Решение № 1514 от 10.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2819/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Предмет на делото е жалбата на И. И. И., [ЕГН], с адрес- гр. Варна, [жк], подадена чрез адв. П., съдебен адрес- гр.Варна, [улица], против мълчалив отказ на кмета на район „Младост“ при община Варна по заявление с вх.№ АУ100039МЛ/07.10.2024г. за заверка лични данни на свидетели, вписани в молба декларация за обстоятелствена проверка /по образец/. Жалбоподателят твърди, че административният орган незаконосъобразно е отказал извършване на услугата по заверката на личните данни на тримата свидетели, описани в подадената молба-декларация, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Твърди, че макар да е бил надлежно сезиран административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК. Счита, че кметът на район „Младост“ при община Варна, като единствено компетентен орган, дължи изрично произнасяне и следва да извърши заверката на молбата-декларация или мотивирано и изрично да откаже извършване на услугата с нарочен акт. Моли да бъде отменен мълчаливия отказ и преписката да бъде върната за произнасяне по подаденото заявление с вх. №АУ100039МЛ/07.10.2024г. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответната страна–кмета на район „Младост“ при община Варна, редовно призован, не се явява представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се мълчалив отказ, съгласно чл.58 ал.1 АПК, на кмета на район „Младост“ при община Варна по искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението вх.№ АУ1000039МЛ от 07.10.2024г. на И. И. И.. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е подал до кмета на район „Младост“ при община Варна заявление/искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението рег. №АУ100039МЛ от 07.10.2024г., с което е поискал да бъде издадено удостоверение по молба–декларация за обстоятелствена проверка на имот, представляващ земя и сгради, находящи се в гр.Варна, район „Младост“, Западна промишлена зона, представляващи ПИ с [идентификатор] и сгради с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор], съгласно скици на [ПИ]-17641-09.01.2024г., скици на сгради №15-17644-09.01.2024г. и №15-17643-09.01.2024г. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, номер по предходен план ••••, кв••, парцел XXXII, граничещ с [ПИ], [ПИ], [ПИ]. Към искането са приложени 2 броя на молба-декларации, заверени в дирекция „АКРРДС“ – Областна администрация – Варна, дирекция „ОСИСД“ – Община Варна и дирекция „Местни данъци“; оригинали на скици на ПИ и сгради; копие на удостоверения за данъчни оценки за [ПИ] и сгради [ПИ] и [ПИ] и адвокатско пълномощно. С молбата са посочени трима свидетели, с данни на същите, които да бъдат призовани и разпитани в нотариалното производство. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. С подаденото заявление е посочено, че искането е за лица по обстоятелствена проверка, като бъдат заверени личните данни на посочените свидетели: С. И. И., Б. Х. И. и М. Г. Х.. Когато собственик не разполага с надлежни писмени доказателства за правото на собственост, той може да се снабди с констативен нотариален акт по реда на чл.587 ГПК, поради което поисканата от жалбоподателя административна услуга – за заверка на данните на свидетелите, посочени в молба-декларацията, които да бъдат призовани и разпитани пред нотариус в хода на обстоятелствена проверка, представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за администрацията. Съгласно §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Съгласно §1 т.2 б.”а” от ДР на Закона за администрацията вр. чл.21 ал.3 АПК административна услуга е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно, с които се удостоверяват факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в случая правнорелевантни факти, т.е. да завери молба-декларация за обстоятелствена проверка в частта на посочените свидетели, съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване. Съгласно чл.25 ал.1 АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Срокът за произнасяне по искането е съгласно чл.57 АПК, а непроизнасянето в срок, съгласно чл.58 ал.1 АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Съгласно чл.30 ал.1 АПК когато писмено искане не е подписано и при съмнение дали изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение в тридневен срок от съобщението, като при непотвърждаване в срок производството се прекратява, а съгласно чл.30 ал.2 АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Съгласно чл.56 ал.1 АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, а съгласно ал.2 на чл.56 АПК – прекратява производството и в случаите по чл.30 ал.1 и 2. Съгласно чл.149 ал.2 АПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Заявлението е подадено на 07.10.2024г., като срокът за предоставяне на услугата е седем дни. Не са налице доказателства в срока за произнасяне да са давани указания по чл.30 ал.2 АПК. При липса на произнасяне по искането на жалбоподателя в срок е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 АПК, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Жалбата против мълчаливия отказ на ответната страна да извърши исканата услуга е подадена чрез административния орган на 15.11.24г., т.е. в законовия месечен срок. Налице е правен интерес от оспорването, тъй като с формирания отказ се засяга правната сфера на жалбоподателя. Предвид горното, съдът намира, че жалбата е подадена в срок, при наличие на правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Съобразно чл. 587, ал. 2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал. 1 на същия член /надлежни писмени доказателства за правото на собственост/, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Следователно, поисканата от жалбоподателя административна услуга за заверка на личните данни на свидетелите, посочени в молба–декларация, приложена към заявление рег. №АУ100039МЛ/07.10.2024г. е съобразно законовите изисквания на чл. 587, ал. 2 ГПК. Компетентен да извърши услугата като завери данните на свидетелите, е кметът на район „Младост“ при община Варна или оправомощено от него длъжностно лице, тъй като се касае за недвижим имот, находящ се в Западна промишлена зона, която е в териториалния обхват на район „Младост“. При инициирано производство за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Правнозначимите факти, които следва да удостовери в производството по предоставяне на исканата административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши. Задължението за осъществяването на услугата възниква за административния орган при наличието на законоустановените предпоставки за това, между които на първо място е правният интерес на молителя от извършването на услугата. В случая този интерес е налице, доколкото именно посоченото в молбата - декларация като собственик лице иска заверката на данните на свидетелите, които ще се разпитат в хода на нотариалното производство по обстоятелствена проверка. В молбата - декларация ясно са посочени имотите, за които се иска извършване на удостоверяването, като са представени и скици на тези имоти, издадени от СГКК – гр. Варна. Посочените конкретните лични данни на лицата– имена, ЕГН, документи за самоличност и адреси на тримата свидетели, които се предлагат да бъдат разпитани в хода на нотариалното производство. Доколкото удостоверяването на посочените в молбата обстоятелства са необходими на жалбоподателя като елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, сезираният и компетентен да се произнесе административен орган, е следвало да ги удостовери. След като са налице изрични данни, индивидуализиращи по годен и ясен начин поземлените имоти, за които се инициира нотариалното производство, както и данни за свидетелите, които ще се разпитат, възниква задължение за административния орган да извърши исканата услуга. В случая, въпреки наличието на изискуемите предпоставки, кметът на район „Младост“ при община Варна или определеното от него съответно длъжностно лице, не са заверили посочените в молба - декларация данни за свидетелите по обстоятелствената проверка. Административният орган е длъжен в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като направи заверка на личните данни на тримата свидетели, указани от заявителя, които ще бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство. Същият не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. В настоящия случай, като не се е произнесъл в законоустановения срок по предвидения в закона начин, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила и материалния закон. Мълчаливият отказ по заявлението на И. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на административният орган да се произнесе по подаденото заявление рег. №АУ100039МЛ/07.10.2024 г., при спазване на указанията в мотивите на съда. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 610лв., от които 10 лв.-за ДТ и 600лв.- адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът