Решение № 1932 от 8.12.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 7266/2023 г.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба П. Х. К., ЕГН••••••••••, ••• и В. Т. К., ••• против •••, ••••••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, в която се твърди, че съгласно ••• на ••• при Плевенски районен съд ищците са собственици на недвижим имот, който съгласно посочения документ за собственост представлява: ДВОРНО МЯСТО цялото от 1125 кв.м., находящо се в •••, съставляващо ••• по плана на селото, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда от 95 кв.м., кухня и стопански постройки при съседи: Х.Н.И., Т.В. Х.а, К. И. П., наследници на Х.И.В. и който имот съгласно Скица на ПИ №15-793328- 30.10.2018г. на СГКК-Плевен, одобрена със Заповед РД-18-676/12.03.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор 40213.501.439 с площ на имота 1076 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; НТН: ниско застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 439 кв.71; парцел X и съседи на имота: 40213.501.440, 40213.501.1179, 4-213.501.1022, 4-213.501.438, 40213.501.437. Твърди се, че ответното дружество е собственик на имот с идентификатор 40213.501.438 по силата на ••• на нот. С. И.а. По силата на цитирания НА продавач се явява А. И.а С. и Ц. И. В., които с констативен ••• били признати за собственици на съседния на ищците УПИ с площ от 1061 кв.м., в която са включени собствени на ищците квадратни метри, върху които е ситуиран собствения им гараж с идентификатор 40213.501.438.2 със застроена площ от 25 кв.м. Твърдят, че североизточната граница на техния имот е неправилно нанесена в кадастралната карта на с.••• като част от площта на собствения им имот, представляваща част от имот с идентификатор 40213.501.439, разположена по дължината на североизточната граница с ПИ с идентификатор 40213.501.438 и е отразена неправилно в КК като част от имот с 40213.501.438. Твърдят, че е налице грешка в заснемането при съставяне на кадастралната карта на с.••• на границата между двата имота като част от около 60 кв.м. от собствения им имот с идентификатор 40213.501.439 е нанесена погрешно в границите на имота на ответника с идентификатор 40213.501.438. Твърдят, че в резултат на допуснатата грешка кадастралната граница между двата имота не съвпада с реалната имотна граница, материализирана на място от дълги години. Твърдят, че през годините имотната граница между имота на П. Х. К. и В. Т. К. и имота на съседите им е била материализирана с телена ограда, закрепена на стоманени блокове като в имотната част на ищеца от към ПИ 439 са попадали гараж, геран и септична яма. Твърдят, че спорната площ винаги е била част от техния имот, а не от имота на ответника. Твърдят, че още преди сделката през 1993г. тази площ се е владеела от прехвърлителя /••• на П. Х. К./ като част от неговия имот, а след закупуването на имота от П. Х. К. /в режим но СИО/ от ищците през 1993 година се владее в условията на присъединено давностно владение. Ищците твърдят, че преди прехвърлителната сделка през 1993 година предишният собственик, а след придобИ.ето на имота от ищците през 1993 година и самите те са продължили безпрепятствено, спокойно и явно да упражняват фактическата власт върху целия имот в т.ч. и върху спорните 60 кв.м. и никой от предишните собственици на ПИ с идентификатор 40213.501.438 не са проявявали интерес към имота или част от него, не са демонстрирали вещни или облигационни права спрямо ищците до момента на издаване на констативния нотариален акт през 2021г. Ищците твърдят, че по действащия ПУП, одобрен от Кмета на Община ••• за изменение на ПУП със Заповед №317/06.12.2003г. не е приложен в дворищно регулационната му част относно придаваемата площ от имота на ищците към съседния имот. Твърдят, че от влизане в сила на този ПУП до настоящия момент не е извършвана оценка и не е изплащането обезщетение на ищците, нито на предишните собственици на отчуждаемата част от страна на собствениците на съседния имот. Ищците твърдят, че не са уведомени за Заповед №317/06.12.2003г. Твърдят, че грешката в КК е свързана със спор за материално право, което налага да бъде признато наличието на допусната наличие на грешка в КК на с.•••, одобрена със заповед №РД 18 676/12.03.2018г. на ИД на АГКК, изразяваща се в погрешно нанасяне на границата между имота на ищците с идентификатор 40213.501.439 и този на ответното дружество с идентификатор 40213.501.438. Ищците твърдят, че са собственици на около 60 кв.м. върху която е ситуиран гараж с площ 25 кв.м. с идентификатор 40213.501.438.2. Молят да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество „•••”ООД ЕИК ••••••••••••••, че е допусната грешка в Кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-676/12.03.2018г. на ИД на АГКК и Кадастралния регистър на с.••• относно заснемането на поземлен имот с идентификатор 40213.501.439 като част от около 60 кв.м. от този имот, погрешка е заснет като част от поземления имот с идентификатор 40213.501.438, която грешка следва да бъде отстранена чрез нанасяне на границата на поземлен имот 40213.501.439 в съответствие с имотната граница с планоснимачен №439 по кадастрален план на с.••• от преди 2003 година и да бъдат признати ищците П. Х. К. и В. Т. К. за собственици на спорните 60 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 40213.501.438 и гараж с идентификатор 40213.501.438.2 със застроена квадратура 25 кв.м., по Кадастралната карта, одобрена със заповед и Кадастралния регистър на с.••• на основание покупко-продажба, задължение за издръжка и гледане и давностно владение. Молят на основание чл.537 ал.2 ГПК да бъдат отменени издадените ••• и ••• на нот. С. И.а за покупко- продажба за разликата над 1000 кв.м. в които попада гараж с идентификатор 40213.501.438.2 с площ 25 кв.м. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че ответното дружество е собственик на имота с площ 1061 кв.м. съобразно границите на КК, както и попадащите в имота сгради. Твърди, че владее имота си на годно правно основание, както и неговите праводатели – предходни собственици. Твърди, че със Заповед №317/16.12.2003г. на Кмета на Община •••, е настъпило изменение на ПУП за кв.71 по плана на с.••• така, че неприложените регулационни линии да минат по имотните граници между съответните имоти. Поддържа, че предходната регулация не била приложена. Ответникът твърди, че дори и да е имало регулационни промени, за които липсват конкретни твърдения в исковата молба на какво правно основание и кога са настъпили, то съобразно практиката застъпена в ТР № 3/28.03.2011г. на ВКС по тълк. дело № 3/2010г. ОСГК отчуждителното действие на неприложените регулационни планове с оглед разпоредбите на § 6 и 8 от ПР на ЗУТ отпада по силата на закона, включително и за части от поземлени имоти, поради което не е налице твърдяната грешка в кадастралната карта на с. ••• при нанасяне на границата на поземления имот на ищците. Твърди, че като собственик ответникът е поискал извършване на трасиране на границите на поземления си имот в с.••• и издаване на скица по чл.140 ЗУТ. Твърди, че такава скица е издадена от Община ••• на 25.10.2023г. под № 110, като в нея се сочи, че дворищната регулация е утвърдена със Заповед № 317/16.12.2003г.на кмета на Община •••. Отделно от това твърди, че грешното заснемане в кадастралната карта на границите на недвижим имот, в случай, че такова бъде доказано от ищците, не води до промяна правото на собственост върху грешно заснета част от имота, тъй като кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие. Сочи, че според ТР № 8/23.02.2016г. на ВКС по т.д.№8/2014г. с иска по чл.54, ал.2 ЗКИР се цели да се установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост. В случая ищците се позовават на техен придобивен •••, съобразно който са придобили дворно място от 1125 кв.м. в с. •••-парцел Х-439 в кв. 71. Приложили са предходен ••• за дворно място от 1755 кв.м. в е. •••- парцел VI-60 в стр. кв.71 по плана на с. •••, без да е доказана идентичността на имота е описания в исковата молба и връзката им със собственика по този предходен нотариален акт. Ответникът сочи, че е налице е съществена разлика в площта на имота на ищците много преди приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••, която вероятно се дължи на извършени промени по регулация на имота на ищците на границата не само с имота на ответника, а и с имотите на другите им съседи през период, през който регулацията има отчуждително действие. Затова твърди, че ако се установят настъпили с времето пространствени промени в имота на ищците, те не са резултат от промяна на общата граница с имота на ответника. По отношение на сградата- гараж с идентификатор 40213.501.438.2 поддържа, не тя е разположена върху собствен на ответника поземлен имот с идентификатор 40213.501.438 и е собственост на ответника. Твърди, че сградата е придобита чрез правна сделка и е предмет на посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба с купувач ответното дружество. Сградата съобразно издадено на продавачите по сделката удостоверение за търпимост № 3/12.01.2021г. от главния архитект на Община ••• е построена в УПИ IX-438 стр. кв. 71 по регулационния план на с. •••, а по кадастрална карта - ПИ с идентификатор 40213.501.438 - собственост на наследници на К. И. П.. Същата е в режим на търпимост и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Сградата попада в имота на продавачите на имота на ответниците - Ц. И. В. и А. И.а С.. Ответникът твърди, че в исковата молба не се съдържат конкретни твърдения относно собствеността на гараж с площ 25 кв.м. - кога и на какво правно основание е придобит от ищците. Сочи, че от нотариалния акт на ищците се установява, че през 1993г. те не са придобили собственост върху сграда гараж. Липсва както позоваване на извършено от тях застрояване в имота им въз основа на издадени строителни книжа за гараж, така и позоваване по установения в ЗУТ ред на признат търпим строеж в техния недвижим имот. Оспорва давността на която се позовават ищците в исковата молба. Излага съображения, че разпоредбата на чл.181, ал.3 ЗТСУ /отм/, която предвижда възможност за придобИ.е на идеална част от парцел по давностно владение, осъществено върху Съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./, т.е. до 1973г. За придобивната давност, започнала да тече след влизане в сила на ЗТСУ /отм./ и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобИ.е на идеална част от парцел по давност при осъществено давностно владение върху реална част от парцел. Счита, че съгласно чл.59/1/ ЗТСУ/отм./ реално определени части от поземлени имоти в границите на населени места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Твърди, че липсват доказателства ищците да са притежавали спорните около 60 кв.м. преди 2021г., когато е издаден констативния акт на праводателите на ответника, тъй като придобИ.ето на такава част от урегулиран поземлен имот по давност не е възможно, тъй като същата не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен имот. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните и се установява от ••• ищецът П. Х. К. е сключил в качеството си на приобретател /по време на брака си с ищцата В. Т. К., който факт не е спорен между страните/ договор за придобИ.е срещу издръжка и гледане на дворно място от 1125 кв.м.- парцел Х-439 в кв. 71 по плана на с.•••, заедно с построените в него жилищна сграда, кухня и стопански постройки, който имот по приложена кадастрална скица на СГКК Плевен от 30.10.2018 г. представлява ПИ с идентификатор 56722.501.439 с площ на имота 1076 кв.м. Установява се от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание ••• на ••• Р. И.а при Районен съд-Плевен, че К. И. П. е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на Дворно място от 970 кв.м., находящо се в с.•••, представляващо Парцел IX- 438 в стр.кв.71 по плана на същото село при граници от две страни улици, Х. К. Д. и Т.В. Х.а, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда на 60 кв.м. и стопански постройки. Не се спори между страните и се установява от ••• на ••• С.И.а peг. № •••, вписан в СВ Плевен вх. № 10574/31.08.2022 г., •••, че ответникът ••• е станал собственик по силата договор за покупка на поземлен имот с идентификатор 40213.501.438 по КККР на с. •••, одобрени със заповед № РД- 18- 676/12.03.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с площ от 1061 кв.м., ведно с разположените в него сгради 40213.501.438.1- жилищна сграда-еднофамилна на два етажа със застроена площ 83 кв.м. и сграда 40213.501.438.2- гараж на един етаж със застроена площ 25 кв.м. Установява се от Удостоверение за търпимост № 3 /12.01.2021 г. на строеж, че гараж от 25 кв.м. с идентификатор 40213.501.438.2, построен в УПИ IX 438 стр. кв. 71 по регулационния план на с. •••, а по кадастрална карта- поземлен имот с идентификатор 40213.501.438 собственост на наследници на К. И. П. е търпим строеж. Видно от заповед №1239/16.05.1977г., издадена от председател на Общ. Народен съвет Плевен е одобрен застроителния, общия регулационен план и напречните профили на улиците на с. •••, Плевенски окръг по червени и сини линии и графична част към същата заповед съгласно извадка от регулационен план на с. ••• 1977 г. Със заповед № РД-25-224/04.05.1989 г. на председател на комисия по ТСУС е одобрено изменение на дворищната регулация между парцели VIII- 438, IX- 438 и X- 439 от квартал 71 с. ••• по червените черти в същия квартал, ведно със скица № 328 на имоти VIII, IX и X кв. 71; Със заповед № 317/16.12.2003 г. на Кмет на Община ••• е одобрено изменението на подробен устройствен план на стр. кв. 71 по плана на с. •••, Община ••• така, че неприложените дворищнорегулационни линии да минат по имотните граници на съответните имоти, както е показано в скица № 440/06.11.2003 г. Съдът дава вяра на всички разпитани по делото свидетели А. И.а С., П. Х. П., И. Х. Ц. и Г. Т. П.. Показанията им са преки, логични, непротиворечиви и съответни на останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.А. С. и нейния брат са придобили правото на собственост върху имота, който са продали на ответника, след смъртта на техния наследодател- братовчед И. К. П. през 2018г. Тогава в имота имало сгради, част от които съборени и така го продали със съществуващите в имота сгради. Не са правили промени. Нито св.С., нито нейният брат не са влизали в гаража и не знае кой го ползва и какво има в него. Предполага, че гаража се ползва от съседния имот. Към имота на ищците е имало кирпичена ограда, която е стигала до кладенеца и от там под ъгъл има ограда, която стига до къщата на съседите. Гаража е залепен до къщата на ищците. Той бил построен между 1970 и 1980 г. от Х.- ••• на ищеца П. и от ищците. Тогава имало плет- ограда между двата имота, която била на 5-6 метра от къщата на ищците. След това на мястото на плета имало мрежа, която била на около метър от основите на гаража към имота на ответника. Мрежата тръгвала от улицата и била до дувара, който разделял имотите в едната си част на границата между тях. Гаража винаги е бил ползван от семейството на ищците. Никога не са имали спорове за това място и за построяването на гаража със собственика на съседния имот до придобИ.ето му от ответника. Към момента там, където е бил плета и после телената ограда няма нищо. Съдът възприема заключенията на всички приети по делото съдебно технически експертизи, въпреки, че по някои въпроси вещите лица имат различна интерпретация, която обаче представлява тяхно становище по правото, а не касае установяването на правнорелевантните факти по делото, които са установени по идентичен начин от всички вещи лица и във всички, изготвени от тях единични и тройна експертиза. Заключенията са компетентни, обективни, обосновани и безпристрастни. От техния общ прочит по отношения на относимите по делото факти се установява следното: До датата на издаване на заповед № РД-18- 676/12.03.2018г. на ИД на АГКК са в сила Кадастрален и регулационен план на с. •••, окр. Плевенски, част I, в М1: 1000, одобрен със Заповед №1239/16.05.1977 г. от Председателя на ОбНС гр. Плевен и Частично изменение ПУП-ПР със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община •••. Материализираната на място границата към момента на изготвяне на експертизата между ПИ с идентификатор 40213.501.439 и ПИ с идентификатор 40213.501.438 е материализирана на място, като между т. 1 и т. 2 върви по съществуващи постройки, т. 2 и т. 3 /съществуващ кладенец/ е телена мрежа и циментови колове и между т. 3 и т. 4 е зидана тухлена ограда. Имотната границата между двата имота не съвпада с границата по кадастралния план на с. ••• от преди 2003 година. Тя е приведена в сегашния си вид с Частично изменение ПУП-ПР със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община •••. За поземлен имот с идентификатор 40213.501.438 е актуален нотариален акт №171 том 27 рег. 10574 дело 2974 от 31.08.2022г., издаден от Служба по вписванията гр. Плевен. Нотариалния акт е съставен по действащата към момента КККР, одобрена със Заповед № РД-18- 676/12.03.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК. За поземлен имот с идентификатор 40213.501.439 е актуален нотариален акт № 21 том XXIX дело 5821 от 27.12.1993г., издаден от Районен съд Плевен. Нотариалния акт е съставен по действащия към момента на съставяне на акта /1993 г./ Кадастрален и регулационен план на с. •••, окр. Плевенски, част I, в М1: 1000, одобрен със Заповед №1239/16.05.1977 г. от Председателя на ОбНС гр. Плевен и Частично изменение на дворищната регулация със Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. на Председателя на комисия по ТСУС /л.69/. С процедираното частично изменение на дворищната регулация за кв. 71 от плана на с. •••, със Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. на Председателя на комисия по ТСУС неприложените дворищно регулационни линии минават по имотните граници между съответните имоти, както е показано на оригиналната скица №440 от 06.11.2003 г.. Уведомени са собствениците на процесните имоти, като не са получени възражения от тях в Община ••• срещу Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. Това изменение е взето предвид при изработване на КККР за землището на с. •••. Към момента на справката /06.06.2024 г./ в Община ••• няма документи за уредени сметки по регулация между собствениците на процесните имоти. За с. •••, община ••• през годините са действали посочените по-долу планове: 1. Проект за урегулиране на улиците, площадите и дворищата на село •••, Плевенска околия в М1: 1000 от 1916 г. По плана от 1916 г., площта на ПИ с идентификатор 40213.501.438 от КККР е разположена върху парцел IХ-60 от кв. 71, а ПИ с идентификатор 40213.501.439 от КККР е разположена върху парцел VI-60 от кв. 71, 2. Кадастрален и регулационен план на с. •••, окр. Плевенски, част I, в М1: 1000, одобрен със Заповед №1239/16.05.1977 г. от Председателя на ОбНС гр. Плевен. Съгласно тях площта на ПИ с идентификатор 40213.501.438 от КККР е разположена основно върху парцел IХ-438 и малка част върху парцел Х-439 от кв. 71, а ПИ с идентификатор 40213.501.439 от КККР е разположена основно върху парцел X- 439 и малка част върху парцел ХI-439 от кв. 71, 3. Частично изменение на дворищната регулация със Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. на Председателя на комисия по ТСУС по Частично изменение на дворищната регулация със Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. площта на ПИ с идентификатор 40213.501.438 от КККР е разположена върху изменения парцел IХ-438 от кв. 71, а ПИ с идентификатор 40213.501.439 от КККР е разположена основно върху парцел Х-439 и части от парцел ХI-439, парцел VII-437 и парцел VIII-438. от кв. 71. Със Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. на Председателя на комисия по ТСУС от парцел Х-439 към парцел VIII-438 се придава площта от 15 кв.м. от триъгълника ЖЗЕ и от парцел Х-439 към парцел IХ-438 се придава площта от 18 кв.м. от триъгълника АЕЗ, а от парцел IХ-438 към парцел Х-439 се придава площта площта от 7 кв.м. от триъгълника АБВ, 4.Частично изменение ПУП-ПР със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община •••, съгласно която площта на ПИ с идентификатор 40213.501.438 от КККР е разположена върху изменения парцел IХ-438 от кв. 71, а ПИ с идентификатор 40213.501.439 от КККР е разположена върху изменения парцел Х-439 от кв. 71. Със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община ••• от парцел Х-439 към парцел IХ-438 се придава площта от 60 кв.м. от фигурата АБГД, а от парцел VII-437 и парцел VIII-438 към парцел Х- 439 се придава площта от 29 кв.м. от фигурата ЛМНЖ / от Приложение №2/. Имотната граница между ПИ с идентификатор 40213.501.439 по КККР и ПИ с идентификатор 40213.501.438 съвпада с дворищно- регулационната линия от Частично изменение ПУП-ПР със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община •••. С Частично изменение ПУП-ПР одобрено със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община ••• към имота на ищците се придава площта от 29 кв.м. от фигурата ЛМНЖ и се отнема площта от 60 кв.м. от фигурата АБГД и площта от 11 кв.м. от триъгълника ИКЛ - Приложение №2. При направената справка на 06.06.2024 г. в Община ••• няма преписки по регулационни сметки за имота на ищците с документи за извършени плащания. Границата между ПИ с идентификатор 40213.501.439 и ПИ с идентификатор 40213.501.438 е материализирана на терена. Същата съвпада с имотната граница по кадастралния план на с. ••• от преди 2003 год. (отменен с приемането на КККР). При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: По искът с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР: Чрез иска по чл.54, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция чл.53, ал.2 ЗКИР/ се разрешава спор за собственост. При постановяване на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., т.4 ОСГК на ВКС е изходило от виждането, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момент на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл.235, ал.3 ГПК. Определението, дадено в § 1, т.16 ДР ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобИ.е, изменение или погасяване на правото и само по изключение правото на собственост се установява към минал момент /напр. в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ – предвид прякото отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно обезщетяване на бившия собственик/. Следователно в случаите, в които ищецът се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този момент и само в случаите, в които поради отчуждително действие на влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16 ЗУТ или за отчуждаване на имот-частна собственост за държавни или общински нужди по реда на ЗДС или ЗОбС, когато ищецът не може да се легитимира като собственик към настоящия момент, но при установяване на правата му към момента, в който е настъпило отчуждаването ще има възможност да получи обезщетение /имотно или парично/, правото на собственост се установява към минал момент. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР или по чл.124, ал.1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако правния интерес се извежда от други твърдения – по чл.124, ал.1 ГПК. Същите съображения важат и в случаите, когато правото на собственост се легитимира с реституция по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Правната последица, която се цели с успешно реализираната защита със специалния установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, е нанасянето на имота в кад.план като собствен на ищеца. Грешка в плана ще бъде налице при разминаване между отразеното в плана и действителното правно положение на имота- досежно неговите технически характеристики – като граници и площ или между заснемането на имота в кад.карта и отразяването му в кадастралния регистър като собственост на лице, което не е действителния титуляр на правото на собственост. За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже че е налице влязъл в сила кадастрален или регулационен план /ПУП/, наличие на грешка или непълнота в този план, от вида, посочен в исковата молба, наличие на правен спор с ответника върху частта от имота и границите му, засегнати от непълнотата или грешката, да докаже правото си на собственост на върху имота, засегнат от грешката или непълнотата към момента на одобряване на плана. За правилното разрешаване на основния спорен въпрос в исковото производство по чл.54, ал.2 от ЗКИР- за вярната имотна основа, е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастрална основа, но и проследяването в предходни моменти, /преди одобрението на процесния план/, включително чрез проследяване движението на процесния имот по нанасянето му във всички действали във времето планове. Това е необходимо, за да се прецени дали е налице отчуждаване на части от имота по тези планове, респ.-придаването към съседни имоти и ако бъде доказано такова- дали придадените части са завзети, Въпросът за „приложението” на предходните регулационни планове има съществено значение при произнасянето по основния релевантен въпрос в исковото производство по чл.53, ал.2 от ЗКИР- за вярната имотна основа - тя е тази по „приложения” регулационен план, респ.- при липса на такъв- това ще бъде имотната граница към момента на първото заснемане и нанасяне на имота в първия план. В настоящото производство, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР се явява допустим и частично основателен. Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск, тъй като се иска установяване правото на собственост на ищците към един минал момент. Искането е за установяване на правото на собственост и установяване на грешка в кадастралната карта към момента на подаване на исковата молба, поради грешното отразяване на границата между имота на ищците и ответника съобразно вярната кадастрална основа, вземайки предвид всички действали преди 2003 г. кадастрални и регулационни планове, въпреки недотам прецизната формулировка на претенцията. Не се спори между страните и се установява от ••• ищецът П. Х. К. е сключил в качеството си на приобретател /по време на брака си с ищцата В. Т. К., който факт не е спорен между страните/ договор за придобИ.е срещу издръжка и гледане на дворно място от 1125 кв.м.- парцел Х-439 в кв. 71 по плана на с.•••, заедно с построените в него жилищна сграда, кухня и стопански постройки, който имот по приложена кадастрална скица на СГКК Плевен от 30.10.2018 г. представлява ПИ с идентификатор 56722.501.439 с площ на имота 1076 кв.м. Установява се от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание ••• на ••• Р. И.а при Районен съд- Плевен, че К. И. П. е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на Дворно място от 970 кв.м., находящо се в с.•••, представляващо Парцел IX-438 в стр.кв.71 по плана на същото село при граници от две страни улици, Х. К. Д. и Т.В. Х.а, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда на 60 кв.м. и стопански постройки. Не се спори между страните и се установява от ••• на ••• С.И.а peг. № •••, вписан в СВ Плевен вх. № 10574/31.08.2022 г., •••, че ответникът ••• е станал собственик по силата договор за покупка на поземлен имот с идентификатор 40213.501.438 по КККР на с. •••, одобрени със заповед № РД- 18- 676/12.03.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с площ от 1061 кв.м., ведно с разположените в него сгради 40213.501.438.1- жилищна сграда-еднофамилна на два етажа със застроена площ 83 кв.м. и сграда 40213.501.438.2- гараж на един етаж със застроена площ 25 кв.м. От приетите по делото съдебно-технически експретизи, както и от представените по делото доказателства се установи, че до датата на издаване на заповед № РД-18- 676/12.03.2018г. на ИД на АГКК са в сила Кадастрален и регулационен план на с. •••, окр. Плевенски, част I, в М1: 1000, одобрени със Заповед №1239/16.05.1977 г. от Председателя на ОбНС гр. Плевен и Частично изменение ПУП-ПР със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община •••. Материализираната на място границата към момента на изготвяне на експертизата между ПИ с идентификатор 40213.501.439 и ПИ с идентификатор 40213.501.438 е материализирана на място, като върви по съществуващи постройки в имота на ищците, от там до съществуващия кладенец е телена мрежа и циментови колове и след това е зидана тухлена ограда. Имотната границата между двата имота не съвпада с границата по кадастралния план на с. ••• от преди 2003 година. Тя е приведена в сегашния си вид с Частично изменение ПУП-ПР със Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община •••. За правилното разрешаване на основния спорен въпрос в исковото производство по чл.54, ал.2 ЗКИР- за вярната имотна основа, е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастрална основа, но и проследяването в предходни моменти, /преди одобрението на процесния план/, включително чрез проследяване движението на процесния имот по нанасянето му във всички действали във времето планове. Това е необходимо, за да се прецени дали е налице отчуждаване на части от имота по тези планове, респ.-придаването към съседни имоти и ако бъде доказано такова- дали придадените части са завзети и изплатено ли е било определеното обезщетение. Установяването на тези факти в процеса има значение за произнасянето на съда по въпроса – били ли са „приложени” предходните регулационни планове, /виж Решение № 553/09.11.2009г. по гр.дело № 56/2009г. на 2-ро ГО на ВКС/. Въпросът за „приложението” на предходните регулационни планове има съществено значение при произнасянето по основния релевантен въпрос в исковото производство по чл.54, ал.2 от ЗКИР- за вярната имотна основа - тя е тази по „приложения” регулационен план, респ.- при липса на такъв- това ще бъде имотната граница към момента на първото заснемане и нанасяне на имота в първия план. В случай, че планът е приложен, регулационните граници придобиват правното значение на имотни. Установи се, че Кадастрален и регулационен план на с. •••, окр. Плевенски, част I, в М1: 1000, са одобрени със Заповед №1239/16.05.1977 г. от Председателя на ОбНС гр.Плевен и частично е изменена дворищната регулация със Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. на Председателя на комисия по ТСУС. Видно е, че съобразно приетия кадастрален план, одобрен Заповед №1239/16.05.1977 г. от Председателя на ОбНС гр. Плевен имотната граница между двата имота минава по начина, по който тя е отразена и в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-676/12.03.2018г. на изп.директор на АГКК. Доколкото кадастралната основа за изработване на кадастралната карта се явява кадастралния план, то на на пръв поглед, че не е налице твърдяната грешка в кадастралната карта. Видно е, обаче от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-технически експертизи, че едновременно с одобряването на кадастралния план на с.••• е одобрен и регулационния план на селото със Заповед №1239/16.05.1977 г. от Председателя на ОбНС гр. Плевен, в който е извършено частично изменение на дворищната регулация със Заповед №РД 25-224 от 04.05.1989 г. на Председателя на комисия по ТСУС. Събразно този регулационен план е предвидено придаването по регулация на процесните 61 кв. м. от имота на ответниците към имота на ищците. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК, по силата на дворищната регулация се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т. е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху определените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти по реда на чл. 28 и 29 ЗТСУ. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. С ТР № 3/1993 г. се приема, че прилагането на регулацията е възможно по три начина- чрез заплащане/чл. 33, ал.1, изр. 1 ЗТСУ/отм/, чрез владение и придобИ.е по давност на придаваемото се място от имот към съседен парцел от този от съседите, който е останал във владение на това място/чл. 33, ал.1, изр. 2 ЗТСУ/отм/ или чрез издаване на констативен акт на основание чл. 134, ал.3 ЗТСУ/отм/. Съответно, ако до изработване на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на регулацията се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа за изработване на новия план- в този смисъл Р № 304 от 12.07.2010 на ВКС по гр. д. № 263/2010, Р № 157/20.06.2011 на ВКС по гр. д. № 1513/2010, Р № 27 от 08.03.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4170/2018 г. По делото не са събрани доказателства нито за провеждане на предвидената в чл. 285 от ППЗТСУ процедура по оценка на придаваемите се места и определяне размера на обезщетението, което се дължи на бившите собственици за отнетите от имотите им части и придадени по регулация към съседния имот, нито се представи от ищците констативен акт на основание чл. 134, ал.3 ЗТСУ/отм/. Доказа се обаче, заемане на част от придаваемата част от имота на ответника към имота на ищците в частта, върху която е построен от ищците и техния праводател гараж. Установи се от свидетелските показания, че гаража е построен и се е ползвал и се ползва и понастоящем от тях, а праводателя на отвтеника никога не е ползвал гаража, никога не е влизал в него и няма ключ, не знае собствения му наследодател да е ползвал този гараж. Съдът приема, че не се установи по несъмнен начин, при условията на пълно и главно доказване от носещите доказателствената тежест ищци, че е съществувала ограда, която да е започвала от улицата на разС.ие един метър от гаража и да е продължавала до кладенеца, ситуиран на границата между двата имота. Понастоящем липсва такава ограда, а установената от вещите лица телена ограда започва от кладенеца и стига до фасадата на жилищната сграда на ищците. За ограда на един метър от гаража между двата имота сочат само двамата свидетели, посочени от ищеца, но в тази си част показанията им са в противоречие с останалите свидетели, както и с притите по делото експертизи. Установи се, че гаража е построен през 1970-1980г. Поради изложеното частта от придаваемата по регулацията от 1977 г., частично изменена през 1989г., реална част от имота на ответниците към имота на ищците е заето в частта за изградения гараж и е владяно от ищците и техния праводател повече от десет години преди 2003г., когато е издадена Заповед №317 от 16.12.2003 г. на Кмета на Община •••, с която е разпоредено неприложените дворищно регулационни линии да минат по имотните граници между съответните имоти. На това основание и в тази си част плана е приложен и регулационната граница се е превърнала в имотна граница. В останалата придаваема част, оставаща извън застроената площ на гаража, не се установи да е заета, нито да е заплатена, нито да е предадена по съгласие, поради което в тази си част регулационния план се явява неприложен. По принцип теоретично верни са възраженията на ответниците, че законът забранява придобИ.ето на реални части от дворищно-регулационни парцели по давност или чрез правни сделки /чл. 59 от ЗТСУ, редакция Дв, бр. 29/1973 г. /, освен ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с Правилника за прилагане на закона /редакция ДВ бр. 34/2000 г./, но същото е неотносимо към придобИ.ето на придаваеми части от един имот към друг съседен нему имот по регулация, какъвто е настоящият случай. И ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина придобИ.ето му по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и очуждителното й действие отпада. /Решение № 102/30.05.2016г. по гр.д.5728/2015г. 1-во ГО на ВКС/. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Предвидената в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Провеждането на процедурата има установително действие по отношение на настъпилото по силата на закона прекратяване на отчуждителното действие на регулационните планове. Предвид изложеното Заповед № 317/16.12.2003г. няма конститутивно действие, а само установително такова. При издаването на заповедта не е зачетено частичното прилагане на регулационния план от 1977г., частично изменен през 1989г., както и че част от придаваемата част е завзета, заемаща площта на построения гараж. Както беше посочено по-горе планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл.33 З. /отм./ настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР №1/15.07.1993г. на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е, че за приложен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. Следователно приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според която приложеният дворищно регулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за действащия план на населеното място. В случай че предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищно регулационен план на населеното място. Предвид изложеното искът се явява частично основателен, в частта за прилагане на регулационния план на с.•••, одобрен със заповед №1239/16.05.1977г., издадена от председател на Общ. Народен съвет Плевен, частично изменен със Заповед № РД-25-224/04.05.1989 г. на председател на комисия по ТСУС до размера на заетата придаваема част част, в частта с построеният гараж с идентификатор 40213.501.438.2, заключена между уличната регулация, дворищната регулация съгласно одобрен със заповед №1239/16.05.1977г., издадена от председател на Общ. Народен съвет Плевен, частично изменен със Заповед № РД-25-224/04.05.1989 г. на председател на комисия по ТСУС и задната стена на гаража, като следва да бъде прието за установено, че ищците са съсобственици на реално определена част от имот с идентификатор 40213.501.438, заключена в частта с построеният гараж с идентификатор 40213.501.438.2, между уличната регулация, дворищната регулация съгласно одобрен със заповед №1239/16.05.1977г., издадена от председател на Общ. Народен съвет Плевен, частично изменен със Заповед № РД-25-224/04.05.1989 г. на председател на комисия по ТСУС и задната стена на гаража, която неправилно е отразена в кадастралната карта, като част от имот с идентификатор 40213.501.438, като местоположението и границите на имота на ищците са отразени в скица на сграда № 15-898286-10.08.2022г. / л.37 от делото/ и съставляващо застроената площ на сграда с идентификатор 40213.501.438.2- гараж от 25.00 кв.м. и имотната граница между имот с идентификатор 40213.501.439 и 40213.501.438 минава по северната и западната фасада на гараж с идентификатор 40213.501.438.2 и в останалата част по границата между недвижимите, съобразно кадастралната карта на с. •••, одобрена със Заповед № РД-18-676/12.03.2018г. на изп.директор на АГКК. В посочената част искът следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 61 кв. м. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК: Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния гараж – имот с идентификатор 40213.501.438.2, който владеят. Ищецът има правен интерес от воденето на този иск винаги, когато въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищците се основава на твърдението им, че притежават правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание, в случая наследяване и давностно владение, и на следващо място от отричането на това право от ответната стхрана. В този смисъл решение № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното настоящия иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посочените основания. Както се установи по-горе, урегулираният поземлен имот на ищците с идентификатор 40213.501.439, в чиято придаваема част от имота на ответниците с идентификатор 40213.501.438 е построен процесния гараж. Установи се, че същия е построен от ищците и техния праводател. Не се установи гаражът да е построен при наличието на надлежно разрешение за това, но видно от приетото по делото удостоверение на Община – ••• № 3/12.01.2021г. същия е в режим на търпимост. Принципът на приращението по чл. 92 от ЗС намира приложение когато изграденото представлява самостоятелен обект на собственост по строителните правила и норми. В случаите, когато построеното има характеристиката на самостоятелен обект, то правото на собственост по отношение на този обект преминава изцяло в патримониума на собственика на терена стават изцяло негова собственост. Не е спорно между страните, че гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост и изграждането му в имота на ищците и от тях и техния наследодател, на основание чл.92 ЗС е станал тяхна собственост при правата съобразно правото на собственост върху терена., а именно в режим на съпружеска имуществена общност на ищците, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. По искът с правно основание чл.537, ал.2 ГПК: Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. С исковата молба е предявена претенция за отмяна на ••• и ••• на нот. С. И.а за покупко- продажба за разликата над 1000 кв.м. в които попада гараж с идентификатор 40213.501.438.2 с площ 25 кв.м. Видно е, че се иска частична отмяна на •••, по който страни обаче са А. И.а С. и Ц. И. В., а искът не е насочен срещу тях и те не са страни по делото, поради което искът е недопустим и в тази си част следва производството по делото да бъде прекратено. ••• на нот. С. И.а за покупко- продажба, обективира сделка, с която се прехвърля вещно право върху недвижим имот, поради което искът е недопустим и в тази си част. Предвид изложеното следва производството по делото да бъде прекратено в частта за предявения иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК по отношение на ••• на нот. С. И.а за покупко- продажба. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и вещи лица. Претендира се адвокатско възнаграждение от 4000 лв. и възнаграждение за вещи лица в размер на 2975, 00 лв. Адвокатското възнаграждение е за двама адвокати, които са представлявали двамата ищци, поради което съдът намира, че следва да бъдат присъдени и двете възнаграждения съразмерно с уважената част на претенцията. Тъй като липсва изрично посочване за разпределение на адвокатското възнаграждение за всеки от исковете, съдът намира, че същите следва да бъдат разпределени по равно за всеки от исковете по чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК-два иска, т.е. по 1000 лв. за всеки от предявените искове. Направените разноски за вещо лице, касаят само иска с правно основание чл.54, ал.2 ГПК, поради което тези разноски следва да бъдат разпределени между страните в съответствие с уважената част на този иск. Предвид изложеното и изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да плати на ищците направени по делото разноски в размер на 2129, 10 лева /909, 84 лв. адвокатско възнаграждение + 1219, 26 лв. депозит за ВЛ. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и вещи лица. Тъй като липсва изрично посочване за разпределение на адвокатското възнаграждение за всеки от исковете, съдът намира, че същите следва да бъдат разпределени по равно за всеки от исковете по чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК-два иска, т.е. по 562, 50 лв. за всеки от предявените искове. Направените разноски за вещо лице, касаят само иска с правно основание чл.54, ал.2 ГПК, поради което тези разноски следва да бъдат разпределени между страните в съответствие с уважената част на този иск. Предвид изложеното и изхода на делото ищците следва да бъдат осъдени да платят на ответника направени по делото разноски в размер на 2622, 54 лева /1456, 97 лв. адвокатско възнаграждение + 1165, 57 лв. депозит за ВЛ./ На основание чл.77 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Плевен сумата от 129, 50 лева /29, 50 лева+ 50 +50 лв./ съразмерно с отхвърлената част на исковете. На основание чл.77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Плевен сумата от 70, 50 лева /20, 50 лева+ 50 лв./ съразмерно с уважената част на исковете. По изложените съображения съдът