Решение № 420 от 20.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 287/2022 г.

Софийски градски съд20.03.2024 г.докладчик Цвета Желязкова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. ЕООД, ЕИК •••••••, седалище: бул./ул. бул. „•••••••, Стоково тържище „Слатина Булгарплод”, склад № 142, съдебен адрес: гр. Девин, ул. •••••••, адв. Ж. Ч. и адв. З. Ч. срещу ЗАД А., ЕИК •••••••, седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• съдебен адрес гр. София, ул. •••••••, адв. Й. искове по чл. 405 от КЗ за сумата от общо 390 891, 87 лв. – обезщетение по застраховка „КАСКО“ - полица № 0310Х0002301 от 27.01.2021 г. и анекс № 2 от 27.01.2021 г. за допълнителна застраховка /пакет „Брабус“/, както следва - по заведена щета по опис претенция № 1012030104377 от 09.08.2021 г. във връзка със застрахователно събитие от 04.08.2021 г. – за обезщетение в размер на 374 442, 19 лв., по претенция № 10121030103592, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 27.06.2021 г. – за обезщетение в размер на 8 224, 84 лв. и по претенция № 10021030104537, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 08.03.2021 г. в размер на 8 224, 84 лева, заедно с претенцията за закона лихва от предявяване на иска 08.02.2022 г. до окончателното й заплащане, като неоснователни и недоказани. ОСТАВЯ БЕЗ РЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ЗАД А., ЕИК •••••••, седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• съдебен адрес гр. София, ул. •••••••, адв. Й. срещу Б. Д. А., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. София, ЖК ••••••• иск по чл. 410 от КЗ за сумата от 25 500 лева – предявен като частичен. ОСЪЖДА С. ЕООД, ЕИК •••••••, седалище: бул./ул. бул. „•••••••, Стоково тържище „Слатина Булгарплод”, склад № 142, съдебен адрес: гр. Девин, ул. •••••••, адв. Ж. Ч. и адв. З. Ч. на основание чл. 78, ал.2 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД А., ЕИК •••••••, седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• съдебен адрес гр. София, ул. •••••••, адв. Й. сумата от 14 040 лева – разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Решението е постановено при участието на ДЗИ Общо застраховане, ЕИК ••••••• и Б. Д. А., ЕГН •••••••••• като трети лица – помагачи на страната на ответника ЗАД А., ЕИК •••••••. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството по делото е образувано по искова молба на „С.“ ЕООД срещу ЗАД „А.“. Ищецът „С.“ ЕООД посочва, че на 27.01.2021 г. е закупил лек автомобил „Мерцедес“ „АМГ-ГТ-63“, с рег. № •••• с рама № WDD2906891A004094, цвят черен, модификация „Брабус“. На 27.01.2021 г. със застрахователна полица била направена застраховка“ „Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“ с № BG/11121000348426. Б. Д. А. бил упълномощен да управлява процесния автомобил в страната и чужбина. Сключена била и застрахователна полица за застраховка „Пълно каско и злополука“ с № 0310Х0002301 от 27.01.2012 г. с период на застрахователно покритие, начало – 28.01.2021 г. до 27.01.2022 г. на процесния автомобил, с застрахователна сума 270 038 лв. и застрахователна премия 10 126 лева. Начинът на обезщетяване се определял по експертна оценка на застрахователя или възстановяване в доверен сервиз или в официален сервиз. С анекс № 2 от 27.01.2021 г. е сключена допълнителна застраховка /пакет „Брабус“/ със застрахователна сума 120 853, 87 лв., с премия в размер на 4 532, 02 лева. Било поставено защитно фолио на стъклата на стойност 2 600 лв. от предишния собственик, като от ищеца е поставено фолио на стойност 6 705, 67 лева. На 10.03.2021 г. била заведена претенция за изплащане на обезщетение, поради увреждания на колата 10021030104537. На 18.03.2021 г. застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като автомобилът бил оборудван с тунинг пакет „Брабус“, който не бил включен като допълнително оборудване към застрахователната стойност. На 24.03.2021 г. била подадена жалба срещу отказа. На 05.04.2021 г. застрахователят е потвърдил отказа си. На 02.07.2021 г. била заведена претенция 10121030103592 за изплащане на обезщетение, след като по автомобила са причинени увреждания на предната броня на паркинг. На 10.12.2021 г. било заплатено частично обезщетение в общ размер на 15 550, 32 лв., като за двете увреждания следвало да заплати общо 32 000 лева. Поради това се твърди, че ответникът дължи за двете щети сумата от 16 449, 68 лева. На 09.08.2021 г. е заведена трета претенция N o 10121030104377 за изплащане на обезщетение поради причинени щети по колата от тежко ПТП с пострадали лица. Сочи се, че ПТП е настъпило на 04.08.2021 г. на път 1-9 км. 200 за времето около 6: 50 часа при управление на МПС по непредпазливост допуснал ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ „АМГ-ГТ-63“, с рег. № ••••, лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф-4“, с рег. № А •••• НМ и лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № СВ •••• АТ. Застрахователят изискал информация от МВР и община Несебър. Било образувано досъдебно производство. Необходимите разходи за части и труд били оценени на 229 285, 98 лв., без включен допълнителния пакет „Брабус“. Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф-4“, с рег. № А •••• НМ И. Н. била употребила алкохол, но последната отказала да бъде тествана. Асфалтовото покритие било износено. Изтъква се, че с отказ от 23.12.2021 г. застрахователят уведомил застрахования, че отказва да заплати обезщетение, тъй като от водача на застрахования автомобил била проявена груба небрежност при настъпване на ПТП – т. 14.5, имало и позоваване на нарушаване на правилата за движение по т. 50.5 от ОУ – управляване на МПС с превишена скорост и непредприемане на необходими предохранителни мерки. В ИМ се оспорва приложимостта на ОУ към договора за застраховка, тъй като същите не били подписани от застрахования. Ищецът оспорва посочените основания и по същество. С оглед на горното, ищецът претендира сума в размер на 390 891, 87 лв. – обезщетение по застраховка „КАСКО“ с полица № 0310Х0002301 от 27.01.2021 г. и анекс № 2 от 27.01.2021 г. е сключена допълнителна застраховка /пакет „Брабус“/, по заведена щета по опис претенция № 1012030104377 от 09.08.2021 г. във връзка със застрахователно събитие от 04.08.2021 г. в размер на 374 442, 19 лв., по претенция № 10121030103592, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 27.06.2021 г. – обезщетение в размер на 8 224, 84 лв. и по претенция № 10021030104537, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 08.03.2021 г. в размер на 8 224, 84 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, от датата на всяко от събитията. В молба – уточнение на ИМ се уточняват повредите, за които се претендират обезщетенията. Ответникът ЗАД „А.“ е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. По щета № 10021030104537 е посочено, че автомобилът е с тунинг „Брабус“, в който е бил включен спойлер, но не бил обхванат от покритието, тъй като бил монтиран допълнително. Била изплатена сума в размер на 9 219, 92 лв. по целесъобразност, без обаче да се признава, че това представлява застрахователно плащане. По щета № 10121030103592 е изплатено обезщетение в размер на 5 200, 40 лева, едва след представяне на банкова сметка от застрахования. Оспорва се механизма на ПТП и се твърди, че така заплатеното застрахователно обезщетение е недължимо. Евентуално претенцията за по- голяма сума е неоснователна. Излагат се и твърдения във връзка със щета № 10121030103593, по събитие от 25.06.2021 г., за която било заплатено обезщетение в размер на 1 080 лева. Сумите били платени без основание, като подлежали на връщане от ищеца. Във връзка с щета 10121030104377 се сочи, че именно водачът на лек автомобил „Мерцедес“ „АМГ-ГТ-63“, с рег. № •••• е причина за настъпилото на 04.08.2021 г. ПТП, тъй като е нарушил правилата за движение – навлязъл е в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил, като същевременно се е движел и със скорост над максимално разрешената за участъка – 80 км/час, а именно със скорост 129 км/час. Поради това се твърди, че е налице изключен риск по т.14.5. от ОУ, т. 14.11. от ОУ и т.14.9 от ОУ. Ищецът не бил обявил новонастъпили обстоятелства, поради което на основание чл. 363, ал. 4 КЗ ответникът упражнява правото да откаже да плати обезщетение. След като автомобилът е бил предоставен на лице на 18 г., без опит и за движение до увеселителни заведения, което не представлявало „друга фирмена дейност“ и нямало отношение към предмета на дейност на ищеца. Евентуално се излагат и твърдения за нарушаване на договорни задължения, които са значителни с оглед интереса на застрахователя, което обосновава и отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – застрахованията не ползвал автомобила с грижата на добрия стопанин, не бил предприел предохранителни мерки, не е уведомил застрахователя за упълномощаването на водача Б. А.. Евентуално се твърдят основания за намаляване на застрахователното обезщетение с 90 %. Оспорва се и размера на претенцията. Излагат се твърдения, че действителната стойност на автомобила е под посочената в договора за застраховка. Отделно се твърди, че разходите за възстановяване надхвърлят 70 % от действителната стойност, поради което била налице тотална щета. За определяне на обезщетението следвало да се приспаднат и вече изплатените застрахователни обезщетения в размер общо на 15 550, 32 лв. и стойността на запазените части – 200 000 лева. Оспорва началната дата от която се дължи лихва с оглед неизпълнение на задължението за прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Поддържа се валидност на ОУ, евентуално се прави възражение за нищожност на договора за застраховка, ако се приеме, че ОУ са неприложими. Предявява молба за привличане на трето лице-помагач на Б. Д. А., като предявява и обратен иск в размер на 25 500 лв., като част от 374 442, 19 лв., представляваща главница по застрахователно обезщетение, присъдено на ищеца по щета № 1012030104377. В ОИМ се твърди, че Б. А. е управлявал застрахованото при ищеца ЗАД А. АД МПС при настъпване на процесното ПТП на 04.08.2021 година. Предявеният иск е евентуален – ако се уважи главния иск срещу ЗАД А. АД, като се излагат твърдения, че именно Б. А. е причинил процесното ПТП. Прави искане за привличане на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХАОНЕ ЕАД, като трето лице помагач, при който е застрахована Гражданската отговорност на И. Н.. С допълнителна искова молба ищецът С. ЕООД поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на исковете. В настоящия процес не се претендира обезщетение по щета № 1012103010359. Оспорва твърденията, че причината за ПТП е Б. А., и описания в ОИМ механизъм на ПТП. В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения, като излага идентични доводи с тези в отговора на исковата молба. С определение 1770/26.05.2022 г. Съдът е конституирал като трети лица – помагачи на страната на ответника ЗАДС А. АД Б. А. и ДЗИ-ОЗ АД. Подадена е молба от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХАОНЕ ЕАД, с която оспорват твърденията, че вина за процесното ПТП носи И. Н.. Постъпил е писмен отговор на ИМ от Б. А., с който оспорва предявения срещу него иск. Също така поддържа твърденията, направени от ищеца в исковата молба и в допълнителната искова молба. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от фактическа страна: За безспорно по делото е прието, че ищцовото дружество е собственик на описания лек автомобил марка Мерцедес, автомобил „Мерцедес“ „АМГ- ГТ-63“, рег. № •••• с рама № WDD2906891A004094, цвят черен, модификация „Брабус“. Установява се, че между Б.В. А. като застраховащ и ЗАД А. е сключен договор за имуществена застраховка Каско - „Пълно каско и злополука“ с № 0310Х0002301 от 27.01.2021 г. относно лек автомобил марка Мерцедес, автомобил „Мерцедес“ „АМГ-ГТ-63“, рег. № •••• с рама № WDD2906891A004094, цвят черен, с период на застрахователно покритие 28.01.2021 г. – 27.01.2022 година, действителна стойност 270 038 лева, застрахователна сума 270 038, лева, със собственик (застрахован) С. ЕООД. Във връзка със сключване на договора се установява, че е било отправено искане за определяне/съгласуване на действителна стойност от агенцията – посредник при сключване на застрахователния договор. В определената действителна стойност от 19.01.2021 г. (стр. 89 по делото) е посочено, че действителната стойност е 240 000 - 260 000 лева, като има и допълнително оборудване – защитно фолио-2600 лева, капачки на огледалата – 1280, 33 евро и заден спойлер 3428, 56 евро. Във въпросника- предложение за сключване на застраховката Каско на МПС от 27.01.2021 г. (стр. 205 -206 по делото) е посочена застрахователна стойност по експертна оценка на застрахователя 260 000 лева без допълнително монтирано оборудване, а застрахователна стойност на допълнително монтирано оборудване - заден спойлер, капачки на огледалата, защитно фолио, AMG GT 63S – e 10 038 лева, обща застрахователна сума 270 038 лева. Във въпросника е посочено, че МПС ще бъде използвано за лични нужди и друга фирмена дейност. Във въпросника е попълнена и декларация от застраховащия Б. А., съгласно която същият е получил преди сключване на договора за застраховка подписан от застрахователя екземпляр от ОУ и специалните условия за застраховки Каско на МПС, Автомобилен асистанс за чужбина и злополука на местата в МПС, че е запознат с тези ОУ и ги приема. В застрахователната полица е посочено, че полицата, въпросника- предложение за сключване на застраховката, ОУ и специалните условия, анекси и други писмени документи, съгласно условията на застраховката са неразделна част от застрахователния договор. По делото са представени и ОУ за застраховка на МПС (Каско) – (стр. 207-216). Н а 16.06.2021 г. е сключен анекс 2 към застрахователна полица „Каско на МПС“ № 0310Х0002301 от 27.01.2021 г., за допълнително монтирано оборудване „Брабус пакет“ на стойност 120 853, 87 лева (стр. 38 по делото). Ответното дружество, чрез процесуалния си представил оспори сключването на анекс 2, но не се оспориха нито подписите на страните под представения анекс, нито плащането на застрахователната премия по Анекс 2. Поради това и Съдът намира, че към датата на настъпване на ПТП на 04.08.2021 г. обект на застраховане е било МПС Мерцедес, със застрахователна стойност, включващ както посоченото в застрахователната полица 270 038 лева, така и допълнително монтирано оборудване – Пакет Брабус на застрахователна стойност 120 853, 87 лева. Във връзка с претенцията по щета 10021030104537/08.03.2021 г. по делото са ангажирани доказателства – опис на щетите по претенция 10021030104537/08.03.2021 г. (стр. 91 по делото) и писмо от Комисията по финансов надзор от 30.12.2021 година. Въпреки, че е посочено, е с ОИМ се представят и документите, свързани с щета 10021030104537/08.03.2021 г. от застрахователя, такива не се намират по делото. От становището на страните, удостоверените факти в писмото на КФН (Съдът отчита съставения документ, като допустимо доказателство – касае се за официален свидетелстващ документ в частта относно извършените констатации, съставен от съответното длъжностно лице съгласно КЗ и Закона за комисията за финансов надзор документ, поради което и в частта, съдържаща констатациите за относно извършената проверка на поднадзорното лице - ЗАД А. АД и удостоверените факти пред органа - представените документи от страните, вкл. и лицето - подало жалбата – С. ЕООД документа има обвързваща доказателствена сила съгласно чл. 179 от ГПК) и събраните писмени доказателства, Съдът намира, че по делото се доказа, че на 10.03.2021 г. ищцовото дружество е подало заявление за настъпило застрахователно събитие на 08.03.2021 г. на паркинг, като при оглед при застрахователя е установено, че е засегната „долна облицовка на задна броня“, която, по становище на извършилия огледа от името застрахователя, е за подмяна. С оглед проверката относно извършени плащания, съгласно писмото на КФН, Съдът намира, че по делото се установява, че е извършил плащане в размер на 9219, 92 лева по тази щета. Във връзка с претенцията по щета 10121030103592/27.06.2021 г. г. по делото са ангажирани доказателства – опис на щетите по претенция 10121030103592/27.06.2021 г. (стр. 90 по делото) и писмо от Комисията по финансов надзор от 30.12.2021 година. Въпреки, че е посочено, е с ОИМ се представят и документите, свързани с щета 10121030103592/27.06.2021 от застрахователя, такива не се намират по делото. От становището на страните, удостоверените факти в писмото на КФН (Съдът отчита съставения документ, като допустимо доказателство – касае се за официален свидетелстващ документ в частта относно извършените констатации, съставен от съответното длъжностно лице съгласно КЗ и Закона за комисията за финансов надзор документ, поради което и в частта, съдържаща констатациите за относно извършената проверка на поднадзорното лице - ЗАД А. АД и удостоверените факти пред органа - представените документи от страните, вкл. и лицето - подало жалбата – С. ЕООД документа има обвързваща доказателствена сила съгласно чл. 179 от ГПК) и събраните писмени доказателства, Съдът намира, че по делото се доказа, че на 02.07.2021 г. ищцовото дружество е подало заявление за настъпило застрахователно събитие на 27.06.2021 г. - „ПТП-друго“, като при оглед при застрахователя е установено, че е засегната „облицовка предна броня и лайсна“, която, по становище на извършилия огледа от името застрахователя, е необходимо подмяна на лайсна и боядисване. Установява се, че застрахованият се е съгласил обезщетението да се определи по експертна оценка. От писмото на КЗК, а и от изявленията и на двете страни по застрахователния договор се установява, че е имало и заведена щета 10121030103593/02.07.2021 г. във връзка с настъпило трето ПТП на 25.06.2021 година по пътя София – Самоков. Установява се, че застрахованият се е съгласил обезщетението по щета 10121030103593/02.07.2021 г. да се определи по експертна оценка. Установява се, че на 10.12.2021 г. застрахователят е заплатил на застрахованото лице сумата от общо 15 550, 32 лева по трите щети - щета 10021030104537/08.03.2021 г., 10121030103592/27.06.2021 г. и 10121030103593/02.07.2021 година. На 09.08.2021 г. при ответника ЗАД А. АД е заведена щета 10121030104377/09.08.2021 година, във връзка с настъпило ПТП на 04.08.2021 г. с пострадали лица за обезщетяване на щети във връзка със застрахователна полица № 0310Х0002301. За установяване на механизма на настъпилото на 04.08.2021 г. ПТП по делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и са изготвени и приети, основна САТЕ, допълнителна САТЕ по поставени допълнителни въпроси, както и повторна САТЕ, във връзка с оспорване на изводите на първоначалната САТЕ от страните. По делото са представени в цялост застрахователната преписка, образувана по щетата при застрахователя, както и са изискани документи от МВР-ОД гр. Бургас, във връзка с образувано ДП 304 ЗМ-497/2021 г. по описа на РПУ Несебър във връзка с процесното ПТП, документите, свързани с издадено срещу единият участник в ПТП – И. Н. АУАН и НП. (стр. 476-486 по делото), справка за наложени наказания по ЗДвП на Б. Д. А. (стр. 502-503 по делото), справка от НОИ за сключени договори с дружеството С. ЕООД. От пълномощно от 28.05.2021 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя (стр. 75-76 по делото) се установява, че Б. А. в качеството му на управител на С. ЕООД е упълномощил Б. А. да управлява в страната и чужбина собствения лек автомобил на дружеството – Мерцедес, модел АМГ ГТ 63 С 4Матик, рег. номер ••••. От справката от НОИ се установява, че за лицето Б. Д. А. няма данни за регистрирани трудови правоотношения с осигуряване с дружеството С. ЕООД за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 година. От справка за наложени наказания по ЗДвП на Б. Д. А. от МВР-СДВР се установява, че за допуснати нарушения на ЗДвП на Б. А. са съставени два броя влезли в сила наказателни постановления, като първото НП е от 01.08.2020 г. във връзка с нарушение по чл. 184, ал.4, пр. 1 от ЗДвП – във връзка с нарушаване на задължението на пътник за използване на предпазен колан. Второто НП е за нарушение на чл. 179, ал.1, т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП. Според този текст „ Наказва се с глоба 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране“. Във връзка с процесното ПТП е съставен Протокол за оглед на ПТП от 04.08.2021 г. от Л.К. – командирован разследващ полица при ПУ Несебър във връзка със съобщение за възникнало ПТП, гр. Несебър, обл. Бургас на път I-9 км 200+100м., като при огледа са присъствали Н. Т., Н. П., Д. Ж., и водачите участниците в ПТП Б. А. и А. Г.. При огледа в 08.15 часа, е установено, че произшествието е в зона на права, без (надлъжен) наклон на спускане. Непосредствено на мястото, където се е осъществило ПТП е измерен страничен наклон /вираж/ на пътното платно от 2, 5/100 см., на база метър нивелир 100 см. Асфалтовото покритие е износено, с неравности в зоната на произшествието. Пътната настилка е едрозърнеста, суха към момента на огледа, с широчина на пътното платно 9, 4 метра, като последното се състои от две ленти за активно движение, дясната с посока на движение от гр. Варна към гр. Бургас със широчина 4, 3 м., лявата лента с посока на движение от гр. Бургас към гр. Варна 3, 6 м., между лентите за движение има обособен пътен остров, в областта на произшествието с диаметър 1, 5 метра. По посока на огледа след острова, лентите за движение са разделени от видима, единична, прекъсната линия тип „МЗ“. Пътното платно непосредствено до ОР 3 се състои само от две ленти за активно движение и е с широчина 7, 6 м., дясната лента за активно движене е с широчина 3, 9 м., а лявата лента за активно движение е с широчина 3, 7метра. Описано е състоянието при огледа и разположението на трите участвали автомобила – лек автомобил Рено Клио, рег. номер СВ •••• АТ, лек автомобил. Фолсваген, модел Голф рег. номер А •••• НМ, лек, автомобил Мерцедес, рег. номер СВ ••••В. Съставен е и протокол за допълнителен оглед на МП от 04.08.2021 г., от Д. С.а, - разследващ полицай при РУ Несебър, в присъствието на вещото М.Я., технически сътрудник Д. Ж., и вещо лице М.Я.. В протокола е отразено конкретното състояние на всеки от трите автомобила, участници в настъпилото ПТП. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица относно посетено ПТП от М. М. – дежурен ПТП при ОД на МВР на 04.08.2021 година. В протокола е отбелязано, че двама от водачите – Б. А. – водач на л.а Мерцедес, рег. номер СВ ••••В, и А. Г. - водач на л.а Рено Клио, рег. номер СВ •••• АТ са тествани за алкохол, като показанията са им 0, 00 %. Водачът на лек автомобил Фолксваген Голф, рег. номер А •••• НМ не е тествана, като е отбелязано, че е взета биологична проба (кръв). Установява се, че на водача И. Г. Н. е наложено административно наказание -по чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева, лишаване на право да управлява МПС за 24 месеца и са отнети 12 контролни точки съгласно Наредба Iз-2539 на МВР – наказателно постановление 21- 0304-001188/31.08.2021 година. Наказанието е наложено затова, че на 04.08.2021 г. около 06, 50 часа в община Несебър, на път 1-9 като водач на автомобил Фолксваген Голф, рег. номер А••••НМ е управлявала лекия си автомобил, и при проверка е отказала да бъде тествана с техническо средство – дрегер за установяване на употреба на алкохол и не е изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор и за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. С влязло в сила на 30.12.2021 г. решение 196/03.12.2021 г. на РС Несебър по АХНД 801/2021 г. изцяло е отменено наказателното постановление 21-0304-001188/31.08.2021 година. По делото са разпитани като свидетели И. Н., Н. Д.а, Д. А., Н. Т., Д. Ж., М. М., К. Ж.а В., К. П. Д., М. М., Д. Д., А. Г.. Свидетелката И. Н. сочи, че на 04.08.2021 г., около седем и четиридесет - седем и петдесет часа, сутринта, с личния си автомобил отивала на работа. Била сама в автомобила си – Фолксваген Голф, рег. номер А ••••. Малко след разклона за с. Кошарица, изведнъж лявото огледало на колата й излетяло, и нещо черно – предполага, че е кола - черна кола, я избутала от пътя и се намерила върху едно дърво. Когато е станала катастрофата времето било хубаво, нямало мъгла, буря. По спомени на свидетелката маркировката на пътя била непрекъсната линия, но не е сигурна. Не успяла да излезе от колата. Започнала да вика за помощ. Дошли хора, извадили я от колата, обадили се на тел. 112. Първо пристигнал полицейския екип на мястото. Полицаите поискали документите на свидетелката. Тя им казала, че са в жабката и дежурния катаджия М. М. й казал, че ги е взел, след което се отдалечил от колата. Имало хора, които успокоявали свидетелката Н., дали й да пие вода. През това време пристигнал и медицинския екип с линейка. Свидетелката заявява, че също работи в Бърза помощ и медицинския екип я познавали много добре. Колежката на свидетелката й казала да седне, тъй като дотогава свидетелката Н. била права и пушела.Отвели свидетелката до линейката за да я прегледат. Свидетелката Н. сочи, че била много изплашена. Имала охлузвания от колана по ръцете, една рана на пръста, не е сигурна дали е била на лявата ръка, синина под едното око. След това дошъл другия катаджия - Д. Д. и дал на свидетелката Н. дрегер, с който да я тестват за алкохол. Свидетелката направила многократни опити, в присъствието на полицай Д. и на К. В. но не успяла, тъй като й прекъсвал въздуха, предполага поради шока. Опитала поне десет пъти, но не успяла. Тогава Д. Д. казал на К. В. от медицинския екип – колежка на свидетелката (свидетелката заявява, че работи като медицински фелдшер в Бърза помощ в Несебър), да й вземе кръв. Д. Д. слязъл от линейката, и свидетелката, заедно с В. отишли във филиала на спешната медицинска помощ в Несебър, тъй като В. искала да й бъде стабилизирано първо състоянието, да включи венозен път, да успокои свидетелката и тогава евентуално да я превозят до болница. В. искала да закара свидетелката в УМБАЛ – Бургас, в Окръжна болница, но свидетелката отказала. Заявява, че освен, че била уплашен, се чувствала добре физически. Пристигнали във ФСМП – Несебър, взели й кръвна проба, включили й и система. Колегите на свидетелката я увещавали да отиде в болница да я прегледат и тя се съгласила да я заведат за по-близо в болница „Лайф“ в Свети Влас. Пристигнали в болница „Лайф“ в Свети Влас, там отново й включили други системи. Дежурният лекар й казал, че не може да я остави и след като и изтекат системите трябва да отиде в Болница „Лайф“ в Бургас, както и че той е уредил клинична пътека. Свидетелката сочи, че във ФЦСМП в Несебър й взели кръв – взела й кръв медицинската сестра К. Д.. Полицаи не присъствали при вземането на кръвта. Свидетелката сочи, че колежката, която й взела кръв била изплашена и стресирана. Свидетелката Н. излага, че тя е била в непрекъсната телефонна връзка с дежурния полицай, който бил дневна смяна - М. М.. Говорила с него докато била в болница „Лайф“ - Свети Влас и после от болница „Лайф“ – Бургас. Заявява, че е обжалвала издаденото й наказателно постановление и е спечелила делото. Знае, че К. Д. е изхвърлила кръвната й проба, но не е виждала когато това е станало. Във връзка с инцидента свидетелката сочи, че по-късно разбрала кои са участниците в катастрофата. Докато била на мястото, видяла, че има един червен автомобил на отсрещната страна, както и когато пристигнал медицинския екип й казали, че са видели черна кола на отсрещната страна, блъсната в ограда, т.е в посока от Несебър вдясно. По преценка на свидетелката на мястоto на инцидента няма как да се разминат три коли, тъй като е двулентов път. Свидетелката не е виждала на място на катастрофата полицаите да тестват другите участници за алкохол и наркотици. Сочи, че само нея тествали с дрегер. Заявява, че по време на катастрофата карала с около 80 км/час, обичайната скорост, с която се движи. По делото е разпитана свидетелката Н. Д.а – майка на Б. А. – водач на лекият автомобил Мерцедес. Свидетелката сочи, че е била на мястото на процесното ПТП 40 минути след настъпването му. Отишли на мястото около осем и нещо на 04.08.2020 г., след като синът на свидетелката им се обадил, около 20 минути след обаждането. Били настанени близо до мястото на ПТП. На място видели, че Б. е добре. Свидетелката отишла да провери как са другите водачи и видяла в линейката И. и фелдшерката, която я преглеждала. Полицаят бил пред линейката. По преценка на свидетелката И. била пияна, миришела на алкохол. Свидетелката помолила полицаите да тестват И. за алкохол, и й казали, че в момента преглеждат И. и след това ще я тестват. При ново искане да тестват И., И. отказа, като казала, че я боли, глава, корем и други оплаквания и искала да я прегледа специалист. И. я взели с линейката и тръгнали към болницата. Свидетелката попитала полицая дали е разбрал какви са показателите за алкохол на И., той й казал, че ще се обади по телефона. Но в резултат се оказало, че не са взели проба за алкохол на И.. Б. бил тестван за алкохол и за наркотици. И двете проби били отрицателни. Свидетелката заявява, че синът й е бил отседнал в друг хотел. Знае, че вечерта преди ПТП бил с приятели в дискотека, в питейно заведение до дванадесет и половина. След това се прибрал в хотела и сутринта, тъй като имали уговорка да се прибират в София, отишъл да закуси в Свети Влас, и на връщане се случила катастрофата. Свидетелката присъствала лично когато взеха проба на Б. за алкохол. За наркотици бил тестван по време на допълнителния разпит в РПУ. Свидетелят Д. А. – баща на Б. А., водач на л.а Мерцедес, заявява, че знае за инцидента през 2023 г. (в показанията, дадени през месец ноември 2022 г., се сочи – миналата година). Заявява, че до 30-40 минути след случая бил на мястото. На мястото бил синът на свидетеля. Пробвали го с дрегер на място, а по-късно при разпита в районното управление дал икръвна проба. И. била на място и свидетелят заявява, че жена му (свидетелката Н. Д.а) видяла, че И. е видимо пияна и миришела на алкохол. За състоянието на И. свидетелят знае от разказите на жена си. Свидетелят А. не видял третият участник в ПТП. Синът на свидетеля му разказал, че предния водач нещо не е бил сигурен и Б. не бил предприел маневра за изпреварване, просто бил зад предната кола, когато отсрещния водач карал под ъгъл и се забил в задната гума, и скъсал гумата на Мерцедеса. Свидетелят Д. А. заявява, че фирмата „С.“ ЕООД е на брат му, а той е управител на фирмата. Б. не е служител на фирмата, но имал генерално пълномощно да управлява, да продава, да прави каквото иска автомобила. Свидетелят бил купил автомобила съм го купил за фирмата и после направил генерално пълномощно да го управлява сина му. По време на инцидента свидетелят А. бил на почивка в хотел, а синът му бил отседнал при приятели наблизо, нео не знае кои точно приятели. По делото е разпитан като свидетел и А. С. Г.. Заявява, че на 04.08.2021 г. участвал в катастрофа. Карал малка, служебна кола и не помни марката, помни, че е била червена. Отивал на работа около 07.00 часа. Движил се с 80 км/час в посока Свети Влас. Свидетелят не видял къде била другата кола. Свидетелят сочи, че за да изпревари друга кола, водачът на черната кола минал в платното на свидетеля и след това го ударил. Свидетелят не помни марката на колата, която го ударила, но знае, че била черна. Третата кола била на около 50 метра, когато водачът на черната кола започнал да изпреварва. След удара колата на свидетеля Г. била в дръвчетата. Колата, която го ударила се движела срещу него и минала в платното на свидетеля. Между двете платна имало пътен остров, но при удара черната кола била в платно на свидетеля. Свидетелят е категоричен, че ударът станал в неговото платно, не на острова. Ударът бил челен и за автомобила на свидетеля и за черната кола. На мястото на катастрофата дошли полиция и Бърза помощ. Не са му вземани проби за алкохол. По делото е разпитан като свидетел М. Н. М. - младши автоконтрольор в Районно управление - Несебър. Заявява, че знае за катастрофата на 04.08.2021 г. в гр. Несебър с лек автомобил Мерцедес, тъй като бил изпратен от дежурния на Районно управление – Несебър. Катастрофата била в края на работната му смяна. Свидетелят бил назначен за наряд на 03 август за периода от 19, 30 часа до 07, 30 часа на 04 август 2021 година. Получили сигнал за възникнало произшествие на Главен път Е-87, като дежурният го предал около 06, 50 часа. Били изпратени да запазят местопроизшествието. Касаело се за тежко произшествие. На място били три катастрофирали автомобила, като около имало стъкла. На мястото свидетелят сочи, че бил с колегата си Д. (свидетелят Д. Д.). Пристъпили към установяване на самоличността на потърпевшите и взели сведение за тяхното състояние, вкл. дали имат нужда от спешна медицинска нужда. Колегата на свидетеля - Д. Д. бил взел техническото средство, което им било зачислено и тествал водачите за алкохол. По спомени на свидетеля М., пробата на водача на Мерцедеса била отрицателна. На другия водач - от червения автомобил също била отрицателна пробата. Водачката в Голфа не могла да даде проба с дрегер, като видимо била в шок. На място дошъл и екип на Спешна помощ. Другите участници заявили, че нямат нужда от спешна медицинска помощ. Водачката на Голфа, която работи в Спешния център в Несебър била с охлузни рани в областта на главата и на някоя от ръцете. Полицейския служител Д. се опитал около десетина пъти да извърши проверка за алкохол на водачката на Голфа, която била в линейката, но апаратът изписвал „Прекъсване в духането“. Нейната колежка й направила първоначален преглед и решили да отидат до Бургас. Полицейските служители установили, че водачката на Голфа няма да успее да даде проба за алкохол с техническото средство. Тя била в стрес и не осъзнавала какво се случва. На няколко пъти се налагало полицейските служители да й задават въпроси и тя ги гледала със учудване. Никой от полицейските служители не се качил в линейката, заедно с водачката на Голфа, когато тръгнали към Бургас. Свидетелят и колегата му докладвали на дежурния, че лице ще отиде в Бургас, в болницата и че трябва да му се вземе кръвна проба. След това, дошъл колегата от дневната смяна, сменил свидетелят неговият колега от нощната смяна, предали му документацията и си тръгнали. Свидетелят не се спомня дали по време на следващата или по- следващата смяна бил в районното - дневна смяна и тогава започнали да ги питат къде е кръвта от произшествието. Свидетелят и колегата му казали, че не знаят къде е кръвта. Свидетелят М. сочи, че докато били на местопроизшествието, няколко пъти говорил с дежурния и го питали, дали лицето е отишло в УМБАЛ – Бургас, който им казал, че още не били отишли. Свидетелят М. сочи, че на него дежурният, в личен разговор му казал, че той няколко пъти се е обаждал в УМБАЛ – Бургас, но са му казали, че такова лице не е дошло за кръвна проба. Свидетелят сочи, че колегата му Д. е казал на фелдшерката, която я прегледа, да й се вземе кръвна проба. По принцип всички пострадали при ПТП, откакто той работи в Районно управление - Несебър се откарват при инциденти в УМБАЛ - Бургас, тъй като там разполагат с цялата необходима техника, включително рентген и скенер, оборудване и специалисти. Много след катастрофата чул неофициално, че на водачката на Голф- а била взета кръвна проба във филиала на Спешна помощ. Относно местопроизшествието, свидетеля М. сочи, че лекият автомобил Мерцедесът бил съборил една метална ограда, бил отляво на пътя, извън пътя по посока от Варна към Бургас. Голфът се бил ударил в крайпътно дърво, от посока от Варна към Бургас, извън пътя. А малката червена кола била извън пътя, в едни храсти, в посока Бургас-Варна. Имало разпилени части по пътя и около пътя, но свидетелят няма спомен къде точно са били разпилени. Няма спомени на какво разстояние били колите една от друга. Там на място имало само две платна, нямало остров. Свидетелят и колегата му Д. не са съставили схеми на мястото, тъй като колегата от дневната смяна отговарял за тази дейност. Свидетелят каза, че е разбрал, че водачът на Мерцедесът е тестван за наркотици от дневната смяна, и че тестът му е бил отрицателен. Като свидетел по делото е разпитан Д. Д. - младши автоконтрольор в Районно управление – Несебър. Заявява, че знае за катастрофата в Несебър с Мерцедес. На 03 август 2021 г. бил на работа, когато около 06, 50 часа, дежурният изпратил сигнал за катастрофа на 04 август сутринта, на Главния път между Бургас и Варна. На място установили три автомобила и техните водачи - един Мерцедес, един Фолксваген Голф и едно Рено Клио. Водачът на Мерцедеса го установили и тествали за алкохол. На Рено Клио водачът също го установили и опитали да го тестват за алкохол. На голфа водачката била пострадала и за нея дошъл екип на Спешна помощ. Свидетелят Д. сочи, че познава водачката служебно – казвала се И., и знае, че е фелдшер в Спешния център в Несебър. Свидетелят Д. сочи, че той лично е правил многократни опити да тества водачката за алкохол, като всички опити били неуспешни. След това водачката се качила в линейката, за да я прегледа лекарката. Свидетелят сочи, че е дал на водачката на Голфа талон за изследване, защото не можал да й вземе проба с техническото средство, след което се качил отново в линейката, за да пробва пак да вземе проба с техническото средство, но опитите пак били неуспешни. Докторката казала, че ще ходят в УМБАЛ – Бургас за допълнителни и по - обстойни прегледи. Свидетелят Д. казал на лекарката от спешния екип да вземе проба за алкохол, тъй като е участник в произшествието. След което линейката тръгнала, а свидетелят и колегата му останали на място до пристигане на дневната смяна. Свидетелят Д. не знае дали на И. е вземана кръвна проба в Спешния център в Несебър. Свидетелят нямал съмнения за употреба на алкохол от никой от водачите. Относно самото местопроизшествие, на въпрос и на вещото лице С. В., свидетелят сочи, че видял трите автомобила, като Голфът и Мерцедесът са се движили в посока към Бургас. Мерцедесът бил отляво на пътя, в една ограда метална, в посока към Бургас, Голфът бил вдясно, бил се ударил в едно дърво, в посока към Бургас. А Реното се е движело в посока Варна и също било извън пътното платно, в дясната страна. По пътя, в посока към Варна, имал остров на пътя, не физически повдигнат, а нарисуван с маркировка. Във всяка посока имало по една лента за движение на мястото на инцидента. По пътя, извън пътя, имало части от автомобилите, може би на около 30 метра имало части. По спомени от свидетеля, частите били разпръснати между Мерцедеса и Реното, на около 30 - 50 метра. Протоколът за оглед го изготвя група за оглед и там се включват и експерти, разследващ полицай, който е дежурен, и в конкретния случай се е случило след като свидетелят и колегата му от нощната смяна са си тръгнали. Разпитан във връзка с процесното ПТП е и Н. К. Т.. Същият сочи, че е преподавател по професионална практика в средно училище „Епископ Константин Преславски“ в гр. Бургас. През лятото на 2021 г. работел като преводач в полицията в Слънчев бряг, но не си спомня за случая. При запознаване с протокол за оглед на ПТП от 04.08.2021 г. (стр.330 - стр.347, напечатан на компютър на стр.348 - стр.354 по делото), както и протокол за оглед на стр. 330 и стр. 342, с подпис на поемните лица) свидетелят заявява, че подписът под № 1 като поемно лице е негов, но не си спомня нищо за въпросния оглед. Имената Д. В., Н. Д.а, Б. А. са му непознати. Като свидетели са разпитан и М. В. М.. Същият заявява, че на 04.08.2021 г. е участвал при съставяне на констативен протокол за ПТП в качеството си на младши автоконтрольор. Катастрофата била станала около шест часа и петдесет минути. Мястото първо било посетено от служители от нощната смяна, а след това свидетелят като работещ дневна смяна – младши автоконтрольор, отишъл на мястото на катастрофата заедно с колегата си около осем без десет по сигнал от нощната смяна полицаи - Д. Д. и М. М.. По информация от нощната смяна бил съставен констативния протокол, подписан от свидетеля. Там била направена и схема на ПТП, съставена също по данни от колегите на свидетеля от нощната смяна. Полицаите от нощната смяна казали, че от лицето (свидетелят говори за водача на лекия автомобил Рено) са взети биологични проби кръв, но после се оказало, че не били взети биологични проби за анализ. Свидетелят М. сочи, че при отиване на мястото на ПТП там е бил само водачът на лекия автомобил Мерцедес, а водачът на лекия автомобил бил отведен с линейка, като не си спомня къде е бил водачът на третия автомобил. Свидетелят М. разговарял с водача на лекия автомобил, марка „Мерцедес“, който му се сторил адекватен. Колегите на свидетеля му казали, че са направили тест за алкохол на водача на Мерцедеса, който е бил отрицателен. После лично свидетелят направил и тест за употреба на наркотични вещества, който също бил отрицателен. Свидетелят М. заявява, че е той е написал и подписал констативен протокол, намиращ се на стр. 52 – стр. 54 по делото. Свидетелят не може да отговори на въпроса дали при извършване от водача на лек автомобил „Мерцедес“ маневра за изпреварване на движещ се пред него Фолксваген, този водач е има необходимата видимост, да установи каква е обстановката в насрещното платно, дали има насрещно движещ се автомобил, на колко метра се намира, с каква скорост се движи. Заявява, че не може да отговори дали е имало данни, че водачът на лек автомобил Мерцедес е дал мигач при предприемане на маневра изпреварване. Свидетелят М. сочи, че на мястото на ПТП се виждала маркировката на пътя, но в момента на даване на показанията не си спомня каква е била. По негова преценка на мястото е възможно да се разминат три автомобила безаварийно. Заявява, че не е констатирал, че при огледа липсват следи от спирачен път, тъй като това е отговорност да бъде установено от автотехническият експерт. Не си спомня да е видял на мястото на ПТП дали има спирачен път, следи от гуми. Като свидетел е разпитан и експерта, участвал при съставянето на процесния протокол за ПТП - Д. М. Ж.. Свидетелят Д. Ж. сочи, че работи в ОД, МВР – Бургас, РУ – Несебър, на длъжност „експерт“. Участвал в огледа на ПТП на 04.08.2021 г. в качеството си на експерт, и като такъв извършил действия, касаещи самото местопроизшествие. При огледа участвал и М. М.. Участъкът бил прав, нямало хлъзгава настилка при огледа, имало добра видимост. На място имало младо момче, за което било казано, че е участвал в ПТП. Момчето било с жена, по-голяма от него с около 20 години и някакъв мъж. За двамата по- възрастни хора, колегите на свидетеля Ж. му казали, че са майка и баща на това момче. Момчето, по спомени на свидетеля Ж., стояло на краката си и било адекватно. По принцип свидетелят следвало да огледа местопроизшествието, а не да анализира хората. Знае за ПТП, че се е случило половин час преди той да отиде на работа. Работата на свидетеля при подобни ПТП е заедно с разследващия полицай, който е на място или с полицейски орган да заснеме местопроизшествието - ако има примерно следи, които да са по пътното платно, като спирачен път, ако има увредена инфраструктура, ако има засегнати други части от пътното платно – да го фотографира, като всички бъде описано от полицая, а свидетелят като техническо лице, трябва да ги измери, съответно да насочи вниманието на разследващия полицай, ако има нещо, което на него му прави впечатление, с оглед професионалния му опит. В конкретния случай свидетелят Ж. си спомня, че е имало скъп автомобил Мерцедес, който на място се виждало, че е излязъл от пътя, имало и два други автомобила, които били извън пътното плътно, на разстояние 100 до 300 метра. Тези автомобили били фотографирани, измерени на какво разстояние се намират от пътя, били направени и детайлни снимки вътре. Свидетелят снимал и автомобила, марка Мерцедес отвътре – скоростен лост, двигател, рама, всички неща, които представляват интерес от по-нататъшното действие на местопроизшествието. Не си спомни дали е имало маркировка и дали е била видима на мястото на ПТП. Не си спомня дали е имало следи от спирачен път. Сочи, че са изготвени много фотографски снимки и не иска да подведе с отговора си. Мястото за ПТП е път с две платна за движение, в едната и в другата посока. По преценка на свидетеля с голяма скорост, тъй като на мястото на огледа пътното платно се стеснява, при висока скорост не могат да се разминат три автомобила. Разпитана като свидетел К. В. заявява, че работи във ФСМП в Несебър като медицински фелдшер. Познавам И. Г. Н., която й е колежка – също медицински фелдшер. Била на мястото на катастрофата с И. миналата година (2021 г.), било топло. Било сутринта, когато застъпвали на смяна. При сигнала тръгнали веднага. Имало няколко катастрофирали коли, полицаите също били на място. И. била припаднала, била в шок. Свидетелката В. отишла при нея, качила я в линейката. И. имала наранявания и свидетелката започнала да обработва раните. Нараняванията били на ръката, на главата, повърхностни рани. Свидетелката сочи, че И. била според нея в шок, повтаряла, че нищо й няма, нищо й няма, но била в шок. Полицаите се опитали да вземат проба с дрегер на И. няколко пъти. Но казали, че не е задържала до осем секунди и не успели. След това свидетелката сложила инжекция на И., но не помни каква точно инжекция, предполага, че за кръвното. След това отишли с линейката във филиала, където започнали да обработват раните, но И. още повече потънала в шока и решили да я транспортират до болница, в Свети Влас, най- близката, тъй като там има колеги, които ще й обърнат внимание. Трябвало да й се направи рентген, тъй като имало съмнение, че в главата нещо се случва. Свидетелката завела И. в болницата, където са й правили рентген. След около два часа отново ги повикали, за да я заведат за скенер в Бургас. Докато И. била във филиала или в Свети Влас, нямало с нея полицай. Полицаят бил в линейката, докато се опитвали да й вземат пробата. След това останали на мястото на катастрофата. Във филиала на спешната помощ взели кръв на И.. Пробата я взела медицинската сестра - К. Д.. Всички били там, когато била взета кръвната проба, слагали абокати, всеки правел нещо. Свидетелката не си спомня колко шишенца кръв били взети, тъй като не съм ги е взела тя. Доколкото знае, никой не е разпоредил да бъдат унищожени пробите, но никой не дошъл да вземе пробите и те останали във филиала, където били взети. Свидетелката не знае дали пробите са унищожени. Разпитана свидетелката К. П. Д. заявява, че работи във Филиала на ЦСМП в гр. Несебър като медицинска сестра. Познава И. Н., която й е колежка. Свидетелката Д. не е присъствала на катастрофата с И.. В седем часа сутринта поела дежурството в ЦСМП и разбрала, че една от линейките е заминала по повод някаква катастрофа. Дали случая на свидетелката и след няколко минути пристигнала линейката с К. В.. Междувременно звънели телефони и за други случаи. И. също дошла с линейката с К. В.. Свидетелката Д. не участвала директно при оказването на първа помощ на И.. К. Впощева наредила на свидетелката Д. да вземе кръв на И.. Взела две флакончета кръв. К. В. решила с И. да тръгнат за болницата, но свидетелката не знае защо тръгнали за болницата. Свидетелката се чудела защо е кръвта, тъй като флакончетата останали при нея, в ЦСМП – Несебър. К. В. се прибрала от адресите към два, два и половина. Тогава свидетелката Д. я попитала какво ще правят тази кръв, тя й каза, че не знае и свидетелката Д. заявява, че изхвърлила кръвта и приключили случая. Никой не питала дали да изхвърли кръвта, а така решила и го направила. Свидетелката заявява, , че по принцип се съставя документация за вземане на кръвните проби, при присъствието на полицай. Но в момента на вземането на кръвните проби от И., нямало полицай и свидетелката не знаела какво да прави с пробите. Свидетелката заявява, че не си спомня дали за манипулациите, извършвани на И. е съставен т.нар „черен фиш“, какъвто по принцип се съставят за всички манипулации, извършвани на пациенти и се предават всеки месец в Бургас, в Административния център на Спешна помощ в Бургас. По принцип съставянето на “черен фиш“ за манипулациите по отношение на И. не било задължение на свидетелката, а на К. В.. По делото са изготвени и приети основно САТЕ, допълнителни въпроси към основната САТЕ, изготвени от вещото лице С. В., и повторна САТЕ, с оглед оспорването на заключението по основната САТЕ и на част от въпросите, за които са поставени допълнителни въпроси на САТЕ, изготвена от вещото лице Й. Й.. Относно мястото на настъпване на процесното ПТП, вещите лица са посочили, че на 820, 00 м. по посока на огледа, отдясно на лентата за движение на път I-9 в посока на движение на лек автомобил Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4 Матик“, рег номер СВ ••••В е поставен пътен знак В-26 („Забранено е движение със скорост, по-висока от означената), указваща разрешена максимална скорост на движение - 80 км./час. И двете вещи лица С. В. и Й. Й., след запознаване с всички представени по делото писмени доказателства, вкл. събраните в рамките на образуваното досъдебно производство, изготвения снимков материал, както от органите по разследването, експертите, така и от експерти на ответника като застраховател относно повредите, сочат, че се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП на 04.08.2021 година: На 04.08.2021 г. около 06: 50 часа, лек автомобил „Мерцедес АМТ ГТ 63 С4 Матик“, с рег.№ СВ ••••В се движи по път 1-9 с посока от гр. Варна към гр. Бургас в светлата част на денонощието в условията на ясно, сухо време и добра видимост. По същото време и в същата посока пред лек автомобил „ Мерцедес АМТ ГТ 63 С 4 Матик“, рег.№ СВ ••••В се движи лек автомобил „ Фолксваген Голф“, рег.№ А••••НМ със скорост около 78, 77 км./ч. В района след км. 200 +100, водачът на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4 Матик“ предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „ Фолксваген Голф“, рег.№ А ••••НМ, като дистанцията между двете МПС е около 37 метра. В същото време по път I - 9 с посока от гр. Бургас към гр. Варна се движи лек автомобил „Рено Клио“, рег. №СВ••••АТ със скорост около 79, 96 км./ч. В момента на напускане на лентата си на движение от страна на водача на лек автомобил„Мерцедес АМГ ГТ 63С4 Матик“ и навлизане в обособен пътен остров, разделящ двете ленти за движение на път 1-9, лек автомобил лек автомобил „Рено Клио“, рег.№ СВ••••АТ се намирал на около 64, 68 метра от мястото на удара, при опасна зона за спиране на автомобила- 67, 91метра. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4 Матик“, рег.№СВ ••••В е около 119, 12 км./ч., при опасна зона за спиране на автомобила - 124, 52 метра, като същият се е движил в лентата за насрещно движение. Възприемайки възникналата опасност, водачът на лек автомобил „ Мерцедес АМГ ГГ 63 С4 Матик“, предприема маневра за връщане в лентата си за движение, но настъпва удар между предна лява част на лек автомобил „Рено Клио“ и странична задна лява част на лек автомобил „Мерцедес", като се откъсва задна лява гума и полуос на автомобила. От удара лек автомобил „ Рено Клио" се отклонява надясно по посоката си на движение, оставя трасологична следа на пътното платно и се установява в крайпътен банкет, позициониран с предната си част в посока гр. Варна. Вследствие на удара и предприетата маневра за отклонение надясно, лек автомобил „Мерцедес" продължава своето движение с преместване напред и надясно с едновременно минимална ротация около вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. При това движение, лек автомобил „ Мерцедес" застига попътно движещия се от дясно в лентата за движение на път I-9 в посокa гр. Бургас лек автомобил „Фолксваген Голф", като последва нов удар между двете МПС - та, в предна дясна част в зоната на предна броня и преден десен калник за лек автомобил „Мерцедес" и страничен в зоната на левите врати за лек автомобил „ Фолксваген Голф". Вследствие на удара, лек автомобил „Фолксваген Голф" е продължил своето движение напред и надясно, като е напуснал пътното платно, навлязъл е в крайпътния банкет, където е последвал втори удар за него в дърво, след което се е установил в покой. След двата удара лек автомобил„Мерцедес" е продължил движението си в посока гр. Бургас, като е напуснал пътното платно вляво по посоката си на движение, като същия е реализирал и трети удар в крайпътно оградно съоръжение, преди да се установи в покой. При приемане на заключението в ос.з по делото, проведено на 28.02.2023 г. вещото лице В. е посочило, че на стр. 35 от заключението е показано мястото на удара между Рено Клио и Мерцедес Брабус. Обособената с хоризонтална пътна маркировка линия за извършване на маневра - ляв завой, в продължението си в посока гр. Бургас е фактически обособения пътен остров, който е отбелязан на снимката/скицата на стр. 35 от заключението. Вещото лице В. сочи, че ударът между л.а Мерцедес и л.а Рено Клио е настъпил точно преди пътния остров, между двете платна, като е бил в лентата за насрещно движение на Мерцедес Брабус, която обозначава впоследствие посока завиване наляво. Мястото на удара е определено по описаната в протокола за оглед трасологична следа, която започва на три метра от десния край в посока на движение на Рено Клио, по диагонал в продължение на девет метра е оставена. След удара в предна лява гума и отклонение надясно на л.а. Рено Клио, този автомобил е оставил трасологична следа преди да напусне пътното платно. Реното се удря в Мерцедеса. Реното се е движело успоредно на пътното платно. При удара лекият автомобил „Мерцедес“ е бил под ъгъл да се връща в собственото си пътно платно. Вещото лице В. е посочило, че ударът не е на пътния остров, а е по-скоро в лентата за насрещно движение за л.а Мерцедес. Това се потвърждава и в заключението от 28.04.2023 г. по поставените допълнителни въпроси на вещото лице В. и дадените разяснения в о.с з по делото, проведено на 09.05.2023 г., като вещото лице сочи, че при преценка с всички материали по делото, вкл. и изложени конкретни съображения защо не се кредитира изцяло като правилно изготвена скицата на ПТП като част от досъдебното производство, че първоначалният удар между л.а Мерцедес и л.а Рено е настъпил в лентата за движение в посока Варна, т.е в насрещното платно за движения се в посока Бургас л.а Мерцедес. При разпита в съдебно заседание, проведено на 03.10.203 г. вещото лице Й. е заявил, че е изготвил на стр. 64 от заключението схема на ПТП. Лекият автомобил „Рено“ и л.а. „Мерцедес Брабус“ са били позиционирани, където започва следата от задиране. Посочено е, че лекият автомобил Рено е бил в платното си, в централната към лявата част на неговото пътно платно. С оглед точното разположение на следите от удара, вещото лице е заключило, че по време на удара л.а. „Рено“ се е движил направо. В момента на първоначалното съприкосновение, ако се прекарат надлъжни оси през всяко едно от двете превозни средства, ъгълът между тези оси би бил 25 градуса (така и в заключението по поставените допълнителни въпроси на в.лице В. и разясненията, да дени в о.с.з по делото, проведено на 09.05.2023 г. – посочено е, че ъгълът между осите на двата автомобила е 25.22 градуса - отговор на задача 6). Първичното съприкосновение било между л.а. „Рено“ и л.а. „Мерцедес Брабус“. Вещото лице е разяснило, че във физиката и в експертната практика ударът е двузначен - когато има въздействие върху едно тяло, то връща със същата сила въздействие върху първото. Поради това и се употребява термина „първоначално съприкосновение“. Първоначалното съприкосновение, както е показано на стр. 64 е между л.а. „Мерцедес Брабус“, отбелязан с червен цвят и л.а. „Рено“, отбелязан със зелен цвят – между задната лява част на л.а. „Мерцедес“ и предната лява част на л.а. „Рено“. Ударът настъпил в лявата част на пътното платно, където се е движил л.а. „Рено“. При самия удар има изместване на превозното средство. Около 0, 1- 0, 2 секунди са необходими за смачкване на детайлите и те да оставят следи върху платното за движение. Така, че ударът е настъпил в лявата част на пътното платно. Ударът е приплъзващ и за двете превозни средства. В момента на първото съприкосновения между л.а Мерцедес и л.а Рено, л.а. „Фоксваген голф“ е бил пред тях, на около три-четири метра преди мястото на първоначалното съприкосновение, отразено на стр. 64 от заключението, което е четири-пет метра преди мястото на втория удар, тъй като иначе няма как да има застигане. Докато трае удара между л.а Мерцедес и л.а Рено, л.а. „Фоксваген“ продължава движението си, изминава три-четири метра до момента на вторивя удар – между л.а Мерцедес и л.а Фоксваген. След първия удар, л.а. „Мерцедес“ продължава движението си без лява задна гума и полоска. С оглед установяване на скоростта на движение на лекия, вещите лица сочат, че са се запознали с документацията за автомобила и техническите му характеристики при официалния вносител на марката Мерцедес Бенц за България, и на базата на съставени снимки, схеми, протоколи за оглед непосредствено след инцидента, огледа на снимковия материал, и направените изчисления, при което и двете вещи лица са ползвали специализиран софтуер, че скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4 Матик“, рег.№СВ ••••В е около 119, 12 км./часа. След този момент, вещото лице В. е посочило, че скоростта на л.а Мерцедес е 92, 30 км/час, а вещото лице Й. – че скоростта е 88, 3 км/часа (съгласно допуснатото уточнение в о.с.з по делото, проведено на 03.10.2023 г.). Вещото лице Й. е разяснило, че поради особеностите на спирачната система на л.а. „Мерцедес“, може и да не се остави следа при задействане на спирачната система. Всичките изчисления относно скоростта при удара, са при зададена начална скорост и приета начална скорост 119 км/час. Теоретично било възможно да се е движи л и с по-висока скорост. И двете вещи лица са посочили, че съгласно техническите характеристики на лекия автомобил Мерцедес при първоначално подадения сигнал от SRS модула - свързан с пасивната безопасност на автомобила (въздушни възглавници), се констатират множество грешки в ходовата част на автомобила, SRS модула разпознава сблъсък и са активирани въздушните възглавници, като констатираната скорост на движение е в границите от 81 км./ч. до 100 км./час. Това е скоростта след удара, тъй като при самото съприкосновение има погасяване на скорост. Вещото лице Й. сочи, че запаметеното в системата на Мерцедеса – в борд-компютъра за движение със скорост между 81-100 км/час е за времето от 0, 2 до 0, 5 секунди след удара, при което действа т.нар „ударен импулс“, при което скоростта намалява с около 20 км/час. Пак вещото лице Й. сочи, че тъй като ударът е приплъзващ и за л.а Мерцедес и за л.а Рено няма счупени челни стъкла и остатъци на платното след удара. В съдебно заседание, проведено на 03.10.2023 г. при приемане на повторното заключение, вещото лице Й. сочи, че не е възможно л.а. „Мерцедес“ да се е движил с 80 км., тъй като другото превозно средство, което е изпреварвал (визира л.а. Фолксваген) се е движило със същата скорост. Посочено е, че практически не може да бъде изпреварен този автомобил, ако л.а Мерцедес се е движил със същата скорост. Със скорост 100 км. също не може да се е движил, тъй като това е скоростта, която е запаметена в борд-компютъра на автомобила, непосредствено след удара, което са 0, 2-0, 5 секунди след удара, , при което вече има с около 20 км. намаляне на скоростта на превозното средство. Вещото лице В. е посочило, че посочените в протоколите за оглед на застрахованото и увредено МПС Мерцедес вреди могат да настъпят в резултат на така описания механизъм на ПТП. При отговор на задача 11 от заключението от 28.02.2023 г. вещото лице В. е посочило, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на участниците, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността. По преценка на вещото лице В., от момента на навлизане на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С4 Матик“, с рег.№ СВ ••••В, върху обособения пътен остров на платното за движение в посока лентата за насрещно движение, лек автомобил „Рено Клио“ се е намирал на 64, 68 метра от мястото на удара. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Рено Клио“ при движение със скорост от 79, 96 км./ч. е 67, 91 метра. От сравнението на опасната зона на лек автомобил „Рено Клио“ (67, 91 м.) и отстоянието на същия от мястото на удара, в момента на навлизане на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С4 Матик“, върху обособения пътен остров на платното за движение в посока лентата за насрещно движение, може да се направи извод, че водачът на лек автомобил „Рено Клио“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ не е имал техническа възможност да предотврати удара с лек автомобил „Мерцедес Брабус“, тъй като ударът за него е бил внезапен в неговата странична лява част. От момента на навлизане върху обособения пътен остров на платното за движение в посока лентата за насрещно движение, лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С4 Матик“ се е намирал на 96, 26 метра от мястото на удара. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 04 Матик“ при движение със скорост от 119, 12 км./ч. е 124, 53 метра. От сравнението на опасната зона на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С4 Матик“ (124, 53 м.) в момента на навлизане върху обособения пътен остров на платното за движение в посока лентата за насрещно движение и отстоянието на същия от мястото на първия удар, вещото лице В. е направило извод, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Брабус“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. За да бъде предотвратен удара, вещото лице В. е посочило, че е следвало водачът на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 с 4 Матик“, рег.№ СВ ••••В да е запазил движението си в лентата за движение на път I-9 в посока гр.Бургас, без да предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ в конкретната пътна обстановка и при конкретната хоризонтална и вертикална маркировка в участъка на процесното ПТП. В този смисъл са и изводите на вещото лице Й. е повторната експертиза – въпрос 23. Посочено е, че водачът на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГГ 63 С4 Матик“ е имал техническа възможност да предотврати удара с лек автомобил „Рено Клио“ и последващия удар с лек автомобил „ Фолксваген Голф“, ако е запазил движението си в лентата за движение на път 1-9 в посока Гр. Бургас, без да предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ в конкретната пътна обстановка и при конкретната хоризонтална и вертикална маркировка в участъка на процесното ПТП. Водачът на лек автомобил „ Рено Клио“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се е движил максимално вдясно на пътното платно. Водачът на лек автомобил „ Фолксваген Голф не е имал възможност да предотврати удара с лек автомобил „ Мерцедес Брабус“, тъй като ударът за него е бил внезапен в неговата странична лява част. И двамата експерти дават заключение, че с оглед данните по делото, предвид характеристиката на път I-9 в района на процесното ПТП - хоризонтален прав участък без препятствия, датата и часа на настъпване на процесното ПТП - 04.08.2021 г. в 06: 50 ч. (дневна светлина) и условията на ясна видимост, водачът на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С4 Матик Брабус“, рег № СВ ••••В е имал възможност да възприеме движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ и насрещно движещия се лек автомобил „Рено Клио“ от порядъка на 150 метра. С оглед описаните опасни зони на автомобилите и възможностите за предотвратяване на ПТП- то, водачът на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С4 Матик Брабус“, рег № СВ ••••В е имал техническа възможност да предотврати удара с лек автомобил „Рено Клио“ и последващия удар с лек автомобил „Фолксваген Голф“, ако е запазил движението си в лентата за движение на път 1-9 в посока гр. Бургас, без да предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ в конкретната пътна обстановка. Вещото лице Й., при отговор на въпрос 14 от повторната експертиза е посочил, че водачът на лек автомобил „ Мерцедес“ е следвало да предприеме маневра за изпреварване на лек автомобил „Фолксваген“ на около 120 метра от мястото на удара, за да може да се включи в дясната лента за движение без да настъпи удар с лек автомобил „Рено“. На зададен хипотетичен въпрос дали ако лек автомобил „Мерцедес Брабус“ се намира на разстояние 160 м. от насрещно движещия се със скорост 80 км./ч. лек автомобил „ Рено“ в момента на предприеме маневра да изпревари намиращия се на 37 метра пред него и движещ се със скорост 79 км./ч.лек автомобил „ Фолксваген“, лек автомобил „Мерцедес“ има ли техническа възможност да преустанови изпреварването и да се прибере в своята лента за движение, без да се блъсне в никой от другите два автомобила, вещото лице Й. е посочило, че ако в хипотезата, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Брабус", успее да промени траекторията на движение на лекия автомобил, без да настъпи първоначалния удар с насрещно движещия се лек автомобил „Рено Клио", то при прибирането си в лентата за движение в посока гр. Бургас, лек автомобил „Мерцедес Брабус" ще застигне движещия се в нея лек автомобил „Фолксваген Голф" и ще настьпи удар в задната част на лек автомобил „Фолксваген Голф". Водачът на лек автомобил „Мерцедес Брабус" е имал техническа възможност да предотврати удара, ако непосредствено след предприетата маневра за изпреварване се е върнал в дясната пътна лента, без да извърши самото изпреварване. Относно стойността на лекия автомобил Мерцедес, вещото лице В. е посочило, че към датата на настъпване на процесното ПТП действителната стойност на лекия автомобил Мерцедес, с модификация Брабус възлиза на 370 111 лева. В съдебно заседание, при приемане на заключението по поставените допълнителни въпроси, вещото лице В. е дало разяснения по какъв начин е извършило оценката на автомобила. Посочено е, че до 2018 г. е имало печатни издания, в които се публикуват обява на продажба на автомобили, с техни технически характеристики, като година на производство, технически данни и т.н.Поради това и при необходимост в момента за оценка на автомобил, който е претърпял ПТП през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и т.н., е необходимо да се вземе офертата за продажба към днешна дата и тази стойност да се приравни към миналия период, защото няма база данни каква е била стойността му към тази година на произшествие. В периода преди епидемията от Ковид и войната в Украйна се е прилагал корекционен индекс като годишно овехтяване на база на вариране цената на автомобил през годината и амортизацията. След Ковид пандемията и войната в Украйна цената на автомобилите на вторичния пазар се завишили значително - между 20 и 40 %, поради недостига на производство на нови автомобили. Поради това се налага допълнителна корекция за определяне на стойността на автомобили, произведени преди 2018 г. и съответно претърпели ПТП преди 2023 година. Поради това, в конкретния случай застрахователната стойност на процесния лек автомобил Мерцедес към 2021 година, януари месец е 390 000 лева, а към дата на изготвяне на експертизата – април 2023 г. същият струва 480 000 лева, въпреки че е налице и амортизация. При конкретно съобразяване на съответните корекционни индекси, вещото лице В. е определил актуалната стойност на процесния лек автомобил към датата на ПТП - 370 111 лева. В повторната експерта, вещото лице Й. е посочило, че действителната стойност на процесния лек автомобил „М ерцедес АМГ ГТ 63 С 4 Матик Брабус“, с рег.№СВ ••••В, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 372 663, 00 лева. В съдебното заседание, проведено на 03.10.2023 г., при приемане на заключението, вещото лице Й. е посочило, че методиката за определяне на действителната стойност е следната - определя се действителната стойност на процесното МПС към датата на изготвяне на заключението и се връща назад във времето, като се завишава тази стойност. Няма как да се намери реална оферта назад във времето, тъй като интернет платформите не предлагат такава услуга, да се търси към изминал период от време. Посочената формула в заключението – стр. 58 е, за да се сложи капитализираната лихва, която е преработена за целите на заключението. При „връщане назад във времето“ се прилага година в година увеличаването на стойността. Използваните от вещото лице Й. оферти на базата, на които е определил пазарната стойност са с включен пакет Брабус. Вещото лице е посочило, че ако няма включен пакет Брабус, цената е много по - ниска. Относно разходите за възстановяване на увредените части на лекия автомобил и двете вещи лица са посочили, че необходимата сума възлиза на 312 130, 98 лева. Относно процента запазени част – вещото лице В. е посочил, че е 20 %, а вещото лице Й. – 20, 3 %. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Относно предявените три обективно кумулативно съединени искове за изплащане на три броя застрахователни обезщетение – искове по чл. 405 от КЗ за сумата от 8 224, 84 лв. по претенция № 10121030103592, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 27.06.2021 г., за сумата от 8 224, 84 лв. - по претенция № 10021030104537, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 08.03.2021 година. и за сумата от 374 442, 19 лв. – по заведена щета по опис претенция № 1012030104377 от 09.08.2021 г. във връзка със застрахователно събитие от 04.08.2021 година. Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, като в същото време претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата престация по договор за застраховка, а нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска е да докаже следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключен договор за имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователно събитие по смисъла на този договор; 3) вид и стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно обезщетение; 4) надлежно уведомяване на застрахователя. В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение. По делото се установи сключване на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между Б. А. като застраховащ и ответника по застрахователна полица относно застраховка Каско – „Пълно каско и злополука“ с № 0310Х0002301 от 27.01.2021 г. относно лек автомобил марка Мерцедес, автомобил „Мерцедес“ „АМГ-ГТ-63“, рег. № •••• с рама № WDD2906891A004094, цвят черен, с период на застрахователно покритие 28.01.2021 г. – 27.01.2022 година, действителна стойност 270 038 лева, застрахователна сума 270 038, лева, със собственик (застрахован) С. ЕООД. Относно приложимостта към договора за задължителната застраховка на представените от ответника (а и от ищеца) ОУ, Съдът намира следното: Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КЗ застрахован е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по договора. Застраховащ е лицето, което е подписало застрахователния договор. Застраховащият може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице като има всички задължения по договора за застраховка, а правото да получи застрахователното обезщетение принадлежи на застрахованото лице, посочено в застрахователната полица. В конкретния случай, от данните по делото и след справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че Б. А., посочен като застраховащ е едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество С. ЕООД, което е и собственик на застрахованото имущество. Следователно Б. А. осъществява търговската си дейност чрез ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 КЗ застраховащият и застрахованият по договор за застраховка са "ползватели на застрахователни услуги". Както е посочено и в решение № 50102 от 20.12.2023 г. по т. д. № 1234/2022 г., ТК, І ТО на ВКС ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ може да бъде и лице, което не е потребител съгласно ЗЗП и съответно потребителската защита по ЗЗП се предоставя на тези ползватели на застрахователни услуги, които са физически лица и са сключили договора или са действали извън търговската или професионалната си дейност. В конкретния случай, застраховащият Б. А. осъществява търговската си дейност чрез ищцовото дружество, и договорът за застраховка е сключен именно във връзка застраховане на имуществото на притежаваната от застраховащия търговско дружество. Поради това и относно същия не са приложими правилата на Закона за защита на потребителите при преценка обвързаността му от приложените ОУ към договора за застраховка. Относно собственика на застрахованото имущество – търговското дружество С. ЕООД тази защита е неприложима по дефиницията на ЗЗП. Видно от отбелязването върху застрахователната полица, застраховащият е декларирал в договора, че описаните ОУ на договора за застраховка са неразделна част от същия, като е приел същите, т.е спазени са изискванията на чл. 348 от ТЗ. Спазено е и изискването на чл.348, ал.3 от ГПК, съгласно която разпоредба когато по застраховката има изготвен въпросник, общите условия се дават заедно с него – видно от отбелязването върху въпросника-предложение за сключване на застраховката Каско от 27.01.2021 г., е удостоверено от застраховащия, че е получил, подписан от представителя на застрахователя екземпляр от ОУ на договора за застраховка. Поради това и възражението на ищеца, че по отношение на договора за застраховка Каско, във връзка с който основава претенцията си към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение са неприложими процесните ОУ, остана недоказано по делото. Относно застрахователна сума, за която е сключен договора за застраховка: От събраните писмени доказателства, както бе посочено по-горе, се установи и, че към датата на настъпване на ПТП на 04.08.2021 г. обект на застраховане е било МПС Мерцедес, със застрахователна стойност, включващ както посоченото в застрахователната полица 270 038 лева, така и допълнително монтирано оборудване – Пакет Брабус на застрахователна стойност 120 853, 87 лева – с оглед сключения анекс 2. Доводите в обратния смисъл на ответника са неоснователни. Именно с оглед датата на сключване на анекса – 16.06.2021 г., недоказани обаче останаха твърденията на ищеца, че и към момента на сключване на договора за застраховка - 27.01.2021 г. като допълнително застраховано оборудване е бил включен и пакет Брабус. Както е посочено в чл. 346 от КЗ застрахователна сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. В конкретния случай, страните по договора за застраховка от 27.01.2021 г. са посочили застрахователна сума, определeна по експертна оценка – 260 000 лева. В застрахователна сума е включено и описаното допълнително оборудване – на обща стойност 10 038 лева – заден спойлер, капачки огледала, защитно фолио, АМG G T 6 3 S. Допълнителният пакет Брабус не е включен като допълнително оборудване към застрахователната сума при сключване на договора, а е станал част от застрахователната сума едва с анекса от 16.06.2021 година. Поради това и за периода от 27.01.2021 г. от 16.06.2021 г. е било налице подзастраховане по смисъла на чл. 389, ал.1 от КЗ. Относно оспорването от страна на ответника ЗАД А. АД на застрахователната стойност на процесния лек автомобил, така както е посочена в договора за застраховка, с включения допълнителен пакет Брабус (общо 390 891, 87 лева), Съдът намира, че не бе доказано по делото. От изслушаните основно и повторно заключение на САТЕ, които съдът кредитира в тази част изцяло, като обективно и компетентно изготвени, се установява, че с оглед ата на сключване на договора за застраховка и съответно анекс 2, именно това е действителната стойност на застрахования автомобил, заедно с допълнителния пакет Брабус. Застрахователна сума е определена от представители на ответника – застраховател. Установеното „подзастраховане“ би било от значение във връзка с претенциите по щета 10021030104537/10.03.2021 г., доколкото посочените щети по това застрахователно събитие, са настъпили преди сключване на анекс 2. От приетото за установено във фактическата обстановка, установява се настъпването на съответните застрахователни събития, настъпили на 08.03.2021 г. и на 27.06.2021 година. Спорът по делото е относно на дължимото застрахователно обезщетение относно двете застрахователни събития. С оглед размера на претенциите, обстоятелството, че е налице подзастраховане, е ирелевантен за определяне на застрахователното обезщетение, тъй като претендираната сума по щета 10021030104537/10.03.2021 г. е под определената застрахователна сума - чл. 389, ал.1 от КЗ. В тежест на ищеца по иска бе да докаже твърдяната стойност на вредите, в резултат на процесните две застрахователни събития. Такова доказване обаче, при условията на пълно и главно доказване не бе проведено. Относно щета 10121030103592/27.06.2021 г. изрично се установи, че застрахованият се е съгласил да получи застрахователно обезщетение на базата на експертна оценка от застрахователя. Не се ангажираха доказателства, а и липсват твърдения, че експертната оценка надвишава определената от застрахователя и изплатена като застрахователно обезщетение сума. Поради това и исковата претенция по тези два иска е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Относно претенцията за застрахователно обезщетение в размер на 374 442, 19 лева с ДДС по щета 10121030104377/09.08.2021 година. Както е посочено в решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, при едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ. Следователно, на първо място, следва да се прецени дали е налице „изключен риск“ съгласно чл. 14.5 от ОУ по договора между страните. Съгласно чл. 14.5 от ОУ застрахователят не покрива щети, от или вследствие от „умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо се лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие“. Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия (решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г., ТК, І ТО на ВКС) По делото е спорно дали поведението на водача на застрахованото МПС - лек автомобил, марка Мерцедес, в причинна връзка с което е настъпило увреждането - щета на застрахованото МПС, е извършено при условията на „груба небрежност“ на водача, квалифицираща го като "изключен риск". Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Формираната съдебна практика приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но поведение, съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност, съставлява груба небрежност (решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Също така следва да се отбележи, че не е достатъчно водачът на процесното ПТП да е проявил груба небрежност, а е необходимо да се докаже наличието на причинна връзка между това виновно поведение и реализирането на риска, изключваща при това с категоричност проявлението н а всякакви други причини за настъпването на вредоносния резултат (аргумент от решение № 159 от 18.05.2021 г. по т. д. № 2411/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, и доколкото в КЗ са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск, които са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя, и от факта дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение, признато за значително, за да се приеме, че е налице изключен риск). При хипотезата на съпричиняване на вреди следва да се направи преценка налице ли са основания за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ. С оглед събраните по делото доказателства, Съдът намира, че се доказа от ответника – застраховател, че е налице „изключен риск“ по смисъла на чл. 14.5 от ОУ на договор за застраховка между страните. Този извод следва от преценката в съвкупност на събраните по делото доказателства. Както е посочено и в цитираното решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, юридическите лица притежават правосубектност, съвместяваща правоспособност и дееспособност, като самостоятелни понятия приложими към физическите лица, която се изразява в правно признатата възможност да са носители на права и задължения, като в конкретните правоотношения - чрез правни или фактически действия - юридическите лица встъпват чрез представляващите ги лица и/ или физическите лица, на които последните са възложили определени функции или работа, осъществима от името и за сметка на юридическото лице. Спецификата на застрахователното правоотношение не предпоставя изключение от това правило. Предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице поведение е преценимо чрез действията или бездействията на конкретните физически лица, осъществяващи от името и за сметка на юридическото лице работата, при изпълнението на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя поведение. След като потенциално застрахователно събитие могат да бъдат човешки действия или бездействия - съзнателни или несъзнателни, виновни или невиновни, произтичащи както от сферата на трети за застрахования лица, така и от сферата на застрахования, съобразявайки и свободата на договарянето, то определено поведение на работници и служители на застрахования / за чиито действия последният по начало носи гаранционно-обезпечителна отговор и за собствените му увреди от чието поведение отговорността на същите е ограничена - чл. 206 КТ, съответно би било ограничено и евентуалното суброгаторно право на застрахователя /, може да бъде уговорено като "изключен риск". По делото се установи, че водачът на лекия автомобил, обект на договора за застраховка между страните по предявения главен иск – Б. А. е надлежно упълномощен от застрахованото юридическо лице да управлява автомобила (нотариално заверено пълномощно от 28.05.2021 г. ). Следователно лицето, чрез които действия следва да се преценява наличието на „груба небрежност“ е управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП на 04.08.2021 г. със съгласието на застрахования. Съдът намира, че е ирелевантно обстоятелството, че се установи, че Б. А. не е служител на застрахованото юридическо лице, доколкото съгласно чл. 14.5 от ОУ, налице е изключен застрахователен риск, ако вредите са настъпили в резултат на поведението на водач на МПС, който е различен от застрахования. Съгласно константната съдебна практика на ВКС (цитираните решения № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, така и определение № 36 от 22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 207 КЗ (отм.) (така и чл.395, ал.1 от КЗ), с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Посочено е, че грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл.207, ал. 1 КЗ (отм.)/чл. 395, ал.1 от КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл.207, ал.2 пр.3 КЗ (отм.), съобразно цитираната по-горе практика. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за това следва да се направи от съда, въз основа на конкретните факти по делото. Поради това и в конкретния случай, дадената в ОУ на договора за застраховка Каско между страните дефиниция за „груба небрежност“ не е изчерпателна и обвързваща Съда и страните. В конкретния случай, с оглед събраните данни по делото – разпити на свидетелите – очевидци и участници в ПТП – И. Н. и А. Г. и заключенията на основната и повторната САТЕ, които в изводите си за механизма на настъпване на процесното ПТП съвпадат, и Съдът ги кредитира в частта относно установения механизъм на ПТП изцяло като обективно и компетентно изготвени, и съответстващи на останалия доказателствен материал, Съдът намира, че установеният механизъм на настъпване на процесното ПТП е както е описан на стр. 23-24 от настоящото решение (стр. 60 - 61 от основното заключение на САТЕ на вещото лице В. и стр. 86-87 от повторното заключение на вещото лице Й.). И двете експертизи са изготвени и на основават и на показанията на разпитаните свидетели – служители на МВР-КАТ, непосредствено възприели разположението на автомобилите след настъпване на ПТП – свидетелите М. М. и Д. Д. като младши автоконтрольори са изпратени на местопроизшествието именно за да запазят мястото на ПТП, тъй като същото е с пострадали лица и да окажат съдействие на пострадалите лица, а свидетелите М. М. и Д. Ж. са служителите, участвали и извършили огледа, съответно взели изготвили и снимковия материал, скици относно местопроизшествието. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели в частта относно непосредствено възприетите от тях факти във връзка с местопроизшествието – разположение на автомобили, наличие на следи от спирачен път, ако свидетелите сочат на такива, участници в ПТП, поведението на същите и пр. Съдът не основава изводите си и не кредитира становището на свидетелите относно това дали някой от участниците е употребил алкохол или наркотични вещества, дали теоретично има възможност за разминаване на повече от два автомобила в района на настъпване на ПТП, доколкото се касае за лични мнения и преценки, изводи, а не за непосредствено възприети факти и обстоятелства от свидетелите. Експертизите се основават и на посочените обективни данни относно местопроизшествието, установени от служителите на МВР-КАТ, като Съдът цени представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен на основание чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд във връзка с чл. 125 от ЗДвП, като официален свидетелстващ документ в частта относно пряко възприетите от служителите на МВР факти и обстоятелства, в случая касаещи основно разположението на автомобилите, установено от служителите на МВР, участниците в ПТП, нанесени вреди, доколкото това са фактите, непосредствено възприети от служителят, изготвил констативния протокол. В тази част протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила (така и решение 20/22.03.2017 г. по гр. дело 50128/2016 г., ГК, III ГО на ВКС). Материалната доказателствена сила не обхваща механизма на настъпване на ПТП, вкл. и посочените в схемата, която е част от констативния протокол, място на настъпване на удара, точно място на движение на автомобили при настъпване на ПТП, доколкото се касае за изводи на длъжностно лице, които са извън удостоверителната му функция. Такъв характер имат и двата протокола за оглед на местопроизшествие, извършени по реда на чл.128 – чл. 130 от НПК и чл. 155, чл. 156 от НПК. Както е посочено и в определение № 1121 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 152/2023 г., ГК, І ГО на ВКС, в практиката си ВКС приема, че изготвеният от следователя оглед на местопроизшествието съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред и съставлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства. Като официален свидетелстващ документ протоколът за оглед на местопроизшествие има обвързваща съда материална доказателствена сила и е годно доказателство в гражданското производство (решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о. на ВКС). В практиката на ВКС се приема, че подобен документ съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с формална, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма му и с други доказателствени средства (решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 768/2008 г., ТК, ІІ т.о.; решение № 7 от 12.09.2013 г. по т.д. № 492/2011 г. на II т.о. на ВКС). Поради това и в конкретния случай, посочените протокол за оглед от 04.08.2021 г. и протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие от 04.08.2021 г., както и приложените към същите албуми за оглед, снимков материал, надлежно приети по делото като писмени доказателства, неоспорени от страните, се ползват с материална доказателствена сила, в частта именно на непосредствено възприетите и отрази факти и обстоятелства – разположение на автомобилите, участниците, описания на щети, на описание на местопроизшествие, на метеорологичната обстановка, а двете експертизи по настоящото дело са изготвени на базата на посочените изходни данни, запечатали състоянието на местопроизшествието непосредствено след настъпването му, при съответен анализ на данните. Съдът не кредитира като допустимо доказателствено средство изготвеното в рамките на наказателното производство заключение на САТЕ (аргумент от решение № 231 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 1614/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС), както и изготвеното заключение на САТЕ по възлагане на ответното застрахователно дружество. При този механизъм на ПТП се установява, че двата последователни удара на лекият автомобил Мерцедес - първоначално в лекия автомобил Рено Клио и след това е в движения се в същата посока като лекият автомобил Мерцедес, но пред него лек автомобил Фолксваген Голф, са настъпили в резултат единствено на нарушаване на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил Мерцедес. Установява се, че водачът на този автомобил е управлявал процесното МПС Мерцедес със скорост 119 км/час в момента на първоначалния удар с лекия автомобил Рено Клио, движещо се в насрещното платно. В участъка, където е реализиран първоначалния удар, е въведено ограничение на скоростта в посока на движение на лекия автомобил Мерцедес от 80 км/час – пътен знак В-26 – поставен на около 820 метра преди мястото на първоначалния удар в посока на движение на лекия автомобил Мерцедес. Възраженията на ищеца – застрахован относно изводите на двете вещи лица по основното и повторното заключени на САТЕ относно определената скорост на лекия автомобил Мерцедес в момента на първоначалния удар останаха недоказани по делото. И двете вещи лица са изготвили експертизата, не само след запознаване с целия събран доказателствен материал по делото, вкл. запознаване с показанията на всички разпитани свидетели, но и след запознаване при официалния вносител на марката Мерцедес с всички основно характеристики на конкретния модел автомобил. Както и двете вещи лица сочат, техническите особености на начина на функциониране на системата за записване на данните в бордовия компютър на лекият автомобил Мерцедес, съответно и на законите на физиката, водят до осъществяване на запис за скоростта на автомобила 0, 2 – 0, 5 секунди непосредствено след удара, когато вече е налице намаляване на скоростта на движение, в резултат на съприкосновението между лекия автомобил Мерцедес и лекия автомобил Рено Клио. Поради това и в бордовия компютър на лекия автомобил Мерцедес е запаметена скорост между 81 и 100 км/час. И двете вещи лица са категорични, че няма как при първоначалния удар лекият автомобил Мерцедес да се е движил със скорост 80-100 км/час. Налице е и друго нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил Мерцедес - същият при единична непрекъсната линия М1- и обособен пътен остров М15 „Коси успоредни линии“ - (Означава площ, забранена за движение на ППС, като границата на острова се очертава с непрекъсната линия) е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е осъществено съприкосновението с лекия автомобил Рено Клио, движещ се в насрещното платно. Целта, както са посочили и двете вещи лица, е да се осъществи изпреварвания на движещия се пред лекия автомобил Мерцедес лек автомобил Фолксваген Голф. Изводът, че лекият автомобил Мерцедес се е движил със скорост над 80 км/час., следва и от обстоятелството, че вещите лица са установили, че в момента на втория удар – при застигането на лекия автомобил Фолксваген от лекия автомобил Мерцедес, лекият автомобил Фолксваген се е движил със скорост 78, 77 км/час, т.е със скорост, близка до максимално разрешената скорост в участъка – 80 км/час, прави неоснователен довода, че водач ще предприеме маневра за изпреварване със скорост, равна на скоростта на изпреварвания лек автомобил. При довод, че не е предприемана маневра „изпреварване“, необяснимо, дори и за най-небрежния човек, е движение в насрещното платно. По тези съображения, Съдът намира, че по делото се установи, че водачът на увредения лек автомобил Мерцедес е нарушил правилото на чл. 6, т.1 вр чл. чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се е движил при настъпване на първия удар от процесното ПТП, включващо два удара, със скорост от над 119 км/час, която е с над 39 км/час спрямо максимално разрешената в района (80 км/ час – знак В26 - ППЗДвП), нарушил е изискването на чл. 6, т.1 вр чл. 13 от ЗДвП вр. чл.63, ал.1, т.1 от ППЗДвП да съобрази движението си с наличната на място надлъжна пътна маркировка - "Единична непрекъсната линия" - М1, при която на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат, а водачът на увредения лек автомобил Мерцедес е напуснал своята пътна лента и е пресякъл единичната пътна лента, която е в района, както и е нарушил забраната, установена с надлъжната пътна маркировка по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл. 65, т.6 от ППЗДвП "Коси успоредни линии" - М15, която обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства, като се е движил в същата. Тези нарушения на правилата за движение за пътищата са свързани с нарушаване и на чл. 42, ал.2, т.1 (именно във връзка с неосигуряването на достатъчно разстояние с изпреварваното превозно средство – лек автомобил Фолксваген Голф, е реализиран вторият удар в изпреварвания автомобил, който се е движил при съобразяване на ограничението на скоростта в своето платно) и т. 2 от ЗДвП, което е във връзка и с нарушаване на забраната на чл. 43, т.4 от ЗДвП, тъй като при предприемане на маневрата за изпреварване на лекия автомобил Фолксваген Голф, водачът на увредения лек автомобил Мерцедес, при нарушаване на забранителна маркировка, е навлязъл в платното за насрещно движение и при опит да се върне в собственото платно за движение е реализирал ПТП с движения се в собственото си платно за движение лек автомобил Рено Клио. Доводите на ищцовата страна, че процесното ПТП е настъпило и поради нарушаване на правилата за движение на водача на лекия автомобил Фолксваген Голф, който според ищеца е криволичел и е било необходимо да бъде изпреварен, които следва да се приемат като възражение за съпричиняване, останаха недоказани по делото. Съдът отчита евентуалната заинтересованост на водача на лекия автомобил Фолсваген Голф - И. Н., доколкото свидетелства дали самата тя е нарушила правилата за движение, но отчита и обстоятелството, че по делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на ищцовата страна за употреба на алкохол от водача на лекия автомобил Фолксваген Голф. От основното и повторното заключение на САТЕ, се установява, че при настъпване на процесното ПТП лекият автомобил Фолксваген Голф, управляван от И. Н. се е движил със скорост, съобразена с поставените пътни знаци, в собственото си платно. Показанията на свидетелите Н. Д.а и Д. А. (родители на Б. А. – водач на увредения лек автомобил Мерцедес, поради което и показанията им следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК като евентуално заинтересовани от изхода на делото), че И. Н. е „миришела“ на алкохол не се доказаха от други събрани доказателства, а и свидетелят Д. А. не свидетелства за лично възприети от него обстоятелства, а затова което му е казала съпругата му – свидетелката Н. Д.а. Установените пропуски от компетентните органи при опита за вземане на проба за употреба на алкохол и упойващи вещества на водача И. Н., довели и до отмяна на наложеното й административно наказание, не сочат на доказване при условията на пълно, главно доказване, че същата е нарушила правилата за движение – чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП - да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не се установи по делото, че това нарушение, дори и ако бе доказано, е допринесло за настъпване на процесното ПТП, доколкото първият удар е в насрещно движещия се лек автомобил Рено Клио, управляван от А. Г., а едва след това настъпва вторият удар в управлявания от свидетелката И. Н. Фолсваген Голф удар. Б. А. е предприел маневрата изпреварване, след като е пресякъл надлежната пътна маркировка, забраняваща предприемането на това действие, и е навлязъл в насрещното платено за движение, в нарушение на чл. 42, ал.1, т.2, ал.2, т.1 и т. 2 и чл. 43, т.4 от ЗДвП. Не се доказа, като липсват дори и косвени доказателства в подкрепа на твърдението, че водачът на лекия автомобил Фолксваген Голф е създала такива условия на пътя, че да е принудила водача на лекия автомобил Мерцедес да предприеме маневрата изпреварване, за да предотврати настъпване на ПТП. Поради това, с оглед обхвата и характера на нарушенията на правилата за движение по пътищата при управляване на лек автомобил Мерцедес от водача му Б. А., Съдът намира, че същият е действал при условията на „груба небрежност“ – предприел е маневра „изпреварване“, като се е движил със скорост почти 40 км/час над максимално разрешената в района, нарушил е забранителна за пресичане надлежна пътна маркировка, навлязъл е в насрещното платено за движение, без да се съобрази с насрещно движещия се автомобил и при опит за връщане в собственото платно за движение в причинил ПТП – първо с насрещно движения се автомобил Рено Клио, а след това – с лекия автомобил Фолксваген Голф, който се е опитал да изпревари, поради неспазване на необходимата дистанция с движения се отпред автомобил. Касае се за изключително сериозни нарушения на правилата за движение, при отлична видимост, които се дължат единствено на неполагането на елементарно старание и демонстриране на самонадеяност от водача на лекия автомобил Мерцедес - Б. А. и убеденост, че при движение с много висока скорост, въпреки ограниченията ще успее да предприеме маневрата „изпреварване“, без да се съобрази с насрещно движещия се автомобил Рено Клио. Доводите, че водачът на автомобила Рено Клио, ако се е бил изтеглил максимално вдясно, то трите автомобила е можело да се разминат, не променят извода за предприемането на непреценена, в нарушения на няколко забранителни знака и маркировка, маневра, несъобразена с условия на пътя – наличието на насрещно движещ се автомобил маневра от водача на увредения автомобил. Самият пътен остров, на който се позовава ищцовата страна, също представлява част от пътното платно, оградена със забранителна надлежна маркировка за навлизане (съгласно т. 7 от ДР на ППЗДвП "Остров на платното за движение" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка ограничена площ от платното за движение, която не е предназначена за движение на пътни превозни средства, но в конкретния случай е налице маркировка М15 - 6. "Коси успоредни линии", при която е забранено движението на МПС върху тази площ). Не се установи по делото нарушение на правилата за движение на водачите на другите два автомобила, участници в процесното ПТП. Хипотетичната възможност, при максимално изтегляне на водача на лекия автомобил Рено Клио вдясно в собственото му платно за движение, при което би могло (както хипотетично е посочил вещото лице В.) да се разминат трите автомобила на острова, което не е дължимо поведение, доколкото насрещно движения се автомобил Мерцедес е предприел маневрата „изпреварване“ в нарушение на правилата за движение, със скорост, почти с 50 % над максимално разрешената скорост в района, при пресичане на забранителна надлъжна маркировка М1 и М15, не опровергава извода за проявена груба небрежност от водача на лекия автомобил Мерцедес. И при такова разположение, лекият автомобил Мерцедес е движим в нарушение на правилата за движение, тъй като се намира върху забранена за движение част от пътното платно. Така по делото се доказа, че не само, че водачът на увредения лек автомобил Мерцедес е действал при условията на груба небрежност, нарушавайки няколко основни правила за движение по пътищата, но и се доказа, че са изключени други фактори, които да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат - увреждане на застрахованото имущество в резултат на настъпването на ПТП на 04.08.2021 г., с участието на още два автомобила. По тези съображения, следва да се приеме, че е налице уговореният от страните в ОУ „изключен риск“ по чл. 14.5 от ОУ на договора за застраховка Каско, тъй като именно с действията си, характеризиращи се с груба небрежност, проявена чрез незачитане на установени основни правила за движение при управление на лекия автомобил Мерцедес на 04.08.2021 г. Б. А. единствено е причинил процесното ПТП и съответно застрахователното събитие – увреждане на застрахования лек автомобил Мерцедес. Поради това и искът за застрахователно обезщетение в размер на 374 442, 19 лева с ДДС по щета 10121030104377/09.08.2021 г. следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора по предявените главни искове за присъждане на застрахователно обезщетение във връзка с процесните три застрахователни преписки, неоснователни са и акцесорните искове по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. С оглед отхвърлянето на иска по чл. 405 от КЗ, не са налице основания да се разгледа предявеният като евентуален частичен обратен иск на ЗАД А. срещу Б. А. по чл. 410 от КЗ. Относно направените разноски: С оглед този изход на делото, на ответника се дължат направените разноски, съобразно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав

Цитирани разпоредби

45