Решение № 8074 от 10.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2383/2024 г.

Административен съд - София-град10.06.2024 г.докладчик Младен Семов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/3149/ФП от 19.12.2023г. на директора на дирекция Социално подпомагане – Л., В ЧАСТТА с която е определен началния срок на отпуснатата месечна финансова подкрепа по заявление-декларация от 23.11.2023г. на Б. В.. ИЗПРАЩА преписката по заявление-декларация за изготвяне индивидуална оценка на потребностите от 23.11.2023г. подадено от Б. В. на директора на дирекция Социално подпомагане – Л. за произнасяне в съответствие с указанията, дадени с мотивите на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне по заявлението. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия: Образувано е по жалба на Б. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], 1336, [жк], бл.024, вх. „Б“ ет.7, ап.36 срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/3149/ФП от 19.12.2023г. на директора на дирекция Социално подпомагане – Л. /подписана съгласно Заповед № ЧР-679/19.12.23г./ с която и е отпускана месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 от ЗХУ, считано от 01.12.2023г., в частта с която е определен началния срок на отпуснатата месечна финансова подкрепа Процесната жалба е допустима и редовна, като подадена от активно легитимирано лице, адресат на заповедта, в срока по чл.149 ал.1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 69 т.1 вр. чл.25 ал.5 от ЗХУ в съответствие с изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и като такава подлежи на разглеждане по същество. От фактическа страна се установява, че: По силата на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/1674/ФП от 30.04.2020г. и на основание чл.25 ал.1 ЗХУ въз основа на изготвена индивдуална оценка на потребностите, на Б. В. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 ЗХУ считано до 31.03.2023г. На 23.11.2023г. г-жа В. е депозирала заявление-декларация за изготвяне индивидуална оценка на потребностите на основание чл.20 ал.1 ЗХУ. Към него са приложени резултати от медицински изследвания и ТЕЛК № 91669 от 08.09.2023г. видно от която тя е преосвидетелствана с определени 85% трайно намалена работоспособност без чужда помощ и срок до 01.09.2026г. На 18.12.2023г. е проведено заседание на специализиран отдел на дирекция Социално подпомагане – Л. и е изготвена индивидуална оценка на потребностите и със срок на действие – 5г. до 18.12.2028, понеже е прието, че в срока на ЕР на ТЕЛК тя навършва решение за пенсиониране. На тази база е постановена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/3149/ФП от 19.12.2023г. на директора на дирекция Социално подпомагане – Л. за отпускане на месечна финансова подкрепа в размер на 15% от линията на бедност и срок на действие 01.12.2023г. до 31.12.2023г. От преписката по постановяване на акта се установява, че заявлението-декларация от 23.11.23г. за извършване индивидуална оценка на потребностите е подадено извън 2-месечния срок от издаване на експертното решение, поради което отпускането на финансовата подкрепа е от началото на месеца на изготвяне на финансовата оценка. Процесната заповед е подписана със запетая, съгласно Заповед № ЧР-679/19.12.23г. Със съдебно депозираната жалба се оспорва единствено срока на отпускане на подкрепата, като жалбоподателят твърди, че същият е неправилно определен, тъй като ТЕЛК е издадено на 08.09.2023г., влязло в сила на 03.11.2023г/последен работен ден от седмицата/, като лицето с увреждания не е можело да реализира правата си по чл.67 ал.1 ППЗХУ, тъй като разполага с реално три дни, които са крайно недостатъчни.Т.е. не разполага с два месеца. Претендира, че подкрепата следва да бъде отпусната с начална дата 01.04.2023г.т.е. датата от която е прекратена предходно отпуснатата. Ответната страна – изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. На тази база, в съответствие с твърденията на страните и предмета на служебна проверка, съобразно чл.168 ал.1 съдът съобрази: Процесната заповед е постановена от компетентен орган, съобразно надлежна оправомощаване, обективирано в посочената Заповед № ЧР-679/19.12.23г. Същата е постановена в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на производствените правила, съобразно изискванията на чл. 65ал.1 и чл.66 ал.1 от ППЗХУ и след надлежно изготвена индивидуална оценка на потребностите на заявителя, изготвена съобразно чл.21 и сл. от ЗХУ. Във връзка със съответствието с материалния закон съдът съобрази и приема: Г-жа В. безспорно е била лице, получаващо месечна финансова подкрепа по силата на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/1674/ФП от 30.04.2020г., считано до 31.03.2023г. По силата на чл.26 ал.5 ЗХУ нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение или промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2. В унисон с тази норма, разпоредбата на чл.67 ал.1 ППЗХУ предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Иначе казано – при настъпила промяна в срока на действие на вече изготвена индивидуалната оценка и издадена заповед за отпускане на подкрепа, лицето може да представи ТЕЛК доказващ промяната и подкрепата следва да бъде отпусната от началото на месеца през който е прекратена отпусканата дотогава финансова подкрепа. Едва при установяване посоченото обстоятелство би могъл да възникне въпросът спазен ли е срока за подаване заявление-декларация и правната значимост на този въпрос. Пречки пред приложението на чл.67 ал.1 ППЗХУ биха могли да следват, редом с другото и от отговора на въпросите - налице ли е преосвидетелстване на лицето в срока на действие на индивидуалната му оценка, заявено ли е изготвяне нова индивидуална оценка в срока на действие на предходната, респ. заявена ли е нова оценка преди изтичане срока на подкрепата. Конкретното основание за определяне срока на действие на процесната заповед обаче следва от факта, че заявлението-декларация не е издадено в 2-месечния срок на действие на новото експертно решение. По силата на чл.67 ал.2 от ППЗХУ при неспазване на срока по ал. 1 /т.е. подаване на заявление в срок от 2месеца от издаване експертното решение/ месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл. 66, ал. 3. Т.е. тпуска се от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите. В конкретният казус и от представената преписка не може да се установи дали органа е възприел процесното заявление като подадено в хипотеза на преосвидетелстване и искане да бъде отпусната подкрепа съобразно индивидуалната необходимост без да е налице прекъсване на действието на старата, т.е. от датата на прекъсването и, или като самостоятелно заявление за отпускане на нова финансова подкрепа, през която призма вече да цени промяната в обстоятелствата и да дефинира началният срок на отпускане на подкрепата. В тази връзка следва ясно да се посочи – за да бъде продължена предходната подкрепа вече с нов срок и след нова индивидуална оценка на потребностите, законът ясно дефинира заявлението – декларация да бъде подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Нормативният термин „издаване“ в случая е лишен от смисъл, ако не бъде придружен с нормативното изискване за узнаване на акта. Законът не въвежда изискване за служебно изпращане на справка от ТЕЛК до компетентната ДСП, а регламентира производството, като развиващо се по инициатива на лицето. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че правните последици от всеки акт – бил той удостоверителен, декларативен, правопораждащ и прочее, възпроизвежда действие за адресата си от връчването му. Връчването е момента на узнаване и от този момент лицето може да черпи реално права, следващи от съответният документ. Презумпцията за знание е необорена в хипотеза в която в правният мир е налице издаден, но невръчен акт. Връчването от своя страна подлежи на удостоверяване. В настоящият казус визираният ТЕЛК е връчен и това е удостоверено със съответните подписи – на 05.10.2023г. Процесното заявление-декларация е подадено на 23.11.2023г. В този смисъл същото е подадено в 2 месечният срок в който лицето може да черпи права от посоченият ТЕЛК, изразяващи се в предизвикване на производство по индивидуална оценка и отпускане на финансова подкрепа. На посоченото основание акта е в нарушение на чл.67 ал.1 ППЗХУ. Установеното нарушение на материалния закон обаче е следствие от допуснато нарушение на производствените правила изразяващо се в неизясняване начина по който следва да се квалифицира заявлението и предмета на отправеното с него искане и като следствие – неизлагане на мотиви съобразно правната квалификация на заявлението предвид претендираният срок на подкрепата, било в хипотезата на промяна на обстоятелства по вече отпусната и в рамките на действаща подкрепа, било като самостоятелно отделно заявление за подкрепа, при установено преустановяване действието на предходната подкрепа. Всъщност и на базата на цялата преписка нито едно от посочените обстоятелства не може да се квалифицира като възприето от страна на АО. В този смисъл именно той следва да установи ясно предмета на производството, да изясни съобразно чл.35 АПК всички относими факти и обстоятелства и на тази база вече да даде съответната правна квалификация. Ето защо процесната заповед следва да се отмени, а преписката да се изпрати на компетентният орган, който да прецени налице ли е прекъсване, водещо до невъзможност да бъде продължена предходната подкрепа, посредством отпускане такава в нов размер, в която хипотеза при излагане на ясни мотиви – да определи срок на действие на отпусната по подадената декларация - заявление за подкрепа. С оглед гореизложеното и на основание чл. 173 ал.2 от Административнопроцесуалният кодекс, Административен съд София-град, РЕШИ: ИЗПРАЩА преписката по заявление-декларация за изготвяне индивидуална оценка на потребностите от 23.11.2023г. подадено от Б. В. на директора на дирекция Социално подпомагане – Л. за произнасяне в съответствие с указанията, дадени с мотивите на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне по заявлението. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.25 ал.5 предл. първо от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Образувано е по жалба на Б. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], 1336, [жк], бл.024, вх. „Б“ ет.7, ап.36 срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/3149/ФП от 19.12.2023г. на директора на дирекция Социално подпомагане – Л. /подписана съгласно Заповед № ЧР-679/19.12.23г./ с която и е отпускана месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 от ЗХУ, считано от 01.12.2023г., в частта с която е определен началния срок на отпуснатата месечна финансова подкрепа Процесната жалба е допустима и редовна, като подадена от активно легитимирано лице, адресат на заповедта, в срока по чл.149 ал.1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 69 т.1 вр. чл.25 ал.5 от ЗХУ в съответствие с изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и като такава подлежи на разглеждане по същество. От фактическа страна се установява, че: По силата на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/1674/ФП от 30.04.2020г. и на основание чл.25 ал.1 ЗХУ въз основа на изготвена индивдуална оценка на потребностите, на Б. В. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.2 ЗХУ считано до 31.03.2023г. На 23.11.2023г. г-жа В. е депозирала заявление-декларация за изготвяне индивидуална оценка на потребностите на основание чл.20 ал.1 ЗХУ. Към него са приложени резултати от медицински изследвания и ТЕЛК № 91669 от 08.09.2023г. видно от която тя е преосвидетелствана с определени 85% трайно намалена работоспособност без чужда помощ и срок до 01.09.2026г. На 18.12.2023г. е проведено заседание на специализиран отдел на дирекция Социално подпомагане – Л. и е изготвена индивидуална оценка на потребностите и със срок на действие – 5г. до 18.12.2028, понеже е прието, че в срока на ЕР на ТЕЛК тя навършва решение за пенсиониране. На тази база е постановена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/3149/ФП от 19.12.2023г. на директора на дирекция Социално подпомагане – Л. за отпускане на месечна финансова подкрепа в размер на 15% от линията на бедност и срок на действие 01.12.2023г. до 31.12.2023г. От преписката по постановяване на акта се установява, че заявлението-декларация от 23.11.23г. за извършване индивидуална оценка на потребностите е подадено извън 2-месечния срок от издаване на експертното решение, поради което отпускането на финансовата подкрепа е от началото на месеца на изготвяне на финансовата оценка. Процесната заповед е подписана със запетая, съгласно Заповед № ЧР-679/19.12.23г. Със съдебно депозираната жалба се оспорва единствено срока на отпускане на подкрепата, като жалбоподателят твърди, че същият е неправилно определен, тъй като ТЕЛК е издадено на 08.09.2023г., влязло в сила на 03.11.2023г/последен работен ден от седмицата/, като лицето с увреждания не е можело да реализира правата си по чл.67 ал.1 ППЗХУ, тъй като разполага с реално три дни, които са крайно недостатъчни.Т.е. не разполага с два месеца. Претендира, че подкрепата следва да бъде отпусната с начална дата 01.04.2023г.т.е. датата от която е прекратена предходно отпуснатата. Ответната страна – изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. На тази база, в съответствие с твърденията на страните и предмета на служебна проверка, съобразно чл.168 ал.1 съдът съобрази: Процесната заповед е постановена от компетентен орган, съобразно надлежна оправомощаване, обективирано в посочената Заповед № ЧР-679/19.12.23г. Същата е постановена в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на производствените правила, съобразно изискванията на чл. 65ал.1 и чл.66 ал.1 от ППЗХУ и след надлежно изготвена индивидуална оценка на потребностите на заявителя, изготвена съобразно чл.21 и сл. от ЗХУ. Във връзка със съответствието с материалния закон съдът съобрази и приема: Г-жа В. безспорно е била лице, получаващо месечна финансова подкрепа по силата на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/1674/ФП от 30.04.2020г., считано до 31.03.2023г. По силата на чл.26 ал.5 ЗХУ нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение или промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2. В унисон с тази норма, разпоредбата на чл.67 ал.1 ППЗХУ предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Иначе казано – при настъпила промяна в срока на действие на вече изготвена индивидуалната оценка и издадена заповед за отпускане на подкрепа, лицето може да представи ТЕЛК доказващ промяната и подкрепата следва да бъде отпусната от началото на месеца през който е прекратена отпусканата дотогава финансова подкрепа. Едва при установяване посоченото обстоятелство би могъл да възникне въпросът спазен ли е срока за подаване заявление-декларация и правната значимост на този въпрос. Пречки пред приложението на чл.67 ал.1 ППЗХУ биха могли да следват, редом с другото и от отговора на въпросите - налице ли е преосвидетелстване на лицето в срока на действие на индивидуалната му оценка, заявено ли е изготвяне нова индивидуална оценка в срока на действие на предходната, респ. заявена ли е нова оценка преди изтичане срока на подкрепата. Конкретното основание за определяне срока на действие на процесната заповед обаче следва от факта, че заявлението-декларация не е издадено в 2-месечния срок на действие на новото експертно решение. По силата на чл.67 ал.2 от ППЗХУ при неспазване на срока по ал. 1 /т.е. подаване на заявление в срок от 2месеца от издаване експертното решение/ месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл. 66, ал. 3. Т.е. тпуска се от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите. В конкретният казус и от представената преписка не може да се установи дали органа е възприел процесното заявление като подадено в хипотеза на преосвидетелстване и искане да бъде отпусната подкрепа съобразно индивидуалната необходимост без да е налице прекъсване на действието на старата, т.е. от датата на прекъсването и, или като самостоятелно заявление за отпускане на нова финансова подкрепа, през която призма вече да цени промяната в обстоятелствата и да дефинира началният срок на отпускане на подкрепата. В тази връзка следва ясно да се посочи – за да бъде продължена предходната подкрепа вече с нов срок и след нова индивидуална оценка на потребностите, законът ясно дефинира заявлението – декларация да бъде подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Нормативният термин „издаване“ в случая е лишен от смисъл, ако не бъде придружен с нормативното изискване за узнаване на акта. Законът не въвежда изискване за служебно изпращане на справка от ТЕЛК до компетентната ДСП, а регламентира производството, като развиващо се по инициатива на лицето. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че правните последици от всеки акт – бил той удостоверителен, декларативен, правопораждащ и прочее, възпроизвежда действие за адресата си от връчването му. Връчването е момента на узнаване и от този момент лицето може да черпи реално права, следващи от съответният документ. Презумпцията за знание е необорена в хипотеза в която в правният мир е налице издаден, но невръчен акт. Връчването от своя страна подлежи на удостоверяване. В настоящият казус визираният ТЕЛК е връчен и това е удостоверено със съответните подписи – на 05.10.2023г. Процесното заявление-декларация е подадено на 23.11.2023г. В този смисъл същото е подадено в 2 месечният срок в който лицето може да черпи права от посоченият ТЕЛК, изразяващи се в предизвикване на производство по индивидуална оценка и отпускане на финансова подкрепа. На посоченото основание акта е в нарушение на чл.67 ал.1 ППЗХУ. Установеното нарушение на материалния закон обаче е следствие от допуснато нарушение на производствените правила изразяващо се в неизясняване начина по който следва да се квалифицира заявлението и предмета на отправеното с него искане и като следствие – неизлагане на мотиви съобразно правната квалификация на заявлението предвид претендираният срок на подкрепата, било в хипотезата на промяна на обстоятелства по вече отпусната и в рамките на действаща подкрепа, било като самостоятелно отделно заявление за подкрепа, при установено преустановяване действието на предходната подкрепа. Всъщност и на базата на цялата преписка нито едно от посочените обстоятелства не може да се квалифицира като възприето от страна на АО. В този смисъл именно той следва да установи ясно предмета на производството, да изясни съобразно чл.35 АПК всички относими факти и обстоятелства и на тази база вече да даде съответната правна квалификация. Ето защо процесната заповед следва да се отмени, а преписката да се изпрати на компетентният орган, който да прецени налице ли е прекъсване, водещо до невъзможност да бъде продължена предходната подкрепа, посредством отпускане такава в нов размер, в която хипотеза при излагане на ясни мотиви – да определи срок на действие на отпусната по подадената декларация - заявление за подкрепа. С оглед гореизложеното и на основание чл. 173 ал.2 от Административнопроцесуалният кодекс, Административен съд София-град,

Цитирани разпоредби

21