Решение № 912 от 24.6.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 287/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 367 от ТЗ от ТИ СИ ТРАНС ЕООД против ЕЛИОН ЛОДЖИСТИКС ЕООД. Ищецът ТИ СИ ТРАНС твърди, че на 16.06.2023 г. получил заявка и сключил договор със спедиторска фирма ЕЛИОН ЛОДЖИСТИКС ЕООД, със седалище и адрес град Русе, ул. М.Е. № 4, представлявано от Л.Х. за извършване на транспортна услуга по релация България- Русия. Стоката, която следвало да превозят била комбинирани хладилници марка Либхер и домакински хладилници марка Либхер, описани в придружаващия митнически документ. Стоката следвало да натоварят от Либхер- Хаусгерете Марица, с. Радиново на 20.06.2023 г. Хладилниците били предназначени за Либхер Русия и следвало да бъдат доставени на 27.06.2023 г. на митнически пункт TERENOVA Латвия. Били натоварени два камиона с ремаркета: Камион с peг.№ Р 5301 КС / Р 3609 ЕЕ с шофьор Тодор Йорданов Кюпелиев и Камион с peг.№ Р 1042КТ / Р 0674 ЕЕ с шофьор Цветелин Тодоров Кюпелиев. Съгласно зададения маршрут, шофьорите следвало да преминат със стоката през митнически пункт Русия, Krasnoznameysky t/ р на посочената в договора дата- 27.06.2023 г. При пристигането на шофьорите било съобщено от митническите власти, че следва да изчакат. Двамата шофьори чакали три дни, докато се установи, че е наложена забрана за влизане в Русия. След като установили връзка със спедитора, последният им задал нов маршрут- да се върнат до граничен пункт МАПП Terehova, да разтоварят в митнически склад и стоката да се претовари на коли на фирма „Гертека". Последните доставили стоката в Русия. 3а разтоварването са оформени съответните документи- международни товарителници. При поемането на курса фирмата- спедитор заплатила по 8 000 лв. на превозно средство и следвало при приключване на ангажимента да заплати още по 500 лв., което отказала да стори. За да оправдае отказа, спедиторът пуснал нова заявка с краен пункт за доставка на стоката -Вилнюс, Minsko рL. 16 km. Новата заявка е получена от ищеца на 06.08.2023 г, 18: 29 ч, ведно с пояснения. Ищецът претендира осъждане на ответника да заплати остатъка от договорената цена- по 500 лв. на заявка или общо 1000 лева ведно със законната лихва, начиная от деня на предявяването на исковата молба до изплащане на задължението. Ответникът дава отговор, оспорва иска, прави възражение за прихващане. Не оспорва обстоятелството, че между страните са сключени 2 броя договори за международен автомобилен превоз на стоки съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. С подаването на Заявка- договор № 0603/Т-2325-ОВЕ-1/16.06.2023 г. и Заявка- договор № Об0З/T-2325-OBD-1/16.06.2023 г. за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всички последици от това. Съгласно чл. 361, ал.1 ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Спедиционният договор е разновидност на комисионния договор, като за разлика от консигнацията той има специална правна уредба - чл. 361 до чл. 366 ТЗ и предмет на спедиционния договор е единствено сключването с трети лица на договор за превоз на товар. За неуредените от тези норми въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор. Съгласно сключените между страните договори за международен автомобилен превоз на стоки по Заявка- договор № 0603/Т-2325-ОВЕ-1/16.06.2023 г. и Заявка- договор № 0603/T-2325-OBD-1/16.06.2023 г., ищецът се е задължил да превози стока - хладилници Либхер от товарен адрес: Либхер - Хаусгерете Марица, с. Радиново, България до ОП 000 МБМ Чехов, промьшiленная зона Новоселки, зд11/5 стр.1, 2, З. Село Новоселки, городской округ Чехов, Московская область, 142326, RU, в Русия с посочени GPS координати. Съгласно заявката - договор, превозвачът следва да мине през посочените в същата гранични пунктове и на посочените в нея дати. Доставката на стоките следва да бъде извършена на 28.06.2023 г. Договореното възнаграждение за превозната услуга е в размер на 8500 лева или в размер на 17000 лева за двата договора. На основание чл. 30 от ЗДДС не се начислява ДДС. В случая ищецът е изпълнил изискването по договорите да натовари на 20.06.2023 г., но не е доставил стоката до адреса на разтоварване в Русия следствие на собственото си виновно поведение. Ищецът е разполагал с достатъчно време да извърши договорения транспорт и е следвало да организира работата си по начин да стигне навреме на уговорената дата на разтоварване. Ищецът е лицензиран превозвач, запознат е с особеностите по митническото оформяне на износ, както и с работното време на митниците и граничните пунктове. Т.е. при определяне срока за доставка преди подписването на договора за превоз, същият е знаел датата на товарене и е имал възможност и е съобразил или е следвало да съобрази необходимото му време за доставка. В случая ищецът е натоварил на 20.06.2023 г. и по неясни причини не е тръгнал да изпълнява курса, а е стоял с натоварената стока в базата на дружеството в гр. Русе/с. Н• до 24.06.2023 г. На 23.06.2023 г. сутринта управителят на ответното дружество е поискал информация посредством Вайбър комуникация къде се намират камионите, но не е получил отговор. На 24.06. на обяд отново е поискана информация и ищецът е заявил, че са се регистрирали на опашката за излизане от България на Дунав мост. На 25.06. ищецът е дал информация, че още е на границата за влизане в Румъния. На 26.06 сутринта е информирал, че е на опашка за влизане в У. при условие, че по заявката - договор на 27.06.2023 г. е следвало да бъде на митницата в Русия. Още тогава е станало ясно, че ищецът няма да успее да достави стоката навреме. На 28.06.2023 г., когато по договор ищецът следвало да разтовари, същият още не е достигнал границата с Литва. На 29.06.2023 г. ищецът е подал информация, че камионите са на границата с Русия, но има 375 камиона преди тях. В случая камионите на ищеца не са преминали границата с Русия, за да получат информация от митническите служители, че има забрана за влизане в Русия. Видно от разговорите по Вайбър, на 30.06.2023 г. камионите просто изчакват на опашка от камиони. Тоест забавата им не се дължи на наложената от властите в Русия забрана за влизане в страната на камиони с европейска регистрация. На 01.07. ищецът все още чака и счита че ще мине граница. Тогава ответникът разбира от чуждестранния спедитор, възложил курса, за наложеното ограничение и че камионите няма да могат да минат граница. Ответникът сочи, че ако ищецът беше тръгнал навреме и беше минал границата в указаните в договорите срокове, същият щеше да влезе безпроблемно в Русия и да разтовари стоката на указания адрес. Следствие неговото забавено изпълнение се е наложило разпореждане от товародателя стоката да бъде разтоварена в гр. Вилнюс, Литва. В случая следствие собственото си виновно поведение ищецът е изминал по- малко разстояние от договореното, поради което и е коригирана цената, съгласно реално извършеното. С оглед разтоварването на стоката в страна - членка на ЕС, е следвало да бъдат издадени нови фактури и да начисли дължимия ДДС, т.к. доставката е станала облагаема. Ответникът счита, че с извършените авансови плащания в общ размер на 16000 лева е заплатил изцяло дължимата към превозвача цена. Съгласно сключените договори за транспорт, при забава в срока за доставка превозвачът дължи обезщетение в размер на 100 евро за всеки ден забава. В случая ищецът е следвало да разтовари стоката на 28.06.2023 г. До разпореждането за разтоварване на стоката в гр. Вилнюс, Литва, ищецът е бил в забава 3 дни по всеки един от договорите и дължи на ответника обезщетение в общ размер на 600 евро по двата договора с левова равностойност 1173, 50 лева. Прави възражение за прихващане между тази сума и претендираните от ищеца 1000 лева - неплатен остатък от превозна цена до размера на по- малката сума в случай, че съдът приеме иска за основателен и доказан. Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено фактическа страна следното: Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че че между страните са сключени 2 броя договори за международен автомобилен превоз на стоки съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. С подаването на Заявка- договор № 0603/Т-2325-ОВЕ-1/16.06.2023 г. и Заявка- договор № Об0З/T-2325-OBD-1/16.06.2023 г. за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно сключените между страните договори за международен автомобилен превоз на стоки по Заявка- договор № 0603/Т-2325-ОВЕ-1/16.06.2023 г. и Заявка- договор № 0603/T-2325-OBD-1/16.06.2023 г., ищецът се е задължил да превози стока - хладилници Либхер от товарен адрес: Либхер - Хаусгерете Марица, с. Радиново, България до ОП 000 МБМ Чехов, промьшiленная зона Новоселки, зд11/5 стр.1, 2, З. Село Новоселки, городской округ Чехов, Московская область, 142326, RU, в Русия с посочени GPS координати. Съгласно заявката - договор, превозвачът следва да мине през посочените в същата гранични пунктове и на посочените в нея дати. Доставката на стоките следва да бъде извършена на 28.06.2023 г. Договореното възнаграждение за превозната услуга е в размер на 8500 лева или в размер на 17000 лева за двата договора. На основание чл. 30 от ЗДДС не се начислява ДДС. В случая ищецът е изпълнил изискването по договорите да натовари на 20.06.2023 г., но не е доставил стоката до адреса на разтоварване в Русия, съгласно уговореното. Той не е тръгнал да изпълнява курса, а е стоял с натоварената стока в базата на дружеството в гр. Русе/с. Н• до 24.06.2023 г. От 20 до 22 юни е имало кореспонденция между двете дружества във връзка със заплащане на курса на двата камиона. Няма спор, че Елион Лоджистикс ЕООД е превела аванс на 22.06.2023 г., поради което фирмата превозвач счита, че това е началната дата по договора. Това становище обаче не намира опора в договорите между страните. Липсва уговорка в този смисъл или отлагателно условие. Съдът приема, че договорите са сключени преди заплащането на аванса и поради факта, че ищцовото дружество е започнало вече изпълнение на договорите на 20.06.2023 г. като е изпратило автомобили на товарния адрес, посочен в договорите и е натоварил стоката, предмет на договорите. На 22 и 23.06.2023 год. шофьорите са отразили в картите си почивни дни, съгласно чл.4 б. "з" от Регламент 561 / 2006 на ЕС. Според посочената разпоредба от регламента „седмична почивка“ означава седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична почивка“ и „намалена седмична почивка“. „Нормална седмична почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 45 часа. „Намалена седмична почивка“ означава всеки период, който е по-къс от 45 часа, който може, при спазване на условията, предвидени в член 8, параграф 6, да бъде съкратен до минимум 24 последователни часа. „Седмица“ означава периодът, включващ времето от 00: 00 часа в понеделник до 24: 00 часа в неделя. От представените извадки от тахокартите на двата автомобила е видно, че Ц.К. е почивал на 16, 17, 18 и 19 юни 2023 год., поради което не е имал задължение да почива на 22 и 23 юни, както твърди и съобразявайки регламента. Т.К. е почивал на 17, 18 и 19 юни, поради което също не е имал такова задължение. Регламентът не урежда местата, на които шофьорите трябва да почиват и при положение, че те не са били длъжни, е следвало да потеглят още на 21.06.2023 год. след нормалната дневна почивка по буква „ж“ на чл. 4 от Регламента. Видно от кореспонденцията между страните, шофьорите са се наредили на опашката при Дунав мост- Русе на 24.06.2023 год. (понеделник). На 26 юни са на границата с У.. Двата дни- 22 и 23 юни (събота и неделя), през които ищците са предпочели да почиват под предлог, че в събота и неделя на територията на У. е забранено движението на тежкотоварни автомобили, са могли да използват, за да преминат през границата между България и Румъния, да прекосят Румъния и да бъдат на границата с У. в понеделник на 24 юни. По делото липсват доказателства относно твърдяната забрана за движение на тежкотоварни автомобили в У., както и въз основа на какъв акт е наложена тя. На 23.06.2023 г. сутринта управителят на ищцовото дружество е поискал информация посредством Вайбър комуникация къде се намират камионите, но не е получил отговор. На 24 юни отново е поискана информация и ищецът е заявил, че са се регистрирали на опашката за излизане от България на Дунав мост. На 25 юни ищецът е дал информация, че още е на границата за влизане в Румъния. На 26 юни сутринта е информирал, че е на опашка за влизане в У. при условие, че по заявката – договор на 27.06.2023 г. е следвало да бъде на митницата в Русия. На 28 юни камионите достигат ГКПП Терехова на Латвийско- Руската граница. Видно от разговорите по Вайбър, на 30.06.2023 г. камионите изчакват на опашка от камиони, т.е. забавата им не се дължи на наложената от властите в Русия забрана за влизане в страната на камиони с европейска регистрация. На 01.07.2023 г. ищецът все още чака и счита, че ще мине граница. След като камионите чакат два дни, става ясно, че Русия налага забрана за влизане на нейна територия на МПС от ЕС. Тогава спедиторът ги пренасочва да разтоварят във Вилнюс, Литва. Съгласно чл. 8, т. 6 от регламента през всеки две последователни седмици водачът ползва поне: — две нормални седмични почивки, или — една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа. Намалението обаче се компенсира с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка. Следователно при положение, че двамата шофьори са почивали на 17, 18 и 19 юни (нормална седмична почивка), са могли да се възползват от намалена седмична почивка от 24 часа на 25 юни, която впоследствие след разтоварването, да компенсират преди края на третата седмица след въпросната седмица. Така те биха били на границата с Русия на 26 или най- късно 27 юни, както е уговорено между страните. Ответникът от своя страна е имал още един курс по същата релация, който е възложил на друг превозвач. Въпреки че неговият камион е бил натоварен 3 дни след натоварване камионите на ищеца, същият е успял да мине границата с Русия и да разтовари стоката в митнически склад там с оглед постановената забрана от властите в Русия. Съдът намира, че ищецът неоснователно се позовава на форсмажорни обстоятелства, тъй като при настъпването им той вече е бил в забава. В резултата на забавата и наложилата се промяна в крайната точка на курса, ищецът е изминал по- малко разстояние от договореното, поради което ответникът е коригирал цената съгласно реално извършеното. Вследствие забавата на превозвача и настъпилото форсмажорно обстоятелство след тази забава, превозвачът е доставил стоката на друго място, а не на уговореното в заявките – договор, и е изминал с около 329 км по- малко. В този случай му се дължи и по – малко възнаграждение, както е посочил ответникът в отправен до ищцовото дружество имейл и Вайбър кореспонденция. Спедиторът е уведомил превозвача, че следва да извърши корекция в издадените от него фактури, т.к. същите още изначално са били неправилно издадени – към него момент не е имало облагаема доставка, а превозвачът е следвало да издаде фактура за авансово плащане по двата договора. С оглед разтоварването на стоката в страна- членка на ЕС, същият е следвало да издаде нови фактури и да начисли дължимия ДДС, тъй като доставката е станала облагаема. Според направено от ответника преизчисление съответстващо на действително изминатите километри, се дължи възнаграждение по всеки от двата договора в размер на 7730 лева без ДДС или 9276 лева с ДДС за всеки камион, както е посочено в имейл, изпратен на 06.08.2023 год. от ответното дружество. Т.е. дължимата според спедитора сума е по- голяма от уговорената в първите договори- заявки за международен транспорт. В случая е постигнато съгласие и предоговорен само маршрутът и крайната точка на доставка, но не и дължимата сума за транспорт. Тези факти се установяват от приетата по делото кореспонденция в приложението Вайбър. При положение, че доставката е извършена, спедиторът дължи заплащане на превозвача, съобразно договореното. Ответникът е извършил авансови плащания в общ размер на 16 000 лева. Съгласно сключените договори за транспорт, при забава в срока за доставка превозвачът дължи обезщетение в размер на 100 евро за всеки ден забава. В случая ищецът е следвало да разтовари стоката на 28.06.2023 г. До разпореждането за разтоварване на стоката в гр. Вилнюс, Литва, ищецът е бил в забава с 3 дни по всеки един от договорите и дължи на ответника обезщетение в общ размер на 600 евро по двата договора с левова равностойност 1173.50 лева. С тази сума ответникът прави възражението за прихващане до размера на по – малката сума в случай че съдът приеме иска за основателен и доказан. Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното: Сделките, сключени между страните, са търговски, тъй като отговарят на изискванията на чл. 286, ал 1 от ТЗ- сключени са от търговци и са свързани с упражняваното от тях занятие. Съгласно чл. 293, ал. 1 за действителността на сделката е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Съгласно чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, наричана по- надолу Конвенция ЧМР, същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Съгласно Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. публикуван в "Държавен вестник", бр. 61 от 1977 г. Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки се ратифицира от българска страна. Тоест в случая към процесните договори за превоз следва да се прилага Конвенция ЧМР, тъй като са били изпълнени всички условия по чл. 1 от нея, а именно: Република България е договаряща страна; мястото на приемане на стоката е в РБ, а мястото на доставяне е уговорено в Русия, респективно Литва; превозът е автомобилен; договорен е срещу заплащане. Според чл. 23, т. 5 Конвенция ЧМР в случай на забава при доставянето, ако правоимащият докаже, че от това е възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати обезщетение в размер на тази щета, но не повече от цената на превоза. Съгласно чл. 30, т. 3 Конвенция ЧМР забавата при доставянето може да даде основание за обезщетение само, ако в срок от двадесет и един дни от деня на представяне на стоката на разположение на получателя, е била отправена писмена рекламация до превозвача. Според чл. 32, т. 2, пр. 3-то Конвенция ЧМР доказването на фактите на получаване на рекламацията или на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест на страната, която се позовава на тези факти. Тълкувани систематично горепосочените норми водят до извода, че товародателят има право да претендира от превозвача обезщетение за вреди от забава при доставката. Конвенцията е предвидила специално рекламационно производство за отправяне на тази претенция. Изисква се от товародателя да предяви на превозвача писмена рекламация в срок от 21 дни от получаване на доставката. В противен случай правото му да търси обезщетение за претърпените вреди се погасява. За доказването на отправянето и съответно получаването на тази претенция тежест носи товародателят (Решение по в.т.д. № 277 по описа за 2022 година на РОС). Такива доказателства по делото не са представени. Правото да се претендира обезщетение по трите договора е възникнало от датата на получаване на доставката. Доставката е извършена на 30.06.2023 год. Правото се е погасило след изтичане на 21- дневен срок, т.е. на 21.07.2023 год. Видно е, че до този момент ЕЛИОН ЛОДЖИСТИК ЕООД не е предявило писмена рекламация до дружеството- превозвач. Едва на 06.08.2023 г. с имейл, в който се дават указания за анулиране на фактури, би могло да се приеме, че такава е отправена към ТИ СИ ТРАНС ЕООД. Въз основа на горните съображения съдът приема претенцията на ищеца за основателна в посочения в исковата молба размер 1000.00 лева, а възражението на ответника за прихващане е неоснователно. С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което следва да заплати направените от ищеца разноски. Съдът установи, че те са в размер на 450.00 лева, представляващи 50.00 лева- държавна такса за образуване на гражданско дело и 400.00 лева- платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът