РЕШЕНИЕ

№ ….

гр. София, …………..20 19 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С офийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

П РЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13429 по описа за 20 16 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Д.Р.Д. против „З. „А.“АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че била собственик на л.а „БМВ Х5“ с рег. № ••••••, за който бил сключен договор за застраховка „Каско“ и издадена застрахователна полица № 0306В134484 със срок на дйствие 06.02.2014г.- 05.02.2015г. На 27.11.2014г. установила, че автомобилът е откраднат и уведомила ответника, който образувал застрахователна щета № 10014030146089. Застрахователят отказал да изплати обезщетение на ищцата, като мотивирал отказа си с твърдението, че не е предала ключовете от автомобила. Този отказ бил необоснован, тъй като при застраховането на автомобила били декларирани два оригинални ключа, а тя самата закупила автомобила по договор за лизинг от „Б.Л.“АД с два оригинални ключа и именно тези ключове предала на застрахователя. Дължимото от ответника обезщетение ищцата определя на 28 000 лв./допуснато изменение на иска с определение от 14.02.2018г. за насрочване на делото/. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 28 000 лв., както и обезщетение за забава в размер на 6 878.20 лв. за периода 27.11.2014г.-01.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Ответникът оспорва исковете, поради следните възражения: поддържа становището, че ищцата не била страна по застрахователния договор към датата на кражбата; твърди, че страна по застрахователния договор бил лизингодателят „Б.Л.“ АД, който прехвърлил правото на собственост върху автомобила на ищцата на 31.10.2014г., но застрахователят не бил уведомен за това обстоятелство в уговорения в договора срок; съгласно т.50.7.5 и т.51 от ОУ към застраховката при промяна на собствеността новият собственик следвало да уведоми застрахователя за това обстоятелство в 7 дневен срок от датата на придобиване на вещта и да сключи добавък /анекс/ към застрахователния договор, както и да предостави автомобила за контролен преглед; тъй като в конкретния случай ищцата не изпълнила задълженията си по т. 50.7.5 и т.51 от ОУ, за ответника не било възникнало задължение за осигуряване на покритие след промяната в собствеността; непредставянето на автомобила за контролен преглед представлявало самостоятелно основание да бъде отказано плащане на обезщетение, съгласно т.15.6 от ОУ; застрахователната полица била сключена в полза на „И.Б.“ АД, което било легимирано да получи обезщетението; оспорва твърденията, че автомобилат е бил откраднат; твърди, че е налице изключен риск по т.16.14.1, 16.14.3 и 16.14.4, както и че е допуснато нарушение по т.59.6.8 от ОУ, тъй като автомобилът е бил застрахован с 2 бр. оригинални ключа и с 2 бр. дистанционни управления., а вместо това ищцата предала един контактен ключ и един резервен ключ; поддържа възражение за съпричиняване на вредата от ищцата, която допуснала нарушения по т. 16.14.1, 16.14.3, 16.14.4, т.50.7.5, 50.7.7 и 59.6.8 от ОУ; оспорва размера на иска, който не бил съобразен с действителната стойност на автомобила към 27.11.2014г.; оспорва иска за мораторна лихва по основание и размер. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/отм/: За да бъде уважен този иск трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните да е сключен застрахователен договор или правата по този договор да са прехвърлени на ищеца; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да го е допуснал да извърши оглед на увреденото имущество, както и да е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срок от 15 дни. Видно от представения по делото договор от 31.10.2014 г. за прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство „Б.Л.“ АД е прехвърлил на ищцата правото на собственост върху процесния автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ••••••, рама № 4 USFE43517LY75004, в изпълнение на свое задължение по договор за финансов лизинг № 20140114/05.02.2014г. В т.2 от договора е посочено, че владението върху автомобила е предадено на ищцата заедно с всички документи, включително и втори ключ. В т.4 от договора е посочено, че застрахователната стойност на МПС е в размер на 5000 лв. Представена е комбинирана застрахователна полица № 0306В134484 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 06.02.2014 г., от която се установява, че „Б.Л.“ АД е сключило застрахователен договор със „Застрахователно акционерно дружество “А.“ АД за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, за процесния автомобил. Застраховката е със срок на действие от 12 часа на 06.02.2014г. до 24.00 часа на 05.02.2015г. В застрахователната полица в раздел „Специални условия и договорености“ е посочено, че е сключена в полза на „И.Б.“. Към полицата е издаден добавък на 06.02.2014г., с който е договорена допълнителна сума за плащане./л.45/. Видно от предложение – декларация от 06.02.2014г. за сключване на застраховка “Каско и злополука“ предишният собственик на автомобила – „БМ Лизниг“ АД е посочил, че към момента на сключване на застраховката притежава два броя оригинални ключове. Видно от удостоверение от СДВР, 6 РУ, ищцата е уведомила полицията, че между 21.00 часа на 26.11.2014г. до 09.00 часа на 27.11.2014г. е извършена кражба на процесния автомобил. По нейния сигнал е образувано ДП № 3881/2014г., което е спряно с постановление от 02.02.2015г. на СРП до разкриване на извършителя на престъплението. За извършената кражба на автомобила ищцата е уведомила и застрахователя на 27.11.2014 г. с уведомление – декларация за щета по застраховка “Каско“. В уведомлението е посочила, че е собственик на автомобила и на 27.11.2014г. сутринта е установила неговата липса от паркинга, на който го е била оставила предишния ден /26.11.2014г./ в 9.00 часа вечерта. Посочила е, че по данни от охранителните камери автомобилът е противозаконно отнет в 3.38 часа на 27.11.2014г. В заявлението за противозаконно отнемане на автомобила, адресирано до застрахователя, ищцата е заявила, че е закупила автомобила с един ключ и един сервизен ключ.

С писмо от 13.07.2015 г. застрахователят е отказал на ищцата да изплати обезщетение, като е мотивирал отказа с това, че е предаден само един от двата контактни ключа за автомобила. От получената справка от оторизирания представител на „БМВ“ за България – „А.Б.“ ООД се установява, че автомобилите с марка „ BMW “ се поръчват стандартно с два ключа, но за конкретния автомобил в базата данни на представителството не съществува информация с колко ключа е произведен и предаден автомобила на клиента. От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приеам, се установява, че автомобили марка „БМВ Х5“ се продават с два броя оригинални ключа, с които може да бъде стартиран автомобилът и един сервизен ключ. Със сервизния ключ може да се стартира двигателят, но не може да се отключи жабката. По застрахователната щета е предаден един контактен и един сервизен ключ. При разчитането на контактния ключ в сервиз на „БМВ“ е установено, че последно е използван на 26.11.2014г. в 20.33 ч. Пазарната стойност на автомобила към 27.11.2014г. е 28 000 лева.

Спорни въпроси по делото са: дали ищцата е страна по застрахователното правоотношение, породило ли се е за нея право да претендира заплащане на обезщетение; настъпили ли са предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. налице ли е основание да се откаже плащане; какъв е размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Първото от възраженията на ответника, според което ищцата не е встъпила в правата по застрахователния договор, е неоснователно, поради следните съображения: Действително договорът за застраховка “Каско“ първоначално е сключен между „Б.Л.“ АД и „Застрахователно акционерно дружество „А.” АД, но на 31.10.2014г. правото на собственост върху автомобила е прехвърлено с валиден договор с нотариална заверка на подписите и от тази дата новият собственик е встъпил в правата и задълженията по застрахователния договор по силата на закона. Съгласно чл.212, ал.1 от КЗ/отм/, а ко застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако е уговорено друго. Прехвърлителят или приобретателят уведомява т писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок. В конкретния случай, страните по договора от 31.10.2014г. не са уговорили друго, поради което, съгласно чл.212, ал.1, изр. първо от КЗ/отм/, ищцата е встъпила в правата по застрахователния договор. Уведомяването на застрахователя за прехвърлянето на собствеността не е условие новият собственик да встъпи в правата по застрахователния договор. Предвиденият в чл.212, ал.1 от КЗ/отм/ едноседмичен срок за уведомяване на застрахователя за смяната на собствеността е с цел да се осигури възможност на прехвърлителя да се освободи от отговорност за задълженията по договора, тъй като, съгласно чл.212, ал.3 от КЗ/отм/, застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато прехвърлянето не му бъде съобщено, но неуведомяването не лишава новия собственик на вещта от права по застрахователния договор. В тази насока е и съдебната практика на ВКС – напр. решение №15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, нтопо т.о, решение № 102/02.10.2012 на ВКС, ТК, І т.о по т.д. № 615/2011 /. Неоснователно е и възражението на ответника, че ищцата няма право да получи обезщетение, тъй като не е бенефициер по застрахователния договор. Действително, от комбинираната застрахователна полица от 06.02.2014 г. се установява, че застрахователното обезщетение е договорено в полза на трето лице – „И.Б.“ АД, но в конкретния случай е приложим и чл.22, ал.1, изр. трето от ЗЗД. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗЗД, може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени та зи уговорка или да замени третото лице. В конкретния случай уговарящият – „БМ лизинг„ ЕООД е отменил уговорката в полза на третото лице, тъй като с писмо изх.№ 421/13.07.2015г. е уведомил застрахователното дружество, че прехвърля всички права по сключената застрахователна полица за автомобила в полза на новия собственик на автомобила /ищцата /, включително и правата по всички заведени щети по застрахователната полица, както и правото да получи застрахователното обезщетение по процесната щета № 10014030146089./л.70/. Неоснователни са и възраженията на ответника, че не се дължи обезщетение, поради неизпълнение на т.50.7.5 и т.51 от ОУ по застрахователния договор. Съгласно чл.50.7.5 от ОУ, застрахованият е длъжен да уведоми писмено застрахователя през срока на действие на застраховката за промяна в собствеността на МПС, вследствие на неговото прехвъляне на друго лице, чрез продажба, дарение, замяна или по друг начин, както и залагането на МПС за обезпечаване на свое или чуждо задължение в полза на банка или какъвто и да било друг кредитор. Съгласно чл.51 от ОУ, писмените уводемления се отправят в седемдневен срок от датата на възникване на обстоятелството или промяната в данните. Застрахованият или новият собственик/ползвателна МПС/ е длъжен да се яви пред застрахователя за отразяване на промените в добавък към застрахователната полица. След издаването на добавък, МПС се предоставя за извършване на контролен оглед от оторизиран представител на застрахователя, освен ако с добавък не е указано друго. Праводателят на ищцата не е изпълнил задълженията по т.50.7.5 и т.51 от ОУ, както и самата ищца не е изпълнила задължението по т.51 от ОУ, но това неизпълнение не може да обоснове отказ от заплащане на обезщетение, тъй като не е предвидено като основание чл.211 от КЗ/отм./. Съгласно чл.211 от КЗ/отм/, з астрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1.при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2.при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително, с оглед интереса на застрахователя, и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. В конкретния случай трябва да бъде установено, че неизпълнението на задължението е обсуловило настъпването на застрахователното събитие или е довело до увеличаване размера на дължимото обезщетение. Промяната на собствеността на вещта сама по себе си не може да бъде разглеждана като обстоятелство, което да е увеличило риска от настъпване на застрахователно събитие, респ. неизпълнението да е значително с оглед интереса на застрахователя. В своята практика ВКС приема, че з нанието за собствеността върху застрахованата вещ е свързано с интерес на застрахователя/за застрахователната документация, за проверка наличието на обстоятелства, свързани с адекватна преценка на риска/, но неизпълнението на задължението за уведомяване на кредитора за смяната на собствеността само по себе си не е обстоятелство, което е значително с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ. /отм/. От значение са конкретните обстоятелства, съпътстващи промяната на собствеността, с оглед на които при евентуално неуведомяване навреме, застрахователят е бил лишен от възможност да предприеме мерки за намаляване на риска ил и да предотврат и настъпването на застрахователното събитие. В случая застрахователят не е заявил такива конкретни обстоятелства, свързани със смяната на собствеността, които да са обусловили настъпването на застрахователното събитие, поради което няма основание да се приеме, че неуведомяването за смяната на собствеността е било значително, с оглед на неговия интерес. В тази насока е и съдебната практика на ВКС – напр. решение № 15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, второ търговоско отделение, както и решение № 173 / 04.03.2008 год. по т.д.№ 841 / 2007 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и № 1364 / 10.10.2002 год. по гр.д.№ 2216 /2001 год. на ВКС, V гр. отд. Неоснователно е и възражението на ответника, че не е настъпило застрахователно събитие „кражба“. Видно от подаден сигнал до полицията за извършена кражба ищцата не е била съгласна с отнемането на автомобила и за нея, както и за разследващите органи, е останал неизвестен извършителят. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че ищцата е била съгласна с поведението на третото неизвестно лице, което е установило фактическата власт върху автомобила, но в тази насока не са ангажирани доказателства. От заключението на автотехническата експертиза, която съдът приема, се установи, че автомобилите от същата марка се произвеждат с четири ключа, но при застраховането на процесния автомобил от неговия предишен собственик – „Б.л.“АД е посочено, че автомобилът е с два оригинални ключа, като не е уточнено дали са контактни или резервни. В договора за прехвърляне на правото на собственост върху автомобила от 31.10.2014г. също е посочено, че „Б.Л." АД е предало на ищцата два ключа, без да е уточнено дали са контактни или резервни. По застрахователната щета Д. е предала на застрахователя два оригинални ключа - един конктактен и един резервен, тъй като тези ключове е получила от своя праводател – предишният собственик на автомобила. Няма основание съдът да приеме, че ищцата е притежавала повече ключове за автомобила, в сравнение със своя праводател. В случай, че нейният праводателят бе притежавал два контактни ключа и един резервен, би следвало да отрази в декларацията пред застрахователя, че ключовете са три, но той е декларирал два ключа и именно тези два ключа - контактен и резервен е предал на ищцата, която добросъвестно ги е предала на застрахователя. Контактният ключ на ищцата е използван последно на 26.11.2014г. в 20.33 часа, не и след тази дата/ заключение на автотехническата експертиза/. Самата ищца е посочила в уведомлението до застрахователя и полицията, че е оставила автомобила си към 09.00 часа на 26.11.2014г. на паркинг, а на другия ден – 27.11.2014г. към 09.00 часа, автомобилът вече не е бил там. С предадения от нея ключ автомобилът не е бил отключван след 20.33 часа на 26.11.2014г., поради което възражението, че тя е била съгласна трето лице да ползва нейния автомобил е недоказано. Не е допуснато и нарушение на т.50.7.7 и т.59.6.8. от ОУ - Д. не е била длъжна да уводим застрахователя, че е загубила един от ключовете, тъй като тя е имала само два ключа – контактен и резервен, които е предала на ответника на 27.11.2014г. Неоснователно е и възражението на ответника, че е налице „изключен риск“ по т.16.14.1, 16.14.3 или 16.14.4. Съгласно цитираните разпоредби не се покрива претенция по рискове „злоумишлени действия на трети лица“ от действия, извършени със знанието и съдействието на застрахования или от трето ползващо се лице: когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелство за регистрация на МПС - част първа или част втора и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол, когато някои от ключовете за МПС и/или свидетелството за регистрация на МПС – част първа или част втора, документите за собственост на МПС са отнети и/или изгубени преди настъпването на застрахователното събитие, но застрахователят или ползващото МПС лице не са уведомили писмено застрахователя за това, не по-късно от тридневен срок от установяване на отнемането или загубването. Както вече бе посочено съдът приема, че ключовете от автомобила са били два /контактен и ревервен/ при застраховането на автобомила, тъй като са декларирани два ключа от предишния собственик на автомобила при неговото застраховане и именно тези два ключа са предадени на ищцата при прехвърлянето на собствността. Спорен въпрос е каква е била пазарната стойност на автомобила към датата на кражбата. От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява, че пазарната стойност на процесния автомобил към датата на кражбата е била 28 000 лв. Видно от комбинираната застрахователна полица застрахоателната сума, при която е сключен застрахователния договор, е 35 000 лв. Тъй като пазарната сотйност на автомобила е възлизала на 28 000 лв. към датата на кражбата, съдът приема, че това е действителната стойност на вредата, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД: За да бъде уважен този иск следва да е установено наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размерът на дължимото обезщетение за забава. Съгласно чл.208, ал.1 от КЗ/отм/, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 или 2 и чл.207, ал.3 от КЗ/отм/. В конкретния случай, срокът за изплащане на обезщетение от застрахователя е започнал да тече от 27.11.2014 г., когато е подадено уведомлението за щета, като срокът е изтекъл на 12.12.2014 г., поради което на 13.12.2014 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава за периода 13.12.2014г.-01.11.2016г. Съдът, чрез счетоводната прогарма на „Апис”, определи размера на обезщетението за забава за периода 13.12.2014г.-01.11.2016г. на 5372.79 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 6876.20 лв. и за периода 27.11.2014г.-12.12.2014г., следва да бъде отхвърлен. По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3 351.32 лв., съобразно уважената част от иска.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10.77 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Мотивиран така, съдът