Решение № 924 от 4.8.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, представлявана от директора – Г. К., против Експертно решение (ЕР) № 0095 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, взето на заседание № 045, проведено на 27.06.2024 г. С последното е потвърдено Експертно решение № 00263 на ТЕЛК при „МБАЛ - Силистра“ АД, взето на заседание № 068/13.05.2024 г., потвърждаващо болничен лист (БЛ) № Е20224024195/24.01.2023 г., издаден от „ИП - АПМП д-р Веселка Косева“ ЕООД спрямо Т. Н. П.. Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита се, че не са отчетени конкретните фактически обстоятелства, относими към правния спор. В съдебно заседание от 03 юли 2025 г. жалбоподателят се представлява от адв. Р.. Моли се за отмяна на оспорения акт и за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София с писмено становище, подадено от юрисконсулт (К. К., л. 31 и юр. В. Т., л.223), оспорва жалбата като неоснователна. Рамкира, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Т. Н. П., чрез адв. В. оспорва жалбата като неоснователна. Развива съображения за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. По делото са налице непротиворечиви данни, че Т. П. се е нуждаела от лечение по повод на диагнозата „грип“. Здравословното ѝ състояние е обуславяло издаването на процесния болничен лист. Чрез съдебно-медицинската експертиза е установено, че тя е била с влошено здравословно състояние със симптоми на грип към изследвания период и законосъобразно в тази връзка е издаден болничният лист. Оттам нататък, въпросите -какво лечение е предписано, дали то е правилно или не, дали някой от лекуващите лекари е допускал някакви грешки в своята лична практика и т.н., тези въпроси нямали пряко отношение към въпроса дали болничният лист е издаден законосъобразно или не. Не би следвало пациентът да бъде отговорен за действията на лекарите, респ. на екипи от лекари. Нещо повече, установило се, че здравословното състояние на Т. П. до такава степен се е влошило във времето, че се е наложило да постъпи в болница. Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на сторените по делото разноски по списък по чл. 80 от ГПК. Заинтересованата страна Териториална експертна лекарска комисия при „МБАЛ – СИЛИСТРА“ АД не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна Агенция за хората с увреждания – София – не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна „Индивидуална практика – амбулатория за първична медицинска помощ д-р Веселка Косева“ ЕООД, чрез адв. В., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа становище, аналогично като изразеното от името на заинтересованото лице Т. П., а именно - липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. По делото са налице категорични данни, че Т. Н. П. се е нуждаела от лечение по повод на диагнозата „грип“. Здравословното ѝ състояние е обуславяло издаването на процесния болничен лист. Претендира отхвърляне на оспорването. Заинтересованата страна ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ СИЛИСТРА НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Н., оспорва жалбата като неоснователна. Развива съображения по същество за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Видно от приложените документи симптомите на Т. П. са започнали още през януари 2023 г., когато тя е потърсила личния си лекар. Същите са продължили като дори са персистирали година и половина по късно - до 27.06.2024 г. Видно от изготвената експертиза в т. 2 от същата е записано, че здравословното състояние на Т. П. към 24.01.2023 г. може да се определи като начална фаза на остро респираторно заболяване причинено от вирус, което води до временна неработоспособност. На стр. 3 до стр. 4 от медицинската експертиза е записано „при не малко заболявания в начален стадий обективната находка е оскъдна и дори може да липсва.“ Това в настоящия случай не значи, че вещото лице посочва липса на такава обективна находка, а и че при липса на обективна находка може да се приеме, че се развива „инфлуенца“. От друга страна, по отношение на изостреното везикуларно дишане също в експертизата на стр. 4 било записано, че това е симптом за набъбване на лигавицата на въздухоносните пътища. Тук въобще не ставало въпрос за изследване на белите дробове или за нещо свързано с това, дали към 24.01.2023 г. така посочените симптоми на грипа са проникнали вече в белите дробове. Както е описало вещото лице в заключението, към онзи момент лицето е било с начални симптоми за остро вирусно заболяване. В обобщение болничен лист за диагноза „грип“ можело да се издаде дори и при по-леки форми на вирусни заболявания, протичащи с оскъдна симптоматика, като целта при всички такива случаи на остри вирусни заболявания е ограничаване разпространението на инфекцията сред трудовите колективи. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Дирекция „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – СИЛИСТРА не ангажира становище по жалбата; Административен съд – Силистра, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника и заинтересованите страни, представената административна преписка, заключението по съдебно-медицинската експертиза и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване. Подадена е срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес - работодател на заинтересованото лице - адресат на акта. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно писмените доказателства по делото, а и по тези факти по делото не се спори, след проведено болнично лечение на Т. П., й е издаден болничен лист № Е2022 3203639/ 09.11.2022 г. от ЛКК при ПФО – „МБАЛ – Силистра“ АД и с него е оформен отпуск за временна неработоспособност за 6 дни болничен режим, последван от 15 дни домашен амбулаторен режим в периода 03.11.22 г. – 23.11.22 г. След изтичането на този период на Т. П. са издавани и други болнични листове. След служебна справка е видно, че болничен лист № Е2022 3203639 от 09.11.2022 г. като индивидуален административен акт за медицинска експертиза е оставен в сила с Решение № 314 от 14.01.2025 г. по адм. дело № 3976/2024 г. по описа на ВАС на Р България. На 24 януари, 2023 г. е издаден процесният болничен лист № Е20224024195/24.01.2023 г. от „ИП - АПМП д-р Веселка Косева“ ЕООД с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“. За контролен преглед е определена дата 30.01.2023 г. В установения срок по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗЗ срещу болничен лист № Е2022 4024195/24.01.2023 г. е подадена жалба (л.85) от ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството му на осигурител, до ТЕЛК при МБАЛ - Силистра, в отговор на която е постановено ЕР на ТЕЛК № 263 от 13 май 2024 г., въз основа на Решение на ЛКК при ДКЦ1 Силистра № 902 от 14.03.2023 г. с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“ (л.86). Решението на ТЕЛК при „МБАЛ – Силистра“ е оспорено и е постановено Експертно решение (ЕР) № 0095 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, взето на заседание № 045, проведено на 27.06.2024 г. За да постанови решението, ответният орган въз основа на приложената медицинска документация е приел, че в периода на болничен състоянието на Т. П. е обуславяло временна неработоспособност и че издаването на болничния лист за седем дни в периода от 24.01.2023 г. до 30.01.2023 г. с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“, е правилно. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с посочени от жалбоподателя задачи: „Какви са обективните данни за здравословното състояние на Т. Н. П. към момента на прегледа? Налице ли е било основание да се приеме, че здравословното й състояние води до временна неработоспособност; Какво е констатирано от личния лекар при първичния преглед на 24.01.2023 г. и какво лечение е предписано? В мотивите на заключението е изложено следното обобщение на писмените документи от медицинското досие: „отразената анамнеза сочи за оплаквания от висока температура с втрисане, отпадналост и суха кашлица. От прегледа се обективизира - дихателна система - изострено везикуларно дишане. Останалите органи и системи са без особености. Установява се нарушаване на работоспособността, за което е издаден болничен лист за 7 дни временна неработоспособност с диагноза „грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус“. Седмица по-късно на 31.01.23 г. на контролен преглед при същия лекар оплакванията персистират - суха еластична кашлица, задух, уморяемост, безапетитие, потене нощем. Обективните данни сочат - ДС - изострено везикуларно дишане, сухи свиркащи хрипове двустранно. Продължава се с БЛ за временната неработоспособност с още 7 дни. Пациентът се насочва за лечение от специалист пулмолог, а оттам за хоспитализация в болнично заведение. Т. П. в предходния период също е била лекувана за остро респираторно заболяване включително и в болнично лечебно заведение.“ На 24.01.23 г. личният лекар на Т. П., на основание анамнезата и обективната находка от прегледа й, констатира остро респираторно заболяване - Грип с други респираторни прояви, неидентифициран вирус. Предписаното лечение се описва в амбулаторния лист от вторичния преглед на 31.01.23 г. и представлява: лечение с антибиотик, секретоитици, кортикостероид, имуностимулант. Въз основа на фактическите установявания, съдът формира следните правни изводи: Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗ оспореното решение и предхождащите го актове, издадени в административното производство, са постановени от материално компетентни лица. Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството, посочени в чл. 45, ал. 1 и 4 от цитирания правилник. По отношение на материалната законосъобразност на акта: Оспореният болничен лист е издаден по реда на чл. 14 от Наредбата за медицинската експертиза за времето на проведено болнично лечение в периода от 24.01.2023 г. до 30.01.2023 г. В съответствие с чл. 13, ал. 2 от НМЕ БЛ е издаден еднолично от лекуващия лекар до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. В посочените 14 дни, съответно 40 дни, не се включват дните за временна неработоспособност поради карантина. След изтичането на отпуска по ал. 1 болният се насочва към ЛКК, с изключение на случаите на временна неработоспособност поради карантина. От анализа на установените по делото факти следва извод, че симптомите на диагнозата „грип“ се потвърждават и от вещото лице по назначената по делото експертиза. В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НЕЛК - София (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с 17, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра