Решение № 11151 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1869/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД, ЕИК ••••, гр.Варна, [улица], представлявано от управителя А. Х. Г., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323001428-091-001/26.04.2024г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 116/07.08.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с която на дружеството са установени: І. Задължения за КД по ЗКПО: за 2019г. - 14409, 89лв. и лихви 6098, 19лв.; за 2020г. - 27000, 00лв. и лихви 8153, 63лв.; за 2021г. - 99500, 00лв. и лихви 21787, 71лв.; ІІ. Задължения за ДДС за м.02.2018г. - 1450, 00лв. и лихви 951, 59лв.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на РА в оспорената част по съображения за допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

В частта, относно задълженията за КД по ЗКПО твърди, че неправилно и без никакви мотиви, органите по приходите не са съобразили представените анекси към договорите за заем, сключени с „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, съответно: на 22.04.2024г. за сумата от 144098, 89лв., на 08.01.2015г. за сумата от 270000лв. и на 06.01.2016г. за сумата от 885000, 00лв. Не споделя извода на ревизиращите, че задълженията по посочените договори са погасени по давност с изтичането на 5 години съгласно чл.110 ЗЗД и е следвало да ги отпише съответно през 2019г., 2020г. и 2021г., респ. да отчете приход. Твърди, че преценката за настъпване на изискуемостта на задължението, следва да бъде направена след обективно съобразяване на всички събрани доказателства, а това в случая не е сторено. В РА липсват мотиви какво от съдържанието на договорите и анексите към тях е в противоречие с повелителните норми на закона, добрите нрави или с интересите на обществото, за да бъде ограничена свободата на договарящите. Независимо че договорите са сключени между свързани лица, в РА липсват констатации за обстоятелства по чл.15 ЗКПО. Мотивите - че по договорите не са уговорени гаранции или обезпечения, не обосновават данъчно предимство по смисъла на чл.15, вр. чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО. Твърди, че изцяло манипулативно органите по приходите са посочили, че анексите към договорите за заем са представени едва в отговор на връчено в хода на ревизията искане, т.к. анексите са представени още в хода на предхождащата ревизията проверка, материалите по която са приобщени към процесната ревизия с протокол от 08.01.2024г. В този смисъл твърди, че изводът - че представените анекси представляват изкуствено създадена схема от свързани лица, целящи получаване на данъчно предимство, е необоснован, още повече че отново не се сочи в какво конкретно се изразява твърдяното данъчно предимство. Позовава се на разпоредбите на т.11, т.11.1, буква „в“ и т.11.5 от СС № 32 „Финансови инструменти“ и твърди, че при отписване на финансовия актив и отразяването му като текущ приход - както е прието с РА, следва да бъде отписан и финансовия пасив, и отразяването му като текущ разход в насрещното по договора дружество. Липсват доказателства на заемодателя по договорите да е отправяна покана по чл.103 ДОПК за извършване на корекция на ФР, поради което твърди, че на практика се получава двойно данъчно облагане с КД и неоснователно обогатяване на фиска. Позовава се на разпоредбата на чл.240, ал.4 ЗЗД и на практика на ВКС, и твърди, че дори при игнориране на анексите към договорите, с които е уговорен краен срок на връщане на заетата сума, то задължението не е станало изискуемо по смисъла на чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО, т.к. по преписката не се съдържат доказателства за отправена покана от кредитора по договорите.

Жалбоподателят не оспорва увеличения ФР за 2021г. със сумата 100000лв. на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО във връзка с договор за цесия от 03.05.2016г., сключен между „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД - цедент и „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД - цесионер, респ. допълнително установения КД от 10000, 00лв. Твърди обаче, че без доказано фактическо и правно основание е увеличен ФР на дружеството със сумата от 10000, 00лв., явяваща се разлика между предоставения заем от „Бумеранг шипинг“ ООД по договор за заем от 06.01.2026г. в размер на 885000, 00лв., цедираното вземане от 1000000лв. и сумата на увеличения ФР (995000 - 885000 - 1000000 = 10000лв.), в който смисъл необосновано е установен допълнителен КД за 2021г. от 1000, 00лв.

Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 1450, 00лв. по фактура № •••/31.03.2017г., издадена от „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД, с предмет на доставката - ремонт на хотел „•••“, [населено място], в частност - шпакловка, поставяне на гипсокартон, фугиране и боядисване, твърди, че изследваните от органите по приходите обстоятелства са неотносими към правото на приспадане. В тази връзка сочи, че качеството „рисков“ не е публично обявено, дерегистрацията на доставчика е след датата на доставката и не може да послужи за умисъл, отчитането на прихода също не рефлектира върху правото на приспадане. Твърди и че констатациите в РА са в противоречие с практиката на СЕС по дела С-324/11, обединени дела С-80/11 и С-142/11, и др., както и че не са установени обективни данни дружеството да е знаело или да е трябвало да знае, че сделката е опорочена с измама. По изложените съображения иска отмяна на РА.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна - директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, чрез юрк.П., оспорва жалбата, по съображенията, изложени в Решение № 116/07.08.2024г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД е възложена със ЗВР № Р-03000323001428-020-001/16.03.2023г. /стр.4/ за срок до 3 месеца, считано от датата на връчването й - 16.03.2024г., и е обхващала задълженията за КД по ЗКПО за периода 01.01.2018г. - 31.12.2021г., и за ДДС за периода 01.01.2018г. - 31.12.2021г. По искане № Р-03000323001428-053-001/17.03.2023г. на ръководителя на ревизията, със Заповед № Р-03000323001428-023-001/17.03.2023г. и на основание чл.34, ал.1, ал.2 ДОПК ( отпуск по болест на член на ревизиращия екип съгласно б.л. от 13.03.2023г. - стр.1 ), ревизионното производство е спряно, считано от 17.03.2023г. - до изтичане на болничния лист. Отпускът за временна неработоспособност е продължаван съгласно болнични листове, приложени на стр.11-15 и 19 от преписката, като след изтичане на последния – с който е определен период на нетрудоспособност до 16.10.2023г., със Заповед № Р-03000323001428-143-001/17.10.2023г. /стр.18/, ревизионното производство е възобновено, считано от 17.10.2023г., като е определен срок на ревизията след възобновяването - 16.01.2024г. Със ЗВР № Р-03000323001428-020-002/09.01.2024г. /стр.2260/, срокът за извършване на ревизията е изменен до 16.02.2024г., а със ЗВР № Р-03000323001428-020-003/09.02.2024г. /стр.2866/ - до 15.03.2024г. Цитираните заповеди са издадени от С. А. П., в качеството й на н-к Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-•••/03.07.2023г. на директора на ТД на НАП-Варна /стр.1 от преписката на Дирекция „ОДОП“/. В срока по чл.117, ал.1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-03000323001428-092-001/29.03.2024г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03000323001428-091-001/26.04.2024г. РА е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, който с Решение № 116/07.08.2024г., връчено на 08.08.2024г., го е потвърдил в обжалваната част.

С Протокол № Р-03000323001428-ППД-001/08.01.2024г. /стр.583/, към материалите по ревизията са приобщени всички документи от проверка на „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД, възложена с Резолюция № П-03000322153715-0РП-001/26.08.2022г. и приключила с Протокол № П-03000322153715-073-001/07.03.2023г. /стр.579/.

І. След анализ на приобщените към ревизията оборотни ведомости и главни книги за периода 2018г. - 2021г. /стр.520-534, стр.545-гръб, стр. 537-гръб/, е установено, че към 31.12.2018г., 31.12.2019г., 31.12.2020г. и 31.12.2021г., по с/ка 499 „Други кредитори“, „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД е отчело задължения към „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, както следва: към 31.12.2018г. - 1574918, 89лв.; към 31.12.2019г. - 1599918, 89лв.; към 31.12.2020г. - 1599918, 89лв.; към 31.12.2021г. - 1705374, 89лв. Салдата по с/ка 499 по години са проследени на стр.15-16 от РД.

Към материалите по проверката, а впоследствие към ревизията, е приобщено Искане за представяне на информация от трети лица № П-03000322153715-041-001/11.10.2022г. до „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, с ЕИК 175423175, връчено по електронен път на 25.10.2022г., с което е изискана информация за предоставените парични заеми на „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД, както и за непогасената част от тях към 01.01. и 31.12. на 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., копие от договорите за парични заеми, както и осчетоводяването на същите, информация за произхода на паричните средства, копие от договор за цесия с „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД и за неговото осчетоводяване.

С Придружително писмо за представяне на документи Вх. № П-03000322153715-ПРД-021-И/25.10.2022г., са представени договори за заем, между „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК •••/заемодател/ и „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД /заемател/: от 22.04.2014г. за сумата 144098, 89лв.; от 08.01.2015г. за сумата 270000, 00лв.; от 06.01.2016г. за 885000, 00лв..

Установено е, че договорите са с идентични клаузи. В чл.1 от същите е договорено: сумите по заема да се предадат наведнъж в едномесечен срок, по банков път или в брой (ал.2 и ал.3); договорено е възнаграждение /лихва/, в размер на 3 % годишно (ал.4); заемателят се е задължил да върне заетата сума и уговореното възнаграждение /лихвата/, по реда и съгласно условията в договорите (ал.1). Според чл.3, ал.2 от договорите, заемателят се е задължил да върне полученото по договора и уговореното възнаграждение.

С Придружително писмо за представяне на документи Вх. № П-03000322153715-ПРД-022-И/25.10.2022г., е предоставено писмено обяснение от „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, според което към началната дата на проверявания период – 01.01.2018г. сумата на непогасените заеми, предоставени на „Билдинг Стройгруп“ ООД е в размер на 1519098, 89лв. През 2018г. са предоставени още заеми в размер на 130820, 00лв а сумата на върнатите е 75000, 00лв. През 2019г. са предоставени още 25000, 00лв. по банков път, а върнати заеми няма. През 2021г. са отписани заети средства 45000, 00лв, поради изтекла давност. През 2021г. са предоставени още 150456.00лв. по банков път. В края на проверявания период 31.12.2021г. - сумата на непогасените парични заеми е 1705374, 89лв.

Във връзка с установените договори за заем, с ИПДПОЗЛ № П-03000322153715-040-004/15.02.2023г. /стр.1859/, в хода на проверката, приключила с Протокол № П-03000322153715-073-001/07.03.2023г., от „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД е изискана информация за това дали е определен деня за изпълнение на задължението по договорите за парични заеми, сключени с „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, налице ли са покани за връщане на паричните заеми. Изискана е и справка за извършените инвентаризации на задълженията по всички договори за паричен заем към 31.12.2018г., 31.12.2019г., 31.12.2020г. и 31.12.2021г., както и справка за начислените и изплатени лихви.

С Уведомително писмо Вх. № П-03000322153715-ПРД-048-И/08.03.2023г. /стр.1855/ - след съставяне на протокола от проверката, „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД е представило договорите за заем с „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, както и анекси към тях, както следва: Анекс 1 от 11.01.2016г., към договор от 06.01.2016г., с който заемателят се е задължил да върне полученото по договора и уговореното възнаграждение в срок до 06.01.2021г.; Анекс 2 от 04.01.2021г., към договор от 06.01.2016г., с който заемателят се е задължил да върне полученото по договора и уговореното възнаграждение в срок до 06.01.2026г.; Анекс 1 от 10.01.2015г. към договор за заем от 08.01.2015г., с който заемателят се е задължил да върне полученото по договора и уговореното възнаграждение в срок до 08.01.2020г.; Анекс 2 от 06.01.2019г. към договор за заем от 08.01.2015г., с който заемателят се е задължил да върне полученото по договора и уговореното възнаграждение в срок до 08.01.2025г.; Анекс 1 от 25.04.2014г. към договор за заем от 22.04.2014г., с който заемателят се е задължил да върне полученото по договора и уговореното възнаграждение в срок до 22.04.2019г.; Анекс 2 от 20.04.2019г. към договор за заем от 22.04.2014г., с който заемателят се е задължил да върне полученото по договора и уговореното възнаграждение в срок до 22.04.2024г.

Органите по приходите не са кредитирали така представените анекси, т.к. за пръв път са представени от ревизираното дружество в отговор на ИПДПОЗЛ № П-03000322153715-040-004/15.02.2023г. /стр.1859/ - в хода на проверката, приключила с Протокол № П-03000322153715-073-001/07.03.2023г., а договорите за заем са представени при предходна проверка през 2022г. Анексите не са представени и от „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД в отговор на искане № П-03000322153715-041-001/11.10.2022г., като според писмените обяснения /стр.1798/, към началната дата на проверявания период - 01.01.2018г., сумата на непогасените заеми, предоставени на „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“, е в размер на 1519098, 89лв., а към 31.12.2021г. - 1705374, 89лв. Към отговора не са приложени анекси към договорите за заем от 2014г., 2015г. и 2016г. Заемодателят ги е представил едва в хода на проверка, възложена на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД с Резолюция № П-03000323000223-0РП-001/03.01.2023г., приключила с Протокол № П-03000323000223-073-001/05.05.2023г. /стр.98 от преписката на ОДОП/.

Прието е, че задълженията по договорите за заем от 2014г., 2015г. и 2016г. са погасени по давност съгласно чл.110 ЗЗД и съответно е следвало да бъдат отписани в 2019г., 2020г. и 2021г., в които периоди на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО дружеството е следвало да отчете приход: за 2019г. - 144098, 89лв., за 2020г. - 270000, 00лв. и за 2021г. - 985000, 00лв.

ІІ. От приобщените доказателства, събрани при предхождащата ревизията проверка, е установен и сключен на 03.05.2016г. договор за цесия между „Бумеранг Шипинг“ ООД и „Билдинг Стройгруп“ ООД, според който „Бумеранг Шипинг" ООД в качеството си на цедент, прехвърля на „Билдинг Стройгруп“ ООД вземането си от „Корабно Машиностроене“ АД в размер на 122196, 00лв. с вкл. ДДС. Цената, която цесионерът заплаща на цедента е в размер на 100% от цедираното вземане, т.е. сумата в размер на 122196, 00лв., платима в срок до 7 месеца, считано от датата на сключване на договора.

Прието е, че договореният 7-месечен срок за плащане на цената по договора, изтича на 03.12.2016г., както и че липсват доказателства в този срок задължението да е платено.

С придружително писмо вх. № П-03000322153715-ПРД-023-И/28.10.2022г., „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД е представило хронологичен регистър, от който е установено, че във връзка с цесията е извършено следното осчетоводяване: контировка №0000008206 от 03.05.2016г., за Дт с/ка 498/8 „Цесия Билдинг Стройгруп“ ООД, Кт с/ка 411/5 „Корабно машиностроене“ АД, за сума в размер на 122196, 00лв. При ревизираното дружество е установено, че към 31.12.2021г. с/ка 498/3 е с крайно кредитно салдо 100000лв.

При така установените факти е прието, че задължението по договора за цесия от 03.05.2016г. е погасено по давност и е следвало на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО да бъде отписано на 03.05.2021г. - поради изтичане на 5-годишния срок.

При тези констатации, са установени данъчен финансов резултат, корпоративен данък и лихви, по години, както следва:

• за 2019г.: вместо декларирания ДФР – печалба, в размер на 50107, 14лв., е установен ДФР – печалба, в размер на 194206, 03лв. (50107, 14лв. деклариран ДФР + 144098, 89лв. отписани задължения по договор за заем от 22.04.2014г. ), полагащ се КД - 19420, 60лв., внесен КД – 5010, 71лв., КД за довнасяне – 14409, 89лв., лихви до датата на издаване на РА – 6098, 19лв.;

• за 2020г.: вместо декларирания ДФР – печалба, в размер на 150017, 38лв., е установен ДФР – печалба, в размер на 428648, 64лв. (150017, 38лв. деклариран ДФР + 270000лв. отписани задължения по договор за заем от 08.01.2015г. + 8632, 26лв. отчетени в повече разходи от отчетените по сч.с-ки, полагащ се КД - 42864, 86лв., внесен КД - 15001, 74лв., КД за довнасяне - 27863, 12лв. Върху установения КД за внасяне е начислена лихва за периода 01.07.2021г. - 26.04.2024г. в размер на 8966, 26лв. Общо задълженията за лихви за 2020г., след сумиране с лихвите върху невнесените в срок авансови вноски в размер на 2322, 03лв., са изчислени в размер на 11288, 32лв. (р.3 /лихви/, к.4 от Таблица № 1), от които след приспадане на декларирани и внесени 812, 66лв. (р.3 /лихви/, к.6 и к.8 от Таблица № 1), са установени лихви за внасяне, в размер на 10475, 66лв.

• за 2021г.: вместо декларирания ДФР – печалба, в размер на 25857, 36лв., е установен ДФР – печалба, в размер на 1020857, 36лв. (25857, 36лв. деклариран ДФР + 995000, 00лв. сбора от отписаните задължения по договор за заем от 06.01.2016г. и по договор за цесия от 03.05.2021г. ), полагащ се КД – 102085, 74лв., внесен КД - 2585, 74лв., КД за довнасяне – 99500, 00лв. Върху установения КД за внасяне е начислена лихва за периода 01.07.2022г. - 26.04.2024г. в размер на 21929, 87лв. Общо задълженията за лихви за 2021г., след сумиране с лихвите върху невнесените в срок авансови вноски в размер на 5529, 55лв., са изчислени в размер на 27461, 83лв. (р.4 /лихви/, к.4 от Таблица № 1), от които след приспадане на декларирани и внесени 144, 57лв. (р.4 /лихви/, к.6 и к.8 от Таблица № 1), са установени лихви за внасяне, в размер на 27317, 26лв.

В частта на корекцията на ФР за 2020г. с отчетените в повече разходи в размер на 8632, 26лв. и лихвите по невнесените в срок авансови вноски за 2020г. – 2322, 03лв. и за 2021г. – 5529, 55лв., РА не е обжалван по административен ред и е влязъл в сила.

ІІІ. В хода на ревизията е установено, че през д.п. м.02.2018г., „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактура от рисков доставчик № •••/31.03.2017г. издадена от „К ИНВЕСТ 93“ ЕООД, с основа 7250, 00лв. и ДДС 1450, 00лв., с предмет на доставката: ремонт на хотел [населено място], х-л „•••“ - по договор. В хода на проверката, приключила с Протокол № П-03000322153715-073-001/07.03.2023г., към фактурата „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД е представило Акт за извършване на СМР № 10/31.03.2017г. - според който са изпълнени и подлежат на заплащане: шпакловка; гипс-картон; боядисване; запълване на фуги, както и касов бон за извършено разплащане в брой № •••, издаден от ЕКАФП с № на ФУ/ИАСУТД- [рег. номер] и № на ФП •••, на 12.04.2017г., 10, 12часа - стр.1867-1866.

В хода на ревизията на издателя на фактурата е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол № П-22220424003027-141-001/21.02.2024г. /стр.2285/. С ИПДПОЗЛ № П-22220424003027-040-001/12.01.2024г. /стр.2283/, от „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД са изискани заверени копия от фактурата и разплащания по нея, копия на договори, анекси към тях, заявки, протоколи за свършена работа, приемо-предавателни протоколи или други съпътстващи доставката документи, предоставящи информация за свършена и приета работа. Изискани са и: поименен списък на работниците и служителите, заети в изпълнението на услугите, ведомости за заплати, трудови договори, протоколи за предадени инструменти, информация за калкулиране на цената за всяка една от фактурираните услуги и др. За връчване на искането са извършени две посещения на адрес, документирани с Протокол № 1837044/16.01.2024г. и Протокол № 1837050/24.01.2024г. /стр.2277-2278/, при които не е открит представител на дружеството или упълномощено лице за контакт. Искането е връчено по реда на чл.32 ДОПК, като съобщението е поставено на таблото на 25.01.2024г. и свалено на 09.02.2024г. /стр.2279/. Едновременно с това е изпратено на декларирания от „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД електронен адрес /стр.2280/. По преписката не са представени, но в ПИНП е отразено, че на основание чл.32, ал.5 ДОПК екземпляр от съобщението е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор, като пратката е върната с отбелязване „преместен“. При справка в ТР е установено, че към 21.02.2024г. няма промяна на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 ДОПК. След справка в ИМ на НАП е установено, че „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 20.11.2018г. - задължителна, при установени обстоятелства по чл.176 ЗДДС.

Извършена е справка в ПП Фискални устройства за ЕКАФП с № на ФУ/ИАСУТД- [рег. номер] и № на ФП ••••регистриран на „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД, с ЕИК •••, при която е установено, че на датата на издаване на представения от ревизираното дружество касов бон № •••, издаден от ЕКАФП с № на ФУ/ИАСУТД- [рег. номер] и № на ФП •••, на 12.04.2017г., 10, 12 часа е отчетен оборот в размер на 13324, 00лв. Процесната фактура и Акт за извършване на СМР са издадени на 31.03.2017г., а фискалния бон на 12.04.2017г. При проверка в ПП на ТД на НАП Варна УИС-МДТ, е установено, че „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД няма собственост на недвижими имоти.

В хода на административното обжалване е извършена справка относно кадровата обезпеченост на „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД /стр.77-62 от преписката на ОДОП/, при която е установено, че през периода дружеството има назначени двама работници на длъжности „технически изпълнител“ и „работник строителство“. Съобразено е и че доколкото дейността на доставчика е в [населено място], не са представени доказателства за командироването на двете лица до обекта по изпълнение на СМР услугите - хотел „•••“, [населено място], не са представени и счетоводни регистри за персонал /заплати/ и за закупуване на строителни материали и др. Не са налице доказателства за начисляване на данъка и за отразяване на прихода.

При тези констатации е изведен извод, че по фактура № •••/31.03.2017г. не е доказано реалното извършване на доставка по чл.6 ЗДДС, не е доказано настъпването на данъчно събитие по чл.25 ЗДДС, поради което за м.02.2018г., на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер на 1450, 00лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № 116/07.08.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия – първоначална и за изменение, заповедите за спиране и възобновяване на производството, ревизионният доклад и ревизионният акт, са съставени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В съдебното заседание, проведено на 22.10.2024г., представените на оптичен носител (1бр. СD) електронни документи са приети като доказателства по делото. В същото съдебно заседание, са приети и служебно изготвени разпечатки от прикачените към всеки един от електронните документи: Signature Properties (свойства на подписа), удостоверение, издадено от доставчика на услугата „Информационно обслужване“ АД – че подписът е квалифициран, както и разпечатки от Системата за Електронно валидиране на Държавна агенция „Електронно управление“ за валидиране на електронен документ.

От същите се установява, че документите са подписани с квалифициран електронен подпис на съответното длъжностно лице, в срока на валидност на сертификата, след полагане на подписите, документите не са променяни, подписаното съдържание отговаря на съдържанието на документа, както и че сертификатите на подписите не са отменяни.

При така установеното следва извод, че съставените в хода на ревизията електронни документи - заповед за възлагане на ревизията, заповед за спиране, заповед за възобновяване, заповедите за изменение на първоначалната ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт, са подписани от органите по приходите, посочени като техен издател, с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЕДЕП и чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, издаден от „Информационно обслужване“ АД, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, в срока на валидност на удостоверението по чл.24, пар.1 от Регламент (ЕС) № 910/2014. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

І. По отношение извършените корекции на ФР за 2019г., 2020г. и 2021г., на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО.

Не се спори, че през 2014г., 2015г. и 2016г. ревизираното дружество е сключило с „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД договори за заем, съответно за 144098, 89лв., 270000, 00лв. и 885000, 00лв., както и че сумите по договорите реално са предадени и са осчетоводени при жалбоподателя като задължения по с/ка 499 „Други кредитори“. Получаването на заетите суми се потвърждава безспорно от признанието на страните в сключените към договорите анекси, както и от счетоводното им отразяване в счетоводството на жалбоподателя. Относно момента на предаване на заетите суми, обосновано с РА е прието, че този факт е настъпил в годината на сключване на договорите, т.к. в чл.1, ал.3 от същите страните са уговорили заемите да се предоставят в едномесечен срок от сключване на договорите и нито в предходните проверки, нито в хода на ревизията, заемодателят и заемателят са твърдели и представили доказателства предаването на сумите да се е случило в следващ данъчен период. От началните и крайни салда по с/ка 499 безспорно се установява и че заетите средства не са възстановени от заемателя и не са отписани от него в годината, в която изтича петгодишния срок по чл.110 ЗЗД.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали следва да се признаят анексите към договорите за заем, с които е уговорен срок за връщане на заемите, респ. настъпила ли е и в кой момент изискуемостта на задълженията по договорите за заем, и възникнало ли е задължение за жалбоподателя да ги отпише на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО, след изтичане на петгодишния срок.

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО, в ред. към ДВ, бр.100/19.11.2013г., при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчнозадълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която изтича съответния давностен срок, смятано от момента, в който задължението е станало изискуемо.

Както правилно е прието от органите по приходите и се потвърждава и от жалбоподателя, разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО не е обвързана с института на погасителната давност, такъв, какъвто е предвиден в ЗЗД, а единствено с изтичането на определен брой години от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Доколкото в ЗКПО не са регламентирани специални правила за определяне на момента на настъпване на изискуемостта, приложение намират общите разпоредби на ЗЗД.

Съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според ал.2 на с.р., ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Съгласно чл.240, ал.4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Не се спори, че в процесните договори за заем не е уговорен срок за връщане на заетите суми, поради което неоснователно жалбоподателят обвързва изискуемостта на вземането с покана от страна на кредитора.

Както многократно е приемала съдебната практика, разпоредбите на чл.69, ал.1 ЗЗД и на чл.240, ал.4 ЗЗД, не променят момента, от който започва да тече погасителната давност, т.к. той е определен изрично в специалната разпоредба на чл.114, ал.2 ЗЗД, според която срокът на погасителната давност за изпълнение на задължение, което става изискуемо след покана - какъвто е и настоящия случай, доколкото в договорите за заем не е предвиден срок за връщане на заетите суми, започва да тече не от поканата, а от деня на възникване на задължението.

Неоснователно е позоваването на цитираните в жалбата определения на ВКС, като същите са интерпретирани неправилно. Както е посочено в Определение на ВКС № 1280/10.10.20211г. по гр.д. № 1191/2011г., действието на поканата по чл.240, ал.4 ЗЗД не се различава по нищо от действието на поканата по общия текст на чл.84, ал.2 ЗЗД - по отношение поставянето на длъжника в забава и последиците от това, като поканата по чл.240, ал.1 ЗЗД, освен че поставя началото на забавата на длъжника - заемополучател, прави и изискуемо - след изтичането на едномесечния срок, вече възникналото при сключване на договора за заем задължение за връщане на заетите пари, за изпълнението на което страните не са уговорили срок. Връчването на поканата не може да породи главно задължение. В Определение на ВКС № 985/24.07.2013г. по гр.д. № 1438/2012г. е прието и че поканата до длъжника по чл.240, ал.4 ЗЗД го поставя в забава, но не поставя началото на течението на погасителната давност.

По изложените съображения правилно органите по приходите са приели, че петгодишният давностен срок е започнал да тече от момента на възникване на задължението (факт, настъпил в годината на сключване на договорите за заем) и е изтекъл, съответно към 2019г., 2020г. и 2021г.

Правилно органите по приходите не са кредитирали представените анекси към договорите за заем, с които за пръв път е договорен, респ. предоговорен, срока за връщане на заетите суми.

Анексите са частни диспозитивни документи, които не се ползват с удостоверителна доказателствена сила. Формалната им доказателствена сила не обхваща датата на съставянето им, който факт има значение за спора относно законосъобразността на процесния ревизионен акт.

Съгласно чл.181 ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

В случая видно от приобщените към ревизията доказателства, събрани при извършване на предходни проверки, анексите към договорите за заем са представени за пръв път от жалбоподателя в отговор на ИПДПОЗЛ № П-03000322153715-040-004/ 15.02.2023г. /стр.1859/ - в хода на проверката, приключила с Протокол № П-03000322153715-073-001/07.03.2023г., след съставяне на протокола, (а не в хода на ревизията, както е приел директора на Дирекция „ОДОП“ с решение № 116/07.08.2024г.), докато договорите за заем са представени при предходна проверка през 2022г. Анексите не са представени и от „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД в отговор на искане № П-03000322153715-041-001/11.10.2022г., като в дадените писмените обяснения /стр.1798/, само са потвърдени непогасените по договорите задължения към началната дата на проверявания период - 01.01.2018г., но не са приложени анекси към договорите за заем от 2014г., 2015г. и 2016г., с които се договаря/предоговаря, срок за връщане на заетите суми. Заемодателят „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД ги е представил едва в хода на проверка, възложена с Резолюция № П-03000323000223-0РП-001/03.01.2023г., приключила с Протокол № П-03000323000223-073-001/05.05.2023г. /стр.98 от преписката на ОДОП/ - т.е. след датата на възлагане на ревизията на „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД със ЗВР № Р-03000323001428-020-001/16.03.2023г.

Правилно при преценка достоверността на датата на сключване на анексите е съобразено и че страните по договорите за заем са свързани лица по смисъла на § 1, т.3, букви „г“ и „д“ ДР ДОПК, което несъмнено улеснява съставянето и подписването между тях на частни документи, с цел получаване на данъчно предимство. Неоснователно в тази връзка се твърди, че не ставало ясно в какво конкретно се изразява данъчното предимство, т.к. представянето на доказателства, с които страната се домогва да докаже срок за връщане на заетите суми, който изтича след изтичане на петгодишната давност, несъмнено предоставя такова предимство, изразяващо се в създаването на привидно основание задълженията да не бъдат отписани на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО и да не се отчете приход от това в годината, в която е изтекъл петгодишния срок.

Неоснователно и с позоваването на СС № 32 „Финансови инструменти“ се твърди двойно облагане с корпоративен данък и облагодетелстване на фиска. Задължението за длъжника по договора за заем да отпише задължението на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО по никакъв начин не е обвързано от отписването на „финансовия пасив“ при заемодателя и противно на твърденията в жалбата, докато не бъде извършена тази корекция в резултата на заемодателя, не е налице двойно облагане с КД. Фактът, че изтичането на петгодишния срок от възникване на задължението проявява данъчен ефект както при заемателя, така и при заемодателя не обосновава извод за двойно данъчно облагане, т.к. подобна хипотеза при преките данъци е възможна само когато един и същ приход/доход се облага два пъти, а настоящият случай не е такъв.

По изложените съображения правилно органите по приходите са приели, че жалбоподателят е следвало да отпише задълженията по процесните договори за заем, съответно в 2019г., 2020г. и 2021г. и да отчете приход по правилото на т.2, раздел Г от Приложение към СС - 18 „Приходи“ в периода, в който е настъпило обстоятелството по чл.46, ал.1, т.6 ЗКПО - така, практиката на ВАС, изразена в Решение № 3758 от 11.03.2020г. по адм.д. № 11731/2019г., Решение № 11098 от 05.12.2022г. по адм.д. № 2242/2022г., Решение № 5847 от 05.06.2023г. по адм.д. № 10044/2022г., Решение № 11125 от 03.11.2021г. по адм.д. № 3778/2021г., Решение № 11624 от 27.11.2023г. по адм. д. № 4925/2023г., Решение № 10920 от 18.09.2018г. по адм.д. № 13796/2017г., Решение № 10572 от 08.10.2024г. по адм.д. № 4315/2024г., Решение № 6769 от 22.06.2023г. по адм.д. № 11642/2022г., Решение № 4887 от 19.05.2022г. по адм.д. № 7625/2021г.

Основателно обаче е оплакването в жалбата досежно извършено без доказано фактическо и правно основание увеличение на ФР за 2021г. със сумата в размер на 10000лв., респ. за неоснователно начислен върху нея КД в размер на 1000, 00лв.

Видно от констатациите на стр.36 от РД, по съображенията в т.8 „Източници на финансиране на дейността“, СФР за отчетната 2021г. в размер на 6493, 89лв., освен с декларираните и потвърдени от ревизията основания за увеличение на ФР – годишни счетоводни разходи за амортизации по чл.54, ал.2 ЗКПО (86024, 78лв.), счетоводна балансова стойност на отписаните активи от САП по чл.66, ал.1 ЗКПО (5627, 98лв.), разходи за лихви от прилагане на режима на слаба капитализация по чл.43, ал.1 ЗКПО (6657, 84лв.), разходи несвързани с дейността и/или които не са документално обосновани по чл.26, т.1 и 2 ЗКПО (11705, 26лв.) и разходи за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви за просрочие по чл.26, т.6 ЗКПО (1000, 37лв.), е увеличен на основание чл.46, ал.1 ЗКПО и със сумата 995000лв., за която е уточнено, че е сбор от размера на заема по договора от 06.01.2016г. (885000лв.) и задължението по договора за цесия от 03.05.2016г. (100000лв.). Тоест, допусната е математическа грешка при сумиране на двете задължения, които са в общ размер 985000лв. (885000лв. + 100000лв.), а не 995000, 00лв. Грешното изчисление на корекцията по чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО е довело до неправилно определен ДФР за облагане, а от там и до неправилно изчислени полагащ се КД, КД за внасяне и лихви.

Съпоставени, резултатите и задълженията са както следва:

Показатели 2021 Декларирано с ГДД Установено с РА Установено от съда Счетоводен финансов резултат 6493, 89 6493, 89 6493, 89 Увеличения на ФР, в т.ч.: 111016, 23 1106016, 23 1096016, 23 Годишни счетоводни разходи за амортизации по чл.54, ал.2 ЗКПО 86024, 78 86024, 78 86024, 78 Сч. балансова стойност на отписаните активи от САП по чл.66, ал.1 ЗКПО 5627, 98 5627, 98 5627, 98 Разходи за лихви от прилагане режима на слаба капитализация по чл.43, ал.1 ЗКПО 6657, 84 6657, 84 6657, 84 Разходи, несвързани с дейността и/или които не са документално обосновани по чл.26, т.1 и 2 ЗКПО 11705, 26 11705, 26 11705, 26 Разходи за нач. глоби, конфискации, санкции и лихви за просрочие по чл.26, ал.6 ЗКПО 1000, 37 1000, 37 1000, 37 Сума на задълженията по чл.46, ал.1 ЗКПО 995000, 00 985000, 00 Намаления на ФР, в т.ч.: 91652, 76 91652, 76 91652, 76 Годишни данъчни амортизации по чл.54, ал.1 ЗКПО 86024, 78 86024, 78 91652, 76 Данъчна стойност на отписаните активи от ДАП по чл.66, ал.2 ЗКПО 5627, 98 5627, 98 5627, 98 Данъчен финансов резултат - печалба 25857, 36 1020857, 36 1010857, 36 Полагащ се корпоративен данък 2585, 74 102085, 74 101085, 74 Внесен данък 2585, 74 2585, 74 2585, 74 КД за довнасяне 99500, 00 98500, 00 Показатели 2021 Декларирано с ГДД Установено с РА Установено от съда Счетоводен финансов резултат 6493, 89 Увеличения на ФР, в т.ч.:

111016, 23 1106016, 23 1096016, 23 Годишни счетоводни разходи за амортизации по чл.54, ал.2 ЗКПО 86024, 78 Сч. балансова стойност на отписаните активи от САП по чл.66, ал.1 ЗКПО 5627, 98 Разходи за лихви от прилагане режима на слаба капитализация по чл.43, ал.1 ЗКПО 6657, 84 Разходи, несвързани с дейността и/или които не са документално обосновани по чл.26, т.1 и 2 ЗКПО 11705, 26 Разходи за нач. глоби, конфискации, санкции и лихви за просрочие по чл.26, ал.6 ЗКПО 1000, 37 Сума на задълженията по чл.46, ал.1 ЗКПО 995000, 00 985000, 00 Намаления на ФР, в т.ч.:

91652, 76 Годишни данъчни амортизации по чл.54, ал.1 ЗКПО Данъчна стойност на отписаните активи от ДАП по чл.66, ал.2 ЗКПО Данъчен финансов резултат - печалба 25857, 36 1020857, 36 1010857, 36 Полагащ се корпоративен данък 2585, 74 102085, 74 101085, 74 Внесен данък КД за довнасяне 99500, 00 98500, 00 Съгласно чл.93 ЗКПО, редакция към ДВ, бр.104/08.12.2020г., КД е следвало да бъде внесен в срок до 30.06.2022г. Лихвата за периода от 01.07.2022г. до датата на издаване на РА - 26.04.2024г., изчислена с помощта на калкулатор на НАП „Законна лихва“, достъпен на интернет сайта на Агенцията - [интернет адрес], е в размер на 21709, 47лв.

Задълженията за внасяне за КД и лихви за 2021г., при спазване на методиката в РА, се установяват от съда, както следва: КД за внасяне 98500, 00лв.; общо задължения за лихви, в размер на: 21709, 47лв. (за невнесения в срок КД в размер на 98500, 00лв.) + 5529, 55лв. (лихви върху невнесени срок авансови вноски) = 27239, 02лв. След приспадане на установената декларирана и внесена сума от 144, 57лв. (колони 6 и 7 към ред 4 /лихви/ от Таблица 1 към РА), лихви за внасяне в размер на 27094, 45лв.

Жалбоподателят не оспорва установените лихви за невнесени в срок авансови вноски, поради което обжалваните лихви за внасяне са в размер на 27094, 45лв. - 5529, 55лв. = 21564, 90лв.

ІІ. По отношение установените задължения за ДДС за д.п. м. 02.2018г.

Не се спори, че жалбоподателят през д.п. м.02.2018г. е упражнил право на данъчен кредит по фактура № •••/31.03.2017г., издадена от „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД с предмет на доставката „ремонт на хотел [населено място], х-л С. П. - по договор“, която съгласно представен Акт за извършване на СМР № 10/31.03.2017г. се изразява конкретно в - шпакловка; гипс-картон; боядисване; запълване на фуги.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали процесната фактура документира реално настъпило данъчно събитие и дали получателят правомерно е упражнил правото да приспадне посочения в нея ДДС? За разрешаване на този спор, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква задължението на доставчика да начисли ДДС.

Съгласно чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25, ал.3 ЗДДС.

Тъй като в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или услуги, настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя.

В случаите, в които се претендира право на приспадане от извършени услуги, следва да бъдат установени по безспорен начин обективните параметри и икономическата стойност на предмета на услугата, както и че резултатът от същата е възникнал.

За преценката за реалното изпълнение на услугата от съществено значение са доказателствата, свидетелстващи за възможността на доставчиците да ги изпълнят. Така, преценявайки всички обстоятелства относими към настъпване на данъчното събитие, органите по приходите могат да откажат на данъчнозадълженото лице – адресат на фактура, правото да приспадне посочения в нея ДДС, ако установят, че сделките, на които съответства тази фактура, не са действително извършени – Решение от 27 юни 2018г. по обединени дела SGI и Valеriane SNC, С-459/17 и С-40/17, точка 47.

В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане е да докаже наличието на предпоставките за правомерното му упражняване, в т.ч. и факта на настъпване на данъчно събитие - извършването на услугата.

В конкретния случай жалбоподателят обосновава правото си на приспадане с представените още в хода на проверката, приключила с Протокол № П-03000322153715-073-001/07.03.2023г., фактура №•••/31.03.2017г., Акт за извършване на СМР № 10/31.03.2017г. и касов бон от 12.04.2017г. за извършено плащане в брой.

Изрично в проведеното открито съдебно заседание на 22.10.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че за обосноваване твърденията в жалбата ще се ползва само от събраните в хода на ревизията доказателства, както и че няма връзка с доставчика.

Правилно органите по приходите са приели, че представените фактура, Акт за извършване на СМР и касов бон, не обосновават по безспорен начин настъпването на данъчно събитие по процесната фактура, издадена от „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД. Естеството на фактурираната услуга - ремонт на хотел в [населено място], изразяващ се конкретно в: шпакловка; гипс-картон; боядисване; запълване на фуги, предполага наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост, каквито по отношение на издателя на фактурата не са доказани. Липсва договор между „БИЛДИНГ СТРОЙГРУП“ ООД и „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД, който да указва за чия сметка са разходите за материалите, необходими за извършване на ремонта, като в случая такива не се доказват, както по отношение на издателя на фактурата, така и по отношение на жалбоподателя. В Акта за приемане на работите липсва указание, както за количеството, вложени материали, така и за тяхната единична цена. В хода на производството по административното обжалване са установени две лица, назначение на трудов договор при „К. ИНВЕСТ 93“ ЕООД - на длъжности „технически изпълнител“ и „работник строителство“, като липсват доказателства същите да са били командировани за изпълнение на работите в [населено място]. Издателят на фактурата не е открит при насрещната проверка, впоследствие е дерегистриран по ЗДДС, поради което независимо дали може да се квалифицира като „рисков“ или не, обосновано органите по приходите са приели, че нито информацията по фактурата и Акта за приемане позволяват по еднозначен начин да се определи предмета на услугата и формирането на нейната крайна стойност, нито представените доказателства, ценени в съвкупност, обосновават извод, че резултатът от услугата е възникнал и че същата е изпълнена именно от лицето, което е издало фактурата.

Принципно липсата на персонал, активи и материален ресурс у издателя на фактурата, не може да бъде самостоятелно основание да се откаже правото на приспадане, но само при положение че е безспорно установено възникването на резултата от услугата. Във всички случаи обаче наличието на кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на услугата – т.е. за възможността на доставчика да извърши доставката, има пряко отношение към нейното доказване и констатираните в тази връзка обстоятелства от страна на органите по приходите – неотговаряне на искането в хода на насрещната проверка, липсата на доказателства кои работници са извършили ремонта, че същите са били командировани в тази връзка до [населено място], за техника и материали, необходими за изпълнението на СМР, няма как да не бъдат съобразени при преценката за настъпване на данъчно събитие по фактурите, по които се претендира право на приспадане.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben и Dаvid, тъй като същото е постановено по казус, в който изпълнението на материалноправните изисквания за признаване на правото на приспадане - т.е. извършването на доставката на услуга, не е било спорно. По спора в главното производство вкл. са били установени конкретните работници, които са участвали в изпълнението на услугите.

Даденото с посоченото решение на СЕС тълкуване на чл.167, чл.168, буква а), чл.178, буква а), чл.220, т.1 и чл.226 от Директива 2006/112/ЕО - че не допускат национална практика, съгласно която се отказва правото на приспадане, поради това че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки - впоследствие е потвърдено и доразвито в Решение от 6 септември 2012г. по дело Tоth, С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник, С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по дело „Евита К” ЕООД, С-78/12 и Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс пен“ ЕООД, С-18/13, и следва постоянната практика на СЕС, че правото на приспадане на ДДС може да бъде претендирано и предоставено единствено и само от добросъвестните участници по веригата доставки. Всички съображения на СЕС досежно предоставянето от страна на органите по приходите на обективни данни, че лицето, претендиращо право на приспадане, е знаело или е следвало да знае, че сделката, по която претендира право на приспадане е била опорочена с измама, касаят хипотеза, при която реалното съществуване и предаване на стоките/извършването на услугите е доказано, а настоящият случай не е такъв.

Добросъвестността във всички случаи предполага знанието у получателя, че услугата е извършена от издателя на фактурата, а при събраните в хода на ревизията доказателства, това не изглежда да е така. Самият начин, по който е оформен Акта за приемане на работите обосновава този извод, т.к. не съдържа никакви данни за количеството и единичната цена на вложените материали и за формирането на крайната стойност на услугата.

В тази връзка следва да се посочи, че с Решение от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09г., т.48, СЕС е приел, че представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. Според т.49 от същото решение, правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама - Решение от 19.09.2000г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62, както и Определение от 3 март 2004г. по дело Transport Service, C395/02, точка 30.

Посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financiеn (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen, С-454/98.

При този изход на спора, на основание чл.161 ДОПК страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената/отхвърлена част от жалбата.

Задължения Обжалвани задължения Установени от съда Отменени задължения КД за 2019 14409, 89 14409, 89 0, 00 лихви 6098, 19 6098, 19 0, 00 КД за 2020 27000, 00 27000, 00 0, 00 лихви 8153, 63 8153, 63 0, 00 КД за 2021 99500, 00 98500, 00 1000, 00 лихви 21787, 71 21564, 90 222, 81 ДДС за м.02.2018г. 1450, 00 1450, 00 0, 00 лихви 951, 59 951, 59 0, 00 ОБЩО: 179351, 01 178128, 20 1222, 81 Задължения Обжалвани задължения Установени от съда Отменени задължения КД за 2019 14409, 89 0, 00 лихви 6098, 19 КД за 2020 27000, 00 8153, 63 КД за 2021 1000, 00 21787, 71 21564, 90 222, 81 ДДС за м.02.2018г.

1450, 00 951, 59 ОБЩО:

179351, 01 178128, 20 1222, 81 От страна на жалбоподателя се претендират общо разноски, в размер на 6050, 00лв., от които 50, 00лв. за държавна такса и 6000, 00лв. възнаграждение за процесуално представителство, което видно от фактура № 43/14.10.2024г. и преводно нареждане от 14.10.2024г., е заплатено изцяло по банков път. При общо обжалвани 179351, 01лв. и съобразно уважената част от жалбата – за 1222, 81лв., на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, в размер на: 1222, 81лв. х 6050, 00лв. / 179351, 01лв. = 41, 25лв.

От страна на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 11770лв., което кореспондира с обичайния размер на възнагражденията, съобразно обжалвания материален интерес (под минимума по чл.8, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, която съдът съобразява като обективен ориентир). При общо обжалвани 179351, 01лв. и съобразно потвърдените задължения – за 178128, 20лв., на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на: 178128лв. х 11770, 00лв. / 179351, 01лв. = 11689, 75лв.

По компенсация в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 11648, 50лв. (единадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав