Решение № 6630 от 25.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8543/2024 г.

Производството е по реда на чл.179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката ( ЗЕ ). Образувано е след решение на ВАС от 20.05.2024г. по адм.д. № 9907/2022 г., с което е обезсилено решение № 5221 от 04.08.2022 г. по адм.д. № 1999/2022г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане в състав от трима съдии. Прието е, че се касае за общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Производството пред АССГ, 71 с-в, е било образувано по жалба на „ХЕЛИОС ПРОДЖЕКТС“ ЕАД ЕИК срещу решение Ц-2 от 01.01.2022г. на КЕВР. Съгласно дадените в горецитираното решение на ВАС указания, настоящият състав е указал на жалбоподателя да уточни обжалваната част от решението на КЕВР. Дружеството, с молба от 01.10.2024 г., е посочило, че оспорва подточка 2.10 по Раздел I, т. 2. от Решение Ц-2/2022 г. на КЕВР, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствните правила, при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона и противоречие и несъобразяване с актовете на Общността. Твърди се, че при обсъждане на възраженията, депозирани от производители на ВЕИ, Комисията е формулирала предположения, които не са подкрепени с доказателства. Изложени са бланкетни аргументи относно причините, поради които не са приети депозираните възражения. Сочи се, че в нарушение на чл. 31, т. 1 от ЗЕ цените не са основани на обективни критерии и не са определени по прозрачен начин, като дружеството е възпрепятствано да осъществява основната си дейност съобразно направеното бизнес планиране. Твърди се също така, че решението на КЕВР в оспорената му част е в противоречие с решение на Народното събрание за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021г. и решение за изменение и допълнение на последното, като се заобикаля забраната наложена от НС с мораториума и представлява индиректно повишаване на цената, която ще заплащат потребителите. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Д., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния представител оспорва жалбата. Поддържа, че решението е законосъобразно и в тази връзка изразява искане да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В дадения от съда срок е представил писмени бележки с подробни аргументи за законосъобразност на процесния административен акт. Заинтересованата страна – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят „ХЕЛИОС ПРОДЖЕКТС“ ЕАД притежава и експлоатира фотоволтаична електрическа централа „П.“, с обща инсталирана мощност 50 Мвт, находяща се в землището на [населено място], община Долна Митрополия, област Плевен, която е присъединена към съответната електрическа мрежа. На 31.10.2018 г. жалбоподателят сключва договор за компенсиране с премии №ВЕИ-109/31.10.2018 г. с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, съгласно измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ) от 2018 г. и следващи, с които отпада изкупуването на електроенергия по преференциални цени за ВЕИ производители с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW и с които се прекратява действието на сключените договори за изкупуване. Към датата на сключване на Договора за изкупуване в сила е било Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР за определяне преференциална цена на производителя от което приложимата за централата на жалбоподателя цена е била 485.60 лева/МВтч С решение №Ц-25 от 01.07.2021 г. в частта по т.ХІХ, КЕВР е определила за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Със заповед №З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия и ако това изменение е съществено, да извърши анализ по отношение на изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. За извършения анализ е изготвен Доклад с вх.№Е-Дк-1271 от 08.12.2021г., който е приет от КЕВР с решение по т.1 от Протокол №287 от 13.12.2021 г. Със същото решение, с което е приет докладът, КЕВР приема и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. премии. С решение по т.1 от Протокол №287 от 13.12.2021 г., КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определение в Решение №Ц-25 от 01.07.2021 г. при условията на чл.31б, ал.2 от ЗЕ, като е приела съкратена процедура и срокове за нейното провеждане. Насрочено е обществено обсъждане на проекта на решението за 15.12.2021 г. от 10.00 часа, което да се проведе по реда на т.8 от решение по на КЕВР от Протокол №175 от 05.08.2020г. Срокът, който е предоставен за становища на заинтересованите лица по проекта на решение е до 17: 00 часа на 17.12.2021 г. На същата дата на страницата на КЕВР е публикувано обявление за насроченото обществено обсъждане, ведно с приетия доклад и проект на решение за изменение на Решение №Ц-25/01.07.2021г. На 01.01.2022 г. на основание чл.31б, ал.2 от ЗЕВИ и §28, ал.3 от ПЗР на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр.9 от 2021 г., чл.14, ал.1 от ЗЕ, чл.40, ал.2 от Наредба №1 за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), КЕВР уведомява на страницата си, че приема Решение №Ц-2/01.01.2022 г., с което са изменени определените с Решение №Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Решението на КЕВР е взето след постановяване на Решение на Народното събрание на [държава] от 15.12.2021 г.. с което е наложен мораторуим на цената па електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на нивата от 01.01.2021 г. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, съобразно изискванията на АПК, от лице с активна процесуална легитимация, срещу административен акт по чл.13, ал.9 от ЗЕ, пред надлежен съд и от надлежна страна, за която е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на решението на КЕВР, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката – чл. 10 ЗЕ, а с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР, с което е изменена, считано от 01.01.2022 г. премията на производителите на електрическа енергия за ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 kWp. Съдът намира за неоснователно твърдението на „Хелиос Проджектс“ ЕАД, относно противоречие на административния акт с Решението за изменение и допълнение на Решение на Народното събрание на [държава] (НС) за справяне е ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г., обн. ДВ, бр. 108 от 17.12.2021 г. Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР е постановено на основание чл. 316, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), която разпоредба предоставя възможност за изменение на определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. С процесното решение Комисията е изменила част от премиите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г., т. XIX. Действително, с Решение за изменение и допълнение на Решение на НС за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г., обн. ДВ, бр. 108 от 17.12.21 г. НС е наложило мораториум върху цената на електрическата енергия, ВиК услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16 декември 2021 г., като срокът на неговото действие е до 31 март 2022 г. В конкретния случай обаче, жалбоподателят грешно счита, че посоченото решение на НС е относимо към административното производство, което е завършило с процесното решение. Така в мотивите на Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г., на стр. 4, Комисията е изложила подробни съображения, защо това е така. Съгласно чл. 316, ал. 1 от ЗЕ комисията има право при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия, цените за достъп и/или пренос през електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 по време на ценовия период, но не по-често от веднъж на календарно тримесечие. От друга страна текстът на ал. 2 на чл. 316 изрично посочва, че КЕВР има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. От анализа и съпоставката на двете разпоредби е видно, че същите се отнасят за две по съществото си различни фактически положения, регламентирани в посочените правни норми. Този извод се потвърждава от систематичното тълкуване на разпоредбите - отделени в две различни алинеи, а не обединени в една. В ал. 1 на чл. 316 от ЗЕ изчерпателно са изброени цените, които подлежат на изменение по този ред, а именно това са всички цени, попадащи в чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. Сред тях обаче не е прогнозната пазарна цена за базов товар, което обстоятелство потвърждава неправилността на тезата на жалбоподателя, че тази цена попада в обхвата на Решението на НС. Извод за неправилност на твърденията на жалбоподателя, че процесното решение за определяне на премии попада в предметния обхват на Решението на НС е и фактът, че цените, попадащи в предметния обхват на чл. 31 б, ал. 1 от ЗЕ е предвидено да могат да се изменят веднъж на три месеца, докато за премиите този период е шест месеца. Видно е, че цените се изменят при настъпване на определени условия, докато фактическата обстановка, която може да доведе до изменение на определените премии е коренно различна, т.е. липсва какъвто и да е идентитет между двете правни фигури. Оттук отново следва и изводът, че по съществото си правоотношението по регулиране на цени, респективно тяхното изменение е различно от това по определяне на премии и тяхното изменение. НС е наложило мораториум върху цената на електрическата енергия, ВиК услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16 декември 2021 г., като срокът на неговото действие е до 31 март 2022 г. В конкретния случай, настоящото административно производство е свързано с изменението на определените с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии, които се изчисляват като разлика между вече определени, съответно актуализирани преференциални цени на електрическата енергия и прогнозната пазарна цена за базов товар на организирания борсов пазар на електрическа енергия. Следва да се има предвид също, че по силата на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ сделките, които се сключват от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обект с обща инсталирана мощност 0, 5 MW и над 0, 5 MW, се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия по свободно договорени цени. Следователно тези сделки, се осъществяват по свободно договорени цени извън регулирания пазар. Предвид изложеното, решението на НС за налагане на мораториум върху цената на електрическата енергия на регулиран пазар не е приложимо по отношение на акта на КЕВР за изменението на Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР, в частта по т. XIX, с което са определени за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от ВИ. Така, в случай, че не бъдат изчислени премии спрямо постигнатата цена на електрическата енергия на организирания борсов пазар, то премиите, които следва да бъдат изплатени за срока на мораториума от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, е обект с обща инсталирана мощност 0, 5 MW и над 0, 5 MW, ще доведат до свръхпечалба на последните от една страна, а от друга - ще се отрази крайно негативно на бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Посочените обстоятелства, които са анализирани в хода на административното производство, са отразени в мотивите на процесното решение и съответстват на разпоредбата на чл. 31. т. 7 от ЗЕ. а именно, че КЕВР се ръководи освен от принципите по чл. 23 и 24 и от принципа за справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени и премии за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти на електрическа енергия присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, за технологичните разходи по пренос и разпределение. Както е видно от административната преписка, правното основание за приемане на Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР е чл. 316, ал. 2 от Закона за енергетиката, съгласно който: Комисията има право при необходимост да изменя определените премии, но не по- често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна цена на базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. От анализа на нормативния текст се установява, че изразът „определените премии” се отнася именно за премии, определени с решение на Комисията, а изразът „но не по-често от веднъж на 6 месеца”, обозначава периодът, в който тези определени премии не следва и не могат да бъдат изменяни. Следователно законодателят изрично е допуснал възможността да се изменят премии, определени с решение на Комисията, и това изменение да се извърши преди да изтече периодът, за който са били определени премиите, при условие, че е налице обективният факт на същественото изменение между определената прогнозна цена на базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар. Комисията е определила за целите на настоящото административно производство прогнозна цена за базов товар (стр. 3 от Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г.) в размер на 293, 37 лв./MWh. Прогнозна пазарна цена за базов товар, определена е Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. е била в размер на 119, 00 лв./MWh. Въз основа на подробен анализ на помесечните цени за базов товар на пазара „Ден напред“, както и данните за фючърсите за българския пазар на Европейската електроенергийна борса (ЕЕХ) за съответния период определената цена в размер на 119, 00 лв./MWh е над 180% отклонение спрямо постигнатата цена и прогнозната такава за оставащия срок от периода. Предвид наличието на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, Комисията е открила процедура за изменение на премиите, съгласно чл. 316, ал. 2 от ЗЕ, като след вземане предвид на стойностите на фючърсните сделки към началото на м. ноември 2021 г., прогнозната цена в размер на 293, 37 лв./MWh спрямо старата прогнозна цена е с отклонение от 147%. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл. 30. ал. 1 от ЗЕ. В тази връзка неправилно жалбоподателят смесва институтите на определяне на премиите и този на определяне на цените в сектор „Енергетика“ и напълно неоснователно се позовава на стенограма от заседанието на 47-то Народно събрание, която по съществото си не е нормативен акт, т.е. не съдържа в себе си задължителни правила за поведение. Нещо повече, от цитираното в посочената стенограма е видно, че именно неприемането на предложението идва да покаже, че текстът на Решението на НС е точен и ясен и не се нуждае от допълнително изменение. Така, в него е посочено, че Народното събрание налага мораториум върху цената на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на регулирания пазар на нивата от 16 декември 2021 г. От анализа на цитирания текст е видно, че Решението на НС не предполага изричното изключване на правната възможност на КЕВР да определя прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за целите на ценообразуването на премиите на електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи е обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, тъй като противно на посоченото от жалбоподателя, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. т.е. се прилага по отношение на субектите. които ползват регулирания пазар на електрическа енергия. На стр. 33 от Протокол № 287 от 13.12.2021 г. по т. 1, е видно, че КЕВР е приела Доклад е вх. № Е-Дк-1271 от 08.12.2021 г. относно изменение на определените е Решение № Ц-25 от 01.07.21 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW на основание чл. 316, ал. 2 от ЗЕ и проект на решение за изменение на горепосочените премии, както и че е посоченото протоколно решение „Открива производство за изменение на премиите, определени с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г., в частта no т. XIX, на КЕВР, което да се осъществява по съкратени процедура и срокове“ и „Насрочва обществено обсъждане на проекта на решение на 15.12.2021 г. от 10: 00 часа, на което да бъдат поканени заинтересовани лица - държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, клиенти, пряко свързани с изготвения проект, и организации на потребители определя „ Срок за предоставяне на становища по проекта на решение - 17.12.2021 г., 17: 00 ч. “ и указва, Цриетият проект на решение, датата и часа общественото обсъждане да бъдат оповестени на интернет страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране. “. Видно от представените в хода на съдебното заседание извадки от интернет страницата на КЕВР, приложеният проект на решение, както и от приложеното на лист 194195 от административната преписка писмо с изх. № Е-03-17-52 от 13.12.2021 г., се установява, че със свое решение Комисията е приела съкратена процедура и срокове. Това решение е прието преди извършването на предвидените в него процесуални действия и предвижда осъществяване на основните етапи от процедурата по изменение на премиите по реда на чл. 31 б, ал 2 от ЗЕ, а именно - извършване на проучване от назначена за целта работна група от експерти на Комисията, изготвяне на проект на решение, който да бъде разгледан и приет на закрито заседание на регулаторния орган, след което да се проведе обществено обсъждане, за което да бъдат поканени всички заинтересовани лица и административният акт да се приеме след разглеждане на постъпилите становища. Видно е, че правилата, гарантиращи защитата на правата и интересите на заинтересованите страни, са спазени, като страните са уведомени за откриването на процедурата, проведено е обществено обсъждане за изслушването им, предоставен им е достатъчен срок за становища и възражения, които са обсъдени в мотивите към административния акт. Всички извършени процесуални действия са в съответствие с приетата процедура. На стр. 3-4 от проекта на решение е посочено, че КЕВР приема съкратена процедура и съкратени срокове за изменение на цените на електрическата енергия. Това решение, съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не представлява индивидуален административен акт, поради което не подлежи на съобщаване по реда на чл. 61 от АПК, а за съдържанието му и за откритата процедура за изменение на цените дружеството е уведомено чрез цялостното му отразяване в проекта на решение, публикуван на интернет страницата на Комисията. По този начин е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите граждани и организации за започване на производството. Видно от характеристиките на документа, който може да се види и към настоящия момент на интернет адрес: [интернет адрес]?mact=CGCalendar, mdf847, default.l&mdf847displav=list&mdf847r everse= 1 &mdf847category=General-bg&mdf847date=2021 -12&mdfB47retumid= 101 &page= 101, поканата за обществено обсъждане, заедно с проекта на решение е публикувана на интернет страницата на Комисията на 13.12.2021 г. в 11: 46 ч. Общественото обсъждане се е състояло на 15.12.21 г. Комисията е изпълнила нормативните изисквания относно провеждане на заседанията си. Разпоредбата на чл. 316 от ЗЕ е специална както по отношение на АПК, така и по отношение на чл. 14 от ЗЕ, в която се съдържат общите правила за провеждане на обществено обсъждане от КЕВР. В конкретния случай законодателят е предвидил извънредна процедура за изменение на премии, като в тази връзка е предоставил на преценката на КЕВР сама да определя процесуалните срокове и реда, по който ще се развие административното производство, без да обвързва това с допълнителни задължения от страна на Комисията. На следващо място, съдът счита, че решението е подробно мотивирано, съображения на регулаторния орган се съдържат и в други документи също представени по делото, предхождащи приетото решение, а именно - доклади, протоколи от обществено обсъждане и закрити заседания на Комисията. Жалбоподателят неоснователно смесва мотиви с фактически и правни основания - мотивите се излагат на основание чл. 59, ал. 1 от АПК, докато фактическите основания - съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за издаване на Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. бяха разгледани по-горе. Несъгласието на жалбоподателя с посочените фактически основания и изложените съображения от административния орган не може да се приравни на липса на мотиви. По отношение на твърдението за изписване на чл. 316 от Закона за енергията от възобновяеми източници, а не на ЗЕ. е ясно, че се касае за очевидна фактическа грешка, която не следва да доведе до незаконосъобразност на акта. В тази връзка е и съществуващата съдебна практика по подобен тип решение на КЕВР. Така в свое Решение № 354 от 18.01.2022 по адм. дело № 7091 от 2021 г. на Върховния административен съд, Трето отделение е посочено, че: , , Що се касае до посочения в обстоятелствената част и диспозитива на акта период, явно е че се касае за очевидна фактическа грешка, за чието отстраняване не е депозирано в срок искане от страна на касатора“. Неправилни са бланкетните твърденията на жалбоподателя за противоречие на оспорения административен акт с целта на закона и чл. 2 от ЗЕВИ, свързани с насърчаване на производството от възобновяеми източници. Административният акт е постановен изцяло в съответствие с разпоредбите на материалния закон, от компетентния за това административен орган, в рамките на законовите му правомощия и при спазване на целта на закона. Предвид гореизложеното е спазена нормата на чл. 4 от АПК. Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. е постановено предвид целта на закона, в това число и целта и на ЗЕ и на ЗЕВИ. Това е така, тъй като от анализа на измененията на ЗЕВИ и отпадането на стимулите по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗЕВИ и чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ (§ 54 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 17 от 2015 г. и § 20 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г.), държавната политика в областта на развитието на енергията от възобновяеми източници е свързана с отпадане на задължението за изкупуване на произведената енергия по преференциална цена за фиксиран период от време и въвеждане на нови стимули в тази връзка, които да съответстват на чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на европейския съюз, които забраняват прекомерната държавна помощ. В тази връзка са и измененията на ЗЕ, въведени с § 68 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 38 от 2018 г., § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 41 от 2019 г. и § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 9 от 2021 г., които предвиждат прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на енергията по преференциална цена и преминаване към изцяло нов, пазарноориентиран модел - на договори чрез компенсиране с премии, които от една страна минимизира ефектите от прекомерната държавна помощ, а от друга създава стимули за активно поведение на производителите на пазара на електрическа енергия, което от соя страна допринася за неговата ликвидност, респективно постигане на оптимални цени за всички участници по веригата производство-търговия-потребление на електрическа енергия. На следващо място с процесното решение се стимулира повече производители на електрическа енергия да търсят по-голяма реализация на произвежданата от тях енергия на свободен пазар, което не само че не ограничава конкуренцията, а точно обратното създава предпоставки за намаляване на цената на електрическата енергия като увеличава ликвидността на пазара. Това от своя страна съответства на целта на ЗЕ, определена в чл. 2, ал. 1, т. 4, а именно енергийни доставки да се извършват при минимални разходи, тъй като от една страна се намалява цената на електрическата енергия на пазара на едро, а от друга се избягва ефектът от натрупване на свръхпечалби от едни участници на енергийния пазар за сметка на други. Изложените аргументи в жалбата на стр. 6, стр. 7 и стр. 8 са неотносими към настоящото съдебно производство, доколкото част от съображенията във връзка с Раздел ІІІ а от Наредба № 1 за регулиране цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), например, следва да са предмет на друго производство, а именно такова по оспорването на подзаконов нормативен акт. Следва да се вземе предвид, че именно след такова дело посочените разпоредби са били потвърдени от Върховния административен съд (ВАС) като отговарящи на материалния закон с Решение № 767 от 17.01.2020 г. по адм. дело № 10131 от 2018 г. на ВАС, Четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 10338 от 28.07.2020 г. по адм. Дело № 4116 от 2020 г. на ВАС, Петчленен състав - -1 колегия. Във връзка с цитираната практика на ВАС по отношение на мотивите на административния акт, считаме, че съдебната практика е превратно тълкувана и извадена от контекста, като посоченият цитат е неотносим към предмета на настоящото дело. В допълнение е необходимо да бъде посочено, че оспорената точка 2, подточка 2.10 по Раздел I от Решение Ц-2/2022 г. е била предмет на разглеждане по адм.д. № 1933/2020 г.; адм.д. № 1205/2022 г., адм.д. 1512/2022г., адм.д. 1513/2022 г.; адм.д. № 1941/2022; адм.д. 1922/2022г. по описа на АССГ. С решенията по цитираните дела жалбите са отхвърлени, а решенията на АССГ са влезли в сила. Последните не са обжалвани пред ВАС, обжалвани са други решения на АССГ, с които първоинстанционният съд също е отхвърлил жалбите, като с решения на ВАС същите са оставени в сила – напр. с решение № 9146 от 23.07.2024г. по адм.д. № 410/2023г.; с решение № 9014 от 22.07.2024г. на ВАС. По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора разноските следва да бъдат възложени на жалбоподателя съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред АССГ, като съдът определя на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лева. Водим от горното съдът,