Решение № 7853 от 30.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2746/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Й. Г. от [населено място], срещу Заповед № Г-358/21.08.2023 г. на Зам. кмет на Община Варна. Моли се съдът да я прогласи за нищожна и евентуално да я отмени, като незаконосъобразна. Претендират се съдебни разноски по делото. В мотивите на жалбата се заявява, че жалбоподателката не е уведомена за започване на административната процедура, респ. не е давала съгласие. Въпреки че е съсобственик в единия от имотите, не е подписвала договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и не е давала съгласие за изменение на действащия ПУП. Моли съда за се произнесе инцидентно и по валидността на Заповед №363/20.07.2021г. на гл. архитект на Община Варна. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Ответникът – Зам. кмета на Община Варна, чрез процесуален представител – ю.к. Д. К. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че същата не е нищожна. Моли за отхвърлянето на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Д. С. С., която се представлява от заинтересованата страна Д. Х. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна С. К. Г., която се представлява от заинтересованата страна Д. Х. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна К. Н. С., редовно призован, не се явява, не се представлява. Заинтересованата страна Г. М. Г., която се представлява от заинтересованата страна Д. Х. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна З. М. Г., която се представлява от заинтересованата страна Д. Х. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Д. Х. А. счита жалбата за неоснователна по отношение на твърденията за нищожност и неоснователност на оспорената Заповед и моли за потвърждение на атакуваните заповеди като законосъобразни и издадени от компетентни лица. Заинтересованата страна С. А. Д., която се представлява от заинтересованата страна Д. Х. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Б. В. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. Заинтересованата страна П. Г. П., редовно призована, не се явява, не се представлява. Заинтересованата страна Община Варна, чрез проц. представител юриск. Д. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява сррещу твърдението за нищожност, поради липса на компетентност на ответника, както и на Гл.арх., на когото са делегирани правомощия със Заповед № 5512/31.12.2019г. Заинтересованата страна А. А. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява. Варненският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна: Оспорената заповед е издадена по заявление рег. №АУ085749ВН/30.08.2022г. подадено от Р. Д. Г., С. А. Д., Д. Х. А., С. К. Г., К. Н. С., Д. С. С., А. А. Д., всички представлявани от пълномощник К. К. М., до кмета на Община Варна, с искане за приемане и одобряване на изработен проект за ПУП-ПРЗ за УПИ VII-3-10135.1503.110, [УПИ]-10135.1503.111, кв. 354 по плана на 10-ти м.р. на [населено място], разрешен със Заповед №363/20.07.2021г. Р. Д. Г. се легитимира като съсобственик на 34.10кв.м. ид.ч. от имота с [НА] от 22.03.1968 г., том •••• дело № •••, издаден от ВРС. С. А. Д. се легитимира като съсобственик на 32.19кв.м. ид.ч. от имота с [НА] от 19.12.2018 г., том ••••, дв. вх. рег. ••••, издаден от служба по вписванията Варна. Д. Х. А. се легитимира като съсобственик на 62.28кв.м. ид.ч. от имота с [НА] от 22.09.1983 г., том •••, дело № ••••, издаден от нотариус при ВРС. С. К. Г. се легитимира като съсобственик на 33.47кв.м. ид.ч. от имота с [НА] от 06.02.2018 г., том ••, дв. вх. рег. •••••, издаден от служба по вписванията Варна. К. Н. С. се легитимира като съсобственик на 8.54кв.м. ид.ч. от имота с [НА] от 14.12.1967 г., том ••••, дело № •••, издаден от ВРС. Д. С. С. се легитимира като съсобственик на 51.14кв.м. ид.ч. от имота с [НА] от 05.09.1994 г., том ••••••, дело № •••••, издаден нотариус при ВРС. А. А. Д. се легитимира като притежател на право на ползване върху имота с [НА] от 19.12.2018 г., том •••, дв. вх. рег. ••••••, издаден от служба по вписванията Варна. Към заявлението са приложени освен горните нотариални актове, проект за ПУП, пълномощно, Заповед за разрешаване на ПУП, актуална скица от СГКК-Варна, нотариално заверена декларация по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, предварителни договори по чл. 15 и чл. 17 от ЗУТ, кадастрални карти на имота. Жалбоподателката Д. Й. Г. се легитимира като съсобственик на 51.14кв.м. ид.ч. от имота с [НА] от 30.04.1996 г., том •, дело № ••••, издаден от нотариус при ВРС и видно от подаденото заявление не е подписала същото. Видно от [нотариален акт] от 30.04.1996 г., том •, дело № ••••, Й. С. К. и В. Т. К. прехвърлят на дъщеря си Д. Й. Г., стара жилищна сграда, находяща се на [улица], в едно с новопостроената кухненска ниша и антре, заедно с 1/4 идеални части от дворното място на същия адрес, цялото с пространство от 197 кв.м., съставляващо имот с пл. 3, кв. 354 по плана на 10-подрайон [населено място], без описани граници. От обяснителна записка на арх. Ч. Н. от м. юли 2022г. е видно, че проектът за ПУП-ПРЗ и Р. У. П. /РУП/ за УПИ ХI-110, 111 "за жил.стр." (идентичен с [ПИ] и [ПИ]), кв.354, по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД 18-98/10.11.2008 на Изпълнителния директор АГКК, последно изменение със заповед 10389/03.12.2018 на Н. на СГКК-Варна, е изработен въз основа на Заповед за допускане №363 от 20.07.2021 на арх. В. Б., главен архитект на Община Варна. Проектът предвижда за изменение на ЗРП, одобрен със Заповед № Г-19/15.03.1993 г. в обхвата на УПИ VII-3 и [УПИ] (идентични с [ПИ] и [ПИ]), кв. 354 по плана на 10-ти микро район [населено място]. По ОУП на [населено място], одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ и специфичните правила към него, УПИ ХI-110, 111 "за жил.стр." попада в зона Смф. Номерът на УПИ ХI-110, 111 "за жил.стр." е съгласуван с Д. "Устройство на територията” при р-н "Одесос”. Изменението на ЗРП предвижда сливането на УПИ VII-3 и [УПИ] в един урегулиран имот [УПИ] "за жил.стр." без промяна на действащите улични и дворищни регулации към съседите. Посочени са технически и градоустройствени показатели както следва: зона – Смф; начин на застрояване – свързано в два съседни имота; - височина – неограничена; - етажност – 5 ет.; - плътност – 60%; коефицент на интензивност – 5; озеленяване – мин. 30%. Към административната преписка е приложено и Становище изх. №26-00-6053/02.08.2022г. на РИОСВ-Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, от което се установява, че не е необходимо да се провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. Приложена е и Техническа експертиза от инж. И. И., който установява, че границите на имот с пл. 3 кв. 354 по плана на 10 подрайон по кадастрален план от 1959 г., одобрен със Заповед 244 от 16.01.1959г. на КСБП, границите на имот с пл. 3, 10 кв. 354 по кадастрален план от 1968 г. и границите на поземлени имоти с идентификатори 10135.1503.110 и 10135.1503.111 по КККР на административен район Одесос, [населено място], обл. Варна, одобрена със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК са идентични. По отношения на имот с пл. № 3, 10 кв. 354 по плана на 10 подрайон [населено място] отразен като два отделни имота в кадастралния план от 1968 г., не е изработван проект за делба. Това се Потвърждава и от приложените документи за собственост, съгласно който имота е съсобствен. Разликите във външните граници на [ПИ] и 10135.1503.111 по КККР на район Одесос и границите на имот пл. 3 кв. 354 по плана на 10 подрайон [населено място], попадат в границите на допустимите стойности съгласно чл.18, ал.4, т.2 и чл.19, ал.4 от Наредба № РД-02-205/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Според инж. И. поземлени имоти с идентификатори 10135.1503.110 с площ 144 кв.м. и 10135.1503.111 с площ 155 кв.м. са идентични на имот пл. 3 кв. 354 по плана на 10 подрайон [населено място] и имот с пл. 3, 10 кв. 354 по плана на 10 подрайон на [населено място], като определената площ на имот с пл. 3 кв. 354 по плана на 10 подрайон [населено място] е 299 кв.м. Във връзка с постъпило възражение по чл. 128, ал. 5 от ЗУТ рег. №АУ085749ВН_ОД/07.11.2022г. от заинтересовани лица, на заседание на ЕСУТ при Община Варна, видно от протокол №40/15.11.2022г. по т. 39 възражението срещу обявения по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, ПУП-ПРЗ и РУП за [УПИ] „за жил. стр.“ /[ПИ] и [ПИ]/, кв. 354, по плана на 10-ти м.р. на [населено място], [улица] [улица], е уважено и проекта е върнат за цялостна преработка. Процесният проект за ПУП-ПРЗ отново е разгледан, като от протокол №5/31.01.2023г. от заседание на ЕСУТ при Община Варна се установява, че по т. 28 въпросът за приемане на обявения по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, ПУП-ПРЗ и РУП за [УПИ] „за жил. стр.“ /[ПИ] и [ПИ]/, кв. 354, по плана на 10-ти м.р. на [населено място], [улица] [улица], е отложен за разглеждане до уточняване на силуета в съседния имот по [улица]. От протокол №13/28.03.2023г. от заседание на ЕСУТ при Община Варна се установява, че по т. 45 е приет обявения по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, ПУП-ПРЗ и РУП за [УПИ] „за жил. стр.“ /[ПИ] и [ПИ]/, кв. 354, по плана на 10-ти м.р. на [населено място], [улица] [улица], за който не са постъпили възражения. ЕСУТ приема и, че на осн. чл.152 от ЗООС, проектът подлежи на превантивен контрол от органа по чл.148, ал. 3 от ЗООС и /или по чл. 31 от ЗБР/ ако не е извършено такова уведомяване/. ЕСУТ предлага да се издаде заповед по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. От представените съобщения и доказателства за публикуване се установява, че до жалбоподателката Д. Й. Г. е изпратено писмо с обратна разписка от 10.10.2023г., с което на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 128, ал. 3 от ЗУТ същата се уведомява, че със Заповед №Г-358/21.08.2023г. е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за за [УПИ] „за жил. стр.“ /[ПИ] и [ПИ]/, кв. 354, по плана на 10-ти м.р. на [населено място], [улица] [улица]. Писмото като непотърсено е било върнато на 30.10.2023г. Видно от служебна бележка от 01.11.2023г. длъжностни лица от дирекция „УТ“ при район „Одесос“ са поставили на таблото в сградата на район „Одесос“ – [улица] на метална врата на поземлен имот, находящ се на [улица], [населено място], съобщение до Д. Й. Г., че със Заповед №Г-358/21.08.2023г. е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за за [УПИ] „за жил. стр.“ ([ПИ] и [ПИ]), кв. 354, по плана на 10-ти м.р. на [населено място], [улица] [улица]. Видно от служебна бележка от 23.11.2023г. длъжностни лица от дирекция „УТ“ при район „Одесос“ на осн. чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от ЗУТ са свалили от таблото в сградата на район „Одесос“ – [улица]неполучено съобщение до Д. Й. Г., че със Заповед №Г-358/21.08.2023г. е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за за [УПИ] „за жил. стр.“ ([ПИ] и [ПИ]), кв. 354, по плана на 10-ти м.р. на [населено място], [улица] [улица]. При изложените фактически установявания и при извършване на преценката за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Чл. 131, ал. 1 от ЗУТ определя като заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения - собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Според ал.2 от с.р. непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Видно от [НА] от 30.04.1996 г., том V, дело № 1446, издаден от нотариус при ВРС, жалбоподателката Д. Й. Г. е съсобственик на 51.14кв.м. ид.ч. от процесния имот, който е предмет на оспорената заповед, поради което за нея е възникнал и съществува правен интерес от оспорването. Въпреки, че ответната страна не оспорва допустимостта на жалбата, съдът следва да отбележи, че органът не е спазил задължението по чл. 18а, ал. 8 - 10 от АПК, приложими на основание чл. 61 от АПК. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от адреса на жалбоподателката с отбелязване на пратката "непотърсена", не обосновава извод за приложение на чл. 18а, ал. 10 от АПК, тъй като административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал. 9 на чл. 18а от АПК. Съгласно последната разпоредба, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. С разпоредбата е регламентирано също, че когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея, като в съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок и документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Видно от представената преписка писмото с обратна разписка е изпратена на адреса на жалбоподателката в [населено място], [улица], вх. Б, ет.7, ап. 68, а залепването на уведомлението е направено не на този адрес, а на металната врата на [улица]. Следователно няма доказателства да е поставяно уведомление на вратата или пощенската кутия на адреса, на който е изпратено съобщението до жалбоподателката с указания, че документите и книжата могат да бъдат получени, т.е. не е спазено изискването на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Последното от своя страна обуславя и неприложимост на реда па чл. 18а, ал. 10 от АПК. При нередовно съобщаване на административния акт, срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече, поради което в настоящия случай жалбата се явява подадена в срок, от адресата на акта, на когото се засягат права и интереси, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. По основателността на жалбата: Съдът намира, че релевираното с жалбата възражение за нищожност на процесната Заповед с оглед липсата на компетентност на издателя, е неоснователно. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ "кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация". В случая правомощието по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ да одобрява или отказва със заповед ПУП и техните изменения е делегирано на зам. кмета на Община Варна инж. Х. И. със Заповед №1340/25.04.2023г., която изрично е посочена и в оспорената Заповед. По аргумент от горното оспорената заповед като издадена от зам. кмета на Община Варна с делегирани правомощия по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ съгласно Заповед №1340/25.04.2023г. на кмета на Община Варна, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. По делото е представена и Заповед № 5512/31.12.2019г. на Кмета на община Варна, с която е предоставил права по §1, ал.3 от ДР на ЗУТ на Гл.Арх. на община Варна да разрешава или отказва изработването на ПУП. По делото е представена и Заповед № 363/20.07.21г. на Гл.арх. на Община Варна, с която е разрешено изработване на ПУП и ПРЗ за изменение на УПИ VII-3 и [УПИ], кв. 354, ул.“Р. М. №29 и [улица]. Въз основа на изложеното, следва извод, че не е налице предпоставката за прогласяване нищожността на атакувания акт по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа формално законово изискуемите реквизити. В производството по издаването му обаче са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона, довели до незаконосъобразност на акта и налагащи отмяната му. Накърнено е правото на защита на жалбоподателката да участва в проведената процедура, предвид следното: Според посочената като основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 134, ал.2, т. 6 от ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. А според другата посочена като основание разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Както беше посочено по-горе жалбаподателката е съсобственик в имота, предмет на процесната разработка. Не се спори между страните, че имотът, върху който е разрешено строителството, е съсобствен между жалбоподателката и заинтересованите страни. Спрямо тях е приложим режима по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, норма непосочена като правно основание за издаване на акта, доколкото от представените доказателства се установява, че предвижданото строителство, представлява ново жилищно строителство, свързано в два съседни имота. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ определя, че в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В настоящият случай, такъв договор липсва. След като безспорно се установява наличието на съсобственост в имота и при липса на основание да се приложи изключението по чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, следва да бъдат изпълнени изискванията на ал. 1 на чл. 183 от ЗУТ. В настоящия случай тези изисквания не са били изпълнени, тъй като не е налице договор в нотариална форма с останалите съсобственици според изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ и съответно оспорената заповед е била издадено в противоречие с материалния закон. Н. следващо място съдът намира, че в настоящия случай не е налице и хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за изменение на ПУП - ПРЗ, посочена като правно основание. Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по чл. 134, ал. 1 от ЗУТ и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 – предмет на плана, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Н. основание горното, предприетата процедура по одобряване на ПУП-ПРЗ следва да е по съгласие на всички пряко заинтересовани страни, а в случая такова съгласие не беше установено. Изискването заявлението до органа да е подадено от всички съсобственици на УПИ или да е налице съгласието следва да бъде налице към датата на издаване на заповедта за одобряване на ПУП, която е завършващият процедурата акт, доколкото липсата му би съставлявало основание за отказ да се одобри исканото изменение, какъвто е и настоящият случай /в т.см. Решение № 1929/15.02.2021 г. по адм. дело № 9293/2020 г. на ВАС, Решение № 3087 от 01.04.2022 г. по адм. дело № 10180/2021 г. на ВАС, Решение № 9543 от 18.08.2016 г. по адм. д. № 8524/2015 г., на ВАС/. Тъй като искането не е направено от всички пряко заинтересувани собственици (липсва такова от жалбоподателката), административният орган незаконосъобразно е одобрил плана на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. В оспорената заповед не са изложени никакви мотиви, обосноваващи приложението на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, като такива не се съдържат и в административната преписка по издаването на заповедта, включително в решението на ЕСУТ. Административният орган е следвало да постанови отказ или да изиска допълнително документи за приложимост на горната хипотеза, което задължение не е изпълнил. В тежест на органа, издал обжалвания административен акт е да установи наличието на фактическите основания за издаването на акта, както и спазването на законовите изисквания за неговото издаване, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Безспорно се установи, че в конкретния случай липсва съгласие на жалбоподателката за процесната процедура, което води и до материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед, представляваща самостоятелно основание за отмяната й. Липсата на изрично писмено съгласие от всички заинтересовани лица е пречка за издаване на заповедта на посоченото правно основание, като издаването на заповедта, при липса на елементите от фактическия състав на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, я прави материално незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В обобщение съдът посочва, че след като административният орган не е конституирал жалбоподателката като страна в производството, е допуснал съществено нарушение на производствените правила. Това се е отразило и на крайната материалната законосъобразност на процесния акт, понеже при евентуалното участие на страната би се установило липсата на съгласие от нейна страна за провеждане на процедурата по одобряване на изменението на плана. Н. следващо място, липсата на съгласие от жалбоподателката представлява нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, с оглед същественото засягане на имота, за който същата притежава вещно право на собственост. От изложеното следва, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена, в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на производствените правила, поради което следва да бъде отменена. Предвид допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила и констатираното неправилно приложение на материалния закон преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по депозираното заявление, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от влизането му в сила. Жалбоподателката не е участвала в изменението на процесния ПУП-ПРЗ. При изменение, законът изисква подписване на договор по чл.15 от ЗУТ с нотариална заверка на подписите на всички собственици на имота. Жалбоподателката не е подписвала такъв договор., както и на осн. чл. 131 от ЗУТ не е заявявала искане за изменение на плана. По отношение на направеното с жалбата искане за инцидентно произнасяне на съда по валидността на Заповед №363/20.07.2021г. на гл. архитект на Община Варна, следва да се отбележи, че доколкото предмет на оспорване по делото е Заповед №Г-358/21.08.2023г. на зам. кмета на Община Варна, съдът не дължи произнасяне по доводите за валидност на предхождащата Заповед №363/20.07.2021г., с която е разрешено изработването на проект за процесния ПУП-ПРЗ. В съдебното производство по реда на АПК инцидентен контрол относно валидността на административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим (Решение № 2664 от 6.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4297/2023 г.). Такава правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско производство, но не и административният съд. Следователно Заповед №363/20.07.2021г. не подлежи както на непосредствен съдебен контрол, тъй като не е предмет на производството, така и на косвен съдебен контрол за валидност, доколкото е предвидена и безсрочна възможност за съдебен контрол за действителност на административните актове по арг. от чл. 149, ал. 5 от АПК. С оглед на изхода от спора неоснователна се явява претенцията на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение. Н. основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1260 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 1250 лева адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен като платено в брой, доколкото същото е в минимално определения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.