Решение № 37521 от 13.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във вр.чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Делото е образувано по жалба от М. В. Ц., срещу Решение № 162/07.05.2024г., издадено от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.61, 2015 г.), във вр. чл.37и, ал. 1 и ал.4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр. 14/2015 г.) не представлява нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „обществено положение“, че Министърът на земеделието не е извършил нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр по признак „обществено положение“, че с прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012 г. по отношение на М. В. Ц. не е извършен акт на дискриминация по признак „обществено положение“ от страна на Кмета на Община Свиленград, че Народното събрание на Република България не е допуснало дискриминация по признак „обществено положение“ с приемането на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.61, 2015 г.), във вр. чл.37и, ал. 1 и ал.4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр. 14/2015 г.) и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-1409/15.05.2017 г. и допълнение към нея с вх. №44-00-1989/05.07.2017 г., подадени от М. В. Ц. от [населено място]. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради нарушение на материалния закон и целта на закона по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. По същество се сочи, че разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ има дискриминационен характер, тъй като според оспорващия е налице неравноправно третиране по отношение на него като ползвател на пасища и мери от ОПФ. Ответникът – КЗД, редовно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административната преписка е изразено становище за неоснователност на оспорването. Заинтересованата страна – кмет на Община Свиленград, редовно призована не изпраща представител. С писмена молба от 20.10.2025г. изразява становище по същество на спора, с което счита жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Народно събрание на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на оспорването. Административен съд София-град, след като се запозна с приложените по делото писмени доказателства и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. №44-00-1409/15.05.2017 г. и допълнение към нея с вх. №44-00-1989/05.07.2017 г., подадени от М. В. Ц., за осъществено спрямо него нарушение на ЗЗДискр. В жалбата са изложени твърдения, че с приетото в края на 2015 г. изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/, според което, за да продължиш да участваш в програми за подпомагане на ЕС следвало всички земеделски производители, които не притежавали животни, да приведат договорите си в съответствие с новите изисквания на чл. 37и ЗСПЗЗ, а именно – да разполагат към 01.02.2016 г. със съответстващия на наетата площ брой собствени животни, е въведено по-неблагоприятно третиране на земеделските производители неживотновъди в сравнение със земеделските производители животновъди. По този начин всички земеделски производители, с изключение на животновъдите били ограничени да се възползват от посочените програми за подпомагане на площ. С това намира, че е осъществена дискриминация спрямо него, тъй като по този начин бил лишен от възможността да увеличи индивидуалните си доходи в противоречие на чл.39, т.1, б от ДФЕС. Нарушени били основни права на земеделските производители като например принципът на прозрачност и изискването за липса па дискриминация, заложени в съображение 4 и 7 на Регламент (ЕС) № 1306/2013, като и че при провеждането им не били спазени основни процесуални правила в административното право. С разпореждане [номер]/05.09.2017г. па Председателя на КЗД е образувана преписка №175/2017 г. по жалбата на Ц. като с оглед оплакванията за дискриминация по признак „обществено положение". Преписката е разпределена на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав и е възложено на членовете на състава да определят председател и докладчик по преписката, който да започне процедура по проучване за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. За разпореждането жалбоподателят е уведомен на 15.09.2017 г., като му е указана доказателствената тежест за установяване на фактите, изложени в жалбата. С Решение №46/26.01.2018 г.на КЗД, Четвърти специализиран постоянен заседателен състав, на основание чл.52, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. и чл.27, ал.2, т.6 и чл.130, ал.2 от АПК, е оставена без разглеждане жалба с вх. №44-00-1409/15.05.2017 г. и допълнение към нея с вх. №44-00-1989/05.07.2017г. и е прекратено производството по преписка №175/2017 г. по описа на КЗД. За да постанови този резултат Комисията с приела, че разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗЗДискр. предвижда, че КЗД не образува производство, когато има заведено дело пред съд по същия спор. С Определение №5456/04.09.2018 г. по адм. д. №6607/2018 г. на АССГ е отменено Решение №46/26.01.2018 г. на КЗД и преписката е върната за произнасяне по същество. С разпореждане [номер]/21.01.2019 г. на Председателя на КЗД е възобновено производството по преписка №175/2017 г., същата е разпределена на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав, който е избрал председател на състава и докладчик. Постановено е Решение №322/10.06.2020 г. на КЗД, с което Четвърти специализиран постоянен заседателен състав се е произнесъл, както следва: 1.Установява, че разпоредбата на §15, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.61, 2015 г.) във вр. чл.37и, ал. 1 и ал.4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр. 14/2015 г.) не представлява нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „обществено положение“. 2. Установява, че с прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012 г. по отношение на М. В. Ц. не е извършен акт на дискриминация по признак „обществено положение“ от страна на кмета на Община Свиленград. 3. Оставя без уважение жалба с вх. №44-00-1409/15.05.2017 г. и допълнение към нея с вх. №44-00-1989/05.07.2017 г., подадени от М. В. Ц.. С Решение №1269/26.02.2021 г. по адм. д. №6672/2020 г. на АССГ е отменено Решение №322/10.06.2020 г. на КЗД поради нарушение на изискванията за форма на акта съгласно чл.59, ал.2 АПК и чл.66 ЗЗДискр., тъй като е налице съществено разминаване между мотиви и диспозитив и преписката е върната на КЗД за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. С разпореждане [номер]/29.04.2021 г. на Председателя на КЗД е възобновено производството по преписка №175/2017 г. и същата е разпределена за разглеждане на Четвърти специализиран постоянен състав, който е избрал председател на състава и докладчик, видно от писмо №12-11-1727/18.05.2021 г. Жалбоподателят е уведомен за възобновеното производство и провеждането на процедура по проучване по реда на чл.55 ЗЗДискр. по преписка №175/2017 г. с уведомление изх. №44-00-1981/03.06.2021 г., получено от него на 07.06.2021 г. Като ответни страни в производството са конституирани Кмета на Община Свиленград, уведомен с Уведомление изх. №16-15-259/21.06.2021, получено на 24.06.2021 г. и Министъра на земеделието, уведомен с Уведомление изх. №90-06-18/21.06.2021 г., получено на 24.06.2021 г. Постановено е Решение №135/01.03.2022 г. на КЗД, с което Четвърти специализиран постоянен заседателен състав се е произнесъл, както следва: I. Установява, че разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.61, 2015 г.) във вр. чл.37и, ал. 1 и ал.4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр. 14/2015 г.) не представлява нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „обществено положение“; II. Установява, че с действията си министърът на земеделието не е извършил нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за защита на дискриминация по признак „обществено положение“; III. Установява, че с прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012 г. по отношение на М. В. Ц. не е извършен акт на дискриминация по признак „обществено положение“ от страна на Кмета на Община Свиленград; IV. Оставя без уважение жалба с вх. №44-00-1409/15.05.2017 г. и допълнение към нея с вх. №44-00-1989/05.07.2017 г., подадени от М. В. Ц. от [населено място]. С решение №4433/30.06.2022 г. по адм. д. №3051/2022 г. на АССГ е отменено Решение №135/01.03.2022 г. на КЗД поради съществено процесуално нарушение – неучастие на надлежна страна в хода на проведеното административно производство. Преписката е върната на КЗД за ново произнасяне със задължителни указания за конституиране на Народното събрание. С разпореждане [номер]/30.05.2023 г. на Председателя на КЗД е възобновено производството по преписка №175/2017 г. и същата е разпределена за разглеждане на Четвърти специализиран постоянен състав, като е определен и докладчик по преписката. Изпратени са уведомителни писма във връзка с възобновеното производство и откритата процедура по проучване по реда на чл.55 от ЗЗДискр. по преписка №175/2017 г. на Народно събрание на Република България с уведомление изх. № 60-00-30/27.06.2023 г., на Министъра на земеделието и храните с уведомление изх. № 90-06-6/27.06.2023 г., на Кмета на О. С. с уведомление изх. № 16-15-335/27.06.2023 г. и на жалбоподателя с уведомление изх. № 44-00-2430/27.06.2023 г. Получени са писмени становища от Народното събрание на Република България, Министъра на земеделието и храните, Кмета на община Свиленград и от М. В. Ц.. От докладчика по преписката е изготвен Доклад-заключение, и допълнение към Доклад-заключение, според които надлежно конституирани страни по преписката са М. В. Ц. – в качеството му на жалбоподател, Кмета на О. С. и Министъра на земеделието, храните и горите – в качеството им на ответни страни. С доклада е предложено насрочване на открито заседание за разглеждане на преписка и призоваване на страните, посочени в доклада. Изпратени са уведомления за призоваване до М. В. Ц., Министъра на земеделието, храните и горите и Кмета на Община Свиленград. Преписката е разгледана в открито заседание, на което като конституирани страни отново са: Жалбоподател – М. В. Ц. и Ответни страни – Кмета на О. С. и Министъра на земеделието, храните и горите. Като е приел, че страните са редовно призовани, съставът е дал ход на преписката, счел е преписката за изяснена от фактическа и правна страна, поради което същата е обявена за решаване. Постановено е процесното Решение № 66 на КЗД, с което Четвърти специализиран постоянен заседателен състав се е произнесъл, както следва: I.Установява, че разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.61, 2015 г.) във вр. чл.37и, ал. 1 и ал.4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр. 14/2015 г.) не представлява нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „обществено положение“. II. Установява, че с действията си министърът на земеделието не е извършил нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за защита на дискриминация по признак „обществено положение“. III. Установява, че с прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012 г. по отношение на М. В. Ц. не е извършен акт на дискриминация по признак „обществено положение“ от страна на Кмета на Община Свиленград. IV. Установява, спрямо Народното събрание на Република България, че с приемането на § 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61/2015 г.) във вр. чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр. 14/2015 г.), не е допуснало дискриминация по признак „обществено положение“. V. Оставя без уважение жалба с вх. №44-00-1409/15.05.2017 г. и допълнение към нея с вх. №44-00-1989/05.07.2017 г., подадени от М. В. Ц. от [населено място]. В мотивите на решението е прието, с оглед фактическите твърдения в жалбата, че по същество се претендира дискриминационен характер на разпоредбата на §15, ал.1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 2015 г.), вр. чл.37и, ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ (ДВ бр.14 от 2015 г.). Прието е, че фактическите оплаквания на жалбоподателя по същество са насочени срещу разпоредбата на §15, ал.1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, тъй като е регистриран земеделски производител, който не е спазил тази разпоредба да приведе в срок до 01.02.2016 г. договора си за наем на земеделски земи /пасище, мера/ в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ, в резултат на което договорът му за наем е бил прекратен от Кмета на О. С. на основание §15, ал.3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В мотивите на решението е посочено, че съставът на КЗД е установил, че с изменението и допълнението на ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ бр.14 от 2015 г. е създадена нова процедура относно отдаването за ползване под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ, в съответствие с която посочените се разпределят само на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни без провеждането на тръжна процедура. Съставът е приел, че пасищата и мерите от ОПФ са публична собственост на общината и националния законодател суверенно може да регламентира начина на разпореждане и управление на публична собственост, в т.ч. и под формата на отдаване под наем и аренда, осъществявайки националната политика в областта на селското стопанство. Четвърти специализиран постоянен заседателен състав е взел предвид и Решение №5 от 27.03.2018 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело № 11 от 2017 г., като предвид приетата в него конституционосъобразност на атакуваната разпоредба е приел че е неуместно изследването на въпроса за наличие на дискриминация при констатирана съгласуваност на разпоредбата с чл.6 от КРБ. След като са изложени подробни мотиви защо разпоредбата на §15, ал.1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 2015 г.), вр. чл.37и, ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ (ДВ бр.14 от 2015 г.) не е дискриминационна и не представлява нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗД по признак „обществено положение“, е прието и че конституираните в производството ответници, по подробно изложени мотиви не са извършили дискриминация. Решението на КЗД е оспорено пред Административен съд София-град, който с влязло в сила Решение № 9820/17.06.2024г., постановено по адм.д.№ 2953/2024г. го е отменил и е върнал преписката. В мотивите си административният съд е приел, че в хода на производството пред административния орган е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, изразяващо се в непризоваване на заинтересованата страна - Народното събрание, въпреки конституирането й като такава, с което не и се е предоставило възможност за участие в производството. В изпълнение указанията на съда заинтересованата страна е призована за участие на проведеното заседание, вследствие на което е издадено оспорваното в настоящето производство решение. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата за допустима като подадена от надлежна страна-адресат на административния акт, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в рамките на преклузивния срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, съгласно чл.66 от ЗЗДискр, като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва като спор между страните по тези въпроси няма. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващия, както и да са препятствали възможността му адекватно да я организира. За изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от закона. Изискани са становища и обяснения по изложените оплаквания от ответника и заинтересованите страни в производството по реда на чл. 55 – чл. 59 ЗЗДискр, дадена им е възможност да представят доказателства. В съответствие с чл. 60, ал. 1 ЗЗДискр докладчикът е изготвил заключение. Отделно, при спазване на указанията на съда, административния орган е призовал заинтересованата страна, заради която е отменено предходното решение, с което констатирания процедурен поро при предходното разглеждане на делото е отстране. Правилно е приложен материалния закон. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. установява специално правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. То изисква фактите на дискриминация да бъдат първоначално установени от жалбоподателя, който провежда по отношение на тях насрещно доказване /което може да бъде и непълно/. Т.е. следва да докаже само фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Едва след това тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който следва да установи чрез провеждане на пълно доказване, че не е налице неравенство в третирането. Тежестта на доказване по този закон е възложена на ответника и това изцяло важи за последните две предпоставки на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. - наличието на преследвана правомерна цел и пропорционалност на средствата за постигането й. В случая се установява, а не се спори между страните, че на 22.06.2012г. между О. С. и М. В. Ц. е сключен договор за наем на земеделска земя на основание чл.37п от ЗСПЗЗ /действаща към момента на подписване на договора/, по силата на който Община Свиленград, в качеството на наемодател, е предоставила на М. В. Ц., в качеството на наемател за временно и възмездно ползване земеделска земя от общински поземлен фонд, представляващ имот от картата на възстановена собственост на землище [населено място] с начин на трайно ползване - пасище, мера. Установено е, че поради наличие на обстоятелствата по §15, ал.3 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, от кмета на О. С. са предприети действия по прекратяване на сключения между О. С. и М. В. Ц. договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012г., изм. с допълнително споразумение от 15.07.2014г„ по отношение на имот (с НТП-пасища. мери и ливади, представляващ [имот номер]) находящ се в землище [населено място], общ.Свиленград, чиято площ се равнява на 156.744 дка. и същият е прекратен, поради неизпълнение на регламентираните изисквания, посочени в чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ /редакция от ДВ бр.61/2015г./. Оплакванията на оспорващия са насочени срещу горецитираната разпоредба на ЗСПЗЗ, тъй като е регистриран земеделски производител, който не е спазил нормата на § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да приведе в срок до 01.02.2016г. договора си за наем на земеделска земя /пасище, мера/ в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ. С това изменение се създава нова процедура относно отдаването за ползване под наем или аренда на пасищата, мери и ливадите от държавния поземлен фонд /ДПФ/ и общинския поземлен фонд /ОПФ/, в съответствие, с която същите се разпределят само на собственици или ползватели на животновъдни обекти, с регистрирани пасищни селскостопански животни, без провеждането на тръжна процедура. Няма спор, че при практическото изпълнение на процедурата за стопанската 2014/2015г., лицата притежаващи пасищни селскостопански животни, не са могли да получат чрез разпределение по новия ред на необходимите за индивидуално ползване площи в землището, където е регистриран съответен животновъден им обект и при липса на свободен общински поземлен фонд, което произтича от факта, че имотите се ползват с дългосрочни договори, сключени преди влизане в сила на горепосочените изменения и допълнения на ЗСПЗЗ. Също тези имоти са се ползвали от лица, които не притежават животни, но са поели ангажимент да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, или ползваните площи значително надвишават нуждите на притежаваните пасищни селскостопански животни, каквато възможност е съществувала практически до влизане в сила на разглежданите законови изменения. В хода на производството е констатирано наличие на сключвани договори от общинските кметове, без провеждане на търг, като това е ставало за продължителни времеви периоди - напр. 10 и повече години, което е разрез със ЗСПЗЗ и Правилника за неговото прилагане - ППЗСПЗЗ, съгласно които максималният срок на действие на тези договори е до 5 календарни години, което също не е спорно. Въз основа на събраните доказателства, съставът е отчел, че всяка година както стопанствата, в които се отглежда едър и дребен рогат добитък, така и броят на животните, при почти всички видове, прогресивно намаляват /стопанствата - с около 34% през 2014г. спрямо 201 Зг./. именно поради това с измененията на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г, / в преходните и заключителни разпоредби е създадена разпоредбата на § 15, в първата алинея на който е предвидено задължение за всички ползватели на постоянно затревени площи, включващи пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ, които са сключили договори преди влизане в сила на законовите изменения, а именно 24.02, 2015 г., в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат същите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, като в случаите, когато до определения срок лицата не изпълнят посочените изисквания е предвидено прекратяване на договорите, какъвто е и настоящия случай. Предвидените изменения в процедурата са в унисон и с практиката на ЕСПЧ по тълкуването на чл.14 от Конвенция на правата на човека и основните свободи, според която принципът за равенство в третирането е нарушен, ако различието няма обективно и разумно оправдание. Съществуването на такова оправдание се преценява във връзка с целта и последиците на разглежданата мярка. Неравното третиране следва да е обективно оправдано с оглед на постигане на законова цел и средствата за постигане на целта са пропорционални, подходящи и необходими - Решение по дело Case "Relating to certain aspects of the laws on the use of languages in education in Belgium" (application 1474/62; 1677/62; 1769/63; 1994/63; 2126/64) t. 10 Case of laduna [интернет адрес] (application 31827/02) t.59, Case of zarb admi [интернет адрес] ( applicationno 17209/02) t.72 Case of sejdic and finci Bosnia and Herzegovina (applications nos.27996/06 and 34836/06) t.42. Съпоставките на различните Директиви, както и установената европейска и международна практика, показват, че те не допускат пряката дискриминация да бъде оправдана с преследването на законна цел и пропорционалност на средствата, когато тя се основава на вътрешно присъщи на индивида характеристики като раса, етническа принадлежност и пол, но позволява оправдаване на пряката дискриминация по други придобити от индивида характеристики в течение на неговия живот. В конкретния случай посочена от жалбоподателя характеристиката „обществено положение" която касае земеделските стопани стои извън раса, етническа принадлежност и пол поради, което и евентуалната пряка дискриминация може да бъде оправдана, т.е. да не съставлява дискриминация, ако преследва законна цел., средствата за постигането й са пропорционални, систематични и съгласувани, и позволяват постигането й, дори случаят да не попада в изключенията по чл.7 от ЗЗДискр. - Решение на Съда на ЕС от 18.11.2010 г. по обединени дела С 250/09 I С 268/09, Г. срещу Технически университет [населено място], nap.37. Нормативното уреждане на правоотношенията, възникнали в резултат от сключването на договори за наем и аренда на пасища, мери и ливади, включени в ДПФ или ОПФ, намира израз водената държавна политика по отношение на земеделската земя, нейното опазване и ползване по предназначение, като се стимулира развитието на животновъдството и отговори на реалните проблеми на животновъдите в страната. Отделно самото създаване, разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ /ДВ - бр.10 от 2009г./ определя предназначението на ливади, пасищата за животновъдни цели и е съотносимо към преследваната законова цел: ползването на земеделската земя и нейното опазване, като ограничен и ценен ресурс и безспорния обществен интерес от увеличаването на броя на отглежданите пасищни животни с цел насърчаване на животновъдството. С разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обнародвана в ДВ бр.61 от 11.08.2015г., е предвидено, че посочените изменения следва да се прилагат и към договорите за наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, сключени преди 24 февруари 2015г., като ползвателите на пасища, мери и ливади са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ /редакция от ДВ бр.61/2015г./, а именно: ал.1- пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм; ал.4 - пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Следователно по отношение на заварените към влизането в сила на законовите изменения правоотношения, произтичащи от сключени договори, към момента на сключването, на които за ползвателите не е съществувало задължение да отглеждат пасищни животни, е предвиден почти едногодишен срок същите да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания относно боря на отглежданите животни. В случая приоритетно е предназначението на пасищата, мерите, ливадите на общините като земеделски земи. предназначени за ползване за паша на селскостопански животни, което е мотивирало законодателя да определи кръга на правоимащите лица, на които същите да се предоставят приоритетно под наем или аренда без търг. От друга страна е предвидена законова възможност и срок до 01.02.2016 г. ползвателите сключили договори за наем или аренда на пасища мери и ливади от държавния и ОПФ преди 24.02.2015 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ и именно тези изисквания са относими към всички земеделски стопани и спрямо тези, чиито селскостопанска дейност е свързана с отглеждане на животни и спрямо другите, дейността на които не е свързана с отглеждане на животни като с приемането на § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е предоставена възможност на заварените ползватели. Нещо повече пасищата и мерите от ОПФ са публична собственост на общината и националния законодател суверенно може да регламентира начина на разпореждане и управление на публична собственост, в т. ч и ПОД формата на отдаване под наем или аренда, осъществяващи националната политика в областта на селското стопанство. Следва да се вземе под внимание и Решение №5 от 27.03.2018 г. на Конституционния съд /КС/на Република България, по конституционно дело №11 от 2017 г., с което е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр, 61 от 2015 г.); чл, 37и, с изключение на ал. 1, поел. изр., ал. 2, 3 и 4, поел. изр., ал. 5 и 15; чл. 37м и чл. 42 от ЗСПЗЗ. Съдът изрично посочва, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Конституцията на Република България, „земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото“. По силата на чл. 22, ал. 3 от Конституцията, режимът на земята се определя със закон, като изрично в решението се посочва, че подобна логика е напълно относима и за пасищата и ливадите, чието предназначение като основно национално богатство е да служат за отглеждане на животни. Държавата е в правото си да провежда политика, която да осигури пасища, мери и ливади да бъдат отдавани под наем или аренда преимуществено на такива лица, които ще ги ползват по тяхното основно предназначение. Посочено е също, че Народното събрание като единствен титуляр на законодателната власт, чрез приеманите от него актове, определя насоките на държавната политика в различните сфери на обществения живот. С цитираното решение, КС е приел, че § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ урежда хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, и е израз на правото на държавата да преурежда със закон статута на отделни категории земи, като израз на държавната политика в областта на животновъдството. По този начин КС е преценил, че атакуваната пред КЗД законова разпоредба не е в нарушение на чл. 6, ал.2 от КРБ и е конституционносъобразна. Въз основа на горното съдът достига до извода, че разпоредбата на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.61/2015г./ във вр. чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ /редакция от ДВ, бр. 14/2015г./. не е дискриминационна, съответно не съставлява нарушение на ЗЗДискр. по признак „обществено положение“ спрямо земеделските стопани, които не отглеждат животни при наемане на „пасища мери или ливади“ от държавния и общински поземлен фонд. С оглед на изложеното съдът приема, че КЗД е постановила законосъобразен административен акт, поради което оспорването следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна Министерство на земеделието, храните и горите сторените по делото разноски в размер на 100лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна Народно събрание на Република България сторените по делото разноски в размер на 100лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът