Решение № 274 от 24.4.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 941/2022 г.

Производството е по чл. 258 ГПК. С решение № 260027 от 15.08.2022 г., постановено във втората фаза на делбата в производството по гр. д. № 906/2020 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, делбените имоти – поземлен имот, находящ се в с. М., община С., ведно с построените в него къща, плевня и сайвант, са изнесени на публична продан. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство В. Ф. с искане за отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което делбата да се извърши съобразно волята на страните – имотите да бъдат поставени в дял на съделителите В. и П. Ф.и, а на съделителката И. Й. да бъде изплатена паричната равностойност на нейния дял. Преди подаване на въззивната жалба по делото е депозирана и молба от ищцата в първоинстанционното производство В. Ф. за оттегляне на исковете с искане за прекратяване на производството. Депозирани са по делото и съгласия за оттегляне на исковете от двамата ответници в първоинстанционното производство П. Ф. и И. Й.. След правилната преценка на първоинстанционния съд, че от компетентността на въззивната инстанция е да се произнесе с надлежен акт по направеното след постановяване и преди влизане в сила на първоинстанционното решение по извършване на делбата оттегляне на исковете въззивната жалба е администрирана и след изтичане на сроковете за отговор от ответниците /отговори на въззивната жалба не са постъпили/ същата е изпратена на СОС за произнасяне. С разпореждане на СОС от 24.01.2023 г. е даден ход на въззивната жалба и делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. на 29.03.2023 г. В о. с. з. на 29.03.2023 г. страните не са се явили лично, не са се явили и техни представители. На 28.03.2023 г. е постъпила молба от адв. Ф. от името на въззивницата В. Ф. и на въззиваемия П. Ф., с която се поддържа направеното преди образуване на въззивното производство оттегляне на исковете. В молбата е заявено също, че спорът е разрешен извънсъдебно, като е постигнато споразумение, представено с молбата. Представен е с молбата и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот. Съответно е изложено, че е отпаднал правният интерес от водене на делото, с оглед което именно се поддържа направеното оттегляне на исковете и искането за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото. Представено е с молбата и писмено съгласие на въззиваемата И. Й. за оттегляне на исковете. В същото е изложено и от въззиваемата И. Й., че отношенията между страните са уредени извънсъдебно чрез постигнато споразумение, съответно съделителката е съгласна първоинстанционното решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. Съдът е докладвал молбата, депозирана от адв. Ф., в о. с. з. и е приел, че тя изхожда единствено от името на въззивницата В. Ф., тъй като макар спорът по делото да е делбен и двамата съделители В. и П. Ф.и да не са с противоречиви интереси, от представеното по делото пълномощно на адв. Ф. е видно, че същата е упълномощена да представлява единствено съделителката В. Ф.. Следва да се отбележи, че в молбата, депозирана от адв. Ф., е изложено, че се оттегля и въззивната жалба, съответно в изходящото от въззиваемата И. Й. писмено съгласие е дадено такова и за оттегляне на въззивната жалба. Процесуалните последици от оттеглянето на исковете след постановяване на първоинстанционното решение и от оттеглянето на въззивната жалба обаче са различни. При оттеглянето на въззивната жалба съдът прекратява единствено въззивното производство, при което след влизане в сила на определението за прекратяване на въззивното производство влиза в сила първоинстанционното решение. При оттегляне на исковете, направено след постановяване на първоинстанционното решение, както е в случая, въззивната инстанция по правило обезсилва първоинстанционното решение и прекратява изцяло производството по делото /различно е положението при оттегляне на искове за делба, направено във втората фаза на делбеното производство, както е в случая, за което съображения съдът ще изложи в хода на изложението в настоящия съдебен акт/. Настоящият съдебен състав, като отчита депозираната преди подаване на въззивната жалба молба от ищцата в първоинстанционното производство, съпоставена и с депозираната пред въззивния съд на 28.03.2023 г. молба, приема, че действителната воля на въззивницата – ищца в първоинстнационното производство, е насочена именно към оттегляне на исковете с оглед обезсилване на първоинстанционното решение /съчетано с искане за прекратяване на производството по делото/. Тази действителна воля на страната не е надлежно изразена, доколкото е направено и оттегляне на въззивната жалба, при което, както се посочи, биха настъпили различни правни последици. Съдът обаче е длъжен да разтълкува действителната воля на страните по делото, поради което и с оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че волята на въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, е именно такава – оттегляне на исковете, целящо обезсилване на първоинстанционното решение /съчетано с искане за прекратяване на производството по делото/. С молбата от 28.03.2023 г., депозирана пред въззивния съд, е депозирано писмено съгласие /с оглед момента на оттегляне на исковете/ от въззиваемата и ответница в първоинстанционното производство И. Й., като не е депозирано такова от въззиваемия и ответник в първоинстанционното производство П. Ф. /тъй като съдът по изложените съображения е приел, че молбата изхожда единствено от въззивницата В. Ф./. Съгласия за оттегляне на исковете обаче са депозирани по делото и от двамата ответници още пред първоинстанционния съд преди подаване на въззивната жалба, поради което правилото на чл. 232 ГПК е спазено. Съобразно гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено. Не следва обаче да се прекратява производството по делото. При оттегляне на исковете за делба след влизане в сила на решението в първата фаза на делбеното производство – тази по допускане на делбата, производството по делото не може да бъде прекратено, тъй като съделителите не могат да искат повторно допускане на делбата. Делбата вече е допусната и решението по чл. 344 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което всяко ново производство би подлежало на прекратяване с оглед чл. 299 ГПК. Същевременно с решението по чл. 344 ГПК още не е реализирано правото на съсобствениците на прекратяване на съсобствеността, а по силата на чл. 34, ал. 1 ЗС съсобствениците не могат да бъдат задължени да останат неделени. В този случай следва да се приложи по аналогия /за което е налице и константна съдебна практика/ правилото на чл. 60, ал. 2 ПАС, като производството по делото не следва да се прекратява, а делото следва да се внесе в архив. Воден от горното, съдът