Решение № 10 от 27.1.2025 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 228/2023 г.

Производството е образувано по предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (Банката), против М. А. Д. искове, с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 432. ТЗ, във връзка с чл. 16 и сл. ЗКСД Иска се съдът да постанови решение за установяване съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката, произтичащи от Договора за студентски кредит от 24.08.2011 г., за които е била издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4646/2020 г. на Районен съд - С., а именно: за сумата 44 784.00 лева - изискуема главница; сумата 3 956.08 лева - изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода 05.11.2019 г. до 01.12.2020 г.; 257.49 лева - изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г.; 196.38 лева - изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г.; 24.00 лева - разноски за уведомяване; законна лихва за забава за периода от 18.12.2020 г. до изплащане на вземането. Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните: ОББ АД е правоприемник на Райфайзенбанк (България) ЕАД, с ново наименование Кей Би Си Банк (България) ЕАД, за която на 10.04.2023г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна чрез вливане на Кей Би Си Банк (България) ЕАД в ОББ АД - Банката. С Договор за студентски кредит от 28.01.2011 г. (Договора), сключен между Банката като кредитор и ответницата - М. А. Д., като кредитополучател, е бил одобрен кредитен лимит в размер на 44 784.00 лева, предоставен на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 3 732.00 лева, със срок за погасяване на кредита - 05.09.2028 г., платим на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 700.66 лева, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.09.2028 г. включително. В чл. 4. от Договора бил уговорен гратисен период от 85 месеца, считано от датата на подписване на Договора до 05.09.2018 г. включително, в който период кредитополучателят не дължи плащане по главницата и лихва по кредита (чл. 4.3. от Договора). През гратисния период с чл. 4.4. било предвидено, че се начислява лихва върху усвоената част от кредита, като по този начин лихвата се капитализирала годишно. С чл. 3.1. от Договора, за ползвания кредит кредитополучателят било уговорено ответницата като кредитополучател да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, а съгласно чл. 3.2. от Договора - при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума. На датите на падеж в периода от 05.12.2019 г. до 05.11.2020 г. включително, ответницата като кредитополучател не заплатила дължимите месечни погасителни вноски по кредита, поради което и съобразно клаузата на чл. 6.2 от Договора, с уведомително писмо с изх.№ 001 -16148 от 06.03.2019 г. Банката обявила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Писмото било връчено на 22.04.2019 г., на трето лице – Н. Г.а С., която се задължила да го предаде на кредитополучателят. След получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост ответницата М. Д. като кредитополучател подписала Анекс № 1 от 17.05.2019 г., към Договор за студентски кредит от 24.08.2011 г., с което страните приели за установено, че към 06.03.2019 г., задължението на кредитополучателят към Банката по Договор за кредит е в размер на 60 207.85 лева. Съгласно чл.2 и чл. 3 от Анекса, Банката се отказала и страните се съгласили отпаданетона обявената на 22.04.2019 г. предсрочна изискуемост на вземанията. След отмяната на предсрочната изискуемост с Анекс №1 от 17.05.2019 г., ответницата отново преустановила плащанията дължими по кредита, поради което Банката отново изпратила уведомление - писмо с изх.№ ИЗХ- 001-37010А от 27.07.2020 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което било връчено по реда на чл. 47 ГПК чрез залепянето му на адреса на кредитополучателя на 18.11.2020 г., съобразно което предсрочната изискуемост настъпила на дата 02.12.2020г. След настъпването на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 18.12.2020 г., не постъпили от страна на кредитополучателя, плащания, поради което Банката предприе действия за принудителното им събиране. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК било образуваното ч. гр. д. № 4646/2020 г. на Районен съд - С., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за осъждането на ответницата М. А. Д., да заплати на “Банката дължимите по Договора за студентски кредит суми, а именно: 55 173.30 лева - главница; 3 956.08 лева - изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода 05.11.2019 г. до 01.12.2020 г.; 257.49 лева - изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г.; 196.38 лева - изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г.; 24.00 лева - разноски за уведомяване; 1 192.15 лева - държавна такса; 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Бил издаден и изпълнителен лист. На основание чл. 27, ал. 6 от ЗКСД, Банката предявила вземането си и същото било изпратено от Министерство на образованието и науката, съобразно което към настоящия момент титуляр на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4646/2020 г., Районен съд - С. е Н.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез пълномощника й – адв. Д. Д. от АК – П., упълномощен от Адвокатско дружество – „К., Д. и партньори“ – гр. П., с който предявените искове се оспорват неоснователни, предвид качеството на ответницата като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, като се твърди, че сключеният договор съдържа неравно правни клаузи и е нищожен. Твърди се, че Договорът е нищожен по смисъла на чл. 17, ал. 6 ЗКСД и ответницата не дължи лихви, такси и други разходи съгласно чл. 17, ал. 7 ЗКСД, тъй като били допуснати нарушения на ал. 1 и 3 на чл. 21 от ЗКСД - неправилно определен размер на главницата, която следва да е формирана от дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност и образователно- квалификационна или образователна и научна степен, съответно - извършени са преводи, които са над размера на дължимата такса за обучението. Уговореният размер на главницата бил 44 784 лева, който се предоставя на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя всяка в размер на 3 732 лева. В чл. 4.4 от договора било предвидено включване на лихвите, начислени към главницата за гратисния период от 85 месеца, считано от сключването на договора до 05.09.2018 г., уговорен в чл. 4.2. В допълнение в чл. 1 от Анекс № 1 към така сключения договор било уговорено, че към 06.03.2019 г. задължението на кредитополучателя е в размер на 60 207.85 лева, от които 59 184.32 лв. - главница и 1 023.53 лв. - лихва. Поради прибавяне на начислените за гратисния период лихви към главницата било налице капитализиране на лихви и по този начин размерът на главницата се увеличавал значително, в резултата на което, размерът на главницата надхвърлял размера на усвоените суми за платени такси за обучение, поради начисляването на изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й. Били нарушение на разпоредбите: на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 3 и 4 от ЗКСД - размерът на главницата не съответствал на сумата на отпуснатите средства за такси, договорът бил неясен и неразбираем и се претендират плащания, които не били включени в условията на договора; на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД - банката не уведомила ответницата като кредитополучател за всички условия на договора, в който аспект ответницата се ползвала и от потребителската закрила, регламентирана Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Поддържа се възражение, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД и ответницата съгласно чл. 17, ал. 7 ЗКСД дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Законодателят забранявал по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора. Твърди се, че утвърденият и сключен от министъра на финансите и министъра на образованието типов договор за кредитиране на студенти и докторанти съгласно чл. 6 и чл. 7 ЗКСД, предвижда изтеклата за гратисния период лихва да се капитализира. Това не пораждало позитивна правна норма с такова съдържание, обвързваща ответницата като кредитополучател и противоречи на чл. 17, ал. 4, чл. 19, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД и на целите на закона за създаване на уредба, осигуряваща равен достъп на студенти и докторанти до обучение и поради това съдържаща разпоредби, предвиждащи по-голяма защита на тези групи лица. Позовава се на инцидентна съдебна практика. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът не е нищожен, то се поддържа възражение за нищожност на отделни клаузи: чл. 4.4 от договора, в частта й, в която е предвидено, че начислената лихва върху усвоената част на кредита, съгласно действащия погасителен план, се капитализира годишно; клаузата на чл. 1 от Анекс № 1 към така сключения договор, с която страните са приели за установено, че към 06.03.2019 г. задължението на кредитополучателя е в размер на 60 207.85 лева, от които 59 184.32 лв. - главница и 1 023.53 лв. - лихва, водещи до анатоцизъм и уговорени в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Позовава се на практика на ВКС и се поддържа, че по този начин се постига размер на възнаградителна лихва над 7% - в противоречи и на чл. 20 ЗКСД. Твърди се, че Банката не е спазила изискванията на специалните и общи разпоредби, регламентиращи закрилата на потребителите в преддоговорните отношения на предоставената кредитна линия, предвид специалното качество на ответницата като потребител. Съответно - на ответницата не е бил предоставен т. нар. стандартен европейски формуляр, от който да е видно вида на кредита, общия му размер, условията за усвояването му, срока на договора, общата сума, която следва да бъде заплатена, заедно с лихвите и разходите, лихвеният процент по кредита, годишния процент на разходите и др. Това поставило ответницата допълнително в неравностойно положение спрямо потребителите на други видове потребителски кредити. Ето защо изискванията на ЗПК следва да намерят приложение и при кредитирането на студенти и докторанти. Твърди се, че договорът е сключен в нарушение и на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като в самия договор не се съдържа изискуемата по чл. 11, т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите и др, т. 12 - информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания и др., т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване и др. Твърди се, че липсата на тази информация е основание за нищожност на договора, съобразно която кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. С оглед възраженията за нищожност на договора за кредит се твърди, че ответницата е имала задължение да върне на Банката само чистата стойност на кредита - 44 784 лв., равняваща се на таксите за обучение, от която сума са извършени и следва да бъдат приспаднати всички погашения в размер на 28 785.84 лв., както и сумите, които са събрани от ответницата по ИД 712/2021 по описа на ЧСИ М. М., с peг № 768 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - С., в размер на 6 823 лв. към 17.01.2024 г., съобразно което и с лед тази дата ответницата дължи плащане само на сумата в размер на 9 175.16 лв. При уважаване на предявените искове изцяло или частично се поддържа искане, на основание чл. 241 ГПК, съдът да постанови разсрочено плащане. На основание чл. 226, ал. 2 от ГПК, съобразявайки чл. 10б на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС, с определение № 326 от 29.04.2024 г., съдът конституира като трето лице Н., поради настъпило след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК правоприемство. В писмено становище на НАП като трето лице – помагач на ищеца, след надлежно връчване на всички книжа по делото, предявените искове се поддържат като основателни и се оспорват възраженията в отговора на ИМ. Изтъква се, че за ответницата банката е одобрила кредитен лимит, съобразно предложението на банката. Процесният договор породил валидно правоотношение, като в чл. 2.1 и чл. 4 страните са уговорили конкретно условията и възникването на задължението за забава, както и условията за начисляване на лихва в рамките на гратисния период. Съгласно чл. 6.2 от договора за кредит, банката е имала право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, като са били налице условията за това и ответницата като кредитополучател е била уведомена с писмо от 06.03.2019 г. Безспорно същата изпаднала в забава и дължи предвидените в договора лихви за това. Изложени са обстоятелства, свързани с договорените анекси между страните, както и обхванатите в доклада по делото твърдения, относно условията във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. 4646/2020г. по описа на РС С.. Изложени са доводи и аргументи от правна страна в подкрепа на предявените искове. В с.з. за ищеца се явява представител по пълномощие – юриск. Ст. И., който поддържа предявените искове съобразно доводите изложени в исковата молба и молба от 10.06.2024 г. За ответницата се явява представител по пълномощие – адв. Д. Д., както и преупълномощени от него адвокати, които поддържат становище за нищожност на договора за студентски кредит, съобразно което и съгласно чл. 17, ал. 7 ЗКСД ответницата дължи само чистата стойност на получения кредит, намалена с извършените от нея плащания преди обявяване предсрочната изискуемост на вземанията и платените в изпълнителното производство суми. Въз основа на събраните пред настоящата инстанция доказателства, съдът приема за установени следните релевантни за спора факти и обстоятелства: Няма спор относно активната легитимация на ищеца, като съгласно вписваните и обявени в ТРРЮЛНЦ обстоятелства ОББ АД е правоприемник на Райфайзенбанк (България) ЕАД, с ново наименование Кей Би Си Банк (България) ЕАД, за която на 10.04.2023г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна чрез вливане на Кей Би Си Банк (България) ЕАД в ОББ АД (Банката) Безспорно е, че ответницата – М. А. Д. е получила кредитиране в размер на 44 784 лв., като по делото с оглед възраженията за нищожност на договора и/или на отделни негови клаузи, се спори относно наличието на неизпълнени задължения за заплащане на Банката на сума над 9 175.16 лв. С определение № 593 от 13.11.2023 г., съобразявайки т. 10а, от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К. съдът, въз основа на приложеното за справка ч. гр. д. № 4646/2020 г. на СлРС съдът прие, че предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими. На 18.12.2020 г., ищецът – Банката, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 4646/2020 г. по описа на Районен съд – С.. По това дело, на 21.12.2020 г. са били издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за осъждането на М. А. Д. да заплати на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД преобразувано чрез вливане в „Обединена Българска Банка“ АД(“Банката”), по Договор за студентски кредит от 18.12.2011 г. следните суми: 55173.30 лева -главница; 3 956.08 лева - изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода 05.11.2019 г. до 01.12.2020 г.; 257.49 лева – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г.; 196.38 лева - изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г.; 24.00 лева - разноски за уведомяване; 1 192.15 лева-държавна такса; 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК са били изпратени за връчване на длъжника в рамките на образуваното по молба на ищеца изп. д. № 712/2021 по описа на ЧСИ М. М., с peг. № 768 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - С., на регистрирания постоянен адрес, съвпадащ с регистрирания настоящ адрес – в гр. С., кв. „Б.“ ••-•-••. След четири посещения в продължение на един месец връчването не е осъществено. Връчването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е нередовно, поради несъобразяване с изискването на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК - да са събрани данни чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверено от връчителя, с посочване на източника на тези данни в съобщението, че длъжникът не живее на адреса. В съответствие с изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК районният съд е извършил справка, от която е видно, че длъжникът – М. Д., работи като лека-специализант в МБАЛ „Сердика“ ИООД – гр. С.. Във връзка тези констатации ЧСИ – М. М. е извършила връчване на заповедта за изпълнение чрез ЧСИ – М. Ц., гр. С., по месторабота на ответицата, на 20.12.2022 г., на която дата е била връчена и призовката за доброволно изпълнение. Въз основа на горното се налага изводът, че заповедта и изпълнителният лист са връчени редовно и надлежно на длъжника на 20.12.2022 г., от която дата е започнал да тече срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК. На 23.01.2023 г., по ч. гр. д. № 4646/2020 г. по описа на СлРС са постъпили възражение по чл. 414 ГПК, частна жалба по чл. 419 ГПК и молба по чл. 420 ГПК, подадени от името на длъжника – М. А. Д., чрез пълномощник – адв. Д. Д. от АК – П., упълномощен от Адвокатско дружество – „К., Д. и партньори“ – гр. П., за което е налице пълномощно от длъжника (л. 44, л. 52 на ч. гр. д. № 4646/2020 г. на СлРС). Посочените съдебни книжа са били подадени чрез лицензиран пощенски оператор – „Спиди“, на 20.01.2023 г., съгласно товарителница (л. 62 от ч. гр. д. № 4646/2020 г. на СлРС). С възражението по чл. 414 ГПК от длъжника недвусмислено е оспорено наличието на задълженията, за които са били издадени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист. С подаването на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК чрез лицензиран пощенски оператор на 20.01.2023 г., съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК, срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК - започнал да тече от връчването на заповедта за изпълнение на 20.12.2022 г., е спазен, поради което даването по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на указания до ищеца от С.ски районен съд е правилно извършено и е налице правен интерес от предявяването на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията. Във връзка със спорните обстоятелства по делото се установява, че между страните Договор за студентски кредит от 28.01.2011 г. (Договора), сключен между Банката като кредитор и М. А. Д., като кредитополучател е бил одобрен кредитен лимит в размер на 44 784.00 лева, предоставен на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 3 732.00 лева, със срок за погасяване на кредита - 05.09.2028 г., платим на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 700.66 лева, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.09.2028 г. включително. В чл. 3.1. от Договора е определен фиксиран размер на годишна лихва от 7 %, като в ал. 2 е предвидено изрично, че се начислява от датата но усвояване на сумата по Кредита, на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по Кредита, при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без последния ден от този период). За забава в плащането на дължими суми по Кредита, в чл. 3.2 Договорът предвижда, че кредитополучателят дължи на банката лихва в размер на Основния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно, върху забавената сума (вноска или част от вноска), за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. В чл. 3.5 от Договора е предвидено право на ответницата като кредитополучател, при поискване, във всеки един момент от изпълнението на Договора да получава безвъзмездно извлечения по сметката, обслужваща Кредита, под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, в офис но Банката В чл. 4.2 от Договора е уговорен гратисен период от 85 месеца, считано от датата на подписване на Договора до 05.09.2018 г. включително, в който период кредитополучателят не дължи плащане по главницата и лихва по кредита (чл. 4.3. от Договора), но в който период, съгласно 4.4. изрично е предвидено, че се начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се капитализира годишно. Съгласно чл. 6.2 от Договора Банката има право да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми при неплащане от страна на Кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Поради неплащане на дължимите вноски в периода от 05.12.2019 г. до 05.11.2020 г. включително, съобразно клаузата на чл. 6.2 от Договора, с уведомително писмо с изх.№001 -16148 от 06.03.2019 г., връчено на 22.04.2019 г. Банката е обявила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. По повод на това, между страните е подписан Анекс № 1 от 17.05.2019 г., към Договор за студентски кредит от 24.08.2011 г., с което страните приели, че към 06.03.2019 г., задължението на кредитополучателят към Банката по Договор за кредит е в размер на 60 207.85 лв., като съгласно чл. 2 и чл. 3 от Анекса, страните са се съгласили, че отпада така обявената предсрочна изискуемост по кредита. Поради ново преустановяване на плащанията в установените срокове от Договора и погасителния план към него, с писмено уведомление - писмо – покана с изх.№ ИЗХ- 001-37010А от 27.07.2020 г., връчено по реда на чл. 47 ГПК съгласно протокол от 04.12.2020 г. за връчване от ЧСИ Г. Г. peг. № 915 в Регистъра на КЧСИ, район на действие - ОС С., съставен на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, залепено на адреса на кредитополучателя на 18.11.2020 г., Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Съгласно това и в съответствие с нормата на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 3 ГПК, съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на дата 02.12.2020г. След настъпването на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 18.12.2020 г., не се установява по делото извършването на плащания по кредита от страна на ответницата. От представените и приети по делото три заключения – представени на 10.07.2024 г.; на 11.09.2024 г. и на 07.11.2024 г., по назначената основна и допълнителни СИЕ, изготвени от в. л. К. К. се установява следното: При стриктно съобразяване на клаузите по процесния Договор, биха били в размери, както следва: Предсрочно изискуема главница в размер на 50 494.77 лева на 02.12.2020 г.; Редовно падежирали главници за периода от 05.12.2019 г. до 05.11.2020 г. включително - в размер 4 678.53 лв.; Начислена редовна възнаградителна лихва - в размер на 3 690.98 лева за периода от 05.11.2019г. до 05.11.2020г. включително. (неплатена); Начислена редовна възнаградителна лихва в размер на 265.10 лева върху усвоена и непогасена главница към 02.12.2020г., за периода от 05.11.2020г. до 01.12.2020г. включително; Разноски за уведомление в размер на 24.00 лева. Общият размер на постъпели по сметка на банката средства, платени в периода 05.10.2018 г. – 05.12.2019 г. е общо 9 896.99 лв. (показана подробно в таблица на стр. 9 от заключението), а с постъпилите по изпълнителното дело и чрез принудително изпълнение суми, е извършено погасяване в размер на 5 747.25 лв. в полза на НАП - частни вземания; 1 055.75лв. такси и разноски по изпълнителното дело и 20.00 лв. публични задължения – общо: 6823.00 лв. към 10.07.2024 г. Размерът на главницата, която се дължи по договора, ако не се прибавя капитализирана лихва е в размер на 44 784.00 лв. и лихва в размер на 15 450.42 лв. или общо 60 234.42 лв. Размерът на чистата стойност на кредита - без начисляване възнаградителни лихви и лихви за забава, след приспадане на всички платени от ответницата суми в полза на банката и в рамките на принудителното изпълнение по и. д. №712/2021г на ЧСИ- М. М. би бил 29 139.76 лв. По договора за кредит, банката не е начислявала лихва в размер, който да е различен или по-голям от посочения в чл. 3.1 фиксиран размер от 7 %, но в течение на гратисният период, съгласно ал. 2 на посочената клауза от договора, Банката е начислява уговорената лихва, считано от датата но усвояване но сумата по Кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяко сума по Кредита -при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без последния ден от този период) – показано в таблица на стр. 5 от това заключение, като на всеки 12 месеца, към размера на усвоената главница е начисляван и олихвяван размера на начислената лихва, съгласно чл. 4.4 от договора. От допълнителното заключение на вещото лице, представено на 11.09.2024 г. се установява, че ако за гратисният период от 85 месеца не се прилага клаузата за годишно капитализиране на лихвата, то размерът на задълженията би бил 44 784.00 лв. – главница и 13 453.87 лв. дължима лихва – некапитализирана. Съгласно заключението на вещото лице, представено на 07.11.2024 г., в случай, че не се прилага клаузата от Договора за капитализиране на лихвата, вещото лице посочва същият размер на главница и възнаградителна лихва за срока на договора – 44 784.00 лв. главница и дължима лихва (некапитализирана) – 13 453.87лв., като изчислява размера на анюитетната вноска в този случай – 519.98 лв. При този размер на анюитетната вноска, със заплатените преди обявяване на договора за предсрочно изискуеми суми от общо 9 914.94 лв., след разпределянето им в съответствие с уговорената в Договора поредност за погасяване (чл. 3.4), от заключението на вещото лице се установява, че ответницата би изпаднала в забава към 05.05.2020 г., в който случай, непогасената част от главницата би била 39 312.13 лв., а размерът на неплатнената възнаградителна лихва (чл. 3.1) е в размер на 1 560.58 лв. – изчислена от съда в съответствие ес посочените за периода от 05.2020 г. до 02.12.2020 г. в определения от стр. 7 до стр. 9 на заключението погасителен план, след намаляване на дължимата лихва за м. май 2020 г. и определяне на дължимата лихва за м. декември 2020 г. за 2 дни. Съдът намира за недоказано възражението на ответницата, че е изплатила 20 000 лв. за погасяване на задълженията по договора за кредит. Твърденията в тази насока се основават на представените с отговора на исковата молба 29 броя извлечения от сметка, в които, относно размера на погашението, ответницата чрез пълномощника си се позовава на отразените като дебит, „608652 погашение вальор“ суми. След изискване и представяне от ищеца на справки „Детайли на операции по сметка с IBAN ••••••••••“, свързани с осчетоводяването от Банката на просрочия по Договор за студентски кредит от 24.08.2011 г., кредитополучател М. А. Д., от разясненията на вещото лице (заключение от 07.11.2024 г. и разяснения на вещото лице в о. с. з. на 17.10.2024 г.) се установява, че всеки кредит се въвежда със съответните параметри от Подписания договор за кредит, като дата за погасяване на месечните вноски е 05 число на месеца. На тази дата автоматично се въвежда операция се текст " - 608658 погашение вал."5 мес. Год.", като се отразява дължимата сума, а не платената, като в край на деня, при наличие на депозирани средства по сметка, се извършва операция за погасяване на месечното задължение. Ако такива средства липсват се извършва две операции, при които дължимото месечно задължение се разпределя на две: дължима главница и дължима лихва за съответния месец. Ако има непогасени предходни месечни вноски, ако са направени вноски по сметката, те се отнасят за погасяване на неизплатените задължения. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна се налага изводът, че предявените искове са частично основателни, предвид следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432 ТЗ вр. чл. 16 и сл. ЗКСД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на вземания, произтичащи от договор за предоставяне кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка се регулира от нормите на специалния спрямо общите закони – ТЗ и ЗЗД, Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Касае се за целеви кредит, ползващ се с с финансовата подкрепа на държавата, поради което специалният закон регламентира по императивен начин реда за сключването му, като поставя и особени изисквания към неговата форма и съдържание, както и последиците от неспазването им, като изричво в чл. 17, ал. 5 ЗКСД препраща към правилата на чл. 143 – 148 ЗЗП, относно регламентацията на неравноправни клаузи. При липсата на спор относно факта на сключването на Договор за студентски кредит от 28.01.2011 г. (Договора), между Банката като кредитор и М. А. Д., като кредитополучател, за кредитен лимит в размер на 44 784.00 лева, който е усвоен от кредитополучателя чрез заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя в „Тракийски университет“ – Стара Загора, всяка в размер на 3 732.00 лева, при уговорено погасяване на кредита с крайна дата - 05.09.2028 г., платим на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 700.66 лева, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.09.2028 г. включително, спорните въпроис по делото от правна страна са свързани с валидността на дооговора съобразно особените разпоредби на Закона за кредитирането на студенти и докторанти, Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Съгласно специалната разпоредба на чл. 17 ал. 6 ЗКСД, когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 (ЗКСД), както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 (ЗКСД), договорът за кредит е недействителен. Във връзка си изискването на чл. 17, ал. 1 ЗКСД, по делото не се поддържа възражение за недействителност поради липса на изискуемата от закона писмена форма за действителност. Договорът е сключен в писмена форма, на ясени и разбираем български език. Основните възражения от ответницата са за нарушения по смисъла на чл. 17, ал. 4 ЗКСД - кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, в която връзка се поддържа довод, че договорът съдържа клаузи, уговарящи плащания в отклонение от нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД, чрез предвидената в чл. 4.4 то Договора капитализация на лихви, по който начин размерът на дължимата главница е увеличен, с размера на дължимите през гратисния период лихви спрямо сумата на средствата, отпуснати за такси за обучение, като от друга страна, в преддогодворните отношения от страна на Банката не са били разяснени в съответствие с чл. 18, ал. 3 ЗКСД достатъчно ясно и по подходящ начин условията по-договора, водещи до това увеличение на размера на главницата. Съдът намира за неоснователно във връзка с чл. 17, ал. 6 ЗКСД възражението за нарушение по чл. 18, ал. 3 ЗКСД за неуведомяване на ответницата относно всички условия на договора за кредит. Законът не поставя изискване относно формата за уведомяване относно условията на кредита. Както се посочи, клаузите на договора за формулирани ясно, в съответствие с утвърден – ДВ бр. 33/30.04.2010 г., типов договор съгласно чл. 7 ЗКСД, на разбираем български език, като уговарянето на условия в отклонение на изискванията за определяне размера на задълженията – чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗКСД не са равнозначни на неуведомяване относно всички условия на кредита. Съдът намира за неоснователно позоваването от ответника на нормата на чл. 22 ЗПК, регламентираща като основание за нищожност – липсата на предвидено от чл. 11, ал. 1, т. 10 от същия закон условие за посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. ЗКСД е специален и дерогира общия ЗПК, като предвижда особени и съобразени с целта на кредитиране разпоредби за определяне съдържанието на договора и размера на задълженията – в чл. 6 и чл. 24 ЗКСД, дерогиращи разпоредбите на чл. 22 и чл. 11, ал. 1 ЗКП. ЗКСД регламентира специфични условия за кредитиране, обусловени и от предвидената с него – чл. 12 – чл. 15 ЗКСД финансова подкрепа на Държавата спрямо определен кръг лица – студенти и докторанти, която се задължава спрямо банките, отпуснали кредити, във формите, при условията и по реда, предвидени в специалния ЗКСД. В рамките на дължимата служебна проверка за останалите основания за недействителност по чл. 17, ал. 6 ЗКСД, съдът намира, че такива не се установяват от формална страна, като се налага извод, че процесният договор не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Във връзка с установените по делото чрез заключението на вещото лице К. К. (10.07.2024 г.) обстоятелства, свързани с определяне размера на дължимата лихва - 50 494.77 лв., съдът намира за доказано твърдението за нарушение по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД. Това нарушение обаче, предвид изричното уговаряне в клаузата на чл. 4.4. за начисляване на лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се капитализира годишно, няма за последица извършването на плащания, които не са включени в договора, в т. ч. типовия договор по чл. 6 ЗКСД, поради което не е налице предвиденото в чл. 17, ал. 7 ЗКСД пр. 2 вр. чл. 17, ал. 4 ЗКСД условие за недействителност на договора за кредит. Нарушаването на регламентирания императивно от закона ред и начин за формиране размера на главницата имат за последица съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 20, ал. 2 ЗКСД – нищожност на клаузи на договора за лихва над размера от 7 % върху общия размер на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен, поради уговорените в отклонение от чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 20, чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗКСД условия, водещи както до формиране на главница над размера на таксите за обучение, така и до увеличен размер на лихвата, чрез анатоцизъм. Анатоцизмът е сложна лихва, представляваща капитализиране на лихва от първичен дълг, като се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва. Вярно е, че като правило, това е допустимо, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, но е при условията, регламентирани в наредби на БНБ, каквито липсват и не е налице правна възможност страните по договора за кредитиране на студенти, да уговарят олихвяване на начислени лихви чрез капитализирането им. В този смисъл практиката на ВКС на РБ по чл. 290 ГПК, представена чрез Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г., II т. о., ТК, и др. е безпротиворечива. Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че задълженията на ответницата се определят от заключението на вещото лице – К. К., представено на 07.11.2024 г., съобразен с чл. 24, ЗКСД включващо само главницата, формирана по предвидения от закона – чл. 21, ал. 1 ЗКСД начин - въз основа на дължимите такси за срок, равен на срока на обучение на кредитополучателя, съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна степен, както и чл. 20, ал. 1 ЗКСД. Съобразно това, размерите на задълженията на ответницата се определят като анюитетни вноски от по 519.98 лв., в който размер извършените плащания съответстват на възникналите задължения до 05.05.2020 г., като са останали незаплатени следните суми: 39 312.13 лв. - главница, заедно със законна лихва за забава върху този размер, за периода от 18.12.2020 г. до изплащане на вземането; 1 560.58 лв. възнаградителна лихва, изчислена за периода от 05.05.2020 г. до 02.12.2020 г. - изискуема редовна възнаградителна лихва; 152.88 лв. - изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. (на която дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем) до 15.12.2020 г., както е претендирано вземането, заедно със сумата от 24 лв. разноски за уведомяване. Във връзка с датата, на която според заключението на вещото лице ответницата би изпаднала в забава, съдът намира за необходимо да посочи, че към 02.12.2020 г., когато кредитъ е обявен за предсрочно изискуем, са били налице предвидените в договора – чл. 6.2, условия за това, а именно забава за три и повече месечни вноски. Считано от 13.05.2020 г. е отменено извънредното положение в страната, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и от 13.04.2020 г., като съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срок от два месеца след отмяната на извънредното положение, задълженията по договори, сключени с банки не може да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Съобразно това, забавата на ответницата, която определя условията за предсрочна изискуемост, настъпва след 13.07.2020 г., като към 02.12.2020 г. е налице забава за плащане на три и повече месечни вноски, включително при определянето им в размера от 519.98 лв. – без капитализиране, съгласно условията на чл. 4.4. от процесния договор. Над посочените размери, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Съгласно т. 11 г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.204 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, като съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.203 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, държавната такса в хипотезата но обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК да всеки съединен иск, в размерите по чл. 1 от ТДТКСГПК. Съобразно горното, ответницата следва да бъде осъден да заплати на Банката дължимите и заплатени в заповедното и в настоящото производство разноски за държавна такса и юриск. възнаграждение, както следва: 1 572.49 лв. д. т. по предявеният иск за главница; 62.43 лв. по предявеният иск относно вземането за възнаградителна лихва; 50 лв. – законна лихва и разноски. Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. Д. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 1 340.17 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и 200 лв. – заплатен депозит за вещо лице. Мотивиран от гореизложеното, съдът