Решение № 6680 от 24.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 368/2025 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, вр. с чл.57а, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Жалбоподателят „Метромедия Груп“ ЕООД, ЕИК: 102921591, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представляван от управителя М. Д., чрез пълномощника – адв. Д. С. от АК Бургас оспорва Заповед № ДК-02-Б-3/21.01.2025г., издадена от Началника на РДНСК-Бургас, за премахване на преместваем обект – рекламно съоръжение, билборд, намиращ се в [ПИ] по КККР на [населено място], представляващ морски плаж „Лахана“, издадена по реда на чл.57а от ЗУТ. В жалбата се правят оплаквания за липса на компетентност на органа, неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да обяви нищожността на заповедта или да отмени заповедта като незаконосъобразна. Сочат се доказателства, включително съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на разноските за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за вещото лице. Ответникът- Началник на РДНСК-Бургас, представя административната преписка, свързана с оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от пълномощника – гл. юрисконсулт А. К., която оспорва жалбата. В хода на устните състезания и в писмени бележки по съществото на спора пледира за нейното отхвърляне. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд–Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното: ФАКТИ: Процесната заповед е издадена по образувана в РДНСК-Бургас преписка № ОП-406/2024г. относно обект „рекламно съоръжение – билборд“, находящ се на територията на морски плаж „Лахана“, който имот е с [идентификатор], с площ от 39 175кв.м., с начин на трайно ползване „крайбрежна плажна ивица“ по КККР на [населено място]. От служители в РДНСК Бургас е извършена проверка на обект „рекламно съоръжение – билборд“, находящ се на територията на морски плаж „Лахана“, който имот е с [идентификатор], е изготвен констативен акт № 15 от 15.10.2024г. /л.40 и сл./ В хода на проверката е установено, че имотът, в който е поставен проверявания обект е изключителна държавна собственост. Относно проверявания обект е констатирано, че представлява „рекламно съоръжение – билборд“ – преместваем обект, като рекламното пано е монтирано на височина от 4.20м. над терена, върху метална колона-тръба с диаметър 55см. В надлежно съставения КА се сочи, че колоната е заварена за метална планка, с размери 75/75 см замонолитена в стоманобетонов фундамент чрез 12бр. болтове. Към момента на проверката на билборда била поставена реклама на „[интернет адрес]“. Констатирано е също, че обектът не е електрифициран и водоснабден, а рекламното съоръжение е собственост на „Метромедия груп“ ООД. Проверяващите се установили, че обектът няма издадено разрешение за поставяне от гл.архитект на община Поморие и няма одобрена схема от Министъра на туризма. Прието е, че обектът е поставен в нарушение на чл.13 ал.3 от ЗУЧК, поради което на основание чл.57а ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.13 ал.6 от ЗУЧК е образувано производство за неговото премахване. На 07.11.2024г., във връзка с образуваното административно производство, е извършена проверка на място на обекта, за което е изготвен констативен протокол № 15, в който е отразено установеното състоянието на обекта, което според проверяващите съответства на описанието, посочено в констативен акт /КА/ № 15, но с отразяване на факта, че рекламата на „[интернет адрес]“. е премахната. Сочи се, че няма поставена друга реклама, а на колоната на билборда е поставена табела с изписан мобилен телефонен номер, онагледено с направените 2 бр. фотоснимки. /л.32 и 33 от делото/. Видно от акт за непостъпили възражения от 17.01.2025г. срещу КА № 15 от 15.10.24г. няма постъпили възражения, считано от неговото връчване на 07.01.2025г., в 3 –дневният законен срок. В хода на извършване на проверка по преписката е присъединено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, а именно: разрешение № РСПП-160/23.06.2017г. за обект 1бр. РС в обхват на път І-9 „Варна-Бургас“, километър 221+379- ляво/ километър 221+400- ляво по РЕ № 2294 от 07.08.08г. с площ 32кв.м. Разрешението е подписано от началник отдел „ИРД“ към АПИ и от директор на ОПУ- Бургас, на името на дружеството-жалбоподател. Приобщено е към преписката и разрешение за ползване № 463/18.08.2003г. с което е разрешено ползването на строеж „Дамба къмпинг „Европа“-брегоукрепителни мероприятия“ с възложител Министерство на регионалното развитие и благоустройство на РБ. Видно от представената по делото разписка от 07.01.2025г. констативен акт № 15 от 15.10.2024г. е изпратен на собственика на обекта, като са известени и Областен управител на област- Бургас, Областно пътно управление- Бургас и Министерството на туризма. Съгласно описаните в разписката данни /л.29 от делото/, актът е получен от представител /пълномощник/ на дружеството именно на цитираната дата- 07.01.25г. Въз основа на данните от изготвения констативен акт № 15 /15.10.2024г. и събраните в хода на проверката доказателства е издадена оспорената в настоящото производство заповед № ДК-02-Б- 3 от 21.01.2025г. на Началника на РДНСК Бургас. Видно от съдържанието на заповедта, процесният констативен акт е връчен на собственика на рекламното съоръжение, като в предоставения срок не са постъпили възражения срещу него. По същество са възприети констатациите, изложени в констативен акт № 15 /15.10.2024г. по отношение описанието на установения обект и неговите характеристики. Собствеността на обекта е установена въз основа на издадено по отношение на него разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № РСПП-160/23.06.2017г. с титуляр „Метромедия груп“ООД. Съгласно направените констатации, административният орган е обосновал извод, че рекламното съоръжение представлява преместваем обект, за който няма издадено разрешение за поставяне от гл.архитект на община Поморие и няма одобрена схема от Министъра на туризма. Направено е заключение, че същият е поставен в нарушение на чл.13, ал.3, вр. чл.13 ал.7 от ЗУЧК и подлежи на премахване на основание чл.57а, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.13 ал.6 от ЗУЧК. В тази връзка е разпоредено премахване на процесния обект, като това задължение е вменено на дружеството-жалбоподател в качеството на собственик. Със съответно писмо заповедта е изпратена до жалбоподателя, Областния управител на Област Бургас, директора на ОПУ Бургас и Министъра на туризма. Съгласно представената към преписката разписка /л.23 от делото/, заповедта е получена от представител /пълномощник/ на дружеството- адресат на 07.02.2025г. По делото е представена заповед за назначаване на инж.Р., като Началник на РДНСК-Бургас, както и Заповед на Началника на ДНСК за предоставяне на правомощия на началниците на РДНСК с № РД-13-177 от 20.06.2024г., съгласно която се предоставят и такива за издаване на заповеди по реда на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, а именно за премахване на преместваеми обекти от посочените места, вкл. територията на морските плажове. В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя е извършена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж.М. М.. Видно от заключението на вещото лице, носещата колона на процесното рекламно съоръжение се намира в недвижим имот с [идентификатор], с начин на трайно ползване „крайбрежна плажна ивица“ по КККР на [населено място], което обстоятелство изрично е уточнено и в откритото съдебно заседание на 25.06.2025г. при разпита на вещото лице, когато бе прието и заключението, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че в специализираната карта имотът, където е разположена колоната на съоръжението е описан като „морски плаж“, поради което първоначално в писменото си заключение го е посочил така, но всъщност според неговите констатации имотът в тази част не представлява плажна ивица, тъй като няма пясък и според него не отговаря на изискванията за морски плаж. Описва своите фактически констатации за характеристиките на имота, където е позициониран процесният обект /рекламно съоръжение/ и според експерта тази територия има функции на укрепително съоръжение. Сочи се, че останалото е „храсталаци, черни пътища и нищо друго“. В крайна сметка, според уточнението на вещото лице, в писмено заключение, където е посочено „морски плаж“ следва да се чете „укрепена крайбрежна ивица“, защото това е правилното наименование от гледна точка терминологията на кадастъра. През призмата на действителността, според експерта имотът представлява „предпазно крайбрежно съоръжение“. По отношение на местоположението на цитирания в заповедта „морски плаж Лахана“, при разпита на инж.М. в открито заседание бе уточнено, че се намира в „някаква затревена площ, даже храсталясала площ, има и отделно дървета- саморасли“, а от преминаванията се е оформил и черен път. Според констатациите на вещото лице там липсва пясък, а на терена има почва. При така установените факти съдът обоснова следните правни изводи: Процесната заповед е връчена на упълномощено лице на 07.02.2025г. (л.23), а на 20.02.2025г. е подадена жалба /л.4 и сл./, т.е. в рамките на законния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, насочена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, респективно се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на оспорването по същество, при което съдът констатира следното: От данните по делото се установява, че процесният обект попада в обхвата на имот с [идентификатор], с начин на трайно ползване „крайбрежна плажна ивица“ по КККР на [населено място], който е изключителна държавна собственост. Съгласно нормата на чл.6, ал.1 и ал.2 от ЗУЧК крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, съответно морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица. При тези данни следва да се приеме, че процесният преместваем обект се намира в територия на морски плаж, при положение, че попада в имот с предназначение „крайбрежна плажна ивица“. Независимо от констатациите на вещото лице, предназначението на имота не е променено и установеният от всички писмени доказателства по делото начин на трайно ползване /НТП/ не може да бъде опроверган с фактическите констатации на вещото лице, че е налице затревяване и израстване на храсти, съответно според описаното от вещото лице, че липсва пясък, като субстрат. Още повече, че съгласно законовата дефиниция на морския плаж, според текста на чл.6, ал.2 от ЗУЧК, морският плаж не следва да е покрита само с пясък, а може да бъде покрита и „с чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата“. В този смисъл, наличието и на растителност и получената от естествените процеси почва не може да обуслови незачитане на законния статут на територията, съгласно всички еднопосочни по делото данни, според които имотът, в който е разположена носещата колона на рекламното съоръжение съставлява „крайбрежна плажна ивица“ по КККР на [населено място], а за обектите от този вид е налице и специализирана карта според нормативните изисквания. В чл.57а, ал.2 от ЗУТ е предвидено, че установяването на незаконно поставени преместваеми обекти на териториите на морски плажове се осъществява от органите на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Съгласно ал.3 на същата разпоредба компетентен да издава заповед за премахване на незаконно поставени преместваеми обекти в посочените територии е началникът на ДНСК или оправомощено от него лице. При положение, че морските плажове са обособени части от крайбрежната плажна ивица В случая със заповед № РД-13-177/20.06.2024г. началникът на ДНСК е оправомощил началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на обекти по чл.57а ал.3 от ЗУТ (т.1 от заповедта). Със заповед № РД-15-514/29.10.2024г. на началника на ДНСК Я. Р. е назначен на длъжност началник на РДНСК Бургас, главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, съответно същият в това си качество е оправомощен да издава заповеди с правно основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, съгласно и цитираната по-горе в решението Заповед № РД-13-177 от 20.06.2024г., която също е приобщена като писмено доказателство по делото. Нормата на чл.57а, ал.1 от ЗУТ указва реда за премахване на обектите по чл.56, ал.1, но и за тези по чл.57, ал.1 от ЗУТ, поради което компетентните органи посочени в ал.3 на разпоредбата издават заповеди за премахване на обекти и от двете категории /чл.56 и чл.57 от ЗУТ/. В този смисъл напълно неоснователни са доводите на оспорващата страна въз основа на цитирани редакции на закона, действали във времето и на които се позовава, за да обоснове тезата си, че актът е постановен от некомпетентен орган. Цитираната от оспорващото дружество норма на чл.57а, ал.7 от ЗУТ и коментираните й редакции във времето нямат отношение към законосъобразността и конкретно към валидността на постановения административен акт, защото в случаят е издаден акт за премахване на преместваем обект, а цитираната норма на ал.7 има отношение само в случаите, когато не е спазен срокът за доброволно премахване и дължимите последващи процедури, които нямат връзка с предмета на делото, за да се обсъждат въобще. Колкото до разграничението, което се прави в разяснителната норма на §5, т.81 от ДР на ЗУТ по отношение на т.нар. рекламни елементи, видно и от текста на нормата, същите съставлява вид преместваем обект, т.е. посочването им отделно от изброените в т.80 обекти не ги окачествява като различна категория спрямо преместваемите обекти, а само ги дефинира като вид преместваеми обекти. При така направените констатации, се обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и не е налице твърдяното от оспорващата страна основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил съображенията си, въз основа на които е приел, че установеният обект е незаконно поставен и следва да бъде премахнат. Ясно е посочено в диспозитивната част на заповедта кой обект следва да бъде премахнат, а освен това в обстоятелствената част на заповедта се съдържат достатъчно данни, които позволяват обектът да бъде ясно индивидуализиран от гледна точка на неговите характеристики, както и местоположение (доколкото в заповедта е цитирано издаденото за обекта РСПП, което се съдържа и в преписката), поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение във формата или съдържанието, което да обуслови незаконосъобразност на оспорваната заповед. Съставените актове са предявени по надлежния ред на адресата- собственик на съоръжението и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. Спазено е изискването по чл.57а, ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по чл.57 ал.1 да се установят с констативен акт. Такъв в случая е съставен, според изискването на закона, от органите на ДНСК – главни инспектори в РДНСК Бургас, в чийто териториален обхват попада процесния обект. Издаденият констативен акт надлежно е бил съобщен на собственика на поземления имот, на когото е била предоставена възможността да изложи становище. В този смисъл, не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и не е налице основание за отмяна на акта, съгласно чл.146, т.2 от АПК. Неоснователни са и останалите доводи на жалбоподателя относно приложението на материалния закон и неговите цели. В тази връзка, следва да се отбележи, че нормата на чл.13 от Наредбата за специално ползване на пътищата, както в настоящата редакция на ал.1, така и в предходните и редакции от 2001г., сочи че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е задължително условие за издаване на разрешение за поставяне (за изграждане на строеж) по смисъла на ЗУТ. Този текст определя наличието на разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС като преюдициално за издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект, т.е. производството пред АПИ се реализира и приключва преди производството по ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне. От значение за производството по ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне е наличието или липсата на такова разрешение за ползване на пътищата чрез изграждане на РС, т.е. крайният акт, издаден от АПИ, като същото не изчерпва предпоставките за издаване на съответното разрешение от гл.архитект. Наред с това, съгласуваните в хода на процедурата пред АПИ проекти на РС нямат отношение към производството по ЗУТ, доколкото се съгласуват по ред и от орган (Фонд РПИ) различен от този определен по ЗУТ. Касае за две различни производства - 1. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, което се развива пред главния архитект на съответната община и 2. за издаване на разрешение за ползване на пътища, което се развива пред АПИ. Двете производства са различни, провеждат се пред различни административни органи, развиват се самостоятелно, както и предпоставките за издаване на крайните им актове значително се различават. Отделно от това, в производството за премахване на незаконно поставен преместваем обект, което е различно от посочените по-горе две производства, от значение (с оглед основанията, възприети от административния орган) е наличието или не на издадено разрешение за поставяне от гл.архитект по реда на ЗУТ, а не разрешението за изграждане, издадено от АПИ. В случая, за да издаде оспорената заповед за премахване на незаконен обект, органът се е позовал на липса на издадено разрешение по ЗУТ от главен архитект и липса на одобрена схема на Министъра на туризма, а за липсата на такова разрешение и одобрена схема въобще не се спори по делото. При цялостният анализ на установените по делото факти, съдът намира, че процесната заповед е издадена и при спазване на материалния закон и в съответствие с неговите цели. В нормата на §5 т.81 от ДР на ЗУТ е посочено, че рекламните елементи представляват преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служи за извършване на реклама. От данните по делото се установява, че процесния обект – билборд, представлява метална конструкция, която е закрепена по описания по-горе начин за фундамент чрез болтове и служи за рекламна дейност (върху същия се поставят рекламни пана, във връзка с което дружеството собственик на билборда реализира търговска дейност). Посоченото описание на обекта съответства на определението дадено в §5 т.81 от ДР на ЗУТ и съответно правилно е определен като преместваем обект. Съгласно чл.57 ал.1 върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл.56, ал.2 от ЗУТ. Същевременно, в чл.13, ал.3 от ЗУЧК е предвидено, че поставянето на преместваеми обекти на територията на морските плажове, в т.ч. определянето на ползваната допълнителна търговска площ по чл.10 ал.8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината при условията и по реда на наредбата по чл. 10 ал.12 и въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Посочената разпоредба от ЗУЧК се явява приложима по отношение на процесния обект, доколкото същият е поставен в територия, представляваща крайбрежна плажна ивица, а тя по дефиниция се състои от обособени части - морски плажове, които са и изключителна държавна собственост. Обстоятелствата, относими към тази категория обекти и установеното по делото, включително чрез ангажираната СТЕ вече бяха изложени по-горе в изложението и не следва да се повтарят. Отделно от това, както се посочи по-горе, нормата на чл.13 ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (в различните иредакции от 2001г.), сочи че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение представлява условие за издаване на разрешение по смисъла на ЗУТ. Наличието на разрешение за специално ползване на пътищата за изграждане на РС, издадено от АПИ, не може да обуслови извод, че съоръжението е поставено въз основа на изискуемото разрешение и при одобрена схема, за които както вече бе отбелязано не са налице. При това положение, съоръжението е незаконно поставено, по смисъла на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Този краен правен извод обосновава заключението, че оспорената заповед е материално и процесуално законосъобразна, респективно подадената срещу нея жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се отхвърли. При този изход от спора, с оглед своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът в производството има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид указаното в разпоредбата на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП жалбоподателят следва да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас, трети състав