Решение № 5489 от 16.6.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 935/2025 г.

Производството е по реда на чл. 294 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от адв. Н. Д. от АК- Бургас, в качеството на пълномощник на „Ди-м-груп“ ООД с ЕИК 102874088, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 20, представлявано от управителя Р. Д. С., против действия, извършени на 17.05.2025 г. от органа по изпълнението на Заповед № 1488/16.05.2025 г., издадена от Ч. К., зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваните действия по изпълнението, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила. В нея се сочи, че не е изпълнено от органа по изпълнението изискването на чл. 277 от АПК да отправи покана до длъжника за доброволно изпълнение на акта. Наред с това се сочи, че не е съставен констативен протокол, съобразно изискванията на чл. 16, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, както и че жалбоподателят не е уведомен за протокола по чл.17, ал. 3 от същата наредба. Твърди се, че същият не е уведомен за датата и часа на принудителното изпълнение и не е предоставена на същия възможност да освободи обекта доброволно от наличните малотрайни, пожароопасни и взривоопасни материали, продукти, съоръжения, обзавеждане, оборудване и друго движимо имущество, съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата. Твърди се също, че изпълнителното производство е спряно от съда по реда на чл. 395 от ГПК и може да продължи едва след отмяна на обезпечението по реда, предвиден в чл. 402 от ГПК. На следващо място е отбелязано, че обектът не е преместен, а е разрушен с багер и изнесен в самосвал, в нарушение на чл. 17, ал. 4 от Наредбата. По същество се иска отмяна на извършените действия по изпълнението, като незаконосъобразни. Ответната страна не заявява становище по жалбата. Представя административната преписка. Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното: Със заповед № 1488/16.05.2025 г. на Ч. К., зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, е разпоредено на жалбоподателя „ДИ-М-ГРУП“ ЕООД да премахне „временен преместваем обект“, поставен на входа на „Парк Историческо ядро на Морската градина“, [населено място], в УПИ I, кв. 1, ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], по позиция № Е 9 по одобрена с Решение № 27-33/ 30.05.2017г. на Общински съвет- Бургас, план-схема за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, представляващ „Павилион за продажба на кафе и закуски“, с приблизителна площ от 6 кв.м. С т. 2 на заповедта е разпоредено предварително изпълнение на заповедта- „незабавно принудително премахване на обекта от Община Бургас“, по съображения, че срокът на разрешението за поставяне на обекта е изтекъл на 28.02.2023 г. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № „З“-18 от 27.03.2023 г., в който обектът е индивидуализиран, както следва: „Павилион за продажба на кафе и закуски“ с приблизителна площ от 6.00 кв.м и е изпълнен със смесена конструкция- бетонна основа, метална конструкция, дървена обшивка и ламаринен покрив. В констативния акт е отразено е, че за обекта е издадено Разрешение № [рег. номер] от 10.01.2020 г. със срок на действие от 01.03.2020 г. до 28.02.2023 г., за поставяне на позиция № Е 9 по план-схема за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ в „Приморски парк“ [населено място], одобрена с Решение № 27-33/30.05.2017 г. на Общински съвет- Бургас. Констатирано е, че срокът на разрешението за поставяне е изтекъл и е формиран извод, че е налице хипотезата на 57а, ал. 1, т. 6, предложение второ от ЗУТ за започване на административно производство по реда на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ за премахването му. На 06.04.2025 г. в Община Бургас е депозирано възражение от жалбоподателя „Ди-м-груп“ ООД против съставения констативен акт. В него е посочено, че с Определение № 736 от 27.03.2023 г. по адм. дело № 107 по описа на Административен съд Бургас за 2023 година е допуснато обезпечение на предявен от търговското дружество иск с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, като административното производство по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на обекта е спряно. С определение от 27.7.2023г. по адм. дело № 5194/2023 на Върховния административен съд допуснатото обезпечение е отменено. В хода на административното производство е депозирано възражение от жалбоподателя, с което е заявено становище за неприложимост на предвидения в чл. 57а от ЗУТ ред за премахване на преместваеми обекти. В него е посочено, че павилион „Гъбката“ е построен с Разрешение за строеж № 046 от 03.06.1992 г. и е въведен в експлоатация с акт образец 16 от 11.08.1992 г. На 16.05.2025 г. в 16.25 часа и на 17.05.2025 г. в 07.15 часа обектът е посетен от служители на Община Бургас за връчване на заповедта. Поради отсъствие на управителя Р. С., при второто посещение заповедта е залепена на видно място в обекта. На 17.05.2025 г. в 07.30 часа е посетен и адрес в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 10. На посочения адрес С. не е открит и заповедта е залепена на входната врата. На посочения от последния адрес за кореспонденция: [населено място], [улица]. ет.1- адвокат Н. Д. не е изпратено съобщение. Не е уведомен и чрез предоставения телефонен номер за контакти: 0885659700. Съобщението за издаване на заповедта е публикувано в интернет страницата на Община Бургас, като в същото е отбелязано, че може да се обжалва в 3-дневен срок от датата на съобщението в частта за предварителното изпълнение и в 14-дневен срок в останалата й част. Независимо от това, заповедта е изпълнена още на 17.05.2025 г., видно от приложения в административната преписка протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след приключване на изпълнението, от който се установява, че в 10.30 часа на посочената дата е приключило премахването на обекта, строителните отпадъци са изнесени и транспортирани, а теренът е заравнен. При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК, компетентен да предприеме действия по изпълнение срещу граждани или организации е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който на основание чл. 277, ал. 1 от АПК отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение със съдържанието, посочено в ал. 2. С поканата органът предоставя на длъжника 14-дневен срок за изпълнение и го предупреждава, че при неизпълнение в този срок ще пристъпи към принудителни действия. Процедурата по принудително премахване на преместваеми обекти на територията на [населено място] е регламентирана с Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет- Бургас от 29.05.2023 г. (Наредбата). Според чл.16, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от същата в тридневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, длъжностните лица по чл. 223 от ЗУТ извършват проверка по изпълнението, за което се съставя констативен протокол. При констатирано неизпълнение на заповедта, в 7-дневен срок от съставяне на протокола по ал. 2, лицата по чл. 223 от ЗУТ извършват предварително проучване относно начина и необходимия срок и финансови средства (по изготвена количествено-стойностна сметка) за изпълнение на заповедта. Резултатите от проучването се оформят в протокол. В едноседмичен срок от съставянето на протокола по ал. 3 кметът на общината възлага изпълнението на заповедта на служителите за контрол по строителството в администрацията на Община Бургас. На основание чл. 17 от Наредбата последните определят датата и часа на принудителното изпълнение, за което уведомяват всички заинтересувани лица, като изпълнението се извършва в срок от 7 дни от датата на неговото възлагане. На определената дата и час длъжностните лица по чл. 223 от ЗУТ, съвместно с изпълнителя и при нужда в присъствието на органите на полицията, съставят протокол за състоянието на обекта, преди започването на принудителното изпълнение на заповедта. Когато обектът не е освободен доброволно от наличните малотрайни, пожароопасни и взривоопасни материали, продукти, съоръжения, обзавеждане, оборудване и друго движимо имущество, се пристъпва към принудителното му освобождаване, а изнесеното движимо имущество по ал. 3 се оставя на отговорно съхранение в помещение, определено от кмета на общината, като присъстващите длъжностни лица съставят опис за вида, количеството и състоянието му при изнасянето. В този случай служителите за контрол по строителството в администрацията на Община Бургас уведомяват писмено адресата на заповедта за местонахождението на продуктите. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в настоящото производство са действия по изпълнение на заповед за премахване на преместваем обект. Заповедта е издадена от зам.-кмет на Община Бургас и последният се явява компетентния орган по изпълнението, в чиито правомощия е да инициира и проведе производство по принудителното изпълнение. Към момента на извършване на действията заповедта не е връчена на адресата и не е влязла в сила, но на основание чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ същата подлежи на предварително изпълнение, поради което съдът приема, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК, удостоверяващо изискуемо и подлежащо на изпълнение задължение. В проведеното изпълнително производство обаче са допуснати множество нарушения на административнопроизводствени правила. В нарушение на чл. 277 от АПК не е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение с посоченото в ал. 2 на същата норма съдържание. Срок за доброволно изпълнение не е определен и със заповедта, а и към момента на извършване на действията тя не е връчена на адресата. Отправянето на покана за доброволно изпълнение е първото действие на органа по изпълнението и с нея длъжникът се уведомява за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение. Едва след изтичането на срока за доброволно изпълнение и след като удостовери по предвидения за това ред, че заповедта не е изпълнена (чл. 16 от Наредбата), органът може да пристъпи към принудително премахване на обекта, като уведоми адресата за датата и часа на насроченото принудително премахване. Както се посочи, в случая срок за доброволно изпълнение не е предоставен на длъжника. Не е изпратено и уведомление до последния за датата на принудителното изпълнение, в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Наредбата. На следващо място, не е изпълнено изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за съставяне на протокол за състоянието на обекта преди започване на принудителното изпълнение, нито е съставен опис на изнесеното от обекта движимо имущество- малотрайни, пожароопасни и взривоопасни материали, продукти, съоръжения, обзавеждане, оборудване и др., необходими за функциониране на обекта (според данните от съставения констативен протокол № 2 от 15.05.2025 г., към момента на проверката в обекта е осъществявана търговска дейност). Липсват също каквито и да било данни за мястото, където това имущество се съхранява. Поради това съдът приема, че обжалваните действия са извършени при допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи тяхната отмяна. В съобразителната част на изпълняваната Заповед № 1488/16.05.2025 г. се сочи, че изпращането на покана за доброволно изпълнение до адресата е ненужно, тъй като е изтекъл срокът на разрешението за поставяне на обекта. Този извод не може да бъде споделен. Изтичането на срока на разрешението за поставяне на преместваем обект е материалноправна предпоставка за издаване на заповед за неговото премахване (чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ), но е ирелевантно за преценката относно законосъобразността на действията по изпълнението на тази заповед. Наред с изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че административният орган е пристъпил към изпълнение на невлязлата в сила заповед за премахване на преместваем обект, преди приключване на съдебния спор относно вида и характеристиките на обекта. При извършена служебна справка съдът констатира, че по искова молба на „Ди-м-груп“ ООД е образувано адм.дело № 107/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, насрочено за 23.06.2025 г., с искане да бъде установено по отношение на Община Бургас, че павилион „Гъбка“ от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на [улица]и [улица], не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и Община Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за поставяне, а същият следва да се запази до реализиране на строежа, предвиден с действащ подробен устройствен план. Доводи в този смисъл са наведени и с представеното в хода на изпълнителното производство възражение от търговското дружество, като е приложено съответното разрешение за строеж за същия обект. Направеното възражение не е обсъдено от органа, а обектът е изцяло разрушен при премахването му и е загубил своята индивидуализация, което от своя страна изключва характеристиката му като преместваем обект. При тези данни следва да се приеме, че в проведеното изпълнително производство е нарушено и общото правило на 35 от АПК за обсъждане доводите на страните и преценка на всички относими факти, както и изискването, заложено в чл. 36, ал. 3 от АПК за цялостен анализ на събраните доказателства. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като, при изпълнение на посочените изисквания, органът би могъл да стигне до други фактически и правни изводи. Ето защо съдът приема, че обжалваните действия по изпълнението са незаконосъобразни и следва да се отменят. Мотивиран от горното, съдът