Решение № 256 от 18.6.2021 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 202/2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК. Обжалваното решение С Решение №260137/04.03.2021г., постановено по АНД №2540 / 2020г. Районен съд Стара Загора потвърдил наказателно постановление №71 от 23.09.2020г., издадено от директора на РИОСВ град Стара Загора, с което на „Б.А“ ЕООД, ЕИК-160093241, седалище град Асеновград за нарушение на чл.65, ал.3, вр. с чл.35, ал.2, т.2 и на осн. чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 200 лева. Обстоятелства по обжалването Недоволен от решението останал административно – наказаният, който чрез процесуален представител го обжалва в срок. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение и неправилност поради нарушение на материалния закон, постановено при несъответствие с приложените материално правни разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Касаторът твърди, че въззивният съд не разгледал наведените пред него възражения за допуснати формални нарушения на административно наказателната процедура /АНП/, за непълноти в съдържанието на АУАН и НП. Що се касаело до приетото от РС относно вписаната дата на нарушението, то изложените в тази насока се считат за неправилни. Мотивират се и конкретни доводи за допуснати според касатора съществени нарушения на проведеното АНП. Според касатора било констатирано, че същият извършвал превоз и така бил посочен, но бил наказан като лице, което не притежавало документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци. Не се правело разграничение между превоз и транспортиране на отпадъци, което водело до невъзможност да се определи квалификацията на нарушението, съотв. и неговото наказване. Коментират се текстове от ЗУО и регламент /ЕО/ № 1013/2006, където се правело разграничение между понятията „ транспорт“ и „превоз“. Съгласно т. 43 от ДП на закона „транспортиране“ бил превозът на отпадъци, вкл. съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност, а в случая касаторът нямал качеството на оператор по см. на ЗУО. Именно последният можел да събира и транспортира, за това и в сочения текст на чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО се съдържали две деяния и употребения съюз бил „и“. Касаторът не бил „оператор“ и фактически нямал възможността да събира отпадъци и е трябвало да се изясни кое от двете дейности бил извършил. В последващо изложение в касационната жалба се мотивират и конкретни доводи за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН, както и за неяснота при прилагане на санкционната разпоредба на чл.136, ал.2, т.2 от ЗУО, която съдържала редица хипотези. На последно място се сочи, че съгласно чл.95, ал.1 от ЗУО, превозът на отпадъци в рамките на ЕС със или без транзит през трети страни, вносът в УС от трети страни, износът от ЕС за трети страни /какъвто бил и случая/ и пр. се извършвали при условията на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 и това бил нормативът, съгласно който били оформени необходимите документи, копие от които били представени по преписката. Прилагайки този регламент, се удостоверявало, че нямало извършено административно нарушение с умисъл и цел да се избегне прилагането на която и да било вътрешна норма. Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от законния си представител Управителя и адв. Г., която поддържа касационната жалба и моли да се отмени въззивното решение, като се отмени и процесното наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба – РИОСВ Стара Загора, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила като правилно и законосъобразно обжалваното решение на РС Стара Загора. По същество на спора Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата се явява неоснователна. За да потвърди процесното наказателно постановление /НП/, РС Стара Загора приел за безспорно установена описаната в постановлението фактическа обстановка по извършване на деянието, определено като нарушение на разпоредба от ЗУО. РС също така приел за безспорни и обстоятелствата, че наказаното дружество било превозвач на отпадък с код 15 01 01 – хартиени и картонени опаковки в количество съотв. 23, 46т. и 23, 80т., като превозът се осъществявал по направление от Р. България към Р. Турция, за което били издадени съотв. документи- договори, два бр. ЧМР, фактура, митническа декларация от 28.05.2020г., придружаваща превоза на отпадъците. Според РС задължение било за наказаното дружество, като превозвач на отпадък да притежавало разрешение за тази дейност, като това не се оспорвало, тъй като на 05.06.2020г. такова разрешение било издадено и превозът реализиран, но това било едва след проверката. Съдът приел, че по силата на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО наказаният носел отговорност, която била обективна. Нямало основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, като изложил своите съображения за това. Въззивният съд приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, настоящ касатор, че имало разлика между АУАН и НП относно сочената дата на нарушението, като мотивирал довода си. В заключение посочил, че не установил допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и същото отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, правилно бил приложен законът, нямало основание за изменение на наложената санкция. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. На първо място следва да се посочи, че макар да се претендира от касатора и касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, то липсват конкретни доводи за такива и то по см. на чл.348, ал.3 от НПК и същото не следва да се преценява от този съд. Не е налице и претендираното основание по чл.348, ал.1, т.1. Не се споделя за основателен доводът, че във въззивното решение няма произнасяне по направените в жалбата възражения за допуснати формални нарушения. Видно от мотивите на въззивния съдебен състав, РС приема, че при провеждане на АНП няма допуснати нарушения, които да са от категорията на съществените такива, вкл. има и довод, че е спазен императива на чл.57 от ЗАНН. При този извод, не се налага мотивиране на отговор от страна на РС в неговото решение на всяко изложено съображение от жалбоподателя. Ако последният счита за неправилен този извод, следва пред тази инстанция да мотивира конкретно, защо се явява неправилен този извод, като се визират ясно обстоятелства и доводи, които да опровергават приетия от РС извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на поведеното конкретно АНП. Такива пред касационната инстанция се сочат, но те не се приемат за основателни, поради което се споделя приетото то въззивния съд, че няма допуснати съществени процесуални нарушения. Не се явява основателно твърдението на касатора, че липсва реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в частност дата на нарушението. Обективният преглед на не оспорените писмени доказателства – АУАН и НП, сочат, че и в двете еднопосочно и без противоречиво се претендира от органа, че така описаното от обективна страна деяние е извършено на 28.05.2020г., а е установено на 29.05.2020г. Така изцяло се изпълва формалното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да се сочи дата /момент/ на нарушението. Дали на тази дата де факто е извършено описаното деяние от дееца е въпрос по същество на спора. От формална страна обаче в процесните АУАН и НП има изрично визирана дата на извършване на нарушението и тя се определя еднакво в тях. Фактът, че превозът е един период от време, както претендира касатора, не променя горния извод, защото деянието, което се определя като нарушение на конкретен текст от ЗУО се извършва чрез бездействие и това е така към така визираната дата и на посоченото място. Следва да се посочи, че именно от приложеното от самото наказано лице писмено доказателство-митническа декларация, безспорно се установява, че стоките, които касаторът ще превозва през границата на страната, са декларирани от него пред митническите органи именно на 28.05.2020г., която дата се визира и като момента на нарушението по ЗУО. Не се споделя доводът на касатора, че е нарушен чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като в АУАН няма конкретизирани обстоятелствата по извършване на нарушението. Така даденото описание от обективна страна на деянието е в достатъчна степен необходимото, за ангажиране на административно-наказателна отговорност на осн. чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. Това е така, защото се визират обстоятелства за извършване от страна на „Б.а“ ЕООД на превоз чрез транспортни средства на хартиени и картонени опаковки, които съставляват отпадък с посочен код по Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците, което несъмнено сочи на дейността „транспортиране“ по см. на §1, т.43 от ДР на ЗУО, а лицето, което транспортира отпадък следва да има документ по чл.35 от ЗУО относно тази дейност, в противен случай носи административно-наказателна отговорност на осн. чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. Фактът на транспортиране на така индивидуализирания по вид отпадък не се оспорва от наказания, напротив, чрез представените от него писмени доказателства той се потвърждава. Тъй като към 28.05.2020г. „Б.а“ ЕООД не удостоверява регистрация и не представя документ за тази дейност, съгласно реда на гл. Пета, раздел втори, е налице извършено от него противоправно бездействие, което е санкциеруемо. Не се споделя тълкуването на касатора, че той не може да е субект на наказанието по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, тъй като няма качеството на „оператор на отпадък“. Санкционната норма не въвежда такова изискване, нито това се следва и от тълкуването на посочените като нарушени материално-правни норми. Последните се намират в глава Трета на закона, наименувана „Изисквания за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци“, като установеният от законодателят режим по отношение на тези дейности е основно разрешителен и само в посочените изключения регистрационен /вж. чл.78 и сл. от ЗУО/. Именно такова изключение е налице по отношение на дейността, която извършва на 28.05.2020г. наказаният, но въпреки това той не удостоверява спазване на това изискване и именно за това следва да носи съотв. отговорност. Също не се споделя за основателен доводът относно приложимост на въведените в Регламент ЕО №1013/2006г. понятия „транспорт“ и „превоз“. Въпросният регламент дава правна рамка относно превоза на отпадъци и в неговите т.33 и т.34 от чл.2 дава определение на тези понятия. Видно от съдържанието на същите, те по никакъв начин не се разграничават от определението „транспортиране“, дадено в §1, т.43 от ДР на ЗУО. Същественото е обаче, че регламентът не дерогира изискването, въведено в националното законодателство дейността по транспортиране /т.е. превозът/ на отпадък да се извършва от лица, които имат надлежна регистрация и документ за извършване на тази дейност. При безспорната установеност на релевантните за спора обстоятелства от обективна страна на деянието, при несъмнеността на липса на допуснати съществени процесуални нарушения на закона и правилно приложена санкционна разпоредба, изводът на РС за потвърждаване на процесното НП се явява правилно изведен, не е налице визираното касационно основание, поради което следва решението да се остави в законна сила. Ответникът по касация не претендира разноски и такива съотв. не му се следват. Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, от АПК, Съдът