Решение № 2170 от 6.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3891/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от „Ей Уан Вижън“ ЕООД против Г. Р. Ц. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Ц. дължи на ищеца „Ей Уан Вижън“ ЕООД сумата в размер на 333, 17 лева въз основа на запис на заповед, издаден на........ предявен за плащане на.......... джиросан на.......... от поемателя „Кредит Тайм“ ЕООД на ищеца, ведно със законната лихва върху тази, сума считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 13.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №....... по ч. гр. д. №.............. Ищецът „Ей Уан Вижън“ ЕООД твърди, че Г. Ц. издала в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД запис на заповед за сумата от 648 лв. Документът бил валиден и редовен от външна страна и съдържал всички реквизити съгласно разпоредбите на чл. 455 от ТЗ. Издателят се задължил безусловно и неотменяемо да плати на дружеството или на негова заповед на предявяване цитираната сума. Записът на заповед бил предявен за плащане на............. което било удостоверено с подписа на длъжника. На....... „Кредит Тайм“ ЕООД прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на ищеца „Ей Уан Вижън“ ЕООД. Последното претендира заплащане на сумата от 333, 17 лева по записа, която не била заплатена от ответницата. Иска от съда да уважи иска. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Г. Ц., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави възражение, че записът на заповед бил издаден във връзка с каузално правоотношение по договор за заем между Ц. и трето неучастващо по делото лице – джиранта „Кредит Тайм“ ЕООД. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По фактите: По делото е представен запис на заповед от.............. за сумата от 648 лева, издаден от Г. Ц. в полза на „Кредит Тайм“ ЕООД. В ценната книга е напрвено отбелязване, че записът е падежирал на 02.10.2019 г., когато е предявен за плащане на издателя. На гърба на записа е оформено джиро, по силата на което на..........поемателят „Кредит Тайм“ ЕООД е джиросал всички права по ценната книга на ищеца по делото „Ей Уан Вижън“ ЕООД. По правото: За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния правопораждащ факт. В настоящия интересът от водене на иска, доколкото той е предвиден изрично от законодателя, е налице (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка за уважаване на иска не се е осъществила – „Ей Уан Вижън“ ЕООД не доказва да е материално легитимиран кредитор на Г. Ц.. Това е така поради долуизложените съображения. Записът на заповед, на който ищецът основава искането си, съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ - наименованието запис на заповед в текста на документа, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж (на предявяване); място на плащането (на адреса на поемателя „Кредит Тайм“ ЕООД в гр. София); името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати („Кредит Тайм“ ЕООД); дата и място на издаването (............); подпис на издателя. Същото се отнася и до извършеното джиро (чл. 467 и чл. 468 от ТЗ). Както записът на заповед, така и джирото, се намират от съда да са редовни от външна страна и да са произвели действие. Следва да се премине към разглеждане на възражението на ответника за настъпила погасителна давност за вземането. В случая искът е предявен от джиратар, който съгласно чл. 469 от ТЗ встъпва в правата по записа на заповед, така както те произтичат от последния. Той е в същото положение като джиранта си от деня, в който е съставено джирото. Към датата на съставяне на процесното джиро – 03.05.2023 г., давностният срок съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ е изтекъл (падежът на записа на заповед е настъпил с предявяването му на издателя Г. Ц. на..........., а давността съгласно цитираната разпоредба е тригодишна, като не се доказа тя да е спирана или прекъсвана). Джиратарят „Ей Уан Вижън“ ЕООД е придобил вземането изначално погасено по давност, респ. претендира правата по менителницата на свой риск. По изложените съображения възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника-издател, се намира за основателно. Искът следва да се отхвърли като погасен по давност. Следва да се отхвърли и акцесорното искане за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 13.06.2023 г., до окончателното плащане. По разноските: При този изход от делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ищецът „Ей Уан Вижън“ ЕООД следва да заплати на процесуалния представител на ответника парична сума в размер на 600 лева, представляваща възнаграждение за безплатно адвокатско представителство, съответно на фактическата и правна сложност на спора (с оглед направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК) – 200 лева за заповедното производство и 400 лева за исковото. Мотивиран от гореизложеното, съдът