Решение № 66 от 28.3.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 330/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена от П. Н. П. от гр. С., против Решение № 273 от 09.06.2023 г. по гр.д.20222300100186/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което въззивникът е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Д. Ж. Ж. от с.гр. сумата 30 000 лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в причинена средна телесна повреда - „Едно сляпо огнестрелно нараняване от травмиращ агент с кръгловата форма и диаметър около 1 см, проникващо в коремната област“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2019 г. до окончателното изплащане и съдебни разноски в размер 2 500 лв, както и да заплати държавна такса в размер 1 200 лв за разгледания иск; както и по частната жалба от П. Н. П. против Определение № 494 от 19.07.2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение, на основание чл.248 ГПК в частта на разноските на Решение № 273 от 09.06.2023 г. по гр.д.186/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че неправилно гражданският съд не е зачел задължителното за него влязло в сила решение на наказателния съд в частта, в която с решението се отсъжда, че пострадалият Д. Ж. също има вина и съпричиняване за ловния инцидент, изразяващо се в това, че пострадалият Ж. не е спазил правилата на безопасния лов и не е носил нито светлоотразителна жилетка или облекло с ярък сигнален цвят, съгласно изискването на чл.55, ал.8 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. Твърди се, че доказателства за това са налични в кориците на наказателното дело, а са представени в препис и към отговора на исковата молба и уточнението към отговора и по гражданското дело. На второ място се оспорва изводът на съда, че са доказани ищцовите твърдения за претърпени значителни неимуществени вреди вследствие на болки и страдания, които да бъдат обезщетени в размер на 30 000 лв. Оспорва се изводът на съда, за претърпени от ищеца болки и страдания в дълъг период, освен тези, които е изтърпял непосредствено при инцидента и операцията след инцидента. Сочи се, че съдебно-медицинската експертиза по делото е установила, че след проведената операция здравословното състояние на ищеца е възстановено; заклиненият проектил не притиска гръбначно-мозъчните структури и нерви; съотв.не е доказано твърдените от ищеца болки да се дължат на притискане на нерви от заклинената сачма и между твърдените болки и изтръпвания и заклиняването на сачмата вследствие на ловния инцидент да има доказана причинно-следствена връзка. Твърди се, че това води до необоснованост на решението. Твърди се още, че носеният от ищеца при инцидента ластичен /еластичен/ колан за кръста, навежда на съмнения за наличието на стара травма на ищеца, на която се дължат твърдените от него болки и страдания, ако въобще действително има такива. Твърди се, че по делото е недоказано, че ищецът е поемал болкоуспокояващи медикаменти, с които сам лекувал „ежедневни“, „нестихващи“ болки в гръбнака, поясната област и крака в резултат на полученото нараняване. Излагат се твърдения, че с оглед заключението по съдебно-медицинската експертиза, че относно мекотъканните коремни травми лицето е напълно възстановено, и че в областта на костните структури на гръбначния стълб има завършена гранулация около проектила, т.е. той се е капсуловал и ищецът може да живее и занапред така, както досега, неправилно първоинстанционния съд е кредитирал свидетелските показания на зетя на ищеца и съпруг на неговия адвокат и сестра – св. Т., за болки в кръста и изтръпване на десния крак поради същите причини. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че е налице хронична интоксикация с олово на ищеца. Твърди се, че заключението на съдебно-медицинската експертиза за наличие на хронична интоксикация с олово не следва да се кредитира, тъй като е направено от неврохирург, а не от токсиколог, и вещо лице неврохирург не е компетентен да прецени правилно и да постави диагноза, която е извън неговата тясна специалност; вещото лице прави своето заключение за хронична интоксикация с олово само и единствено на база на едно представено от ищеца кръвно изследване, без всякакви други първични медицински документи, без клиничен статус и без всякаква обосновка и аргументация; вещото лице прави две противоположни и взаимно изключващи се твърдения – от една страна - за капсулиране на заклинената сачма („завършена гранулация около проектила“), а от друга - за сериозна интоксикация с олово; не е обсъдено дали е възможно от тази едносантиметрова капсулирала сачма да се отдели цялото количество олово, посочено в лабораторното изследване или е възможно да има и други причинители за това; не е изследвано наличието у ищеца всичките клинични белези на хронична интоксикация с олово, не е описана симптоматиката у ищеца; дадена е препоръка за отстраняване на сачмата, която според вещото лице отделя опасно за здравето олово, но не е обсъдена възможността, ако наистина бъде доказана такава интоксикация, тя да бъде лекувана с лекарствени медикаменти. Твърди се, че не е доказано и твърдението на ищеца, че се нуждае от оперативно отстраняване на сачмата от гръбначния стълб в Турция и в турска болница, тъй като: не е доказано, че проектилът пречи за нормалния живот на ищеца, за нормалната му ежедневна дейност и че именно той му причинява неврологични болки и двигателни проблеми и поради това е необходимо оперативното му отстраняване; не се доказано по безспорен начин, че е налице хронична интоксикация и че лечението не може да бъде медикаментозно, на трябва да бъде само и единствено оперативно; на последно място – не е доказано, че ако е необходимо отстраняване, то това не може да стане в българска болница, разполагаща със съответната оперативна техника и със средства от здравната каса по съответна за това клинична пътека. Сочи се, че неправилно съдът е кредитирал твърдението на ищеца и свидетелските показания на зет му, че след изтичане на отпуска по болест на ищеца, той е ползвал в допълнение и годишния си платен отпуск, тъй като състоянието му не е позволявало да изпълнява пълноценно трудовите си задължения, както и, че има връзка между смъртта на майката на ищеца и ловния инцидент. На следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е уважил иска в пълния му размер. В тази връзка се твърди, че са недоказани твърдения на ищеца за физически болки и емоционални сътресения, формиращи „значителни неимуществени щети“ вследствие на заклината сачма и недоказаната причинно-следствената връзка между тези оплаквания и заклинената сачма вследствие на ловния инцидент; не е съобразено установеното от наказателния съд съпричиняване от страна на ищеца на вредите, за което доказателства са налице и по гражданското дело. Изложени са оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв, тъй като такива разноски не са предявени на ответната страна и не е представен списък на разноските, съотв.не е дадена възможност на ответника да изрази становище и да възрази срещу тях. По отношение на процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд се твърди, че се изразяват в това, че: съдът не е зачел задължителното за него влязло в сила решение на наказателния съд по отношение на приетото от наказателния съд съпричиняване от страна на ищеца; първоинстанционният съд е нарушил правилото за равнопоставеност на страните в съдебния процес, с което е нарушил и правото на справедлив съдебен процес на ответника, гарантирано му от чл.6 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като е кредитирал медицински документи, които не са приети като доказателства по делото, а са представени директно на вещото лице, с което се прегражда възможността на ответника да се запознае с тях, с което нарушил и изискването по чл.7, ал.1 от ГПК служебно да извърши необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, още повече, че с представения документ са въведени от ищеца нов факт и ново твърдение в процеса; съдът не е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, не назначава специалист токсиколог за вещо лице, не изисква допълнителни медицински документи за експертизата; съдът в решението си не е обсъдил нито един аргумент и контрааргумент на ответника, изложени в писмената му защита, с което е нарушил принципите на справедливост, на равнопоставеност на страните, на състезателност, на независимост и безпристрастност на съда; на последно място – съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца без списък на разноските и без те да бъдат предявени на ответника чрез процесуалния му представител в съдебно заседание. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което отхвърля изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове. При условията на евентуалност се претендира намаляване размера на обезщетението, предвид доказаното с влязлото в сила решение на наказателния съд съпричиняване от страна на ищеца, както и недоказаността на твърденията на ищеца за болки и изтръпвания на крака, които не произтичат от заклинената сачма, тъй като тя не притиска нерви, липсата на безспорно доказване на хронична интоксикация на ищеца, както и недоказаността на останалите твърдения на ищеца. Претендират се разноски за двете инстанции. С твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения са заявени искания по доказателствата, допуснати от въззивния съд на основание чл.266, ал.2, т.1 и чл.266, ал.3 ГПК. Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. В законовия срок въззиваемият Д. Ж. Ж. е представил писмен отговор на въззивната жалба, с която я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, както и, че съдът не е допуснал посочените в жалбата процесуални нарушения. Оспорва се твърдението на въззивника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Излагат се твърдения, че предвид административнонаказателния характер на съдебното производство пред Районния съд и процесуалните правила, пострадалият е би лишен напълно от възможността за каквото и да било участие в производството, поради което и тезата на ответника е останала неизяснена и необследвана задълбочено. Отделно от това се твърди, че въззиваемият е ловец с повече от тридесет години стаж и винаги е спазвал стриктно правилата за лов, осъзнавайки, че тази дейност е високо рискова. Твърди, че винаги е ползвал двулицево яке, или сигналножълта шапка, или светлоотразителна жилетка. Твърди, че основната и пряка причина за инцидента е, че ответникът е напуснал мястото, на което е бил поставен, както и, че при спазването на това задължително позициониране не би се стигнало до инцидент, независимо дали ищецът е бил с жилетка или не, и дали ответникът е стрелял със забранен боеприпас или не. Сочи се, че с преместването си ответникът е преодолял естествената преграда/денивелация, като е преминал и през пътя и е навлязъл на място, което е в обсега, в който на ищеца е било допустимо да стреля. Твърди се на второ място, че обективното препятстване на ищеца като пострадал да участва в производството по АНД № 487/2021 г. по описа на PC-Ямбол го е лишило от възможност да се защити, като по този начин се е стигнало и до отричане на материалната доказателствена сила на медицинските документи, сочещи по несъмнен начин, че коремът на пострадалия е бил пълен с кръв, т.е. налице е била и втора телесна повреда. Посочва се още, че са голословни оплакванията в жалбата, че исковата претенция не била доказана, а изводите на съда били необосновани. Твърди се, че събраните по делото доказателства установяват търпяните от ищеца физически болки, необходимостта от прием на болкоуспокояващи, причиненото от проникването на сачмата увреждане на нерви, което провокира схващането на десния крак на ищеца след продължително седене или стоене в изправено положение. Оспорват се като необосновани твърденията в жалбата, че не е доказано по безспорен начин наличието на хронична интоксикация с олово на ищеца. Изложени са подробни съображения. Сочи се, че с наведените в жалбата оплаквания на практика се оспорва заключението на съдебно-медицинската експертиза, което не е извършено в хода на съдебното производство. Твърди се, че съдът законосъобразно е кредитирал това заключение и не може да носи отговорност за пропуснати от страната процесуални възможности. Оспорват се твърденията за недоказаност на причинения на ищеца емоционален срив, поради невъзможността да присъства на погребението на майка си. Твърди се, че реинсултьт е констатиран като причина за смъртта от медицинско лице, а състоянието на майката на ищеца значително се е влошило след случилия се с него инцидент. На последно място се твърди, че са неоснователни изложените в жалбата твърдения за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение. Не са ангажирани нови доказателства. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия Д. Ж. Ж. от гр. С., с която са предявени искове за осъждане на въззивника П. Н. П. от с.гр. да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лв в резултат от причинена му от ответника средна телесна повреда - „Едно сляпо огнестрелно нараняване от травмиращ агент с кръгловата форма и диаметър около 1 см, проникващо в коремната област", ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 05.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 05.01.2019 г. в землището на с. И., общ. С., местност „Б. т.", при групов лов за дива свиня, ответникът П. е прострелял ищеца със законно притежаваното си ловно оръжие ловен автомат „Байкал“, мод."МР-155", калибър 12, снаряжено със забранен за този вид лов ловен патрон със сачми 13/0, при което е причинил на ищеца средна телесна повреда. Твърди се, че в същия ден ищецът е бил приет по спешност в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински"АД гр.Сливен, където му била извършена оперативна интервенция с продължителност около пет часа - бил е премахнат апендикс, а сачмата не била извадена от тялото му, тъй като се е вклинила в гръбначния стълб зад аортата и била налице опасност за здравето и живота. Твърди се, че болничният престой бил от 05.01.2019 г. до 14.01.2019 г., като след изписването си ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на три месеца, а след това е ползвал годишния си платен отпуск, тъй като състоянието му не позволявало да изпълнява пълноценно трудовите си задължения. Изложени са твърдения, че вследствие причинените травми в продължение на месеци ищецът не е можел да се движи свободно, да извършва по нормален начин обичайни за него битови дейности, както и да полага тежък физически труд. Твърди се, че освен ежедневната болка, която има в областта на гръбначния стълб и поясната област, в продължение на две години и осем месеца ищецът изпитва болка и изтръпвания в десния крак. Изложени са твърдения, че на ищеца предстои медицински преглед в специализирано отделение по неврохирургия, тъй като наличието на ловна сачма в гръбначния стълб не позволява прилагане на конвенционални методи за образно изследване и терапия. Сочи се, че освен нанесените му физически увреждания, ищецът е получил емоционална травма, настъпила промяна в начина на живот на ищеца, която повлияла и върху чувството му за пълноценност при справяне с всякакви житейски обстоятелства. Твърди се още, че 14 дни след инцидента майката на ищеца е получила инсулт и е починала на 19.01.2019 г., като ищецът не е присъствал на погребението й, тъй като бил на легло. Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Оспорени са твърденията на ищеца, че е бил прострелян от ответника като се заявява, че след инцидента пострадалият се опитал да внуши на ответника, че го е сторил. Оспорват се твърденията на ищеца, че неизвадената сачма от тялото му представлява опасност за здравето и живота му; че след изтичане на отпуска по болест на ищеца, той е ползвал в допълнение и годишния си платен отпуск, тъй като състоянието му не е позволявало да изпълнява пълноценно трудовите си задължения; че в резултат на телесните увреждания са му причинени „значителни“ неимуществени вреди от свързаните с полученото нараняване болки и страдания, изразяващи се в „ежедневни“, „нестихващи“ болки в гръбнака, поясната област и крака, за които той приема болкоуспокояващи медикаменти, както и твърденията за необходимостта от лечение в Турция. Възразява се, че липсва причинно-следствена връзка между смъртта на майката на ищеца и инцидента с него. Заявено е твърдение, че ищецът е допинесъл за настъпването на вредите, тъй като по време на лова не е бил екипиран съобразно изискването на чл.55, ал.8 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, с лента, шапка или облекло с ярък сигнален цвят. Претендира се искът да бъде отхвърлен изцяло, евентуално, ако съдът го намери за основателен, присъденото на ищеца обезщетение да бъде съобразено с реално претърпените от ищеца вреди и да бъде намалено поради съпричиняването им от страна на ищеца като пострадал. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове като е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер 2 500 лв. Със същото решение ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер 1 200 лв. Съдът е приел, че с оглед влязлото в сила решение по НАХД № 487/2021 г. по описа на РС Ямбол, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 05.01.2019 г., в землището на с. Ичера, общ. Сливен, като ловец, участващ в групов лов на дива свиня, със законно притежаваното си ловно оръжие ловен автомат „Байкал“, модел „МР-155“, с №15 15 5 14125, калибър 12, снарядено със забранен за този вид лов, ловен патрон със сачми 13/0, е причинил на Д. Ж. Ж., средна телесна повреда, изразяващи се в „Едно сляпо огнестрелно нараняване от травмиращ агент с кръгловата форма и диаметър около 1 см, проникващо в коремната област, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лов, като е нарушил разпоредбите: на чл.65, т.15 от ЗЛОД и на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ, по делото е установено, че ответникът е извършил процесния деликт. Съдът е приел за доказани от представените писмени доказателства и от заключението по СМЕ, твърдяните от ищеца травматични увреждания; пълно възстановяване на мекотъканните коремни травми; наличието на завършена гранулация около проектила, заседнал в между костните структури на четвърти и пети лумбален прешлен в дисковото пространство; както и завишени стойности на олово в кръвта на ищеца, като е приел, че те са с произход неотстранения оловен проектил, заседнал в гръбначния стълб. С оглед показанията на св.Тодоров съдът е приел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца. Върху присъденото обезщетение за неимуществни вреди съдът е присъдил и законна лихва, считано от датата на увреждането. При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решени е валидно и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: По делото не е спорно, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на 05.01.2019 г. при разрешен групов лов на дива свиня в землището на с. И., общ. С., местност „Б. т.“, ищецът е бил прострелян. Видно от приложеното по делото НАХД № 487/2021 г. по описа на ЯРС, с влязло в сила на 08.02.2023 г. решение № 171/27.09.2022 г., съдът е признал за виновен ответника П. Н. П. в това, че на 05.01.2019 г., в землището на с. И., общ. С., местност „Б. т.“, като ловец, участващ в групов лов на дива свиня, със законно притежаваното си ловно оръжие ловен автомат „Байкал“, мод.„МР-155“, с № 15 15 5 14125, кал.12, снарядено със забранен за този вид лов, ловен патрон със сачми 13/0, причинил на ищеца Д. Ж. Ж., средна телесна повреда, изразяваща се в „Едно сляпо огнестрелно нараняване от травмиращ агент с кръгловата форма и диаметър около 1 см, проникващо в коремната област, осъществило смисъла на медико-биологичння характеризиращ признак „нараняване проникващо в коремната кухина“, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лов, правно регламентирана в Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и представляваща източник на повишена опасност, с оглед на средствата с които се осъществява - огнестрелно оръжие, като е нарушил разпоредбите на чл.65, т.15 от ЗЛОД и на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ. С решението признатият за виновен в извършване на деянието ответник П. П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Установява се от представената по делото епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен, че на 05.01.2019 г. на ищеца е извършена операция, след като след прострелването му в областта на корема е имал болки в корема и кръста. Видно от представените писмени доказателства за извършвани от ищеца прегледи и изследвания - резултати от рентгенография на лумбо-сакрални прешлени от болница „Аджибадем Фулия“ Турция от 4.02.2023 г., в предния и десния латерален сегмент на междупрешленото ставно пространство на L4-5 има непрозрачно чуждо тяло с приблизителен размер 1 см, което е вследствие на нараняване с огнестрелно оръжие, намаляла е височината на междупрешленото ставно пространство на L4-5, нормална лумбална лордоза, нормални странични бодлести израстъци, педикули и междупедикулно пространство в норманормални паравентикурарни меки тъкани. От представеното изследване на олово в кръвта в МДЛ „Лина“ от 6.03.2023 г. е видно, че в кръвта на ищеца е констатирано олово в количество 127, 00 pgi/i при референтни стойности 0.00-40.00 pgi/i, Видно от представената по делото етапна епикриза от семеен лекар д-р К.Топалова от 13.04.2023 г. ищецът изпитва палпаторна болка по протежение на част от гръбначния стълб, има изразен болков синдром тип остро лумбаго и лумбоишиалгия, има намалена сетивност в засегнатата област и долни крайници, повече вдясно. На ищеца е предписана терапия с болкоуспокояващи медикаменти. Отразени са установеното увеличение на олово в кръвта. Видно от представените от ищеца писмени доказателства и от приетото в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К., след операцията на ищеца на 5.01.2019 г. е извършена пълна санация /оздравяване/, евакуирана отделената кръв в коремната кухина; дрениран е коремът и с пълно въстановяване на коремните органи, обвивки, кожа и подкожие; оставен е в междупрешленните пространства на 4-5 кръсцов прешлен проектил, който не притиска гръбначно-мозъчни структури и нерви, с гранулации около него в момента. Вещото лице е посочило, че мекотъканните коремни травми са напълно възстановени; травмата в областта на костните структури на гръбначния стълб има завършена гранулация около проектила, заседнал в между костните структури на четвърти и пети лумбален прешлен в дисковото пространство. На база представено от ищеца лабораторна изследване в МДЛ ЛИНА ЕООД, вещото лице е посочило, че тъй като проектилът по правило е изграден от оловен материал, извършва постоянен токсичен контакт като отделя токсини /олово/ в околните тъкани, олово попада и в кръвта. Вещото лице е посочило, че за пълна санация се изисква отстраняване на оловния материал. Според вещото лице, така както четирите години пострадалият е живял, може и за напред, но в ситуацията на хронична интоксикация с олово. От тази интоксикация ще се развият всички хронични интоксикационни моменти при оловно отравяне - анемия, нарушения в сърдечно-съдовата система (сърдечни аритмии, сърдечна недостатъчност, възможен инфаркт на миокарда), нервната система и мозъка, тъй като периодът на полуразпад на оловото в костите е от 5 до 20 години. Според вещото лице, за защита от хроничната интоксикация на ищеца трябва да се извърши отстраняване на проектила, която операция изисква високо специализирано и профилирано здравното заведение - такива има на територията на страната. Разходите по тази операция се поемат от здравната каса по съответна за това клинична пътека. В съдебно заседание при разпита на вещото лице, е добавено, че интервенцията по изваждане на сачмата от гръбначния стълб е високорискова, тъй като в близост е аортата. Количеството на олово в кръвта, ако сачмата продължи да е в тялото, следва са се следи постоянно от специалисти. Установява се от показанията на разпитания свидетел Д. Т. - съпруг на сестрата на ищеца, че след инцидента състоянието на ищеца било тежко, не можел да извършва почти никаква физическа работа, което продължава и към момента. Свидетелят твърди, че при пътуване ищецът не може продължително да седи в автомобила поради болки в кръста, изтръпване на десния крак, нуждае се от раздвижване и спира. След изписването от болницата ищецът бил в болнични три месеца, а след това – в годишен платен отпуск, тъй като при болничните заплатата му е по-малка, но пък не можел и на работа да се върне. Сочи, че ищецът преживял емоционално тежко инцидента. Споделял, че когато заспи постоянно сънува кошмари как го застрелват. След инцидента Д. спрял да ходи на лов, а ловувал от 18 годишен, откогато му е разрешено да бъде ловец. Получил хипертония, каквито проблеми нямал преди инцидента. Страдал от това, че не можал да отиде на погребението на майка си, както и преди това да я види макар, че са го били изписали от болницата, защото бил на легло. Същият свидетел твърди, че ищецът бил дисциплиниран ловец, изпълнявал нарежданията на отговорника по лова. Твърди, че видял ищеца когато е тръгнал на процесния лов. Твърди, че ищецът „ходи с една шапка, която се забелязва, дори през храстите може да се види, но е примерен, дисциплиниран ловец“. Във въззивното производство е допуснато извършване на съдебно-медицинска токсикологична експертиза, вещото лице по която – клиничен токсиколог, след обсъждане на представените по делото медицински документи и извършените допълнително за нуждите на експертизата преглед и изследвания, вкл.за концентрация на олово в кръвта (0, 55 pmol/L при референтни стойности 1, 21 pmol/L) и урината (0, 200 pmol/L при референтни стойности 0, 008-0, 58 pmol/L) на ищеца, дава заключение по поставените въпроси, че в кръвта и урината на ищеца не се установяват наднормени концентрации на олово; установената гранулация около проектила е показател, че организмът е ограничил и обезвредил попадналото в него чуждо тяло – ловна сачма; при ищеца не се установява характерната за оловната интоксикация сиво-синкава ивица по венците; не се установяват обективни данни (лабораторни и клинични) за хронична оловна интоксикация при ищеца, а съобщените от ищеца оплаквания: болки в кръста, в десния крак, затруднени и болезнени движения при физически натоварвания и при промяна във времето, раздразнителност, чести цефалгии и проблеми със съня, високо артериално налягане и др., могат да бъдат признаци на посттравматичен стрес от преживения инцидент и на дразнене, провокирано от присъствието на обемен процес (тип чуждо тяло) в организма му. Установява се от представеното също във въззивното производство писмо изх.№ И-2-461/21.11.2023 г. от „Животозастрахователен институт“ АД, че на 08.10.2020 г. на ищеца, в качеството му на застраховано лице по групова застраховка „Злополука и заболяване“ по застрахователна полица № •••••••••• е изплатена сумата от 1 120 лв, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № 3149 за временна загуба на работоспособност от битова злополука, настъпила на 05.01.2019 г. и дневни пари за болничен престой, съгласно сключения застрахователен договор. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: За уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД е необходимо да бъде установено виновно извършено противоправно деяние от страна на ответника, да са настъпили от него вреди за ищеца и да е налице причинна връзка между деянието и вредите. С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и наличието на влязло в сила решение по НАХД № 487/2021 г. по описа на РС - Ямбол, задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира за доказано извършването от ответника П. П. на деянието – прострелване на ищеца по време на лов на посочената дата и причиняването на претендираната за обезщетяване травма, представляваща средна телесна повреда, противоправността на деянието и вината на ответника. С оглед принципа за справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 от ЗЗД, при определяне на размера на справедливото обезщетение, дължимо на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, и съобразявайки постановките в ППВС № 4/68 г., съдът отчита следното: Вследствие прострелването на ищеца и проникването на травмиращ агент в коремната му област, на ищеца е извършена операция, при която е отстранена отделената кръв в коремната кухина, коремът е дрениран и е с пълно възстановяване на коремните органи, обвивки, кожа и подкожие. При същата операция е констатирано, че проектилът е заседнал в междупрешлените пространства на 4-5 кръсцов прешлен, не притиска гръбначно- мозъчни структури и нерви, и поради близостта му с аортата и отчетената опасност за живота и здравето на пациента при опит за отстраняването й по време на оперативната интервенция в гр.Сливен, проектилът не е отстранен. Видно от представената по делото епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД Сливен, операцията е преминала при обща анестезия, а ищецът е престоял в болничното заведение 10 дни (от 05.01.2019 г. до 14.01.2019 г.) и е изписан в добро общо състояние, при липса на значими субективни оплаквания, без супурация на оперативната рана, без фебрилитет с предписание лечението да продължи с превръзки в амбулаторни условия. Посочено е, че на пациента са дадени препоръки за двигателен и хигиенно-диетичен режим вкъщи, както и, че не се налага медикаментозно лечение. От представените писмени доказателства и показания на св.Тодоров съдът приема, че възстановяването на ищеца е продължило няколко месеца, от които три месеца е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, а след това (без да е посочено за колко време) – в платен отпуск. Установява се от показанията на св. Т. и от Етапна епикриза от личния лекар на ищеца, че четири години след инцидента, ищецът често получава болки в кръста, има затруднени и болезнени движения при леки физически натоварвания, при промяна на времето, при продължително седене и при вдигане на тежки предмети, както и, че е започнал да поддържа високи стойности на кръвното налягане. Представените доказателства, вкл.двете СМЕ установяват, че проектилът вече е с гранулации около него. От приетите по делото гласни доказателства (показанията на св. Т., които не противоречат на други доказателства, представени по делото), съдът приема за доказано, че вследствие на преживения инцидент, на получената травма и на продължаващите последици от нея, в психиката на ищеца е настъпила емоционална промяна, страда от безсъние, а когато заспи, често сънува, че го прострелват, изпитва дискомфорт при дори леки физически натоварвания и от невъзможността да седи продължително на едно място (напр.при пътуване). Всички тези физически и психически травми, според настоящия състав са в причинно-следствена връзка с причиненото от ответника прострелване на 05.01.2019 г. Следва да се отбележи, че в настоящото производство, съгласно изложеното в исковата молба и в допълнителни молби вх.№ 1145/21.02.2023 г. и вх.№ 1396/06.03.2023 г., претендираното от ищеца обезщетение е за вреди само от „Едно сляпо огнестрелно нараняване от травмиращ агент с кръгловата форма и диаметър около 1 см“, като не се претендира обезщетение за вреди от наличие на свободна кръв в коремната кухина; и се претендира обезщетяване за следните вреди: претърпени болки и страдания от телесното увреждане; затруднения при движението (невъзможност за нормално навеждане, клякане, вдигане на по-тежки предмети и др.подобни) в продължение на месеци; невъзможност да се полага тежък физически труд, както и да се извършват обичайните за ищеца битови дейности, което от своя страна е довело до драстична промяна в качеството на живот на ищеца; продължаваща ежедневна болка в областта на гръбначния стълб и поясната област, както и изтръпвания н крака; необходимост от прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарствени средства, които освен, че по твърдения на ищеца са с краткотраен ефект, поради продължителното им прилагане имат неблагоприятно отражение върху цялостния физиологичен статус на ищеца; сериозна емоционална травма, причинена както от физическите увреждания и промяната в начина на живот и в усещането му за пълноценност и за справяне с всякакви житейски обстоятелства, така и от чувството му за вина поради това, че поради полученото увреждане и претърпяната операция, не е могъл да бъде на погребението на своята майка, получила реинсулт и починала 14 дни след инцидента. При така описаните вреди, чието възмездяване се претендира, не са предмет на исковата претенция вреди от оловна интоксикация на ищеца, тъй като такива не са заявени с исковата молба, съотв.не следва да се обсъжда наличието или липсата им, както и евентуалното наличие на причинна връзка с процесния инцидент. Независимо от това следва да се посочи, че съгласно приетото във въззивната инстанция заключение по съдебно- медицинска токсикологична експертиза (допусната във въззивното производство на основание чл.266, ал.3 ГПК), при ищеца не се установява оловна интоксикация, още по- малко хронична такава. В тази насока съдът кредитира заключението по съдебно- медицинска токсикологична експертиза, тъй като е изготвено от вещо лице–клиничен токсиколог (вещото лице по приетата в първоинстанционното производство СМЕ е със специалност неврохирург и няма специалност токсиколог), и на базата на изследвания и на кръв, и на урина, направени в две различни лаборатории – сертифицираната лаборатория на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ София и в МДЛ ЛИНА ЕООД (първата експертиза е изготвена на база едно единствено изследване на кръвта извършено също в МДЛ ЛИНА ЕООД). Според становището на вещото лице по СМТЕ, съобщените от ищеца оплаквания: болки в кръста, в десния крак, затруднени и болезнени движения при физически натоварвания и при промяна във времето, раздразнителност, чести цефалгии и проблеми със съня, високо артериално налягане и др., могат да бъдат признаци на посттравматичен стрес от преживения инцидент и на дразнене, провокирано от присъствието на обемен процес (тип чуждо тяло) в организма му. С оглед така установените по-горе физически увреждания на ищеца, представляващи средна телесна повреда по см.на чл.129, ал.2 НК, съдът намира, че справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение е 30 000 лв, в какъвто размер е и исковата претенция. При определяте на този размер съдът съобрази на първо място понесените нормални болки и страдания от самото увреждане (прострелване), и от извършената операция и следоперативния период. Съдът съобрази също продължителния период за възстановяване на ищеца, както и обстоятелството, че проектилът от прострелването все още е заседнал в гръбначния стълб на ищеца, което в продължение на повече от 3 години създава на ищеца затруднения при движението му, ограничава го в обичайните му дейности и е довел до промяна на качеството му на живот – касае се за мъж в активна възраст (46 години към момента на увреждането), с активен начин на живот – както се установи, ищецът е служител на ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието, който е бил ловец от 18 годишна възраст, и който вследствие на причинените му затруднения при обичайните движения, не само не може да живее по начина, по който го е правил преди увреждането, но и не може да извършва и най-елементарни неща от ежедневието (да се движи свободно, да вдига тежко, да упражнява физически труд и пр.). На следващо място съдът съобрази установеното негативно отражение на получените от ищеца физически увреждания и на промяната му на живот, върху психиката и емоционалното състояние на ищеца. Касае се, както се посочи, за мъж в активна възраст, който трябва да се справи с усещането, че вече не е в състояние да извършва и най- елементарните неща от бита – да извършва физически труд, да вдига тежко, дори да пътува продължително, съотв.вече не може да бъде полезен на семейството си по начина, по който е бил преди това. Съдът съобразява при определяне на размера на обезщетението, и негативното отражение на неизвестността от това ще може ли да бъде отстранен заседналият в гръбнака на ищеца проектил, при изключително високата опасност за живота и здравето на ищеца от такава сложна операция, или ищецът ще трябва да продължи да живее по този начин. Съдът отчита като неимуществена вреда, подлежаща на обезвреда и чувството за вина, което ищецът изпитва от това, че поради това, че е бил изписан от болницата едва 5 дни преди смъртта на неговата майка и е бил на легло, не е успял да присъства на погребението й. При така приетото от настоящия съдебен състав, съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е приел наличие на доказани значителни неимуществени вреди, още повече, че така определеният от първоинстанционния съд и от настоящия състав размер е съобразен и с определяните от съдилищата обезщетения за сходни травми, представляващи средна телесна повреда, и причинили като последица продължителна промяна на начина на живот на пострадалия. Съдът обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Действително, съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съпричиняването от страна на пострадалия не е част от фактическия състав на деянието, поради което приетото в случая от наказателния съд по НАХД № 487/2021 г. на РС Ямбол и по ВАНД № 343/2022 г. на ОС Ямбол съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в това, че не е бил екипиран с шапка или облекло в ярък сигнален цвят, съгласно изискванията на чл.83н ЗЛОД и чл.55, а.8 от ППЗЛОД, не обвързва гражданския съд по настоящото дело, който следва да установи евентуалното наличие на съпричиняване от страна на ищеца, съобразно събраните по делото доказателства. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че показанията на св.Тодоров установяват, че в деня на инцидента, когато той самият е видял ищеца да тръгва на лов, последният е бил с шапката, която се забелязва дори след храстите, т.е.че ищецът е бил екипиран в съответствие с изискването по чл.55 ал.8 от ППЗЛОД. На първо място показанията на св. Т., така, както са отразени в протокола от съдебното заседание – „…видях го когато тръгна на лов. Д. ходи с една шапка, която се забелязва, дори през храстите може да се види, но е примерен, дисциплиниран ловец“, не сочат на твърдение, че именно в деня на процесния лов ищецът е бил с такава шапка. От друга страна, видно от Протокола за доброволно предаване от 05.01.2019 г. (л.15 от ДП № 23/19 по описа на РУП-С.) и от Протокола за оглед на веществени доказателства (л.61 от ДП № 23/19 по описа на РУП-С.), с които протоколи са предадени дрехите на пострадалия след инцидента, в деня на процесния лов ищецът е бил с „черна на цвят плетена вълнена шапка“ и „зелено на цвят яке“. Материалите по ДП са приобщени по административно наказателното дело, а то е прието и приложено по настоящото дело след влизане в сила на решението по него, поради което настоящият състав съобразява двата протокола при изграждането на извод за наличието на съпричиняване от страна на ищеца като пострадал. Предвид липсата на изискуемата от чл.55 ал.8 от ППЗЛОД екипировка, съдът намира, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не е бил достатъчно забележим в гората по време на лова. При определяне на степента на съпричиняване съдът съобразява установеното по наказателното дело, че при подреждането на ловците в началото на лова, пострадалият е бил по-нависоко от ответника и оттам не е имал пряка видимост към ищеца, но по време на лова ответникът се преместил нагоре по ската (на около 20 м.по-нагоре), приближавайки се до ищеца, при което му се е открила пряка видимост към ищеца. При приетата от наказателния съд фактическа обстановка, при която е настъпил инцидента – произвеждане на изстрел и от ищеца, и от ответника, при проследяване на излезлите няколко диви прасета, съдът приема, че степента на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия поради липсата на изискуемата за лов екипировка, е в изключително ниска степен, тъй като поради бързината на произвеждане изстрелите и на движението на взетите на мушка животни, вероятността ответникът да се спре и да не произведе изстрел, забелязвайки шапката на ищеца, е твърде малка. Ето защо съдът намира, че степента на съпричиняване на вредите от страна на ищеца, следва да се определи на 5%, като се има предвид, че ако ищецът не бе допуснал нарушението на чл.55 ал.8 от ППЗЛОД, е имало вероятност да бъде своевременно забелязан от ответника и да не бъде прострелян. Ето защо определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено със сумата от 1 500 лв (5%), заради приетото съпричиняване. С оглед изложеното, съдът намира за частично основателни оплакванията във въззивната жалба във връзка със съпричиняването. От една страна съдът не споделя твърденията на въззивника, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд и по отношение на приетото съпричиняване. От друга страна, представените по делото доказателства установяват наличие на съпричиняване от страна на ищеца (чрез неспазване на изискването на чл.55 ал.8 от ППЗЛОД), макар и в изключително ниска степен. Съдът намира за неоснователно и искането на въззивника, от определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди да бъде приспаднато заплатеното му обезщетение по групова застраховка „Злополука и заболяване“. Както се посочи по-горе, по тази застраховка във връзка с процесния инцидент на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 1 200 лв „за временна загуба на работоспособност от битова злополука…и дневни пари за болничен престой“, т.е.обезщетени са имуществени вреди на ищеца от същия инцидент – разлика между заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност, както и заплатени суми за болничен престой. Предмет на иска в настоящото производство е обезщетение за неимуществени вреди, поради което съдът намира, че от присъденото обезщетение не следва да се приспада полученото от ищеца във връзка със същия инцидент застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди. В този смисъл съдът не споделя твърденията на въззивника, че ако не се приспадне полученото от ищеца застрахователно обезщетение, той би се стигнало до „двойно обезщетяване на една и съща щета“. Оплакванията за нарушаване на процесуалните правила могат да имат за последица единствено допускане на искани от въззивника доказателства (което е сторено в случая) или повторно извършване на процесуални действия. Сами по себе си евентуално допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не могат да доведат до отмяна на решението му само на това основание. Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 28 500 лв до присъдения размер от 30 000 лв, както и законна лихва за горницата над 28 500 лв считано от 05.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, като вместо това следва да се постанови отхвърляне на исковете за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 28 500 лв до претендирания размер от 30 000 лв, както и за законна лихва за горницата над 28 500 лв считано от 05.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, В останалата част, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При така постановения резултат, по разноските съдът намира следното: На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковата претенция, на въззиваемия Д. Ж. следва да се присъдят съдебни разноски както следва: за въззивното производство в размер на 2850 лв от общо направени разноски 3 000 лв за заплатено адв.възнаграждение (въззивникът не е заявил възражение за прекомерност), и 2375 лв от общо направени разноски 2 500 лв за заплатено адв.възнаграждение за първоинстанционното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, на въззивника-ответник следва да се присъдят съдебни разноски в размер, както следва: за въззивното производство - общо 146, 20 лв от общо направени съдебни разноски 2923, 66 лв (1 600 лв за заплатено адв.възнаграждение, 600 лв – за държавна такса за въззивната жалба, 698, 60 лв – възнаграждение и пътни разноски на вещо лице, 10 лв д.т.да удостоверение и 15 лв – д.т. за частна жалба, за които по делото са представени доказателства); и общо 183, 50 лв от общо направени съдебни разноски за първоинстанционното производство 3 670 лв (3 050 лв за заплатено адв.възнаграждение и 620 лв – възнаграждение за вещо лице). Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта, с която ответникът П. е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за първоинстанционното производство над сумата от 2375 лв до присъдения размер от 2500 лв, както и да заплати държавна такса над сумата от 1140 лв до сумата от 1200 лв, за която е осъден. По съединената за съвместно разглеждане частна жалба с вх.№ 4228/02.08.2023 г., подадена от въззивника П. П. срещу Определение № 494/19.07.2023 г. по гр.д.186/2022 г. на ОС Ямбол, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение инкорпорираната във въззивната жалба на ответника молба за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, съдът намира следното: Молбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и против присъдените на другата страна съдебни разноски. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна. Изложените в частната жалба, а и във въззивната жалба, оплаквания се свеждат до това, че според въззивника, в нарушение на процедурните правила, съдът е присъдил разноски на ищеца без представен списък на разноските, без те да бъдат предявени на ответника, поради което той не могъл да възрази и да се защити, както и че разноските са прекомерни. На първо място, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, липсата на представен от страната списък на разноските й по чл.80 ГПК, е условие за допустимост само на искането й за изменение на решението в частта на присъдените на тази страна разноски, но не води до извод за липсата на основание за присъждане на разноски на тази страна, след като по делото са представени доказателства за сторени съдебни разноски (т.8 и т.9 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ищецът ищецът е заявил искане на присъждане на съдебни разноски в исковата молба и в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство, като е представил доказателства за заплатено (в брой) адв.възнаграждение в размер на 2 500 лв (л.5 от гр.д.4041/2021 г. на РС Сливен) и съдът му е присъдил разноски в същия размер. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че заплатеното от ищеца и присъдено от съда адвокатско възнаграждение не е прекомерно. На първо място, заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в размер 2500 лв е под определения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за МРАВ минимален размер на адвокатско възнаграждение, дължимо при цена на иска 30 000 лв - 3050 лв, колкото всъщност претендира и самият ответник. На второ място съдът съобразява и извършените от страните процесуални действия в първоинстанционното производство - били са проведени две открити съдебни заседания, в които е била приета съдебно-медицинска експертиза и е изслушан свидетел. В този смисъл, настоящият въззивен съд счита и това възражение за неоснователно. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд