Решение № 14 от 28.2.2024 г. на Районен съд - Дряново по дело № 391/2022 г.

Предявен е иск с правно основание 109 ЗС ответницата да бъде осъдена да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на ищцата необезпокоявано да осъществява правото си на собственост върху апартамент № •••, заедно с прилежащото избено помещение № •••, в жилищен блок в гр. Дряново, ул. •••, като преустанови отглеждането в собственото си жилище, с прилежащото му избено помещение, находящо се на същия адрес, на повече от една котка, както и да преустанови храненето на животни - домашни любимци и др. в общите части на блока и околоблоковото пространство на този жилищен блок. За да бъде уважен негаторният иск по чл. 109 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и ответникът със своите действия или бездействия пречи, ограничава или затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен обем. В практиката на ВКС се приема, че източник на неоснователното въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС може да е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми. Дори когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му. В този смисъл е и Решение № 135/31.07.2014 г. по гр. д. № 334/2014 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика. Защитата на собствеността в този случай може да се осъществи по административен ред, ако такъв е предвиден, или направо с иска по чл. 109 ЗС. Търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Безспорно с оглед събраните по делото доказателства се установява, че ищцата С. М. К. е собственик на апартамент № ••• на четвърти етаж в жилищен блок в гр. Дряново, ул. ••• и прилежащото му избено помещение № 16, а ответницата на апартамент № 2 на първи етаж в същия вход и прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 6, 63 кв. м., което се намира срещу това на ищцата. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответницата отглежда в избеното си помещение около три-четири котки. От показанията на св. И. Д. се установява, че котките, които ответницата е отглеждала в избеното си помещение преди ремонта, са същите, които е продължила да отглежда в него след ремонта. Съдът не споделя становището на ответницата, че не отглежда, а обгрижва котките в избеното си помещение. От показанията на свидетелите И. Д. и В. И., съжител на ответницата, се установява, че в избеното й помещение са пригодени специални места за спане на котките, там ежедневно им се оставя храна и вода, има поставена и котешка тоалетна, като им е осигурен безпрепятствен досъп до избеното помещение през специално направен за целта отвор на прозореца на мазето, което на практика означава, че за тези котки не се полагат някакви частични, епизодични грижи, а същите се отглеждат от ответницата, която е пригодила и използва избеното си помещение единствено с тази цел, създала им е комфорт за живот и задоволява всички техни нужди. Отглеждането на домашни любимци е право на всеки човек. В законодателството няма забрана за тяхното отглеждане, това е позволена от закона дейност, за която обаче са въведени изрични правила, целящи защита, както на самите животни, така и на хората. Задължителни изисквания при отглеждане на домашни животни са регламентирани в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености /Наредбата/, издадена на основание чл. 19 от ЗЗЖ и в Закона за ветеринарномедицинската дейност. На практика нормативната уредба не въвежда ограничения за броя на домашните животни, но въвежда редица изисквания при отглеждането им, включително и изискуема минимална площ за обитаване. В чл. 7, чл. 12 и сл. от Наредбата са предвидени конкретни условия, които следва да бъдат спазвани при отглеждането на животни, свързани с осигуряване на съответно по площ пространство с посочени изисквания. В чл. 16, т. 4 във вр. чл. 14, ал. 4 изрично са посочени условията, които следва да се осигурят при отглеждане на две или повече котки. В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ изрично е забранено отглеждането на котка в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от минимум 6 кв. м. В чл. 8 от Наредбата е регламентирано задължение на всеки, който отглежда или се грижи за животно- компаньон да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на живота и здравето на хората и животните, сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места и хигиената в общите части на етажната собственост. В конкретния случай безспорно се установи, че в избеното си помещение, с площ от 6, 63 кв. м., ответницата отглежда около три-четири котки. От показанията на свидетелите Р. Х. и Д. К. се установява, че макар да не са виждали котки и изпражнения от тях в коридорите на мазите, в избените помещения, особено през лятото, има силна и неприятна миризма на котки и урина, която очевидно е в следствие от отглежданите от ответницата котки в избеното й помещение, доколкото по делото нито са наведени твърдения, нито се събраха доказателства, някой друг от живущите в блока, освен ответницата, да отглежда котки в избеното си помещение. От показанията на свидетелите И. Д. и В. И. става ясно, че в избеното помещение на ответницата е била поставена и котешка тоалетна. Макар св. В. И., съжител на ответницата, да твърди, че котешката тоалетна е била в мазето до ремонта, а след това е изнесена навън, като котките извършвали физиологичните си нужди не в мазето, а извън него, самият свидетел заявява, че изключително рядко слиза в избеното помещение, поради което не може да се приеме, че има преки и трайни впечатления за тези обстоятелства. На следващо място в отговора на исковата молба ответницата е посочила, че е спасила две ранени котки с откъснати лапи и временно ги оставила в мазата си, за да имат шанс да оцелеят, докато се провеждало лечение от ветеринар. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите И. Д. и В. И., които заявяват, че в избеното си помещение ответницата полагала грижи и за котки със счупени и отрязани от капан крака. Макар тези действия на ищцата да са продиктувани от желанието й да помогне и да се грижи за болните животни, същите са в пряко противоречие с чл. 16 от Закона за защита на животните, който задължава всеки, който намери болно или наранено животно да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните и др., които съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3. Освен това животни с посочените наранявания, очевидно не могат да излизат сами извън мазето във връзка с физиологичните си нужди, тъй като прозорецът е на височина около 1, 50 м., нито да ползват самостоятелно котешка тоалетна, при положение, че постелите им са разположени на стелажи. Броят на постоянно отглежданите от ответницата котки в избеното й помещение, според показанията на св. И. Д., е около три-четири котки, който не е съобразен с изискуемата площ от минимум 6 кв. м. за една котка, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на животните, тъй като площта на избеното помещение е 6, 63 кв. м. На следващо място макар избеното помещение на ответницата да има прозорец, същият очевидно не може да осигури необходимата вентилация и проветряване. От показанията на св. Р. Х. става ясно, че стените между мазите са от тухли “четворки“, не са измазани и миризмата от котките се разнася из всички мази. Без значение е обстоятелството, че ответницата е извършила ремонт на избеното си помещение, измазала го е и му е поставила алуминиева врата, при положение, че когато в него се отглеждат котки и не се поддържа тяхната хигиена, то това неминуемо води до неприятна миризма. Ищцата не ангажира и доказателства, че котките, които отглежда в избеното си помещение са обезпаразитени. В тази насока са единствено нейните твърдения и отразеното в протоколите за извършените проверки, което отново е единствено въз основа на заявеното от нея. Неоснователно е и твърдението на ответницата, че при извършените проверки от компетентните органи не са установени никакви нередности. На първо място от показанията на св. И. Д. става ясно, че ответницата не е присъствала на проверката и проверяващите не са влизали в избеното й помещение. При проверката времето било топло и котките били извън него. Проверяващите погледнали през прозореца на избеното помещение на ищцата, но свидетелката не знае какво са видели и установили. Констатации в тази насока липсват и протоколите от проверките, където единствено е посочено, че ответницата е осигурила безпрепятствен достъп на безстопанствените животни до собственото й избено помещение. Поради изложеното съдът счита, че по делото безспорно се установи, че са налице незаконосъобразни действия на ответницата, изразяващи се в отглеждането на около три-четири котки в собственото й избено помещение при условия, които не съответстват на нормативно установения режим за тяхното отглеждане, както и бездействия при поддържане на хигиената и осъществяване на постоянен и непосредствен контрол по отношение на тези животни, което води до появата на неприятна миризма не само в избеното помещение на ищцата, което е срещу това на ответницата, но и в избените помещения на останалите етажни собственици. Безспорно тези действия и бездействия на ответницата пречат на ищцата спокойно да ползва собственото си избено помещение по предназначение за съхранение на вещи, зимнина и др., тъй като миризмата и замърсяванията от котките крият риск за здравето на хората и разпространение на различни болести. Действията на ответницата в нарушение на чл. 50 от Закона за собствеността, който забранява на собственик на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените. Тъй като котките в избеното помещение на ответницата се отглеждат в разрез на нормативно установения режим, не може да се предполага, че неприятна миризма ще изчезне дори ако в него се отглежда само една котка при тези условия, поради което предявеният иск в тази част се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответницата бъде осъдена да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на ищцата да осъществява необезпокоявано правото си на ползване върху собствения й недвижим имот – избено помещение № 16, като преустанови отглеждането на котки в собственото си избено помещение № 9. Безспорно по делото се установи, че котката, която влиза във входа, спи по етажите, уринира и се изхожда по стълбите, не е домашен любимец на ответницата и не се отглежда от нея. Котката се отглеждала от съседа й К. К., който притежава апартамент на четвъртия етаж до този на ищцата. К. пускал котката да се разхожда свободно навън, като често се случвало да не я пуска с дни да влезе обратно в апартамента, поради което котката обикаляла по етажите, спяла пред различни апартаменти, уринирала и се изхождала в общите части на блока. От показанията на свидетелите Р. Х. и Д. К. става ясно, че в коридора, пред входната врата на апартамента си ответницата оставяла в панички храна и вода за котката, която спяла на постелката пред апартамента й, като в определен период поставила и кашон, в който котката спяла. Макар въпросната котка да не е домашен любимец на ответницата, оставянето на храна за нея в общите части на блока е в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 11 и т. 17 от Закона за управление на етажната собственост, който задължава собствениците да спазват санитарните и хигиенните норми и да поддържат общите части на сградата в състояние, отговарящо на основните изисквания за хигиена, здраве и околна среда. Храненето на котката в общите части на сградата допринася за замърсяването им от същата тази котка, която уринира и се изхожда по стълбището, използвано ежедневно от всички живущи в блока, което крие риск за здравето им и разпространение на различни болести. Безспорно тези действия на ответницата създават по-големи от обичайните пречки не само на ищцата, но и на останалите етажни собственици, да ползват спокойно собствените си апартаменти. Неоснователно е възражението на ответницата, че с действията си не пречи на ищцата да ползва жилището си, тъй като същата не живеела постоянно в него. Макар по делото да се установи, че ищцата преимуществено живее в •••, същата няколко пъти в годината се прибира в България, когато живее в процесния апартамент, в който постоянно живее и синът й със семейството си. Поради изложеното предявеният иск и в тази част се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на ищцата да осъществява необезпокоявано правото си на ползване върху собствения й недвижим имот – апартамент № 16, като преустанови храненето на котки в общите части на жилищния блок, намиращ се в гр. Дряново, ул. •••. Съдът намира предявения иск по чл. 109 ЗС за неоснователен в останалата част ответницата да бъде осъдена да преустанови отглеждането в собственото си жилище на повече от една котка, както и да преустанови храненето на животни в околоблоковото пространство на жилищния блок. Както беше посочено и по-горе защитата по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля – в този смисъл Решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 212/17.10.2014 г. по гр. д. № 2159/2014 г. на ВКС, І г.о. Адекватна защита на правото на собственост на ищцата върху нейния имот, следва да съобразена с гарантиране на правото на ответницата да отглежда домашни животни. От показанията на св. В. И., съжител на ответницата, става ясно, че в апартамента си отглеждат три котки, които никога не излизат навън. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, че с отглеждането на три котки в собственото си жилище ответницата пречи по някакъв начин на ищцата да осъществява спокойно и в пълен обем правото да ползва собствения си апартамент и прилежащото му избено помещение. От показанията на св. Р. Х. става ясно, че преди години пред блока, до входната врата, често е имало оставена храна – гранули, като е виждал ответницата да оставя храна. От показанията на свидетелите Д. К. и И.ка Д. се установява, че ответницата оставя храна за бездомните животни зад блока в близост до контейнерите. От свидетелските показания, приложените по делото подписка, протокол от общо събрание на етажната собственост и кореспонденция във връзка с подадени от сина на ищцата сигнали до различни институции, се установява нетърпимост във връзка с храненето на бездомните животни от ответницата. По делото не се събраха доказателства тези действия на ответницата да създават реални пречки по смисъла на чл. 109 ЗС, които препятстват ищцата да упражнява спокойно правото си на собственост върху апартамента и прилежащото му избено помещение. За яснота следва да се посочи, че въпросът, свързан с храненето на бездомни животни, не е уреден в Закона за защита на животните, в Закона за ветеринарномедицинската дейност, нито в наредбите, издадени въз основа на тях. Глава четвърта от Наредба № 41/10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, урежда грижите, които следва да се полагат за безстопанствените животни в приютите, но не и грижите за безстопанствените животни извън тези приюти. В глава пета “Безстопанствени животни“ от ЗЗЖ е уредено задължение на Общинските съвети да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, д а предвиждат средства за изпълнението им, както и да приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки. Общински съвет Дряново не е приел такава наредба. От текста на чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните става ясно, че ако за кучетата, които са били настанени в приют, кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс, не се явят лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, същите се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети, т. е. отново са бездомни. Макар да е посочено, че тези животни са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50, липсва регламентация на въпроса свързан с храненето им, както и конкретна забрана за това. Напълно възможно е в определени случаи храненето на бездомни животни да крие риск за общественото здраве, но такава забрана не може да бъде постановена по реда на чл. 109 ЗС, тъй като търсената по този ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. В случая по делото не се доказа, че с оставянето на храна за бездомните животни зад жилищния блок, ответницата по някакъв начин пречи на ищцата да осъществява спокойно и в пълен обем правото да ползва собствения си апартамент и прилежащото му избено помещение, поради което предявеният иск по чл. 109 ЗС в частта ответницата да бъде осъдена да преустанови отглеждането в собственото си жилище на повече от една котка, както и да преустанови храненето на животни в околоблоковото пространство на жилищния блок, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, всяка една от страните е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 30 лв. С оглед изхода на делото и частичното отхвърляне на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата ½ от сторените от нея разноски или сумата от 315 лв., съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата ½ от сторените от нея разноски или сумата от 300 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК. Водим от горното, съдът