Решение № 1117 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново, срещу Решение № 479/ 06.12.2024 г. по АНД № 20244110200804/ 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 04-2300088/ 01.11.2023 г., издадено от директора на ДИТ - Велико Търново, с което на „Авангард СОД“ ЕООД с ЕИК 203084621, седалище и адрес на управление към момента на издаването на НП - гр. Велико Търново, ул. „Деньо Чоканов“ № 8, вх. „А“, ет. 8, ап. 36, за извършено в качеството му на работодател нарушение по чл. 415, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, и на основание същата законова норма, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000, 00 лв., и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София е осъдена да заплати на „Авангард СОД“ ЕООД разноски по делото на ВТРС, в размер на 600, 00 лева. Касаторът навежда твърдения за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по просрочена жалба. Развива доводи, че НП № 04-2300088/ 01.11.2023 г. е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, след изпълнение на процедурата по същия текст, на дата 08.02.2024 г., съответно срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за неговото обжалване е изтекъл на 22.02.2024 г., подадената на 04.06.2024 г. жалба от „Авангард СОД“ ЕООД е била процесуално недопустима и не е следвало да бъде разглеждана от съда. Алтернативно в касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излага подробни доводи за валидност, процесуална и материаллноправна законосъобразност на отмененото от районния съд наказателно постановление. Конкретно намира за неправилни изводите на съда за неправилна правна квалификация на осъщественото от „Авангард СОД“ ЕООД деяние, тъй като дружеството, в качеството му на работодател, противозаконно е пречило на контролните органи от ДИ – Велико Търново, да получат достъп до работни места на негови служители, при проверка извършена на 04.05.2023 година. По същество твърди доказаност на нарушението по по чл. 415, ал. 4 от КТ, за което е санкционирано дружеството. От настоящата инстанция се иска да обезсили обжалваното обжалваното съдебно решение, алтернативно да отмени същото и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление, издадено от директора на ДИТ - Велико Търново. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в размер определен от съда. В открито съдебно заседdние касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представено писмено становище, чрез пълномощника си по делото ст. юрисконсулт М. К., заявява, че поддържа жалбата, с направените в нея искания. Ответникът - „Авангард СОД“ ЕООД - гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито заседание. В представени писмен отговор и отделна молба, чрез пълномощника си по делото адв. Д. С. от САК, заявява, че оспорва касационната жалба. Развива подробни доводи за неоснователност на същата и за допустимост на решението на ВТРС, а по същество – за правилност на същото. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция. Прилага фактура от 22.02.2025 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Счита, че от АНО е извършено редовно връчване на НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, при което същото е било влязло в сила към момента на подаване на жалбата пред ВТРС. Намира, че съдът се е произнесъл по просрочена жалба и обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството прекратено. Предлага настоящата инстанция да се произнесе в този смисъл. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията за недопустимост на решението на ВТРС, като постановено по недопустима поради просрочие жалба. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на въззивния съд относно правното значение на отбелязването на обстоятелствата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН върху наказателното постановление. Те биха били правилни, ако изобщо не е извършено позоваване на цитираната норма, с посочване на относимите обстоятелства и датата на отбелязваkeто. В случая обаче такова позоваване е извършено от АНО чрез нарочна резолюция, в която е посочена датата на издаването й и изрично е отбелязано, че тя е част от наказателното постановление. Поради това следва да се считат за изпълнени особените изисквания на закона относно формалното оформяне на връчването на НП № 04-2300088/ 01.11.2023 г., издадено от директора на ДИТ – Велико Търново. Обосновани са изводите на районния съд, че връчването на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е извършено без да са налице установените в закона материалноправни основания за това. Следва да се има предвид, че връчването на наказателните постановления на нарушителя намира своята основна уредба в нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, където са установени способите за връчване, като по отношение на неуредените въпроси относно адресите на които същите следва да бъдат връчвани, лицата, които могат да ги приемат, както и начините за удостоверяване на извършеното връчване, субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл. 178, чл. 180 и чл. 181 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Разписаният в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН ред за връчване, както е отбелязал и районният съд, предвижда отклонение от общите правила, поради което е извънреден такъв и следва да се прилага само когато установените в алинея първа от същия член способи за съобщаване не са дали резултат. Ето защо, при връчване на наказателно постановление, следва винаги да се извършат първо необходимите законоустановени действия за връчването му по общия ред и едва след като се установи, че нарушителят не може да бъде намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, да се прибегне до извънредния способ за връчване. В конкретния случай е ангажирана имуществената отговорност на юридическо лице, като е безспорно, че негов представител, упълномощен да приема книжа, не е открит на адреса, който към момента на издаване на наказателното постановление и до 15.02.2024 г. е бил вписан в Търговския регистър адрес за управление на „Авангард СОД“ ЕООД - гр. Велико Търново, ул. „Деньо Чоканов“ № 8, вх. „А“, ет. 8, ап. 36 /разпечатката от ТР на л. 38 - л. 47 от делото на ВТРС, представена от касатора по настоящото дело/. Също така обаче, съгласно публично оповестените данни, в Търговския регистър е вписан и адрес за кореспонденция на дружеството с НАП, който за периода 10.05.2022 г. – 01.03.2024 г. е бил: гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 33 /същата разпечатка/. Тоест към момента на издаването на наказателното постановление, а и през целия период на провеждане на административнонаказателната процедура, на служителите в ДИТ – Велико Търново е била на разположение информация и за друг адрес извън адреса на управление, на който на „Авангард СОД“ ЕООД е можело да бъде връчени книжа, вкл. и самото наказателно постановление. Вярно е, че адресът е посочен като такъв „за кореспонденция с НАП“, но това не изключва използването му и за контакти с други администрации, нещо повече – деuларираното му предназначение предполага на него да се намира служител, упълномощен да приема документи от името на търговското дружество, вкл. в качеството му на субект на административнонаказателна отговорност. В преписката са налични данни, че служителите на ДИТ – Велико Търново в хода на административнонаказателното производство са посещавали различни адреси с цел връчване на книжа и конкретно връчване на НП № 04-2300088/ 01.11.2023 г., вкл. адресите на местоживеене на физическите лица, представляващи дружеството през отделни времеви периоди. Липсват обаче данни, а и твърдения, да е бил посещаван посочения публично оповестен адрес за кореспонденция, на който именно е било логично да бъде потърсен контакт с „Авангард СОД“ ЕООД. На второ място, както сочи самият касатор, служители на ДИТ са посетили офис на адрес •••, където са намерили лице, представящо се за счетоводител „Авангард СОД“ ЕООД, но то е пожелало да приеме наказателното постановление от името на дружеството. Тоест, те са установили адрес, на който санкционираното лице може да бъде намерено, но не са предприели по-нататъшни адекватни действия по връчването, било като се убедят в длъжностното качество на конкретното лице и/или представителните му правомощия и документират връчване при условия на отказ, било като извършат ново посещение на адреса с цел влизане в контакт с управителя на дружеството. Впрочем, именно адресът в гр. Велико Търново на ул. „България“ № 2, ет. 2 е посочен от 15.02.2024 г. в ТР като адрес на управление на „Авангард СОД“ ЕООД, а от 01.03.2024 г. – и като такъв за кореспонденция с НАП. Или в конкретния случай не е установена по несъмнен начин никоя от посочените в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН предпоставки за връчването на НП по особения ред, а още по-малко тяхното комулативно наличие. Това от своя страна означава, че връчването от служителите на ДИТ на наказателното постановление не е надлежно извършено, тъй като не са били налице основанията за прилагането на този особен ред. Съответно срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, за санкционираното лице не е започнал да тече на сочената от касатора дата 08.02.2024 година. Доказателствата по делото сочат, че за съществуването на НП с № 04-2300088/ 01.11.2023 г. на директора на ДИТ – Велико Търново, както и на още едно наказателно постановление, издадено от същия орган, „Авангард СОД“ ЕООД чрез управителя си е узнало най-късно на 15.05.2024 година. Самите наказателни постановления са връчени на санкционираното лице, чрез управителя му, на дата 21.05.2024 г. /приемо-предавателен протокол на л. 59 от делото на ВТРС/, от която дата адресатът се счита за запознат със съдържанието им и е започнал да тече срокът за тяхното обжалване. Жалбата срещу НП с № 04-2300088/ 01.11.2023 г. на директора на ДИТ – Велико Търново е подадена чрез органа, който го е издал, на 04.06.2024 г., т.е. в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и доколкото не се твърдят или установяват други основания за нейната процесуална недопустимост, правилно е била разгледана по същество от въззивната инстанция. Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства се установява, че районният съд е постановил решението си при правилно установена фактическа обстановка, която не следва да бъде преповтаряна. Съответни на закона и наличните в делото доказателства, са и крайните изводи на решаващия състав за валидност, формална и процесуална законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, но противоречие на същото с материалноправните разпоредби на закона. От фактическа страна е изяснено, че на 04.05.2023 г., около 10: 30 часа, контролни органи на ДИТ – Велико Търново и служители на МВР са посетили обект, в който са полагали труд двама служители на „Авангард СОД“ ЕООД - охраняван пропускателен пункт в предприятието на „Престиж 96“ АД, на административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Дълга лъка“ № 6. След легитимиране са поискали да им бъде осигурен достъп до обекта и да им с е предостави информация за трудовите правоотношения, работно време, заплащане на труда на служителите в него, и да се запознаят с условията и хигиената на труд, осигурените условия по здраве и безопасност в обекта. При проведени няколко разговора от служителите на „Авангард СОД“ ЕООД с управителя на дружеството, последният първоначално им забранил да допускат когото и да било в обекта, а след това повторил забраната с уточнение да не се допуска никой в негово отсъствие. Казал на служителите си, че ще дойде в обекта след около 20 минути, но реално е отишъл на място след повече от половин час. Междувременно контролните органи на ДИТ, след като изчакали повече от посоченото от управителя време, си тръгнали от обекта. При така установената фактология, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, че в случая същата неправилно е подведена от АНО под хипотезата на чл. 415, ал. 4 от КТ. Съгласно посочената норма, работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая не се установява санкционираното дружество, чрез действия на физическото лице, осъществяващо управлението му, виновно да е препятствало, т.е. да е пречило при упражняването на служебните задължения на контролните органи. Действително, управителят на дружеството първоначално е забранил да се предоставя достъп до обекта, вероятно мотивиран от спецификата на дейността, която се извършва в него. Впоследствие обаче е променил поведението си, като единствено е разпоредил на служителите си да не допускат контролните органи в негово отсъствие. Установил е комуникация с проверяващите, уведомил е за времето, което ще му е необходимо да достигне да обекта и действително е пристигнал на място, макар и с неголямо закъснение /от порядъка на около 10 минути/. Както е отбелязал и районният съд, това последващо поведение на упрадвителя на дружеството сочи, че същият не е целял препятстване на контролните органи да извършат проверката, а по-скоро тя да бъде извършена в негово присъствие, т.е. при упражняване правото на участие в административното производство, установено в общите разпоредби на чл. 34 – чл. 36 от АПК. Обстоятелството, че проверяващите не са счели за необходимо да изчакат определен недълъг период от време след посочения, нито са поискали от служителите да се допълнително да се свържат с управителя и установят къде се намира, не може да бъде вменено в тежест на проверяваното лице. Отделно от това, съобразно заявения предмет на проверката, част от същата е могла да бъде извършена от контролните органи и преди да им е осигурен физически достъп в обекта, чрез предоставяне на съответните документи, т.е. действията/бездействието на управителя на дружеството не биха могли да препятстват изпълнението на тази част от служебните задължения на контролните органи. При така посоченото, доколкото изобщо може да се говори за неизпълнение на задължения на работодателя при проверката за изпълнението на трудовото законодателство, то такова неизпълнение не може да бъде квалифицирано като противозаконно пречене на контролен орган, доколкото участието на субекта на проверка в административното производство е гарантирано от закона. Настоящият съдебен състав не намира, че вслучая е надлежно доказано и нарушение по чл. 415, ал. 3 от КТ, в каквато насока са разсъжденията на районния съд, доколкото в крайна сметка не е установен отказ от съдействие от страна на работодателя, а максимум забавяне във времето предоставянето на такова съдействие. Съобразно горното, настоящата инстанция намира за недоказано извършването от обективна страна на нарушение по чл. 415, ал. 4 от КТ, като основание за ангажиране имуществената отговорност на ответника по касационната жалба. Като е достигнал до същите крайни изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на на директора на ДИТ – Велико Търново, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е допустимо, правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски. Съобразно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на „Авангард СОД“ ЕООД, разноски за производството пред настоящата инстанция. Съгласно представената от ответника фактура № 182/ 22.02.2025 г. /л. 40/, платено от дружеството адвокатско възнаграждение в настоящото производство, е в размер на 500, 00 лева. Този размер на адвокатското възнаграждение е оспорен от касатора, като прекомерен. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, надхвърлящи рамките на обичайните за този вид дела. Процесуалното представителство на ответника по него се изразява в подаването на писмен отговор на касационната жалба и писмена молба от дата 25.02.2025 г. със становище за даване ход на делото и кратки доводи по същество за неоснователност на жалбата. Същевременно обаче самият размер на договореното възнаграждение не е голям /значително под размера, посочен в чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа/ и съобразно принципите за справедливост и обоснованост при определяне размера на адвокатските възнаграждения, въведени с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че същият съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на ответника по касационната жалба процесуални действия. Или Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на „Авангард СОД“ ЕООД - гр. Велико Търново, разноски за касационното производство, в размер на 500, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът