РЕШЕНИЕ

№ 208

гр. Шумен, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20243630102530 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.138 и сл. от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителите Х.М. и П.В. излага, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника Ш. М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, в качеството на кредитополучател, на 09.12.2019 г., по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит №2138219. Ищецът твърди, че ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит, като за целта бил попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в следствие на което бил сключен горепосочения договор за кредит. По силата на договора ответникът бил получил сума в размер на 3 000.00 лева, която се задължил да върне чрез 24 броя вноски, всяка по 177, 94 лева в срок до 20.12.2021 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36, 50 %, както и годишен процент на разходите в размер на 43, 27 %. На датата, на която бил сключен договорът за кредит /09.12.2019 г./ между ответника и дружество „Ай тръст“ бил сключен и договор за поръчителство, по силата на който соченото дружество гарантирало задълженията на ответника по посочения договор за кредит. На 09.12.2019 г. договор за поръчителство по отношение на същите задължения бил сключен и с кредитора на ответника „Кредисимо“ АД. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора, като на 18.02.2021 г. кредиторът „Кредисимо“ АД бил поканил поръчителя „Ай тръст“ да плати всички изискуеми задължения на ответника по договора. На 23.02.2021 г. „Ай тръст“ било погасило всички задължения на ответника по договора, както следва: 3 000.00 лева- главница, 997, 73 лева – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 09.12.2019 г. до 18.02.2021 г. и 91, 78 лева - законна лихва за забава, поради което дружеството било встъпило в правата на кредитора. Ответникът бил уведомен за извършеното от поръчителя плащане по електронна поща. На 02.03.2021 г. между „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент и ищеца, като цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който вземанията на първото дружество по процесния договор за кредит били прехвърлени на ищеца. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него електронна поща. По подадено от ищеца заявление било образувано заповедно производство по ч.гр.д.№1572/2024 г. по описа на ШРС, по което била издадена заповед за изпълнение за претендираните от ищеца суми по посочените договори. Длъжникът подал възражение срещу заповедта, поради което за ищеца се пораждал правен интерес от установяване на вземанията му по исков път.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 3000, 00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №2138219, сключен на 09.12.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено от кредитора „Кредисимо“ и изпълнилия задължението поръчител по договора „Ай Тръст“ на ищцовото дружество по силата на договор за цесия; 1756, 50 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2019 г.; 997, 73 лева, представляващи договорна лихва за периода от 09.12.2019 г. до 18.02.2021 г.; 1 169, 89 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 09.12.2019 г. до 11.06.2024 г.; 725, 02 лева, представляващи законна лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 09.12.2019 г. до 11.06.2024 г., като се претендира и законна законната лихва за забава върху главницата по двата договора /договора за кредит и договора за поръчителство/, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Прави възражения за нищожност на договора за кредит, както и на договора за поръчителство.

В хода на делото поддържа изложените в писмения отговор доводи и възражения.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа страна: По ч.гр.д. №1572/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за следните суми: 3 000, 00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №2138219, сключен на 09.12.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено от кредитора „Кредисимо“ и изпълнилия задължението поръчител по договора „Ай Тръст“ на ищцовото дружество по силата на договор за цесия; 1756, 50 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2019 г.; 997, 73 лева, представляващи договорна лихва за периода от 09.12.2019 г. до 18.02.2021 г.; 1 169, 89 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 09.12.2019 г. до 11.06.2024 г.; 725, 02 лева, представляващи законна лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 09.12.2019 г. до 11.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, като са присъдени и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Тези факти и обстоятелства се установяват от документите, приложени в заповедното производство, водено по ч.гр.д.№1572/2024 г. по описа на ШРС.

В представените копия на Договор за потребителски кредит № 2138219 от 09.12.2019 г., Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № 2138219 от 09.12.2019 г. и Общи условия за предоставяне на кредит на "Кредисимо" АД, е видно, че между дружество "Кредисимо" АД и ответника Ш. М. М., ЕГН •••••••••• е записана договореност, по силата на която дружеството се е задължило да предостави на ответника, в качеството на кредитополучател парична сума в размер на 3 000.00 лева, със задължение на последния да върне сумата посредством 24 месечни вноски, всяка в размер на 177, 94 лева. Посочен е лихвен процент по кредита- 36, 50 % и годишен процент на разходите- 43.27%, като е отразен общият размер на всички плащания- 4 270, 56, 90 лева.

В раздел III, т.1 от Общите условия /ОУ/ към договора за кредит е отбелязано, че кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до Кредисимо по образец, лично или чрез партньор. В Раздел VIII, т. 2. 6 oт ОУ е предвидено кредиторът да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът не оспори получаването на сумата по договора. От представените копия на договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2019 г., Приложение 1 към този договор и договор за поръчителство от същата дата, се установи, че между ответницата от една страна и дружество "Ай Тръст" ЕООД /финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ при БПБ, чиято основна дейност се състои в извършване на гаранционни сделки/ е сключен договор за поръчителство, по силата на който дружеството е поело ангажимента да сключи с кредитора на ответника „Кредисимо“ договор за поръчителство, чрез който да обезпечи, чрез солидарна отговорност, задълженията на ответника по договора за кредит. В договора е предвидено възнаграждение на поръчителя, в размер на 165, 51 лева месечно за периода на действие на договора, като срокът за плащане на вноската по възнаграждението е предвидено да се изплаща на падежа на погасителната вноска по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. "Кредисимо" ЕАД и "Ай тръст" ЕООД, като цеденти са прехвърлили на ищеца в настоящото производство - "АПС Бета България" ЕООД вземанията срещу ответника, основаващи на процесните договори. Няма данни длъжникът по договора да е надлежно уведомен за така настъпилото правоприемство на страната на кредитора.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В случая, предвид безспорния факт, че договорът е сключен от разстояние, чрез използване на средства за изпращане и получаване на изявления в електронен вариант, приложение намират разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разглеждания казус, от представените от страните доказателства, безспорно се установи, че процесният договор е сключен чрез предоставена от „Кредисимо“ на ответника финансова услуга от разстояние, чрез средства за масова комуникация /безспорно установен е фактът на получаване на сумата по договора от ответника/. Няма ангажирани доказателства, нито наведени твърдения, че ответникът, след сключване на договора, надлежно е упражнил правото си на отказ от същия /чл.12 и чл.15 от ЗПФУР/.

По отношение твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за кредит, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно текста на разпоредбата на чл.99, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съобразявайки изискванията на посочените разпоредби, съотнесени към установените по делото факти, съдът стига до извода, че в случая прехвърлянето на процесното вземане няма действие спрямо ответника, длъжник по договора /арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД/. За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/. Ето защо, в разглежданата хипотеза исковата молба не може да се приеме за уведомление до длъжника за настъпилото правоприемство, тъй като същата изхожда от цесионера, а не от цедента по договора за цесия.

На следващо място, при преценка валидността на договора, респ. на негови клаузи, съдът съобрази следното:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др. Предвид тези разяснения, съдът счита, че следва да извърши и преценка относно валидността на договора, респ. на клаузи от същия. При конкретния договор, съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения Договор за потребителски кредит и Приложение 1 към него, се установи, че е посочен ГПР – 43, 27 %, а видно от Приложение 1 към Договора за предоставяне на поръчителство става ясно, че заемополучателят е следвало да плаща допълнително вноска от 165, 51 лева месечно. Тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите над предвидения в закона максимум. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Освен това, видно от приложените към исковата молба доказателства и в частност от уговорките в договорите за кредит и поръчителство, се установи, че между разглежданите сделки е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло /Договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, налице е договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита /чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство/. На следващо място, плащането на възнаграждението на поръчителя може да става и по банкова сметка на "Кредисимо" АД, като последното дружество е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение задължението за заплащане на възнаграждението. Така на практика, с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобиколянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Отговорността към поръчителя за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. В приложението към договора за потребителски кредит е предвиден годишен процент на разходите в размер на 43, 27 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50.00 %. С уговарянето на това допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Освен това, прави впечатление, че възнаграждението на поръчителя е уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което "Ай тръст" се съгласява да поръчителства, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. След като сключеният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен той не поражда задължения за страните по него и поръчителят няма задължение да изпълни задължението на потребителя към кредитора. Договорът за цесия предполага действително съществуващо вземане към момента на сключването на цесията.

На следващо и не на последно място, по делото не бяха представени надлежни доказателства, от които да се установи, че поръчителят „Ай тръст“ е изплатило всички, дължими на кредитора суми по договора за кредит, за да се направи извод, че същият е встъпил в правата на кредитора по договора. В тежест на ищеца беше да установи, при условията на главно и пълно доказване, че праводателят му е погасил задълженията на ответника по договора, поради което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, което в случая не бе сторено.

Поради изложеното, съдът заключава, че така предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. В случая се претендира единствено възнаграждение за процесуално представителство. На процесуалния представител на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, съдът определя на сума в общ размер на 500.00 лева /за исковото и заповедното производство/, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая по делото е представен договор за правна помощ, сключен между адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия- Пловдив и ответника, от който е видно, че е уговорена безплатна правна защита в настоящото производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ето защо на адвокат адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия- Пловдив следва да се присъди сума в размер на 500.00 лева- възнаграждение за процесуално представителство за исковото и заповедното производство, определено съразмерно отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът