РЕШЕНИЕ

№ 1327

гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900604 по описа за 2024 година Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Ищецът „И., В. и Ко“ ООД твърди, че извършеното на 01.04.2015 г. вписване в ТРРЮЛНЦ към АВ по партидатата на ответното дружество на адреса гр. София, бул. •••••••, като адрес на управление на дружеството, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че е собственик на имотите, находящи се на вписания адрес на управление на ответното дружество, като последното никога не е имало каквато и да е връзка с този адрес или с ищцовото дружество. Ето защо счита, че процесното вписване нарушава установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в ТРРЮЛНЦ и достоверност на вписаните в регистъра обстоятелства. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вписване под № 20120706123851 по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ –АВ, в частта, с която е вписан като седалище и адрес на управление на дружеството следния адрес - гр. София, район „Триадица“, п.к. 1000, бул. •••••••, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, съответно да постанови заличаване на това обстоятелство. Не претендира разноски по делото.

Ответникът „О Е.Д. И“ ЕООД не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск и приетите доказателства в хода на производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

От представеното от ищеца писмено доказателство – нот., акт № 93, т. I, рег. № 6243, дело № 83/2007 г., се установява, че на 26.04.2007 г. ищцовото дружество закупува апартаменти №№ 5 и 6, находящи се на четвърти етаж в жилищна сграда, с административен адрес: гр. София, бул. •••••••“ № 28.

От извършената справка по партидата на ответника в АВ-ТРРЮЛНЦ, ЕИК •••••••, се установява, че процесното вписване № 20120706123851 е извършено по заявление образец А4 № 20150326172300 за вписване на дружество „О Е.Д. И“ ЕООД в Търговския регистър. Като седалище и адрес на управление на дружеството е заявен следният адрес: гр. София, район „Триадица“, п.к. 1000, бул. •••••••. Този адрес е вписан като седалище и адрес на управление в чл. 2 от представения към заявлението учредителен акт на дружеството, приет на 24.03.2015 г. от едноличния собственик на дружеството украинският гражданин И.Ф.. Заявлението за вписване е подадено от Д.Г.К., в качеството й на адвокат с изрично пълномощно. Като електронна поща за изпращане на указания и връчване на отказ по чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ е посочена •••••••.com.

С приетия по делото доклад Съдът е указал на страните, че приема за установено, че на адреса, вписан като адрес на управление на ответника, се намира адвокатско дружество „И., В. и Ко“, в което съдружници са адв. Д. Г.И. и адв. Р.Т.В., които са и съдружници в ищцовото ООД към момента на подаване на исковата молба. Посоченият от адв. Д.Г.К. в заявлението за вписване на процесното обстоятелство електронен адрес е с домейн, който се ползва от адвокатско дружество „И., В. и Ко“, В регистъра на Адвокатска колегия – София адв. К. е вписана с адрес на адвокатската кантора - гр. София, бул. •••••••, имейл с домейн, ползван от адвокатско дружество „И., В. и Ко“ и интернет страница – www.ivlawfirm.com, която страница е на адвокатско дружество „И., В. и Ко“ и на нея адв. Д. К. е посочена като част от екипа на адвокатското дружество.

В раздел „Кои сме ние“ на интернет страницата на образуваното от съдружниците в ищцовото дружество адвокатско дружество „И., В. и Ко“ /www.ivlawfirm.com/ е качена брошура, в която е представен екипа и предлаганите от дружеството услуги. Сред посочените в тази брошура услуги в сферата на „Структуриране на чуждестранни инвестиции“ са включени и тези, свързани с предоставянето на номиниран директор/и на дружествата, както и на седалище и адрес на управление.

От изпратената от Агенция по вписванията справка е видно, че към 04.09.2024 г. в ТРРЮЛНЦ има вписани 56 юридически лица с адрес на управление: гр. София, бул. •••••••. Петдесет и две от заявленията за вписване на този адрес на управление за включените в справката юридически лица са подадени от Р.Т.В., Д.Г.К., Д.П.И., М.Н.Д., А.Б.У., Д. С. К. /тези адвокати фигурират като част от екипа на „И., В. и Ко“ на наличната на интернет страницата на дружеството брошура/ и Е.М. Г. /вписана в регистъра на Адвокатска колегия – София с адрес на адвокатската кантора - гр. София, бул. ••••••• и имейл с домейн, ползван от адвокатско дружество „И., В. и Ко“/.

Чрез иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ заинтересуваното лице, което не е участвало в охранително производство, би могло да установи порочността на вписаното с охранителния акт обстоятелство. В случая ищецът твърди, че е налице третата от предвидените в чл. 29 от ЗТТРЮЛНЦ хипотези - вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно: вписване на седалище и адрес на управление на ответното дружество, на който адрес се намират притежавани от ищеца имоти и на който адрес ответното дружество никога не е извършвало дейност.

Адресът на управление на едноличното дружество с ограничена отговорност /каквато правна форма има ответното дружество/ е част от задължителното съдържание на учредителния акт – арг. от чл. 115, т. 1 вр. чл. 114, ал. 3 от ТЗ и представлява обстоятелство, което подлежи на вписване, съгласно чл. 119, ал. 2 от ТЗ, в ТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството в поле № 5 от група "Основни обстоятелства". За да бъде извършено вписване на това обстоятелство следва да се представи валидно решение на едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ за приемане на учредителен акт, в който да бъде посочен заявеният за вписване адрес на управление /чл. 140, ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ/. Към заявлението за вписване на това обстоятелство, както при учредяване на дружеството, така и при последваща промяна на този елемент от общия статус на дружеството, заявителят не следва да представя доказателства, че определеният с дружествения договор/учредителния акт адрес на управление на дружеството действително съществува или че на адреса се намира имот, който е собственост на дружеството или на лице, свързано с него /напр. съдружник, едноличен собственик на капитала, управител/. Затова вписването на адреса на управление е обусловено единствено от наличието на решение на едноличния собственик на капитала за приемане на учредителен акт, с който да е определен адресът на управление. В случая с процесното заявление са представени доказателства за валидно взето решение от едноличния собственик на капитала за приемане на учредителен акт, в чл. 2 на който като седалище и адрес на управление е посочен вписаният с оспореното от ищеца вписване адрес. Следователно вписаният в регистъра адрес на управление на ответното дружество е съответен на действителното съдържание на акта на едноличния собственик на капитала, като по делото не се установи след приемане на този акт да е установена неговата нищожност по предвидения в закона ред.

Настоящият съдебен състав не споделя поддържаната от ищеца теза, че основателността на предявения иск може да бъде обоснована с принципа, установен в чл. 10 от ЗТРРЮНЦ. Непритежаването на вещни права на ответното дружество върху имота, находящ се на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление, както и липсата на служители и осъществяване на дейност на този адрес, не обосновава извод, че вписването на адреса противоречи на установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип. Съгласно вече изложените мотиви, няма законоустановено изискване заявяващото вписване на адрес на управление лице да ангажира доказателства, че разполага с правото и възможността да осъществява реално дейността си на този адрес. Напротив законодателят е допуснал, че е възможно дружеството да не осъществява дейност на вписания в регистъра адрес на управление, като за тези случаи е предвидил фингираното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 и 4 ГПК, чл. 619, ал. 1 от ТЗ и др. За пълнота следва да се отбележи, че от приетите за установени по делото факти, може да се направи обосновано предположение, че свързани с ищцовото дружество лица предлагат като услуга /предимно на чуждестранни граждани/ предоставянето на седалище и адрес на управление на новоучредяващи се търговски дружества. От приложената по делото справка, изготвена от Агенция по вписванията е видно, че има около 50 търговски дружества с вписан адрес на управление, идентичен с адреса -предмет на оспореното вписване, като заявленията за вписване на този адрес като адрес на управление на съответните дружества са подадени от лица, свързани с адвокатското дружество „И., В. и Ко“. Обстоятелството, че това адвокатското дружество и ищцовото дружество „И., В. и Ко“ ООД са отделни юридически лица, само по себе си не доказва липса на връзка между търговското дружество и заявяването на процесния адрес като адрес на управление на ответното дружество, доколкото съдружниците в ищцовото дружество и управляващите съдружници в адвокатското дружество са едни и същи лица. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е бил наясно с възможността да настъпят твърдените в исковата молба неудобства /постъпващи множество съдебни и други книжа, адресирани до дружества, регистрирани на процесния адрес/, тъй като е допуснал свързани с него лица да предлагат и осъществяват услуги, изразяващи се в предоставяне на този адрес като адрес на управление на новоучредяващи се дружества. Съобразявайки това поведение на ищцовото дружество, Съдът намира, че именно уважаването на иска и заличаването на вписаните седалище и адрес на управление на ответното дружество би довело до нарушаване на доверието в регистъра, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност да се приложат законовите разпоредби, действието на които е обусловено и обвързано с наличието на вписано седалище и адрес на управление на търговеца / напр. чл. 71, чл. 74, чл. 155, чл. 263о, чл. 613, чл. 765 от ТЗ, чл. 105, чл. 410, ал. 6, чл. 427, ал. 1, т.5, чл. 517 от ГПК, чл. 8, ал. 3, чл. 95, ал. 1, чл.156, ал. 1 от ДОПК и мн. др./.

Предвид изложеното, Съдът намира, че не се установява с процесното вписване в търговския регистър да е извършено вписване на несъществуващи обстоятелства, поради което предявеният иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Мотивиран от горното, Съдът