Решение № 120 от 17.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1368/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда №142 от 29.09.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 3970/2021 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият В. Б. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК, състоящо се в това, че на 14.06.2016 г., в гр. София, в качеството си на управляващ и представляващ дружество „Т. 2.“ Е., избегнал установяване на данъчни задължения по чл. 125 от ЗДДС, представляващи дължим данък добавена стойност (ДДС) за данъчен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г. общо в размер на 42 030 лева - особено големи размери, като потвърдил неистина в подадена на 14.06.2016г. по електронен път пред ТД на НАП - София град, офис „Изток”, справка - декларация с вх. № 22141892409/ 14.06.2016г., в която декларирал резултат - ДДС за възстановяване /кл. 60/ в размер на 3 181, 82, вместо действителния резултат - ДДС за внасяне /кл. 50/ в размер на 38 848, 18 лв., при ползван неследващ се данъчен кредит в размер на 42 030, 00 лв., начислен за фактури, издадени от дружество - доставчик „Бокс 594“ ЕООД; използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупки за месец май 2016г., отразяващ неверни обстоятелства относно извършени доставки от „Бокс 594“ ЕООД, при водене на счетоводството на „Т. 2.“ Е. и при представяне на информацията пред органа по приходите и неистински документи - шест броя фактури, отразяващи неверни обстоятелства по извършени доставки от дружеството „Бокс 594“ ЕООД:

• фактура № 1000000003/01.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба - по договор, с данъчна основа 35 100 лв. и 7 020 лв. ДДС;

• фактура № 1000000004/02.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба - по договор, с данъчна основа 34 800 лв. и 6 960 лв. ДДС;

• фактура № 1000000007/04.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба - по договор, с данъчна основа 34 950 лв. и 6 990 лв. ДДС;

• фактура № 1000000010/09.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба - по договор, с данъчна основа 35 800 лв. и 7 160 лв. ДДС;

• фактура № 1000000013/11.05.2016г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба - по договор, с данъчна основа 33 800 лв. и 6 760 лв. ДДС;

• фактура № 10000000016/12.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба - по договор, с данъчна основа 35 700 лв. и 7 140 лв. ДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 42 030, 00 лева, начислен по доставките от „Бокс 594” Е., които реално не са извършени, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на наказание 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия М. са възложени направените разноски в съдебна фаза в размер на 1 306, 70 лв., разноските във фазата на досъдебното производство в размер на 475, 80 лв. и държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.

Присъдата е оспорена от защитника на подсъдимия - адв. С. с въззивна жалба, в която се твърди отсъствието на субективна страна - пряк умисъл в действията на подсъдимия. Отправена е молба на основание чл. 334, т. 2 от НПК присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.

По цитирания сезиращ документ е образувано въззивно производство, приключило с присъда № 6/22.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 6/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с която е отменен изцяло първостепенния съдебен акт, подсъдимият М. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал.1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК.

С решение № 515/23.10.2024г. по н.д. № 437/2024г. ВКС е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира, че присъдата на СГС следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба - оставена без уважение.

В хода на съдебните прения защитникът поддържа изложените в жалбата доводи за отсъствие на пряк умисъл, който е задължителен за престъплението по чл. 255 от НК. Счита, че при проведените съдебни следствени действия е установено, че подсъдимият няма никакво отношение към регистрацията на фирма „Бокс 594“ ЕООД. Изтъква, че по делото е установено, че лицата, които са били собственици, управляващи и представляващи или пълномощници на дружеството доставчик на „Т. 2.“ Е. - „Бокс 594“ ЕООД не познават подсъдимия, както и че последният не е имал правнорегламентирано задължение при получаване на стоката и фактурите към нея да проверява доставчиците си. Поддържа още, че „Т. 2.“ Е. е разполагало със складови помещения и е ползвало работниците, наети в друга фирма на подсъдимия, която се помещавала на същия адрес. Моли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В личната си защита подсъдимият М. пледира, че процесните доставки са били реални и не е направил никакво престъпление.

В последната си дума заявява, че е невинен.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, СГС е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което са събрани гласни, писмени доказателства и са приобщени експертни заключения. Частичните пропуски в доказателствената му дейност - неприемане на експертно заключение по протокол № 187/14.06.2021 г. за извършена съдебно-почеркова експертиза и неприобщаване, чрез прочитане показанията на свидетелката Л. С., дадени на досъдебното производство, са преодолени в проведеното от въззивния съд съдебно следствие.

От формираната доказателствена съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Б. М. е роден на •••••••• г. в гр. •••, общ. •••, обл.

•••, българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, семеен, с чисто съдебно минало, с настоящ адрес - гр. •••, ул.“•••“, бл. •, вх. “•“, ап. •, с ЕГН ••••••••••.

В периода от учредяване на търговско дружество „Т. 2.“ Е., ЕИК 202743339 на 20.09.2. г. до 28.11.2016 г. подсъдимият В. М. бил негов едноличен собственик на капитала и управител. Дружеството било със седалище и адрес на управление гр. София, област София (столица), Столична община, район Слатина, бул. “Цариградско шосе“ № 105, а като предмет на дейност в търговския регистър бил вписан „вътрешно и външнотърговска дейност, внос и износ на стоки, посредническа дейност, консултантска дейност, строителство на недвижими имоти, покупко-продажба на недвижими имоти, отдаване на недвижими имоти под наем и ремонт, транспортна и спедиторска дейност в страната и в чужбина, хотелиерски, туристически, информационни услуги, както и всяка незабранена от закона или друг нормативен акт дейност“. Основната дейност на дружеството била внос и търговия на едро с трикотажни изделия, обувки и аксесоари.

Офисът на дружеството, който бил нает от „Лиди-Р“ АД, се намирал на посочения адрес на управление - гр. София, бул.“Цариградско шосе“ № 105. Дружеството ползвало и помещение, служещо едновременно за офис и склад в кв. „Илиенци“. Няма данни за регистрирани трудови договори в НОИ с работодател „Т. 2.“ Е.. Дружеството притежавало регистриран касов апарат – ЕКАФП.

„Т. 2.“ Е. разполагало с две банкови сметки - с IBAN BG••••••••00 (разплащателна сметка в лева) и с IBAN BG••••••••00 (разплащателна сметка в евро) в „Централна кооперативно банка“АД, открити на 15.10.2014 г. и закрити на 26.06.2019 г., до които имал достъп подсъдимият М. в качеството му на управител на дружеството. Разплащанията са осъществявани лично от него по банков път чрез посочените сметки или в брой.

Търговското дружество било регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП - София, офис Изток. В периода 21.10.2. г. - 03.01.2017 г. е имало и специална регистрация (по избор независимо от размера на оборота) на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.

За подсъдимия в качеството му на управител на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице е било установено задължението да води отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС - дневник покупки и дневник продажби, в които да бъдат отразявани сключените сделки за всеки данъчен период и да подава справка-декларация по реда на чл. 125 от ЗДДС. Дружеството било данъчно задължено лице и по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, поради което за подсъдимия е било в сила и задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок до 31 март на следващата календарна година и за внасяне на корпоративен данък в размер 10% при наличие на облагаема печалба в държавния бюджет.

Счетоводното обслужване на „Т. 2.“ Е., по силата на граждански договор за абонаментно счетоводно обслужване, се извършвало от свидетелката Л. В. С., във времето от 01.10.2. г. до 28.11.2016 г., когато М. продал дружествените дялове на Г. М. Г.. Въз основа на предоставяните й от подсъдимия фактури, протоколи и други документи тя подготвяла документацията на дружеството, в това число справки - декларации, годишни данъчни декларации и други, за подаване в НАП. Документите подавал подсъдимият М. посредством личния си квалифициран електронен подпис със сериен номер 649••••••••8B, вид удостоверение за електронен подпис I- Notary Personal Q sign, с автор и титуляр В. Б. М., валиден за периода 30.04.2014 г. – 30.04.2017 г., издаден от квалифициран доставчик на електронни удостоверителни услуги „Инфонотари“ ЕАД.

Съгласно чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС управителят на „Т. 2.“ Е. бил длъжен да декларира пред ТД на НАП общата стойност на покупките и продажбите, реализирани през всеки данъчен период, който съвпада с календарния месец съгласно ЗДДС, до 14-то число включително на следващия месец. За периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. дружеството „Т. 2.“ Е. декларирало покупки и доставки, облагаеми с ДДС. По облагаемите доставки дружеството било длъжно да начислява, събира и внася данък добавена стойност като приход в държавния бюджет. В този период подсъдимият оперирал лично с банковите сметки на дружеството.

Сред дружествата-доставчици на „Т. 2.“ Е. през месец май 2016 г. било и дружеството „Бокс 594“ ЕООД, ЕИК 203681883. То било учредено на 01.09.2015 г. Вписан като едноличен собственик на капитала и управител първоначално бил свидетелят В. Б. С.. Месец по - късно, на 06.10.2015 г. той бил заменен като управител от М. А. Н.. Последната имала участие в повече от 30 търговски дружества, сред които било и „Зак Ризърв“ Е., ЕИК 203681837, което фигурирало в дневника за покупки на „Т. 2.“ Е. за месец май 2016 г. и в което същата била вписана като управител.

„Бокс 594“ ЕООД имало един брой регистрирано в НАП фискално устройство № DY392358, № на ФП 36526538, № на свидетелство 708, въведено в експлоатация на 25.04.2016 г. на обект с адрес гр.София, район „Триадица“, ул.“Княз Борис I“ № 64.

Във времето, в което М. Н. и В. С. съжителствали на семейни начала, гостували на брата на М. Н. - свидетеля А. А. М., за който е установено, че също бил вписан по партидите на множество търговски дружества. По време на посещението им в дома на А. М., В. С. употребил алкохол и нямал ясни спомени какво точно е подписвал. М. Н. също била подписвала различни документи, представяни й от брат й, след което преустановили контакт. С. и Н. били вписани съответно като едноличен собственик на капитала и управител на дружество „Бокс 594“ ЕООД, но не осъществявали никаква реална търговска дейност от името на дружеството.

За периода от регистрирането по ЗДДС на 23.09.2015 г. до 31.03.2016 г. за дружеството „Бокс 594“ ЕООД били подавани нулеви справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството не е декларирало покупки и доставки, облагаеми с ДДС. Не е извършвало и никаква реална търговска дейност. За следващото тримесечие, обхващащо месеците април, май и юни 2016 г., включващо и инкриминирания период, дружеството декларирало само продажби на стоки в значителни размери без да декларира покупки на стоки или услуги, като при това разполагало с персонал от един служител и не притежавало производствена и складова база.

В подадените справки-декларации за месеците май и юни 2016 г. за „Бокс 594“ ЕООД като упълномощено лице бил посочен свидетелят Т. Ц. Т., но същият отрича да е подавал цитираните документи. Споменава лице на име „М.“ от квартал Н., който срещу 100 лв. регистрирал фирми на негово име. Не помнел кой и кога го е упълномощил да представлява дружеството. Не е участвал по никакъв начин в управлението му, нито бил наясно с осъществяваната от него дейност. Установено е, че документи към НАП били подавани посредством квалифициран електронен подпис удостоверение № 9C45E6, издадено от B-Trust Operational CA QES с титуляр и автор V. B. S.. За периода 01.05.2016 г. - 19.05.2016 г. „Бокс 594“ ЕООД не е имало назначени по трудов договор лица. От електронния регистър на НАП е видно, че на 20.05.2016 г. на длъжност „секретар“ по трудово правоотношение е била назначена Д. В. А., но реално работа не й е била възлагана, поради което същата прекратила отношенията си с дружеството.

В дневника за покупки за месец май 2016 г. на „Бокс 594“ ЕООД били декларирани нулеви покупки на стоки и услуги. В дневника за продажби за месец май 2016 г. били посочени общо 34 продажби с данъчна основа 942 254, 38 лв. и начислен ДДС 188 450, 87 лв. по фактури, между които и шестте броя инкриминирани фактури с „Т. 2.“ Е.. В подадената справка-декларация за ДДС с вх. № 22102792392/14.06.2016 г. /т. 10, л. 102 от ДП/, съставена въз основа на данните от дневника за покупки и дневника за продажби за месец май 2016 г., бил посочен резултат - ДДС за внасяне в размер на 188 450, 87 лв.

На „Бокс 594“ ЕООД били извършени дванадесет насрещни проверки в периода 10.10.2016 г. - 01.11.2017 г. Било установено, че дружеството има публични задължения в особено големи размери на стойност 481 073, 40 лв., от които главница в размер на 448 592, 12 лв. и лихви в размер на 32 482, 18 лв.

Не е установен произходът на стоките по декларираните доставки от „Бокс 594“ ЕООД. Липсват и предходни доставчици на дружеството, от което следва, че декларираните сделки по инкриминираните фактури (фактура № 1000000003/01.05.2016 г., фактура № 1000000004/02.05.2016 г., фактура №1000000007/04.05.2016 г., фактура № 1000000010/09.05.2016 г., фактура №1000000013/11.05.2016г., фактура № 1000000016/12.05.2016 г.) са нереални и съответно ползването на данъчен кредит за тях е неправомерно.

Допуснато е водене на счетоводството на „Бокс 594“ ЕООД в нарушение на счетоводното законодателство. Дружеството е декларирало данъчни задължения по ДДС, каквито реално не се следват, тъй като липсват реално извършени продажби, с което е създадена основа за ползване на неследващ се данъчен кредит по ДДС от фирмите купувачи. Отчетени, осчетоводени и декларирани по данъчни регистри - справки-декларации и дневници за продажби са фиктивни фактури по неосъществени търговски операции - сделки на „Бокс 594“ ЕООД със съконтрахенти, сред които и „Т. 2.“ Е.. С цел намаляване на данъчната тежест на „Т. 2.“ Е. подсъдимият включил шестте броя неистински фактури, които се квалифицират и като документи с невярно съдържание заради невярното документиране в тях на доставки, които не били реално осъществени, в дневника за покупки за месец май 2016 г. По този начин бил създаден документ с невярно съдържание, на базата на който била изготвена справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за съответния данъчен период, представляваща също документ с невярно съдържание, с подаването на която подсъдимия потвърдил неистина и приспаднал неследващ се данъчен кредит.

Престъпната деятелност за инкриминирания данъчен период:

01.05.2016г. - 31.05.2016 г. била реализирана посредством използване на неистински документи - фактури, за привидни доставки на „Т. 2.“ Е. от „Бокс 594“ ЕООД, както следва:

1. фактура № 1000000003/01.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба с основание „по договор“ с посочена дата на данъчно събитие 01.05.2016 г., с данъчна основа 35 100 лв. и 7 020 лв. ДДС /към нея е оформен протокол № 3/01.05.2016 г. с посочена дата на данъчно събитие 15.11.2016 г., подписан от подсъдимия, като получател/;

1. фактура № 1000000004/02.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба с основание „по договор“ с посочена дата на данъчно събитие 02.05.2016 г., с данъчна основа 34 800 лв. и 6 960 лв. ДДС /към нея е оформен протокол № 4/15.11.2016г., като в него е посочено, че е издаден към фактура № 4/01.05.2016 г. и е отразена дата на данъчно събитие 01.05.2016 г.;

1. фактура № 1000000007/04.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба с основание „по договор“, с посочена дата на данъчно събитие 04.05.2016 г., с данъчна основа 34 950 лв. и 6 990 лв. ДДС /към нея бил оформен протокол № 7/04.05.2016 г./;

1. фактура №1000000010/09.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба с основание „по договор“ с посочена дата на данъчно събитие 09.05.2016 г. с данъчна основа 35 800 лв. и 7 160 лв. ДДС /към нея бил оформен протокол № 10/09.05.2016 г./;

1. фактура №1000000013/11.05.2016г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба с основание „по договор“ с посочена дата на данъчно събитие 11.05.2016 г., с данъчна основа 33 800 лв. и 6 760 лв. ДДС /към нея бил оформен протокол № 13/11.05.2016 г./;

1. фактура №1000000016/12.05.2016 г. с издател „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. за продажба с основание “по договор“ с посочена дата на данъчно събитие 12.05.2016 г., с данъчна основа 35 700 лв. и 7 140 лв. ДДС /към нея бил оформен протокол № 16/12.05.2016 г./ Описаните шест броя фактури, отразяващи неосъществени доставки на стоки от „Бокс 594“ ЕООД на „Т. 2.“ Е., били представени от подсъдимия М. на счетоводителя на дружеството Л. С. за включване в дневника за покупки за май 2016 г. и в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС с цел промяна в размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит, което довело и до промяна на резултата за данъчния период от ДДС за внасяне в ДДС за възстановяване.

Въз основа на дневника за покупки за месец май 2016 г. тя изготвила справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период 01.05.2016г. - 31.05.2016 г. На 14.06.2016 г. подсъдимият в качеството си на управител на „Т. 2.“ Е. подал по електронен път пред ТД на НАП - София заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, с вх. № 2214И0084752/ 14.11.2014 г., придружено със справка- декларация по ДДС с вх. № 22141892409/14.06.2016 г., дневник за покупки и дневник за продажби за месец май 2016 г., като използвал личния си квалифициран електронен подпис със сериен номер 649••••••••8B. По този начин потвърдил неистина в раздел „Б“ относно размера на данъка по получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 72 780 лв. и декларирал ДДС за възстановяване в раздел „В“ в размер на 3 181, 82 лв. вместо действителния резултат - ДДС за внасяне в размер на 38 848, 18 лв., с което променил резултата за данъчния период.

В следствие на описаната престъпна деятелност подсъдимият В. М. приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 42 030 лв.

С постановление на прокурор при СГП от 12.02.2018 г. било образувано ДП № 89/2018 г. по описа на СО-СГП по пр. преписка № 26615/2017 г. по повод уведомление на ТД на НАП до Софийска районна П. с изх.№ 11-00- 306/15.03.2017 г. за това, че за периода от месец април 2016 г. до месец октомври 2016 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление са избегнати установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 448 592 лв. от търговско дружество „Бокс 594“ ЕООД гр.София, като пред ТД на НАП - София е потвърдена неистина в подадена декларация и са съставени или ползвани документи с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняването на стопанската дейност, при воденето на счетоводството и при представянето на информация пред органите по приходите, представляващо престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В хода на ДП № 89/2018 г. с прокурорско постановление от 29.11.2019 г. били отделени материали и били образувани нови досъдебни производства относно дружества съконтрахенти на „Бокс 594“ ЕООД, сред които било и процесното дружество „Т. 2.“ Е.. На основание чл. 217а от НПК извършените действия по разследването и другите процесуални действия преди разделянето на делата запазват процесуалната си стойност.

Според заключението по изготвената от вещо лице П. А. съдебно- счетоводна експертиза /т. 11, л. 64 - 83 от ДП/, „Т. 2.“ Е. е избегнало установяването или плащането на данъчни задължения, като е приспаднало неследващ се данъчен кредит по описаните по-горе шест броя фактури (фактура № 1000000003/01.05.2016 г., фактура № 1000000004/02.05.2016 г., фактура №1000000007/04.05.2016 г., фактура № 1000000010/09.05.2016 г., фактура №1000000013/11.05.2016г., фактура № 1000000016/12.05.2016 г.) с доставчик „Бокс 594“ ЕООД. В дневника за продажби за месец май 2016 г. на „Бокс 594“ ЕООД сделките са посочени като „продажба“ без уточнение на стоките (В дневника за покупки на „Т. 2.“ Е. сделките са описани с общата формулировка „по договор“, което също не дава яснота за декларираните като получени стоки). Вещото лице е третирало сделките по обсъжданите фактури като недействителни, а самите фактури като фиктивни, понеже не отразяват реално извършени сделки. Вещото лице е констатирало, че „Бокс 594“ ЕООД не е развивало реална търговска дейност, нямало е производствена и складова база, нямало е стокови запаси и запаси на склад, персоналът му се е състоял само от един служител и през целия период от регистрацията му на 23.09.2015 г. до 31.03.2016 г. е подавало нулеви справки-декларации по ДДС, т.е декларирало е нулева дейност. За следващото тримесечие - април, май и юни 2016 г., в което попада и инкриминирания период, са декларирани само продажби на стоки в значителни размери, без да са декларирани покупки на стоки или услуги. С оглед неустановяване на произхода на декларираните доставки на продажби, липса на предходни доставчици, вид и неустановена собственост върху същите, вещото лице е посочило, че не зачита декларираните сделки и съответно ползването на данъчен кредит за тях. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общият размер на неследващия се данъчен кредит по ЗДДС, ползван от „Т. 2.“ Е., възлиза на 42 030 лв. Вещото лице е направило извод, че счетоводството на „Т. 2.“ Е. не винаги е било водено в пълно съответствие с изискванията на счетоводното законодателство, тъй като са отчетени, осчетоводени и декларирани по данъчни регистри (справка-декларация и дневници за покупки) фиктивни фактури, по неосъществени сделки. Налице е разлика между декларирания данъчен кредит и реално дължимия от дружеството ДДС, с което се променя финансовия резултат на „Т. 2.“ Е. по сделки с доставки от „Бокс 594“ ЕООД за инкриминирания период. С подадената на магнитен носител по електронен път управителят В. Б. М. СД по ЗДДС неправилно е декларирал резултат ДДС за възстановяване в размер на 3 181, 82 лв. вместо ДДС за внасяне в размер на 38 848, 18 лв. при ползван неследващ се данъчен кредит в размер на 42 030 лв. по гореописаните шест броя фактури с доставчик „Бокс 594“ ЕООД. Данъчният кредит в размер на 42 030 лв. за периода 01.05 – 31.05.2016 г. не се признава на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 69, ал. 1, вр. чл. 6 от ЗДДС, не са изпълнени изискванията на чл. 71 от ЗДДС, липсват извършени сделки и не е настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Паричните потоци по банковите сметки на „Т. 2.“ Е. и доставчика „Бокс 594“ ЕООД, сочат, че липсват каквито и да е преводи и разплащания между двете дружества.

В производството пред първата инстанция за изясняване на обстоятелството, дали има реално заприходени стоки в склада на „Т. 2.“ Е., е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. За изготвянето й, от страна на защитата са представени 6 броя фактури с протоколите към тях /приложени и в т. 3 от ДП/, копия на договора за доставка от 27.04.2016 г., аналитични регистри за доставчици, стоки и каса в левове, както и 30 броя фискални бонове за плащания в брой, издадени от фискално устройство № DY392358, № на ФП 36526538, регистрирано в НАП от „Бокс 594“ ЕООД, а именно: фискален бон от 19.05.2016 г. на стойност 9 500 лв.; фискален бон от 26.05.2016 г. на стойност 4 220 лв.; фискален бон от 12.05.2016 г. на стойност 9 500 лв.; фискален бон от 31.05.2016 г. на стойност 9 000 лв.; фискален бон от 05.05.2016 г. на стойност 9 900 лв.; фискален бон от 02.06.2016 г. на стойност 9 900 лв.; фискален бон от 07.06.2016 г. на стойност 9 900 лв.; фискален бон от 13.06.2016 г. на стойност 9 500 лв.; фискален бон от 23.06.2016 г. на стойност 6 460 лв.; фискален бон от 28.06.2016 г. на стойност 6 000 лв.; фискален бон от 05.07.2016 г. на стойност 9 000 лв.; фискален бон от 18.07.2016 г. на стойност 8 000 лв.; фискален бон от 04.07.2016 г. на стойност 9 000 лв.; фискален бон от 21.07.2016 г. на стойност 8 000 лв.; фискален бон от 27.07.2016 г. на стойност 7 940 лв.; фискален бон от 01.08.2016 г. на стойност 9 900 лв.; фискален бон от 12.08.2016 г. на стойност 8 060 лв.; фискален бон от 04.08.2016 г. на стойност 9 000 лв.; фискален бон от 25.08.2016 г. на стойност 8 000 лв.; фискален бон от 31.08.2016 г. на стойност 8 000 лв.; фискален бон от 20.09.2016 г. на стойност 9 000 лв.; фискален бон от 26.09.2016 г. на стойност 9 900 лв.; фискален бон от 15.09.2016 г. на стойност 6 000 лв.; фискален бон от 30.09.2016 г. на стойност 6 160 лв.; фискален бон от 08.09.2016 г. на стойност 9 500 лв.; фискален бон от 04.10.2016 г. на стойност 9 500 лв.; фискален бон от 11.10.2016 г. на стойност 9 900 лв.; фискален бон от 18.10.2016 г. на стойност 8 000 лв.; фискален бон от 25.10.2016 г. на стойност 9 440 лв.; фискален бон от 31.10.2016 г. на стойност 6 000 лв.

Вещото лице П. А. е дало заключение, че по инкриминираните фактури има документално заприходена стока, и по тях са извършени разплащания в брой на обща стойност 252 180 лв., следващо от представените 30 броя фискални бонове. Въз основа на фактурите и издадените протоколи към тях, може да се индивидуализирана получената стока като вид, брой артикули и стойност.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-почеркова експертиза, приключила със заключение, че подписите за „получил“ и тези в долния десен ъгъл на процесните шест броя фактури и протоколите към тях (фактура № 1000000003/01.05.2016 г., фактура № 1000000004/02.05.2016 г., фактура №1000000007/04.05.2016 г., фактура № 1000000010/09.05.2016 г., фактура №1000000013/11.05.2016г., фактура № 1000000016/12.05.2016 г., протокол № 3/01.05.2016 г., протокол № 4/15.11.2016г., протокол № 7/04.05.2016 г., протокол № 10/09.05.2016 г., протокол № 13/11.05.2016 г. и протокол № 16/12.05.2016 г.) са копия на подписи, положени от подсъдимия В. Б. М., а подписите за „съставил“ в същите документи са изпълнени от едно и също лице, различно от М. Н.. От заключението по назначената от първата съдебна инстанция допълнителна съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещо лице М. М., с предмет на изследване освен гореописаните шест броя фактури с протоколите към тях и представения договор за доставка от 27.04.2016 г. се установява, че подписът, положен в графа „доставчик“ на копие на договор за доставка от 27.04.2016 г., както и подписите в графа „съставил: М. Н.“ на копията описаните по-горе шест броя фактури и протоколи към тях са копия на подписи, които не са положени от М. А. Н.. Очертаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие, проведено от първата съдебна инстанция, гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Л. В. С. /л. 71 - 73 от СП пред СГС/; А. А. М. /л. 73 - 74 от СП пред СГС/, както и показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК, приложени в т. 4, л. 25 - 26 от ДП/; В. Б. С. /л. 74 - 76 от СП пред СГС/; И. Г. В. /л. 76 - 79 от СП пред СГС/, както и показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК /т. 4, л. 11 - 13 от ДП/; М. А. А. /л. 102 - 103 от СП пред СГС/; Т. Ц. Т. /л. 104 - 105 от СП пред СГС/; П. Д. И. /л. 183 - 184 от СП пред СГС/; С. Т. Т. /л. 184 - 185 от СП пред СГС/; М. А. Н. /л. 390 - 391 от СП пред СГС/; Д. В. А., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НПК /т. 10, л. 143 - 146 от ДП/; писмени доказателства и писмени доказателствени средства - писмо от „Инфонотари“ ЕАД с приложени към него договор за предоставяне на удостоверителни услуги, искане за издаване на удостоверение за електронен подпис, протокол за приемане на удостоверение за електронен подпис /т. 1, л. 47 - 57 от ДП/, справка за актуалното съС.ие на „Т. 2.“ Е. към 28.11.2016 г. /т. 2, л. 1 – 2 от ДП/, заверени копия на материали от пр.26615/17 СГП – ДП 89/2018 г. по опис на СО-СГП /т. 3, л. 1 - 57 от ДП, т. 6, л. 1 - 8 от ДП и т. 10 от ДП/, включващи обща справка за задължено лице „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 6 - 7 от ДП/, заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните удостоверителни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице /т. 3, л. 8 - 10 от ДП/, справка-декларация за ДДС на „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 11 - 12 от ДП/, уведомление за приемане на данни от справка- декларация, дневник за покупки и дневник за продажби за „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 13 от ДП/, дневник за покупки за месец май 2016 г. на „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 14 от ДП/, дневник за продажби за месец май 2016 г. на „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 15 от ДП/, годишна данъчна декларация за „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 16 - 19 от ДП/, фактура № 1000000003/01.05.2016 г. и протокол № 3/01.05.2016 г., фактура № 1000000004/02.05.2016 г. и протокол № 4/15.11.2016 г., фактура № 1000000007/04.05.2016 г. и протокол № 7/04.05.2016 г., фактура № 1000000010/09.05.2016 г. и протокол № 10/09.05.2016 г., фактура № 1000000013/11.05.2016 г. и протокол № 13/11.05.2016 г., фактура № 1000000016/12.05.2016 г. и протокол № 16/12.05.2016 г. /т. 3, л. 21 - 26 от ДП/, акт за дерегистрация по ЗДДС на „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 28 - 29 от ДП/, съобщение по чл. 32 от ДОПК до „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 30 от ДП/, 4 бр. протоколи за посещение на адреси на „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 31 - 34 от ДП/, акт за регистрация по ЗДДС на „Т. 2.“ Е. /т. 3, л. 36 от ДП/, разписка за получаване на акта за регистрация по ЗДДС /т. 3, л. 37 от ДП/, граждански договор за абонаментно счетоводно обслужване на фирма /т. 3, л. 42 - 45 от ДП/, договор за наем на недвижим имот от 15.10.2. г. със страни „Лиди-Р“ АД и „Т. 2.“ Е., други документи във връзка с регистрацията на дружеството по ЗДДС /т. 3, л. 52 - 57 от ДП/, писмени материали, изискани в хода на досъдебното производство срещу „Бокс 594“ ЕООД от НАП /т. 10 от ДП/, включващи справки- декларации за всеки данъчен период от месец септември 2015 г. до месец юни 2016 г., придружени от дневници за покупки и дневници за продажби, справки и преписи на документи от търговския регистър, пълномощно от В. Б. С. /т. 10, л. 116 от ДП/, 5 бр. протоколи за извършени насрещни проверки на „Бокс 594“ ЕООД /т. 10, л. 156 - 172 от ДП/, заверени копия от договор за покупко- продажба на дружествени дялове и приемо-предавателен протокол /т. 4, л. 37 - 39 от ДП/, писмени материали, изискани в хода на досъдебното производство от НАП и Търговския регистър относно „Т. 2.“ Е. /т. 8, л. 2 - 100 от ДП/, справка за съдимост на подс. /т. 1, л. 61 от ДП/, способи за доказване - съдебно-счетоводна експертиза /т. 11, л. 64 - 83 от ДП/, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л. 253 – 266 от СП пред СГС/, допълнителна съдебно-почеркова експертиза /л. 325 - 328, приета л. 332 от СП пред СГС, /, както и на събраните в хода на въззивното производство гласни доказателствени средства - показанията на свидетелката Л. В. С., дадени пред въззивния състав /л. 34 - 35/ и тези, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК /т. 1, л. 21 - 24 от ДП/, частично от обясн. на подс., писмени доказателства - нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.06.2008 г. с продавач „ Би Ем Пи 202“ Е. и купувач „Тест Ауто“ Е., договор за наем на недвижим имот от 01.09.2015 г. със страни „Тест Ауто“ Е. и „Би Ем Пи 202“ Е., фактура № 20/01.08.2016 г. за платен наем, договор за наем на недвижим имот от 01.09.2015 г. със страни „Тест Ауто“ Е. и „Т. 2.“ Е., фактура № 19/01.08.2016 г. за платен наем, разчетно-платежна ведомост на „Би Ем Пи 202“ Е. за месец май 2016 г., както и от заключението на съдебно-почеркова експертиза по протокол № 187/14.06.2021 г. /т. 13, л. 47 - 53 от ДП/.

Горната фактология не се различава съществено от възприетата от СГС.

Първостепенният съд е направил верен разбор на гласните доказателствени средства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и в съпоставка с писмените доказателства, приобщени по делото. Извел е логични и непротиворечиви изводи за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние.

Правилно първостепенният съд е приел, че по делото не се спори относно предмета на дейност на „Т. 2.“ Е., времевия период, през който дружеството е било регистрирано по ЗДДС, и управлението на дружеството. Доказателства за периода на регистрация по ЗДДС са актовете на НАП за регистрация и дерегистрация на дружеството по ЗДДС. Относно предметът на дейност на юридическото формирование съдът кредитира показанията на свидетелката Л. С., декларацията, подадена от подсъдимия М. като управител на дружеството пред НАП, в която описва основните му дейности - търговия на едро и дребно с дрехи, обувки и трикотажни изделия, и справката от търговския регистър за актуалното съС.ие на дружеството, от която се установява и обстоятелството, че през инкриминирания период управител и едноличен собственик на капитала му е бил подсъдимият В. М., което се подкрепя и от останалите писмени доказателства в тази насока - договор за прехвърляне на дружествени дялове от В. Б. М. на Г. М. Г. от 15.11.2016 г., учредителният протокол на процесното дружество, удостоверение с изх.№ 20200124164946/24.01.2020 г., договор за възлагане на управление от 10.09.2. г., декларации по чл.141, ал.8 и по чл.142 от ТЗ ат 10.09.2. г., подписани от подсъдимия М., решение за освобождаването му като управител и избора на Е. М. Х. за такъв.

Обосновано, първостепеният съд е констатирал активно участие на подсъдимия в управлението на процесното дружество. То се извежда от обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелката Л. С., депозирани пред настоящата съдебна инстанция, пред първата инстанция и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, които са аналогични относно това обстоятелство и които се подкрепят от писмените доказателства - заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с КЕП, договор за предоставяне на удостоверителни услуги от „Инфонотари“ ЕАД, искане за издаване на удостоверение за електронен подпис и протокол за приемане на удостоверение за електронен подпис. От показанията на свидетелката се установява, че същата е извършвала по силата на договор за абонаментно счетоводно обслужване първична обработка на счетоводна документация от учредяване на дружеството до месец ноември 2016 г. Документите й били представени от подс. М.. Той й носил фактури и съпровождащите ги други документи - банкови документи и касови бележки. Контактувала е само с него по този повод. Справки-декларации, дневници за покупки и за продажби, годишни данъчни декларации и други документи към НАП е подавал лично подсъдимият по електронен път с неговия електронен подпис. Плащанията на дружеството са се осъществявали предимно в брой, за което винаги били издавани касови бележки, и по-рядко по банков път, като е воден отделен аналитичен регистър за плащанията в брой. С фирмените сметки е боравил единствено управителят М.. Свидетелката заявява още, че не е имала задължение да проверява фирмите доставчици на процесното дружество, нито да сверява стоките, описани във фактурите, със складовите наличности на дружеството, като допълва, че не помни и да е имало друг нает човек, който да се занимава с това. Тя е заприходявала документално стоките по фактурите, които е обработвала, като протоколите за получени стоки идвали заедно с фактурите, а не били съставяни от нея. Показанията на свидетелката С. относно обсъжданите обстоятелства се подкрепят от инкорпорираните като писмени доказателства заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните удостоверителни услуги, предоставяни от НАП с КЕП, счетоводни документи за „Т. 2.“ Е., включващи справка декларация за 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., дневник за покупки и дневник за продажби за същия период, аналитичен регистър за сметка доставчици, сметка стоки и сметка каса в левове, фискалните бонове и описаните по-горе 6 бр. фактури, заедно с протоколите към тях.

Налице са противоречия в показанията на свидетелката Л. С. относно броя на наетите лица в процесното дружество. В показанията, дадени на досъдебна фаза, същата е посочила, че през 2016 г. във фирмата е имало един складов работник. По време на разпита пред настоящата инстанция съобщава, че в склада, ползван от „Т. 2.“ Е., в кв. „Илиянци“ имало двама работници, назначени на работа в друга фирма на подсъдимия - „Би Ем Пи 202“ Е.. Съдът кредитира показанията на свид. С. относно това обстоятелство, дадени във въззивното производство, тъй като те кореспондират с обясненията на подс. и с приетите като доказателства разчетно-платежни ведомости за месец май 2016 г. за „Би Ем Пи 202“ Е. за Г. О. П. и К. О. П.. Освен това, при разпита в досъдебното производство, свид. С. не е изразила категоричност относно броя на работниците. В разпита във въззивното съдебно следствие пояснява, че тогава не е имала точен спомен, но след това проверила и установила, че „Т. 2.“ Е. не е имало назначени работници. Имало назначени две лица в друго дружество на подсъдимия - „Би Ем Пи 202“ Е.. Относно складовата обезпеченост на „Т. 2.“ Е. в разпитите на досъдебното производство и във въззивното производство свид. С. съобщава един офис, служещ и за склад, разположен на „4-ти километър“ и един офис, служещ и за склад, разположен в кв. „Илиенци“. Писмени данни за коментираното обстоятелство се съдържат в приобщените като доказателства договор за наем на недвижим имот от 01.09.2015 г. със страни „Тест Ауто“ Е. и „Би Ем Пи 202“ Е., фактура № 20/01.08.2016 г. за платен наем от „Т.“ Е. на „Тест Ауто“ Е., договор за наем на недвижим имот от 01.09.2015 г. със страни „Тест Ауто“ Е. и „Т. 2.“ Е. и фактура № 19/01.08.2016 г. за платен наем от „Би Ем Пи 202“ Е. на „Тест Ауто“ Е.. Свид. С. сочи, че склада на бул. “Цариградско шосе“ № 105, който е и обявения адрес на управление на дружеството, бил около 80 - 100 кв.м, докато съгласно договор за наем от 15.10.2. г. помещението представлявало офис с площ от 25 кв.м. По досъдебното производство /т. 3, л. 30 – 34/ са приложени протоколи с № 6151016-1 от 01.11.2016 г., № 6151016-2/09.11.2016 г., № 6151016-3/05.12.2016 г. и № 6151016-4/13.12.2016 г., документиращи посещения на служители на НАП на адреса за кореспонденция на дружеството - гр. София, кв. Илиянци, ул.“Петър Панайотов“ № 24Б и адреса на управление - бул. “Цариградско шосе“ № 105 през различни периоди от време с цел връчване на акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС, в които е отразено, че дружество „Т. 2.“ Е. и негови представители не са познати на охраната на складовите помещения на адреса, няма указателни табели с името му и негови представители също не могат да бъдат намерени там. Независимо от драстичната разлика в площта на офиса на бул.“Цариградско шосе“ № 105, отсъствието на достоверна дата на договорите за наем /по два от които подсъдимия е договарял сам със себе си, но като представител на различни правни формирования/, неоткрИ.ето на представители на дружеството от данъчните служители на обявените адреси, съдът дава приема, че дружеството е ползвало твърдените два склада, в какъвто смисъл са и обясн. на подс. М.. Правилно първостепенният съд е приел, че по партидата на „Бокс 594“ ЕООД в търговския регистър са вписани като едноличен собственик на капитала и управител съответно лицата В. Б. С. и М. А. Н., които фактически нямат никаква връзка с дружеството доставчик. Тези обстоятелства сe изясняват еднозначно от удостоверението за вписани обстоятелства и обявени актове в търговския регистър, учредителния акт на дружеството, решението на едноличния собственик на капитала за избор на управител и от показанията на свидетелите С. и Н., дадени в хода на съдебното производство, които настоящият съдебен състав кредитира. От показанията на В. С. става ясно, че същият не се занимава с търговска дейност, не участва в управление на фирми, нито притежава реално такива, не е запознат и с дружеството „Бокс 594“ ЕООД, но му е известно от множеството разпити по различни преписки, че името му фигурира в търговския регистър като управител и едноличен собственик на 24 дружества. Показанията му се подкрепят от приложената справка от търговския регистър, от която е видно, че същият е вписан по партидите на множество дружества. Допуска, че докато заедно с М. Н. е бил на гости в дома на брат й А. М. и е бил в нетрезво съС.ие е вероятно да е подписал някакви документи. По време на разпита на М. Н. същата заявява, че не познава подсъдимия М., че не са й известни дружества с наименование „Бокс 594“ ЕООД и „Т. 2.“ Е., а подписите, положени за „доставчик“ в договора за доставка от 27.04.2016 г. и за „съставил“ в процесните 6 броя фактури и протоколите към тях, не са нейни. Твърди още, че брат й я е склонявал да полага подписа си върху различни документи, но няма реално участие като собственик на капитала или управител в нито едно от дружествата. Показанията й се подкрепят от приложената справка от търговския регистър, от която е видно, че Н. е вписана като управител и едноличен собственик на капитала на над 30 търговски дружества, както и заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-почеркови експертизи, които настоящият съдебен състав възприема като обосновани, които са единодушни относно това, че подписите, преписани на доставчик в договора за доставка от 27.04.2. г., шестте броя фактури и протоколите към тях не са изпълнени от М. Н.. От приобщените по делото писмени материали от НАП относно „Бокс 594“ ЕООД е видно, че дружеството е регистрирано по ЗДДС. За инкриминирания период справка-декларация е подадена за него от лицето Т. Т., отбелязано като „упълномощено лице“. В показанията му, които настоящият съдебен състав кредитира, съобщава, че на негово име има регистрирани множество фирми, тъй като срещу малка сума пари се е съгласявал на това без никога да е извършвал реална търговска дейност и да е имал каквото и да е отношение към тях, както и че „Бокс 594“ ЕООД не му е познато и не помни да е бил упълномощаван за това дружество.

Сведения за фиктивното участие на М. Н. в дейността на дружеството доставчик се съдържат в показанията на свидетелите М. А. А. и А. А. М.. А. заявява, че М. Н. му е леля, а А. М.-баща и че всички са били многократно разпитвани за участието им в многобройни фирми. Посочва, че срещу конкретна сума пари е предоставил личната си карта и така е бил вписан като собственик на капитала, управител или пълномощник по партидите на различни дружества. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на А. М. за привидното му участие в множество фирми срещу получаване на 100 лв. за всяка, и не е кредитирал в друга част, в която отрича да е склонявал сестра си срещу пари да я впише като управител на дружеството „Бокс 594“ ЕООД, а В. С. – като едноличен собственик на капитала му, като твърди, че не познава С., тъй като същите не се подкрепят от показанията на Н. и С.. Резонно първостепенният съд е ценил показанията на свидетелите И. В., П. И. и С. Т., които осъществили регистрацията на „Бокс 594“ ЕООД по ЗДДС, като достоверни. Свидетелите са работили във фирма, предоставяща консултантски услуги във връзка с административни услуги, в това число регистрация на дружества в търговския регистър и по ЗДДС. За тези цели са им били предоставяни пълномощни, изготвяни по типови бланки на фирмата. В. и И. не отричат вероятността те да са извършили и регистрацията на „Бокс 594“ ЕООД по чл.100, ал.1 от ЗДДС, но твърдят, че нямат конкретен спомен за това поради обема на работата им. Показанията им се подкрепят от приобщеното по делото нотариално заверено пълномощно от В. С. за извършване на регистрацията на „Бокс 594“ ЕООД по чл.100, ал.1 от ЗДДС.

По делото е била разпитана и свидетелката Д. А., за която е имало регистриран трудов договор за длъжност „секретар“ в дружество „Бокс 594“ ЕООД, като същата заявила, че й е била поискана личната карта от лице, представило се за управител на дружеството, но трудов договор не е бил сключен.

Правилно първоинстанционният съд е ценил като ключови за предмета на доказване по делото приобщените договор за доставка между „Бокс 594“ ЕООД и „Т. 2.“ Е., шестте фактури с доставчик „Бокс 594“ ЕООД и получател „Т. 2.“ Е. и съставените протоколи към тях. Не е констатирал обаче несъответствията между първите две фактури и протоколите към тях. Прегледът на последните документи показва, че е налице разминаване в посочените дати на данъчно събитие във фактура № 3/01.05.2016 г. и протокол № 3/01.05.2016 г. Във фактура № 3/01.05.2016 г. е отразена датата 01.05.2016 г., а в протокол № 3/01.05.2016 г., съставен за удостоверяване на получаването на стоките по нея, е отразена друга дата - 15.11.2016 г., което е шест месеца след данъчното събитие, документирано във фактурата. В чл.3, ал.2 от Договора за доставка от 27.04.2016 г. между „Бокс 594“ ЕООД и „Т. 2.“ Е. е уговорено, че получаването на стоките ще се удостоверява с приемо- предавателен протокол към всяка от фактурите, а според чл. 4, ал. 2 от него крайният срок за извършване на плащанията по договора е 31.12.2016 г. Протоколът, според разписаното в него е изготвен на 01.05.2016 г., а за дата на данъчното събитие е посочена датата 15.11.2016 г., която се явява бъдеща спрямо датата на съставянето му. Протоколът по своето правно естество е частен свидетелстващ документ и има за задача да удостовери преминаване на собствеността на стоките от доставчика към получателя, което по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 1 от ЗДДС представлява данъчно събитие. Датата на съставянето му следва да съвпада с датата на настъпване на данъчното събитие.

Подобни несъответствия има и в датите, документирани в протокол № 4/15.11.2016 г. и фактура № 4/02.05.2016 г. Протокол № 4, оформен за удостоверяване на получаването на стоките по фактура № 4/02.05.2016 г., е с дата на съставяне 15.11.2016г., но е посочено, че се отнася до фактура № 4 от 01.05.2016 г. Датата на данъчното събитие, посочена в двата документа, също не съответства - в протокола е посочена датата 01.05.2016 г., а във фактурата - датата 02.05.2016 г. Доколкото съставеният протокол представлява частен свидетелстващ документ и има удостоверителна функция, той следва да бъде издаден в момента на преминаване на собствеността върху стоките от доставчика към купувача, което по смисъла на данъчното законодателство е моментът на настъпване на данъчното събитие. В разглеждания случай, датата на данъчно събитие, отразена в две от фактурите по договора за доставка, не съответства на датата на данъчно събитие, посочено в протоколите към тях. Налага се изводът, че обсъжданите два протокола не отразяват реално получаване на стоките, описани в тях.

Експертните заключения са категорични, че процесните фактури, протоколите към тях и договора за доставка не носят подписа на сочената за управител на „Бокс 594“ ЕООД М. Н.. Тези документи, послужили на подс. да декларира получени стоки не са съставени от лицето, посочено за техен издател. То не се познава с подсъдимия, нито е имало търговски отношения с представляваното от него дружество. При това положение, въззивният съд аналогично на първия, намира че сделките, обективирани във фактурите, не са били осъществени, т.е. липсват реални доставки.

По делото са представени и копия на 30 броя фискални бонове, издадени от фискалното устройство на доставчика, установяващи плащания по инкриминираните фактури. Прави впечатление, че всеки от тях е издаден за сума под 10 000лв., но всички заедно са на обща стойност 252 180 лв., каквато е стойността и на инкриминираните фактури. Посочените фискални бонове са били осчетоводени и отразени в аналитичния регистър по сметка „каса в левове“. Плащанията в брой са били извършвани в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като са представлявали свързани помежду си платежни операции на едно и също основание и същите е следвало да бъдат извършени по банков път.

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд относно механизма на изпълнителното деяние и фиктивността на доставките по инкриминираните фактури, подкрепящи се и от експертното заключение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /т.11, л.64-83 от ДП/, която заслужава кредит на доверие, като компетентно и добросъвестно изготвена. Установено е, че при осчетоводяване на шестте броя фактури за нереални доставки чрез включването им в дневника за покупки за месец май 2016 г. и подаване на справка-декларация и дневник за покупки за месец май 2016 г. „Т. 2.“ Е. е избегнало установяване на данъчни задължения, като е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 3 181, 82 лв. вместо действителния данъчен резултат – ДДС за внасяне в размер на 38 848, 18 лв. и е приспаднало неследващ се данъчен кредит по декларирани фиктивни доставки от „Бокс 594“ ЕООД в размер на 42 030 лв. За фиктивността на сделките свидетелстват подаваните от доставчика нулеви справки-декларации от учредяване на дружеството до месец март 2016 г. и последващите справки-декларации за месеците април, май и юни 2016 г., в които дружеството е декларирало само продажби на стоки при липса на покупки. При отчитане на обстоятелството, че „Бокс 594“ ЕООД няма складова, нито кадрова обезпеченост, се налага единственият възможен извод за това, че доставките по инкриминираните фактури не са реални.

Относно документалното отразяване на плащанията по фактурите съдът кредитира заключението на приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза / л.253-266 от СП пред СГС/, която се основава и на представените след изготвяне на първоначалната експертиза копия на фискални бонове. Установено е, че същите са отразени в аналитичния регистър, сметка „каса в левове“. От заключението по допълнителната счетоводна експертиза, което се подкрепя и от показанията на свидетелката Л. С. се установява и това, че е извършено документално заприходяване на стоките по инкриминираните фактури. Това обстоятелство не игнорира извода за привидност на доставките, на фона на описаните факти за дейността на дружеството – доставчик и неистинността на договора, фактурите и протоколите, в частта относно подписите на доставчик.

Въззивният съд не кредитира допълнителната счетоводна експертиза в частта с констатациите относно редовността на воденото от „Т. 2.“ Е. счетоводство, защото не се подкрепя от представената счетоводна документация на „Т. 2.“ Е. (в дневника за покупки за месец май 2016 г. като доставчик е вписано дружеството „Зак Ризърв“ Е., а същото не фигурира в аналитичния регистър по сметка „доставчици“ за периода 01.01 - 31.12.2016 г.), както и действителността на доставките и ползването на данъчен кредит за тях, тъй като същите не са били реално осъществени от „Бокс 594“ ЕООД.

Предвид изложеното, правилно СГС е достигнал до извода, че подсъдимият В. Б. М. е осъществил от обективна и от субективна страна престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 93, т.14 от НК.

Въззивната инстанция напълно се съгласява със становището на първостепенния съд, че подсъдимият М. е лицето, което фактически е организирало, осъществявало и контролирало дейността по приспадане на неследващ се данъчен кредит от „Т. 2.“ Е., чийто управител е бил към инкриминирания период. В това си качество той е указвал на счетоводителката на дружеството кои сделки да бъдат осчетоводявани и съответно включвани в документацията, свързана с деклариране и установяване на дължимите данъци към републиканския бюджет, тъй като той е бил лицето, което е предоставяло фактурите за извършените през данъчния период сделки с доставчици и контрагенти. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО посоченото дружество представлява данъчно-задължено лице – търговец, поради което правилно е прието от СГС, че подсъдимият М. в качеството си на управител на „Т. 2.” Е. в инкриминирания период е годен субект на престъплението по чл. 255 от НК.

Непоредствен обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи установяването и плащането на данъчни задължения.

Обосновано в мотивите си първостепенният съд е приел от обективна страна, че подсъдимият е реализирал престъплението по чл. 255 от НК при очертаните от законодателя форми на изпълнителното деяние в т. 2, т. 6 и т. 7 на същата разпоредба. Установено е, че подсъдимият М. е използвал счетоводни документи с невярно съдържание – фактури, които не отразяват реално настъпило данъчно събитие – доставка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Инкриминираните фактури са били включени в отчетния регистър по чл. 124 от ЗДДС – дневник за покупките за месец май 2016 г., представляващ документ с невярно съдържание, с което е осъществено изпълнителното деяние по т.6. Въз основа на дневника за покупки за месец май 2016 г. била изготвена справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период 01.05 - 31.05.2016 г., с подаването на която подсъдимият М. потвърдил неистина пред приходните органи на страната като декларирал пред НАП неверни обстоятелства за данъчния резултат на дружеството и така осъществил изпълнителното деяние по т. 2 на ал. 1 на чл. 255 от НК, в резултат на което неправомерно упражнил правото да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 42 030 лв., с което е осъществил изпълнителното деяние по т.7.

В разпоредбата чл. 93, т. 14 то НК законодателят е регламентирал, че „данъци в особено големи размери” са такива, надхвърлящи 12000лв. Установеният размер на намаляване на данъчната тежест покрива изискванията за наличие на съставомерния признак „данъци в особено големи размери” по чл. 255, ал. 3 от НК.

Престъплението по чл. 255 от НК е резултатно и се изразява в избягването установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери. То ще е довършено от момента, когато публичното вземане е станало изискуемо. Тъй като в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС дружеството декларирало „ДДС за възстановяване“, то престъпният резултат е настъпил със започване на приспадането му от текущия и следващия данъчен период. Не са налице данни подадените справки-декларации да са били коригирани съобразно правилата на ЗДДС, както и такива за внасяне на дължимите суми, поради което престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият, е довършено.

Въззивният съд не намира основание да се дистанцира от извода на СГС, че подсъдимият е действал при пряк умисъл като форма на вината. За субективните представи на дееца се съди по външните, обективни прояви, а не от собствената му преценка за деянието и резултата.

В обясненията, дадени пред настоящата съдебна инстанция, подсъдимият М. заявява, че договорът за доставки от 27.04.2016 г. и фактурите са му представяни от лице на име С. М., с което твърди, че търгува отдавна и имат изградени отношения на доверие. Твърди още, че не знаел от страна на доставчика „Бокс 594“ ЕООД кой ги е разписал, тъй като му е бил върнат разписан екземпляр от договора. Фактурите му ги е носел също подписани. Направило впечатление, че управител на дружеството - доставчик е жена. Относно плащанията в брой по фискалните бонове посочва, че всеки път на въпроса му за плащане М. му е искал суми в брой на части, ненадвишаващи 10 000 лв. Така лансираната версия е недостоверна, защото подсъдимият е ползвал неистински документи и документи с невярно съдържание. В решение № №41 от 12.03.2019г. по н.д. №79/2019г. на ВКС, III н.о. е прогласено становището, че е несподеляема защитна теза за сключване на сделки „на доверие“ с лица, които са твърдели, че са представители на съответни фирми, защото такъв развой на събитията е обективно невъзможен при наличието на съставяни и използвани неистински документи и документи с невярно съдържание. В акта си, върховната инстанция е разяснила, че създаденият правов ред за съставяне на счетоводни документи, включително и такива касаещи облагаеми сделки по ЗДДС, е тъкмо гаранцията срещу евентуална злоупотреба при договаряне между търговци и че при стриктно спазване на тези правила търговците биха били получили достатъчна и надеждна информация за самоличността на своите съкотрагенти, както и за лицата, които се представят като пълномощници, разполагащи с мандат да сключат съответните сделки. Според ВКС няма как деецът да се позовава на неправомерното си поведение - използване на неистински документи и такива с невярно съдържание, като претендира липса на знания относно действителността на сделките, понеже ако съответните сделки биха били реални, то документите, които ги съпътстват биха били истински, респективно с вярно съдържание, и тогава подсъдимият би декларирал правомерно облагаемите сделки ДДС. Освен това подсъдимият е имал дългогодишен търговски опит натрупан при осъществяваната от него стопанска дейност, като управител на множество дружества, тоест на подсъдимия е било добре известно как адекватно да води стопанските си дела. Няма как да се лансира добросъвестност, а наред с това да се лансира невземането на каквито и да било разумни мерки за избягване на собствено участие в данъчна измама /Решение от 06.09.2012 г. на Съда на Европейския съюз, по дело C-273/11/., при договаряне с лица без гаранции дали представляват контрагента, приемане на доставки без гаранции дали са излъчени от контрагента, приемане на документи при дезинтересиране кой е положил подписите върху тях и дали представлява контрагента, плащане на значителни суми - хиляди и десетки хиляди левове на ръка, при дезинтересиране дали получателят на парите представлява доставчика.

Наведеното от защитника отсъствие на задължение за получателя на доставката да проверява контрагентите си противоречи на логиката на специалния закон, защото по смисъла на ЗДДС действителността на коментираните доставки и то във всичките им параметри - включително относно конкретни страни по сделката е абсолютно задължително условие за получателя, ако той претендира да упражни правото на приспадане на данъчен кредит.

Предвид изложеното, въззивната съдебна инстанция намира за неоснователни доводите на защитата за липса на умисъл.

Поради тези съображения, изводът на първоинстанционния съд, че от субективна и обективна страна, подсъдимият В. М. е осъществил престъпния състав на чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК е правилен и в съответствие с материалния закон.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия М., първостепенният съд е отмерил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК в размер на две години „лишаване от свобода“ и не е наложил кумулативно предвиденото по-леко наказание „конфискация на част или цялото му имущество“.

Въззивният съд се съгласява с оценката на първостепенния съд относно смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чисто съдебно минало на подсъдимия М., добри характеристични данни, продължителността на наказателното производство (около 4 години), респ. изтеклия значителен времеви период от довършване на престъплението (8 години и 8 месеца към настоящия момент). Тези обстоятелства, наред с отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно са послужили като основание за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и определяне на наказание под предвидения от закона минимум, без да бъде наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание.

Настоящият съдебен състав споделя извода на СГС, че наказание от две години „лишаване от свобода“ съответства на тежестта на извършеното и личната обществена опасност на дееца, както и на целите на наказателната репресия, очертани в чл. 36 от НК.

Като е взел предвид, че наложеното наказание е по-малко от 3 години „лишаване от свобода“ и подсъдимият е неосъждан, както и че е семеен, трудово ангажиран и не са налице данни за извършени от него други противообществени прояви, правилно и законосъобразно първостепенният съд е преценил, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието да бъде ефективно изтърпявано, поради което приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

С оглед изхода на делото, правилно на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК контролираният съд е възложил на подс. направените по досъдебното производство разноски в размер на 475.80 лева, както и част от разноските, направени в хода на съдебното следствие, равняваща се на 1306.70 лева, от които 50 лева - възнаграждение за вещото лице П. А. /л. 200 от първоинстанционното дело/, 1043.70 лева - възнаграждение за вещото лице П. А. за изготвяне на допълнителната съдебно - счетоводна експертиза /л. 297 от първоинстанционното дело/ и 213 лева - възнаграждение за вещото лице М., изпълнило граф. експертиза /л. 333 от първоинстанционното дело/. При определяне стойността на разноските, направи в съдебна фаза, СГС е пропуснал да присъди в тежест на подс. изплатените пътни разноски на свид. М. в размер на 10.35 лв. /л. 74 от първоинстанционното дело/. За тази сума, СГС следва да се произнесе допълнително по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като тя е останала извън неговото внимание, а и за нея е приложимо правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът