Решение № 45 от 8.4.2019 г. на Административен съд - Видин по дело № 24/2019 г.

Административен съд - ВидинАдминистративно08.04.2019 г.докладчик БИЛЯНА СПАСОВА ПАНТАЛЕЕВА КАЙЗЕРОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1040-05-49/18.12.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ –Видин, и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-05-00488720/15.11.2018г. на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ-Видин за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за периода 01.04.2018г.-15.11.2018г. в размер на 746, 63 лв, от които 714, 97 лв главница и 31, 66 лв лихва от лицето С.П.С.. ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Видин да заплати на С.П.С. с ЕГН •••••••••• ••• направените по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева. Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните. Административен съдия: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. Видин, 0 8.0 4.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административен съд – Видин, Четвърти административен състав в публично заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Биляна Панталеева при секретаря Вержиния Кирилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Административно дело № по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.118, ал.1 КСО. Образувано е по жалба на С.П.С. от с.Генерал Мариново против Решение № 1040-05-49/18.12.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ –Видин, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-05-00488720/15.11.2018г. на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ-Видин. Твърди се от жалбоподателката, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на административно-производствените правила. Сочи се, че не е уведомена за започналото административно производство, както изисква чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК. Иска се от съда да се отмени обжалваното решение. Претендират се и разноските за производството. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва същата. Сочи, че решението на директора на ТП на НОИ Видин е законосъобразно като постановено в съответствие с материалните норми, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Във връзка с извършвана ревизия на разходите по ДОО при Община Видно е установено, че жалбоподателката С. има сключен трудов договор с община Видин. Видно от представения по делото трудов договор, същият е от 04.04.2018г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ във връзка с ПМС № 332/22.12.2017г. и сключено Споразумение №АО-02-15-70/26.03.2018г. между АСП и Община Видин, за длъжността „социален асистент“ на лицето Цветанка Лилова Пекова на непълно работно време от 2 часа дневно при 5 дневна работна седмица. По делото са представени фишове за работна заплата на лицето за м.04, 05, 06.2018г., от които е видно, че работодателят е начислил трудово възнаграждение за посочените месеци и вноски за обществено осигуряване на лицето, липсват отразени дни в болнични. Видно от РОЛ, жалбоподателката работи и по втори трудов договор с работодател „Българска лозарска компания“ЕООД като за жалбоподателката работодателят е декларирал данни за осигуряване за м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07.2018г. на пълен работен месец, 8 часов работен ден. От същия за лицето са представени приложения № 9 по БЛ, приложени по делото, за периодите както следва: от 03.04.2018г. до 16.04.2018г., от 14.05.2018г. до 23.05.2018г., от 28.05.2018г. до 10.06.2018г., от 11.06.2018г. до 30.06.2018г., от 01.07.2018г. до 10.07.2018г. От представената справка от ответника е видно, че сумите за обезщетение за временна нетрудоспособност на лицето по представените от работодателя болнични листове за изплатени, като факта на изплащане на сумите и размера на същите не се оспорва от жалбоподателя. При тези данни с разпореждане от 15.11.2018г. Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ-Видин е приел, че през периода на временната си нетрудоспособност жалбоподателката е упражнявала трудова дейност при работодателя Община Видин и в нарушение на чл.46, ал.3 от КСО неоснователно са и изплатени суми са обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 714, 97 лв, поради което е разпоредил да се възстанови недобросъвестно получаната сума в размер на 746, 63 лв, от които 714, 97 лв главница и 31, 66 лв лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение. С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Видин е потвърдил разпореждането при горните фактически и правни съображения. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл.117, ал.3от КСО във вр. с чл.117, ал.1, т.“д“ от КСО. По същество жалбата е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо като издадено от компетентен по материя, място и степен орган, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено от оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.114, ал.3 от КСО. Същото е постановено обаче в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон-основание за отмяна по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В конкретния случай административният орган не е установил дали жалбоподателката в действителност е упражнявала трудова дейност през периода на временната и неработоспособност. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Наличието на сключен трудов договор не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. Относно преценката дали е налице основание за задължително осигуряване от съществено значение е дали лицето е осъществявало трудова дейност, а не дали му е изплащано трудово възнаграждение. Административният орган е направил извод за упражняването на такава дейност от лицето единствено въз основа на подадените данни от осигурителя – Община Видин, но не е установил реално осъществена ли е тази дейност като не е съобразен и характера на трудовия договор – полагане на грижи за трето лице. Дали същите са осъществени от жалбоподателката през периода на временната нетрудоспособност или са компенсирани през друг период, не е изяснено от административния орган. Не е ясно и дали същата е имала обективна възможност да осъщствява задълженията си по договора с оглед посоченото заболяване на същата в болничните листове. В този смисъл направените оплаквания от жалбоподателката за лишаването и от възможността да участва в административното производство в нарушение на чл.34, ал.3 от АПК са основателни. Въпреки че осигуреното лице не е задължено да доказва отрицателния за него факт, че не е упражнявало трудова дейност през периода, за който му е издаден болничен лист за временна неработоспособност, то би могло да ангажира доказателства в случай на предоставена възможност за това, което не е сторено от административния орган. Същият от своя страна не е изпълнил задължението си да установи релевантните факти в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е постановил решението си при неизяснени обстоятелства. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Не се установява наличие на предпоставките на чл. 46, ал. 3 КСО, поради което осигурителният орган неправилно е издал разпореждане по чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на получените суми за обезщетение за временна нетрудоспособност. Като е потвърдил същото по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Видин е издал незаконосъобразен акт. С оглед изложеното, следва да бъде постановено решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 173, ал.1 от АПК следва да бъде отменено и постановеното разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Предвид изхода на спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 900 лв заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения по делото договор за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1040-05-49/18.12.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ –Видин, и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-05-00488720/15.11.2018г. на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ-Видин за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за периода 01.04.2018г.-15.11.2018г. в размер на 746, 63 лв, от които 714, 97 лв главница и 31, 66 лв лихва от лицето С.П.С.. ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Видин да заплати на С.П.С. с ЕГН •••••••••• ••• направените по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева. Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните. Административен съдия:

Мотиви

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.118, ал.1 КСО. Образувано е по жалба на С.П.С. от с.Генерал Мариново против Решение № 1040-05-49/18.12.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ –Видин, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-05-00488720/15.11.2018г. на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ-Видин. Твърди се от жалбоподателката, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на административно-производствените правила. Сочи се, че не е уведомена за започналото административно производство, както изисква чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК. Иска се от съда да се отмени обжалваното решение. Претендират се и разноските за производството. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва същата. Сочи, че решението на директора на ТП на НОИ Видин е законосъобразно като постановено в съответствие с материалните норми, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Във връзка с извършвана ревизия на разходите по ДОО при Община Видно е установено, че жалбоподателката С. има сключен трудов договор с община Видин. Видно от представения по делото трудов договор, същият е от 04.04.2018г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ във връзка с ПМС № 332/22.12.2017г. и сключено Споразумение №АО-02-15-70/26.03.2018г. между АСП и Община Видин, за длъжността „социален асистент“ на лицето Цветанка Лилова Пекова на непълно работно време от 2 часа дневно при 5 дневна работна седмица. По делото са представени фишове за работна заплата на лицето за м.04, 05, 06.2018г., от които е видно, че работодателят е начислил трудово възнаграждение за посочените месеци и вноски за обществено осигуряване на лицето, липсват отразени дни в болнични. Видно от РОЛ, жалбоподателката работи и по втори трудов договор с работодател „Българска лозарска компания“ЕООД като за жалбоподателката работодателят е декларирал данни за осигуряване за м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07.2018г. на пълен работен месец, 8 часов работен ден. От същия за лицето са представени приложения № 9 по БЛ, приложени по делото, за периодите както следва: от 03.04.2018г. до 16.04.2018г., от 14.05.2018г. до 23.05.2018г., от 28.05.2018г. до 10.06.2018г., от 11.06.2018г. до 30.06.2018г., от 01.07.2018г. до 10.07.2018г. От представената справка от ответника е видно, че сумите за обезщетение за временна нетрудоспособност на лицето по представените от работодателя болнични листове за изплатени, като факта на изплащане на сумите и размера на същите не се оспорва от жалбоподателя. При тези данни с разпореждане от 15.11.2018г. Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ-Видин е приел, че през периода на временната си нетрудоспособност жалбоподателката е упражнявала трудова дейност при работодателя Община Видин и в нарушение на чл.46, ал.3 от КСО неоснователно са и изплатени суми са обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 714, 97 лв, поради което е разпоредил да се възстанови недобросъвестно получаната сума в размер на 746, 63 лв, от които 714, 97 лв главница и 31, 66 лв лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение. С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Видин е потвърдил разпореждането при горните фактически и правни съображения. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл.117, ал.3от КСО във вр. с чл.117, ал.1, т.“д“ от КСО. По същество жалбата е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо като издадено от компетентен по материя, място и степен орган, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено от оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.114, ал.3 от КСО. Същото е постановено обаче в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон-основание за отмяна по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В конкретния случай административният орган не е установил дали жалбоподателката в действителност е упражнявала трудова дейност през периода на временната и неработоспособност. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Наличието на сключен трудов договор не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. Относно преценката дали е налице основание за задължително осигуряване от съществено значение е дали лицето е осъществявало трудова дейност, а не дали му е изплащано трудово възнаграждение. Административният орган е направил извод за упражняването на такава дейност от лицето единствено въз основа на подадените данни от осигурителя – Община Видин, но не е установил реално осъществена ли е тази дейност като не е съобразен и характера на трудовия договор – полагане на грижи за трето лице. Дали същите са осъществени от жалбоподателката през периода на временната нетрудоспособност или са компенсирани през друг период, не е изяснено от административния орган. Не е ясно и дали същата е имала обективна възможност да осъщствява задълженията си по договора с оглед посоченото заболяване на същата в болничните листове. В този смисъл направените оплаквания от жалбоподателката за лишаването и от възможността да участва в административното производство в нарушение на чл.34, ал.3 от АПК са основателни. Въпреки че осигуреното лице не е задължено да доказва отрицателния за него факт, че не е упражнявало трудова дейност през периода, за който му е издаден болничен лист за временна неработоспособност, то би могло да ангажира доказателства в случай на предоставена възможност за това, което не е сторено от административния орган. Същият от своя страна не е изпълнил задължението си да установи релевантните факти в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е постановил решението си при неизяснени обстоятелства. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Не се установява наличие на предпоставките на чл. 46, ал. 3 КСО, поради което осигурителният орган неправилно е издал разпореждане по чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на получените суми за обезщетение за временна нетрудоспособност. Като е потвърдил същото по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Видин е издал незаконосъобразен акт. С оглед изложеното, следва да бъде постановено решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 173, ал.1 от АПК следва да бъде отменено и постановеното разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Предвид изхода на спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 900 лв заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения по делото договор за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Цитирани разпоредби

21