Решение № 184 от 9.5.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 577/2022 г.

Производство по реда на Глава ХХ „Въззивно обжалване“ чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6484/10.08.2022 г., депозирана от адв. А. Ч. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, бул. •••, в качеството на процесуален представител на „Агрокрафт“ ЕООД и Д. З. Т. срещу Решение № 344 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 1842/2021 г. по описа на РС – Дупница. В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение в следните части, в която е признато за установено по предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ГПК и чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД, че „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК •••, дължи на „АСБО - АГРО“ ООД, ЕИК ••• сумата 21 835, 20 лв. - главница, формирана от незаплатена сума по доставени стоки по договор между страните от 25.02.2018г., за които е издадена фактура с № 0160000148 / 11.08.2020 г., стокова разписка, дължима и въз основа издаден запис на заповед от 11.08.2020 г. от „АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК •••, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 10 от ГПК в съда – 13.01.2021г. до погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 15.01.2021г. по ч.гр.дело № 14/2021г. по описа на РС – Елена; в частта в която, на основание чл. 78, ал. 1 1 ГПК „АГРОКРАФТ“ ЕООД е осъдено да заплати на „АСБО - АГРО“ ООД сумата в размер на 3 423, 31 лева, представляваща разноски по настоящото дело \ mc, lfrkij=oe.f| и сума 1620.49 лв, представляваща разноски, направени в заповедно производство по ч.гр.дело № 14/2021г.по описа на РС – Елена. Въззивникът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че от събраните в хода на производството доказателства не се установи основателността на иска по безспорен начин. Акцентира върху установеното от приетите заключения на графическите експертизи по делото, че подписът под издател на записа на заповед и под авалист не е на Д. З. Т., а на М.Т.М.. Твърди, че съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че пълномощникът М. не е изрично упълномощаван с права да подписва записи на заповед с конкретни суми от името на юридическото лице. В допълнение се позовава на съдебно[1]счетоводната експертиза, според която „Агрокрафт“ ЕООД не е осчетоводил процесната фактура, следователно стоката по нея не е била получена. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител по пълномощие на ищцовото дружество „АСБО АГРО“ ООД– адв. С. Ц..Въззиваемата страна счита депозираната въззивна жалба за частично недопустима, доколкото изявленията в същата са направени и от името на Д. З. Т., като е заявено, че предявеният срещу Т. иск е бил отхвърлен т.е липсва правен интерес от обжалване на решението.С оглед представено в първоинстанционното производство извлечение от нотариално заверено пълномощно с рег.№835/14.02.2018г. на Нотариус С.К., Нотариус с рег.№611 на НК и район на действие - Районен съд Велико Търново се оспорва твърдението в жалбата, че М. М. подписал запис на заповед, издаден от дружеството не е била надлежно упълномощен да задължава дружеството със записи на заповед.Изрично е възпроизведен текста на редове 6-8, от представеното пред първата инстанция извлечение от пълномощно.Сочи се обстоятелството, че в посоченото пълномощно липсва ограничение, относно размера на сумата, за която дружеството да бъде задължено със запис на заповед.Въз основа на изложеното е обобщено, че е налице валиден запис на заповед, задължаващ "Агрокрафт" ЕООД, ЕИК ••• с исковата сума, следствие поето задължение от надлежно упълномощено физическо лице, договарящо неограничено.Срещу твърдението, че стоките, чиято цена е предмет на записа на заповед не са предадени на въззивника са противопоставени следните обстоятелства - по делото са представени стокова разписка №0160000170/11.08.2020г. и фактура №0160000148/11.08.2020г. подписани от М.Т.М., удостоверяващи предаване на стоки от ищеца на ответното дружество, станало на лице, притежаващо необходимата представителна власт за получаване на стоки от името на ответното дружество.Ответникът излага и становище, че доколкото стоките не се осчетоводяват, а заприходяват, то обстоятелството, че подписаните фактура не е осчетоводена не е достатачно за да изключи извода, че тя е предадена на дружеството.Допълнително се изтъква, че предмет на производството е вземане основаващо се на запис на заповед, в този случай каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед е без значение, налице е вземане, което подлежи на изпълнение.Извън горното, дължимостта на сумата се обосновава с действието на разпоредбата на чл.301 ТЗ, според която действията без представителна власт, се приемат за обвързващи, ако веднага след узнаването им никой не им се противопостави.Сочи се липса на отказ от приемане или плащане, в съответствие с предвиденото в чл.475- чл.482 ТЗ вр. с чл.537 ТЗ.Съществуващата оборима презумция не е оборена, не е налице и твърдение в обратния смисъл, поради което издадения запис на заповед задължава въззивника.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение и претенция за заплащане на деловодни разноски, на основание представен списък.Поради липса на интерес от жалба в лицето на жалбоподателя Д. З. е искане за прекратяване на производството в частта по подадената от нейно име жалба и присъждане на разноски в размер на 1500.00 лв, на основание договор за правна помощ и съдействие №64/03.10.2022г.

Страните не представят и не сочат нови доказателства във въззивното производство.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока за въззивно обжалване и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед доводите в жалбата, спорът във въззивното производство се фокусира върху преценка за обвързаността на страните от подписания Договор за доставка на семена и респ. издадения запис на заповед – оспорени от жалбоподателя, и установено от приетите заключения на графическите експертизи по делото, че подписът под издател на записа на заповед и под авалист не е на Д. З. Т., а на М.Т.М., в условията на отсъстващо пълномощно от Т. в полза на М., упълномощаващо го с права да подписва записи на заповед с конкретни суми от името на юридическото лице. В допълнение се позовава на съдебно[1]счетоводната експертиза, според която „Агрокрафт“ ЕООД не е осчетоводил процесната фактура, следователно стоката по нея не е била получена.

С оглед визираните рамки за разглеждане на спора, съдът намира за необходимо да отбележи, че след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК, съдът приема за установено следното:

На 23.02.2018г. между „Асбо –Агро“ ООД, ЕИК •••, представлявано от А.Т., като управител и „Агрокрафт „ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от Д. Т. е сключен договор, с предмет: продавачът продава, а купувачът купува торове, семена, препарати за растителна защита, наричани стоката и специфицирани по вид, цени и срок на плащане, определени в Приложение №1 към договора, неразделна част от този договор.Според т.1.2 продавачът запазва собствеността върху стоките, предмет на договора, до окончателното им изплащане от страна на купувача.

В раздел ІІ, т.2.1 от договора е предвидено, че цените, опаковките и количествата на стоките са подробно описани в Приложение №1 към договора.Цената е дължима с ДДС Чл.2.2 -предаването на стоката става с подписване на двустранен приемо- предавателен протокол – 2.4.Плащане – по банков път в сметката на „АСБО – АГРО“ ООД и „Уникредит Булбанк“ клон Дупница( посочен е номер на сметка).Според чл.2.4 предаването на стоката става с подписване на двустранен приемо – предавателен протокол, чл.3.3 предвижда, че при приемане на стоката, купувачът е длъжен да я прегледа веднага и на място да уведоми продавача за установени недостатъци.Чл.4.1 – при забава на дължимо плащане, се дължи неустойка в размер на 0.05% за всеки просрочен ден съгласно Приложение №1.

В делото се намират стокова разписка, с дата 11.08.2020г. и с печат на въззивното дружество и подпис –с отбелязване, че подписа е на пълномощник.В разписките е удостоверено предаване – получаване на определени количества тор и други препарати срещу цена 18 196.00 лв. съответно 21 835.30 лв. с ДДС, посочени са количества в литри за трите вида стоки съответно 120.00, 80.00, 4000.00.

Визираното в Договора Приложение – съдържащо определяне вид на стоките предмет на договора, цени и срок на плащане не е представено като доказателство по делото.

За извършената доставка от „Агрокрафт“ ЕООД е издадена фактура №0160000148/11.08.2020г.Фактурата съдържа печат и подпис на въззивното дружество и само подпис в графата за доставчик.Посочените във фактурата стоки – импакт 25 СК 3 л, глобазтар 5л, тор сазолен СК 1000л са идентични с описаните в стоковата разписка стоки.

На л.13 от делото се намира ксерокопие от запис на заповед от 11.08.2020г.Като издател на заповедта е посочено въззивното дружество, представлявано от Д. Захарова Т..Посочено е правно основание за издаване на заповедта – разпоредбата на чл.535-чл.538 ТЗ.Записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари – визирана е сумата 21 835.00 лв, ведно с неустойка 2% месечно при просрочие, ведно с всички бъдещи такси и разноски по предявяването и привеждането и в изпълнение( в случай на неплащане), както и бъдещи такси и разноски по изпълнителното дело.Записът на заповед съдържа падеж= 31.08.2020г., място на плащане – клон Дупница, по банкова сметка посочени са номера на банкови сметки, по които да се извърши плащането.Посочено е място на издаване- с.Родина, като допълнителни клаузи №1 и №2 са отразени „без протест“ съгласно чл.500, ал.1 ТЗ и без разноски, допълнителна клауза №2 „ без предявяване за приемане“ съгласно чл.476, ал.2 ТЗ.Посочени са подробни данни за издателя – три имена: Димитрина З. Т., ЕГН ••••••••••, л.к.№641487407, изд. на 03.02.2011г. МВР – В.Търново, в качеството на управител на „Агрокрафт „ ЕОД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление с.Родина, общ.Златарица, жк“Стопански двор“.В долния ляв ъгъл на записа е посочена дата 11.08.2020г. има подпис на Д. Т..След този текст, на същата страница е обективирано изявление за авалиране на записа на заповед от Д. Т. – дата 11.08.2020г., подпис Д. Т., след което е обективирано изявление от същата, като управител на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК •••, като издател на запис на заповед, и като авальор на издадената Запис на заповед, относно предявяването и за плащане на 31.08.2020г., а в края на документа отново е посочена дата 11.08.2020г. и издател Д. Т.. През 2019г. „Агрокрафт“ ЕООД е съставило още няколко фактури, за дължими в полза на „Асбо – Агро“ ООД суми – 23.04.2019г., 20.05.2019г. и 19.06.2019г. за доставки на стоки от същия вид, съставени са няколко записа на заповед – с дати 19.06.2019г., 23.07.2019г., 30.10.2019г., 20.05.2019г., 03.02.2011г. и 06.03.2019г – подписи в съставените документи( представени в оригинал) са използвани от вещото лице изготвило назначената по делото съдебно – графологическа експертиза.

Със заключения с вх.№3648/10.05.2022г. и №4496/07.06.2022г. на в.л. А. С. и Д.Ц. е установено, че подписите на Д. Т. в процесния договор за продажба и издадената запис на заповед, не са изписани от Д. З. Т., съответно подписите за купувач в Договор от 25.02.2018г. между „Асбо – Агро“ ООД и „Агрокрафтн „ ЕООД са положени от М. М., подписът във фактура №0160000148/11.08.2020г. са положени от М.Т.М., подписът в долния ляв ъгъл на стокова разписка №0160000170 от 11.08.2020г. е положен от М.Т.М., пи21одписите за „издател“ в „Запис на заповед“ от 11.08.2020г. са положени от М.Т.М.. Със заключение с вх.№1378/21.02.2022г. на в.л. Надежда Шалдупова е установено, че фактура №0160000148/11.08.2020г., издадена от ищеца „Асбо- Агро“ ООД не е отразена в счетоводството на ответното дружество, не е включена в Дневника на покупки в СПравка декларация по ЗДДС в счетоводството на „Агрокрафт“ЕООД, ЕИК •••, към датата на подаване на исковата молба, не е ползван данъчен кредит. Ако се приеме, чце сумата в размер на 21 835.00 лв, посочена във фактура №0160000148/11.08.2020г., издадена от ищцовото дружество за извършена доставка, на включените във фактурата стоки е дължима, то разходът по задължението според вещото лице е ползван –за намаляване на финаносвия резултат на ответното дружество.Вещото лице сочи, че плащания във връзка с намаляване размера на възнаграждението по процесната фактура не са правени.Актуалното задължение на ответното дружество към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е определено от вещото лизе нта 21 835.20 лв, сума посочена във фактура №160000148/11.08.2020г., издадена от ищцовото дружество.

Вземането, предмет на установителния иск също така е предмет на разпореждане №35 от 15.01.2021г за издаване на заповед за незабавно изпълнение и самата заповед – предвиждаща плащане на сума 21 835.20 лв – главница, представляваща дължима по запис на заповед от 11.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата 21 835.20 лв, считано от 13.01.2021г. до окончателното изплащане, както и сума 1620.49 лв, представляваща направени по делото разноски и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, срещу която жалбоподателят е възразил своевременно.

На л.134 - л.138 от делото са приложени извлечения, на основание чл.9а от Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори( Наредба №32) – извлечения от пълномощни, след едновременно удостоверяване на подпис и съдържание по реда на чл.590, ал.4 ГПК:

Пълномощно недв.имот №835/14.02.2018г. – описание на имота, правата, условията и срока на упълномощаване – оттеглено, документ за оттегляне на пълномощно №7534/02.12.2021г., Нотариус С.К., номер 611, район на действие – Велико Търново.

Пълномощно недв.имот №7599/13.12.2017г- -описания на имота, права, условия и срок на упълномощаването, Нотариус И.А.А., номер 295, район на действе Свищов.

Оттегляне на пълномощно №7534/02.12.2021г., Нотариус С.И., рег. №611, район на действие Велико Търново.

Пълномощно недв.имот №7599/12.12.2017г., Нотариус И.А.А., номер 295, район на действие Свищов.

Пълномощно недв.имот №1724/26.07.2013г., Нотариус Красимир Иванов Катрафилов, номер 597, района на действие Елена.

Пълномощно банка 4971/14.10.2020г., Нотариус С.И. К., номер 611, район на действие Велико Търново. Пълномощно в полза на М. М. от „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК ••• с което М. е упълномощен да представлява „Агрокрафт ЕООД като извършва от мое име и за сметка на дружеството, на определени действия в правоотношенията му с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - С.К.. Пълномощно банка 802/07.11.2019г., Нотариус Е.Л.А. – Д., номер 728, район на действие Горна Оряховица, за представителство пред Банки във връзка с извършване на банкови операции, в това число за подписване на Декларации.

Пълномощно банка 471/02.02.2018г., Нотариус П.И.Л. – за представителство пред „Инвестбанк „ АД във връзка с извършване на банкови операции, и подписване на съставяните за целта документи.

Пълномощно банка 4057/17.08.2017г., Нотариус С.И. К., номер 611, район на действие Велико Търново – за представителство пред „Първа инвестиционна банка“ АД за извършване на банкови операции и подписване на съставените за целта документи.

В представеното пълномощно недв.имот №835/14.02.2018г. – сред предоставените права в представеното извлечение освен свързани с разпореждане с недвижими имоти са предоставени и следните права: за представителство на дружеството в търговските му правоотношения с трети лица, неограничено, като във връзка с това подписва всякакви договори, споразумения, договори за новация, цесия и други без ограничения на размер на сделката или срока на изпълнение, задължава дружеството, като издава записи на заповед вкюлчително и за обезпечаване вземания на трети лица без ограничение на размера на задължението или срока на изпълнение, учредява ипотеки, обособени залози в полза на трети лица, води преговори с контрагенти на дружеството, във връзка настояи и бъдеи вземания и задължения ан дружеството, извършва въобще всякакви действия, които са в правомощията на управителя на дружеството, като се подписва от негово име навсякъде с добавката“ като пълномощник“, изброени са множество права, сред които описание на недвижим имот липсва.

Изброените доказателства са представени от адв.Ц., пълн-к на „Асбо“ ООД в с.з. на 17.05.2022г., липсва изричен акт за присъединяването им към доказателствата по делото, но и за неприемането им, позоваването от съда на посоченото пълномощно – л.127 от д, категорично сочи на приемането му.

В съответствие в изложеното и като взе предвид разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.317 и сл. ТЗ и чл.535 и сл. ТЗ, съдът прецени подадената жалба за неоснователна.Съображения:

На основание чл.79, ал.1 ЗЗД - ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

На основание чл.318, ал.1 ТЗ -търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.Според ал.2 не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

Чл.319 ТЗ предвижда, че когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок.

Документи за стоката Чл. 321. По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.Анотирана съдебна практика Определяне на цената Чл. 326. (1) Цената се определя от страните при сключването на договора.

(2) Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.

(3) Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо я вещество, различно от нея.

Време на плащане Чл. 327, ал.1 ГПК -купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

(2) Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа.

На основание чл.293, ал.1 ТЗ -за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.

(2) Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.

(3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

(4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.

Чл. 309а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.

(2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.

(3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.

На основание чл.535 ТЗ:

Записът на заповед съдържа:

1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;

3. падеж;

4. място на плащането;

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;

6. дата и място на издаването;

7. подпис на издателя.

Непълнота на съдържанието Чл. 536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.

(2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.

(3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

(4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

Анотирана съдебна практика Препращане към уредбата на менителницата Чл. 537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

Анотирана съдебна практика Задължения на издателя Чл. 538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.

(2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл. 477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл. 496, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването. пълномощник На основание чл.26, ал.1 ТЗ - търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

(2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.

(3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.

(4) Търговският пълномощник се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник.

На основание т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К. - предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.

При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

В разглеждания казус са представени доказателства, сочещи, че вземането съществува, както въз основа на валиден запис на заповед така и въз основа на каузалното правоотношение, с което този запис е свързан.Ищецът, който е предявил претенция за плащане продажна цена, съответно установителен иск за признаване дължимостта й, за доставени на ответника стоки, е доказал всички обстоятелства, обуславящи дължимост на сумата: Представен е договор, в който не е посочено, че се подписва от пълномощник, но при наличие на пълномощно, отговарящо на общите изисквания за валидност, предвидени в ЗЗД и в частност на специалните изисквания за търговско пълномощно това писмено доказателство не може да бъде игнорирано.Договорът обективира постигнато между страните по делото съгласие, за продажба на стоки, определени по вид – торове, семена, препарати за растителна защита.Приложение съдържащо посочване на цени, опаковки и количества и срок за плащане по делото не е представено – но в правоотношенията между търговци, видно от изложеното това не рефлектира върху валидността на сделката.В контекста на горецитираните норми, следва да се приеме, при наличие на подписана стокова разписка(документи съставяни обичайно в търговски оборот при предаване на стоки от продавача) и подписана от ответното дружество фактура, че в обхвата на постигнатата договореност между страните попада продажбата на посочения вид и количество стоки, относно тяхната цена и обстоятелството, че вещите са предадени на ответното дружество – купувач, който на основание чл.326, ал.1 ТЗ вр. с чл.318, ал.1 ТЗ и чл.183, ал.1 ЗЗД следва да заплати дължимата за предадените/ продадени стоки цена -с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.За разлика от случаите в които осчетоводяването на фактура се приеме за доказателство за договорна обвързаност, в отсъствие на други доказателства, то неосчетоводяването на фактура, за която се установи, че е подписана от представител на дружеството, който е подписал и стокова разписка за стоки на цена, възлизаща на търсената е обстоятелството, което не изключва отговорността на дружеството, за плащане на дължимата цена.

За изпълнение на задължението за плащане на цената чрез възможните начини на плащане в брой, на ръка, по банков път, от трето лице, на кредитора или на овластено от него лице по делото не са представени.

По аргумент от чл.327, ал.1 ТЗ в отсъствие на доказателства за друго уговорено, то следва, че цената е следвало да бъде платена при предаване на стоките.

Доколкото доказателства за плащането не са представени, то на основание чл.309а, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД върху дължимата продажна цена се следва законна лихва, считано от момента на предаване на стоките, следователно и от по – късния от момента на подаване на исковата молба в съда.

Предвид обстоятелството, че по делото са представени доказателства за съществуване на вземането, възникнало на основание Договор за доставка на торове, семена, препарати за растителна защита безпредметно е да се обсъжда, съществуването въз основа на издадения запис на заповед.Все пак следва да се отбележи, че представения запис на заповед е подписан от пълномощник, надлежно упълномощен с изричното право за издаване на записи на заповед.По горе, в изложението на настоящия съдебен акт, в анализа на доказателствата, съдът е посочил какво е съдържанието на записът на заповед, с който е обосновано искането по чл.417, ал.1 ГПК – сравнение с разпоредбата на чл.535, ал.1 ТЗ показва спазване на законовите изисквания относно съдържанието на издаден запис на заповед.Записът е с определен падеж и е предявен за плащане на падежа.Доколкото в представения писмен документ – запис на заповед, подписът за издател е положен от пълномощник, то при наличие на изрично упълномощаване с право за издаване на записи на заповед на подписалото документа лице, представител на въззивното дружество, обвързаността на дружеството от издадения запис на заповед не може да бъде отречена.Доводи в отговора на исковата молба за невалидност на упълномощителната сделка липсват., което компроментира въведените за първди път във въззивната жалба такива.Въпреки това съдът намира за необходимо да отбележи, че според т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС № 5/14 - за упълномощаване с последиците чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане нито техни елементи-определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Според чл.39 ЗЗД -обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.При тълкуване на законовата норма, в преценка действието на процесното пълномощно, от гледна точка на изискването за изрично упълномощаване на менителнично задължение, съдът приема, че законовото изискване е изпълнено когато е предоставено право за издаване на записи на заповед.Доколкото упълномощаването на търговския пълномощник е свързано с посочване на действия, които той може да извършва, следва да се приеме, че с посочване на действето – издаване на запис на заповед, законовото изискване е изпълнено.

В съответствие с изложеното обжалваното решение – правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Подадената въззивна жалба е неоснователна, което с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК обуславя неоснователност на претенцията на въззивника за заплащане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – „Асбо- Агро“ ООД е представил списък на разноски, за сума 3000.00 лв, платено адв.възнаграждение и договор за правна защита и съдействие №75/26.01.2023г. в чл.4, ал.1 от който изрично е посочено, че сумата е получена в брой при подписване на договора.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да бъде присъдена посочената сума, като стойност на направените разноски за въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът