Решение № 109 от 5.1.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2114/2023 г.

Предявен е иск по чл. 40 ЗС, във вр. с чл. 43 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 12.01.2023 г. Установява се, че ищецът Х. В. В. е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № ••••••••, за което е представен Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 г ЗПИНМ № ••••••••, том ••, дело № ••••••/•••••••• г., като това обстоятелство не е спорно между страните, като не е налице спор, че апартамент № •••••••• е идентичен с посочения в нотариалния акт за собственост апартамент № ••••••••. Следователно ищецът е легитимиран да предяви иска по чл. 40 ЗУЕС, като последният следва да се счита за допустимо предявен в законоустановения за това 30-дневен срок. Това е така, тъй като исковата претенция е постъпила в съда в посочения 30-дневен срок от датата на провеждане на Общото събрание, като по делото не са налице данни за обявяване на протокола от Общото събрание по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В този смисъл с Определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на ВКС, І г.о., и Определение 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр. д. № 373/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен надлежно за поканата за свикване на общо събрание или за съобщението за изготвения протокол от общото събрание, за него срокът за обжалване на решенията започва да тече от момента на действителното узнаване на обстоятелството, че протоколът е изготвен. Щом оповестяването на протокола е било ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за обжалване започва да тече от момента на действителното узнаване, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки заинтересован собственик може да поиска копие от него. В константната практика на Върховния касационен съд са дадени разяснения, че Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"-чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по- късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. В този смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., Г. К., І г. о. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по- късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по- късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето ѝ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗУЕС поканата се смята за връчена, когато се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата в сроковете по ал. 1. Залепването на поканата се удостоверява с протокол, в който се отбелязва обстоятелствата, поради което поканата не се връчва лично, датата и часа на залепването й. В ал. 7 на посочената разпоредба е установено, че поканата съдържа дневния ред на общото събрание - въпросите, предложени за обсъждане, конкретни проекторешения в случай на неприсъствено гласуване, датата, часа и мястото на провеждането му, срока за провеждане на неприсъствено гласуване и електронен адрес на управителния съвет (управителя), който адрес е задължително да бъде вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 2 ЗУЕС. По делото е представена покана за свикване на Общо събрание, в която е посочено, че на 12 януари – четвъртък, от 19: 00 часа ще се проведе Общо събрание, при следния дневен ред: 1. финансов отчет за 2022 г.; 2. избор на ръководство и 3. разни текущи въпроси (без такива с изтекъл срок. В поканата е посочено, че последната се поставя от управителя, без да е положен подпис. По делото е приложен протокол за поставяне на повторна покана за свикване на Общото събрание от 04.01.2023 г. в 18: 00 часа, в който е посочено, че се свиква Общо събрание на 12.01.2023 г. при следния дневен ред: 1. финансов отчет за 2022 г.; 2. избор на ръководство и 3. текущи въпроси и проблеми. Поканата е подписана от управителя и един свидетел. Така представената покана е оспорена от ищеца след нейното представяне с доводи за съставянето й за целите на процеса. Поканата представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което не може да се приеме за доказано в производството, че последната е изготвена и поставена в срока по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. По делото не са представени доказателства за оповестяване на свиканото Общо събрание в законоустановения за това седемдневен срок, доколкото в първоначалната покана не е посочена дата на нейното поставяне, нито е съставен протокол във връзка с поставяне на съобщението за провеждане на Общото събрание на Етажната собственост. В производството по делото не са въведени твърдения за неотложност на Общото събрание, като при преценка на посочените точки от дневния ред, съдът намира, че проведеното Общо събрание на Етажната собственост не е с неотложен характер. Следователно в производството по делото не са представени доказателства за свикване на Общото събрание по реда на чл. 13 ЗУЕС, тъй като в първоначалната покана за свикване на общото събрание не е посочена датата и часът на нейното поставяне. По така изложените съображения следва да се приеме, че Общото събрание е нередовно свикано и взетите от него решения подлежат на отмяна. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 149 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС, с което се приема, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр.2 от ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/. Това тълкуване на закона се налага и от факта, че е нелогично и ненужно датата и часът на провеждането на общото събрание допълнително да се отбелязват на поканата от лицата, които свикват общото събрание, тъй като тези дата и час са част от съдържанието на самата покана. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд – Пловдив – така Решение № 260447 от 25.11.2020 г. по в. гр. д. № 1581/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. Дори да се приеме, че протоколът за поставяне на повторна покана обвързва ищецът в качеството му на трето лице по отношение на посочената дата и час на нейното поставяне, следва да се приеме, че процедурата по свикване на Общото събрание не е редовно проведена, тъй като в нарушение на чл. 13, ал. 7 ЗУЕС в двете покани не е посочено място на провеждане на Общото събрание. В производството по делото са снети показанията на свидетелката М.Л.А., която свидетелства, че живее на адрес в ••••••••••••••••••••••••, от момента на въвеждане на сградата в експлоатация – от 1973 г. Твърди, че многократно е присъствала на общи събрания, които се провеждат или във фоайето на входа, или на пейките пред остъкления вход или в Клуба по пиано, който се намира под входа и в който събранието се провежда, когато е студено и когато клубът е свободен. Излага пред съда, че е присъствала на проведеното общо събрание на 12.01.2023 г., като на него е присъствал и ищецът. От показанията на посочената свидетелка се установява мястото, на което се е провело Общото събрание, но и обстоятелството, че мястото на провеждане е било надлежно обявено. Недопустимо е чрез свидетелски показания да се установява какво е принципното място за провеждане на Общото събрание, доколкото това обстоятелство представлява част от необходимото съдържание на поканата и следователно подлежи на установяване с писмени доказателства. Събирането на гласни доказателства за факт, за който законът изисква да се удостовери чрез съставяне на писмен документ, е нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 295 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 212/2012 г., Г. К., І г. о. на ВКС. По така изложените съображения оспорените решения следва да бъдат отменени, поради нередовност на процедурата за свикване на Общото събрание, като не следва да се пристъпва към изследване на останалите въведени от ищеца основания за незаконосъобразност на взетите решения. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при провеждане на Общото събрание са допуснати нарушения на чл. 15 ЗУЕС относно кворума при неговото провеждане. При преценката законосъобразно ли е взетото решение, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл Решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. По делото е представен съставеният протокол от Общо събрание, в който е отразено, че са присъствали собственици, или представителите им, притежаващи 75 % от общите части, като са се явили 12 собственика и 4 упълномощени представители. От общото събрание са взети следните оспорени от ищеца решения: 1. Отчет за изминал период; 2. Избор на управител – Е.Н. П., касиер М.А. и контрольор – М.М., с продължаване на техния мандат за следващите две години; 3. Разни – 3.1. отчетно събрание да се провежда регулярно веднъж на 2 години; 3.2. При 6 поредни месеца незаплащане на задължения за гласуваните такси за общи разходи и ремонти длъжника да се дава под съд; 3.3. Г-н К. да освободи общото таванско помещение и то да се дава под наем срещу 30 лв.; 3.4. Възложено бе на В. да се заеме с проучване на документите и условията за кандидатстване по програмите за саниране и енергийна ефективност на сградата; 3.5. Постъпиха много оплаквания от дебита и налягането на водата във водопроводната мрежа на сградата. Прието бе предложение да се проучи състоянието по съседните входове и да се разгледат алтернативни решения с цел допълнително повишаване на налягането; 3.6. Предложен беше проект за замяна на стълбищното осветление със сензорно и LED лампи (ценова оферта); 3.7. Разгледан бе и проблема с паркирането и възможността за резервиране на паркоместа. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на съдържанието на протокола, включващо достоверността на отразените в него решения, а оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в седемдневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. В исковата молба е поддържано, че решенията на Общото събрание от 12.01.2023 г. са взети в нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, доколкото не може да се установи как е определено процентното изражение на представените идеални части; в нарушение на разпоредбите относно представляването на собственик на самостоятелен обект по чл. 14 ЗУЕС, което е поддържано и в допълнителна молба след представяне на преписката по свикване на Общото събрание, както и при допуснати нарушения относно съдържанието на протокола от проведеното Общо събрание. Тези възражения са такива по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС и са относими към съдържанието на Протокола, с изключение на възражението за липса на кворум, което може да бъде разгледано по реда на чл. 40 ЗУЕС и при липса на заявено в срок оспорване (в този смисъл - Решение № 198 от 23.12.2014 г. по гр. д. № 2036/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Оспорването по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС може да бъде релевирано и в исковата молба и подлежи на разглеждане, ако е спазен законоустановения за това срок – така Решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС. В исковата молба се поддържат и доводи за допуснато нарушение при оповестяване на проведеното Общо събрание. От представените по делото доказателства се установява, че протоколът от проведеното Общо събрание не е обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което следва д срокът по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС да се счита започнал да тече от датата на узнаване на протокола от страна на ищеца в качеството му на собственик на самостоятелен обект. По делото е представено искане от 29.01.2023 г. от ищеца до домоуправителя на Етажната собственост за представяне на препис от Протокола, като по делото не са налице данни за датата на представянето му на ищеца. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се е снабдил с препис от протокола на 05.02.2023 г., като това обстоятелство не е оспорено от ответника, поради което следва да се приеме, че от този момент е започнал да тече срока за оспорване съдържанието на Протокола по смисъла на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Следователно оспорването на протокола е направено в законоустановения за това срок с входиране на исковата молба в съда – на 10.02.2023 г. и възраженията на ищеца следва да се разгледат в настоящото производство. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко от 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 4 ЗУЕС. От представения по делото списък на собствениците на самостоятелни обекти се установява, че в сградата в режим на Етажна собственост има 21 самостоятелни обекта с общи ид.ч. от общите части от 16, 993 %. Следователно установява се, че сборът на ид.ч. от общите части на всички собственици на самостоятелни обекти не е равен на 100. Следователно притежаваните ид.ч. от всеки собственик следва да бъде определен по реда на чл. 17, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗУЕС, в които норми е установено, че когато сборът от процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата не е равен на 100, идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти. В производството по делото обаче не са представени доказателства за начина на определяне на притежаваните ид.ч., поради което провеждането на Общото събрание следва да се счита за проведено в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, доколкото не се установява какъв е представеният на общо събрание кворум. От представения по делото списък на присъстващите на Общото събрание етажни собственици се установява, че Ю. И. е представлявана от Е.Н. П., М.Т. – от П. П., А.К. – от П. П., а А.Б. - от представителя на ап. ••. Съдът намира, че приложеното по делото пълномощно на А.Б. е ненадлежно, доколкото в последното не са посочени имената на упълномощеното лице. Това обстоятелство също представлява нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. По така изложените съображения и поради допуснати нарушения при свикване и провеждане на Общото събрание взетите решения следва да бъдат отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищцата да се присъдят разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер от 1 580 лв., от които 80 лв. за заплатена държавна такса и 1 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени. Така мотивиран, Пловдивският районен съд