Решение № 5789 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 877/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. М. от [населено място], ••, подадена чрез пълномощника адв.С. П., срещу Решение №110 от 22.07.2024г., постановено по АНД №303/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Не били спазени принципите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, тъй като районният съд не изяснил всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина. В тази връзка не били изследвани дадените от митнически служител погрешни съвети, които впоследствие довели до съставяне на АУАН и реализиране на административнонаказателна отговорност на касатора. Не било изяснено на кого били пренасяните препарати за растителна защита, като по предполагаем начин същите били разделени от митническите служители на двамата пътуващи в МПС. Така отговорността била реализирана чрез наказване на Ф. М., без същият да имал отношение към препаратите. Твърди се на следващо място, че приложената от административнонаказващия орган национална разпоредба е непропорционална на нарушението, поради което същата не следвало да не се прилага с оглед противоречието й с член 42, параграф 1 от Регламент 952/2013, а съдът трябвало отмени наказателното постановление. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, алтернативно – отмяна на същото и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане. Иска се и присъждане на съдебни разноски. Ответникът, Зам. директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, в писмен отговор и молба по хода на делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение №110 от 22.07.2024г., постановено по АНД 20245620200303/2024г. по описа на съда, Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №BG2023/1000-3762/НП от 15.02.2024г., издадено от Зам. директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от Закона митниците (ЗМ) и на основание чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ, на Ф. Н. М. е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 22 880 лева и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ е постановено „отнемане в полза на държавата“ на препарат за растителна защита “EFFORE 20 SP” – 400 бр. по 1 кг. За да постанови този резултат, въз основана писмените доказателства по делото, вкл. заключението по съдебно-икономическата експертиза, и показанията на свидетелите по делото, служители на Агенция „Митници“, районният съд приел, че подадената пред него жалба против Наказателно постановление №BG2023/1000-3762/НП от 15.02.2024г. е неоснователна. Обжалваното НП и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено, били законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Спазени били изискванията на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34, ал. 1, изр. второ и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Относно материалната законосъобразност на НП съдът посочил, че нарушението било правилно прано квалифицирано. След анализ на относимите нормативни разпоредби приел, че пренасяните през държавната граница продукти за растителна защита не са разрешени за пускане на пазара и употреба, съответно вносът им и въвеждането им на територията на България, били забранени с оглед разпоредбата на чл.52, т.2 от ЗЗР. Нямало доказателства жалбоподателят да е лице по отношение, на което да било издадено разрешение за употреба или пускане на пазара на процесните продукти, предвид което правилен бил и извода на АНО, че същите били забранени съгласно посочената разпоредба от ЗЗР. Доказано било, че на 28.09.2023г. при влизането си в България през МП „Капитан Андреево” от Република Турция, жалбоподателят е пренесъл през държавната граница забранени за внос стоки – “EFFORE 20 SP”. Установен бил и фактът на липсата на писмено деклариране, като устното в случая не било приложимо с оглед търговското предназначение на стоката и предвид количеството й, като това било категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки. Съобразно всички писмени доказателства и показанията на свидетелите, съдът приел за доказано вмененото на касатора административно нарушение. По своите обективни признаци деянието покривало изцяло фактическия състав на нарушение по чл.233, ал.3, вр. ал.1 от ЗМ и то в довършена изпълнителна форма, изразило се от фактическа страна в пренасяне през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, забранени за внос без знанието и разрешението на митническите органи. Съдът посочил още, че митническата стойност на пренасяната стока била определена по вторичния метод по член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година, тъй като липсвали доказателства за договорна стойност на препаратите за растителна защита. Във връзка с последното не приел представената от жалбоподателя по делото Е-фактура №ONA 2023000001768/26.09.2023г. поради това, че същата не удостоверявала закупуването от това лице на стока, която по вид и разфасовка да съвпадала с процесната открита от двамата митнически служители, доколкото от документа единствено се установявало, че били закупени различни пестициди, количество – 1, с единична цена 119 500.00 турски лири, на обща стойност от 119 500.00 турски лири. Именно поради това, удостоверените във фактурата обстоятелства били несъотносими по настоящото производство. Относно оспорената оценка на стоките, съдът посочил, че заключението на вещото лице по назначената ССчЕ е установило, че стойността им била 10 652.00 лева, но по курса на турската лира към лева към датата изготвяне на експертизата, а не по курса към дата на извършване на нарушението. Затова съдът приел и кредитирал заключението на вещото лице Бюлбюлев (изготвено в хода на АНП), съгласно което митническа стойност на процесната стока била изчислена в размер на 11 440.00 лева. Според съда твърдението на жалбоподателя, че процесните ПРЗ били изцяло негова собственост не били доказани. В решението е обсъден и субективният елемент от състава на нарушението, като е прието наличието му в случая. Изложени са и подробни съображения в подкрепа на извода за липса на основания за определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обширно мотивиран е извода за правилно определен от АНО размер на наложеното наказанието. На последно място е посочено, че НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението. Това разпореждане било правилно, като друго различно разрешение не следвало с оглед нормата на чл.233, ал.6 от ЗМ и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, касаещо забранени за внос стоки. Касационната съдебна инстанция намира обжалваното решение за правилно. След като е изяснил действителната фактическа обстановка, въззивният съд е извел правилен краен извод за потвърждаване на наказателното постановление, който се споделя от настоящия съдебен състав. Правилни са изводите на районния съд, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Последното, както и АУАН, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН, и в тях е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е било извършено. Следователно не е налице неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Съществува и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Въз основа на събраните необходими доказателства за правилното изясняване на делото, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Според чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. На касационния жалбоподател Ф. Н. М. е вменено, че е превозил, с управлявания от него автомобил, конкретно описани по вид и количество стоки – забранени за внос препарати за растителна защита, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, и това деяние се доказва по несъмнен начин от събраните по надлежен ред доказателства по делото. Ето защо правилно извършителят на деянието е бил подведен под административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.233, ал.3 от ЗМ предвижда, че когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос. В случая е установено по несъмнен начин, че превозваната стока е била забранена за внос. При това положение на нарушителя е била наложена съответната глоба, която е съобразена с митническата стойност на предмета на нарушението. Неоснователно е твърдението, че районният съд не спазил принципите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е изяснил всички релевантни по случая факти и обстоятелства и след като ги е анализирал е стигнал до разкриване на обективната истина. Възраженията за това, дали са изследвани дадени от митнически служител съвети на нарушителя са несъстоятелни, тъй като дори и посоченото обстоятелство да е вярно, в случая то няма пряко отношение към реалното фактическо положение, а именно, че забранените за внос препарати за растителна защита действително са били превозени през границата на Република България без знанието е разрешението на митническите органи от наказаното лице. Така установено безспорно се субсумира в разпоредбите на чл.233, ал.1 и ал.3 от ЗМ. В тази връзка не може да се сподели и твърдението, че не е било изяснено на кого били превозваните препарати. Както правилно е посочил районният съд в решението си, от показанията на разпитаните по делото митнически служители М. Б. и З. Т., пътникът и водачът на МПС сами са посочили, коя задържана стока на кого от тях е. Освен това, видно е от приобщеното в кориците по делото на РС лично обяснение от Ф. Н. М., че е взел 400 кг. моспилан (което безспорно е инсектицид) и макар посоченото наименование да не съответства на наименованието на установения препарат, безспорно е, че превозваното количество от препарата за растителна защита е 400 кг., колкото са описани в документите по административнонаказателната преписка и посочени в АУАН и НП, като важно е да се отбележи тук, че относно вида на стоката не са налице възражения от страна на наказаното лице. А и такива за несъответствие в наименованието е нямало как да бъдат наведени, тъй като видно от изготвената във въззивното производство експертиза, експертът изрично е посочил, че вносът на препарат “EFFORE 20 SP” не е разрешен в Р.България, но с еднакво съдържание на активно вещество – 20% ацетамприд за Р.България е разрешен препарат, който се предлага за продажба – „Моспилан 20 СП“. Казаното води до извода, че жалбоподателят е бил с ясното съзнание какъв препарат е превозвал и защо е посочил именно наименованието моспилан. Ето защо необосновано се изтъква в касационната жалба, че отговорността била реализирана чрез наказване на Ф. М., без същият да имал отношение към препаратите. Относно твърдението, че приложената от административнонаказващия орган национална разпоредба е непропорционална на нарушението, поради което същата не следвало да не се прилага с оглед противоречието й с член 42, параграф 1 от Регламент 952/2013, въззивният съд е изложил мотиви, които настоящият състав на касационната инстанция споделя, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към тях. Освен това следва да се отбележи тук, че в процесния случай, стоките, предмет на нарушението са забранени за внос в България и това обстоятелство не е спорно, а и се установява от публично достъпната информация от сайта на БАБХ, на която се е позовало вещото лице в изготвената по делото пред районния съд ССчЕ. Следователно самият факт, че тези препарати са забранени за внос на територията на страната е достатъчен да обоснове отнемането им в полза на държавата. Ето защо, правилен е и изводът за приложимост на разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ, съгласно която стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Съобразявайки установените от районния съд факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението и провеждане на административнонаказателна процедура по издаване на процесното НП, няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. При правилно установената от въззивния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло изводите на същия относно обстоятелството, че процесното нарушение е правилно квалифицирано и доказано от обективна и субективна страна. Споделя се и заключението на районния съд, че наложеното на касатора наказание „глоба“ е правилно и законосъобразно определено. Като е потвърдил оспоренто пред него НП, Районен съд – Свиленград е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, предвид навременно отправената претенция, разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят в полза на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“. Същите съдът определя в размер на 80 лева, на основание чл.63д, ал. 4 от ЗАНН, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът