Решение № 360 от 2.4.2025 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 82/2025 г.

Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР. Производството е образувано по повод молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от К. К. Р., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 156, чрез адвокат С. М. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28, кантора 21. В молбата се твърди, че молителят е роден през 1992 г., като поради социални и политически причини, неговите родители са го кръстили с българското име „К.”, тъй като са считали, че така ще бъде по-добре приет в обществото в България и в чужбина. От самото му раждане обаче в семейството му е бил наричан с арабско-турското име „Ф.“. Впоследствие и неговите роднини и приятели се обръщали към него с името „Ф.“. Всички негови роднини, близки хора и приятели имали турски имена, което установило представата у него, че той също следва да бъде с арабско-турско име. Поради това, името му „Ф.“ се закърмило и запаметило в съзнанието му от малка детска възраст. Едва при издаването на личните му документи осъзнал, че в действителност се казва К., което му създавало притеснение. Сочи, че с името Ф. е известен и в социалните мрежи. Твърди, че при раждането си придобива собственото име на майка си К. Я. Р. като свое бащино име „К.“ и нейната фамилия като своя фамилия „Р.“. Бащата на К. К. Р. - Я. А. Г. не го припознал при раждането му, но от раждането си до сега смятал, че Я. А. Г. е негов баща и никой не е оспорвал това обстоятелство. Сочи, че от малък знае, че биологичният му баща се казвал Я., а не Я.. С това име бил известен в обществото и сред роднините и близките му хора. Молителят винаги възприемал баща си с името „Я.“. Именно поради тази причина кръстил сина си с името Я.. Твърди, че към настоящия момент е във влошени личностни отношения с майка си - К. Я. Р. и не иска за напред да носи нейното собствено име като „бащино“, а желае да носи за свое бащино име, арабско-турското име на баща си, а именно „Я.“. Счита, че но този начин ще затвърди признателността си към баща си и факта, че той именно е негов биологичен баща. От раждането си до момента, молителят имал силна емоционална връзка с баща си, поради което иска да носи неговото име. Сочи, че баща му е родителят, с който в момента има най-близки взаимоотношения. Посочва, че детето на молителя починало на 24.12.2022 г., като това било още едно основание според неговите виждания да вземе името на баща си, като свое бащино. По отношение на фамилията заявява, че поради влошените отношения с майка си не желае да носи нейната фамилия като своя. Отделно от това сочи, че от повече от 10 г. той използва за своя фамилия „Е.“. В акаунтите в социалните мрежи, които ползвал молителят той се е записал като „Ф. Е.“. По този начин той придобил разпознаваемост сред своите приятели, близки и като цяло в обществото, именно с фамилията „Е.“. Именно тази фамилия иска да носи и да бъде неговата автентична и да създава поколения с нея. Настоящото му фамилия „Р.“ била неприемлива за него и той никога не я харесвал. По този начин и за напред когато има новородено дете, искал то да носи фамилията „Е.“ и заедно с арабско- турското име, което ще му даде и неговото собствено име „Ф.“ като бащино, детето му също да имало три имена с арабско-турски произход. С наведените в молбата доводи се обосновава наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и се иска от съда да постанови решение, с което да допусне промяна на имената на молителя от К. К. Р. на Ф. Я. Е.. В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят не се явява. Изпраща пълномощник – адвокат С. М. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи депозираната молба. Депозира писмена защита. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна Община Пазарджик и Районна прокуратура Пазарджик. В проведеното съдебно заседание общ. Пазарджик и РП Пазарджик не изпращат представител. Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното: От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от 27.12.2024 г. на общ. Пазарджик се установява, че молителят К. К. Р. е роден на 16.12.1992 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за раждане № 2193 от 17.12.1992 г., като негови родители са К. Я. Р. – майка и баща неизвестен. Установява се от удостоверение за съпруга/и родствени връзки, че молителят е имал син – Я. К.ов Р., починал на 23.12.2022 г. и сестра Ребека К.а Р.а. От справка от ОД на МВР Пазарджик, се установява, че спрямо молителя има наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК. От информация постъпила от ОП Пазарджик се установява, че срещу молителя няма данни по неприключени наказателни производства. От справката за съдимост е видно, че молителят не е осъждан. Установява се от изискваната справка от РС Пазарджик, че молителят е страна само по настоящото дело. Представени са разпечатки от профил във Facebook и Instagram, от които се установява, че лице е записано с имената Femi Emirogllu. От разпитаните по делото свидетели – М. Я. У. /приятел на молителя/ и Ребека К.а Р.а /едноутробна сестра на молителя/ се установява, че още от раждането си молителят е бил известен с името си Ф., както в семейството си, така и в обществото и на работното си място. Споделят, че когато се запознавал с хора се представлявал с името Ф. Е. и с тези имена бил записан в социалните мрежи. Посочват, че биологичният баща на молителят се казвал Я., но по документи бил с името Я., както и че молителят не бил в добри отношения с майка си. При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна: Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че молителят е възприел собственото име Ф. още от раждането си. Това име молителят е използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки, родственици, колеги и познати, не само в България, но и във ФР Германия, където се е установил да работи. С името Ф. молителят се идентифицира в обществото и това име молителят счита за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от К. на Ф., поради което в тази част молбата следва да бъде уважена. По отношение на искането за промяна на бащиното и фамилното име на молителя от К. Р. на Я. Е.. Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр. д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС на трето г. о., /, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13, чл.14 и чл.15 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки. Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на бащиното и фамилното му име. При раждането си молителят е записан с имената К. К. Р. като бащиното му име и фамилното му име са формирани по императивното правило на чл.15 ЗГР, тъй като към момента на раждането си молителят е бил с неустановен произход от баща и установен такъв от майка. Тези обстоятелства не са променени към настоящия момент, тъй като молителят продължава да е с неустановен произход от баща. Фактът, че свидетелите заявяват, че лицето Я. А. Г. е биологичен баща на молителя, сам по себе си не е достатъчен, за да промени бащиното име на молителя. Също така и не бяха представени официални документи за доказването на биологичната връзка „баща-син“. Не на последно място не бяха представени и официални документи, че лицето Я. Георгиев е променил личното си име на Я.. Не води до противния извод и заявеното, че отношенията между молителя и неговата майка са влошени. На следващо място субективното желание на едно лице да носи като бащино име това на лице, което счита за свой биологичен баща, не представляват важни обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Прието е, че колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка на молителя, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Във връзка с всичко изложено следва да се посочи и че упражняването на всяко субективно право, каквото е правото на име, следва да е в съответствие и с действащите правни норми. В конкретния случай заявените от молителя обстоятелства не обосноват правната възможност за промяна на бащиното име. Съгласно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация правно регламентираните възможности за такава промяна на произход са регламентирани в разпоредбите на чл.16, ал.1 ЗГР/припознаване/, чл.16, ал.2 ЗГР / произход установен по съдебен ред/ и чл.18 ЗГР /осиновяване/. В този смисъл е и константната съдебна практика. С инициираната от молителя процедура в случай, че съдът допусне промяна на бащиното му име би се стигнало да положение на установен произход от баща, за което има специален ред, уреден в Семейния кодекс. В този смисъл с едно евентуално уважаване на молбата би се допуснало заобикаляне на специалния ред, което е недопустимо и незаконосъобразно и в нарушение на императивните правни норми на ЗГР, свързани с образуването на имената на българските граждани. Не е аргумент за обратния извод и обстоятелството, че молителят се представя в социалните мрежи с бащиното име Я. и фамилия Е.. Субективното желание на молителя само по себе си не е достатъчно, за да се допусне промяна на бащиното и фамилното име. Носенето на имената на майката в настоящи случай /молителят е с неустановен произход от баща/ сочи на връзка на произход. По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че молителят е станал известен в обществото с бащино име Я. и фамилно име Е.. Установи се от показанията на свидетелите, че молителят иска да има свой род с фамилията Е., както и че с нея се представя, но това е само и единствено негово субективно желание, което не обосновава наличието на важни обстоятелства. По тези съображения съдът намира, че желанието на молителя да носи собственото име Ф. следва да бъде уважено като бъде допусната исканата промяна, а молбата за промяна на бащиното и фамилното име като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Ето защо на основание чл.19, ал.1 ЗГР, Районен съд-Пазарджик