Решение № 26 от 16.1.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 741/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. Г. Т. от гр. Е. против Решение № 475/05.07.2024 г. по Гр.д. № 630/2024г. по описа на РС Горна Оряховица, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу М. А. М. от гр. Е. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 1300 лева за периода 01.01.2022г.- 31.01.2022 г.; в размер на 1300 лева за периода 01.02.2022 г.- 28.02.2022 г. и в размер на 1300 лева за периода 01.09.2022 г.- 30.09.2022 г., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от бездействието на ответника като главен длъжник и кредитополучател по договор за кредит, в хода на заповедното производство по ЧГрД № 552/2021г. по описа на РС Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция до изплащане на сумата. С решението в полза на адвоката на ответника е присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Отправя искане за прогласяване на решението да нищожно поради липса на мотиви, евентуално за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения - лишаване на жалбоподателя от възможност да участва в производството и евентуално за отмяна и уважаване на иска с присъждане на направените по производството разноски. Изложени са оплаквания с доводи за порочност на решението като постановено без мотиви, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.22, ал.1, т.6, чл. 142, ал.2/, довело до неразглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, несъбиране на необходимите доказателства, лишаване на ищеца от участие в процеса чрез неуважаване на молба за отлагане, необоснованост, както и до неправилно прилагане на материалния закон, поради несъобразяване на поведението на ответника в духа на изискванията на нормите на чл. 57, ал.2, чл.58, ал.1, изр.2 от КРБ, чл.3, чл.414 от ГПК. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива доводи по оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Доводът на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение поради неизпълнение задължението на съда да направи възможното и допустимото за отстраняване на недостатъци в молбата, с която е сезиран, като извлече по тълкувателен път рамките на парвания спор, не отговаря на естеството на обжалвания акт – съдебно решение, с което спорът е разгледан по същество, поради което се явява несъстоятелен. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема следното: Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд в съдебното решение, съобразно представените доказателства и обосновано съдът е достигнал до изводи относно това какви факти са установени с тях. Следва да се отбележат и обстоятелствата, установени от материалите по делото, относими към спора, които първоинстанционният съд не е обсъдил, а именно: В качеството си на длъжник по изпълнителното дело, още в рамките на заповедното производство, ответникът е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение в срок, в резултат на което Банката-взискател е била принудена да предяви установителен иск, производството по който е още висящо /т.д. №12/2022г. на ВТОС, преминало в гр.д. № 3281/22 на ВТРС/. Едновременно с възражението ответникът е поискал и спиране на принудителното изпълнение срещу него и срещу поръчителите по реда на чл. 420 от ГПК. За целта е внесъл гаранция за кредитора по реда на чл. 180 от ЗЗД в размер на 12 000 лева – на 31.01.2022г. С Определение № 186/31.01.2022г. на ВТРС по ЧГрД № 552/2021г. молбата е уважена, постановено е спиране на изпълненителното производство спрямо четирите солидарно задължени лица. На 01.02.2022г. съдебния изпълнител е спрял изпълнителното дело в изпълнение акта на съда, по молба от ответинка. По отношение на вредите, пертърпени от ищеца по делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че Т. е преживал неготивни емоции във връзка с образуването на изпълнително дело срещу него, запорирането на сметките му, наложило му се да бъде подпомаган от майка си, тъй като нямал достъп до парите си, а това му сасздало неудобства и притеснения. Видно е от представените писмени доказатества, че ищецът има здравословни проблеми и е с призната 95% нетрудоспособност. Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 вр. с чл. 52 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни, но са не са обсъдени всички относими юридически факти и доводи на ищеца и ответника, което налага въззивната инстанция да изложи мотиви по основателността на претенцията. Предявен е иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, обоснован с твърдението, че противоправното поведение на ответника се изразява в пропуск да упражни правата си като главен длъжник в заповедното производство, което е довело до неимуществени вреди за ищеца, като поръчител по същото задължение. Основателността на претенцията е предпоставена от наличието на предвидените в закона условия, а именно неправомерно действие/бездействие на ответника, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието. Неправомерността на бездействието според ищеца се състои в това, че при налични правни възможности за защита срещу кредитора, ответникът не е реализирал тези си права. Това твърдение е по естеството си невярно. Пропускът да се упражни субективно право не може да е противоправно бездействие, тъй като не се нарушава законова забрана или се бездейства при вменено такова императивно задължение. Само в последната хипотеза бездействието би било неправомерно. Във въззивната жалба ищецът се позовава на общото задължение в Конституцията на РБългария правата да се упражняват без да се вреди на другите и на забраната за злоупотреба с права. В настоящия случай не се установява ответникът да е злоупотребил с право или да е упражнил свое право /чрез действие/, увеждайки ищеца. Напротив, ответникът е упражнил всички права, които длъжникът по заповедното производство - подал е възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, внесъл молба за спиране и гаранция на кредитора и постигнал спиране на изпълнението, внесъл акта на съда при ЧСИ за реално спиране на изпълнителните действия. Ищецът твърди, че ответникът е следвало да се защити чрез представяне на документ за разваляне на договора, но доказа такъв акт да съществува. Ответникът признава, че е изпратил писмо на банката-кредитор и го представя, но то касае предложение за намаляване лихвения процент по договора за кредит, а не развалянето му. При липсата на установено противоправно бездействие, предявеният иск се явява неоснователен, поради което останалите предпоставки за възникване на деликтна отговорност не подлежат на обсъждане. По оплакването че първоинстанционният съд не е бил безпристрастен, не е осигурил пълноправното участие на ищеца в процеса, се касае за оплаквания за допуснати процесуални нарушения. С тези доводи жалбата би била основателна само, ако съответното нарушение е обусловило постановяването на неправилно решение. Не се констатира основание за отвод на съдията от категорията на абсолютните такива, нито от тези, оставени на преценка на съдията. Оплакването за неучастие на ищеца в процеса е голословно – не се сочи какви процесуални възможности е пропуснал, нито такива се иска във въззивната жалба да бъдат събрани от въззивния съд във връзка с това оплакване. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска съвпада с този на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност на първоинстанционното решение и същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на пълномощника на ответника по жалбата възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално представителство на ответника пред настоящата инстанция в размер на 400 лв., изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,