Решение № 589 от 4.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3361/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. № 29895/15.11.2022г. от Л. М. Г., ЕГН •••••••••• чрез пълномощника адв. Пл. С. от АК Пловдив против решение № 260429 от 01.08.2022г., постановено по гр. д. № 16206 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., с което се отхвърля иска на Л. М. Г., ЕГН •••••••••• против М. Н. Ц., ЕГН •••••••••• относно признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, че ищецът е собственик по силата на давностно владение в периода от 2005г. – 2019г., на поземлен имот с пл. № 909 с площ от 550 кв. м. в землището на с. М., находящ се в м. „О•••, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв. м., при граници на имота, съгласно скица на земл. на зона „Отдих“, както следва: запад – имот с пл. № 910; изток – имот с пл. № 867 и имот пл. № 866; север – имот пл. № 868 и юг – мера.Осъжда Л. М. Г. да заплати на М. Н. Ц. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 450 лева, представляваща деловодни разноски. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото.Оспорва се изводът на районния съд, че въз основа на представения по делото предварителен договор, не можело да се формира категоричен извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт именно върху имота с пл. № 909 по помощния план.Оспорва се и изводът на съда, че през периода 19.07.2005г. – 23.05.2018г. е липсвал годен обект на право на собственост, поради което не можело да бъде придобит по давност такъв.Развиват се доводи, че процесният имот е бил индивидуализиран, като същият бил с № 226 от помощния план на имотите преди образуване на ТКЗС.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск.Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите Н. Н. Ц. и Я. Н. Ц., като наследници на първоначалната ответница М. Н. Ц., починала на 02.02.2022г. В хода на настоящето производство въззиваемите чрез пълномощника си изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.Молят същата да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред районния съд е предявен установителен иск за собственост на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност. Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че от 19.07.2005г. без прекъсване владеел и своял ПИ с пл. № 909, с площ от 550 кв. м. в землището на с. М., находящ се в м. „•••, Община Хисаря, Област Пловдив, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 24 кв. м., при граници на имота: запад – имот пл. № 910; изток - имот пл. № 867 и имот пл. № 866; север - имот пл. № 868 и юг - мера.Владението върху целия имот придобил въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 19.07.2005г., сключен с В. А. Й., срещу сумата от 3500 лева.Твърди, че след сключването на договора до предявяването на иска, никой не е смущавал владението му, като същото демонстрирал пред всички явно и открито.След придобиване на владението разбрал, че статута на поземления имот е бил на земи по § 4 от ППЗСПЗЗ, които преди 1989г. били раздавани за задоволяване на нуждите на гражданите.През 2018г. разбрал, че Община Хисаря е изготвила план на новообразуваните имоти в М 1: 1000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ППЗСПЗЗ за м. „Отдих“ в землището на с. М., Община Хисаря, Област Пловдив, където попадал и неговия имот, но не бил отразен като собственик на имота, което обстоятелство му дало основание да обжалва заповедта на областния управител за одобряване на плана.По жалбата му било образувано гр. д. № 11194/2018г. по описа на РС Пловдив, като от отговора на областния управител разбрал, че процесният имот е бил възстановен на основание чл. 10 от ЗСПЗЗ на наследниците на Т. Т. Р..В хода на съдебното производство по това дело ответницата в настоящето производство била конституирана като трето заинтересовано лице в качеството на наследник на първоначалния собственик на имота.В писмения й отговор същата оспорила правото на собственост на ищеца по отношение на процесния имот, като същевременно не твърдяла, че го владее.Твърденията на ищеца в случая са, че владеел и своял този имот явно и спокойно повече от 14 години и никой не е смущавал владението му и не е имал претенции към него.В закупената сграда извършил редица подобрения – изграждане на солидни стени, измазване, изграждане на баня с тоалетна със съответните облицовки, поставяне на плочки около сградата и в поземления имот, обновяване на оградата на имота, засаждане на овощни дръвчета и ежегодна обработка на земята чрез засаждане на зеленчуци.През цялото време живял в имота от м. февруари до началото на м. ноември, заплащал ел. ток и вода, а през зимата посещавал имота веднъж месечно.Преди установяване на неговото владение имота бил владян и своен от праводателя му по начина, по който го правил той впоследствие.Поради това имал правен интерес от предявяване на иска за собственост. С писмения отговор на ответната страна по чл. 131 от ГПК предявеният иск за собственост е оспорен като неоснователен.Оспорени са твърденията на ищеца, че е владял процесния имот необезпокоявано, явно и открито в продължение на повече от 10 години и го е придобил по давност.Първоначалната ответница е оспорила твърдението, че се е дезинтересирала от имота.От своя страна е твърдяла, че докато майка й Я. Б. е била жива до 2004г., заедно с нея, са посещавали имота.В част от него имало засадено лозе, а останалата част се ползвала от възрастни хора от Пловдив – И. и съпругата му, които построили вилна сграда там.След като И. починал имотът се ползвал от неговия зет Ж., който бил учител.Майка й се карала първо с И. и след това с Ж., че този имот е останал от нейния баща, а те са й го взели.Впоследствие А. В. Й. и съпругата му започнали да ползват вилата и имота.През 1991г. наследодателката Я. Т. Б., в качеството на наследник на баща си Т. Т. Г., подала заявление вх. № 10013/03.09.1991г. до ПК Хисаря за възстановяване на притежаваните от наследодателя й земеделски земи, сред които и процесният имот.С решение № 10013/23.09.1998г. на ПК Хисаря на наследниците на Т. Т. Г. било признато и възстановено правото на собственост на земеделските земи, притежавани от него.С писмения отговор е направено възражение, че претедираният имот е земеделски, попадащ в приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което придобиването му по давност било изключено до приключване на административната процедура по възстановяването на собствеността, когато се извършвала и индивидуализацията на имота.По отношение на процесния имот това станало едва с одобряване на ПНИ за м. „Отдих“ със Заповед № ДС-11- 1/23.05.2018г. на Областния управител на Пловдив на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Представеният писмен договор за покупко-продажба, с който се легитимирал ищеца, не бил сключен в изискуемата от закона форма и бил непротивопоставим, като с него била закупена само вилна сграда, но не и собствеността върху земята.Не били ангажирани и доказателства за придобивното основание на праводателя на ищеца относно сградата и законността на същата.Направено е и възражение, че в случая не е налице субективният елемент на упражняваната фактическа власт, а именно ищецът да е владял процесния имот като свой собствен, тъй като още при сключването на предварителния договор ищецът е бил наясно, че праводателят му не е бил собственик на процесния имот.В подкрепа на това било и обстоятелството, че ищецът подал молба вх. № 94-00-Л-22/26.04.2017г., че желаел за закупи имот пл. № 909.От друга страна неползването на имота от собственика в продължение на години, неподдържането и неплащането на данък за него, не водело до изгубване на собствеността и не представлявало отказ от права. Първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът няма статут на ползвател по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като такъв статут липсвал и относно лицето В. Й., по отношение на когото ищецът твърди, че е негов праводател.Решаващият съд е съобразил и липсата на доказателства, ищецът или лицето, сочено като негов праводател, да са подали съответни заявления с искане за преобразуване на право на ползване в право на собственост съобразно § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. § 61 и сл. ПЗР на ППЗСПЗЗ. Относно позоваването на изтекла придобивна давност в полза на ищеца, районният съд е приел, че въз основа на представените доказателства не може да се формира категоричен извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт именно върху имот с пл. № 909 по помощния план.В тази насока съдът е изложил съображения, че за осъществяване на състава на чл. 79, ал. 1 от ЗС, следва да е налице годен обект на собственост.Посочил е, че когато предмет на правото на собственост е поземлен участък, той следва да бъде индивидуализиран посредством граници, чрез които се обособява като вещ.Взел е предвид твърденията на ищеца, че е установил владение върху земеделски имот, въз основа на договора, чийто предмет е продажба на построената в мястото сграда.Отчел е обаче, че в договора не са описани границите на поземления имот, в който се намира въпросната сграда.Посочена е само граница „път“, от която не може да се направи извод за идентичността на имота.Освен това е посочил, че в представения договор е налице заличаване и поправка на номерацията на имота.Първоначално тя е била „89“, като така е възпроизведена и с думи.Впоследствие има нанесена ръкописна поправка, без тя да е удостоверена от лицата, подписали договора. Районният съд е приел също в решението си, че в хода на процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, не е възможно имот, подлежащ на земеделска реституция, да бъде придобит по давност.Това според решаващия състав следва и от обстоятелството, че границите на подлежащите на реституция имоти, намиращи се в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се определят към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти.Обосновано е, че с този акт завършва административната процедура, чрез която се обособяват обектите на земеделска реституция.И доколкото заповедта на областния управител на гр. Пловдив относно одобряване на плана за конкретната местност в землището на с. М. е от 23.05.2018г., е направен извод, че в периода на който се позовава ищецът – 19.07.2005г. – 23.05.2018г., процесният имот не би могъл да бъде придобит по давност, тъй като е липсвал годен обект на право на собственост.Поради това решаващият съд е приел, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 79 ЗС и ищецът не може да се легитимира като собственик въз основа на изтекла придобивна давност. Настоящият съдебен състав, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид и следното: Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са представени: решение № 10013 от 25.05.1993г. на ПК Хисаря, с което по заявление вх. № 10013/03.09.1991г. на Я. Т. Б., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост на наследниците на Т. Т. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, по отношение на 9 земеделски имота, между които: нива от 0, 900 дка, осма категория, в м. Г., нива от 1, 300 дка, осма категория, в м. В•••, нива от 1, 700 дка, осма категория, в м. Б•••, нива от 2, 000 дка, осма категория, в м. В•••, лозе от 0, 400 дка, осма категория, в м. Б•••, всички находящи се в терен по § 4 на землището на с. М., Община Хисаря.Представено е и решение с идентичен номер 10013 от 23.09.1998г. на ПК Хисаря, с което по заявлението вх. № 10013/03.09.1991г. на Я. Т. Б., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на 17 земеделски имота, между които отново: нива от 0, 900 дка, осма категория, в м. Г•••, нива от 1, 300 дка, осма категория, в м. В•••, нива от 1, 700 дка, осма категория, в м. Б•••, нива от 2, 000 дка, осма категория, в м. В•••, лозе от 0, 400 дка, осма категория, в м. Б••• и допълнително лозе от 1, 700 дка, осма категория, в м. Б•••, всички находящи се в терен по § 4 за землището на с. М•••, Община Хисаря. Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са представени и две решения на ПК Хисаря с идентичен номер и дата - № 98 от 20.05.199г., като с първото се възстановява правото на собственост на наследниците на Т.Т. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 5 земеделски имота, между които по т. 4 – нива от 1, 907 дка, десета категория, м. Д. (м. Отдих), имот № 055004 по картата на землището, при граници (съседи): № 001733 нива временно стопанисвана от общината; № 001724 дере на дерета оврази и други.Второто решение е издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне и протокол № 10013 от 23.09.1998г. за определяне на категориите земеделски земи по преписка № 10013 от 03.09.20191г. на Я. Т. Б., като с него се възстановява правото на собственост на наследниците на Т. Т. Г. съгласно плана за земеразделяне в землището на с. М. на 4 земеделски имота /ниви/ - 1, 900 дка, м. А. имот № 110005; 3, 298 дка, м. Ч., имот № 116991; 4, 500 дка, м. Ч., имот № 185032 и 9, 500 дка, м. Ва. имот № 201038. В издаденото удостоверение изх. № 11-03-295-1802.07.2020г. Общинска администрация Хисаря удостоверява, че имот № 909 по помощен план на м. „Отдих“, землище с. М., Община Хисаря, Област Пловдив, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 48564.605.2586 по план на новообразуваните имоти за м. „Отдих“, землище с. М., одобрен със заповед № ДС-11-1/23.05.2018г. на Областен управител на Област Пловдив, с площ от 1486, 73 кв. м., начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, собственост на н-ци на Т. Т. Р. и построените в него: вилна сграда - еднофамилна, с идентификатор 48564.605.2586.2, площ - 18, 16 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор 48564.605.2586.3, площ – 4, 07 кв. м., не са общинска собственост и за тях няма съставен акт за общинска собственост. Като писмено доказателство в настоящето производство е представен и протокол от 25.07.2018г. на комисия, назначена със заповед № РД-05-443 от 20.07.2018г. на кмета на Община Хисаря, с който в т. 4 по жалба с вх. № ДС-29-82/22.06.2018г. на Л. М. Г., относно претенции за собственост върху ПИ 909, е констатирано, че жалбоподателят е подал възражение с вх. № 94-00-Л-22/26.04.2017г. по обявения помощен план.Същото е разгледано от комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № ДС-11-1/16.02.2017г. на Областен управител на област Пловдив, като в т. 24 от Протокол № 3/05.06.2017г., комисията не е уважила възражението на Л. М. Г., тъй като не са представени документи, доказващи правото на ползване или документ за собственост върху имот ПИ 909 и сградите в него.Посочено е, че този имот попада върху имот № 226 по помощния план – план на имотите преди образуване на ТКЗС, записан на Т. Т. Р. съгласно решение 10013/23.09.1998г. на ПК Хисаря. От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза е видно, че според резултатите от извършеното геодезическо заснемане ищецът Г. ползва имот със сграда, който съответства на имот № 909 по опорен план /кадастрален план за ползвателите/ на местност „Отдих“ в землището на с. М., Община Хисаря, който е включен като част от имот пл. № 2586 по плана на новообразуваните имоти за същата местност, одобрен със заповед № ДС 11-1/23.05.2018г. на Областния управител на гр. Пловдив. Пред районния съд са ангажирани и гласни доказателства. Свидетелят Н. Д. е дал показания, че познава ищеца от 1971г. и той го е завел в местността, където също имал вила.По думите му ищецът харесал едно място, където вече имало сграда и след като го подобрил, направил подобрения.Това се случило през 2005г., когато закупил имота от предишния собственик.Мястото било около 500-600 кв. м., а сградата 25 кв. м.Имало ограда с телена мрежа от четирите страни и желязна врата отпред.От съседите св. Д. познавал само този от източната страна.От северната страна на имота имало път.От 2005г. този имот се ползвал от ищеца.Не му е известно някой да е претендирал права върху имота.Ищецът искал да го узакони на свое име като собственик.Имотите в тази местност били предоставени за ползване по постановление от 1986г. Свидетелката Л. Т. е посочила, че познава ищеца от 2003г. и знае за закупуването на вилния имот от него през 2005г. в м. „Отдих“.Земята била около 500-600 кв. м., а сградата около 24-25 кв. м.Ищецът стопанисвал имота и правил подобрения – изолация на вилата, оградил мястото, засадил дървета, отглеждал зеленчуци, отнасял се с него като със свой.Не й било известно друг да е имат претенции за този имот, но ищецът имал желание да се издаде нотариален акт на негово име. Свидетелят Кирил Ц. е посочил, че е ходил в този имот преди 1989г., да помага на баба ••, собственичката.Тогава било лозе, имало и някакви дървета.Знаел, че този имот е на дядо Т. Г..Същият бил по-голям от 1 дка, като не си спомня да е имало постройки в него.Границите били цели пътища, даже нямало огради.От едната страна граничел и с дере, а пътят се падал от северната страна.Работили го докато бил жив дядо Н•• – починал 1994г., а баба •• починала след около 10 години.Св. Ц. не знае дали баба •• е имала и други имоти в тази местност, нито някой да е казвал на наследничката М., че този имот не е неин. Свидетелката Т. Ц. е посочила, че преди имотът е бил лозе, голямо около 1 декар и празно място с някакви дървета.Ходили там преди 1989г., когато дядо Т. Г. бил още жив.Не си спомня дали е имало постройки.След демокрацията св. Ц. не е посещавала имота.Не знае дали друг е обработвал тази земя. При тези данни от правна страна настоящият състав намира следното: Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997г. на ВКС, ОСГК, индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии.Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданско-правно действие.С решението на поземлена комисия възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализация и затова то има конститутивно действие.Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи – решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По отношение на имотите, попадащи в терени по § 4 ЗСПЗЗ, в съдебната практика се прави разграничение в зависимост от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е издадено решението.Приема се, че в първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, вкл. и след изменението с ДВ, бр. 28 от 1992г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи.Такива изисквания са въведени с последващите изменения на текста (ДВ, бр. 45 от 1995г. и ДВ, бр. 98 от 1997г.).Едва след изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 1999г., в сила от 30.07.1999г., правомощията на поземлената комисия са ограничени, като е предвидено, че тя не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.С оглед на това развитие в нормативната уредба в практиката се приема, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 1999г., по правило имат конститутивно действие, доколкото възстановеният имот е индивидуализиран /в този см. решение № 809/14.01.2011г. по гр. д. № 1889/2009г. на ВКС, I гр. о., решение № 116/08.07.2016г. по гр. д. № 5941/2015г. на ВКС, I г. о., решение № 23/22.05.2017г. по гр. д. № 2856/2016г. на ВКС, II г. о., решение № 61/17.07.2017г. по гр. д. № 3273/2016г. на ВКС, I г. о. и др./.Относно степента и начина на индивидуализация се приема, че когато това е извършено чрез посочване на граници и местонахождение или номер по стар план, не възниква съмнение, че решението на поземлена комисия, има вещно-правен ефект.Прието е още, че когато в хода на съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение.Само в случаите, когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановения имот, се приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността.За тези случаи процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент – от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.До този извод се стига и когато се касае за части от територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в които е налице основание, както за придобиване на права по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – до размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и за възстановяване на собственост в полза на лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ – за разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като най-ранният момент, в който е възможно да се осъществи правното качество на обекта на собствеността – неговата индивидуализация, е моментът на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. В настоящия случай решенията на ПК Хисаря за възстановяване на земите на наследниците на Т. Г., намиращи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 1999г. и по правило имат конститутивно действие.Не се касае за части от територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколкото в хода на настоящето производство, въз основа на събраните по делото доказателства се установи по недвусмислен начин кой е възстановеният имот, настоящия състав намира, че не може да се отрича конститутивното действие на решението на ПК. Ищецът няма статут на ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е приел и районният съд, а се позовава на изтекла придобивна давност в негова полза.Установено е по делото, че фактическата власт върху имота му е предадена от предишния ползвател при сключването на писмен договор за покупко-продажба на вилна сграда между двамата на 19.07.2005г. Придобивната давност е въведена в българското законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственика бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото.Именно затова, за да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност, е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.С решение № 214 от 28.10.2015г. по гр. д. № 1919/2015г. на ВКС, I г. о., по спор между съсобственици е дадено тълкуване, че обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него, винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действие лице.Обективно невъзможно е манифестирането на промяната в намерението, ако невладеещият собственик не е проявявал никакъв интерес към имота и ако в подобна хипотеза не е установено трайното отсъствие на невладеещия собственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, като в подобна хипотеза е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.Това тълкуване се възприема от настоящия състав, като следва да намери приложение и в хипотеза, в която държател на недвижим имот промени намерението си и завладее същия, а срокът на придобивната давност започва да тече от момента, в който промяната в намерението е била обективирана чрез действия, които всяко лице да може да възприеме и владението в течение на срока е осъществявано явно.Това разрешение следва да намери приложение и по отношение на разглежданата в настоящето производство хипотеза, доколкото при установяването на фактическа власт върху процесния имот ищецът е знаел, че собственикът е друг, но е обективирал намерението си да го свои с действията си – оградил го от всички страни, поставил метална врата отпред, засадил дръвчета, отглеждал зеленчуци, правил подобрения, които действия е можело да бъдат възприети от всички.По този начин е завладял имота още през 2005г., като в законовия давностен срок за придобиване на собствеността няма данни владението му да е било смущавано.В тази насока съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, от които се установи, че наследодателите на ответниците са посещавали имота преди 1989г., а първоначалната ответница е твърдяла в отговора си по чл. 131 от ГПК, че това се е случвало до 2004г., докато е била жива наследодателката Я. Б..След това няма данни наследниците да са посещавали имота и да проявявали интерес към него в продължение на повече от десет години, нито да са правили опити да отстранят фактическата власт на ищеца.Същевременно през този период той е владял имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като с изтичането на десетгодишния давностен срок в негова полза, го е придобил по давност. Предвид гореизложеното въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а решението на районния съд като краен резултат е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представените списъци – за първата инстанция общо 1049, 79 лева, от които 69, 79 лв. ДТ и 980 лв. за адвокатско възнаграждение и за втората инстанция общо 899, 90 лева, от които 34, 90 лв. ДТ и 865 лева заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения Пловдивският окръжен съд