Решение № 5265 от 12.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 658/2024 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.63, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на лишения от свобода С. П. С. срещу Заповед № 286 / 04.04.2024г. на З. Н. на Затвора Бургас, с която на основание чл.63 от ЗИНСЗ се премества „лишения от свобода С. П. С. ЗД № 297/22, ….СР/ЗТ от 2ЗПС… на длъжност …………. в ЗОЗТ „Дебелт“ на длъжност“. Жалбата е уточнена с молба от 07.06.2024г. от назначената по реда на Закона за правната помощ адвокат Г. И. от АК Бургас. Твърди се нищожност на акта, тъй като не бил известен неговият издател. Твърди се и немотивираност, тъй като административният орган не е изложил никакви фактически основания, в нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Изразява се несъгласие с преместването по съображения от лично естество – нежелание на жалбоподателя да бъде преместен, влошеното му здравословно състояние, създаване на пречки да упражнява правото си на лично явяване по множество дело, създаване на трудности за свиждане с неговите близки и пр. Моли за отмяна на оспорената заповед. В срока по чл.163, ал.4 от АПК ответникът – Началникът на Затвора в [населено място], чрез пълномощник, е подал отговор, в който жалбата се оспорва. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адвокат Г. К. поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания. Ответникът се представлява по пълномощие от старши юрисконсулт М. С., която поддържа отговора срещу жалбата. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят е настанен в Затвора в [населено място] за изтърпяване на наказание лишаване от свобода – първоначално по мярка за неотклонение задържане под стража, а с влязла на 04.04.2024г. присъда му е наложено наказание 20 години лишаване от свобода. Със Заповед № ЗН-366/25.03.2024г. на Началника на Затвора Бургас е наредено Началникът на Затвора Бургас да бъде заместван за периода от 01.04.2024г. до 05.04.2024г., докато ползва разрешен годишен отпуск, от Главен инспектор Ж. И. – ЗНРНОД, вкл. да издава заповеди и да осъществява общия контрол по дейността на затвора. Оспорената по делото Заповед е издадена от заместващия Началника на Затвор Бургас – Заповед № 286 / 04.04.2024г., имаща следното съдържание, което съдът възпроизвежда дословно: „На основание чл.63 от ЗИНСЗ се премества лишения от свобода С. П. С. ЗД № 297/22, ….СР/ЗТ от 2ЗПС… на длъжност …………. в ЗОЗТ „Дебелт“ на длъжност“. Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.04.2024г. С две разпореждания - №№ 2903 / 10.04.2024г. и 3171 / 22.04.2024г., съдът е задължил Началника на Затвора Бургас да изпрати по делото цялата преписка по издаване на оспорената заповед. С писмо изх. № ИЗ-1398/17.04.2024г. Началникът на Затвора Бургас сочи, че със Заповед № 462/05.07.2022г. жалбоподателят е настанен на основание чл.148, ал.1, т.1 от ЗИНЗС в „постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия“ – 2-ра зона за повишена сигурност. След получаване на влязлата в сила присъда с определен от съда режим преминал през разпределителна комисия и надлежно била издадена заповед за настаняване в затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) – Дебелт, функциониращо като подразделение на Затвора Бургас. С оглед разпоредбите на чл.62, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ЗИНЗС и пренаселеността на корпуса, жалбоподателят не можел да бъде настанен в Затвор Бургас. ЗОЗТ Дебелт отговаря на всички изисквания на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и преместването на жалбоподателя в Затвора Бургас би го поставило в неблагоприятна позиция и би накърнило правата му. Не съществували данни за несъвместимост и конфликти на жалбоподателя в ЗОЗТ Дебелт, където базата била обновена, с отлични материални условия и непрекъснат достъп до медицински център. Отчетени били и непрекъснатите конфликти на жалбоподателя с медицинското лице в корпуса на Затвор Бургас. Преместването позволявало жалбоподателят да получи достъп до медицински услуги, предоставяни от различен служител. С писмо изх. № ИЗ-1548/29.04.2024г. Началникът на Затвора Бургас заявява, че „липсват други документи, съставени във връзка с разпределителната комисия от 04.04.2024г. и конкретно преместването на лишения от свобода С.. Копие от заповедта не се връчва на лишения от свобода.“ С жалбата са представени медицински документи от 22.12.2022г. – резултати от рентгеново изследване и амбулаторни листи, в които е вписано, че жалбоподателят се оплаква от палпаторна болка в долен торакален отдел на гръбначния стълб и палпаторна болка но медиална повърхност на десен глезен. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е насочена срещу заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Според изричната разпоредба на чл.63, ал.2 от ЗИНЗС, заповедта за преместване подлежи на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед. Жалбата е подадена в срок и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Компетентен да издаде заповедта за преместване по реда на чл.63 от ЗИНЗС е началникът на затвора, който в настоящия случай е бил в отпуск и на основание заповед № ЗН-366/25.03.2024г. е бил заместван, вкл. и към датата на издаване на заповедта, от главен инспектор Ж. И. – ЗНРНОД, който е издател на оспорената заповед. По тези причини съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен да я издаде административен орган. Заповедта е издадена при грубо нарушаване на изискванията за форма, установени на чл.59, ал.2 от АПК, поради което подлежи на отмяна на това основание. Липсват каквито и да било фактически обстоятелства за издаването, а те трябва да са съответни на основанията, очертани в чл.62 от ЗИНЗС: при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 (относно минималната жилищна площ в спалното помещение), като в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Освен че липсват обстоятелства, относими към установените от закона изисквания, заповедта съдържа абревиатури, които е неизвестно какво означават, което наложи дословното възпроизвеждане на текста на заповедта, който е два реда. Може да се приеме, че заповедта съдържа и разпоредителна част – преместване в ЗОЗТ Дебелт, макар и лишеният от свобода да не заема длъжност в затвора, както е посочено в заповедта. Въпреки липсата на обстоятелствата по чл.59, ал.1, т.4 от АПК, оспорената заповед не е нищожна, тъй като, макар и твърде оскъдна по съдържание, е в състояние да породи правни последици. Съдържащите се в писмото от 17.04.2024г. на Началника на Затвор Бургас съображения не може да се възприемат като мотиви, съобразно указанията в ТР № 16 / 31.03.1975г. на ВС, ОСГК, тъй като писмото е адресирано до съда по повод вече образуваното съдебно производство и то по искане на съда за изпращане на преписката. В посоченото ТР се допуска мотивите към акта да са изложени и допълнително, но да са изпратени на адресата заедно с акта или до горестоящия орган, ако актът е обжалван по реда на чл.81 от АПК – по административен ред. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Същите съставляват обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се касае за акт, засягащ в позитивна или негативна насока правната сфера на адресата му. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно ясни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Ето защо липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната практика еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на административния акт, като незаконосъобразен (ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.). С оглед изложеното, обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 на ЗИНЗС, решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,