Решение № 62 от 7.4.2023 г. на Районен съд - Павликени по дело № 403/2022 г.

Предявен е иск е с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 82 ЗЗД. Ищецът П. И. С. основава исковата си претенция на твърдения, че е собственик на фотоволтаична централа с мощност 30кВ, находяща се в с. Н, , общ. •••, УПИ •••, кв. ••, за която на 16.04.2021 г. е издадено становище от ответника, че са налице условията за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници по чл.24, ал.1 ЗЕВИ, като централата е изградена от фотоволтаични панели и мрежов инвертор. Твърди, че е сключен договор за присъединяване по посочения ред с пикова мощност 29, 60 Кwh, а след изграждане на централата на 27.07.2021 г. е извършена настройка на инвертора. Твърди се, че централата била въведена в експлоатация при сключване на договор за изкупуване на ел. енергия от 20.10.2021 г., предхождан от договор за достъп от 04.10.2021 г., в сила от 06.10.2021 г. Излага твърдения, че на 25.08.2021 г. от служители на ответника и на основание чл. 18 от Договора за присъединяване е извършена проверка за качеството на СМР на Фотоволтаичната инсталация за производство на ел. енергия към разпределителната мрежа с инсталирана пикова мощност 29.68 Кwh, с предоставена мощност 30 Кwh и не е установено отклонение на изпълнения обект от проекта. Твърди, че на 17.11.2021 г. при възникнала авария на ел. проводната линия, собственост на ответника, към обекта на ищеца е подадено пренапрежение в резултат на което е изгорял инвертора на ФВЕЦ. Повредата била установена на 19.11.2021 г. като таблото на инвертора индикирало цифрата „0" и не провеждало и не отдавало ел. енергия. Счита за приложими в отношенията между страните ОУ за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа и че ищецът има качеството на ползвател на мрежата, респективно потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41а и т. 41б ЗЕ по клиентски № ••••••••••. Твърди, че незабавно е уведомил ответното дружество в тридневният срок по ОУ за изгорелия инвертор и на 25.11.2021 г. в обекта е била извършена проверка от служители на ответника, при която било установено изгарянето на инвертора, за което бил съставен констативен протокол. Като не му било заплатено за вредата, ищецът отремонтирал инвертора за сумата от 1 140.00 лв., като сервизната фирма издала писмено становище за причината за повредата, а именно подаване на ел. енергия с напрежение, надхвърлящо максимално допустимите стойности. Твърди, че от страна на ответника е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ОУ, посочени по-горе, за стойностите на номиналното напрежение към ползвателите на ел. енергия, както и че по силата на Наредба № 6/2004 г. ответникът отговаря за СТИ и ел. табло, находящи се на улицата, а границата на собственост са изходящите клеми на СТИ. Счита, че в случая защитните устройства на таблото не са сработили и това е причина за токовия удар, причинил вредата. Наложило се сам да заплати ремонтните дейности относно повредата причинена на инвертора му, тъй като ответното дружество дори не отговорило на подадената жалба. За ремонта заплатил сумата от 1 140.00 лева, която сума стича за размер на претърпените от него имуществени вреди. Сочи, че последните се дължат на виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника да обезпечи сигурност, непрекъснатост и качество на доставяната ел. енергия, което негово поведение се намира в причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Претендира заплащането на горната сума като обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. По съществото на спора, в отговора си, ответникът заема становище за неоснователност и недоказаност по размер на исковата претенция. Оспорва да е допуснато от страна на ответника нарушение на чл.18 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия и конкретно на 17.11.2021г. да е подадена към обект на ищеца ел. енергия, несъответстваща на показателите за качество и в резултат на това да е възникнала авария и да е изгорял процесния инвертор. Счита, че след подписване на договора за изкупуване на ел. енергия от 20.10.2021г. е прекратен договорът между страните за присъединяване и в отношенията им е останал да действа само договорът за достъп, а ОУ на които ищецът се позовава са неприложими. Възразява и да е имало на посочената на повредата дата - 17.11.2021 г. довела до недопустимо отклонение от договорените стойности на напрежението, тъй като нямало сигнали от други потребители. Излага, че дори при възникване на пренапрежение в мрежата, съоръженията на ответника са оборудвани с предпазители, които сработват и преграждат възможността за щети при абонатите. Алтернативно навежда доводи за намаляване отговорността на ответника на осн. чл.83, ал.1 ЗЗД, поради неизправност на предпазителите в системата на ищеца, като посочва друг механизъм на авария, съобразно първото искане, адресирано от ищеца към ответника, като твърди, че щетата е по-възможно да бъде в резултат на скрит дефект на централата или на недобрата й експлоатация. По искане на ответника на негова страна е привлечено като трето лице помагач „Застрахователна компания •••" АД, с което ответникът има сключена полица с предмет отговорност към трети лица, вкл. за нанесени вреди при или по повод осъществяване дейността на дружеството, вкл. вреди от предоставяния продукт/услуга. Третото лице-помагач поддържа възраженията, изложени от ответника, оспорва фактическите твърдения на ищеца и моли искът да бъде отхвърлен. Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното: Не е спорно по делото, а и това се установява и от представените заверени преписи на Проект за фотоволтаична инсталация за производство на ел. енергия към електроразпределителна мрежа с инсталирана пикова мощност 29, 68 Квч, протокол за настройка на инвертор “•••”, сер. № •••, констативен протокол № 2 от 25.08.2021 г. на ЕРП- •••, договор от •••.2021 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник № •••/2021г. договор за присъединяване с ЕРП- ••• № •••.2021 г., становище изх. № •••.2021 г. относно условия за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници към разпределителна ел. мрежа, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа, с мощност 30 Квч, находяща се в с. Недан, общ. Павликени, разположена в УПИ •••, кв.••, като на 16.04.2021г. е издадено становище с изх. №•••201г. от страна на ЕРП-•••-АД, относно условията за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници към ЕРМ, за обект по реда на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, собственост на ищеца. Становището е издадено съгласно подадено искане за проучване с вх. № •••.2021 г. и предоставен проект за ФВЕЦ. Сключен е договор за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл.24, т.1 от Закон за енергията от възобновяеми източници, между ищеца и „Е. С.“ АД на 12.07.2021 г. От посочените документи се установява, че ФВЕЦ има следните технически компоненти- 106 броя монокристални фотоволтаични модули тип •••, монтирани на носеща конструкция, в двора на имота на ищеца, инвертор тип “•••”, сериен № ••• и табло ФВЕЦ НН. Електрическата централа собственост на ищеца е с инсталирана пикова мощност 29.60 Kвч. ФВЕЦ е въведена в експлоатация на 20.10.2021 г. видно от договор за изкупуване на ел. енергия от Е. - П. П. АД по клиентски № ••••••••••. Договорът е сключен, след сключване на договор за достъп №•••.2021г., в сила от 06.10.2021г. В същият е посочено, че ел. енергията се произвежда от фотоволтаична електрическа централа. След изграждането на централата на ••.07.2021г. е извършена настройка на инвертор „•••" сер. № •••, от инж. Т. и инж. П., удостоверяващи, че същият е монтиран с оглед техническите изисквания на „Е. С.“ АД за присъединяване към мрежа с ниско напрежение, видно от протокол за настройки на инвертора “•••”, сер. № •••, От Констативен протокол № • от •••.2021 г. на „Е. С.“ АД е видно, че ФВЕЦ, собственост на ищеца е изпълнена съгласно одобрените проекти, като това обстоятелство е удостоверено с подписите на служители при ответника, управителя на Д.-П.-ООД изградили ФВЦ, както и на ищеца. Следствие на подадено пренапрежение по електроразпределителната мрежа на ••.11.2021 г. е изгоряла платка на инвертора “•••”, сер. № •••. Ищецът констатирал повредата на ••.11.2021 г., поради което подал жалба до ответника, с описание на ситуацията и искане за изпращане на служители на ответника в обекта на ФВЕЦ, за констатиране на твърдените от него обстоятелства. Видно от Констативен протокол за щети по електрически уреди от ••.11.2021 г., съставен в присъствието на ищеца от служители на ответника се установява, че служители на ответника са посетили имота на ищеца и са констатирали повреден инвертора “•••”, сер. № •••, последният е собственост на ищеца и е бил монтирани в имота му с оглед посоченото, по-горе, че е част от ФВЕЦ и че е бил настроен и въведен в експлоатация на 27.07.2021г., като впоследствие е извършена проверка за качество на цялата ФВЕЦ от служители на ответното дружество, от която неизменна част е и инвертора, като е установено, че обектът е изпълнен правилно и няма констатирани нарушения- констативен протокол № • от •••.2021 г. на „Е. С.“ АД. Установява се от Констативен протокол за щети по електрически уреди от ••11.2021 г., че електрическата инсталация на ищеца е под 10 г., ел. таблото/електромера е разположен на стълб извън границите на имота, отклонението от стълба до електромерното табло е трифазно и е кабелно, като проводниците на въздушното отклонение са изолирани с PVC изолация, както и че максималнотоковата защита е с автоматични предпазители. От представените по делото констативен протокол с дата 26.11.2021 г., съставен от ЕТ „М.- М. П.“, фактура от •••.2021г. и касов бон от •••.2021г. се установява, че поради пренапрежение- токов удар е изгоряла платка на инвертор “•••”, сер. № •••, като за ремонт на инверторът, дефектирал в резултат на токов удар, ищецът е заплатил сумата от 1 140.00 лева, От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че процесната ФВЕЦ, собственост на ищеца е присъединена към електропроводната мрежа съгласно нормативните изисквания, като не са констатирани отклонения от нормативните и технически изисквания. Присъединяването е извършено от служители н а „Е. С.“ АД, след подаване на заявление от ищеца, изготвяне на становище за присъединяване от ответното дружество, проверка на изградената ФВЕЦ, представяне на документи за изграждане, настройване и тестване на ФВЕЦ. Експертът е категоричен, че процесният инвертор “•••”, сер. № ••• е част от ФВЕЦ, както и че причина за дефектирането му е възникване на пренапрежение по мрежата, което представлява повишаване на амплитудата- стойността на напрежението над номиналното за дадената мрежа. Вещото лице посочва, че при повреда, авария- дефектиране на инвертора ФВЕЦ прекъсва работата и съответно производството на електрическа енергия не е възможно. След оглед на частите на ФВЕЦ вещото лице е установило, че ФВЕЦ е оборудвана с необходимите фабрични защити, както и със защитите заложени в проекта по изграждането й, като в инвертора са инсталирани максималнотокови защити и високоволтови защити, а в таблото на ФВЕЦ и в електромерното табло са инсталирани максимално токови защити. Експертът уточнява, че инсталираните защити в обекта на ищеца, при пренапрежението не са се задействали, тъй като при възникналите процеси параметрите на ел. енергията не са били извън зададените параметри на защитите. В съдебно заседание вещото лице допълва, че съоръженията са защитени с високоволтови защити, но те не действат при всички пикове в мрежата– при всички нестандартни явления в мрежата, тъй като всеки импулс, за да задейства защитата, зависи от неговата енергийна мощ. Защитите, които са инсталирани фабрично в инвертора са защити при природни бедствия – гръмотевици и т.н., които се разпространяват в цялата мрежа, докато при комутации импулсите са кратки и не са толкова наситени, затова не могат да задействат тези защити. Вещото лице уточнява, че това е така, тъй като ако това се случи централата ще спре да работи, тъй като постоянно настъпват някакви комутации в мрежата и са включени милиони потребители. При еднократните пикове и ако има такава защита, която да реагира на всякакви по интензитет комутации централата би изключвала по много пъти през деня и не може да се включи след това сама и да продължи производството на енергия, поради което вещото лице разяснява, че няма защита, която да предпазва от краткотрайни пикове. Уточнено е от експерта, че напрежението през по-голямата част от времето е в стандартните норми, но има пикове, които преминават за секунди и този импулс нанася поражения на самата електроника, като тези пикове могат да бъдат много кратки- за части от секундата, като не се отразяват дори и в диспечерските съоръжения на енергийното дружество. Всяка една защита според експерта се задейства при точно определени обстоятелства - късо съединение, свръхнапрежение, както и при промяна на параметрите на ел. енергията извън зададените стойности. На практика според заключението на вещото лице не би могло да има защита, която да предпазва съоръженията и мрежата при всички възможни ситуации, каквито са пренапреженията на мрежата, преминаващи за части от секундата, като този вид импулси, когато са по-голям интензитет нанасят поражения по електрониката на компонентите на инсталациите, какъвто и в случая се явява изгорялата платка на инвертора. Вещото лице е категорично, че повредата на процесния инвертор се дължи на пренапрежение достигнало до самата изгоряла платка. Уточнява в съдебно заседание, че пренапрежението принципно може да е от инвертора или от слънчевите панели или от мрежата- от входа или от изхода на системата. В конкретния случай обаче, тъй като няма установени повредени панели експертът е категоричен, че пренапрежението не е било при слънчевите панели, тъй като при подмяна само на инвертора централата не би започнала отново да произвежда енергия, тъй като възникналото пренапрежение в слънчевите панели не би могло да изчезне от само себе си, след което да има възстановяване на работата на централата в нормални параметри, както в случая. С оглед изложеното вещото лице заключава, че в конкретния случай пренапрежението е дошло по мрежата, което представлява повишаване на стойността на напрежението над номиналното за дадената мрежа. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да възникне задължение за плащане на обезщетение от договорно неизпълнение е необходимо да се установят елементите от фактическия състав на договорната отговорност по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД – наличие на валидно облигационно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение, виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение на ответника, настъпили вреди и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Закона за енергетиката и ОУ на договорите за пренос на ел. енергия не уреждат вида на вредите, подлежащи на обезщетение, нито границите на обезщетението при неизпълнение на задължението за непрекъснатост и качество на доставяната ел. енергия, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на ЗЗД. В този смисъл е Решение №192/20.01.2011г. по т.д. № 1057/2009г. на ІІ т.о., на ВКС. Според същото обезщетението по чл. 82 ЗЗД обхваща само имуществените вреди. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение. По делото ответникът твърди, че страните по спора не са обвързани от договорни отношения, тъй като ФВЕЦ е обект на производство на електрическа енергия и ищецът има качеството на производител, като се посочва, че това не е „обект на клиент“ по смисъла на Общите условия на договорите за достъп и пренос на ел. енергия през мрежите на „Е. С.“ АД. Твърди се, че това е така защото в обектите на клиента се консумира електрическа енергия и регламентираните права и задължения се отнася само за отношенията между мрежов оператор и ползвател на мрежата за тези обекти. Възраженията на ответната страна, касателно липсата на договорни отношение между страните по спора са неоснователни. За този съдебен състав е безспорно установено, че страните са в договорни отношения при ОУ във връзка с преноса на ел. енергия по електроразпределителните мрежи на ответното дружество. За да стигне до този извод съдебният състав намира че ищецът по делото действително има качеството на производител на електрическа енергия, което не е спорно между страните. Ето защо в отношенията между тях приложение намират Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД. В чл. 3, ал.3 от Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД е регламентирано, че: „В качеството им на потребители, ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ използват електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД при Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД, приети на основание на чл. 98б от Закона за енергетиката (ЗЕ) и утвърдени от Управителния съвет на „Е. С.” АД с протокол № 14 от 27.06.2007 г. и одобрени с Решение № ОУ – 060 / 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ – 004 / 06.04.2009 г. на ДКЕВР, както и последващите им изменения и допълнения.“ Поради факта, че цитираната разпоредба препраща към Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД то същите са приложими в отношенията между страните по делото и ги обвързват. По изложените съображения този съдебен състав намира, че ищецът има качеството на ползвател на мрежата и е потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41а и т. 41б ЗЕ, доколкото е лице, снабдявано от електроразпределителната мрежа на ответника и като краен клиент ползва ел. енергия за собствени нужди. Според чл. 89 ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната ел. енергия, а по аргумент от чл. 18 и 14 т. 2 от действащите между страните ОУ, (ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ НА „Е. С.” АД Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР) ответникът се задължава да пренася към ползвателите ел. енергия с номинално напрежение в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР. Възражението на ответника, че нормативно е допустимо отклонение от номиналното напрежение в границите на плюс/минус 10 % не може да обоснове противен на горния извод, тъй като тези отклонения не са инцидентни, а процесното пренапрежение очевидно е извън тези параметри, тъй като е довело до изгаряне на платката на безпроблемно работещ до процесната дата инвертор. При нарушаване на тези си задължения, когато е налице пренос на ел. енергия в мястото на присъединяване с показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на електрически съоръжения, негова собственост, ответното дружество носи отговорност за щетите, нанесени на ползвателите /чл. 47 т. 4 и т. 5 от ОУ/. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че е налице противоправно поведение на ответното дружество, изразяващо се във виновно неизпълнение на договорно задължение по чл. 18, във вр. с чл. 14 т. 2 от ОУ. От обясненията на вещото лице се установява по несъмнен начин, че е имало пренапрежение в променливо токовата мрежа, достигаща до обекта на потребление на ищеца, тъй като това е единствения възможен вариант за изгарянето на платката на процесния инвертор, доколкото ако пренапрежението е било от слънчевите панели, то при подмяната на инвертора системата не би сработила и започнала отново да произвежда ел. енергия, тъй като възникнало пренапрежение в панелите не може да изчезне от само себе си. Пренапрежението в конкретния случай е било с такъв интензитет, че е било пропуснат от защитата на инвертора, която е високоволтова, и е увредило платката му. Вещото лице беше категорично, че такъв вид комутациии, предвид интензивността им и времетраенето им- за части от секундата са неотразими дори и в диспечерските съоръжения на енергийното дружество, тъй като няма система за регистрация на тези пикове. Тук е мястото да бъде посочено, че твърденията на представляващия ответника, че в електроразпределителната мрежа на ответника на процесната дата не са възникнали процеси, предпоставящи нестандартно ниво на напрежение на съоръженията захранващи централата са доказателствено необезпечени. По делото е безспорно доказана повредата в процесния инвертор, а по метода на изключването след като същият е бил пригоден за целите си, а именно настроен е от компетентно за това лице, видно от протокол за настройка на инвертор от 27.07.2021 г., надлежно е проверен като част от ФВЕЦ, с участието на служители на ответника, видно от констативен протокол № • от •••.2021 г., централата е работела до изгарянето му, то единственият възможен начин е дефектирането му следствие на пренапрежение по мрежата, доколкото вещото лице в обясненията си изключи наличието на пренапрежение в елементите на ФВЕЦ. Това обстоятелство освен от обясненията на вещото лице, подробно обсъдени вече по-горе, се установява и от констативен протокол от •••.2021 г. от ЕТ „М.- М. П.“, в констативната част на който е посочено, че при обследване на процесния инвертор „•••”, фабр. № ••• е установено, че поради токов удар- пренапрежение е изгоряла платката му. Съдът кредитира изложеното в констативния протокол, тъй като същият е частен свидетелстващи документи съставен от трето не участващо и незаинтересовано от изхода на делото лице, като съобрази и факта, че коментирания документ е с дата ••11.2021г., а именно не е създаден за нуждите на процеса, исковата молба е входирана в РС ••• на ••.06.2022 г. От доказателства по делото се установява с още по-голяма категоричност настъпилата в инвертора повреда и от констативен протокол за щети по електрически уреди от ••11.2021 г., съставен от служители на ответника, който удостоверява неизгодни за него факти, поради което се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда, удостоверяващ констатирана повреда в процесната вещ- инвертор „•••”, фабр. № •••. В подкрепа на ищцовите твърдения за изгорелия в имота му ел. уред- инвертор са и представените по делото частни свидетелстващи документи – фактура и касов бон, в които е отразен ремонт на повредения уреди, дефектирал поради токов удар. Тези документи са съставени от трето неучастващо по делото лице, което няма интерес да установява факти изгодни за едната или другата страна по делото. Наред с това изложеното в тях кореспондира със съдържанието на вече посочения и коментиран констативния протокол от ••.11.2021 г., обективиращ неизгодни за ответника факти и съдържащ описание на повредения инвертор „•••”, фабр. № •••, установени от служители именно на ответника, с посочване, че е констатирана повреда именно на този електрически уред. От заключението на СТЕ и дадените от вещото лице разяснения се установява, че причината за настъпване на описаните от ищеца повреди е получаване на пренапрежение по една от фазите и достигайки до инвертора е пропуснато от неговата защита, тъй като енергийна мощност не е била с достатъчен интензитет да задейства защитата му, тъй като възникналия процес на пренапрежение е бил с параметри на подадената ел. енергия, които не са били извън зададените параметри на защитата на инвертора. Възраженията на ответната страна, касателно изключването на отговорността й, предвид несработването на защитните механизми на централата са неоснователни с оглед изложеното вече по-горе обстоятелство, че централата е била пусната в експлоатация след проверка съответствието й с проекта, с участието на служители на ответника, а като част от централата дефектиралата част- инвертор също е бил проверен, обект на проверка са били следователно и защитните му механизми. А централата е оборудвана с необходимите фабрични защити, както и с такива заложени в проекта за изграждане на ФВЕЦ. С оглед становището на вещото лице същите защити са максималнотокови и високоволтови, способстващи за защита при точно определени обстоятелства- късо съединение, свръхнапрежение, както и при промяна на параметрите на ел. енергия извън зададените им стойности, а в конкретния случай според експерта е имало промяна на параметрите на подадената от ответника ел. енергия, но тя не е била с такъв интензитет, че да бъде уловена от защитата, но е била с достатъчен такъв за да увреди платката на процесния инвертор. По отношението на въведеното от ответника възражение, касателно недоказаността на дефектирането на процесния инвертор с оглед представена от него извадка от система за дистанционен отчет на търговските регистри на електромер ••• видно от която се установявало, че централата не е прекъсвала работа, тъй като показателите в т. 2.8.0 са константни за целия отчетен период, а именно 10.11.2021 г.- 20.11.2021 г. съдебния състав не кредитира, по делото не са налични доказателства относно обстоятелството, че именно СТИ с посочения № ••• отчита отдадената в електроразпределителната мрежа енергия произведена от процесната ФВЕЦ, собственост на ищеца по делото, част от която е дефектиралата част- инвертор. Посочената извадка е частен свидетелстващ документ произхождащ от страна на ответника, който няма обвързваща доказателствена сила по отношение на твърдяното обстоятелство, че количествата произведена ел. енергия не са били променени. От тук и несъстоятелни са доводите на процесуалния представител за недоказаност на повредата на инвертора с оглед посоченото от вещото лице, че при преустановяване работата на инвертора, то спира и производството на ел. енергия от ФВЕЦ. Правоизключващото отговорността на ответника възражение по чл. 83 ал. 1 ЗЗД, че с оглед изискванията за безопасност на ФВЕЦ ищецът, следва да осигури защита отговаряща на т. 9 от Договора за присъединяване- която изключва централата от мрежата при отклонение на напрежението извън посочения диапазон 0.80-1.15 UH, с времеиздръжка 3 секунди, е неоснователно. Нормата на чл. 83 ал. 1 ЗЗД допуска намаляване на обезщетението или пълното освобождаване на длъжника, с оглед степента на вината. Има се предвид, че без проявата на небрежност на кредитора към собствения му интерес, вредата не би настъпила или не би настъпила в този размер. Действително договорно задължение е ищецът да осигури посочената защита, като с оглед техническите характеристика на централата, проекта и констативния протокол от 25.08.2021 г., съставен от служители при ответника, удостоверяващ изпълнение на проект на ищеца с оглед предходно одобрения проект за ФВЕЦ, отговаряща на нормативните изисквания, то съответната защита е осигурена и на ищеца не може да се вменява неизпълнение на това договорно задължение. Нещо повече с оглед разясненията на вещото лице ФВЕЦ е снабдена с нужните защити- фабричните и защитите заложени в проекта по изграждането й, но същите както вече беше посочено не са реагирали на конкретното пренапрежение, защото то е било с по-малък интензитет от този, на който са настроени да реагират защитите на централата, като същите обаче отговаря на изискванията заложени в проекта за ФВЕЦ и на нормативно установените изисквания за защити. Също така следва да се посочи, че най-вероятно пренапрежението е било с продължителност части от секундата, тоест под 3 секунди, за над какъвто период от време следва да е отклонението в подаденото към централата напрежение, за да се задействат защитите й с оглед посоченото договорно задължение. С оглед на това вменените на кредитора действия, за предотвратяване на вредите са осъществени и в случая не е налице неправомерното поведение от негова страна, тъй като пренапрежението довело до изгарянето на инвертора е било с характеристики, отклоняващите се от нормативно установеното напрежение, което следва да подава ответника по мрежата, но и извън тези, за които следва да сработят защитните механизми на централата. В заключението си вещото е лице е посочило, че не съществува защита, която да предпазва съоръженията при всички възможни ситуации. В случая Договора за присъединяване налага на ищеца задължение да постави защита от пренапрежение- извън посочения диапазон 0.80-1.15 U H, с времеиздръжка 3 секунди и това задължение ищецът е изпълнил, но въпреки това предвид енергийната мощност на конкретния пик в електроразпределителната мрежа се е стигнало до увреда на имуществото на ищеца. Ето защо това възражения на ответната страна е неоснователно, като чрез него ответникът се домогва да черпи благоприятни за него последици от собственото му недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му да пренася към ползвателите ел. енергия с номинално напрежение в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР. Алтернативно наведените доводи за приложението на чл. 83, ал.1 ЗЗД от ответника, касателно скрит дефект на централата или за недобрата й експлоатация също са неоснователна, като доказателствено необезпечени, доколкото по делото липсват доказателства обуславящи твърдените обстоятелства. Съдът като взе предвид установените по-горе обстоятелства за проблем по електрозахранващата мрежа на процесната дата, предвид безспорно установената повреда в платката на инвертора, обусловена от подадено пренапрежение и съобрази заключението на вещото лице, дадените от него обяснения и вида на повредата, съвпадаща с констатациите на служителите на ответника отразени в констативен протокол от 25.11.2021 г. и констатациите на ЕТ „М. М.- П.“, обективирани в констативен протокол от ••.11.2021 г., относно процесния инвертор на ищеца, приема, че изгарянето на платката на инвертор „•••”, фабр. № ••• се дължи на неизпълнение на задължението на ответника да доставя ел. енергия с номинално напрежение и показатели за качество, приети от ДКЕВР. От представените по делото констативен протокол от ••.11.2021г., съставен от служители на ответника, констативен протокол от ••.11.2021 г. на ЕТ „М. М.- П.“ и фактура с приложен към нея касов бон категорично се установява повреда на инвертор „•••”, фабр. № •••. Процесната вещ е собственост на ищеца, като при увреждането й следователно той е претърпял загуби, представляващи разликата между имуществото след засягането й в резултат на повредата и това, което той би имал, ако липсваше такова неправомерно въздействие. Размерът на причинената вреда е съизмерим с разходите необходими за възстановяването на повредения инвертор, доколкото след ремонтирането му той е бил годен за употреба по предназначение. По делото се доказа, че ищецът е заплатил за ремонтни дейности на инвертор „•••”, фабр. № ••• сумата от 1 140.00 лева. За настоящият състав е несъмнено установено по делото, че настъпването на процесната вреда е в причинна връзка с неточното изпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Обстоятелство, че единствено пренапрежение в електроразпределителната мрежа на ответника, видно от заключението на вещото лице, допълнителните му разяснени в съдебно заседание и отразеното обстоятелство в констативен протокол от 26.11.2021 г. от ЕТ „М.- М. П.“ може да е причината за повредата на инвертора, налагат единствения възможен в случая извод, че процесната повреда на имуществото на ищеца се дължи на неизпълнение на задължението на ответника да доставя ел. енергия с номинално напрежение – 220 волта и с качествени показатели, приети от ДКЕВР. В подкрепа на този извод са обясненията на вещото лице, което категорично отхвърля възможността процесната повреда да се дължи на другата вероятна причина за това, а именно пренапрежение в слънчевите панели, тъй като данни за такова по делото липсват, а и същото не би могло да изчезне от само себе си при смяна на инвертора на централата, след което тя отново да функционира безпроблемно. Отделно от това се установи, че при присъединяване на ФВЕЦ към електропроводната мрежа не са констатирани отклонения от нормативните и техническите изисквания, като присъединяването е извършено от служители на ЕРП C., след спазването на нормативните изисквания за това, нещо повече по делото не са събрани данни за наличието каквито и да е производствени дефекти в дефектиралия инвертор. Всичко това мотивира съдът да приеме, че инвертор „•••”, фабр. № ••• не би се повредил, ако дружеството – ответник не бе доставило, макар и за много кратък интервал от време, ел. енергия с напрежение над номиналната стойност, поради което е възникнало пренапрежение по мрежата, представляващо повишение на амплитудата на напрежението над номиналното за дадената мрежа. В резултат на това е изгоряла платка на инвертора. Заключението на вещото лице е прието без възражения от страните, като с оглед обосноваността на същото съдебният състав приема, че същото е достоверно и разясненията дадени от вещото лице, че най – вероятна причина за повредата е възникнало пренапрежение по една от фазите се възприема от съда, тъй като съответства и на останалата доказателствена съвкупност по делото, която вече беше обсъдена – констативни протоколи, фактура, касов бон, писмена кореспонденция между страните. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, които да оборят този извод- в тази връзка за пълнота следва да се посочи, че представените доказателства, произхождащи от ответника частни документи, удостоверяващи принципната изправност на електроразпределителната линия и за изправност на трафопост- Технологична карта за инспекции на въздушни електроразпределителни линии за ниско напрежение и Технологична карта за инспекция на трафопост от 15.11.2021 г., не изключват подадено пренапрежение по електроразпределителната мрежа, достигнало до инсталацията на ищеца и довело до увреда на инвертора му на процесната дата. Ответникът обаче не само експлоатира електроразпределителната мрежа, но следва да я поддържа и да осигурява преноса на ел. енергия /чл. 3 от ОУ/, които задължения трябва да извършва с грижата на добър търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ. В тази връзка ответникът дължи полагането на още по – големи старания и усилия от тези, попадащи в обхвата на понятието „грижа на добрия стопанин”, при поддържането на електроразпределителната мрежа и при изпълнение на задължението си да доставя на ползвателите ел. енергия с номинално напрежение и показатели за качество, приети от ДКЕВР. Не полагането на дължимата грижа и наличието на несъответствие между дължимото и извършеното обуславя наличието на най-леката форма на вината - „небрежност”, но и тя е достатъчна по смисъла на чл. 79 ал. 1 ЗЗД за реализиране на договорната отговорност на неизправния длъжник. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че причинената на ищеца вреда в размер на 1 140.00 лева е в резултат на неизпълнение на задължението на ответната страна по договор при ОУ за преноса на ел. енергия по електроразпределителните мрежи, а именно да доставя на абонатите ел. енергия с номинално напрежение и показатели за качество, приети от ДКЕВР. Предвид това предявения иск с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. 2, във вр. чл. 82 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния си предявен размер от 1 140.00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претенции за присъждане на разноски в производството са направени и от двете страни, но при този изход на спора основателно се явява само искането на ищеца, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК. От последния са ангажирани доказателства за извършени разноски общо в размер на 650.00 лева, от които платена държавна такса в размер на 50.00 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева и за заплатен депозит за вещо лице в размер на 200.00 лева. До този размер ищцовата претенция за разноски следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Районен съд Павликени, IV-ти състав