Решение № 359 от 4.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2301/2024 г.

и

точка бц, алинея

точка б, алинея

точка б и чл. 342 алинея

точки б и ц) от НК на Република Унгария. На първо място се установява от представената справка от НБД „Население“, че българският гражданин не пребивава на установения и деклариран от него адрес на територията на Република България гр. Бургас. Справките изискани от настоящият съдебен състав сочат, че не пребивава в местата за „лишаване от свобода“ и следствените арести на територията на страната, т.е. местоживеенето му на територията на Република България не е известно, което предопределя и компетентността на СГС, както и изрично е приел и състав на ВКС, 2-ро НО с определение от 10.04.2024 г. На следващо място и съобразявайки описанията на престъпленията, извършени от българския гражданин, съдържащи се в самото Удостоверение се установяват по делото факти, които мотивират настоящият съдебен състав да счете, че извършените от българския гражданин А. престъпление следва да бъдат квалифицирани, като такива по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК /извършени в периода 15.11.- 17.11.2010 г./ и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Република България извършен в периода 17 - 18.11.2010 г. Видно е от описанието, съдържащо се в Удостоверението от унгарските съдебни власти, че на 17.11.2010 г. осъденият А. е извършил измамни вид действия спрямо служител на обменно бюро, вследствие на което е причинил имотна вреда в размер на 2500 евро. По същото време и място е предал на служителя и лична карта, с която е фалшифицирал чешки документ за самоличност на името на лицето Михаел Лобода. На 15.11.2010 г българският гражданин А. отново е извършил измамливи действия по отношение служител на обменно бюро, като е причинил имотна вреда в размер на 1640 евро, а също така е представил на служителя лична карта, фалшифициран чешки документ за самоличност на името на М.Л.. На 18.11.2010 г. отново при обмяна на валута в друго обменно бюро на осъдения български гражданин А. е извършена полицейска проверка, като пред служителите на реда същият се е легитимирал с фалшифициран чешки документ за самоличност на името на М.Л.. Тези факти, които са обвързващи за българския съд мотивират последният да приеме и посочената по-горе правна квалификация. В противовес на заявеното от защитника съдът не намира противоречие във фактите и квалифицирането им от страна на унгарските съдебни власти, тъй като несъмнено се касае до две деяния, т.е. престъпения, квалифицирани така и от състава на българския съд. На следващо място, не се констатират твърдените от защитника нарушения на правото на защита на българския гражданин, доколкото има изрично отбелязване в Удостоверението, че лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановил решението на унгарския съд. В този смисъл е гарантирано, както правото му на участие така и правото му на узнаване на фактите, за които е привлечен да носи наказателна отговорност, съответно наложеното му наказание. По делото съща така е приложен и протокол от 23.03.2023 г., където осъденият български гражданин А. е изрично запознат с наложеното му наказание и е изразил желание същото да бъде търпяно и изпълнено на територията на Република България. На следващо място, съдът прецени, че е изпълнено условието по чл. 8, ал.1 от Специалния закон за двойна наказуемост на престъпленията, макар че в случая е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 20 и т. 23 от Специалния закон, а именно мошеничество и подправка и търговия на и с административни документи На следващо място, съдът счете, че не са налице основанията за отлагане, визирани в чл. 14 от Специалния закон, нито основания за отказ по чл. 15 от същия, като в тази насока съобрази, че давността за изпълнение на наказанието по българския НК не е изтекла по смисъла на чл. 82 от НК, тъй като същата е била прекъсвана, поради което следва да се зачете абсолютния давностен срок по смисъла на чл. 82, ал 4, вр. ал. 1, т. 3 от българския НК, която е 15 години и към настоящия момент този срок не е изтекъл. В този смисъл съдът прие, че са налице основанията за признаване на решението на унгарските съдебни власти, като с оглед наказуемостта на деянията по българския закон, а именно от 1 до 6 години за престъпленията по чл. 209, ал.1 от НК и „лишаване от свобода“ до 8 години за престъпленията по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 от НК наложеното на българския гражданин А. от унгарските съдебни власти наказание от 4 години „лишаване от свобода“ не следва да бъде редуцирано. На последно място съдът прие, че следва да бъде зачетен и приспаднат посеченият в периода на Удостоверението време от 1 година, 11 месеца и 24 дни, който период е изтърпян от българския гражданин А. на територията на Република Унгария.