи едно бащино име, а родителят й по произход - бащата, с когото живеят заедно, в едно домакинство и обществото възприема еднозначно и безпротиворечиво като семейство, неминуемо и неизбежно е свързано със сериозни и изключителни затруднения и неудобства при общуването с останалите членове обществото, тъй като е свързано с това да се обясняват причините за разликата в бащиното име на молителката и единия от родителите й по произход - бащата, което неудобство безспорно представлява важно обстоятелство по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР, тъй като води до объркване сред обществото относно произхода на молителя. Следва да посочи и съдебната практика на ЕСПЧ, касаеща правото на име, което е свързано с правото на личен и семеен живот, гарантирано от ЕКЗПЧОС. По делото Stjerna срещу Финландия от 25.11.1994 г. ЕСПЧ приема дефиницията, че „името е не само форма на лична идентификация, но то също съставлява връзка със семейството и включва до определена степен правото да установи отношения с другите“. По делото Burghartz срещу Швейцария от 22.02.1994 г. ЕСПЧ приема, че „като средство за идентификация на индивида и като средство за връзка със семейството, името е свързано с неговия личен и семеен живот (..) личния живот включва до известна степен и правото да се установят и развиват отношения с други човешки същества в професионален и всякакъв друг контекст, при което само по себе си името е защитено по 41. 8 от ЕКПЧ като лично право и право на зачитане на личния и на семейния живот, израз на „позитивни задължения“ на държавата за ефективно зачитане на това право“. По делото (millet срещу Франция ЕСПЧ признава, че името служи като „средство за идентифициране на лицата в техните семейства и общността.“ Наред с това ЕСПЧ констатира (по делото Salonen срещу Финландия, по делото Daroczy срещу Унгария), че държавите следва да зачитат значението на имената в живота на хората като основен елемент от личността и от самоопределянето на индивида. От събраните по делото писмени доказателства, вкл. и от приложено удостоверение за раждане на И.П. Т., брат на малолетната молителка, роден почти пет години преди нея и от същите биологични родители, за което е съставен акт за раждане от същата община и същото лице по гражданско състояние, се установява, че бащините имена, посочени в удостоверенията им за раждане, издадени въз основа на съставените актове за раждане, се различават. С оглед горното, може да се направи извод, че молителя С. П. Т., търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в обществото, при условията на социално общуване е индивидуализирана с различни имена. Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането на възложената от закона идентификационна функция ще създаде и емоционален дискомфорт у молителя и е породило реален риск от засягане процеса на социалната и професионалната му адаптация. С оглед доказаното по безспорен начин, съдът прави извод, че са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на бащиното име на молителя. Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променено бащиното име на молителя от „П.“ на „П.“. Налице са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носенето на името в частта, в която се иска промяна. С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на бащиното име на молителя. Предвид гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав