Решение № 976 от 25.3.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 918/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закон за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба на В. С. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Г. П. Р., от [населено място] срещу Експертно решение № 91955 от заседание № 119 от 21.10.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични, нервни и ССЗ. В жалбата и в съдебно заседание от оспорващата страна се излагат мотиви, че решението на НЕЛК е процесуално незаконосъобразно, защото ответникът не е изпълнил задължението си да установи всички релевантни факти по спора, както и не е събрал необходимите доказателства за тях, поради което е и немотивирано. Освен това ЕР е постановено от некомпетентен състав, доколкото в конкретния състав, постановил ЕР не е включен специалист по детска кардиология, въпреки водещата диагноза на детето, а и не е извършен преглед на последното. Алтернативно релевира доводи за материална незаконосъобразност, като твърди, че неправилно не е отчетено естеството на заболяването и функционалните дефицити у детето в резултат на това. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Г. Н., който поддържа жалбата по изложените в нея мотиви. В допълнение към тях, в приложените по делото писмени бележки сочи, че ЕР е неправилно, тъй като определения % вид и степен на увреждане на детето (ВСУ) се основава на използваната от НЕЛК скала на Росс, създадена да степенува сърдечна недостатъчност (СН) при кърмачета и малки деца, каквото В. не е, тъй като същата е в предучилищна възраст, а за деца в тази възрастова категория – 3-7 години, според Забележката към Раздел I „Органични сърдечни увреди“ на Ч. Ч. „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ от Приложение № 1 на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), при оценка на сърдечната недостатъчност при деца в предучилищна възраст (3-7 години) и в училищна възраст се използва друга скала – Скалата по НИХА. Според тази приложима в случая скала, според приетата СМЕ се следва по-висок процент от определения от НЕЛК ВСУ – 40%, а не 30%. По тези мотиви се иска от съда да отмени ЕР като незаконосъобразно. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответникът – НЕЛК – специализиран състав по хирургични, нервни и ССЗ, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Подробни съображения както за допустимостта, така и за валидността на ЕР на НЕЛК излага в нарочно писмено становище, приложено по делото. Твърди, че решението на НЕЛК е постановено от надлежен административен орган в пределите на неговите правомощия, функциониращ в надлежен състав при спазване на материалния закон и процесуалните правила. По тези съображения моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди Експертно решение. Претендира разноски. Заинтересованата страна ТЕЛК към МОБАЛ – Велико Търново, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна ТП на НОИ – В. Търново, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна - Агенция за хората с увреждания – Велико Търново, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: По делото е приложено и прието като доказателство медицинското досие на В. С. Н., от което се установява, че с Експертно решение на ТЕЛК при „МОБАЛ – Д-р Ст. Ч.“ – Велико Търново № 90404 от заседание 121/30.06.2021 г. В. Н., тогава на 5 години, била преосвидетелствана по документи и е получила оценка на ВСУ 30 % при водеща диагноза и общо заболяване „Междукамерен септален дефект“ за срок от 3 години. С жалба от 02.08.2024 г. В. С. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Г. П. Р., е оспорила експертното решение на ТЕЛК – Велико Търново пред НЕЛК - София, чрез РКМЕ, която е заведена същия ден в деловодството на РЗИ – Велико Търново, РКМЕ. С обжалваното в настоящето дело ЕР № 91955 от заседание № 119 от 21.10.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, нервни и ССЗ на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи от 2024 г. ( ПУОРОМЕРКМЕ ) е постановил решение по документи, с което потвърждава ЕР на ТЕЛК в частта за % ВСУ, като е и е съкратил до 1 година срокът, за който този процент е определен. В решението са изложени констатации базирани на медицинските изследвания на детето в представените документи и мотивите в експертното решение. Прието е, че за вроденият междукамарен дефект без нарушение на систолната функция и без прояви на сърдечна недостатъчност, без нужда от консервативна терапия и оперативна корекция (каквото е имало през 2020 г.), а с необходимост само от наблюдение, на основание т. 6, раздел I, Ч. Ч. от Приложение № 1 към НМЕ на детето В. се следва 30% ВСУ за срок от 1 година. ЕР на НЕЛК е съобщено на жалбоподателката на 01.11.2024 г., според представената по делото обратна разписка на л. 16 от делото. Недоволна от него тя го е оспорила по съдебен ред с жалбата, посочена в началото на това решение на 14.11.2024 г., като въз основа на нея е образувано настоящето дело. Предвид предмета на спора в хода на същото като доказателства са приети административната преписка, изпратена с писмо изх. № Ю 836/03.12.2024 г. на НЕЛК и писмени доказателства по делото –. По искане на жалбоподателката е назначена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), вещото лице по която след като се е запознало с приложената медицинска документация към преписката на НЕЛК и е извършило преглед на детето е дало отговор на въпроси, поставени от жалбоподателя на л. 53 от делото. В експертното си заключение вещото лице посочва, че заболяването на детето В. е вродена сърдечна малформация – перимембранозен междукамерен септален дефект, който обуславя клинични белези на лека сърдечна недостатъчност и умерено ограничен физически капацитет. Посочено е, че при детето са налице клинични белези на изразена сърдечна недостатъчност, за която е и провеждана медикаментозна терапия. Спрямо тези клиничните белези, състояние на детето се класифицира като втори функционален клас по класификацията на НИХА, което обуславя умерено ограничен физически капацитет, като белези на сърдечната недостатъчност се наблюдават при физически усилия. При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до компетентния съд. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви: Обжалваното експертно решение е издадено от Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, нервни (неврологични) и сърдечно-съдови заболявания, включващ д-р И. С. Т. – председател, д-р Е. Л. К. – К. и д-р Д. М. М. - членове. Според чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава, а ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че в специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина. Текстът на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи, че НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Предвид особеностите при протичане на заболяванията и резултатът от тях в незрелия детски организъм законът, в множество свои императивни разпоредби – чл. 103, ал. 5 от ЗЗ, чл. 3, ал. 3 от НМЕ, чл. 3, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, изисква експертизата на ВСУ на децата до [възраст] възраст да се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на специалист по детски болести (лекар с призната специалност педиатрия). Съдът извърши служебна справка за специалността на членовете на посочения Специализиран състав на НЕЛК в публичния национален регистър на БЛС ( eBLS - Търсене на лекари ), при което установи, че председателят на състава - д-р И. С. Т. с УИН 2300004532, е със специалност Хирургия, д-р Е. Л. К. – К., с УИН 2300003443, е със специалност „Педиатрия“, а д-р Д. М. М. с УИН 2300002560 е специалист „Вътрешни болести“ и „Кардиология“. Решението е подписано от председателя на състава и всички негови членове, поради което няма допуснати нарушения, свързани с правилата за кворума и мнозинството. По изложените съображения съдът намира, че експертното решение е издадено от компетентен орган – от специализиран състав, определен по реда на чл. 18, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, компетентен по профила на заболяването, с необходимия брой лекари със съответната медицинска специалност, включително лекар с призната специалност педиатрия, предвид възрастта на освидетелстваното лице. Решението на НЕЛК е в изискуемата от закона писмена форма. При неговото издаване обаче, във връзка със задължението за мотивирането му, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които представляват самостоятелно основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Няма спор в съдебната практика, че експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на ВСУ, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното дете, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с решението процент ВСУ, по съображения, че същият се явява занижен. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая ( чл. 35 от АПК ), така и на специалното изискване по от чл. 62 и 63 от НМЕ. Оспореното решение е издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ – Велико Търново. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ВСУ със степента на установения функционален дефицит. Спорният въпрос по делото е какъв е действителният процент на степента на увреждане на освидетелстваното дете, чието разрешаване е определящо за извода относно правилното приложение от административния орган на материалния закон. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че определеният процент ВСУ с Експертно решение на НЕЛК не съответства на здравословното състояние на В. С. Н.. Вещото лице – детски кардиолог, е посочило, че детето В. е с вродена сърдечна малформация – перимембранозен междукамарен септален дефект, който обуславя клинични белези на лека съдебна недостатъчност и умерено ограничен физически капацитет. Спрямо клиничните белези, състояние на детето се класифицира като втори функционален клас по класификацията на НИХА, което обуславя умерено ограничен физически капацитет, като белези на сърдечна недостатъчност се наблюдават при физически усилия. В тази връзка, лекарят – детски специалист изрично е посочил, че приложима в случая е общата забележка относно Раздел I, който изисква оценката на сърдечната недестатъчност на се прави при деца в предучилищна възраст като В. по скалата НИХА, а не Росс, както е практикувал ТЕЛК и съответно НЕЛК, поради което неправилно е отречена наличната у детето сърдечната недостатъчност от клапния дефект на детето, след като е налице леко изразена диастолна дисфункция и съответно при обичайни физически усилия у детето се появява умора, задух, стенокардия. Т.е. според заключението детето В. има СН и обратния извод на ТЕЛК и НЕЛК не отчитат медицинското му състояние, а и се основава на грешна скала за оценка. Предвид горното, вещото лице е посочило, че приложимата норма в случая относно ВСУ на детето е тази на т. 2.1. от Р. П. на Ч. Ч. от Приложение 1 на НМЕ, а не на т. 6, посочена от ТЕЛК и НЕЛК, която определя процент за вродени сърдечни малформациии без хемодинамични отклонения, които се нуждаят само от наблюдение, без медикаментозно и оперативно лечение. Съдът кредитира изводите на СМЕ относно здравословното състояние на детето, като счита, че обстоятелството, че на същото е предписвано навсякъде и винаги медикаментозно лечение изключва изобщо приложението на т. 6, но същата точна е неприложима и доколкото медицинските изследвания на детето показват хемодинамични отклонения, и в частност диастолна дисфункция. Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая това не е сторено. Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното решението на НЕЛК, се явява постановено в противоречие и в нарушение на чл. 62 от НМЕ, която изисква ВСУ да се определя въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. По изложените съображения оспореното експертно решение на НЕЛК следва да бъде отменено като, предвид обстоятелството, че съдът няма как да замести органите на медицинската експертиза в експертната им дейност, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на НЕЛК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 от АПК на този орган следва да бъде определен и срок за издаване на административния акт, а именно срок от три месеца, колкото е срокът за произнасяне с експертно решение по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски в размер на 250 лева за СМЕ и на адвоката за присъждане на сумата от 1 000 лв. (от претендираното 1200 лева) за адвокатско възнаграждение. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с нематериален интерес се следва възнаграждение от 1000 лева, която сума според съда съответства на фактическата и правна сложност на настоящето дело и обема на изпълнената работа от адвоката по него. Доколкото правната защита е оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАдв, сумата за адвокатското възнаграждение следва да се присъди на адвоката. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът, Административен съд –Велико Търново, Четвърти състав,