Решение № 5357 от 23.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6501/2021 г.

Производството е образувано по иск по иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от М. К., родена на 14.06.1980 г., френски гражданин, с постоянен адрес в Република Франция, ••••, против РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 52 000 лв., представляващи равностойността на лек автомобил, отнет в полза на Държавата, собственост на ищцата, марка „БМВ”, модел X6FH01DB, рег. № CC – ••- YY, шаси № WBAFH0120L854792, претърпени вследствие нарушение на чл. 47 ХОПЕС, чл. 17 ХОПЕС, чл. 48 ХОПЕС, чл. 16 ХОПЕС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, чл. 6, § 1 и § 2 ЕКЗПЧОС, чл. 63 ДФЕС, и практика на СЕС по дело С – 106/89 и дело С-70/77, допуснати по НОХД № 539/2020 г. по описа на РС – Свиленград, ведно със законните последици. В исковата молба и уточнителната такава, се твърди, че ищцата М. К. е собственик на описания по – горе автомобил. Същият бил управляван от фактическият й съжител – С.Ч., извън територията на Република Франция без знанието и съгласието й. С Определение от 18.09.2020 г. по НОХД № 539/2020 г. на Районен съд – Свиленград, С.Ч. се е признал за виновен в извършване на престъплението, за което му било повдигнато обвинение, а собственият на ищцата лек автомобил е отнет в полза на държавата на основание чл. 280, ал. 4 НК. Ищцата сочи, че С.Ч. бил вписан в удостоверението за регистрация на МПС като сътитуляр, но в действителност единствен собственик на автомобила, била тя. Ищцата не е знаела за воденото наказателно производство, не е участвала в него и е разбрала за съдържанието на определението, след като го е прочела преведено на френски език, за да го представи на застрахователя на автомобила във Франция. От ищцата се твърди, че съгласно френското законодателство лицата, които нямат шофьорски книжки не могат да придобиват в собственост превозни средства. Тя е придобила отнетото МПС на 31.05.2020 г., а на С.Ч. е издадена шофьорска книжка след това – на 19.08.2020 г., поради което същият не би могло да е собственик на автомобила. Излага се, на следващо място, че определението, постановено от състав при ответния съд, не подлежи на обжалване и ищцата е лишена от средства за защита на собствеността си; от достъп до съд; че е трето за наказателното производство лице, което не е нито извършител на престъплението, нито помагач, но следва да търпи имуществена санкция; че е нарушена презумпцията за невиновност; че е налице непропорционална и неоправдана намеса в правото й на собственост – нарушения на нормите на чл. 47 ХОПЕС, чл. 17 ХОПЕС, чл. 48 ХОПЕС, чл. 16 ХОПЕС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, чл. 6, § 1 и § 2 ЕКЗПЧОС, чл. 63 ДФЕС, и решения на СЕС по дело С – 106/89 и дело С-70/77. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск ведно със законните последици, както и направените по делото разноски. В срока за писмен отговор след предоставената му съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията, че ищцата е собственик на отнетото в полза на държавата МПС, както и истинността на представените с исковата молба документи в подкрепа на това твърдение. Представя удостоверение за регистрация на МПС № 2020DF76626, което е било налично в кориците на наказателното производство и от същото поддържа, че е видно обстоятелството, отнетото в полза на държавата МПС да е собственост на С.Ч.. Към това удостоверение на страница трета от него, имало обозначение на кодовете, използвани в документа. С код С.1 се обозначавал притежателя на регистрационния талон, а с код С.4.1. се обозначавали „бележки, уточняващи броя на лицата, притежатели на регистрационния талон, в случай, че има няколко собственика“. При тези възражения ответникът поддържа, че удостоверението за регистрация не легитимира ищцата като собственик на описания в документа автомобил. Ответникът изтъква, че след справка в системата за обществен достъп до френското законодателство, относно разпоредбите, касаещи придобиването и регистрацията на МПС към френската префектура, било установено, че условие за придобиване и регистрация на МПС, съгласно чл. L.322 – 1-1 от френския Кодекс за движение по пътищата, е лицето да е титуляр на свидетелство за управление на МПС, отговарящо на категорията на МПС, за което се прави искане за получаване на сертификат за регистрация. Ако физическото лице не е титуляр на свидетелство за управление, отговарящ на категорията на определеното МПС, сертификат за регистрация се издава на името на лице, посочено от собственика и което има свидетелство за управление за съответната категория МПС. В този случай, определеното лице се вписва като титуляр в сертификата за регистрация в съответствие с чл. L.121-2 и чл. L.121-3. Собственикът също се вписва в сертификата за регистрация. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Контролиращата страна – СГП, чрез прокурор Стоев, поддържа в хода по същество становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Между страните по делото не са спорни следните факти, които се установяват и от доказателствения материал: С Определение от 18.09.2020 г., постановено в съдебно заседание, проведено на същата дата, по НОХД № 539 по описа за 2020 г. на Районен съд – Свиленград, е одобрено Споразумение, постигнато между прокурор М.К. и подсъдимите С.Ч. и Ф.Ч., с което последните се признат за виновни в това, че на 14.09.2020 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, общ. Свиленград, област Хасково, превели през границата от Република Турция в Република България чуждите граждани А.Ч. и Ю.Ч., двамата от Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC – ••- YY – престъпление по чл. 280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същото Определение е разпоредено на основание чл. 280, ал. 4 НК, веществените доказателства по делото, а именно: лек автомобил марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC – ••- YY, ведно с френско свидетелство за регистрация за лекия автомобил № 2020DF76626, да се отнеме в полза на държавата. Съдът е приел, че процесното МПС е собственост на С.Ч.. Оригиналният регистрационен талон е иззет по наказателното дело. От Протокол с рег. № 165/2020 от 14.09.2020 г. / л. 75 /, изготвен от София – Г. – разследващ полицай се установяват изявления на С.Ч. по досъдебното производство, като същият е заявил, че процесният лек автомобил го е закупил заедно с приятелката си. Същото е заявил и при разпита си, видно от Протокол за разпит на обвиняем от 14.09.2020 г. /л. 76 / От Заповед № ЗМФ – 962 от 19.12.2020 г. на министъра на финансите, издадена на основание чл.3, ал. 5 от Закона за Националната агенция за приходите във връзка с писмо, вх. № 04-04-270/02.12.2020 г. и писмо, вх. № вх. № 04-04-271/07.12.2020 г. от министъра на вътрешните работи, е видно, че отнетият лек автомобил с марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC–••-YY и рама № WBAFH0120L854792, е предоставен на министерство на вътрешните работи. Страните спорят относно релевантният за предмета на делото факт чия собственост е процесното МПС и в частност – ищцата ли е негов собственик. За доказване на твърденията си, ищцата е представила следните копия на документи с превод на български език: Удостоверение за регистрация на МПС № 2020DF76626, медицински документ от Болница Сен – Кантен, интензивна кардиологична помощ, изготвен на 15.11.2016 г. и заверен от д-р С.; медицински документ, изготвен на 05.12.2016 г. от същата болница, подписан от д-р Л.Д., Удостоверение за прехвърляне на употребявано превозно средство от 31.05.2020 г. по членове R.322-4 и R. 322-9 Code du la route / Кодекс за движение по пътищата на Република Франция/, Заявление за издаване на удостоверение за регистрация на МПС от 31.05.2020 г. по член R.322-1 и сл. от Кодекс за движение по пътищата на Република Франция, Пълномощно за извършване на формалностите по регистрация на превозно средство към Министерство на вътрешните работи на Франция от 12.08.2020 г., копие на свидетелство за управление на МПС на С.Ч., копие на лична карта на М. К. № 180759566117. Ответникът Районен съд – Свиленград е оспорил истинността и автентичността на описаните документи / с изключение на копията на лична карта и свидетелството за управление /, предвид на което съдът е указал в съдебно заседание от 02.03.2023 г. на ищцовата страна, на основание чл. 183 ГПК, да представи в оригинал оспорените документи. Предупредил е страната за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията. Съдът е констатирал, че не всички документи от представените като оригинали са такива, като е намерил, че част от тях са цветни фотокопия, както и че е налице разминаване в превода на Удостоверение за прехвърляне на употребявано превозно средство. В тази връзка от приетото и неоспорено по делото заключение на извършена графическа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че в оригинал по делото са представени следните документи: медицински документ от Болница Сен – Кантен, интензивна кардиологична помощ, изготвен на 15.11.2016 г. и заверен от д-р С.; медицински документ, изготвен на 05.12.2016 г. от същата болница, подписан от д-р Л.Д.; дебитно известие с дата 04.09.2020 г. заедно с прикрепен сертификат за застраховка 20660546004 за времето от 01.10.2020 г. – 30.05.2021 г. и Споразумение за наем/ закон № 89- 469 от 06.07.1989 г./ между Л.Р. / наемодател / и М. К./ наемател / с дата на съставяне 15.04.2017 г. Останалите документи - Удостоверение (Cerfa № 15776•01) за предаване на употребяван автомобил с дата „31.05.2020 г.”, между И.А. и М. К. (нов собственик); Заявление (Cerfa № 13750•05) за издаване на свидетелство за регистрация на превозно средство с дата „31.05.2020 г.” на М. К. и С.Ч.; Упълномощаване (Cerfa № 13757•03) с дата 12.08.2020 г. от името на М. К. да се извършат регистрационни формалности при министъра на вътрешните работи, „Съобщение” за регистрация на 21.08.2020 г.; Удостоверение за административно състоЯ.е (чл. R.322-4 от Кодекса за движение по пътищата), представляват цветни копия. Вещото лице не може да отговори дали са направени от оригинали на съответните документи или от техни копия. Прието е заключение на съдебно – преводаческа експертиза- неоспорено от страните, което настоящия състав кредитира. Експертизата е допусната със задача да извърши превод от френски на български език на Удостоверение (Cerfa № 15776•01) за прехвърляне на употребявано моторно превозно средство от 31.05.2020 г. Видно от представения превод на посочения документ на 31.05.2020 г. в 13.30 часа процесното МПС е прехвърлено от И.А. на М. К., която е вписана като нов собственик. Назначена е по делото и съдебна – автотехническа експертиза за установяване на пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC – ••- YY към датата на отнемането му в полза на държавата на 18.09.2020 г. и към датата на исковата молба – 20.05.2021 г., съответно за Република България и за Република Франция. Заключението е прието от съда, като е оспорено от ответника с доводи за неправилно приложение на метода на пазарните аналози, без да прилага тежестни коефициенти за останалите признаци като пробег, оборудване, техническо състоЯ.е и др. От заключението на САТЕ се установява, че пазарната стойност за Република България към датата на отнемане – 18.09.2020 г. на процесния автомобил възлиза на 45 331 лева, а към датата на исковата молба - 20.05.2021 г. – 43 788 лева. Пазарната стойност на отнетото МПС в Република Франция към датата на отнемане вещото лице е изчислило на 51 661 лева, а към датата на исковата молба – 49 903 лева. Заключението е обосновано и компетентно изготвено, поради което съдът го кредитира. От ответника е представено приетото по делото и неоспорено от ищцата копие на френското Удостоверение за регистрация на МПС с превод и на български език, относно процесния лек автомобил. Същото се състои от 4 страници, част от които е и системата за означение на използваните в него кодове. Според посоченото означение код C.1 съдържа данни за име, фамилия и адрес в държавата към датата на издаване на притежателя на регистрационния талон; код C.4a уточнява, че притежателя на регистрационния талон е собственик на превозното средство, а код C.4.1. уточнява боря на лицата, притежатели на регистрационния талон, в случай, че има няколко собственика. В тази връзка в представеното копие от регистрационен талон относно марка „БМВ”, модел X6FH01DB, рег. № CC – ••- YY, шаси № WBAFH0120L854792, е вписано с код C.1 и C.4a лицето М. К., а с код C.4.1 лицето С.Ч.. От представеното копие на шофьорска книжка на С.Ч. / л. 36 / е видно, че свидетелството за управление на МПС е издадено на 19.08.2020 г. Останалата част от доказателствения материал, събран в хода на съдебното дирене, настоящият състав на съда не обсъжда, тъй като не го намира за годен да допринесе за установяване на релевантни за спора факти. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Този законов текст регламентира установеният с практиката на СЕС и пилотното решение по делото Köbler, принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от национални юрисдикции. Отговорността на държавите членки за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е установена и в общностното право – в чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Изискването е актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция. В случая тази инстанция е бил ответникът Районен съд – Свиленград, чието определение за отнемане на процесното МПС в полза на държавата е окончателен съдебен акт. Фактическият състав на обективната отговорност на Държавата включва следните кумулативни предпоставки: дали твърдяното нарушение е на правна норма, предоставяща права на частно - правни субекти и в частност на ищеца; дали нарушението й е достатъчно съществено и явно, и дали съществува пряка причинна връзка между нарушението и вредата. На нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на съответната норма от общностното право. Във връзка с първата посочена предпоставка съдът дължи да се произнесе по въпроса ищцата М. К. собственик ли е на процесния автомобил. Представените от ищцовата страна документи: Удостоверение (Cerfa № 15776•01) за предаване на употребяван автомобил с дати „31.05.2020 г.”, между И.А. и М. К. (нов собственик); Заявление (Cerfa № 13750•05) за издаване на свидетелство за регистрация на превозно средство с дати „31.05.2020 г.” на М. К. и С.Ч.; Упълномощаване (Cerfa № 13757•03) с дата 12.08.2020 г. от името на М. К. да се извършат регистрационни формалности при министъра на вътрешните работи, „Съобщение” за регистрация на 21.08.2020 г.; Удостоверение за административно състоЯ.е (чл. R.322-4 от Кодекса на пътищата), не могат да бъдат кредитирани, предвид заключението на съдебно – графическата експертиза, че представляват цветни копия и задължението на съда да приложи неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията по чл. 183, изречение второ ГПК, за които страната е предупредена в съдебно заседание от 02.03.2023 г. Във връзка със задължението си да установи приложимото чуждо право, съдът предвид възраженията на ответника съдържащи се в отговора на исковата молба, основани на членове L.322 -1-1 от Кодекса за движение по пътищата на Република Франция и след служебно издирване на другите относими разпоредби намира следното: френския Кодекс за движение по пътищата / Code du la route / е достъпен във вариант на български език на следния интернет адрес: https: //www.legifrance.gouv.fr/codes/section_lc/LEGITEXT000006074228/LEGISCTA000006108686/#LE цитираната в отговора норма на член L.322 -1-1 от Кодекса, Дял 2 „Административни разпоредби“, Глава 2 „Регистрация“, „когато физическо лице, собственик на МПС, поиска свидетелство за регистрация, това свидетелство се издава на негово име, ако това лице притежава свидетелство за управление, съответстващо на категорията на съответното МПС. Ако физическото лице, собственик на превозното средство, не притежава свидетелство за управление, съответстващо на категорията на въпросното превозно средство, свидетелството за регистрация се издава на името на лице, притежаващо необходимото свидетелство за управление, посочено от собственика или, ако той е непълнолетен, от процесуалния му представител. В този случай определеното лице се вписва като притежател на удостоверението за регистрация по смисъла на членове L.121-2 и L.121-3. Собственикът е посочен и в регистрационния талон.“ Последните разпоредби в текста - L.121-2 и L.121-3., касаят отговорността на притежателя на свидетелството за регистрация за глоби, по изключение и вместо водача на МПС, който поначало носи административно – наказателната отговорност за нарушения съгласно чл. L.121-1., или същите нямат отношение към настоящия казус. На следващо място чл.R.322-1 и сл. от Кодекс за движение по пътищата / Регулаторна част, Книга III, Дял 2, Глава 2/ установяват процедурата по регистрация на превозно средство, която съдът няма да обсъжда в нейната цялост, тъй като документите, касаещи тази процедура не могат да бъдат съобразявани с оглед неизпълнение на задължението на ищцата да ги представи в оригинал. Единствено следва да се посочи текста на чл.R.322-1 от Кодекса, съгласно който в сички сухопътни моторни превозни средства (автомобили, двуколесни, скутери, мотоциклети, квадроцикли, кемпери, ванове, пътни и селскостопански трактори и ремаркета), които се движат по обществените пътища, трябва да бъдат регистрирани. И като такива има документ, отнасящ се до регистрираното или подлежащо на регистрация превозно средство, а именно т.нар. сивата карта или удостоверение за регистрация.Регистрацията може да бъде извършена лично от заявителя по електронен път или чрез автомобилен специалист, упълномощен от министъра на вътрешните работи. Що се отнася до представеното в 4 страници копие на френско удостоверение за регистрация с № 2020DF76626 и означенията на кодовете, използвани в него, съдът е извършил проверка на официалната страница на carte-grise.org – държавно одобрена платформа за регистрация на МПС в Република Франция, упълномощени от Държавната хазна и одобрени от Министерството на вътрешните работи, от която е установимо, че Полета „C” от удостоверението за регистрация предоставят информация за притежателя на регистрационния документ, както следва: Поле C.1: предназначено за информация за самоличността на притежателя, като например: име, собствено име и адрес; тази информация за самоличност трябва да бъде абсолютно идентична с тази, която се появява в сертификата за прехвърляне в случай на продажба на превозното средство, Поле C.4a: за посочване, че притежателят е собственик на превозното средство. В поле C.4.1 на регистрационния документ се посочва броят на съсобствениците в случай, че превозното средство е собственост на няколко лица, но също и информацията за самоличност на всеки от тях (фамилия, собствено име); информацията относно съсобствениците също трябва да фигурира в сертификата за прехвърляне или във формуляра за регистрация на превозното средство, ако превозното средство е закупено от няколко души. Предвид изложеното и наличното по делото копие на удостоверение за регистрация с № 2020DF76626 на процесното МПС, съдът намира, че последното е притежавано в съсобственост между ищцата М. К. и С.Ч.. Доколкото не са известни дяловете на съсобствениците следва да се приеме, че са равни – по ½ част от отнетия в полза на държавата автомобил. В подкрепа на този извод на съда са и изявленията на С.Ч. пред органа на досъдебното производство. Приетите по делото протокол от 14.09.2020 г. и протокол за разпит на обвиняем в обсъдената по – горе част са частни свидетелстващи документи и заявеното от С.Ч. пред орган на власт, че е закупил автомобила заедно с приятелката си – ищцата М. К. може да бъде кредитирано. На следващо място по делото е установено, а не е и спорно между страните, че с неподлежащо на последващ съдебен контрол Определение от 18.09.2020 г., постановено в съдебно заседание, проведено на същата дата, по НОХД № 539 по описа за 2020 г. на Районен съд – Свиленград, е разпоредено на основание чл. 280, ал. 4 НК / в редакция към датата на отнемането /, веществените доказателства по делото, а именно: лек автомобил марка „БМВ“, модел X6FH01DB, френски рег. № CC – ••- YY, ведно с френско свидетелство за регистрация за лекия автомобил № 2020DF76626, да се отнеме в полза на държавата. Автомобилът въз основа на Заповед № ЗМФ – 962 от 19.12.2020 г. на министъра на финансите, е предоставен на министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 280, ал. 4 НК / в редакция към датата на отнемане на процесното МПС / предвижда принудително отнемане в полза на държавата на превозното средство, което е послужило за извършването на престъпление, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно. Следователно засяга и собствеността на лице, което е различно от осъдения за съответното деЯ.е. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 12 от 30.09.2021 г. по конституционно дело № 10/2021 г. на Конституционния съд на Република България, в частта й относно израза „или му е предоставено доброволно“. Изяснено е с посоченото Решение на КС на РБ, че в посочената разпоредба не е предвидена възможност за преценка от страна на съда дали да постанови отнемането, като съобрази други обстоятелства, които биха били от значение за неотнемане на вещта. Собственикът на подлежащата на отнемане в полза на държавата вещ не разполага с процесуална възможност да се противопостави на това отнемане, което логически следва от факта, че това трето лице няма отношение към извършеното престъпление. Обстоятелството, че собственикът на вещта доброволно е отстъпил нейното ползване на друго лице, не може да обоснове презумпцията, че той е знаел или е предполагал, че другото лице ще извърши престъпление по чл. 280 НК. Още повече, че умисълът за извършването на престъплението може да бъде формиран у дееца в един значително по-късен момент, когато известен период от време той вече е ползвал предоставената му доброволно вещ. Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С- 393/2019 по повод на преюдициално запитване от Апелативен съд - Пловдив, приема, че когато собственикът на вещта е "трето добросъвестно лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост." Конституционният съд е обсъдил изводите в цитираното решение на СЕС, посочвайки, че изводите на СЕС се основават на анализ на съображения 9, 33 и 41 от Директива 2014/42/ЕС от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и на разпоредби от Рамкови решения 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. и 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., във връзка с чл. 17, параграф 1 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Приемайки, че директивата засяга в значителна степен правата на лицата, не само на заподозрените лица и обвиняемите, но и на трети лица, които не са обект на наказателно преследване, СЕС посочва, че е "необходимо да бъдат предвидени специални гаранции и правни средства за защита, за да се гарантира спазването на техните основни права при прилагане на директивата от държавите членки. Това включва правото на трети лица, които твърдят, че са собственици на въпросното имущество или че притежават други вещни права ("ius in re"), да бъдат изслушани." Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Решение от 13 октомври 2015 г. по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A.Ş. срещу България (жалба № 3503/2008) по повод приключило наказателно производство приема, че при отсъствието на доказателства, че собственикът на подлежащото на отнемане превозно средство е могъл или е бил длъжен да знае за извършването на престъпление, е разкъсана "разумната връзка на пропорционалност между отнемането и преследваната цел". По делото съдът е преценил, че отнемането в полза на държавата на моторното превозно средство съставлява непропорционално навлизане в правото на собственост на трети лица поради липса на възможност съдът (в наказателното производство) да съобрази отнемането на вещта с тяхното поведение и съпричастност към деЯ.ето поради липса на ефективни средства за защита в процеса. Сходни са мотивите и по жалба № 34129/03 със страни "М." - ООД, срещу България, приключило с Решение от 4 март 2014 г. на ЕСПЧ. И в двата случая е посочено, че е недопустимо да се прилага национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. Нормите на чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, установяват правото на всяко физическо и юридическо лице да се ползва мирно от собствеността си, която е придобило законно. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Балансът между неприкосновеността на частната собственост и оправданата намеса на държавата в защита на обществения интерес е нарушен с чл. 280, ал. 4 НК / в редакция към процесния период /, както е приел Конституционния съд. Въпреки че преследваната от закона цел - борба с посочените престъпления в разглеждания случай от НК, е легитимна цел, то средството, с което законодателят си е послужил, е чуждо на преследваната цел и нейното постигане, доколкото се санкционира лице, чието поведение не е престъпно, и затова се явява изцяло непропорционално и несъразмерно. Със съществуващата към момента на отнемане на процесното МПС, уредба на чл. 280, ал. 4 НК законодателят е въвел презумпция за престъпна съпричастност на собственика на подлежащата на отнемане вещ в пълно противоречие с презумпцията за невиновност при отсъствие на възможност за това трето лице за достъп до независим и безпристрастен съд, пред който да оспори законността на наложената му тежка санкция. Или е налице достатъчно явно и съществено нарушение на нормите на правото на ЕС, на които ищцата се позовава - чл. 47 ХОПЕС и еквивалентът му - чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 6, § 2 ЕКЗПЧОС. Без значение за отговорността на държавата чрез нейните процесуални субституенти е обстоятелството, че към датата на постановяване на процесното Определение по НОХД № 539/2020 г. на РС – Свиленград, разпоредбата на чл. 280, ал. 4 НК е била действаща и същата е задължавала съда да постанови процесното отнемане. Отговорността за нарушение на нормите на общностното право, както и отговорността по останалите състави на ЗОДОВ е обективна и се носи независимо от вината. Съобразно със заключението на приетата по делото съдебна –автотехническа експертиза е налице и претърпяна вследствие на отнемането на процесния автомобил имуществена вреда, равняваща се на стойността му към датата на отнемане. Тъй като съдът приема, че процесния лек автомобил е притежаван в съсобственост при равни квоти между ищцата и осъденият по НОХД № 539/2020 г. на РС – Свиленград С.Ч., то за ищцата М. К. вредата е в размер на ½ от сумата 51 661 лева, или 25 830.50 лева. Настоящият състав на съда приема, че релевантна е стойността на МПС в Република Франция, тъй като същото е придобито на територията на тази държава. Предвид изложеното са налице всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и предявеният иск е основателен и доказан до размера на сумата от 25 830.50 лева, като за разликата над уважения размер до пълния заявен такъв от 52 000 лева, следва да се отхвърли. Върху така присъденото вземане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считаното датата на исковата молба, до окончателното плащане. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищцата се следват разноски за платената държавна такса в размер на 10 лева. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение не е доказана по делото – представено е единствено Пълномощно за адвокат Д.. Ответникът не е претендирал разноски, но същият следва да бъде осъден, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да заплати разноските за вещи лица съобразно с уважената част от иска, възлизащи на сумата от 596.08 лева. Водим от горното, съдът