РЕШЕНИЕ

№ 1623

гр. Плевен, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Д. като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430103233 по описа за 2024 година Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Д. Ц., чрез адв. Г. Г., против •••, с която се твърди, че между ищеца- като заемател и •••- заличен търговец, с правоприемник ответника „ОББ“ АД, като заемодател, е сключен Договор за студентски кредит от 03.10.2012г., по силата на който, е предоставена сумата от 11 000лв, за заплащане на 10 бр. семестриални такси, за следването на ищцата в БСУ. Твърди се, че е уговорената годишна лихва е от 7, 00 % и краен срок за погасяване на кредита- 20.12.2023г. Твърди се, че заемателят е ползвал гратисен период от 75 месеца, считано от датата на сключване на договора, до 10.12.2018г., през който период не е дължала плащане на месечните вноски за главница и лихва. Твърди се, че съобразно Погасителния план, плащането е следвало да започне през м. 01.2019г. Твърди се, че по силата на чл. 4.4 от Договора, през гратисния период, Банката начислява лихва от 7, 00%, върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно. Посочва се, че съобразно Погасителния план, към м. януари. 2019г, главницата е формирана в размер от 14537, 46лв. Твърди се, че сумата по кредита е изцяло погасена, като ищцата е заплатила сума от общо 17259, 60лв, от която 11000лв.- главница и 6259, 60лв.- лихва, като сбор от възнаградителната лихва от 7, 00% и капитализираната лихва, начислена през гратисния период. Твърди се, че клаузата по чл. 4.4 от Договора е нищожна, като противоречаща на закона- на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от ЗКСД, поради включване в края на гратисния период на суми към главницата, които не са реално усвоени, а съставляват възнаградителна лихва. Твърди се, че е налице анатоцизъм, който е забранен по силата на чл.10, ал.3 от ЗЗД, както е налице и противоречие с нормата на чл. 143, т.19 от ЗЗП и клаузата по чл. 4.4 от Договора е неравноправна. Твърди се, че сумата от 1090лв. е заплатена по нищожна клауза. Моли съда, на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по чл. 4.4 от Договор за студентски кредит от 03.10.2012г., поради противоречие със закона и иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати сумата от 1090лв.- начислена по силата на чл. 4.4 от Договора капитализирана възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника ОББ“ АД, гр. София, •••, е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва факта на сключване на процесния Договор за студентски кредит от 03.10.2012г., между ищцата- като заемател и •••-като заемодател- заличен търговец, с правоприемник ответника ОББ АД, за сумата от 11 000 лв., факта на усвояване на сумата и факта на пълното погасяване на задълженията по кредита. Твърди се, че сумата, заплатена по кредита е в размер на 17239, 91лв, от която- 11000лв.- за главница и 6329, 82лв.- лихви /капитализирани и некапитализирани/, начислени за периода 04.10.2012-19.12.2023г вкл. и 0, 09лв. лихва за забава за един ден, начислена на 21.02.2023г. Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата по чл. 4.4 от Договора и твърдението, че е налице анатоцизъм. Посочва се, че капитализацията на лихви означава добавяне на неизтекли /непросрочени/ лихви към главница с ненастъпил падеж. Твърди се, че олихвяването на изтекли лихви не е уговаряно. Посочва се, че за уговорения гратисен период от 75 месеца, за периода 03.10.2012-19.01.2019г, Банката е начислявала лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се капитализира годишно. Твърди се, че страните са уговорили, че падежите на капитализираните лихви настъпват на 20.01.2019г., и се дължат на вноски, съобразно Погасителния план. Оспорва се твърдението за противоречие с ЗЗП, като се посочва, че към сключването на договора ищцата е знаела за размера на дължимите от нея суми, по погасителен план, като сумите са посочени по пера. Посочва се също, че не е налице законова забрана за капитализация на лихви. Твърди се също, че отношенията между страните по процесния договор, се уреждат въз основа на Типов договор, съобразно нормата на ч. 6 от ЗКСД. Посочва се, че Типовия договор е обнародван в ДВ бр.33/30.04.2010г. в Неофициален раздел на ДВ, стр. 33-39. Твърди се, че по силата на чл. 10, ал.2 от Типов договор, по време на гратисния период, Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно, което съответна на чл.4.4 от процесния договор. Твърди се също, че Типовия договор съставлява подзаконов нормативен акт. Твърди се, че е приложима нормата на §12а от ЗЗП. Твърди се, че част от претендираните вземания са погасени по давност; посочва, че всички плащания, направени преди 11.06.2019г. са погасени по давност. Посочва се също, че е приложима кратката тригодишна давност и всички плащания направени преди 11.06.2021г са погасени по давност. Представят се писмени доказателства.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №4032/01.10.2024г, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта на сключване на Договор за студентски кредит от 03.10.2012г. и факта на пълно погасяване на сумите по кредита от страна на ищеца- заемател.

От съдържанието на Договора за заем се установява, че в полза на ищеца- заемател е отпусната сумата от 11000лв., за заплащане на 10 бр. семестриални такси, при фиксирана годишна лихва от 7 %. Установява се, че крайният срок за погасяване на кредита е 20.12.2023г.; установява се, че на основание чл. 4.2 от Договора, кредитополучателя ползва 75 месечен гратисен период, считано от датата на сключване на договора, до 20.12.2018г., по време на който не дължи плащане на главница и договорна лихва. Установява се, че съобразно чл. 4.4 от Договора, по време на гратисния период, Банката начислява лихва върху усвоената част на кредита, съобразно действащия погасителен план; начислената лихва се капитализира годишно.

По делото се установява също и факта на сключване на Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти №Д 01-530/29.06.20210г, между Райфайзенбанк АД и Министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 6 от ЗКСД. Съобразно чл. 9 от същия, договорната лихва не може да надхвърля 7 % годишно, начислява се върху усвоената част от кредита.чл. 10 от Типовия договор урежда гратисния период, по време на който кредитополучателя не дължи плащане по кредита. Установява се, че съобразно чл. 10, ал.2 от Типовия договор, по време на гратисния период, Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: по процесния договор за кредит е усвоена сума от 11 000лв. от ищеца- кредитополучател. ВЛР е установило, че на основание чл. 4.4. от Договора, за периода от 04.10.2012г. до 20, 12, 2018г.- гратисния период, е начислена лихва в общ размер на 3510, 75 лв. / с капитализация/. ВЛ е установил, ч е размерът на договорната лихва, за този период, без прилагане на капитализация е в размер на 3090, 66лв. ВЛ е дало начисленията с и без капитализация, в табличен вид. ВЛ е дали вариант на Погасителен план с главница 11 000 лв., платима на 60 месечни вноски, без да се капитализира лихвата, начислена по време на гратисният период, в размер на 3090, 66 лв., а същата се разпредели към всяка погасителна вноска като 1/60 част или 51, 51лв.; месечната вноска в този вариант е в размер от 269, 33лв. ВЛ е посочило, че в този вариант /без капитализация/, общо дължимата сума по договора е в размер на 16159, 39лв, от която 11000лв за главница, 51, 51лв.- месечна договорна лихва през гратисен период /общо в размер на 3090, 66лв съобразно Таблица/ и 2068, 82лв.- договорна лихва от 7 % за 60 месеца върху главницата. ВЛ е установило също, че по кредита е заплатена сума в размер общо в размер на 17239, 82лв. ВЛ е установило, че разликата, формирана от погасителен план без капитализация на лихвата към главницата - 16159, 39лв. и платените суми за погасяване на кредита, които са отнесени по вноски с капитализация от 17239, 82лв., е в размер на 1080, 43лв. В с.з., при изслушване на ВЛ същото посочва, че по време на установеният с договора гратисен период – от 04.10.2012г. до 20.12.2018г, е начислявана капитализирана лихва, в общ размер от 3510, 75лв. ВЛ уточнява, че с капитализация означава, че между усвояванията по кредита е начислявана договорна лихва, но след това, към главницата по следващото усвояване е прибавена тази договорна лихва, т.е. веднъж е начислена договорна лихва и след това, втори път е начислена договорна лихва върху тази лихва. ВЛ уточнява, че в самият погасителен план е заложено начисляването на лихва върху лихва, като посочва, че сумата от 3510, 75лв – договорна лихва, начислена през гратисния период, е прибавена към главницата от 11 000лв., и върху сбора от тях е начислявана договорна лихва отново. ВЛ уточнява също, че по погасителен план месечната вноска е в размер на 287, 33лв, с капитализация на лихвата, а трябва да бъде 269, 32лв, като разликата между двете формира сумата от 1080, 43лв. ВЛ подчертава също, че капитализацията е извършена на два етапа.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че отношенията между страните, въз основна на процесният Договор за студентски кредит от 03.10.2012г., попадат в предметния обхват на Закон за кредитиране на студенти и докторанти (ДВ. бр. 69 от 05.10.2008г.), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа- арт. чл. 1 ЗКСД.

Специализацията на този вид целево кредитиране отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките - кредитодатели. В този контекст, понятието „лихва“, въведено в чл.20, ал.1 ЗКДС, следва да се тълкува по начин, съответстващ на целта на Закона, определена в чл. 2. Поради това, приложимите банкови правила за капитализиране на лихвите, съответно за анатоцизъм, не намират приложение към тази група банкови заеми. Предоставяната от държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на студентите и докторантите следва да отговаря на принципите за предварителна оповестеност, правна сигурност и запазване конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от държавната подкрепа. Разпоредите на чл.20-24 от ЗКДС са своеобразна гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в повече от допустимото, като надхвърля сбора от отпуснатите средства и лихвата дължима за срока от кредита. Понятието „сбор“ не допуска банките да добавят начислените от тях лихви към главницата, което по подразбиране води до погресия на дълга и до нарушаване законоустановения предел на лихвата не повече от 7% - арг. чл.20 ЗКДС. Принципът за правна сигурност, подкрепен с разпоредбите на чл.12, чл.17 чл.20 ЗКДС, определя ex lege за недействително всяко изместване на определения в този закон режим на задълженията в посока на тяхното нарастване. В този ред понятието за сбора от отпуснатите средства и лихвата за срока от кредита – по чл.24 ЗКД, не допуска приложение на правилата за капитализация на лихвата към размера на отпуснатия кредит, нито на правилата за анатоцизъм на лихвата. Всяко разместване на стойности в полза на банката, кредитираща студенти и докторанти за сметка на последните и на държавната гаранция противоречи на особените повелителни правила, въведени в обществен интерес със ЗКСД. С оглед на изложеното, съдът намира, че клаузата на чл. 4.4 от договора, предвиждаща, че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно, е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. първо, вр ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. В случая, е налице е анатоцизъм, при който лихвата се прибавя към главницата и така формираният дълг се олихвява, в частност олихвяват се вече изтеклите и капитализирани лихви. Тази уговорка, както бе посочено по- горе, противоречи и на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, предвиждащ, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Визираната законова разпоредбата единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е създадена в чл. 4.4 от договора за кредит. Нормите на ЗДСК са императивни и е недопустимо отклонение от тях по уговорка на страните. Капитализиране, т.е. натрупване на непадежирали лихви към отново олихвяема главница е предвидено в съдържание на Типовия договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието( обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г.), сключени с банката - кредитор по реда на чл.7 ЗКДС. Оспорените уговорки възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл. 10, ал. 2 (годишно капитализиране на лихвите по време на гратисния период) и чл.27 ал.1 от типовия договор (формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя от главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период). Нито в закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да урежда уговарянето на погасителния план и олихвяването на лихви чрез разсрочване във вноските не само на главницата, но и на лихвения елемент от сборния дълг. В тази насока специалната уредба няма и следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни забрани. Именно такава е посоченото правило. Анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294 ал.1 ТЗ. Ясното разграничение на двата компонента както в чл.24 ал.1 ЗКДС, така и в чл. 27, ал. 1 от типовия договор изисква от банката да състави погасителния план при отчитане на разликата в естеството на двете задължения и да съобрази ограничението на договорната свобода по отношение на олихвяването на лихви. Затова, дори и да е била капитализирана, т.е. добавена към вече изискуем дълг на кредитополучателя, сборната лихва от 3510, 75лв, начислена за гратисния период, не може да се отчита като база за текуща след неговото изтичане, възнаградителна лихва.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл.4.4 от Договора за кредит, поради противоречието й със закона - 26, ал.1, предл. първо, вр ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, вр. чл. 24, ал.1 от ЗКСД.

С оглед изхода на иска за нищожност, както и от безспорно установеното по делото пълно плащане на сумата по кредита, в т.ч. и на начислената въз основа на клаузата по чл. 4.4 от Договора сума, съдът намира, че предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД се явява основателен. В случая даденото по нищожен договор следва да се приравни на дадено без основание. Съдът съобразява размера на сумата, установен от ВЛ по ССЕ- или сумата от 1083, 43лв, до който размер искът се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като за разликата до пълният предявен размер от 1090лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските: съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – за държавна такса и разноски за ВЛ, които съда изчислява в размер на общо 298, 19лв /съда съобразява изхода на осъдителния иск, като приема, че разноските за ВЛ касаят само него, доколкото нищожността е правен въпрос/. Съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски от 1, 80лв, при претендирани 350лв. /съда определя 100лв юрк. възнаграждение, съобразна на фактическата и правна сложност на спора, както и факта, че разглеждането на делото е приключило в едно о.с.з./. По компенсация, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума от 279, 39лв.

Следва в полза на адв. Г. Г. да бъде присъдено възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗАдв. Настоящият състав на съда счита, че не се налага събиране на доказателствата, относно възможността на ищеца да заплати възнаграждение за процесуално представителство, тъй като, за уважаването претенцията по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска правна помощ и съдействие, е достатъчно да бъде представен договор за правна защита и съдействие, който да е оформен по правилата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв- да е сключен за осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие между адвокат и материално затруднена страна- физическо лице, и да е заявено изрично основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение- по осъществено безплатно адвокатско представителство и защита на материално затруднено лице /в т. см. определение №521/06.11.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№3956/2018г., определение №118/15.03.2021г. на ВКС по ч.т.д.№1469/2020г., I т.о., определение №97/12.02.2021г. на ВКС по ч.т.д.№2895/2019г., определение №43/10.02.2022г. на ВКС по гр.д.№2611/2021г., I г.о. и др./. Съдът приема, че следва да бъде определено възнаграждение от общо 800лв / по 400лв за всеки от двата обективно съединени иска/.

Водим от горното, съдът