Решение № 290 от 21.8.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2420/2024 г.

Производството е по реда на чл.4 и следващите от УБДХ. Нарушителя не се признава за виновен. Актът за установяване на нарушението е съставен в съответствие с чл.2, ал.1 УБДХ. В акта за установяване на нарушение актосъставителят е приел за установена следната фактическа обстановка: В град Стара Загора ул. ••• за продължителен период от време през 2022- 2023 година е извършил действия с които показва явното си неуважение към обществото чрез несъобразяването си с установения правов ред изразено в демонстративно несъобразяване с установения в етажната собственост ред, чрез демостративното си поведение – чупене на поставените във входа саксии с цветя и бетонови блокчета „итонг“ и разхвърлянето им по стълбите и лепене на бележки по вратите на съседите си с което нарушава обществения ред и спокойствие, но поради по-ниската степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.352 НК. Съдът приема за установена предложената фактическа обстановка въз основа на АУАН, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 14.05.2024 година на РП Стара Загора, сведения ведно с приложени копия на бележки, писмо от ••, писмо от •••, експертно решение, постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.11.2005 година на Районна прокуратура град Стара Загора. Имайки предвид посочените доказателства, съдът прави единствено възможният извод, относно главният факт в процеса /има ли извършено административно нарушение и кой е неговият автор/ - нарушителя е извършител на посоченото в акта административно нарушение. Безспорно установената и доказана фактическа обстановка, дава основание на съда да приеме, че нарушителя е извършил непристойна проявява в това, че В град Стара Загора ул. ••• за продължителен период от време през 2022-2023 година е извършил действия с които показва явното си неуважение към обществото чрез несъобразяването си с установения правов ред изразено в демонстративно несъобразяване с установения в етажната собственост ред, чрез демостративното си поведение – чупене на поставените във входа саксии с цветя и бетонови блокчета „итонг“ и разхвърлянето им по стълбите и лепене на бележки по вратите на съседите си с което нарушава обществения ред и спокойствие, но поради по-ниската степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.352 НК, което следва да се окачестви като дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 УБДХ. Мястото където е извършено нарушението е общо достъпно, поради което същото се явява публично. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нарушителя следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им. Съзнавал е всички обективни признаци от състава на нарушението /че нарушава обществения ред/ преследвал е една пряка цел /да наруши обществения ред/, и със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира целта. Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание чл.6, ал.1 б. „А„ във вр. с чл.1, ал.1, т.2 УБДХ нарушителя следва да бъде признат за виновен и наказан. При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, изминалия продължителен период от време, здравословното състояние на нарушителя. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха. Следователно на нарушителя следва да се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, по по-леката алтернатива с оглед тежестта на нарушението и обстоятелството, че е инвалид и с оглед постигане целите на чл.12 ЗАНН – Глоба в размер на 100 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт. По изложените съображения нарушителят следва да бъде признат за виновен и наказан. Водим от горните мотиви съдът