Решение № 1881 от 6.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2254/2023 г.

Административен съд - БургасАдминистративно06.03.2024 г.докладчик НЕЛИ ТОДОРОВА СТОЯНОВА

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Я. Д. с [ЕГН], против заповед № 251з4731/05.09.2023 г., издадена от директора на ОД на МВР – Бургас. ОСЪЖДА А. Я. Д., с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на младши инспектор А. Я. Д. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Малко Търново (РУ – Малко Търново) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОД на МВР – Бургас), против заповед № 251з4731/05.09.2023 г., издадена от директора на ОД на МВР - Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, а именно – за това, че на 16.06.2023 година около 10: 35 часа по републикански път І-9 км. 300+5 е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил [Марка] – 131 с рег. № ВА 115 759 собственост на Министерство на отбраната - формирование 48940 Бургас управляван от Д. К. К. – служител на МО, звание редник 3 клас на длъжност водач на товарен автомобил и лек автомобил [Марка] с рег. № А 18 52 НМ собственост и управляван от младши инспектор А. Я. Д. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – М. Т. при ОД на МВР – Бургас, като при отработването на ПТП от служители на пътна полиция при РУ – Малко Търново, младши инспектор Д. отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер – 7510“, като впоследствие дава кръв за химичен анализ и в изготвения впоследствие протокол за химична експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 206/19.06.2023 г. се посочва съдържание на етилов алкохол в количество 1.01 промила.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е необоснована, неправилна и противоречаща на събраните доказателства. Твърди се, че същата му е връчена по време на отпуск по болест. Изразява се несъгласие с приетото от наказващия орган, че след като на Д. е било издадено наказателно постановление (НП), то безспорно е доказано, че същият е употребил алкохол над 0.5 промила и е нарушил чл. 5 от ЗДвП, тъй като НП не е влязло в сила. Иска се отмяна на оспорената заповед.

В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. Иска отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ОД на МВР - Бургас, чрез процесуален представител оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Между страните не се спори, че към момента на налагане на процесното дисциплинарно наказание А. Д., е заемал длъжността старши полицай в „Охранителна полиция“ към РУ – М. Т. при ОД на МВР – Бургас (л.73).

Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е започнало след постъпване на предварителни данни в предложение с рег. № 299р-3679/23.06.2023 г. на началника на РУ - М. Т. затова, че на 16.06.2023 г., около 10, 35 часа по републикански път 1-9, км. 300+5 е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил [Марка] - 131 с peг. № ВА 115 759 собственост на Министерството на отбраната формирование 48940 Бургас управляван от Д. К. К. - служител на МО, звание редник 3 клас на длъжност водач на товарен автомобил и лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер] собственост и управляван от младши инспектор А. Я. Д. - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - М. Т. при Областна дирекция на МВР - Бургас. При отработването на ПТП от служители на Пътна полиция при РУ - Малко Търново, младши инспектор Д. отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер - 7510”, като впоследствие дал кръв за химичен анализ. В изготвения впоследствие протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 206/19.06.2023 г. е установено съдържание на етилов алкохол в количество 1, 01 (едно цяло нула един) промила (грам на литър). В деня на произшествието – 16.06.2023 г. Д. не е бил на работа по график.

Във тази връзка със заповед № 251з-3330/28.06.2023 г. на директора на ОД на МВР – Бургас, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор А. Я. Д. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ М. Т. при ОД на МВР – Бургас, като с неправомерното поведение служителя е нарушил т.4 от заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи (л.78) и на т.28 буква „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и осъществява състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, защото представлява деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата - чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В заповедта е определен е дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство в състав председател и двама членове. Разпоредено е дисциплинарно разследващият орган да изготви становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, което да се докладва заедно със събраните доказателства в тримесечен срок от издаването на заповедта (л.94). Държавния служител се е запознал със заповедта срещу подпис на 04.07.2023г.

В изпълнение на чл. 207, т.11 от ЗМВР, на 04.07.2023 г. в 08: 40 часа, ДРО е връчил на младши инспектор Д. покана с рег. № 251р-27988/03.07.2023 г., за запознаване със заповед № 251з-3330/28.06.2023 г. на директора на ОДМВР – Бургас за образуваното срещу него дисциплинарно производство и за даване на писмени обяснения в срок определен от самия него – 07.07.2023 г. (л.128-129). Младши инспектор А. Д. се е възползвал от правото си да даде обяснения, и на 07.07.2023 г. е депозирал писмени обяснения, във връзка с образуваното дисциплинарно производство (л.130). Съгласно дадените писмени обяснения същият е потвърдил, че е подписал документ, че е запознат с Етичния кодекс, както и със заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Не отрекъл, че е допуснал ПТП на 16.06.2023 г., като заявил, че след произшествието е имал болки в областта на гърдите. Разяснил е, че около 15-16 часа преди ПТП е употребил алкохол – ракия, но не се е чувствал повлиян от алкохола. Посочил, че при проверката от служителите на Пътна полиция за употреба на алкохол, е нямал сили да издиша съответното количество въздух в апарата, за да бъде изпробван на място, след което е бил закаран с линейка в МБАЛ – Бургас, където дал кръв за употреба на алкохол и с изненада разбрал, че алкохола в кръвта е над 0, 50 промила. Посочил още, че на 28.06.2023 г. му е съставен АУАН № 0546777 за извършено нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, като в него било записано, че е изготвена експертиза. Посочил, че в конкретното дисциплинарно производство е без значение неговото възражение за оспорването на кръвната проба, защото е нямало възможност да поискат повторна експертиза на кръвта. Единствената възможност за назначаване на нова експертиза била той да я поиска в 7 дневен срок от връчването на наказателното постановление, но такова все още не му било издадено. Заявил, че не е съгласен с резултатите от химическото изследване и поискал да бъде изискан от началника на ОД на МВР гр. М.Търново резултата от експертизата на контролната проба.

В хода на дисциплинарното производство ДРО е изискал и събрал писмени доказателства и писмени сведения от:

  • медицински лица присъствали на мястото на ПТП и при вземането на кръв за анализ на Д. - фелдшер С. И. Г. от ЦСМП - [населено място]; доктор Д. П. К., мед.сестра М. С. Г., мед. сестра З. Я. П., мед.сестра С. И. И. и мед.сестра С. С. И.; Й. В. М. - шофьор на линейка във ФСМП - Малко Търново;
  • длъжностни лица присъствали при огледа на ПТП - старши инспектор Д. В. А., ВПД Н. група ОП в РУ - М. Т. при ОДМВР – Бургас, инспектор А. Д. П., полицейски инспектор ПК в група “Охранителна полиция“ на РУ - М. Т. при ОДМВР – Бургас, мл.инспектор М. К. К., младши автоконтрольор ПК в група “Охранителна полиция“ на РУ - Малко Търново, инспектор М. Г. Б. - полицейски инспектор ТП в група “Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас; младши инспектор П. А. М. - младши автоконтрольор в звено МЗБР „Сигма“ на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР- Бургас, младши инспектор А. Р. Р. - младши автоконтрольор в звено МЗБР „Сигма“ на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР- Бургас, М. С. Л. - младши оперативен дежурен в РУ-Царево;

-служители на военна полиция - капитан Р. И. И. - военен разследващ полицай в РСВП – Сливен, майор И. Й. К. - военен разследващ полицай в РСВП Сливен;

  • Д. К. К. - служител към „МО“, звание - редник 3 клас, длъжност шофьор във „ВФ 54860 - [населено място], капитан Д. П. Д. - служител към МО, ВФ 54860 - [населено място] - Р. Д. Ж. и Т. П. П. - управител на бензиностанции „Лукойл“ на фирма Е. О.. Видно от писмо рег. № 10584р- 2096/04.07.2023 г. на началника на РЦ 112 – Бургас е, че на 16.06.2023 г. в 10.39 часа е регистрирано повикване от [тел. номер] от лице което се е представило с имената Д. К. за съобщаване на настъпило ПТП. Сигнала е предаден по телефона на РУ- Царево, военна полиция, по електронен път на сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР- Бургас, АПИ и ПБЗН. На същата дата в 11.31 часа е регистрирано повикване от [тел. номер] от лице което се е представило с имената А. П., който сигнал е предаден по телефона на ЦСМП Бургас (л.51).

С писмо изх. № 26-88-1/10.07.2023 г. по описа на ЦСМП- Бургас е постъпила информация, че на 16.06.2023 г. в информационно-комуникационната система на РКЦ на ЦСМП в 11.34 часа е постъпил сигнал за ПТП за лицето А. Я. Д., за което е създадена мисия 31718. На сигнала е изпратен екип от ФСМП М. Т. с мед.фелдшер С. И. Г. и водач Й. В. М.. При пристигането си на място фелдшер Г. поставила работна диагноза - хипертонична болест на сърцето, повърхностна травма на гръдния кош описана във фиш за спешна медицинска помощ, копие от който е представен за ДРО. Посочено е, че А. Я. Д. е транспортиран до спешното отделение на УМБАЛ Бургас АД, като кръв за анализ му е взета там. Към писмото са приложени мисия 31718 и фиш за спешна медицинска помощ (л.38).

С писмо изх. № 8446/14.07.2023 г. по описа на УМБАЛ- Бургас е постъпила информация, като са изпратени и заверени копия на документация. Съгласно същите, на 16.06.2023 г. в 13.00 часа лицето А. Я. Д. е постъпил в спешното отделение на УМБАЛ- Бургас за вземане на кръв за анализ. От приложените графици за работа е установено, че при вземането на кръв за анализ на Д. са присъствали доктор Д. П. К., мед.сестра М. С. Г., мед.сестра З. Я. П., мед.сестра С. И. И. и мед.сестра С. С. И. (44).

С писмо № 251р-29430/12.07.2021 г. от сектор „Човешки ресурси“ е представена кадрова справка на младши инспектор Д., видно от която същият е постъпил в органите на МВР със заповед № ЗС-112/01.06.2006 г., като полицай в група „Охрана на обществения ред“ на РУ- Несебър, като от 16.11.2015 г. е преназначен на длъжност старши полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ - М. Т. при ОД на МВР - Бургас, със заповед рег. № 251з-4256/28.10.2015г. която длъжност заема и към момента.

С протокол № 299р-295/01.02.2016 г. младши инспектор А. Я. Д. е запознат с типовата длъжностна характеристика № 3286р-19657/02.11.2015 г. за заеманата от него длъжност.

Служителят е награждаван с общо единадесет индивидуални награди по ЗМВР. По време на службата на служителя са му налагани четири дисциплинарни наказания, които са заличени на основание чл. 213 от ЗМВР. На 10.01.2023 г., със заповед peг. 299з-15/10.01.2023г. му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, което не е заличено към момента (204).

Съгласно докладна записка с peг. № 299р- 3564/19.06.2023 г. е установено, че на 16.06.2023 г., около 10.35 часа по републикански път 1-9, км. 300+5 е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил [Марка] - 131 с peг. № В А 115 759 собственост на Министерството на отбраната формирование 48940 Бургас управляван от Д. К. К. - служител на МО, звание редник 3 клас на длъжност водач на товарен автомобил и лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер] собственост и управляван от младши инспектор А. Я. Д. - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - М. Т. при Областна дирекция на МВР - Бургас. За настъпилото ПТП е издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 299р- 3527/16.06.2023 г. За допуснатото ПТП на Д. К. К. е съставен АУАН серия АД № 005974 по чл.37, ал.3 от ЗДвП, а на младши инспектор А. Я. Д. е съставен АУАН серия АД № 005975 по чл.20, ал.2 от ЗДвП. При отработването на ПТП от служители на пътна полиция при РУ - Малко Търново, младши инспектор Д. отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер - 7510”, като му бил издаден талон за изследване № 081142. Талона е издаден в 12.00 часа на 16.06.2023 г., с дадено време за явяване в МБАЛ Бургас - 120 минути. За отказа да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол му е съставен АУАН серия АД № 546776 по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Впоследствие след издаването на протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 206/19.06.2023 г., АУАН е прекратен с мотивирана резолюция с рег. № 23-0299-М0000012/28.07.2023 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. На 16.06.2023 г. в 13.05 часа в МБАЛ Бургас младши инспектор Д. дал кръв за химичен анализ, като пробата е взета от лекар в ОСМП в МБАЛ Бургас. Издаден е протокол за медицинско изследване серия А № 0007297. На същата дата в 13.30 часа кръвните проби са занесени и изследвани в БНТЛ - Бургас при ОД на МВР - Бургас, за което е изготвен протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 206/19.06.2023 г. Съгласно същия е установено съдържание на етилов алкохол в количество 1, 01 (едно цяло нула един) промила (грам на литър) в кръвната проба взета от младши инспектор А. Д.. На 28.06.2023 г. във връзка с показанията от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 206/19.06.2023 г. на младши инспектор А. Я. Д. е бил съставен АУАН серия АД № 0546777 от мл.автоконтрольор М. К. - РУ-М.Търново за нарушение по чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП. Издаден е ЗПАМ № 23-0299-000029 по чл.171, т.1 буква „б“ от ЗДвП и ЗПАМ № 23 - 0299 - 000030 по чл.171, т.2а буква „б“ от ЗДвП.

Представено е копие на дневник с инв. № Я-2906/13.04.2020 г. за резултатите от използването на техническо средство - дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0190 на 16.06.2023 г. след ПТП за алкохол е изпробван само другия участник в ПТП - водача Д. К. К. на товарен автомобил [Марка] - 131 с peг. № В А 115 759 собственост на Министерството на отбраната формирование 48940 Бургас. Младши инспектор Д. е отказал проба с техническото средство. За техническото средство дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0190 числящо се на РУ- М. Т. на ДРО е представено заверено копие на протокол peг. № 3286р- 12560/10.03.2023 г. за извършена последваща проверка и същото е със срок на валидност от 06.03.2023 г. до 06.09.2023 г. - шест месеца. Посочено е, че Д. К. К. и младши инспектор А. Я. Д. са изпробвани с техническо средство дрегер Drug Test 5000 фабричен № ARME 0015 числящо се на РУ - М. Т. и видно от предоставеното копие на дневник с инв. № Я- 3712/04.01.2021 г. за резултатите от използването на техническо средство и двамата са дали отрицателни проби. На ДРО е било предоставено и копие на протокол за сервизна проверка на дрегер Drug Test 5000 фабричен № ARME 0015, числящо се на РУ - Малко Търново, от който става видно че същия е със срок на валидност до 20.09.2023 г. Съгласно предоставеното копие на месечен график с peг. № 299р- 3594/20.06.2023 г. в денят на произшествието 16.06.2023 г. младши инспектор Д. не е бил на работа по график, а е почивал. Същият е бил на работа на 14.06.2023 г. видно от ежедневна ведомост peг. № 299 ИНВ - Я- 6300/22.05.2023 г. Комисията е приключила проверката с обобщена справка рег. № 251р-33373 от 07.08.2023 г., в която е направено предложение за налагане на Д. на дисциплинарно наказание „уволнение“ (л.106-129). Оспорващият и пълномощника му са се запознали с обобщената справка на 09.08.2023 г., като от Д. е депозирано обяснение на 10.08.2023 г. (л. 104), в което е изразил несъгласие с това че е имал неправомерно поведение и че е имал агресивно поведение в болничното заведение. Поискал е да бъде приет и да даде допълнителни обяснения.

На същата дата ДРО е изготвил становище с рег. № 251р-34139/10.08.2923 г. (л.96-99) до директора на ОД на МВР, с което отново е направено предложение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата от ЗМВР, установено при проведеното разследване, на основание чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на младши инспектор А. Я. Д., старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - М. Т. при Областна дирекция на МВР - Бургас, Д. Б. наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ” и да бъде прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР.

С покана с рег. № 251р-35346/18.08.2023 г. мл. инспектор Д. на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е поканен от директора на ОД на МВР – Бургас в тридневен срок, да представи писмени обяснения, адресирани до директора на ОД на МВР – Бургас, по установените фактически и правни основания по отношение на допуснатото дисциплинарно нарушение, посочено в обобщена справка с рег. № 251р-33373/07.08.2023 г. и становище с рег. № 251р-34139/10.08.2023 г. и предложението да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поканата е връчена на жалбоподателя на 23.08.2023 г. в 13: 00 часа.

На 28.08.2023 г. Д. представил писмено обяснение с рег. № 251р-36611/28.08.2023 г., в което отрича да е съобщил, че е служител на МВР при вземането на проба в УМБАЛ Бургас. Твърди, че униформените служители са съобщили това, а той само го е потвърдил. Отрича да се е държал агресивно и да е крещял в отделението. Отново иска да бъде приет да даде допълнителни обяснения лично пред директора на ОД на МВР.

На 31.08.2023 г. Д. бил изслушан от директора на ОД на МВР – Бургас, за което е съставен протокол с рег. № 251р-37212/31.08.2023 г., в който е посочено, че служителят заявява, че твърденията съдържащи се в справката по дисциплинарното производство, че се е държал арогантно, с което е уронил престижа на институцията, не отговарят на истината. Посочено е, че директора на ОД на МВР му е разяснил, че дисциплинарното наказание се налага по причина употребата на алкохол в качеството му на служител на МВР и е управлявал МПС.

На 05.09.2023 г. директора на ОД на МВР - Бургас е издал оспорената заповед № 251з-4731/05.09.2023 г., с която, възприемайки напълно установената от назначената комисия фактическа обстановка и базирайки се на изготвената обобщена справка от 07.08.2023 г., е наложил на жалбоподателя предвиждащото се в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение” за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на етичния кодекс за поведение на държавните служители”, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – „ деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата ”, за това че на 16.06.2023 година около 10: 35 часа по републикански път І-9 км. 300+5 е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил [Марка] – 131 с рег. № ВА 115 759 собственост на Министерство на отбраната формирование 48940 Бургас управляван от Д. К. К. – служител на МО, звание редник 3 клас на длъжност водач на товарен автомобил и лек автомобил [Марка] с рег. № А 18 52 НМ собственост и управляван от младши инспектор А. Я. Д. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – М. Т. при ОД на МВР – Бургас, като при отработването на ПТП от служители на пътна полиция при РУ – Малко Търново, младши инспектор Д. отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер – 7510“, като впоследствие дава кръв за химичен анализ и в изготвения впоследствие протокол за химична експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 206/19.06.2023 г. се посочва съдържание на етилов алкохол в количество 1.01 промила, и с тези действия не е спазил изискванията на етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр. 67 от 12 Август 2014 г.), в т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“, т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като даваличен пример с поведението си“, т. 28, букви „а“ и „б“ – „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск.

На основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено и служебното му правоотношение.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.11.2023 г. Жалбата е подадена до съда на 20.11.2023 г., в рамките на срока по чл. 149 от АПК.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган – директора на ОД на МВР - Бургас, в рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 37, т. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат със заповед от ръководителите на структурите по чл. 37, сред които са областните дирекции, за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато в случая е заемал жалбоподателят.

Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК писмена форма и съдържа посочените в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Мотивирана е с подробно изложение на фактическите и правните основания за нейното издаване. Дисциплинарното нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен от фактическа страна, както и са посочени правните основания, довели до налагане на най-тежкото наказание „уволнение“. Конкретните обстоятелства, поведението на служителя, както и последователността на предприетите действия за установяване на обективната истина, довели до извод за извършено нарушение на Етичните правила от жалбоподателя, са изложени подробно в изготвените обобщена справка и становище на надлежно определения ДРО, към които заповедта също препраща, а доказателствата въз основа на които същите са изготвени се съдържат в дисциплинарната преписка.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед на компетентния за това орган съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която е връчена на жалбоподателя. Дисциплинарното производство е протекло в рамките на законоустановения срок, установен в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, предвиждаща дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая това е станало на 15.08.2023 г., когато обобщена справка с рег. № 251р-33373/07.08.2023 г., обективираща резултатите от проверката, е получена от дисциплинарно-наказващия орган – директора на ОД на МВР - Бургас, и той се е запознал със съдържанието й. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 05.09.2023 г., т.е в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Предоставена е възможност за участие на жалбоподателя в образуваното дисциплинарно производство. С оглед на това, процесната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила - спазване на предвидената в ЗМВР процедура.

Съдът счита възражението на жалбоподателя за нарушаване на административнопроизводствените правила, касаещи връчване на процесната заповед по време на отпуск по болест за неоснователно. В случая не се спори по делото, че към момента на връчване на оспорената заповед, Д. е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно приложимата редакция обаче на разпоредбата на чл.229 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, букви „а“ и „к“ и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ попада в изключенията визирани в посочената разпоредба - чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, поради което заповедта може да бъде връчена по време на ползване на отпуск от страна на адресата й.

По съществото на спора съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Предмет на съдебна проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Прието е, че деянието на младши инспектор А. Д. съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 16.06.2023 г. по републикански път І-9, км. 300+5 при настъпило ПТП, отказва на пристигналите на място контролни органи извършване на проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7510“, като впоследствие дава кръв за химичен анализ и в изготвения протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 206/19.06.2023 г. се посочва съдържание на етилов алкохол в количество 1.01 промила, като с действията си виновно е нарушил т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, доколкото описаното в оспорения административен акт поведение е несъвместимо в морално-етичните правила и намалява авторитета на институцията. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да се пази доброто име на институцията, да се насърчават хората да уважават закона, като се дава личен пример и се носи отговорност за извършените действия. До уронване престижа на службата води такова поведение на държавния служител, което намалява авторитета на институцията МВР, респ. на нейните дирекции и структури, пред обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Предвид това и с оглед конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства, съдът счита, че дисциплинарното нарушение е доказано и правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата е поведението на жалбоподателя, доколкото виновно се нарушават т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“, т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ и т. 28, б. "а" и б. „б“ от Етичния кодекс „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск“.

От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, следва да се приеме, че оспорващият е нарушил визираните в оспорената заповед етични правила, с което е уронил престижа на службата. При правилно изяснени факти, съответни на тях са и правните изводи на ДНО за ангажиране отговорността на Д. на сочените в заповедта основания.

Възражението в тази насока, че издаденото въз основа на съставения АУАН, НП за констатираното нарушение не е влязло в сила, поради което не е доказано по безспорен начин, че Д. е употребил алкохол над 0.5 промила е неоснователно. Следва да се отбележи, че наличието на концентрация на алкохол в кръвта в количество 1.01 промила е било доказано с изготвената химическа експертиза № 206/19.06.2023 г., която не е била оспорена от жалбоподателя. Специалният закон за МВР в чл. 206, ал. 3 предвижда, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, поради което не е пречка за разкрива на обективната истина да бъдат използвани доказателствените средства събрани в административнонаказателното наказателното производство, приключило с издаване на НП № 23-0299-000086/06.07.2023г. на началник РУ Малко Търново, ОД на МВР Бургас. Отделно от това при извършена от съда служебна проверка се установи, че НП № 0299-000086/06.07.2023 г. е влязло в сила, след като с решение №1422/20.02.2024 г. постановено по адм.д. № 2105/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е оставено в сила решение № 17/27.09.2023г. постановено по НАХД № 45/2023г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено посоченото НП.

По делото не е спорно, че младши инспектор Д. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и със заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане на нарушение на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.

В Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2007 г., е прието че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Затова се изисква деянието да е „уронващо престижа“, т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. В цитираното Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че: "е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. " В конкретния казус, деянието не само, че е станало на публично място, но и негови свидетели са други служители на МВР, както и медицински лица. В дадените многобройни сведения безспорно се установява извършеното от Д. нарушение на служебната дисциплина, довело до нарушаване на Етичния кодекс на служителите в МВР и уронване престижа на службата. Безспорно подобно поведение на полицейски служител се отразява негативно върху авторитета на МВР. Това е така, защото очакванията на обществото към полицаите е те да осъществяват дейността на МВР спазвайки принципите посочени в чл. 3 от ЗМВР. От изложеното по-горе е видно, че е установено и нарушение на чл. 28 б. "а" и "б" от Етичния кодекс регламентиращи забрана на служителите на МВР да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта по-висока от 0, 5 промила и в извънработно време. Установеното поведение на жалбоподателя - нарушаването на правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и законодателят го е квалифицирал като дисциплинарно нарушение (чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР), което се наказва с най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушаването дори само на едната от посочените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. За така извършеното нарушение - неспазване на етичните правила и уронване на престижа на службата, законодателят е предвидил налагане на наказание "уволнение" - съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Съдът счита, че правилно е приложен материалният закон и санкцията на жалбоподателя е наложена законосъобразно. В случая ДНО е издал оспорената заповед след надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение и правилно е определена правната му квалификация. Спазена е и целта на закона, доколкото в настоящия случай се касае за извършено нарушение на основни принципи в държавната служба, а именно респект към закона, чрез даване на личен пример от страна на служителите. Наложеното дисциплинарно наказание от своя страна предполага и прекратяване на служебното правоотношение на служителя, съгласно нормата на 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

Предвид изложеното съдът намира че оспорената заповед № 251з-4731/05.09.2023 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, е законосъобразна, поради което жалбата на Д., следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на правния спор, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

45