Решение № 260031 от 24.6.2021 г. на Районен съд - Оряхово по дело № 45/2021 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разгледана по същество съдът счита, че е основателна. При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по себе си е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на ЗАНН. Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си правни последици наказателното постановление като административен акт следва да съдържа точно визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, за да може съдът да приеме за безспорно установено извършването на нарушението. Наказващия орган е посочил и вида на конкретно наложеното наказание. В т.7 на чл.59, ал.1 от ЗАНН законодателя изрично е указал, че в наказателното постановление се записват вида и размера на наложеното административно наказание, като хипотезата е спазена от наказващия орган. С жалбата си жалбоподателят ангажира становище по незаконосъобразност на наказателното постановление, което се споделят от настоящия съдебен състав. В конкретният случай от показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по акта се установява, че на при извършена проверка на 17.06.2020 г. в обект: Бензиностанция „Гложене“, управляван от „К.“ ЕАД, находящ се в с. Гложене, ул. „Ленин“ № 103, от бензиноколонка № 2 е взета проба от разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-067/17.06.2020 г. При проверката е установено, че последната доставка на течното гориво – гориво за дизелови двигатели, е в количество 5 985 литра по Приемо-предавателен протокол № 662867/10.06.2020 г. и с Декларация за съответствие № 1652 от 09.06.2020 г., издадена от „САКСА“ ООД за партида № S-DF-6620 в количество 8 263 тона. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2 в момента на проверката е 6 056 литра. На 19.06.2020 г. с Констативен протокол № КП-0240/19.06.2020 г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за качество, съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНКТ, § 1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНКТ. От представените фискални бонове и от показанията на свидетелите Даниела Василева и Тихомир Трифонов – доведени в с.з от жалбоподателя, както и от св. Ц. – свидетел и при съставяне на АУАН се установява че на процесната дата 17.06.2020г. е била извършена проверка в Бензиностанция „ Гложене “, стопанисвана от „К.“ ЕАД. При проверката са взети проби първо от бензиноколонката с бензин А95-Н, като е използван накрайник, представляващ тръбичка от полипропилен, напълнени са 6 бр. еднолитрови бутилки, които са промивани с 0.2л от течността, а непосредствено след това е пристъпено към вземане на проби от безиноколонка с гориво за дизелови двигатели с вече използвания накрайник, като отново са напълнени 6 еднолитрови бутилки. Също така се установява, че преди вземането на пробите не е източвано горивото, което се намира в маркучите на бензиноколонките, а пробите са налети директно в бутилките. От заключението на приетата по делото съдебно химическа експертиза от вещото лице инж.В.Г., неоспорено от страните, се установява, че при вземането на проби от процесното дизелово гориво и изпитването му са допуснати редица грешки, които са довели до онечистване на пробите. По поставените въпроси вещото лице заключава, че по-ниската „пламна температура“ показва, че в дизеловото гориво има наличие на по-леки въглеводородни фракции, например бензинови фракции. Тези бензинови фракции кипят при температури до 210ºС, което ще понижи пламната температура. При наличие на макар и малки количества леки въглеводородни фракции /бензинови фракции/ се отчита по-ниска пламна температура. Вещото лице сочи че стойността на пламната температура зависи от количеството на леките въглеводородни фракции /бензин/ в дизеловото гориво. Колкото количеството на леките въглеводородни фракции е по-голямо, толкова пламната температура е по-ниска.Съществува взаимна връзка между „Пламна температура“, „ Цетаново число“, „Плътност“ и „Дестилационни характеристики“ на горивото за дизелови двигатели, тъй като и трите показателя са функция на въглеводородния състав на горивото. Вещото лице посочва, че колкото „ пламната температура“ е по-ниска, толкова показателите „ цетаново число“ и „плътност“ следва да са по-ниски, а показателя „дестилационни характеристики“ следва да показва завишение на „об.% дестилирали до 250ºС“. Наличието на леки въглеводородни фракции в дизеловото гориво води до по-ниски стойности на показателя „Плътност“, защото бензиновите фракции имат по-ниска плътност /720, 0-775, 0кг/м³/. Стойността на плътността на дизеловото гориво зависи от количеството на бензиновите фракции в него. Колкото тяхното количество е по-голямо, толкова плътността е по-ниска. По отношение на показателят „дестилационни характеристики“ би следвало да показва завишение на „об.%, дестилирали до 250ºС”, защото наличието на бензинови фракции в дизеловото гориво ще увеличи количеството дестилат до 250ºС. Колкото количеството на бензиновите фракции в дизеловото гориво е по-голямо, толкова количеството дестилат до 250ºС е по-голямо.В заключението си вещото лице е посочило, че констатираната по-ниска пламна температура в конкретния случай би следвало да се отрази върху получените стойности на показателите „ цетаново число“, „плътност“ и „дестилационни характеристики“. Наличието на минимални количества леки въглеводородни фракции /бензинови фракции/ в дизеловото гориво е дало отражение единствено върху „ пламната температура“. Това се обяснява с метода, по който се определя „ пламната температура“. Ако все пак горивото е дало отражение върху останалите показатели, то е минимално и те остават в границите на допустимите норми, посочени в Приложение 2 от Наредбата. Такъв е конкретният случай. Всички показатели за качеството на дизеловото гориво са важни. Няма важни и по-малко важни показатели – горивото трябва да отговаря на всички, включени в съответния стандарт показатели. Не случайно законодателят е посочил в Приложение 2 от Наредбата осемнадесет показателя, на които трябва да отговаря дизеловото гориво.Вещото лице сочи, че в конкретния случай процесното гориво е изпитано само по осем показателя в три лаборатории, като по показателя „пламна температура“ е изпитано и в трите лаборатории. От приложените към делото протоколи от изпитване е видно, че дизеловото гориво не отговаря на изискванията на Наредбата само по показателя „пламна температура“. По останалите седем показателя дизеловото гориво отговаря на изискванията на Наредбата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че са допуснати множество грешки при вземането на пробите и при тяхното анализиране. Вземането на пробата е извършено от накрайника на дюзата, близо 7 часа и нещо след като последно е зареден автомобил от тази дюза. Това според вещото лице неминуемо е довело до грешка в получените резултати от изпитването, защото това гориво е престояло в маркуча и в тръбопровода и не е представителна за горивото, което се намира в резервоара. Представителна проба трябва да е с идентични физико химични свойства, с горивото, което се намира в резервоара, а не в маркуча и тръбопровода. В маркуча протичат различни процеси - процес на изпарения, процес на полимеризация, защото има влияние на външната околна среда. Втората грешка според според вещото лице, че е използван един и същ удължител за вземането на проби от бензин от същата бензиностанция и дизелово гориво, което е предпоставка за онечистване на пробите. Допуснати са и грешки при анализирането на пробите. В подвижната лаборатория пробите са анализирани по няколко показатели, като по показателите дестилационни характеристики и цитаново число са използвани методи, които не са посочени в наредбата. Методът, който е използван се прави с 10 мм проба, а методът записан в наредбата се прави със 100 мм проба. Това са грешките, които са допуснати при анализирането на пробите според вещото лице и всички тези грешки водят до онечистване на пробите и по-нататък за самия анализ на пробите. Вещото лице заключава, че вземането на пробите е също толкова важно, колкото и тяхното анализиране и е факт, че не е анализира представителна проба. Не е взета от самия резервоар, не са източени 4 литра, които се съдържат в тръбите и маркуча, а направо са напълнени бутилките. Според вещото лице не са спазени указанията, които се съдържат в стандарт 14275, което опорочава на практика пробата и получените резултати, което е довело до онечистване на пробите. Вещото лице заключава, че няма от къде да се появят тези минимални количества бензинови фракции в дизеловото гориво, освен при използването на един и същ удължител, тъй като в рамките 7 минути на видно от приобщените по делото фискални бонове за вземането на проби от бензин и дизелово гориво и е констатирала, че в рамките на 7 минути са наляти първо бензиновите проби, след това дизеловите проби, което неминуеми говори, че има остатъчни бензинови фракции в този удължител, и единственото обяснение е, че тези бензинови фракции, които са довели до понижаването на пламната температура са дошли именно от онечистването на този удължител. В заключение вещото лице сочи, че това, което е изследвано, не е съдържанието от резервоара, а съдържанието на горивото в тръбата и маркуча и е застояло, което е абсолютно недопустимо. От всичко изложено следва изводът, че представителността на пробите за изпитване на продукта не е осигурена, а запазването на естеството, целостта на пробите и достоверността на резултатите от изпитването им - не е гарантирана, тъй като в зависимост от вземането съхраняването и транспортирането на пробите бензин преди изпитване в лабораторията води до промяна на резултатите за показателя "Пламна температура". В обобщение, изводът, до който са достигнали и актосъставителят и наказващият орган, че е допуснато нарушение на цитираните в НП разпоредби в случая се явява неправилен, тъй като от доказателствата по делото не може да се приеме за безспорно, че е налице несъответствие на течното гориво – гориво за дизелови двигатели, разпространявано от „К.“ ЕАД с изискванията на чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК. В производството по обжалване на наказателно постановление, в тежест на административнонаказващия орган е да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. В настоящия случай, не се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и НП нарушение на чл. 43а, ал. 2 от ЗЧАВ, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ и са му възложени разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 650 лева, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. От изложеното, съдът намира, че констатираното в НП нарушение не е установено по безспорен начин. Налице е несъставомерност на същото, както от обективна така и от субективна страна. Констатациите отразени в акта НЕ са доказани по несъмнен начин. При така събраните доказателства за съда остава недоказано по категоричен начин, че жалбоподателят на посочените в НП дата и място e извършил визираното нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНКТ. Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното наказателно постановление № КГ-2354/09.02.2021 г. на председателя на „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“, е издадено в нарушение на процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на спора, съдът намира че на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000.00 лева и 858, 50 лева възнаграждение за вещо лице, като същите следва да се възложат в тежест на „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“. Водим от изложените съображения Оряховски Районен Съд